Р Е Ш Е Н И Е

                   № 140

17.10.2014 г. гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и шести септември две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Д.

Ангелина Лазарова

секретар С.Д.

прокурора Илия Н.,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №116 по описа за 2014 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест  на Разградския окръжен прокурор и жалба на Д.Х.П., чрез защитата му, подсъдим по нохд № 112/13г по описа на Разградския окръжен съд, против присъдата на съдия съд  от 14.03.2014г., с която подсъдимият П. е признат за виновен по обвиненията му по чл.212 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.55 НК и по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 пр.1 и т.6 пр.2 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.54 НК и на основание чл.23 НК му е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода при условията на чл.66 НК с пет годишен изпитателен срок както и лишаване от право да упражнява дейност като управител на лечебно заведение за срок от две години и конфискация на ½ ид.ч. от гараж. Със същата присъда са уважени частично и предявените граждански искове от НЗОК в размер на 194 250лв. и държавата, в лицето на м-ра на финансите  - в размер на 25 793,61лв.

В протеста се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание и по двете обвинения като се иска неговото увеличаване, както и отмяна на условното осъждане. Протеста се поддържа в с.з. като се излагат съображения за липсата на основания за прилагане на чл.55 НК по обвинението по чл.212 ал.5 НК

В жалбата на подс. П. се излагат съображения за нарушение на процесуалните правила и материалния закон, необоснованост и непълнота на доказателствата, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отвяна на атакуваната присъда и постановяване на оправдателна такава поради несъставомерност  вкл. и липса на субективен състав и по двете обвинения. По обвинението по чл.255 НК се изтъква и съображение, че дружествата, собственост на подс. П. нямат данъчни задължения, претендираните суми по ДРА са заплатени с лихвите и би следвало да се приложи разпоредбата на чл.255 ал.4 НК, ако се приеме, че деянието е съставомерно. Прави се искане и за отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част. Алтернативно в с.з. се прави искане на отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради наличие на отстраними процесуални нарушения.

Защитата изразява становище за неоснователност на протеста.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на НЗОК изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на присъдата в гражданско-осъдителната й част.

Протестът и жалбата са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 14.03.14г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия Д.Х.П. за виновен в това, че 1. за времето от 15.03.2005г. до 20.12.2006г. в гр.Търговище, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – направления за хоспитализация към истории на заболяванията на 275 лица, както и спецификации с медико-статистически отчети, е получил без правно основание, в качеството си на собственик на 99,5% дружествени дяла от СХБАЛ П. ***, чуждо движимо имущество – пари в особено големи размери 194 250лв.от бюджета на НЗОК с намерение да ги присвои, като документната измама представлява особено тежък случай като на основание чл.212 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 НК му е определил наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл.212 ал.7/пред. ал.6/НК е постановил конфискация на ½ ид.ч. от гараж №6 с площ 14,78кв.м. находящ се в гр.Търговище, н.а.176 т.3 рег.№4720/2002г. Както и лишаване от право да упражнява дейност като управител на лечебно заведение за срок от две години; 2. за периода 30.03.2006 – 29.03.2007г. в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на МЦ „Солингена” ООД и СХБАЛ П. ***, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 88 939,18лв като потвърдил неистина в подадени годишни данъчни декларации по чл.51 ал.1 ЗКПО/отм/ №№25000949/30.03.06г.,25000952/30.03.06г. и 2500091829.03.07г. и използвал документи с невярно съдържание – фактури /подробно описани/ и на основание чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 пр.1 и т.6 пр.2 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.54 НК му е наложил наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК е определил на подс. П. едно общо наказание от три години лишаване от свобода при условията на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от пет години и е присъединил наказанията конфискация и лишаване от права.

Оправдал е подс. П. по част от обвиненията по чл.212 ал.5 и чл.255 ал.3 НК.

Осъдил го е да заплати на НЗОК сумата от 194 250лв. Причинени имуществени вреди от деянието по чл.212 ал.5 НК и сумата от 25 793,61лв. в полза на държавата, в лицето на м-ра на финансите, обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието по чл.255 ал.3 НК. Отхвърлил е исковете в останалата им част. Осъдил е подсъдимия да заплати и съответните такси и разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

По обвинението по чл.212 ал.5 НК

Подс. Д.П. е съдружник и управляващ на дружества „Медицински център – С.” ООД – гр. Търговище със съдружници подс. П., Й.А.Т. и А.П.А. като същото представлява лечебно заведение за извънболнична помощ, рег. 1997г. и  „Специализирана хирургична болница за активно лечение – П.”*** със съдружници подс. П. с 99.5 % дялово участие и неговата съпруга В.Н.П., съответно с 0.5 % дялово участие, рег. м.октомври 2004г.    

С разрешение № СБ – 297/11.04.2005г. за осъществяване на лечебна дейност, издадено от Министъра на здравеопазването /т.26а, л.7 от ДП/, на СХБАЛ”П.”*** била призната компетентност на районна болница.

В периода 2005г. - 2006г. в болницата работели различни лекари – специалисти по трудови или граждански договори /т.26а, л.8 и т.58 от ДП/, в това число св. Р.Р. от гр.Попово - хирург и завеждащ хирургично отделение в СХБАЛ”П.”, доц. д-р Д.Б., св. В.М. от гр.Шумен – ортопед, Г.М. от гр.Разград – ортопед, св. К.М. от гр.Варна – ортопед,  св.В.Ц. от гр.Омуртаг – хирург, св.И.Д. от гр.Попово – хирург, св.Н.К. от гр.Разград – хирург и С.С. от гр.Търговище – общопрактикуващ лекар, който бил и на трудов договор с болницата.

Всички те осъществявали медицинска дейност и в други лечебни заведения.

На 25.02.2005г бил сключен договор 25-0222 между „СХБАЛ – П.”***, представлявано от обв. П. и Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от Директора на Районната здравноосигурителна каса / РЗОК/ – гр. Търговище, за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки /т.26а, л.96-л.107/.

По силата на чл.1 от договора СХБАЛ се задължила да оказва на задължително здравноосигурени лица болнична медицинска помощ от приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, по 15 клинични пътеки. Насрещното задължение на НЗОК по договора било да заплаща напълно договорената в НРД 2005г. и в договора цена за извършените медицински дейности. Една от тези 15 клинични пътеки била КП 120 „Неголеми оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник”. Тя представлявала хирургична ортопедична пътека, която се изпълнявала от специалист ортопед-травматолог. През 2005г. по КП № 120 в СХБАЛ „П.” работели ортопедите д-р В.М., д-р К.М. и д-р Г.М..

В чл.20 от договора между СХБАЛ”П.” и НЗОК били уговорени цените за всяка клинична пътека, съответстващи на предвидените такива в чл.198 от НРД 2005г. Най-ниското заплащане било в размер на 175 лв, а най-високото – 755 лв. като за КП № 120 то било 715 лв.

КП № 120 обхващала голяма група заболявания, за които се изисквало болнично лечение. За да бъде включен един здравноосигурен пациент в нея, следвало да отговаря на индикациите за хоспитализация, определени в самата пътека/чл.183 НРД 2005/.

За всеки преминал през стационара пациент се попълвало направление за хоспитализация /НХ/, представляващо първичен медицински документ, предназначен за насочване на задължително здравноосигурено лице към лечебно заведение за болнична помощ за планова или спешна хоспитализация/л.1805-л.1807/ и издавано от изпращащия лекар, който насочвал пациента към лечебно заведение за болнична помощ. Той попълвал част І от НХ, като вписвал регистрационните данни на болния, своите данни и насочващата диагноза, която е повод за изпращане за хоспитализация.

При постъпване в лечебното заведение, извършващо болнична помощ, в част ІІ от направлението за хоспитализация се вписвали данни за приемащото лечебно заведение и за приемащия лекар, клиничната пътека, по която ще се лекува пациента, приемна диагноза, кодът на диагнозата по Международната класификация на болестите /МКБ/, датата и часът на приемане, и номера на историята на заболяването. Приемната диагноза, нейният код по МКБ и клиничната пътека се определяли от приемащия лекар.

В част от ІІІ от НХ се посочвали данните за датата и часът на изписване, основната /окончателната/ диагноза и извършените лечебни процедури и/или операции. Окончателната диагноза се определяла от лекаря, който е извършил оперативната процедура. В тази част от НХ пациентът полагал два подписа: че е запознат с източника на финансиране и за извършени процедури.

Накрая направлението се подписвало от директора на лечебното заведение, от началника на отделението и от изписващия лекар.

Направлението за хоспитализация се попълвало в два екземпляра. Първият се изпращал в РЗОК, заедно с финансово отчетните документи – медико-статистически отчет за месеца и спецификация, а вторият оставал на съхранение в болницата.

В РЗОК се извършвала проверка на редовността на направленията за хоспитализация - относно попълването на всички изискуеми данни, относно необходимия брой диагностични или терапевтични процедури, изискуеми по алгоритъма на съответната клинична пътека, и относно наличието на подписи и печати. Ако направленията съдържали всички реквизити, те съставлявали основание за заплащане на отчетената болнична помощ.

Верността на данните в направленията за хоспитализация не била предмет на проверка от РЗОК.

В изпълнение на задълженията си по чл.26, чл.27, чл.31, чл.34 и чл.36 от договора във връзка с чл.208-чл.214 от НРД 2005г., ежемесечно подс.П. отчитал извършената дейност като представял в РЗОК-Търговище направленията за хоспитализация, фактура-спецификация и месечните отчети по клиничните пътеки.

В болницата постъпвали здравноосигурени пациенти с различни заболявания, за които не е имало съответна КП по НРД 2005г. или болницата не е имала сключен договор с НЗОК за съответната КП. Подс.П. и колегите му лекували такива пациенти като отчитали извършената дейност по КП № 120. Тя не била избрана случайно, тъй като възнаграждението на лекарите зависело от цената на всяка КП, а цената на КП № 120 била висока, а съгласно чл.6, т.9 от Договор № 25-0222, подс.П. се задължил да заделя не по-малко от 40% бруто от размера на приходите по договора за възнаграждения, включително задължителните социалноосигурителни и здравноосигурителни вноски на персонала в лечебното заведение.

Фактически той заплащал на лекарите 55 % от стойността на клиничните пътеки.

Мотивирани по този начин, лекарите, работещи в СХБАЛ”П.” и осъществяващи медицинска дейност в други лечебни заведения, както и техни колеги и приятели, започнали да издават направления за хоспитализация, с които насочвали здравноосигурени пациенти към СХБАЛ по КП № 120.

Една част от пациентите били изпращани за лечение на заболяване извън клиничните пътеки, за които СХБАЛ имало договор с РЗОК. Тогава в НХ се вписвала насочваща диагноза, която не била действителния повод за изпращане за хоспитализация, а била относно заболяване, което съответствало на КП № 120. В тези случаи пациентите били приемани и лекувани в болницата, като в направлението за хоспитализация се попълвали приемна и основна /окончателна/ диагноза и извършени лечебни процедури, които не съответствали на действителното заболяване, но били съответни на насочващата диагноза.

Друга част от пациентите били лекувани в други лечебни заведения – в гр.Варна, в гр.Шумен, в гр.Разград, в гр.София, или в МЦ”С.”, но в издадените направления за хоспитализация се отразявало приемане и лечение в СХБАЛ „П.”.

Трета част от пациентите били приемани в СХБАЛ „П.” с диагноза, съответстваща на тяхното заболяване, което било включено в КП № 120. Но клиничната пътека не била завършена, тъй като не били изпълнени условията за дехоспитализация, предвидени в нея. Съгласно т.8 от Методическите изисквания за КП № 120, визирани в Приложение № 14 към НРД 2005г., дехоспитализация на пациенти се допуска при липса на фебрилитет /повишена температура/ през последните 24 часа. При тази част от пациентите престоят им в болницата бил по-кратък от изискуемите 24 часа.

Голяма част от здравноосигурените лица никога не били посещавали СХБАЛ „П.” и въпреки това техните данни били използвани за попълване на направления за хоспитализация и за отчитане на извършена медицинска помощ, каквато изобщо не била осъществявана.

По 275 пункта съдът обосновано е приел, че гласните доказателства установяват факти, различни от отразените в направленията за хоспитализация.

Така в 96 случая пациентите са били лекувани в друго населено място: п.3, п.6, п.8, п.42, п.50, п.59, п.60, п.62, п.63, п.67, п.69, п.74, п.75, п.77, п.79, п.80, п.84, п.85, п.86, п.87, п.89, п.91, п.94, п.98, п.111, п.112, п.115, п.118, п.119, п.121, п.122, п.123, п.127, п.130, п.131, п.132, п.135, п.136, п.142, п.143, п.144, п.145, п.147, п.149, п.150, п.152, п.158, п.159, п.165, п.167, п.169, п.172, п.174, п.175, п.178, п.179, п.180, п.181, п.182, п.183, п.201, п.203, п.210, п.215, п.222, п.223, п.224, п.226, п.228, п.230, п.232, п.233, п.235, п.236, п.238, п.239, п.241, п.243, п.246, п.247, п.248, п.251, п.252, п.254, п.258, п.263, п.266, п.267, п.270, п.272, п.275, п.278, п.279, п.286, п.291 и п.295.

В 75 случая пациентите са били лекувани в СХБАЛ”П.” за друго заболяване, което не съответства на записаната в НХ диагноза, респективно не се включва в посочената в направлението клиничната пътека. Така по КП № 120 „Неголеми оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник” са били отчетени: по п.4 – операция на кокалче на крака, по п.11 – операция на мъртва кост на лицето, по п.12 – операция на палец на крака, по п.14 – операция на топче на главата, по п.15 – лечение на възпален палец на дясната ръка, лекуван само с антибиотик, по п.18 – премахване на пирони от крака, по п.19 – операция на топче над дясната вежда, по п.21 – операция на образувания на краката, по п.22 – лечение на абсцес от зъб, по п.25 – лечение на изгорена ръка, за което пациентката не е била хоспитализирана, по п.26 – лечение на раздрана ръка, по п.27 и п.28 – операции на подутина под мишницата и пъпка на лявата плешка, по п.32 – лечение на  изгаряне, по п.35 – вадене на болтове и винтове от крак, по п.36 – отстраняване на част от тазовата кост, по п.39 – лечение от ухапване от котарак, по п.41 – операция на образувание зад дясното ухо, по п.44 – операция за отстраняване на болтове от крака, по п.46 – операция на топче на левия глезен, по п.53 – лечение на коляно, по п.54 – операция на цицина на гърба, по п.56 – операция на мастна тъкан зад лявото ухо, по п.61 – операция на образувание на лявата буза, по п.66 – операция на израстък на устната, по п.68 – операция на образувание до лявото око, по п.71 – лечение на рана на крака, по п.72 – операция на образувание на дясната ръка, отстранено от хирург без хоспитализация, по п.73 – подуване на ръката от ухапване, лекувано само с антибиотици, по п.88 – операция на мастна тъкан на гърба, по п.90 – почистване на гной на палеца на крака, по п.93 – лечение на счупен крак или порязана ръка, по п.96 – лечение на подутини на крак и на кръст, по п.100 – образувание на ръката, оперирано от хирург, по п.105 – операция на липома на лявата буза, по п.106 – операция на пъпка на челото, по п.107 – операция на пъпка на дясната буза, по п.108 и п.109 – операции във връзка с врастнали нокти на крака, по п.110 – операция на образувание на едната гърда, по п.113 – лечение на изгорена ръка, по п.116 – операция на цирей на левия крак, по п.138 – сваляне на болт и винтове от крака, по п.139 – операция за сваляне на метални пластини от крак, по п.148 – операция на мъртва кост на десния крак, по п.151 – операция на образувание на главата, по п.155 – операция за премахване на пръчка в левия глезен, по п.160 и п.162 – операции за удължаване на сухожилие на крака, по п.170 – операция за премахване на винт от крака, по п.171 – операция за отстраняване на трънче на дясната ръка, по п.173 – операция на топче на главата, по п.185 – операция на крак, по п.187 – операция на рана на десния крак, по п.189 – операция на крак, по п.191 – операция на кокалче на крак, по п.194 – операция на израстък на главата, по п.195 – операция на нокът на крак, по п.196 – лечение на дискова херния, по п.198 – операция на образувание на лицето, по п.202 – операция на топче на главата, по п.206 – операция на израстък на лявата буза, по п.207 – лечение на жлъчка, по п.211 – операция на образувание на челото, по п.219 – операция на мъртва кост на лявата ръка, по п.231 – операция за отстраняване на пирони от ходилото, по п.240 – инжекции в рамото, не в китката, по п.249 – операция за отстраняване на топче на гърдата, по п.253 – отстраняване на метални пластини от крака, по п.256 – инжекция в коляното, по п.273 – лечение на крак поради ухапване от куче, по п.274 – зашиване на порязан пръст.

През 2006г. по КП № 179 „Хирургични интервенции на ануса и пераналното пространство” е отчетено лечението по п.287, а пациентката е имала заболяване в областта на гениталиите. По п.294 пациентката е била лекувана двукратно от заболявания на краката, за което има съставени отчетни документи, но за коремно заболяване не е постъпвала в болницата, а е било отчетено лечение по КП № 196 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания”. По п.296 е било отстранено образувание на устната на дете, а в НХ е вписана диагноза възпаление на шията вдясно. По п.299 е била извършена операция от апандисит, а е отчетено лечение по КП № 196 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания” с диагноза възпаление на лимфните възли на тънките черва.

В 36 случая пациентите са били лекувани в приемните кабинети в МЦ”С.”, където им е било инжектирано лечебно вещество, без да бъдат настанени на стационарно лечение, като в част от тях инжекциите не са били в ръцете или раменете:  п.20, п.31, п.37, п.38, п.43, п.58, п.64, п.65, п.78, п.81, п.82, п.129 /в коленете/, п.134, п.140, п.141, п.154, п.163, п.166, п.184, п.190, п.204, п.205, п.213, п.214, п.216 /в тазобедрената става/, п. 217 /в коляното/, п.220 /в коляното/, п.221, п.229, п.237, п.244 /в коленете/, п.255, п.259 /в коленете/, п.264, п.271 и п.277.

В 13 случая пациентите са били лекувани в СХБАЛ”П.”, но не са били хоспитализирани за минималния срок от 24 часа:  пунктове 57, 72, 76 /сваляне на шина/, 99, 120, 124, 137, 161, 188, 192, 197, 280 и 281.

В 13 случая пациентите са били само на преглед в МЦ „С.”, но не са били лекувани, нито приемани в болницата – пунктове 16 /прегледът бил домашен/, 30, 40, 47, 52, 92, 95, 103, 176, 227, 265, 283 и 284.

В 42 случая свидетелите, чиито имена са записани в НХ като пациенти на СХБАЛ”П.”, не са били лекувани в нея, не са били на преглед при лекари, работещи в същата болница, не са посещавали МЦ”С.”. Някои от тях изобщо не са чували за тези лечебни заведения. Това са свидетелите по пунктове 2, 5, 7, 9, 17, 24, 29, 34, 45, 51, 55, 70, 83, 97, 104, 114, 133, 146, 156, 157, 168, 177, 186, 199, 200, 208, 209, 212, 225, 234, 257, 260, 262, 268, 276, 282, 285, 288, 290, 292, 297 и 298. В числото на горните свидетели се включват и такива, които само са придружавали децата си – по п.146, п.297 и п.298.

При предявяване на направленията за хоспитализация е установено, че положените подписи на пациенти не са на съответните лица. Повечето пациентите, които са ги подписали и не оспорват подписите си, не са прочели написаното в тях. Двама дават показания, че са подписали празни бланки – св.Г.Г./п.291/ и св.Ю.И./п.143/. Св.И. дори била принудена от д-р Г.М., който поискал първо да се подпише на празното направление и после щял да й издаде болничен лист.

Има свидетели, които са прочели данните в направленията за хоспитализация, разбрали са, че не са верни и са поискали обяснения. На св.И.П. /п.36/ д-р М. обяснил, че неговата диагноза не се покривала от Здравната каса и за това трябвало да се впише по този начин. На св.Румен М. /п.222/ д-р М. казал, че подписвайки НХ, ще се „оправдае” медикамента от отделението. Св.Р.С. /п.227/ попитала защо в направлението пише, че я е лекувал д-р М., след като я лекувал д-р Русев, но медицинската сестра й обяснила, че е такава клиничната пътека. Св.Иван Хадживасилев /п.43/ платил такса за болнично легло, което не е ползвал, но лекарят му казал, че така трябва. Св.Х. Х. /п.258/ сочи, че д-р К. му обяснил, че тогава нямало пътека за главата, а имало пътека за ръката, и трябвало да си оправдаят  консумативите.

Има свидетели, които след прегледа са попитали дали  трябва да си платят предписаните лекарства и са получили отговор, че ще бъдат безплатни, като на св.Й.М. /п.69/ д-р М. споменал - „чрез Търговище”; на св.В.В. /п.123/ същият д-р М. казал, че нищо няма да плаща, защото го лекували по клинична пътека; на св.Ц.К. /п.217/ било обяснено, че всичко ще мине по Здравна каса; на св.Дена Х.ва/п.154/ д-р М. обяснил, че ще й сложи безплатни инжекции и ще оформи документите така, все едно са я приели в болница. 

Някои свидетели установяват упражняван натиск от лекарите, които са ги лекували. Св.П.П. /п.3/ бил предупреден от д-р М. да казва, че операцията му е била правена в гр.Търговище. Св.И.Д. /п.228/ била повикана от д-р К. в кабинета му в МЦ”Здраве”-Разград, където я предупредил да каже в полицията, че операцията е правена в Търговище. Св.О.Х. /п.247/ бил посетен от д-р К. и насочен да каже, че е лекуван в Търговище. Св.Д. Х. /п.257/ бил потърсен от д-р Г.М. и от брат му, които предложили да го закарат до гр.Търговище и да му покажат къде е болницата, искали „да ги спасява” и да каже, че е бил в тази болница. Д-р М. и още едно лице посетили св.И.И. /п.147/в дома му, но той им казал „да си гледат работата”. Д-р К. помолил св.А.Н. /п.298/, която придружавала детето си в болницата, да казва, че и тя е болна.

Свидетелите В.М. /п.121/ и С.Б. /п.238/ са лекари и са били компетентни да разберат записаната диагноза, вида на клиничната пътека и последиците от отразените данни в направленията за хоспитализация. Те признават, че по този начин са нарушили правилата на Здравната каса за отчитане и заплащане на медицинската дейност. Св.В.М. се определя като задочен пациент на СХБАЛ „П.”, тъй като не е била хоспитализирана, но лечението й е било проведено, макар и в гр.Шумен.

Между показанията на свидетелите – пациенти по инкриминираните направления за хоспитализация, от една страна, и показанията на свидетелите – лекари в СХБАЛ”П.” и МЦ„С.”, и медицински сестри, от друга страна, са налице съществени противоречия по изследваните въпроси. Правилно съдът не е кредитирал показанията на тези свидетелите от персонала на СХБАЛ „П.” в частта, в която твърдят, че не са отчитали лечение на пациенти, извършено в други лечебни заведения, че не са регистрирали пациенти, които никога не са постъпвали в болницата, че не са поставяли диагнози, несъответстващи на заболяването на пациентите и че не са лекували пациенти за срок, различен от посочения в НХ. Всички те се намират в близки лични  отношения с подсъдимия или в служебна зависимост от него, освен това биха се уличили в извършване на престъпление.

В извода си за неверността на направленията за хоспитализация съдът се е позовал и на обективни белези. Така например в направленията, приложени в т.60, л.214, л.243, л.246 и в т.61, л.296 трите диагнози /насочваща, приемна и основна/ са изписани с еднакъв почерк, различен от останалите почерци в направлението. Изпращащият лекар е бил д-р Константинов от гр.Варна, който не би могъл да е приемащ или изписващ лекар, т.е. той не е вписвал насочващата диагноза.

В т.60, л.214  НХ към ИЗ № 669 и в т.60, л.246 НХ към ИЗ № 667 и в т.61, л.296 е НХ към ИЗ № 557,  по отношение на което съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза от ДП /т.77, л.180/ е установила, че насочващата, приемната и основната диагнози  са изписани от д-р К.М.

В т.60, л.243 е НХ към ИЗ № 41, по отношение на което СПЕ от ДП/т.77, л.188/ не може да установи кой е изпълнил ръкописният текст в части ІІ и ІІІ, а е изследвала почерците на всички лекари и сестри в отделението.

В т.61, л.314 е НХ към ИЗ № 93, издадено от д-р Е.К. от ДКЦСвета Марина-Варна, по което приемащ и изписващ лекар е д-р К.М.. СПЕ /т.77, л.207/ не е могла да установи кой е изписал текста в частта „Пациент” и „Насочен за хоспитализация”, нито приемната и основната диагнози, въпреки, че е изследвала почерците на всички работещи в отделението.

Диагнозите са изписани с един и същи почерк, различен от останалите почерци и в НХ, приложени в т.60, л.229, л.231 и л.233, в т.61, л.40, л.46 и л.310, в които изпращащият лекар не е бил приемащ или изписващ.

В т. 60, л.229 е НХ към ИЗ № 295, по което изпращащ лекар е д-р Г.М., приемащ и изписващ лекар е д-р К.М., но приемната и основната диагнози са били изписани от Г.М. /вж. заключение на СПЕ в т.77, л.179/.

Аналогични са констатациите и по отношение на НХ към ИЗ № 358 в т.60, л.231.

В т. 60, л.233 е НХ към ИЗ № 279, по което изпращащ лекар е д-р Г.М. като ЕТ”Д-р Г.М. АСМП-ИП”-Разград. Приемната и основната диагноза са били изписани от С.В.Й. – мед.сестра в СХБАЛ „П.” /вж.заключението на л.179, т.77/, която няма как да е била мед.сестра и при ЕТ”Д-р Г.М. АСМП-ИП”-Разград в същия ден, за да може да изпише и насочващата диагноза.

В т.61, л.40 е НХ към ИЗ № 584, в което приемната и основната диагнози са били изписани от медицинската сестра М.В. /вж. заключението на СПЕ на л.227 от том 77/. А в т.61, л.46 е НХ към ИЗ № 546, в което приемната и основната диагнози са били изписани от медицинската сестра С.В.Й. /вж. заключението на СПЕ на л.238 от том 77/. И в двата случая изпращащият лекар е бил д-р Г.М. от гр.Разград, който е попълнил само регистрационните данни от част І, не и насочващата диагноза.

В т. 61, л.310 е НХ към ИЗ № 617, издадено от д-р А. от  МЦ”Абаджиев”ЕООД-Търговище, в което е отразен приемащ и изписващ лекар д-р К.М.. Приемната и основната диагноза са били изписани от К.М. /вж.заключението на СПЕ на л.208 от т.77/, а следователно и насочващата диагноза, защото само частите „Пациент” и „Насочен за хоспитализация” са били изписани от друго лице.

Съдебно-почерковите експертизи, включително назначената на съдебното производство /л.2194-л.2198/ са установили и много други случаи, при които подписите под направленията за хоспитализация не са били полагани от съответните лекари, вписани като изписващи, което е още един аргумент за масово невярно документиране в болницата.

В този смисъл са и част от веществените доказателствени средства, получени при използване на СРС, прочетени по реда на чл.283 НПК в с.з. на 11.03.2014г. Така в т.3, л.13 и л.14 е записан разговор между свидетелите В.М. и К.М. от 20.12.2006г., в който двамата обсъждат, че един пациент го викали в Търговище на разпит, само го били боли, да минел през „С.” Т. да му дадяла епикриза и да му каже какво трябва да казва. В т.4, л.16, л.17 е записан разговор на свид. Р.Р. с мъж – пациент, с когото уточняват датите и часовете на отчитане на преглед, какъвто не е бил извършван. В т.8, л.4-л.5 е записан  разговор между свид.М.В. и нейна колежка, която се възмущава, че д-р У. и д-р С. пак пускали свои близки и ще видят накрая кое ще отчитат и кое – не. М.В. казва, че Т. е написала историята, а другата жена се възмущава, че през един-два месеца пускали такива на едни и същи хора, а шефът казал да не са едни и същи хора.

В т.9 са записани множество разговори на д-р Е.К. – общопрактикуващ лекар от гр.Варна, който също посещавал СХБАЛ”П.” и оперирал в нея. В разговор на 19.12.2006г. /л.5/ Константинов дава насоки на жена, която е призована за разпит, да казва, че е ходила в болницата в Търговище, че са й правили някаква манипулация, че е останала вечерта и на другия ден си е тръгнала. В подобен разговор, записан на л.6, обяснява на друга жена каква е била диагнозата, какво точно да каже за манипулацията и мястото, на което е правена, да каже, че е спала в болницата и има шевче в гънката на пръста, където не личи. После следва разговор с К.М. /л.9/, на когото възпроизвежда предишния разговор. На л.10 е записан разговор от 20.12.2006г. с пациент, с когото коментират операция за изваждане на стъкло. Пациентът му съобщава, че при разпита си в полицията е казал, че го е оперирал Константинов, а Константинов го поправя, че е трябвало да каже, че го е оперирал М., защото той официално не работел там. В разговор от 21.12.2006г. /л.18/ мъж пита за принципа да се дават хонорари на извънболничаната помощ, а Константинов отговаря, че е по уговорка. Казва му, че примерно в Търговище, когато изпращаш артроскопии, получаваш по 30 лв, после вдигнали тарифата на 50 лв. Същият мъж се обажда отново /л.19/ и пита, когато Търговишкият П. като давал 50 % на опериращия екип, кой плащал на хората, които давали дежурства и наблюдавали болните. Константинов отговаря, че пациентите направо си тръгвали, не лежали. Само по принцип ги водели, че лежат. Константинов отговаря положително на въпроса на мъжа, че П. давал 50 % от стойността на пътеката и половината от стойността, когато съответният лекар „носел частно”. На л.23 е записан разговор от 06.03.2007г., в който Константинов отново обяснява на една жена да казва, че са били оперирани от двамата с М., че са преспали в болницата една вечер, и готово.

Следва да се отбележи, че настоящата инстанция споделя напълно възприетата от първата инстанция фактическа обстановка и няма да я преповтаря. Не се установяват някакви нови и различни обстоятелства. Отразеното до тук в достатъчна степен потвърждава маниера на работа възприет в това лечебно заведение. Окръжният съд е изложил съображения по всички 275 случая, посочил е защо кредитира показанията на разпитаните пациенти или техни близки за всеки един от тях. Тези съображения също се възприемат изцяло от настоящата инстанция и няма да се преповтарят.

По възраженията в жалбата на подс. П.:

Извън отразеното в много подробните и обосновани мотиви на окръжния съд относно обективния и субективния състав на престъпленията, следва да се отбележи следното:

Подадени са три много обстойни жалби /допълнителни съображения/ от подсъдимия и неговата защита. Обобщени, възраженията в тях се свеждат до следното:

1/Предубеденост на съда:

В жалбата се сочи, че връщайки с разпореждане от 25.01.13г. делото на ОП Разград за отстраняване допуснати процесуални нарушения, съдът е указал какво обвинение да бъде повдигнато на подсъдимия и с това е изразил своето убеждение относно виновността му.

Това не е така, тъй като е било налице противоречие в диспозитива на обвинението между описателната част на деянието и цифровото изписване на текста от НК по предявеното обвинение. Така в този обв. акт е записано, че на подс. П. се повдига обвинение за това, „че за описания период, чрез използване на документи с невярно съдържание – направления… и спецификации… е получил без правно основание…пари в особено големи размери – 211 570лв. от бюджета на НЗОК, с намерение да ги присвои, представляващо особено тежък случай”, но вместо нормата на чл.212 ал.5 НК цифрово е записана тази на чл.212 ал.4 НК. Така, че установявайки това нарушение, съдът не е указал на прокурора да повдига по-тежко обвинение, а да отстрани несъответствието в обв. акт. Това действие на съда не изразява предубеденост и по никакъв начин не е основание за отвод.

2/Липса на фактически състав:

Твърди се в жалбите, че фактически обвинението било по ал.2 на чл.212 НК – предоставяне възможност на ЮЛ да получи без правно основание такова имущество, тъй като плащанията на РЗОК отивали в здравното заведение, а не в патримониума на подс. П., а такова престъпление е било възведено едва с изменението на НК през 2009г.

Повдигнатото обвинение е за това, че подс. П., в качеството си на собственик на 99,5% от дяловете на СХБАЛ е получил това имущество, а не че е дал възможност на ЮЛ „СБХАЛ П. ООД” да получи такова имущество.

Съгласно икономическите части на комплексните експертизи се установяват сумите, изплащани от РЗОК-Търговище по съответните клинични пътеки – обстоятелства, които са доказани и от писмените доказателства, приложени в т.1, л.132 и л.136, в т.46 и т.47 от досъдебното производство.

Съобразно заключението на втората експертиза, сумите, изплатени на СХБАЛ „П.” за лечението на пациентите по всички 300 направления за хоспитализация, възлизат общо на 211 570 лева. Съобразно това заключение и писмените доказателства, а за  275 случая, за които подс. П. е признат за виновен сумата възлиза на 194 250 лева, а по останалите 25 случая – на 17 320 лв.

Подс.П. е поискал плащане от РЗОК и го е получил. Намерението му е било да присвои тези средства и той го е реализирал. Не съществува друг начин за получаване на този вид плащане/правомерно или неправомерно/. Единствената правна възможност е чрез лечебно заведение – изпълнител на болнична помощ, когато парите постъпват по неговата сметка. Да се приеме тезата, че получаването на неследващото се имущество от болницата изключва съставомерността по чл.212, ал.1 НК, би означавало, че подобен род деяния с житейска квалификация „източване на Здравната каса” никога не биха могли да попаднат под ударите на НК. Установено е, че подс. П. е заплащал 55% от стойността на клиничните пътеки като възнаграждение на лекарите. Ако тези суми не бяха „източвани”, той никога не би могъл да заплаща такива възнаграждения. Установен факт е и, че финансирането на болницата е било почти изцяло от плащанията на РЗОК. Т.е. ако тези суми не бяха постъпвали, здравното заведение не би функционирало. И тъй като подс. П. е собственик на 99,5% от дружествените дялове, той би следвало да осигурява необходимите средства по един или друг начин. От тук и извода, че той се е облагодетелствал, получавайки по този начин, неправомерно средства от РЗОК, вместо да има грижата да ги набавя по други пътища. Не случайно за целта е била избрана и именно тази пътека №120 – обхващала е голям брой заболявания и заплащането по нея е било едно от най-високите 715лв. Очебиен е факта на неимоверно големия брой заболявания, покривани от КП120 през 2005г. и почти липсата на такива през следващите 2006 и 2007г., когато не е съществувала процесната КП, а този вид заболявания на раменен пояс и горен крайник са били разбити в няколко пътеки с много по-ниско заплащане по тях от страна на Здравната каса.

В подкрепа на горния извод е и отразеното в жалбата на подсъдимия, че „СХБАЛ П. ООД е търговско дружество, но то се финансира от частно физическо лице” /л.6 от допълнителните съображения към жалбата/. Получените по този начин средства от бюджета на Касата, обективно намаляват сумата, с която физическото лице трябва да финансира собственото си предприятие за да функционира нормално. Без значение е дали през инкриминирания период са раздавани дивиденти или не. Дали такива ще се раздадат става със съответен акт, по съответния ред и няма никакво отношение към инкриминараното деяние.

Деянието е обективно съставомерно по чл.212 ал.1 НК.

3/Липса на субективен елемент от състава на престъплението:

Твърди се в жалбите, че подс. П. не е знаел и не е имало как да узнае, че вписваните в НХ и ИЗ диагнози и проведено лечение на отговарят на действителните. Твърди се и че подписвайки тези НХ и статистически отчети, той в същност не удостоверявал тяхната истинност, а само, че изхождали от това медицинско заведение.

Ако последното твърдение беше вярно, то би бил достатъчен печата на заведението, както и подписите на лекуващ, респ. изписващ лекар и никой не би изисквал там да има положен подпис на управителя.

Подс. П. много добре е знаел какво се върши в болницата. Разпитаните служители заявяват, че е бил изискващ и безапелационен, че е лишавал от възнаграждения заради неизпълнение на нарежданията му. Болницата е била разкрита в края на 2004г. Разполагала е първоначално с 10 бр. легла, увеличени в последствие на 12 и 15 бр. разположени в 5 стаи. За да функционира успешно, тя се е нуждаела от пациенти, съответно от имидж. За целта подс. П. е привличал специалисти от Варна, София. Знаел е много добре какъв е бил вида на сключения със Здравната каса договор и за колко клинични пътеки се е отнасял той. Не е било в интерес на болницата да се връщат пациенти само защото заболяването им не се покрива от някоя КП или за която няма сключен съответен договор. Установено е също, че подс. П. винаги се е интересувал какви пациенти има в болницата, минавал е визитация почти ежедневно. Освен това е установено, че той е бил и лекуващ лекар на някои от пациентите, за които също има несъответствия между вписаните диагнози и фактическите им здравословни проблеми. Т.е. бил е наясно, че в НХ се вписват неверни диагнози, единствено с цел те да попаднат в обсега на заплащана от Касата КП. Подписвайки инкриминираните документи не може да не му направи впечатление огромния брой заболели в областта на раменния пояс и горен крайник, в сравнение с останалите. Подписвайки тези документи той не само удостоверява, че те изхождат от СХБАЛ „П.”, а и че отразено там е достоверно.

За умисъла на дееца се съди по неговите действия. От действията на подс. П. обективирани най-вече във ВДС „звукозапис на разговори по мобилен телефон” чрез СРС може най-добре да се прецени неговото субективно отношение. Изключвайки изключителната арогантност и цинизъм, съдържанието на тези разговори еднозначно установяват знанието му за осъщественото деяние.

От тези разговори се установява уговаряне на пациенти какво да говорят пред разследващите. Така в протокол №RB 202007-001-05/0324-22-18/19.09.07г. /№8 -06f697c2/04.03.07/става дума за дете лежало в болницата с комоцио, като се уточнява какво да се говори пред разследващия – л.23/107 т.1 секретни; /№13-0711е817/13.03.07г./ разговор между подс. П. и жена, вероятно юрист- К., като в един момент подс. П. предоставя телефона на жена на име „Мони”- свид.М. Вл. Д., за разговор, в който се уговарят по какъв начин ще протече разпита- л.31,32,33/107 т.1 секретни; /№21-07269153/20.03.07/ разговор между подсъдимия и свид. М. Д., в който се коментират показанията на свидетелка, отказала да излъже, че е лежала в болницата – л.53,54,55,56,57/107 т.1 секретни; /№43 -07d560c4/19.05.07г./ разговор между подсъдимия и сестра от болницата, в който се уточнява каква диагноза да се впише на пациент, за да е различна от предходна –л.100/107 т.1 секретни, както и №44 –л.101,102/107 т.1 секретни, №18 -07220а59/19.03.07 л.46,47/107 т.1 секретни.

В този смисъл са и разговорите на свид М. Д. –т.8 секретни. Така в разговор №3/27.02.07г. се уточняват кои направления ще се отчитат и че „шефа” – подс. П. е казал направленията да не са на едни и същи хора и диагнозите да не са едни и същи – л.5/20 т.8 секретни; /№5-07аf92c5/07.05.07 разговор между пациент и свид. М.Т., в който се уточняват показания относно лечение и престой в болницата –л.8,9,10/19 т.12 секретни; в същия смисъл разговор №6 л.10,11 т.12 секретни; разговор №13 – л.18/19 т.8 секретни.

В секретните материали са приложени и множество разговори на лекуващите лекари с пациенти или други здравни работници, установяващи същите факти и обстоятелства.

Правилно и законосъобразно окръжният съд е приел, че обясненията на подс. П. в тази им част са защитна позиция, която не се подкрепя от нито едно доказателство по делото.

Подс. П. не е само лекар в тази болница, както сам заявява в обясненията си – той е управител и собственик, поради което е и най-заинтересован от просперитета на лечебното заведение. А кой е най-лесния начин за набавяне на средства – плащанията от НЗОК. Предвид ограничения брой договорирани КП по договора със Здравната каса, използването на най-високо платените и покриващи най-широк спектър заболявания КП е било най-лесното разрешение на проблема. Тази „вратичка” явно е била установена и от Здравната каса, която на следващата година е променила както съдържанието така и заплащането. Веднага след това и „заболелите” с такъв вид здравословни проблеми са намалели драстично.

Да, подсъдимият „не е внасял неверни обстоятелства” /л.9 от Допълнителното изложение към жалбата на адв.В./, но той няма повдигнато такова обвинение. Той лично не е попълвал тези документи, а и това не е било нужно. Същественото е, че той е бил наясно с тази практика, сам е давал указания за спазването й, тъй като в това лечебно заведение нищо не е ставало без негово съгласие, както и полагайки подписа си като управител е декларирал не само автентичността ,но и съдържанието на документите. Същото се отнася и до възражението, че не следвало да отговаря за използването на медицинските спецификации. Те са производни на останалите медицински документи и ги обобщават.

4/Недоказаност:

В жалбите се твърди, че това обвинение е недоказано и че нито от свидетелските показания, нито от СМЕ може да се направи извод за невярно вписване на диагнози и истории на заболявания. Оспорват се свидетелски показания като се изтъква, че болните били или възрастни, или че техните роднини са се грижили за тях „дистанционно” и не са знаели действителните им заболявания, или че нямат нужната квалификация за да потвърдят или отрекат медицински диагнози.

Тези възражения са най-малкото некоректни. Твърди се, че повечето пациенти били над 60 годишни и поради това не трябвало да се дава вяра на показанията им – забравяли, не били адекватни и пр. При положение, че пенсионната възраст у нас е над 60 години, а за някои професии по-висока или дори няма ограничение, при желание за работа, да се твърди, че един 60 годишен човек не може да дава достоверни показания е некоректно. Несъмнено човек може да направи разлика между проблеми и болки в крака и ръката или други части на тялото. Не е необходимо да си лекар за да обясниш в коя част на тялото имаш здравословен проблем или да не ти направи впечатление, че отивайки /примерно/ за вадене на конци от крака, ти поставят диагноза – наличие на чуждо тяло в предмишницата, или операция за отстраняване образование на лявата буза е равнозначна на отстраняване на такова от лявата ръка.

Освен пациенти обръщали се към това лечебно заведение с действителни проблеми, било то покриващи се от КП120 или не, има и една голяма група, които заявяват категорично, че никога не са ходили в болницата на подсъдимия в Търговище, че изобщо не са боледували, или са посещавали лекарски кабинети в други градове за преглед, а в последствие се е оказвало, че са престоявали за лечение именно в тази болница. Дори има случай на използвани лични данни на родители, водили само децата си на преглед в тази болница.

Правилно съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели „пациенти”, тъй като те са обективни, логични и непротиворечиви.

Прави се възражение, че цитираните по-горе разговори, записани чрез СРС са след инкриминирания период, но те отразяват действия по прикриването именно на деяния през инкриминирания период, както и обичайната практика в това лечебно заведение, поради което са относими. Не е вярно, че нито един от тези разговори не бил свързан с подс. П., напротив става ясно, че той е бил уведомяван за всички действия на служителите си, като е давал съответните нареждания.

Прави се възражение като се оспорва и комплексната СМЕ, че пациентите не били преглеждани от вещите лица, за да установят действителните им заболявания. Експертизата е назначена повече от пет години след регистриране на заболяванията. Тя обективно не може да установи преди години кой пациент от какво заболяване е страдал. А и това не е необходимо, тъй като вече беше посочено, че дори и лаик лесно би обяснил за какво е отишъл в болница. Експертизата е съпоставила наличните НХ и ИЗ с показанията на разпитаните свидетели и това е достатъчно да даде заключение дали вписаните диагнози се покриват със свидетелските показания и ако се покриват в каква част.

Подс. П. заявява, че е нямало начин да контролира дали отразеното в НХ е вярно или не, но пропуска онези случаи, когато лично е лекувал пациенти. Тогава в направленията е бил вписан друг лекуващ лекар и те са 31 бр.:п. 11, 12, 15, 18, 19, 21, 22, 26, 27, 28, 32, 41, 47, 61, 66, 68, 72, 73, 100, 105, 107, 113, 116, 173, 185, 187, 195, 207, 249, 264 и 294. Това са почти половината от случаите с несъответна диагноза. За яснота: по п.11 – операция на мъртва кост на лицето, по п.12 – операция на палец на крака, по п.15 – лечение на възпален палец на дясната ръка, лекуван само с антибиотик, по п.18 – премахване на пирони от крака, по п.19 – операция на топче над дясната вежда, по п.21 – операция на образувания на краката, по п.22 – лечение на абсцес от зъб, по п.26 – лечение на раздрана ръка, по п.27 и п.28 – операции на подутина под мишницата и пъпка на лявата плешка, по п.32 – лечение на  изгаряне, по п.41 – операция на образувание зад дясното ухо, по п.47 - само преглед на ударена дясна китка, по п.61 – операция на образувание на лявата буза, по п.66 – операция на израстък на устната, по п.68 – операция на образувание до лявото око, по п.72 – операция на образувание на дясната ръка, отстранено от хирург без хоспитализация, по п.73 – подуване на ръката от ухапване, лекувано само с антибиотици, по п.100 – отстраняване на образувание на ръката, по п.105 – операция на липома на лявата буза, по п.107 – операция на пъпка на дясната буза, по п.113 – лечение на изгорена ръка, по п.116 – операция на цирей на левия крак, по п.173 – операция на топче на главата, по п.185 – операция на крак, по п.187 – операция на рана на десния крак, по п.195 – операция на нокът на крак, п.207 – лечение на жлъчка, по п.249 – операция за отстраняване на топче на гърдата, по п.264- инжекция в МЦ”С.” поради тремор на ръката и по п.294 – пациентка с болни вени на краката, която никога не е боледувала от жлъчка. Горните факти са красноречиви и разкриват недостоверността на обясненията на подс.П., че е лекувал тези пациенти от заболявания по КП № 120 под контрола на ортопед. В горните случаи въобще не се е налагало участието на ортопед.

Съдът е приел, че по 25 случая не са събрани доказателства за наличие на несъответствия между реална и вписана диагноза и е оправдал подсъдимия за тях.

За всички останали 275 случая са събрани неопровержими доказателства за невярно вписани обстоятелства в НХ и ИЗ, използвани съответно за мотивиране на Здравната каса да изплати неследващи се средства. Всички те са подробно и пунктоално описани на 200 страници в мотивите на съда.

Възразява се, че Здравната каса не проверявала единствено документалното съответствие, а можела да извършва цялостен финансов и медицински контрол като се цитират съответни разпоредби от ЗЗОс, ЗЛечЗав.,НРД между НЗОК и БЛС. Да, тя може да извършва контрол и това става най-често по жалби на пациенти. Такива жалби не са били регистрирани. Да, пациентите са били доволни от лечението, но това не означава, че документално то е било отразено правилно и съответно. Твърди се, че няма несъответствия между диагноза и проведено лечение – да такива няма, защото това е условие за заплащане на пътеката от страна на здравната каса, но това отново не означава, че те са били съответни на действителното заболяване. Проблемът не е, че осъщественото лечение е било неправилно, а че вписаните данни в документацията не отговарят на действителното лечение. Освен това от записани разговори чрез СРС става ясно, че подсъдимият е бил предупреждаван за предстоящи проверки от страна на РЗОК, бил е уведомяван за съществуващи неточности в направленията като му е давана възможност да ги отстрани както и че той лично е „назначавал” свои хора в Здравната каса: / разг.№5 – 06dcb781-22.02.07г. л.11/107 т.1 секретни; разг.№14 – 07122d2d/13.03.07г. л.36,37../107 т.1 секретни; разг.№31 -078427d0/22.04.07 л.81,82/107 секретни; №35 -07b00279/07.05.07г. –л.85,86/107 т.1 секретни.

Същото се отнася и за съответстващите диагнози, но по незавършени КП – без престой на пациентите в лечебното заведение, въпреки отразения такъв. Тук отново са налице неверни обстоятелства вписани в НХ и спорът не е дали има задължителен или препоръчителен престой, а дали въобще има някакъв престой, необходим за довършване на предвиденото по КП лечение. Разпитаните в тази насока свидетели са категорични, че са заплащали болничен престой, но не са пребивавали в болницата или са пребивавали само няколко часа, необходими за преминаване действието на приложена упойка, но не са преспивали там.

Ако е липсвало изискване за минимален престой то се поставя  въпроса защо тогава в НХ е вписван престой на пациента в болничното заведение и час на изписване, различен от действителния – отговора е, че в противен случай това НХ е нямало да бъде платено от Здравната каса. Затова се е следял стриктно да има поне 24 часа от момента на хоспитализация – до дехоспитализацията.

Защитата възразява, че съдът е приел, че обвинението се доказвало единствено от свидетелските показания на пациентите, а те били в противоречие с тези на медицинския персонал. Вече беше посочено защо съдът е дал вяра на свидетелските показания на пациентите. От своя страна лекари и мед. сестри са служебно зависими, а и биха се уличили в престъпление, ако потвърдят същите факти. Тук в подкрепа на свидетелите-пациенти са графологичните експертизи, установяващи разминавания в подписи, в изписване на диагнози и пр.

Защитата е оспорила и двете експертизи като некомпетентни или заинтересовани.

Неоснователно е възражението на защитата, че вещите лица д-р Х., д-р К. и д-р М. били служебно зависими от подс.П., който до 2004г. е бил зам.директор в Съвета на директорите на МБАЛ-гр.Търговище, а д-р М. бил заинтересуван поради това, че между него и подс.П. през 2011г. било водено дело за клевета. Експертизата е била назначена с постановление на разследващия полицай от 17.09.2007г. и към този момент не са съществували никакви обстоятелства, внасящи съмнение в обективността на вещите лица.

Втората комплексна съдебномедицинска и икономическа експертиза е била възложена на д-р Л.Щ. и на икономиста Е.В.. Д-р Щ. е лекар със специалност по детски болести, с квалификация „здравен мениджмънт”, работила е в Окръжна болница - Търговище, в Дом „Майка и дете” - Търговище, в Общински съвет – Търговище, била е Директор на Амбулаторно-поликлинично здравно заведение – Търговище, управител на „ДКЦ 1” ЕООД – Търговище и на ДКЦ „Св. Иван Рилски”. От 2012г. е пенсионер. Не е била собственик на конкурентно на МЦ”С.” лечебно заведение. Предметът на изследване по втората комплексна експертиза е бил разширен спрямо първата. На базата на свидетелските показания експертизата е следвало да установи кои пациенти не са били хоспитализирани, изпълнени ли са били формалните изискванията по клиничните пътеки, да провери документите за всеки пациент и да изчисли изплатените суми. Отговорите само на тези поставени въпроси се взимат предвид от съда. Относими към предмета на обвинението са фактите относно съответствието между данните по направленията за хоспитализация и историите на заболяванията – от една страна, и между данните по направленията за хоспитализация и показанията на свидетелите – от друга страна, относно срока на хоспитализацията и условията за изплащане на медицинската дейност, отчетена с направленията за хоспитализация. Експертите са дали разяснения относно реда на хоспитализация и дехоспитализация, както и относно изискванията на НЗОК по отношение завършеността на клиничните пътеки.

В обобщение по това възражение следва да се подчертае, че за осъществяване на престъплението по  чл. 212, ал. 1 от НК, което е съставно престъпление, е необходимо на първо място, деецът лично или посредствено да използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, а на второ място –да получи чуждо имущество, което вследствие на акта на имуществено разпореждане преминава от фактическата власт на пострадалия във фактическата власт на субекта на престъплението. Ролята на документа, използван като средство на документната измама по  чл. 212, ал. 1 от НК, е да създаде привидно правно основание за разпореждане с имуществото, предмет на престъплението, от страна на лицето, имащо фактическа власт върху него. По този начин документът /неистински, с невярно съдържание или преправен/ е средството, способът, чрез който пострадалият се въвежда в заблуждение и именно той го мотивира да се разпореди със своето имущество в полза на субекта на престъплението. Това престъпление от субективна страна може да бъде извършено само с пряк умисъл - деецът трябва да съзнава, че използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, че с този документ той въвежда в заблуждение измаменото лице, както и че ще получи чуждото имущество /на заблуденото лице/ именно в резултат на въвеждането му в заблуда чрез представения документ. В конкретния случай всички тези изискуеми елементи са налице, т.е. деянието е осъществено от обективна и от субективна страна.

Що се отнася до възражението, че така или иначе имало извършена медицинска дейност и нейната стойност следвало да се извади от общо инкриминираната сума, то се пропуска факта, че в едни от случаите е осъществена дейност извън клиничните пътеки, за които болницата има сключен договор и тя подлежи на заплащане от пациента, в други от случаите макар да е от кръга на заплащано по КП заболяване, то КП не е довършена и отново не се дължи плащане от Здр. Каса. Т.е. и в двата случая заплащането от Касата е без правно основание. Тук не става въпрос за въобще дължими възнаграждения, а за такива по съответна КП от бюджета на Здр.каса. Прави се и възражение, че не били приспаднати платените данъци и други отчисления към бюджета. Касае се за изцяло недължимо получена сума, поради което дали са изплатени от тези средства дължими такива към бюджета, няма никакво значение.

5/Допуснати нарушения на процесуалните правила:

В жалбата се твърди, че са допуснати нарушения на процесуалните правила при разпита на свидетелите – пациенти.

Така, свидетелите по някои пунктове не били разпитвани в с.з./л.41 от ДС към жалбата на адв. В., п.5.3.1/, а били приети показанията им на ДП в нарушение разпоредбата на чл.281 ал.8 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Свидетеля по п.31 С.А. е разпитван в с.з. като поради противоречия в показанията му в СЗ и на ДП са четени последните като противоречията са отстранени и съда е изложил какво приема и какво не. Свидетеля по п.34, Х.Х. също е разпитван в с.з., четени са показанията му пред ДП, като противоречието е отстранено и са изложени мотиви. Свидетелят по п.40, Е.К. също е разпитван в с.з., потвърдил е показанията си на ДП. Същите констатации са и по отношение свидетелите по п.120 –Н.М, п.147 – И.И., п.227 – Р.С., п.238 – С.Б., п.247 – О.Х.ов, п.249 – К.Х., п.251- А.С., п.252 – Б.А., п.254 – С.С., п.280 – Д.А.. Всички те са разпитвани в с.з., а не както се твърди в жалбата. Същото се отнася и до п.5.3.2 от жалбата –по п.47, свид. Р.А. не е открит, четени са показанията му дадени пред съдия на ДП, по п.96, свид. В.К. е в чужбина с неизвестно местонахождение и са четени показанията му на ДП, дадени пред съдия, по п.204 – А. И. е починала и няма как да бъде разпитана в с.з, четени са показанията й на ДП, по п.241, свид. А.И. е бил разпитан в с.з. на 25.06.2013г..Относно възраженията по т.5.4 за разпит на близки на пациенти, съдът също е изложил аргументи. Касае се до близки роднини – съпрузи, деца, които няма как да не знаят какви заболявания са имали близките им, особено такива, за които е следвало да бъдат настанявани в болнично заведение /такива са данните от НХ/. При отчитането на тези показания съдът не е нарушил разпоредбата на чл.281 ал.8 НПК, тъй като ги е съпоставил с целия останал доказателствен материал. Не е нарушено и правото на защита на подсъдимия, тъй като при тези случаи са били налице разпоредбите на чл.281 ал.1 НПК.

Предвид всичко изложено по-горе, въззивната инстанция намира, че окръжният съд, преценявайки пълно и всестранно всички доказателства по делото е стигнал до единствения правилен извод за виновно поведение от страна на подс. П.. Деянието по чл.212 ал.5 вр.ал.1 НК е осъществено от обективна и субективна страна. Налице са и квалифициращите елементи – особено големи размери, предвид причинената щета и особено тежък случай, предвид мащабността на деянието и обществено опасните последици.

По обвинението по чл.255 НК:

Съдът е приел за установено, че подс.Д.П. е притежавал дружествени дялове в следните търговски дружества: „СХБАЛ П.”*** – 99,5 %, „А.-97”ООД-гр.Търговище – 51 %, „П.”*** – 99%, „А.-2002”ООД-гр.Търговище – 51 %, „МЦ С.”ООД-гр.Търговище – 67,5%, „МЦ Светото сърце”-25 % и „Превент”АД – 25 % /вж. справка в т.4, л.6/. Бил  е управител на „СХБАЛ П.”ООД, на „П.”ООД и на „МЦ С.”ООД.

Управител на „А.-2002”ООД била св.С.Ц. Д.. Тя регистрирала и ЕТ”А.-97-Силвия Д.”-гр.Търговище.

„П.”ООД и ЕТ”А.-97-Силвия Д.” притежавали аптеки, а  „А.-2002”ООД било собственик на дрогерия. Дрогерията на „А.-2002”ООД и аптеката на ЕТ”А.-97-Силвия Д.” били доставчици на лекарства и консумативи за МЦ”С.” и СХБАЛ”П.”. Същевременно между СХБАЛ”П.” и МБАЛ-Попово бил сключен договор от 24.11.2004г. за доставка на лекарствени средства, медицински консумативи и превързочни материали със срок на действие до 28.11.2006г. /т.8, л.276-л.279/.

До 31.12.2004г. счетоводното обслужване на МЦ”С.”, на „П.”ООД и на „А. 2002”ООД било осъществявано от „Артемида”ЕООД, представлявано от св.Д. Н. Й.. Св.Д. Й. /л.476/ дава показания, че докато работел за д-р П., нищо по счетоводната част не можело да стане без неговото знание и съгласие,  „твърдо”.

През периода 2005г.-2006г. в СХБАЛ„П.” и в МЦ„С.” нямало назначен счетоводител.

С договор от 18.04.2005г. /т.59, л.45-л.46/ текущото счетоводно обслужване на СХБАЛ”П.”, съставянето на годишния финансов отчет и на данъчната му декларация били възложени на „В., Г.” ООД – гр. Търговище с управител св. Х. Г.. Договорът бил прекратен, считано от 01.06.2006г. Св.Г. /л.467-л.470/ дава показания, че в срока на договора обслужвал счетоводно и „П.”ООД, МЦ”С.” и ЕТ”А.-97”. Обслужването се изразявало в осчетоводяване на първични счетоводни документи. Фактурите се носели по различно време и в различен брой. В счетоводното дружество не се издавали първични счетоводни документи, а само се осчетоводявали такива. Св.Г. сочи, че, ако е имало нещо, което да противоречи на счетоводните принципи, а клиентът е настоявал да се осчетоводи, тогава искал на гърба на фактурата да се отбележи, че иска да се осчетоводи и по какъв начин да се осчетоводи. Той нямал право да решава коя фактура да осчетоводи и коя – не.

„В., Г.” ООД – гр. Търговище изготвяло годишните данъчни декларации за данъчно облагане по ЗКПО на СХБАЛ„П.” и на МЦ„С.”. Декларациите се изготвяли въз основа на счетоводството на фирмата. След съставянето им, те се представяли на клиента за запознаване и подпис.

Св.Г. твърди, че подсъдимият П. бил управител на трите дружества и не е имало друго материално-отговорно лице. Той взимал решенията, свързани със съвместната им дейност.

От края на м.декември 2005г. до края на м.март 2006г. счетоводна работа в СХБАЛ и в МЦ”С.” изпълнявала и св.П.Д. /л.473-л.475/. Но тя само плащала текущи разходи и теглела пари за заплати от банката.

През през месец април и месец май 2006г. елементарни счетоводни дейности в СХБАЛ извършвала св.Венета И. /л.471-л..473/, която носела вносни бележки в банките, плащала текущи разходи, раздавала пликовете със заплати, но нямала право да подписва счетоводни документи.

През периода м.юни – м.август 2006г. като счетоводител на СХБАЛ”П.” и на МЦ”С.” била назначена св.С.Л. /л.2059-л.2063/. Тя попълвала платежни нареждания, теглела и внасяла суми от банки, раздавала заплати. За всяко действие подс.П. й давал еднократно пълномощно /вж.показания пред съдия, т.59, л.97-л.100/. Св.Л. носела фактури във „В., Г.”ООД, които й били оставяни от различни доставчици за д-р П..

Св.Л. заявява, че в болницата нямало как да се направи нещо, без да е разпоредено от д-р П.. Той не давал всички разпореждания в писмен вид, но ако имал забележки, не се изплащали заплати.

През месец септември 2006г. Г.В.Р. от гр.Шумен поела счетоводството на СХБАЛ и МЦ”С.”, подпомагана от св.И.Ж. – счетоводител на „П.”ООД /л.2064-л.2065/. Двете работели в гр.Шумен и два пъти седмично пътували до гр.Търговище. Информирали д-р П. за финансовите резултати. Като собственик той винаги знаел какви са финансовите възможности на болницата и медицинския център. 

 През 2005г. по разпореждане на подс.П. били осчетоводени множество фактури, удостоверяващи извършени доставки на „МЦ С.”ООД-гр.Търговище, каквито реално не са били осъществявани.

Така за ф.2/31.10.05г. на стойност 25 540лв., издадена от „Хаим” ЕООД Варна, представлявано от свид.Цв. Ж. е установено, че подписите на съставил и получател не са на съответно на Ц. Ж. и подс. П.. Печата не е на фирмата –доставчик. Свидетеля Ж. е категоричен че не познава подс. П., не е търгувал с клиент от Търговище, занимавал се е с ресторантьорство и не е търгувал с медицински и санитарни материали. По отношение отразените във фактурата мед. материали е било необходимо да има съответно разрешение за употребата им и те се търгували от търговци на едро, получили разрешение за такава дейност като въпросния доставчик „Хаим”ЕООД никога не е имал такова. В хода на извършена данъчна ревизия на МЦ”С.” е посочено, че предходният доставчик на стоките по фактура № 2/31.10.2005г. е „Паскалев”ЕООД-Разград, представлявано от М.И.П. /т.5, л.7, л.257 и л.269 от ДП/. Разпитан в с.з. на 29.07.2013г. /л.1493-л.1494/ свид.М. П. дава показания, че доста пъти е бил осъждан за данъчни престъпления. Последно притежавал 34 фирми, предполага, че и „Паскалев”ЕООД е негова фирма, но няма понятие с какво се занимава. Свид.П. само изкупувал фирми, по-точно на него му плащали да стане собственик на фирма. Не знае „Паскалев”ЕООД да е имало някаква дейност. Не е издавал фактури от името на тази фирма. Не познава Ц. Т. Ж. от Варна.  Фирма “Хаим” нищо не му говори.

Ф.101/02.11.05г. издадена от „Паскалев” ЕООД, на стойност 46 200лв. за доставка на рекламни материали. На гърба на фактурата има забележка – ръкописен текст „да се осчетоводи” и подпис, изпълнени от подс. П.. Подписът на съставил е на свид. Мл.П.. както вече беше посочено тази фирма е от рода на т.нар.”кухи” фирми, не е осъществявала дейност и собственикът й никога не е търгувал с такива материали€ Не познавал хората, които му носели фактури и го карали да ги подпише.

Ф.53/12.11.05г., издадена от „Проксима трейдинг” ЕООД, гр.Белене, собственост на свид. Пл.П. на стойност 14 200лв. Подписите и печата върху фактурата са автентични. Дружеството било с прекратена регистрация по ЗДДС от 09.11.05г. Фирмата няма разрешение за търговия с лекарствени продукти по ЗЛАХМ. В с.з. свид. П. заявява, че на болница „П.” продал няколко артикула - спринцовки и някакви подобни консумативи, не помни точно. Доставката била по-голяма, със сигурност над 1000лв. Доставените стоки ги купувал от Велико Търново, имало и внос от Полша. Свид.И. признава, че е написал и подписал фактура № 53/12.11.2005г. Тръбите били доставени от Полша. Закарал ги в гр.Търговище с негов транспорт. Платили му в брой. Не знае защо във фактурата е записал, че плащането е с платежно нареждане. Човекът, с когото договарял в Търговище, бил склададжия или домакин. С него уговарял вида на стоките и цената. Няколко пъти бил ходил в Търговище с нает бус. Складът се намирал в болницата. Фактурата била изготвена в нещо като офисче. 

Ф.№55/01.12.05г., издадена от „Проксима трейдинг”ЕООД гр.Белене на стойност 16 200лв. относно стерилно бельо и престилки. Подписите и печата са автентични. Свид. И. твърди, че е доставил стоката като му е плащано в брой в Търговище и не знае защо е отразено във фактурата, че е с пл. нареждане.

20 бр. фактури, издадени от „А. 2002” ООД Търговище за закупуване на санитарно-хигиенни материали на различни стойности/подробно описани в мотивите/, както и 137 бр. фактури, издадени от ЕТ „А.-97 Силвия Д.” Търговище – лекарствени средства и консумативи на различни стойности/подробно описани в мотивите/ - като във всяка от тях има вписани само общия брой и крайна сума без посочване на вид, количество и единична цена на отделните стоки и без приложен опис.

Свид. Силвия Д. е дала показания относно реда да изпълнение на поръчките за лекарства и СХМ. Заявила е, че към всяка фактура имало изготвен опис /заявка/ с броя и вида на материалите, а тя попълвала единичната цена. Когато през деня имало няколко заявки, те били в ръкописен вид като накрая се оформяла печатно обща заявка за деня, но касовите бонове били за всяка отделна поръчка. Фактурата била обща за деня.

Показания относно практиката със закупуваните лекарства и СХМ е дала и свид. М.Т. – старша мед. сестра в МЦ „Солингена”. Тя е заявила, че имало утвърдена бланка за заявка, която тя попълвала. На бланката пишело „Заявка за лекарствени средства и консумативи на МЦ „С.” и съдържала графи. Първата графа била за номер, втората графа - за наименованието на лекарството, имало колонка за количество, колонка за цената. В аптеката попълвали колонката за цената. Графата с наименованията на лекарствата св.Т. я попълвала собственоръчно с химикал. Подписвала се отдолу на заявката като „изготвил”, а за „одобрил” се подписвал управителя на центъра П.. Това ставало два-три пъти седмично. Св.Т. носела заявките в аптеката до МЦ „С.” или в аптеката до входа на болницата. Не може да каже дали заявката се изпълнявала веднага или на части.

След предявяване на заявките по делото, св.Т. променя показанията си и твърди, че изглеждали по този начин. Обяснява, че първоначално написвала заявката на едно листче, а после я давала да я напечатат на регистратурата. Подписвала се, след като си вземе нещата.

Вещите лица – икономисти М.П. и М.П. са установили, че медицинските материали и консумативи, закупени от ЕТ “А.-97” и от “А.-2002” ООД са били отчитани в счетоводството на МЦ”С.” директно на разход за предприятието, без да са ангажирани материалните счетоводни сметки от група 30 Материални запаси. По този начин се осчетоводявали стоки, които се изразходват веднага. Стойностите на заявките съответствали на стойностите по издадените фактури, но дали са били изпълнени заявките, не може да се установи. Освен заявките, нямало други документи, чрез които да се проследи движението на стоките. Нямало документи по заприхождаване и потребяване на материалите. /вж.заключението на л.2575 от НОХД № 112/2013г./

Вещите лица заемат различни позиции по въпроса дали заявките могат да изпълнят предназначението на опис /вж. разпити в с.з. на 22.01.2014г. и на 11.03.2014г./, но са единодушни, че те не могат да се третират като приемо-предавателни протоколи. В приемо-предавателния документ трябвало да се посочи мястото, на което се предават стоките, техния вид, количество и единична цена на стоките, както и данни за лицето, което ги е предало и за лицето, което ги е получило.

Относно нуждата и използването на лекарствата, консумативите и превързочните материали в МЦ”С.”, закупени с горните 157 фактури, подс.П. не дава ясни обяснения. В хода на данъчната ревизия не е представил документи за придобиването и засклаждането на закупените стоки, нито за начина на изразходване/вж. РА № 105 в т.5 от ДП/. Възразил е, че МЦ „С.” не притежава склад, но поддържа Спешен шкаф. За Спешния шкаф нямало назначено МОЛ, за наличностите следяла старшата медицинска сестра, която изготвяла заявки за доставка. Закупените лекарства и медикаменти се изписвали според направените спешни процедури на болните до настаняването им на лечение. Количествата били малки и се влагали незабавно /т.5, л.93/.

 Свид.М.Т. потвърждава, че е отговаряла за спешния шкаф. В него имало един журнал, в който се описвало движението на лекарствата - на кой пациент от кой лекар какво е назначено. Тя следяла наличностите и през 2-3 дни се зареждали консумативи. От спешния шкаф се използвали медикаменти при хипертонични криза, при бъбречни кризи, при изгаряния. Почти всеки ден се правели превръзки, материалите за които се взимали от същия шкаф. В края на всяка година се правела инвентаризация на спешния шкаф от комисия. Не може да отговори на въпроса дали резултатите от инвентаризациите на спешния шкаф са били документирани някъде.

Свид.Т. е категорична, че освен за спешния шкаф и за ДКБ, в който обслужвали пациентите от СХБАЛ по договор, за друго място в МЦ не са били купувани лекарства. В кабинетите на лекарите нямало лекарства, а само медицинско оборудване.

Съдът правилно не е кредитирал показанията на тези две свидетелки относно реда и начина на изписване, закупуване и получаване на отразените във фактурите стоки. Техните показания са противоречиви. Така например свид.Д. сочи, че от дрогерията на „А. 2002” е доставяла на МЦ”С.” само санитарно-хигиенни материали, а в заявките към първата група от 20 фактури са описани и много видове лекарства – унгвенти и таблети. Св.М.Т. описва заявката като бланка с графи и колони, след като по делото са приложени над 300 заявки от МЦ”С.” и нито една от тях не представлява бланка с графи. Св.Т. сочи, че собственоръчно изписвала наименованията на лекарствата, а те са напечатани. Твърди, че не знае как и кога са били изпълнявани заявките, а после заявява, че се е подписвала, след като получи стоките. Твърди, че в спешния шкаф имало журнал /тетрадка/, в който всяка медицинска сестра описвала взетите медикаменти. Такъв журнал не е бил открит от разследващите органи. Нито една от медицинските сестри не е дала показания да е взимала лекарства от този шкаф. Лекарите не са имали лекарства в кабинетите си и не са използвали такива. В кабинетите е имало само превързочни материали и антисептични средства, които не били в спешния шкаф, а на специален плот с рафтове. Тези материали ги зареждала старшата сестра на МЦ всяка сутрин. Св.М. подробно е описал, че освен превързочните материали и антисептичните средства, нищо друго от аптека не е било осигурявано в МЦ”С.”. Там лекарите не са имали нужда от таблетки. Имало унгвенти, но те били в малки количества и стояли до антисептичните материали. Според вещите лица д-р М. и д-р К., 90 % от лекарствата по заявките са унгвенти. От останалите само малка част са необходими за оказване на спешна помощ. Т.е. така заявените материали не са били предназначени за т.нар.”Спешен шкаф”. Съдът е направил и подробен анализ на заявените лекарства, консумативи и други материали като е установил заявки от една и съща дата до „А. 2002”ООД и „ЕТ”А.-97” с еднакви материали, заявки от една и съща дата към две различни фактури, две заявки към една фактура за идентични материали, както и фактури издадени месеци след заявките /всички те подробно описани в мотивите/. В заявките са записани таблети, ампули, унгвенти, абокати, катетри, подлоги и спринцовки, които не могат да бъдат изразходени веднага и изцяло. Подлогите по заявките са общо 26, а спринцовките - общо 6145 бр., които в едно лечебно заведение за доболнична помощ обективно не могат да бъдат използвани в този обем.

В заявките към фактура № 1260 са описани противогрипни ваксини - ваксигрип, инфлувак и инфлексал, общо 94  броя – количество, което многократно надвишава числеността на персонала в МЦ”С.” като само един свидетел –С.В. помни да й е било предлагано поставянето на противогрипна ваксина и тя отказала.

Видно от аналитичната справка за дебитните обороти по сметка 601 в МЦ”С.” /т.16, л.73 от ДП/, фактури от първата група № № 89, 90, 96 и 102 са били осчетоводени като лекарства и консумативи за амбулатория, а фактури № № 84, 86, 87 и 92 са осчетоводени като почистващи препарати /т.16, л.78 и л.83/. В заявките към последните не е описан нито един почистващ препарат.

Правилно и обосновано съдът е приел, че процесните фактури не удостоверяват реални доставки, а заявките към тях са били изработени за нуждите на данъчната ревизия, извършена през 2007г. в МЦ”С.”. Основание за този фактически извод дават косвено описаните по-горе доказателства и пряко - данните от протоколите за изготвяне на ВДС от използването на СРС.

Така разг.№17 -071bf1c7/16.03.07г.е записан разговор от между подс.П. и св.Силвия Д. относно оформянето на заявките към фактурите. И Свид.Д. се оплаква, че не може да направи всичко, а подс.П. я насочва да седне с лицето Василева, да обсъди нещата и да ги напише, защото нямало по какъв друг начин да се докажат. Св.Д. споменава, че става въпрос за документи към фактури. Подс.П. й казва, че като не могат да се оправят едни неща, когато трябва, ще се оправят постфактум. /л.42-46/107 т.1 секретни/; разг №19- 0723а229/19.03.07г. между същите лица като свид.Д. съобщава, че е направила, каквото трябва и пита кой ще подпише заявките. Подс.П. й казва, че ще ги подпише Т., и за 2002г./въпреки, че не е била наработа тогана/ и за 2005г. Св.Д. казва, че е написала „изготвил” и „утвърдил” с неговия подпис, а той й нарежда да мълчи и да затвори голямата си уста. /л.47/107 т.1 секретни/; разг №22- 073а3188/27.03.07г., в който свид.Д. уведомява подс.П., че е занесла нещата в НАП-а и го пита дали утре ще се прибере за подписи. Казва, че ще си ги напечата. Била наречена герой за многото работа, която е свършила. Подс.П. признава, че е свършила къртовски труд. Свид.Д. обяснява, че сама е правила всичко,”за да си знае какво - що”, че през 2002г. са се водели на тетрадки, по друг начин и трябвало да препише всичко.Подс. П. от своя страна се възмущава, че трябвало да се „изброят имената на всичките салтанати”, „А да видим какво ша фанат, на баба си фърчилото”. Свид. Д. оправдавала големите суми с факта, че „С.” зареждала само от нея и, че за 100 лв се пълни само една малка торбичка с лекарства./л.58-63/107 т.1 секретни/

Горните фактури са били взети предвид при определяне на финансовия резултат на МЦ „С.” за 2005г., посочен в Годишната данъчна декларация, вх. № 25000949/30.03.2006г. на МЦ „С.”, подадена от подс.П. по чл.51, ал.1 ЗКПО /т.26, л.199-л.208 от ДП/.

Съгласно заключението на вещите лица от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза от ДП /т.76, л.56-л.66/, включените в общите разходи на МЦ „С.” 158 фактури са на обща стойност 155 293.84 лв, а недекларираният данък вследствие на това е 23 294.08 лв.

Съдът е намалил тази сума с дължимия данък по по фактура № 1294/30.12.2005г., за която е приел, че е действителна като дължимият корпоративен данък следва да е 23 024 лв.

През 2005г., по разпореждане на подс. П. са били осчетоводени и множество фактури с получател „СХБАЛ П.”ООД, по които също не е имало действителни доставки.

Така за ф.№3/25.08.05г. с издател „Инвеста Кар” ЕООД – София на стойност 13 787лв. за санитарен фаянс и бояджийски материали е установено, че подписите на съставил и получател не са на съответните лица и печата върху същата не е оригиналния такъв на фирмата. От същия доставчик е „издадена” и ф.№73/13.10.05г. на стойност 36 013лв. за адвокатски услуги. Свид. Иван Х., управител на „Инвест Кар” ЕООД заявява, че се е занимавал предимно с търговия на едро, сделки с недвижими имоти и търговия със строителни материали, не познава подс.П. и не помни да е имал клиент СХБАЛ „П.”. Подписите за съставител на фактури № 3/25.08.2005г. и № 73/13.10.2005г. не били негови.  Печатът приличал на този на фирмата му. На ДП е заявил, че има разлика в печата и че фактура № 3 не е било възможно да е издадена от неговата фирма, защото годишният оборот на дружеството бил между 15 и 20 млн. лева, и не било възможно към м.август да е имало фактура с такъв малък номер. Касовите бележки не били издадени от неговия касов апарат. Свид.И. е категоричен, че не е издавал фактура № 73, защото фирмата му никога не е предоставяла адвокатски услуги.

Ф.№001/31.10.05г. издадена от „Хаим”ЕООД на стойност 26 010лв. за хирургически материали и дезинфектант. Подписите и печата на фактурата не са автентични, а за същата фирма вече беше отразено по-горе, че не е търгувала с такива стоки, тъй като е нямала разрешени

Ф.102/03.11.05г. издадена от „Паскалев” ООД на стойност 39 480лв. за рекламни материали, отново подписите и печата не са автентични, а собственика на фирмата М. П. не е осъществявал дейност /идентично с ф.№101/02.11.05. с получател „Солингена/.

Ф.№52/11.11.05г. издадена от „Проксима Трейдинг” ЕООД Белене, на стойност 24 090лв. за стерилно бельо и престилки; ф.54/01.12.05г. на стойност 4 228лв. за дезинфектант и мед. ролки и ф.№56/02.12.05г. на стойност 17 960лв. за хирург. Материали /идентично с ф.№55/01.12.05г. с получател „Солингена”/

Ф.805/17.11.05г. с издател „Ди-Тех”ООД София, на стойност 27 200лв. за офис консумативи и работно облекло; ф.№1019/12.12.05г. на стойност 22 000лв. за чехли и цветя – подписите не са на посочените там лица. Свид. Хр.Л., съсобственик на фирмата е дал показания, че фирмата въобще не е работела, фактурите не е издавана от тях, а името на съставителя не му е познато, никога не са търгували с такъв вид стоки. Вписаният като управител на същата фирма от 2004г. свид. Ал.Желязков също заявява, че не издавал такива фактури, не е имал касов апарат, не е търгувал с посочените във фактурите стоки, не познава подс. П. нито съставителя на фактурата С.А..

Ф.1000000169/28.11.05г. с издател „Византи”ЕООД София на стойност 22 000лв. за перилни препарати и дезинфектант; ф.№1000000174/03.12.05г. на стойност 26 000лв. за спално бельо и одеала – като собственик и управител на същата фирма е вписан С.А. Х., който заявява, че името на фирмата не му говори нищо, предоставил си личните данни на непознато лице срещу заплащане и в София пред нотариус подписал нещо. Неграмотен е и никога не е съставял и подписвал фактури.

Горните фактури са били осчетоводени в СХБАЛ „П.”ООД и разходите по тях са били отчетени при определяне на финансовия резултат на СХБАЛ за 2005г., посочен в Годишната данъчна декларация, вх. № 25000952/30.03.2006г., подадена от подс.П. по чл.51, ал.1 ЗКПО /т.26, л.189-л.198/.

Съдебно-счетоводната експертиза от ДП /т. 76, л.56-л.66/ е дала заключение, че с включването на горните фактури в общите разходи по ОПР на СХБАЛ”П.” за 2005г. те са се увеличили с 258 768 лв.като недекларираният данък е 38 815.20 лв.

През 2006г. в „СХБАЛ П.”ООД са били осчетоводени и следните фактури:

Ф.4000001268/25.10.06г. с издател ЕТ”Св.Марина” София на стойност 14 413лв. за хирургически материали и дезинфектант; ф.№4000015597/28.11.06г. на стойност 15 513лв. за хирург. Материали и дезинфектант; ф.№4000015620/29.11.06г. на стойност 15 251 за стерилно хирург. Бельо, престилки и дезинфектант Подписа на съставител и печата не са автентични. Свид. А.Д., собственик и управител на фирмата заявява, че притежава малка квартална аптека в гр.София, не е издавала процесната фактура, не е търгувала с посочените материали. Приложеният касов бон не от нейния апарат, не е имала такъв дневен оборот, за което е представила доказателства и името на съставителя на фактурата И.И. не и е познато, такова лице не е работило при нея. Било абсурдно представител на болница от Търговище да зарежда от нейната аптека.

Ф.№4000001258/25.10.06г. с издател „Ремедиа-97”ЕООД Дупница, на стойност 17 960лв. за хирургични конци и платна –подписа на съставил не е на МОЛ на фирмата, печата не е идентичен с оригиналния. Свид. С.Р. – собственик и управител на фирмата заявява, че не е имала клиент „СХБАЛ П.”***, не е продавала такива материали, не е съставяла процесната фактура и касовия бон към нея не е от нейния касов апарат. Не е имала служител на име И.И..

Ф.№10000091683/28.11.06г. с издател ЕТ ”Стеди Комерс А.К.” София на стойност 16 360лв. за хирург. конци и платна – подписа на съставител не е МОЛ на фирмата, печата не е автентичен. Собственикът на фирмата – свид. А.К. е заявила, че не е издавала такава фактура не е продавала такива материали, касовия бон не е от нейния апарат, не е търгувала с „СХБАЛ П.”***.06г. с издател ЕТ”Реджина” София на стойност 12 200лв. за хирург. конци и платна; ф.№10023/22.12.06г. на стойност 12 676лв. за стерилно бельо, престилки и дезинфектант – подписа не е на МОЛ на фирмата, печата не е на фирмата. Собственикът Н.Ц. заявява, че има аптека но не продава такива материали, не е издавала фактурите, Боновете не са от нейния касов апарат. Обичайно фактурите си пишела на ръка. Не е подписвала и подпечатвала възлагателни писма /т.64 л.62 и 63/, не е търгувала с „СХБАЛ П.”***.06г. с издател ЕТ”Ева-Я. И.” Варна на стойност 10 810лв. за рекламни материали – подписа не е МОЛ на фирмата, печата не е оригинален. Свид. Я. И. заявява, че търгува с арт материали. Не е продавала описаните във фактурата стоки, не е търгувала със „СХБАЛ П.”***, не е имала такъв еднократен оборот не е подписвала възлагателни писма за доставки /т.64 л.91/.

Ф.№4000001258/22.12.06г. с издател „Кеми”ЕООД Видин на стойност 16 076 за хирург.конци и платна – собственикът К.Г. заявява, че не е съставял такава фактура. Имал две аптеки – във Видин и в София. Процесната фактура е с адреса във Видин, но печата не е такъв, не е продавал такива стоки, не е снабдявал болници.

Ф.№1000091683/27.12.06г. с издател ЕТ”Ави-Ст.С.” София, на стойност 4 000лв. за рекламни материали – подписа не е МОЛ на фирмата и печата не е оригинален. Свид. С.С., собственик на фирмата заявява, че се занимава с търговия на дребно на канцеларски материали, но не и рекламни, не е имала клиент „СХБАЛ П.”***, не е издава процесната фактура, касовият бон не бил от нейния касов апарат.

Ф.№100659001/27.12.06г. с издател ЕТ”Деница-1” София на стойност 13 920лв. за хирург.конци и платна; ф.№100659912 /28.12.06г. на стойност 16 335 лв. отново за конци и платна – подписите и печата не са автентични. Собственикът, свид. Г.Г. заявява, че не е търгувала с такива артикули, не е издавала фактурите и фискалните бонове, не е търгувала със „СХБАЛ П.”***.06г. с издател ЕТ”Медея-74”София, на стойност 15 152лв. за хирург. конци, платна и чаршафи – подписа не е на МОЛ, печата не е на фирмата. Свид. Ю.Д., собственик на фирмата сочи, че продавала лекарства но не и посочените във фактурата стоки, не е издавала процесната фактура както и касовия бон, не е продавала стоки на „СХБАЛ П.”***.

Горните фактури са били осчетоводени в СХБАЛ „П.” и са били взети предвид при определяне на финансовия резултат за 2006г., посочен в Годишната данъчна декларация, вх.№ 25000918/29.03.2007г., подадена от подс.П. по чл.51, ал.1 ЗКПО /т.26, л.215-л.220/.

Съдебно-счетоводната експертиза от ДП /т. 76, л.56-л.66/ е дала заключение, че с включването на горните фактури в общите разходи по ОПР на СХБАЛ”П.” за 2005г. те са се увеличили със 180 666лв. като недекларираният данък е 27 099.90 лв.

Съдът правилно не е кредитирал показанията на св.П. П. И. – собственик на „Проксима Трейдинг”ЕООД-Белене. Те са противоречиви и не отговарят на обективната действителност. Същият заявява, че е разтоварвал стоките в склад, какъвто няма нито в МЦ”С.”, нито в СХБАЛ”П.”, съгласно обясненията на подс.П.; че „склададжията” е подписал фактурите, докато подписите са на подс.П.; че със склададжията-МОЛ договаряли доставките на стоките и цените, а МОЛ е бил единствено подс.П., когото свид.И. не познава. Съставил е 5 последователни фактури на висока стойност, а не помни откъде точно е доставял стоките по фактурите и няма никакви документи за придобиването им. Касае се до медицински изделия, за които е следвало да има разрешение за продажба от ИАЛ, а такова не е получавал. Твърди, че му било платено в брой по всички фактури, а лично е изписал в тях, че начинът на плащане бил с платежно нареждане. Нещо повече: по делото има писмени доказателства, че на „Проксима трейдинг” са били приведени по банков път суми в общ размер на 33 340 лв /вж. вносни бележки в т.16, л.55-л.58/, а задължението по фактурите е било общо 30 400 лв.

Всичко това, ведно с факта, че същият е притежавал множество търговски дружества и имал задължения към държавния бюджет в особено големи размери, дават основание да не се кредитират показанията му.

Останалите гласни доказателства са логични, последователни, кореспондиращи и със заключенията на почерковите експертизи и следва да се кредитират. От тях, по несъмнен начин се установява, че по горните 185 фактури не са били осъществени реални доставки.

Извод за това може да се направи и от останалите установени обстоятелства – липса на документи, удостоверяващи транспортирането и предаването на стоките, протоколи, описи и пр.

За лечебно заведение за извънболнична помощ, каквото е МЦ”С.”, през 2005г. са били доставяни хирургични конци и хирургични платна, каквито не са били необходими за осъществяване на предлаганата медицинска дейност.

МЦ”С.” е имало задължение да поддържа спешен шкаф, който да обезпечава извършване на медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма до пристигане на екип за спешна медицинска помощ /вж.чл.8 във вр. с чл.2 от Наредба № 25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ/. Закупуването на стотици туби унгвенти, обезболяващи, антибиотици в таблетни форми и други не е оправдано. Не е имало даже помещение, в което да бъдат побрани. Касае се до разходи, вариращи от 300 лв до 1300 лв на месец, които не е можело да бъдат възстановявани от Здравната каса.

До 28.11.2006г. е бил в действие договор между СХБАЛ”П.” и МБАЛ-Попово за доставка на лекарствени средства, медицински консумативи и превързочни материали, поради което не се е налагало същите видове стоки да се осигуряват от други доставчици.

С изключение на фактурите, издадени от „Проксима трейдинг”ЕООД, всички останали изглеждат по един и същи начин като бланка и шрифт на пишещото устройство.

Името на съставителя на фактурите от „Византи”ЕООД-София и от „Ди-Тех”ООД-София е едно и също.

Във Фактура № 1019/12.12.2005г. са посочени продадени цветя за озеленяване с общ брой 2123 за 16 000 лв – количество, достойно за озеленяването на целия град Търговище.

Фактура № 9882/21.12.2006г. и фактура № 10023/22.12.2006г. са издадени в последователни дни, а разликата в номерата им показва, че за един ден аптеката на свид.Н.Ц. би следвало да е издала повече от 40 фактури, което също е абсурдно.

Има и фактури, които са с еднакви номера - фактура № 4000001258/25.10.2006г., издадена от „Ремедиа-97” ЕООД -Дупница и фактура № 4000001258/22.12.2006г., издадена от  „Кеми” ЕООД – Видин.; фактура № 10000091683/28.11.2006г., издадена от ЕТ „Стеди комерс – А.К.” - София и фактура № 1000091683/27.12.2006г., издадена от ЕТ „Ави - Ст. С.”.

Повечето фактури, на които е бил придаден вид, че са издадени от търговци със седалища извън гр.Търговище, са опростени. Фирмите не са били регистрирани по ЗДДС и фактурите не са обявявани в дневници за продажби, следователно не биха могли да бъдат проверени.

Възраженията в жалбата на подсъдимия по това обвинение се свеждат до следното:

1/ Съдът не е обследвал какви са финансовите задължения на дружествата за процесните периоди имайки предвид съставените ДРА.

Производството пред този съд не е данъчно, констатациите на ДРА не са задължителни за наказателния съд. Определяйки с помощта на ССЕ стойността на разходите по недействителните фактури и включването на тези стойности към размера на финансовия резултат, посочен в съответните данъчни декларации, съдът е посочил с колко е намален този финансов резултат и колко би бил в действителност, ако тези фактури не бяха включени, респ. какъв данък би се дължал от дружествата. Така, че съдът няма за задача да посочва всички финансови задължения на тези дружества, а само тези, които произтичат от извършените престъпления. Без значение е кой ДРА е влязъл в сила, кой е отменен или изменен, както и какви са посочените там данъчни задължения . В този смисъл и направените от защитата на няколко страници от жалбата изчисления на Корпоративен данък, съотнесени към установени в ДРА задължения са неотносими

Без значение за изводите на съда е и цитираното от защитата различие у становищата на вещите лица относно същината на приложените описи, след като е установено, че те са съставяни допълнително през 2007г. и за това са събрани доказателства , съдържащи се в изготвените ВДС чрез СРС. Същото се отнася и до това къде, по какъв начин и по кой счетоводен стандарт те са били записвани.

Не е вярно твърдението, че съдът не се е мотивирал защо не кредитира показанията на свидетелите С.Д., М.Т. и Пл.П.. Съдът е изложил достатъчно съображения като е съпоставил тези показания с останалите доказателства по делото и е посочил защо не ги кредитира.

Защитата възразява по извода на съда относно необходимостта от доставка на хирургични конци и платна за МЦ „Солингена”, като посочва извършвани там през 2005г. артроскопии. Само че пропуска, че за такива процедури не са необходими нито конци, нито платна.

Възраженията относно т.нар.”спешен шкаф” са несъстоятелни. В случая се касае само до този в МЦ”Солингена”, за който са закупувани унгвенти, за чието използване и лаик може да прецени, че не е в спешни случаи.

Друго основно възражение, е че , тъй като счетоводното обслужване се извършвало от специализирана счетоводна фирма, подс. П. няма никакво отношение към представяните там документи и съставяните отчети и данъчни декларации.

Твърди се, че тъй като по силата на чл.36 ЗСч. счетоводната къща носи отговорността относно организацията на счетоводната дейност на дружеството, то тя трябвало да отговаря и ако има вписани неверни данни в декларациите.

Това тълкуване е абсолютно необосновано. Счетоводната къща отговаря за организацията, но не може да отговаря за представените й счетоводни документи за осчетоводяване, респ. за отразяване в данъчните декларации. Тези първични счетоводни документи се предоставят от обслужваната фирма, а счетоводната къща не съставя такива документи, а само ги включва в съответните справки и отчети. Освен това е установено, че на някои от фактурите има изрично изписан текст „да се осчетоводи” написан и подписан именно от подс. П.. Всички разпитани по делото счетоводители са категорични, че единствено подс.П. е решавал кои фактури да се осчетоводят. Св.Д. Й. и св.Х. Г. са категорични, че само подс.П. решавал тези въпроси. Назначаваните от него счетоводителки са извършвали елементарни дейности, като всеки  път при необходимост са били изрично упълномощавани. Фактурите се носели в счетоводните къщи, но само по нареждане на подс.П.. Никоя счетоводителка не би си позволила да прояви своеволие – подс.П. бил груб, невъздържан, понякога – брутален и наказвал с лишаване от заплата. Всеки отчет и декларация били представяни на подс.П. за запознаване, преди да ги подпише. Както вече беше посочено счетоводната фирма регистрира първичните счетоводни документи, не ги изготвя и няма как да знае дали са с вярно съдържание. Подс. П. е този, който има знанието и умисъла относно тези документи и че включвайки ги в отчетите ще избегне плащането на реалния корпоративен данък. При тези доказателства, изявлението му, че не е знаел какво се случва с осчетоводяването на фактурите, правилно е прието за неправдоподобно.

Що се касае до фактурите, издадени от „А. 2002”ООД и от ЕТ”А.-97”, очевидно е, че те не изхождат от доставчик, предлагащ инцидентно по-изгодни цени, нито са само за материали, необходими за лабораторията. В този смисъл са и показанията на лаборантите св.С.В. /л.438/ и св.Р. П./л.439/, които дават заявяват, че материалите, консумативите и реактивите, с които работели се доставяли от специализирани фирми.

Недоволството на подс.П. от работата на „В., Г.”ООД очевидно не е било породено от резултатите от данъчната ревизия, която е била извършена на следващата година след прекратяване на договорните отношения със счетоводната къща.

Некоректно е оплакването, че съдът бил приел, че „когато някой от реквизитите на фактурите липсват, подс. П. настоявал те да бъдат осчетоводени”. Не само когато липсва реквизит, а и когато очевидно фактурата е неистинска е настоявал да бъде осчетоводена. Някои от фактурите са подписвани лично от него като получател, като отлично е знаел, че такава доставка няма. /за съставените по-късно заявки към фактури, вече бяха изложени съображения по-горе/. Не е било необходимо и той, лично да поддържа контакти със счетоводната къща, за целта е имал служители, които са изпълнявали нарежданията му.

Възразява се, че подс. П. не следва да отговаря за фактурите, които не е подписал,/21 бр./ но от друга страна в жалбите се твърди и че липсата на подпис на получател не е основание за обявяването на фактурата за недействителна. Не наличието или липсата на подпис на подс. П. върху фактурата е основание за неговата отговорност, а наличието на умисъл относно необходимостта от съставянето на такъв документ и последващото му използване с предвидените съставомерни цели. Прави впечатление, че тези фактури са съставяни обикновено в края на годината - м.октомври, ноември и декември и в края на всеки месец, описаните стоки са почти от един и същи вид и на значителна стойност. Няма как тези факти да не са известни на подс. П. – разходи за едни и същи консумативи, правени едва в края на годината, със значителни стойности, при положение, че тези разходи се одобряват лично от него. Да, тези фактури не са предадени лично от него на счетоводната къща, но са предадени по негово разпореждане.

Прави се възражение, че никъде нямало конкретизация, какъв е размера на избегнатото за установяване и пращане данъчно задължение за всяко отделно деяние. Такава конкретизация може да се направи когато се касае до избегнато плащане на ДДС по всяко отделна фактура, но в случая не се касае до ДДС, който се плаща всеки месец , а до корпоративен данък , който се праща веднъж годишно и се изчислява да базата на общия финансов резултат за годината. Така сумите от непризнатите фактури като сбор намаляват общия финансов резултат, а от там и дължимия годишен данък. Така, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване правата на подсъдимия. Обследвани са фактура по фактура, посочени са детайлно, посочено е и защо не се приемат за действителни.

Не е вярно и твърдението, че съда не е посочил по какъв начин е стигнал до определяне на окончателното задължение на двете дружества, управлявани от подс. П. – на л.286 от мотивите е това подробно е описано. Няма отношение към обвинението и по какъв стандарт е водено счетоводството.

Обосновано и законосъобразно съдът е стигнал до извода за наличие на престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 и 6 вр.чл.26 ал.1 НК. Размера на данъчното задължение е в особено големи размери в съответствие с разпоредбата на чл.93 т.14 НК. Налице са и двата квалифициращи елемента по ал.1 т.2 и 6 на чл.255 НК.

Няма основание и за приложение на чл.255 ал.4 НК, тъй като данъчното задължение не е заплатено изцяло. Обстоятелството, че в ДРА е отразено, че дружеството няма данъчни задължения не обвързва наказателния съд.

В този смисъл и предявените граждански искове правилно са били уважени в съответните части.

Налице са предпоставките на чл.45 ЗЗД, както и връзката между потивоправното поведение на подсъдимия и причинените вреди, както по отношение деянието по чл.212 НК, така и за деянието по чл.255 НК. Присъдените суми са съобразени с установените факти. Искането в жалбите по отношение гражданските искове е да бъдат отхвърлени поради недоказаност и неоснователност. Възражение за погасяване по давност няма направено, а съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно.

По отношение на протеста:

Същият е частично основателен.

В протеста се прави искане за изменение на присъдата като по отношение деянието по чл.212 ал.5 НК бъде увеличен размера на наложеното наказание и бъде определен такъв над средния, предвиден в закона, съответно с ефективно изтърпяване, както и по отношение определянето на общото наказание по реда на чл.23 НК. Второто искане е за увеличаване размера на наложеното по чл.37 ал.1 т.7 НК лишаване от право за упражняване дейност като управител на лечебно заведение като се определи такова с до две години  в повече от наказанието лишаване от свобода.

По отношение на първото искане се излагат съображения, че на първо място подсъдимият не е имал добросъвестно поведение, не е съдействал за разкриване на обективната истина и че срокът на наказателното преследване не е бил неразумен, а от там и липсват основания за прилагане на чл.55 ал.1 НК.

Настоящата инстанция счита, че протеста е основателен по отношение искането за изменение на размера на лишаването от права, което е определено под размера на наказанието лишаване от свобода. Постоянна е практиката както на съдилищата, така и на ВКС в този случай, че лишаването от права следва да бъде поне какъвто е размера на лишаването от свобода, не повече от три години над това наказание, но не и по-нисък. Поради това и присъдата следва да бъде изменена в този смисъл.

В останалата част протеста е неоснователен.

От подсъдимия не може да се изисква „добросъвестно поведение”. Той има право да не признава обвинението, да не дава отговори, да не съдейства и това няма да се отчете като отегчаващо обстоятелство. Вярно е, че в мотивите си съдът не е посочил, в какво се изразява отчетеното ”добросъвестно процесуално поведение”, но не може да се възприеме становището на прокурора, че заемането на определена защитна позиция представлява недобросъвестно поведение. Съдът преди всичко е отдал значение на факта, че всички пациенти, от медицинска гледна точка, са лекувани правилно, получили са нужното обгрижване и са били доволни от това. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като посочените като отчетени такива – характер и обем на престъпната дейност се включват в характеристиката на квалифициращия елемент „особено тежък случай”. За деянието по чл.212 ал.5 НК се предвижда наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода. Прокуратурата е поискала налагане на такова около средния размер или 15 години лишаване от свобода. Така поисканото наказание е несъразмерно тежко и неоправдано. Правилно съдът е преценил, че и най-лекото предвидено наказание в случая е също несъразмерно тежко. Макар и не многобройни, налице са изключителни смекчаващи обстоятелства.

Съдът е прецизирал наказанията по двете обвинения като не е отчел такива изключителни обстоятелства по второто обвинение. Т.е. направил е разграничение между същността, условията и обстоятелствата относими към двете отделни деяния.

Съдът е изложил и съображения защо прилага разпоредбата на чл.66 НК и тези съображение се споделят и от настоящата инстанция.

В този смисъл и присъдата следва да бъде изменена, като на основание чл.37 ал.1 т.7 НК на подсъдимия П. бъде определено наказание „лишаване от право да упражнява дейност като управител на лечебно заведение за срок от пет години.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.2т.1 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 14.03.2014г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд №112/2013г. по отношение на подсъдимия Д.Х.П. с ЕГ№ ********** в наказателно осъдителната й част, с която на основание чл.212 ал.7/пр.ал.6/, вр.чл.37 ал.1 т.7 и чл.49 НК му е определено наказание от две години лишаване от право да упражнява дейност като управител на лечебно заведение, като завишава това наказание на ПЕТ години.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.