Р Е Ш Е Н И Е

                 

                № 74

 

26.04.2018г. Гр. Варна

в името на народа

 

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 секретар Г.Н.

прокурора Милена Гамозова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ №118 по описа за 2018 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на възобновяване поради допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Твърди се, че първостепенният и въззивният съд са допуснали нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал и приетите за установени факти и обстоятелства, въз основа на които са извели правните си изводи относно авторството на деянието по чл.234 ал.2 т.1 вр.ал.1 пр.2НК Интерпретирали са едностранчиво и необективно доказателствата по делото, установяващи виновното поведение на подс. М. при осъществяване на инкриминираното престъпление, приемайки ги за недостатъчни. Без да направи необходимото за да осигури разкриване на обективната истина, според разпоредбата на чл.13 НПК, въззивният съд е приел,че не е доказан предмета на престъплението. Не се е съобразил и със забраната за постановяване на оправдателна присъда при неотстранено, но относимо съмнение относно предмета на престъплението. Това се е отразило върху законосъобразното формиране на вътрешното убеждение при изглаждане изводите относно съставомерността на инкриминираното престъпление.

Искането е допустимо тъй като е направено от надлежна страна , в предвидения срок. Влезлите с сила присъда и въззивно решение не са подлежали на касационна проверка.

В съдебно заседание представителят на АП изразява становище за основателност на искането.

Осъденото лице се явява в с.з. лично. Упълномощеният защитник изразява становище за неоснователност на искането.

        След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от Гл.прокурор, АС- Варна прие за установено следното:

        Срещу осъденото лице Б.К.М. е бил внесен обвинителен акт с обвинение по чл.234 ал.2 т.1 вр.ал.1 пр.2 НК. С присъда №359/22.11.16г. по нохд №3178/16г. Районен съд Варна го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. С решение №169/17.07.17г. по внохд №42/17г , след въззивна проверка инициирана по протест на РП Варна – ВОС е потвърдил първоинстанционната присъда с особено мнение на председателя на състава за основателност на протеста.

Искането за възобновяване е основателно.

Районният съд, а от своя страна и въззивният съд са интерпретирали едностранчиво и необективно доказателствата по делото, установяващи виновното поведение на подс. М., приемайки ги за недостатъчни.

Съдилищата са игнорирали показанията на полицейските служители, обработвали постъпващата информация за престъпната дейност на подсъдимия и участвали в проведената акция по задържането му. Не са обсъдени или са обсъдени едностранчиво събраните писмени доказателства и доказателствени средства – експертизи, протоколи за претърсване и изземване. Направените коментари в решението на въззивната инстанция на доказателствата са изключително предубедени, повърхностни и едностранчиви.

Така например въззивният съд е игнорирал дактилоскопната експертиза като е приел, че намерената дактилоскопна следа е върху отворена кутия от цигари, а тя е върху стек с цигари „B&H“. Намерената следа върху бутилка с вода в автомобила означава, само че този автомобил е ползван от подсъдимия. Пренебрегнати са събраните доказателства, че този автомобил се ползва само от подсъдимия, въпреки, че е регистриран на името на свид. Владимирова.

Въпреки, че сам районният съд е определил показанията на тази свидетелка за „неубедителни“им е предал стойност отхвърляща показанията на полицейските служители, документирали престъпната дейност на подс. М.. Същото е сторил в решението си и въззивният съд. Правилно в особеното мнение на председателстващия състава е посочено, че при оценката на показанията на тази свидетелка следва да се има предвид, че тя нито отрича наличието на акцизни стоки без бандерол в дома им и в автомобила, нито и че й е известно, че държането на такива вещи е забранено по закон. Твърдението й е само, че на процесната дата, 07.04.14г. тя ги е поставила в автомобила без знанието на подс. М., както и че тези стоки са били останали от преди две години от предходното дело на същия. Решаващият състав не е забелязал, че тези нейни твърдение категорично се опровергават от гласните доказателства по делото, протоколите за оглед на автомобила, протоколите за изземване, от които е видно, че освен опаковани, налице са били и единични бройки цигари, както и от дактилоскопната експертиза. Невярно е твърдението на съда, че „по предмета на престъплението не са установени пръстови отпечатъци от подсъдимия“. Иззетият отпечатък е бил установен върху стек с цигари, иззети от дома му и предмет на допълнителния оглед. Освен това няма как въпросните цигари да са останали от предходното наказателно производство срещу същия подсъдим, тъй като по него той е бил признат за виновен за държането на цигари от съвсем друг вид и марки, различни от установените по настоящото производство, а и тези предмет на другото производство са били съответно иззети и унищожени по надлежния ред. Така, че дори тогава да не са били намерени, те не са били предмет на въпросното дело и държането им съставлява престъпление.

Тенденциозно съдилищата са интерпретирали и обясненията на подсъдимия във връзка с бягството и укриването му, като на преден план се извеждат действията на социалните служби по отношение непълнолетната дъщеря на подсъдимия, които нямат връзка с повдигнатите обвинения. Същите обяснения не кореспондират с останалите доказателства по делото, с изключение на показанията на свид. Владимирова, негова съжителка, които бяха коментирани по-горе.

Тенденциозни са и изводите на въззивния съд по отношение извършените претърсвания и изземвания от дома на подсъдимия в кк“Св.Св.Константин и Елена“ ул.30-та №44. Абсолютно неаргументирано и в разрез с доказателствата е направения извод, че обвинението не било ангажирало достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението си, че на инкриминираната дата, именно подсъдимият е държал акцизните стоки без бандерол, приемайки че на този адрес освен него са живели жена му, дъщеря му и майка му, явно визирайки възможност някое от тези лица да са държали процесните акцизни стоки.

Изложените от въззивния съд мотиви в този смисъл са изключително схематични и повърхностни. Не съдържат доказателствен анализ, а изготвеното решение в противоречие с изискванията на чл.339 ал.2 НПК.

Странна е претенцията, че по делото липсвала физико-химична експертиза, която следвало да отговори на въпроса „представлява ли съдържащата се в иззетите вещи растителна маса, тютюн по своите морфологични белези и химичен състав и съдържа ли алкалоид никотин“. Ако въззивният съд е счел че такава е необходима, то пита се, защо не я е назначил. Ако е имал съмнения по този въпрос то е следвало да ги отстрани. Видно обаче от определението по чл.327 НПК, а и от обема на проведеното въззивно следствие този въпрос не е бил спорен нито между страните, нито за съда. Независимо от това следва да се посочи, че предмет на доказване по деянието по чл.234 НК е само дали вещите представляват цигари по смисъла на чл.11 от ЗАДС, а съгласно този текст цигарите могат да бъдат съставени от тютюн/ал.1/ или от други вещества/ал.2/, стига да отговарят на определени изисквания, сред които не е наличието на никотин. Решавайки делото с този обем доказателства, след изразеното становище за недостиг на такива, е постановила съдебния си акт в разрез с разпоредбата на чл.14 НПК.

Въззивният съд е мотивирал решението си и с липсата /отказа да бъде предоставен/ план за набелязаните мероприятия и реализация по отношение на подс. М.. С този отказ съдът е приел, „че не е в състояние да установи с категоричност съществува ли предварително планиране на описаната полицейска акция и дали описаното преследване и задържане е в съответствие с него“. Този извод е абсолютно ирелевантен към предмета на доказване. Дали полицейските служители са действали съгласно такъв план е без никакво значение. Налице са били достатъчни гласни доказателства, каква е била наличната оперативна информация, какви действия са извършили свидетелите и какви подсъдимия. Тези конкретни действия подлежат на оценка, а не съдържанието на някакъв „план“. В този смисъл не е обсъдил и показанията на свид. Добрин Захариев.

Превратно са тълкувани и събраните данни посредством СРС, обективирани във ВД.

Въпреки, че е кредитирал всички гласни и писмени доказателства в мотивите си, въззивният съд ги е определил като косвени и неподкрепящи обвинителната теза. Този извод е абсолютно голословен, интерпретацията на доказателствената съвкупност е меко казано неубедителна и алогична. Напротив, по делото няма нито едно доказателство, което да опровергава тезата на обвинението и както е посочено и в особеното мнение на председателстващия състава мотивите са в крещящо противоречие дори с изискванията на чл.305 ал.6 НПК./след като е приел по едни или други съображения, че подсъдимия не е виновен за деяние по чл.234 НК, то е следвало да обсъди и дали не е налице административно нарушение/. По този начин съдът не се е съобразил със забраната за постановяване на оправдателна присъда при неотстранено, но отстранимо съмнение относно предмета на престъплението.

След като е игнорирал задължението си за установяване на обективната истина, това се е отразило върху законосъобразното формиране на вътрешното убеждение при изграждане на изводите относно съставомерността на деянието.

Както районният, така и въззивният съд са нарушили съществено процесуалните правила при оценката на доказателствения материал и приетите за установени факти и обстоятелства, въз основа на които са извели правните си изводи относно авторството на деянието по чл.234 ал.2 т.1 вр.ал.1 пр.2 НК. Поради това и искането за възобновяване направено от Гл. Прокурор се явява основателно. Производство по внохд№42/17г. по описа на ВОС следва да бъде възобновено, постановеното решение №169/17.07.17.г. бъде отменено и делото върнато на Варненски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №42/17г. на ВОС.

Отменя решение №169/17.07.17г., с което е потвърдена изцяло присъда №359/22.11.16г. по нохд № 3178/16г. на Районен съд Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.  

     

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                               

                                                                              2.