Р Е Ш Е Н И Е

 

147

 

28.07.2015 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, на 25 юни две хиляди и петнадесета година, в открито заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

При секретар С.Д.

И участието на прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Св.Колева ВНОХД 119 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото въззивно производство е второ такова, тъй като с Решение № 134 от 24.04.2015 г. състав на ВКС, I но, по нд №316/2015 г. е отменил Решение № 175 от 09.12.2014 г. на ВАпС, в частта, с която е била потвърдена осъдителната част на присъдата по НОХД № 70/13 г. на ВОС спрямо подсъдимите Р.В. и Б.А., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е присъда №68/02.07.2014г. по НОХД № 70/2013г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимите Р.Д.В. и Б.Ю.А. са признати за ВИНОВНИ в извършване на деяния, както следва:

1.     Подс. В. за това, че:

- през периода 18.03.2010г. - 15.01.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител, с помагача Б.Ю.А., пред надлежен орган на властта, набедила руския гражданин О. Н. в престъпление, като знаела, че е невинен и представила неистински доказателства срещу него - престъпление по чл.286, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК й наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” чрез печата, като я оправдал по същото време и място да е извършила набеждаване пред съдия при ОС Варна, както и да е извършила същите деяния сама и в периода от 14.01.2009г. - 06.03.2010г;

- през периода от 12.02.2010г. до 05.01.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, разгласявала на Б.Ю.А., следствена тайна, чието разгласяване е забранено по смисъла на чл. 198 от НПК - престъпление по чл. 360, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК й наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК Варненският окръжен съд е определил на подсъдимата общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода”, което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” чрез печата - местна преса в гр. Варна.

2. Подс. А. за това, че през периода 18.03.2010г. - 15.01.2011г., подпомогнал Р.Д.В., да представи неистински доказателства за извършено престъпление от руския гражданин О. Н. пред надлежен орган на властта - престъпление по 286, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” чрез печата. Със същата присъда ВОС е оправдал подс. по същото време и място да е подпомогнал В. да набеди пред надлежен орган на властта /прокурор в РП – Варна, разследващ полицай в ОД -МВР Варна и съдия при ОС/, Н. в престъпление, като знаел, че е невинен, както и да е извършил същите деяния и в периода от 14.01.2009г. - 06.03.2010г.

В тежест на подсъдимите са възложени и сторените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалби на:

1. Подс. В. /два броя/, която чрез защитника си обжалва присъдата, като бланкетно акцентира върху допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на ВОС или алтернативно за постановяване на оправдателна присъда.

В допълнителна въззивна жалба се твърди, че ОА не отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК, респ. е ограничено правото на защита на подсъдимата, тъй като същата не е разбрала в какво точно е обвинена. Аргументите са в насока, че жалбоподателката не е извършила престъпленията по възведените й обвинения,  както и че последните са обосновани с негодни доказателства. Присъдата се обжалва още и като явно несправедлива предвид наложените й наказания, несъобразени с обществената опасност на деянието и на подсъдимата. Искането е за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или алтернативно за оправдаване на подсъдимата. 

2. Подс. А., чрез защитника си е сезирал ВАпС с оплакване за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Прави се искане за постановяване на нова, оправдателна присъда.

 

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище за законосъобразност и правилност на първоинстанционния съдебен акт, като предлага същия да бъде потвърден изцяло. Участващият във въззивното производство прокурор поддържа категоричното становище, че подс. В. е набедила Н. в извършване на престъпление чрез депозиране на две писмени жалби на 18.03.2010 г. и на 14.04.2010 г., което е сторила сама. В жалбата от 18.03.2010 год. от нея са били изложени оплаквания, че била принудена да състави документи с невярно съдържание, за счупени прозорци през 2009 г., за извършен палеж на 06.03.2010 год. На 14.04.2010 год. в допълнителната жалба В. е изложила данни за случилото се на 09.04.2010 год., а именно за поставената бутафорна бомба от подс. А., както и за получена на 02.04. и на 04.04.2010 г. по телефона заплаха срещу живота й, и този на детето й.

Прокурорът поддържа становище, че В. е осъществила и втората хипотеза от чл. 286, ал. 1 от НК - представяне на неистински доказателства, като именно в тази й дейност е била подпомогната от подс. А., който е изготвял лъжливите взривни устройства, поставени пред офиса и под автомобила й, както и „отправените заплахи” по телефона, което е било изяснено в детайли - кога и какво точно е било сторено. Началото на този период е от 09.04.2010 год., а краят е на 04.12.2010 г.,  като прокурорът в пледоарията си детайлно отграничава всяко едно от деянията, свързани със създаване и представяне на неистински доказателства, като двамата подсъдими са имитирали престъпна дейност от името на свид. Н., с цел уличаването му в престъпление - чл.144, чл.216, чл.330 НК.

Прокурорът поддържа становище и за осъществено от подс.В. престъпление по чл.360 от НК, тъй като през периода 23.04.2010 г. до 05.01.2011г. тя е предавала на подс.А. сведения, представляващи следствена тайна, чието разгласяване е забранено по смисъла на чл.198 от НПК. В пледоарията си прокурорът от ВАпП ясно очертава всеки акт, включен в продължаваното престъпление, кога, как и какви сведения точно са били разгласени от подс.В. на подс.А..

 

Защитникът на подсъдимата – адв. П. *** в пледоарията си развива аргументи в няколко направления:

·        поддържа се оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подс.В.; първото подобно нарушение защитата съзира в обстоятелството, че Р.В. е задържана на 5 януари 2011 г., след което нито е подавала жалби до прокуратурата, нито е разгласявала някакви обстоятелства, свързани с ДП или съдебното производство, а с атакуваната присъда тя е била призната за виновна, че през периода 18.03.10 г. – 15.01.11 г., е извършила съответно деянието набеждаване, т.е. неоснователно е бил увеличен инкриминирания период; второто нарушение на съдопроизводствените правила според защитата е било допуснато при изменението на обвинението по реда на чл.287 от НПК. Според защитата нормата на чл.287, ал.1 от НПК изрично изисквала в хода на съд. следствие да бъдат установени нови обстоятелства, които съществено да изменят фактическия състав по предявеното обвинение с обв.акт. Сравнявайки фактите по обв. акт и обстоятелствата, които са приети от съда като доказани, за да обосноват осъждането на подсъдимата, защита приема, че нови такива, неописани в обв. акт не са налице. Същевременно защитата настоява, че в конкретния случай съдът, за да охрани правото на защита на подс.В. разполагал с две възможности - да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за писане на нов обв. акт, защото само в рамките на ДП защитата можела да поиска събиране на нови доказателства, да прави възражения, да ги оспорва и т.н., тъй като това не било част от съдебния процес. Според защитата другата алтернатива на първоинстанционния съд била да не се произнася въобще по обвинението по чл.286, предл.2 НК.

·        Защитата развива оплакване за необоснованост на присъдата, тъй като според адв.П. истинността на твърденията на подс.В., изложени в подадените от нея две жалби – от 18 март и 14 април 2011 г. до прокурор при ВРП, била установена от събраните по делото доказателства, освен това името на свид.Н. във втората жалба изобщо не се споменавало. На следващо място защитата оспорва и обосноваността на обвинението за представяне на „неверни” доказателства. Според защитата всички посочени от съда като неверни доказателства са с установен по делото създател – подс.А.. Подсъдимата никога не била твърдяла друго - че са извършени от Н.. Затова всички  представяни от В. доказателства били истински.

·        На следващо място защитата развива доводи за субективна несъставомерност на деянието по чл.286 от НК, тъй като Р.В. действала при съзнанието, че именно св.Н. е заплашвал нейните живот и здраве, както и тези на нейни родственици.

·        Развиват се и съображения за неправилно приложение на материалния закон, защото след 22.04.10 г., когато е било образувано ДП 197/10 г., Р.В. е придобила качеството на свидетел и всичко заявено или представено от нея имало характер на свидетелски показания, т.е. тези нейни действия не могат да бъдат набеждаване, а могат да бъдат единствено лъжесвидетелство.

·        По отношение на осъждането за престъплението по чл.360 от НК защитата развива оплакване за неправилно приложение на закона – според защитата онова, което Р.В. била казала на подс. А. не представлявало онази тайна, която законът забранява да се разгласява. Според защитата подс.В. е споделила с Б.А., че знае трите му имена, ЕГН и адреса, на който живее – все обстоятелства, които сам Б. А. си знаел. Отделно от това не било ясно как тя е успяла да разгласи тези обстоятелства като материалите по досъдебното производство не й били предявени до 05.01.2011г. Този факт, според защитата в комбинация с признанията на служителите от специализираното подразделение, че Р.В. многократно е участвала в техните оперативни мероприятия с цел задържане на евентуалния извършител, било абсолютно доказателство, че тя не само не е разгласявала следствена тайна, ами е извършвала действия по нареждане на разследващите полицаи – напр. безспорно по делото е доказано, че тя е била изпращана на среща със свид. Н. с подслушвателни устройства, безспорно било, че полицейските служители са поискали тя да предаде на А. 1000 лв., за да го задържат в момента на приемането.  Защитата твърди, че в основата на осъждането на Р.В. по чл.360 НК недопустимо стояли добити по реда на чл.12 от ЗСРС доказателства, използвани срещу нея, а не за предвидените в закона цели - за опазване живота и здравето или за опазване на имуществото на лицето, дало съгласието си. Твърди се, че информацията от компютъра на Р.В. е била манипулирана от полицейските служители, които са осъществявали нейната охрана.

В крайна сметка ВАпС е сезиран с искане за постановяване на решение, с което да бъде отменена  присъдата на Варненски окръжен съд и поради извършени отстраними съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подс. Р.Д.В. и нейните защитници и да делото да бъде върнато на прокуратурата. В условията на евентуалност се иска отмяна на присъдата на Варненски окръжен съд и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата Р.Д.В. да бъде призната за невинна в извършване на престъпленията по чл.286 и чл.360 от НК.

Защитата на подс.А., солидаризирайки се с доводите на защитника на подс.В., също моли за оправдателна присъда. Основните съображения адв.Д. са свързани с оспорване на субективната страна на деянието, извършено от подс.Б.А.. При обстоятелството, че по делото била безспорно установена заплаха, отправена от Н. към Р.В., то тогава подс.А. не бил действал със съзнанието, че набеждава невинен човек пред органите на властта, още по-малко пък че представял неистински доказателства. В конкретния случай защитата твърди, че Б.А. не е подавал жалби, нито е носил нещо в полицията, нито е представял неистински доказателства. На практика той не бил извършил противоправно деяние наказуемо, по който и да е член от НК.

В последната си дума, подс. В. настоява да бъде оправдана, а подс. А. заявява, че не е знаел, че набеждава някого с действията си.

След преценка на доводите на страните, изложени в жалбите и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК въззивният съд констатира :

От фактическа страна Варненски окръжен съд е установил следното:

Подсъдимата В. била собственик и управител на ЕТ „Мартини М” - гр. Варна, развиващ дейност в областта на строителния надзор. През 2007г. подсъдимата се запознала със св.Н., който бил инвеститор на строителен обект в к.к. „Чайка” гр.Варна чрез дружеството си „Днепр" ООД. Подсъдимата чрез договор поела задължението да осъществява строителния надзор над обекта. За нуждите на строителството св.Н. редовно превеждал необходимите суми на дружеството изпълнител -„ДОМ Елит” ООД Варна. По повод качеството на изпълнените строителни дейности възникнали сериозни противоречия между възложителя - „Днепр” ООД и строителя - „ДОМ Елит” ООД. Това мотивирало инвеститора да прекрати договора със строителния надзор и да поиска от подсъдимата да му бъде предоставена цялата налична строителна документация. Това свое искане св.Н. отправил до подс.В. с нотариална покана, с която срещата за предаването на документацията била насрочена на 18.12.2008г.

На 18.12.2008 год. тази среща се състояла в офиса на подс.В.,***. Първоначално на тази среща присъствали подсъдимата В., св.Н., съпругата му - св.И.Н. и св.Д., занимаваща се със строителен надзор и наета от инвеститора да замени подсъдимата. По – късно към тях се присъединила и св.К. – адвокат от АК-Варна, представляваща подсъдимата. В офиса, където се провеждала срещата, в друго помещение била и св. И. - техн. сътрудник при В.. Двете страни спорили относно предаването на документацията, като В. отказвала да предостави каквито и да било документи. Св.Н. към момента, когато там се появила св.К., заявил, че ще си търси правата във всякакви институции и че „ще хвърчат глави” Разправията между Н. и В. била възприета от св. И. и св. С.Е.. По време на разпрата подсъдимата натиснала „паник бутон”, който подал сигнал към охранителната фирма „Телепол ЕООД”. По този повод там се отзовали служители на фирмата и подсъдимата искала от тях да изведат Н. и съпругата му, но те отказали да сторят това, като й препоръчали да се обърне към Полицията. В. потърсила съдействие и от органите на МВР, по повод на което бил оформен предупредителен протокол на св.Н..

След описаната среща преки контакти между Н. и В. не били осъществявани.

На 14.01.2009г. подс. В. *** жалба срещу О. Н., за това, че той заплашвал нея и сина й с убийство - с думи и жестове, наподобяващи рязане на глава и застрелване с пистолет. Поводът за тези заплахи бил, че той искал тя да „застане на негова страна” и да злепостави строителя, изграждащ обекта на Н., както и да получи цялата налична документация на същата сграда. По жалбата на В. била заведена преписка № 625/2009 г. по описа на ВРП, по която била извършена проверка в 1-во РУ при ОД на МВР Варна. В рамките на същата тъжителката се оплакала и от счупване на стъклопакет в нейния офис. С постановление от 03.04.2009г. на ВРП преписката била прекратена поради липса на достатъчни данни за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК и поради маловажност на случая за деянието по чл.216 от НК и бил постановен отказ за образуване на  досъдебно производство.

На 09.12.2009г. подс. В. отново се тъжила в 01-во РУ Варна за счупено стъкло на офиса на дружеството. Във връзка с това било образувано д.п. №2305/2009г. срещу неизвестен извършител. На 13.01.2010г. нак. производство било прекратено поради маловажност на случая на основание чл.9 ал.2 от НК.

На 13.01.2010г. подсъдимата пак подала сигнал в 01-во РУ при Варна за счупено стъкло на офиса й. Започнало разследване по д.п. № 86/2010г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, което било прекратено на осн. чл. 9 ал.2 от НК, с постановление на ВРП от 26.03.2010г.

Св.Н. завел искова молба /входирана на 02.07.2010г./  срещу подсъдимата и дружеството, осъществяващо строителството и било образувано т.д.№ 1096/2010г. на ВОС.

Междувременно, в началото на 2010г. подс. А. пуснал обява във в –к „Позвънете” за ясновидство., като посочил  телефонния си номер 0889795123 и скайп – „boyankartacha за контакт. Същият ползвал още и скайп профили с наименования „jerussalema nazzaret” и „kim.yongho1” и др. С него по скайп се свързали хора, но подс.А. не се срещал с никого, защото в действителност нямал такива способности.

В началото на м.февруари 2010г. на вратата на офиса си, подс. В. намерила наниз от кокоши крака, глави от петли и анонимна бележка, а след няколко дни намерила и „нежива плът” – черва и нож. Подсъдимата възприела намерените вещи като магия. В тази връзка тя се свързала с подс.А. чрез скайп, като ползвала име „martinim6767 Роди”.  Споделила му, че намира магии, като подкрепила думите си със снимки. А. от своя страна я успокоил и откликнал на желанието й да се срещнат в офиса й. Там в присъствието на св.Й.Н., той отново успокоявал подсъдимата. В последващите дни по скайп подс. В. извикала А. в офиса си, за да бъде махната поредната поставена там „магия”, като изказала уверението си, че тя е поставена от лицето В.Б.. А. изхвърлил намерените бележки, тамян конци и косми. След няколко дни А. отново бил извикан от подсъдимата и при срещата им тя му показала запис от охранителната и камера, на който се виждало мъж размахващ пистолет, който оставял нещо пред вратата. В. казала още на А., че този човек е изпратен от св. Н., като в подробности разказала за взаимоотношенията им и плачейки му споделила, че била заплашвана от него. Подс.А. предложил да остане на пост пред офиса, за да хване лицето от записа, но В. отказала.

На 06.03.2010г. бил подаден сигнал в ЗПБС /пожарна/ - Варна, че е запалена входната врата на офиса на „ЕТ Мартини М Р.Д.”***. Пожарът бил бързо овладян. В хода на извършения оглед, се установило, че пожарът е предизвикан от запалено парче плат. Било образувано д.п. №456/2010г. по описа на 01-во РУ на МВР Варна срещу неизвестен извършител по чл.330, ал.1 от НК. За нуждите на разследването подс. В. представила списък „статистика”, в който по дати били описани различни действия по отношение на имуществото и личността й. По делото били приобщени, копия от анонимни писма. С постановление от 28.04.2010г. разследването било спряно за установяване на извършителя на престъплението.

На 18.03.2010г. подсъдимата В. *** жалба срещу св.Н., в която твърдяла, че той се опитвал да я принуди, за да състави документи с невярно съдържание в негова полза. Като способи за принудата били изброени: използването на украински гражданин - Николай; преки заплахи за живота, отправени на 01.07.2008г. в офиса й; телефонно обаждане от руско говорящо лице до майка й през лятото на 2008г., с отправена заплаха за живота й; преки заплахи от Н. за нейния живот и този на детето й, отправени през лятото на 2008г.;  За свидетели очевидци били посочени св.М. К. и св.Мартин Иванов. В подкрепа на твърденията си  В. посочила и действията срещу офиса й - счупване на прозорци /началото на м.януари 2009 и на 09.01.2009г./, оставянето на различни предмети /жива плът, ножове и анонимни писма, палеж на 06.03.2010г. и анонимно писмо оставено на 12.03.2010г.

Жалбата била заведена под № 3250/2010г. в прокуратурата и по нея била назначена проверка с оглед престъпление по чл. 144 ал.3 и ал.2 от НК. Едновременно с това подсъдимата се свързала по скайп с подс.А. и го помолила да постави пред офиса й бомба, за да може Полицията да й „обърне” внимание. А. отказал да изготви истинско взривно устройство, но се съгласил да изработи „бутафорна” бомба за сумата от 800лева. За целта получил ключ от подс. В. за входната врата на кооперацията ,където се намирал офиса й. После отпътувал за гр.София, от където се снабдил с пиратки, употребяван телефон „Нокия”, пластелин  и кварцов часовник. Когато се прибрал у дома си той свързал закупените вещи с жици и диод, като им предал вид на взривно устройство. Последвала уговорка по скайп между двамата подсъдими, че устройството трябва да бъде оставено в нощта на 08 срещу 09.04.2010г. За целта подс. А. се маскирал и в 02:28ч. на 09.04.2010г. влязъл в кооперацията с помощта на дадения му по- рано от подс.В. ключ, като оставил изработеното устройство пред вратата на офиса. Ползвал и ръкавици. Тези му действия били записани от подсъдимата на устройството, приемащо данни от охранителната й камера пред офиса. Около  02,30 часа подсъдимата сигнализирала охранителната фирма „ТИМ СОТ” чрез „паник” бутон. Отзовалите се служители, като видели пакета сигнализирали на органите на МВР. Районът бил веднага отцепен и бил предприет оглед на местопроизшествие. Св.М.К., която по това време работила като кореспондент за телевизия „ПроБг” провела разговор с подсъдимата, като последната й показала записите от камерата относно осъществения палеж и оставения пакет. Рано сутринта подс. В. била разпитана като свидетел, по д.п.№682/2010г по описа на 01 - РУ на МВР Варна. С протокол за доброволно предаване тя предала и DVR /записващо устройство/ към 4бр. охранителни камери. После изпратила съобщение на подс.А., с което го приканвала да гледа по телевизията репортажа с нея. На следващия ден подсъдимата извикала подс.А. в офиса й му платила 800 лева за поставеното устройство. Тогава поискала от него да намери рускоговорящ човек, който да се обади на св.К. и да я заплаши, като предоставила и служебния й телефонен номер – 0885221312. Смисълът на заплахата трябвало да бъде, че св.К. в репортаж трябвало да каже, че има акт 16 за сградата, в противен случай ще и бъде поставена бомба или ще бъде залята с киселина. Подс. А. си записал текста, който трябвало да бъде казан и се съгласил да изпълни и това поръчение. На 14.04.2010г. подсъдимата чрез адв.П. и адв.Й.Й. подала допълнение към „тъжбата” си по пр. №3520/2010г на ВРП, в която било описано и случилото се на 09.04.2010г. В нея още било посочено, че на 02.04. и 04.04.2010г. са получени съобщения от  номер 1111 М-Тел със заплашително съдържание за живота на детето й. Подс.В. искала лична охрана за нея, роднините й и за св.Мартин Иванов. С постановление на ВРП от 04.05.2010г. било образувано д.п. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144 ал.3 от НК.

 На 15.04.2010г. подс.В. отново се свързала по скайп с А. и му предала думите на разследващия, че се касае за вандалска история, както и че ако руснака направи нещо ще бъде разследван. Това мотивирало А. отново да предложи да сложи бомба. Подсъдимата обаче поискала той да намери  3-4гр. пластичен взрив, който да използва. Предложила му още 800 лева, от които половината предварително. А. отказал под предлог, че „за такова нещо ще му дадат 30г.” Вместо това подс. А. предложил да се остави да бъде заловен пред камерата в офиса й, и след това да „признае”, че е бил нает от Н.. Подс. В. отклонила предложението му, като настоявала за изработването на истинско самоделно взривно устройство или пък „коктейл молотов”. Подс. А. отказал отново, защото това е палеж.

На 17.04.2010г. отново се провела кореспонденция между двамата подсъдими. Подс. А. обещал да изработи и постави устройство, като написал още, че е намерил човек който да са обади на св.К.. Уговорили се подс.А. да подаде сигнал за устройството на тел.112 от уличен телефон. След това се заел с изработването на второто самоделно устройство, като в шише смесил амониева селитра, пръст, тор, част от ел.крушка. Прикрепил към нея проводници, елктромеханичен часовник, влагометър и термометър, част от платка и магнит. Поставил устройството в сак. Взел ключа от определеното място, където преди това В. го оставила за него, и прикривайки самоличността си, поставил пред офиса на ЕТ „Мартими М“ сака. В 21.08 часа А. подал сигнал на телефон 112 за заложено взривно устройство на ул. „Гоце Делчев" № 38 ет.1. След извършения оглед на местопроизшествие били фиксирани горните вещи в тяхната свързаност и било образувано д.п.№ 740/2010г срещу неизвестен извършител по чл.326 от НК /т.16/.

На 18.04.2010г. подс. А. намерил неустановено в хода на разследването лице, което от уличен тел. 052605319 се свързало със св.К. и с руски акцент на български език, прочело текста, даден му преди това от А.. За това подсъдимият му платил 50 лева. Св. К. се обърнала към органите на МВР, а по - късно била разпитата пред съдия по д.п.№ 197/10 на Първо РУ при ОД на МВР Варна.

 Междувременно, за да осъществява дейността си подс.А. получил от В. кредитна карта, от която да тегли нужните му пари.

По образуваното д.п.№682/2010г по описа на 01-во РУ на МВР Варна била назначена комплексна експертиза на самоделното взривно устройство, от която било видно, че по част от вещите от него са открити следи от взривни вещества. Това мотивирало органите на досъдебното производство и ВОП да предприемат действия за организирането на охрана по отношение на подсъдимата. С постановление от 22.04.2010г. било образувано досъдебно производство №197/2010г. по описа на ОД на МВР Варна срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 333 вр. чл. 330 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК. На В. и на нейното семейство била разяснена необходимостта от експлоатиране на СРС за разкриване на извършителя на престъпленията. Още на следващия ден - 23.04.2010г. подс.В. уведомила по скайп подс.А., че телефоните й се подсушват. Въпреки това, те се уговорили да продължат с „нападенията” над В., като подсъдимата настоявала да бъде „тормозена всеки ден по телефона”, защото от Полицията очаквали „атака” срещу нея.  Възползвайки се от справките от досъдебното производство подс. В. уведомила подс.А., че в момента свид.Н. се намирал в Киев и поискала той да му звънне и да каже, че поръчката е „приета”. Подсъдимата поръчала А. да купи за нея карта от 30 лева, ползвайки пари от кредитната й карта, и променяйки гласа си чрез кърпа да му се обади. Според нея разговорът с руснака  бил най-важен. Поскала още А. да разсипе карантия пред офиса и да сложи бележка, че ” ще получи указания, ако не ги изпълни ще те събират” /л.245-247 НОХД/. В изпълнение на настояването на В. и за да поддържат тайна телефонна връзка помежду си, подс. А. закупил сим карта за подсъдимата с № 0890395035. От този номер той получавал от нея кратки съобщения.

На 24.04.2010 година в 18:12 часа подс.А. от телефонен пост с № 52611397 се свързал с подс.В. на „официалния” й телефона с № 888763724 и отправил заплаха, че ако не върне документите ще бъде залята с киселина, а няколко минути по късно от тел. № 52632898 се свързал отново с нея и й казал: „Ще умреш! Върни каквото искам!”. Това било документирано чрез използваните СРС, както и всички разговори от такъв характер помежду им. На 25.04.2010г. А. отново позвънил от тел. с № 52632898 на подс. В. и й заявил: ”Имаш седем дена! Помисли кое ти е по-важно здравето или тия документи!”

На 29.04.2010 г. пред съдия била разпитана и св. К., която описала вече изложения телефонен разговор с рускоговорящото неустановено лице, което я заплашило. Това станало достояние на подсъдимата и тя се свързала с К., казала й че е разбрала за разпита и коментирали разговора, поръчан от самата В. и организиран от  подс.А..

Едновременно с това В. продължила да поръчва на А. изготвянето на „доказателства”, които да създават у разследващите органи невярната представа, че над нея и семейството й има постоянна заплаха за живота или  имуществото им. Свързала се с А. и поискала да и нареже гумите на автомобила, но той отказал.

На 26.04.2010г. по скайп подс. А. уведомил подсъдимата, че не може да се свърже с руснака /Н./, но като го направи ще му каже: „ Не се тревожи, уплашена е. До дни ще ти върне документите”  В. от своя страна се оплакала, че полицаите не се задействат веднага и поискала нещо да и бъде сложено под колата. /л.249-251 НОХД/ На следващия ден В.  поръчала на А. да изработи ново устройство и да го сложи под колата, като му дала инструкция кога и къде да стане това, защото през деня автомобилът бил в движение. Съобразила още, че моментът на поставяне на „вривното” устройство трябва да е свързан с 10 дневния срок, даден в анонимната бележка. В кореспонденцията още В. дала указания да не си оставя скайпа включен. /л.252-255 НОХД/, както и да изтрива кореспонденцията им.

В изпълнение на уговореното подс. А. изработил устройство и бележка с текст „виж под колата”, която оставил под лек автомобил „Рено”, ползвано от подсъдимата и семейството й. На 29.04.2010г. от тел. с № 52611397 в 21:56 часа се свързал с подс. В. и казал: „Провери си френската кола, сложих нещо гърмящо. В двигателя е. Провери си „Рено”-то. Сложих нещо в двигателя и може да гръмне”. Подаден бил сигнал в ОД на МВР Варна, за заложено взривно устройство. По време на извършения оглед на местопроизшествие били намерени и иззети  бял лист с ръкописен текст, както и устройство изработено от синя кутийка, ел.платки, 4броя увити цилиндрични тела/свещи/ и метална кутия /консерва/.

 На 03.05.2010 година в 12:08 часа А. отново звъннал от телефон с № 52605377 на подс. В. и питал: „Къде са документите?” Същия ден от телефон с № 52307242 в 23:10 часа А. провел разговор с подсъдимата и казал: „ Ало, шефа ми е недоволен от тебе. Утре ще получиш инструкции как да предадеш документите! Много добре знаеш за кого работя, работя за Н.. Документите за комплекс „Розали”. Не прави глупости, не намесвай полицията. Имаме хора и там.”

Междувременно А. подготвил парче шкурка и лист хартия с предварително изписан текст: "ул. Иларион Макариополски №2 /търси Илия занеси документите утре в 10часа на този адрес. Излъжеш ли ме ще те вкарам в инвалидна количка. Помисли кое е по-важно за теб."

След това, на 04.05.2010г. ги занесъл до офиса на подсъдимата и ги пуснал в пощенската кутия. После от телефон с № 52605377 в 11:21 часа се обадил на подс. В. и казал: Провери си пощата!” На въпроса й „Каква ми е гаранцията, че всичките тези простотии ще спрат?”, той отговорил : „Главата ти!”

В., знаейки за експлоатацията на СРС проверила съдържанието на пощенската кутия чрез св. И. И. и предала намереното на водещия разследването.

На 16.05.2010г. А. взел брадва, маскирал се и демонстративно я размахвал пред охранителна камера от системата ползвана от В..

На 17.05.2010г. „нападнал” пред камерата подсъдимата със сълзотворен спрей. Същия ден от телефон с № 52356943 в 18:45 часа се обадил на подсъдимата и се провел разговор между тях: „ Следващият път директно с брадвата ще та нацеля! Тъй ли, днеска не ти стигна. Нещо не можа да ме улучиш с шпрея, а! Следващия път може и киселина. Ще видиме….”

На 18.05.2010г. подс. В. предала записите от охранителната камера и флакон от спрей. С постановление от 19.05.2010г. било разпоредено да бъде осигурена на В. по реда на чл.123 от НПК физическа охрана от органите на МВР, а на 10.06.2010г. с допълнително разпореждането на прокурор, било постановено охраната да бъде осигурена от цивилни служители, денонощно.

На 24.05.2010г. подс. А. позвънил на подсъдимата от тел. с  № 52610902 в 10:37 часа и казал думите : „Объркваш нещата на шефа ми! Не си мисли, че ще те пазят вечно. Много скоро ще те скъся е една глава. Те ще те оставят някой ден” Подс.В. възпроизвела разговора на високоговорител, за да може охраната й – св. Г. да чуе заплахите.

В хода на разследването, с постановление от 27.05.2010г. били отменени всички постановления за отказ и за прекратяване на гореописаните досъдебни производства под наблюдението на ВРП и те били обединени към образуваното от ВОП наказателно производство.

На 30.05.2010г. подс.А. отново маскиран демонстративно преминал пред охранителните камери, след което предизвикал запалване пред входната врата на офиса на подсъдимата. Тя от своя страна подала сигнал на „ТИМ COT” Варна чрез „паник” бутона. Били повикани органите на полицията и пожарната, а по - късно бил извършен оглед на местопроизшествието.

На 02.07.2010г. подс. В. споделила с подс. А. по скайп, че е „много изнервена” защото разследващите нямали доказателства срещу руснака. Отново по искане на подсъдимата А. изработил поредното „самоделно взривно устройство”, което поставил под автомобила й на 05.07.2010г. Преди това подс. В. му разяснила къде са насочени камерите и как той да преминава незабелязано, тъй като единият от охранителите й наблюдавал камерите в реално време.

След като поставил бутафорното устройство, подс. А. се свързал от обществен телефон с № 52609114 в 21:03 часа с мобилния телефон на В. и казал думите: „Провери под реното си, имаш подарък. Имате двадесет минути”. Незабавно бил предприет оглед на местопроизшествие, в хода на който било иззето СВУ. Бил локализиран и телефонът, от който изхождало обаждането, но по време на огледа на същия, не били открити доказателства за разкриване авторството на обаждането.

На 15.07.2010г. подс. В. споделила на А. по скайп, че по искане на органите на разследването трябвало да се осъществи среща със св.Н., целта на която била да го провокира, защото разследването срещу него не вървяло. Трябвало да му каже, че документите, които той иска се намират във прокуратурата. Такава среща била организирана, но Н. не отишъл на нея.

На 21.07.2010г. подсъдимата се свързала отново с А. по скайп и му писала, че „експертизите не показват никакви отпечатъци”. А. и предложил след 28-мо число на месеца да подновят заплахите.

В началото на м. август подсъдимата представила на водещия разследването анонимни писма със заплашително съдържание,  които според нея били изписани върху хартия от тефтер, ползван от Н.. Били предприети действия по издирване на тефтера от обекта на свидетеля Н. и той бил доброволно предаден от св.Г.Р. –домакин в жилищната кооперация. Няколко месеца преди това претърсване подс. В. била престояла в същото помещение, където бил намерен тефтера по времето, когато се правили огледи за експертиза на сградата.

На 13.10.2010г. в скайп кореспонденция подс. В. разказала на подс. А. за  иззетия  тефтер с идентична хартия с тази, на които са писани заплашителните писма и че имало задържано лице, което много приличало по фигура на лицето извършило палежа. Споделила още, че гражданското дело срещу нея е спряно и ще започне разследване срещу Н. за фалшиви фактури.

В началото на м.октомври поради липса на средства от страна на подс. В., двамата подсъдими започнали да обмислят как да увредят автомобила й, без да се влагат пари.

На 10.10.2010г. подс. В. поискала от подс. А. да й се обади по телефона и да използва информацията, разказана му от нея относно гражданското дело, като каже „ че е вбесила шефовете”.

В изпълнение на заръката на В. на 11.10.2010г. в 14:51 часа подс. А. от телефон с № 52607499  се свързал с подсъдимата й и казал думите: ” Да знаеш, че времето ти изтича. Те няма да те пазят вечно. Много скоро ще те разпръсна на четирсе хиляди парченца! Да видя тия малоумници дали тогава ще те намерят. Знаеш, че не можеш да спечелиш делото!”

На 12 срещу 13.10.2010г. подс. А. запалил лекия автомобил „Рено” /peг. № В 1066 СН/, ползван от подсъдимата. В момента на избухване на пожара, той се обадил и й казал, че следващия път тя ще гори като факла. Подсъдимата включила високоговорителя на телефона, така че охраняващите я полицейски служители – св. И.Р. и Х.Г. да чуят разговора. По-късно бил извършен оглед на местопроизшествие, на който били фиксирани веществени доказателства от запалително устройство.

На 24.11.2010г. подс. В. отново поискала от подс. А. да изработи СВУ, но истинско, да има натрошени стъкла и взрив.  Подсъдимият привидно се съгласил, но решил да ползва консервена кутия и играчка. Междувременно служителите на БОП при ОД на МВР –св.Х. и М. по утвърден оперативен план решили да направят засада пред офиса на подсъдимата. Подс. В. уведомила за намеренията им подс.А.. Същата вечер А. открил автомобила и поставил отново фалшивото СВУ. По - късно подал сигнал до дежурната част на МВР. На мястото бил изпратен екип на МВР, което било възприето и от св.Х. и М.. Района бил отцепен и описаните вещи били иззети.

В периода от 16.11.2010г - 04.12.2010г. подс. В. предала на водещия разследването писмо с текст „тя излязла много тъпа кучка и ще съжалява за всичко, което прави. Трябвало да спре да се рови там, където не й е работа, да изтегли всичките си искания и да предаде по своя воля всички документи. Ако не изпълнела това, никой нямало да може да я спаси. Имала 30 дни, това било последно предупреждение” и такова пуснато в пощенската й кутия със заплахи срещу сина й. Второто писмо било намерено от св.Петров и със съдържанието му се запознали както той, така и св. Т., осъществяващи охраната на В.. 

Към края на 2010г. отношенията между подсъдимите се влошили, тъй като подс. А. отказвал да подпомага В., защото тя вече искала от него да подпали автомобилите на полицейските органи, които я охранявали. Той решил да й поиска голяма сума пари, като се надявал тя да се откаже от неговите „услуги”. На 25.12.2010г. по скайп А. поискал 2000 лева от подсъдимата, за да не я издаде, като й дал срок до 27-ми, когато „лично щял да я предаде”.  Подс. В. му обещала това да стане в периода от 17 - 20 януари 2011г, като уточнила, че сумата ще е 2200 лева. След това я намалила на исканите 2000 лева с уговорката, че с тези пари „купува мълчанието му”. След този разговор обаче подс. В. насочила разследващите и служителите на МВР към личността на подс. А..  Пред тях заявила, че това лице й е поискало пари, за да престане със заплахите. Полицията започнала да работи по тази следа чрез оперативен контрол и над телефоните на подс.А. по ЗСРС, без обаче подсъдимата да знае за това. Било взето решение да бъдат приготвени и пари, които да бъдат предадени от подс.В. на автора на заплахите, за да бъде той задържан.

На 05.01.2011г. св.М. и М. отивали към дома на подс. В., с цел да й дадат указания за поведението й на организираната среща с А.. Тогава подсъдимата от телефон с моб. № 0890395035 се свързала с подс. А. на телефона му - 0894392812 и му казала да влезе в 12,30ч в скайп, като трябвало да се регистрира наново, защото е адски спешно. Казала му още, че Полицията е разбрала за него и че е заподозрян само за гласа. Обещала му в продължение на десет месеца до октомври 2011г. да му дава всеки месец по хиляда лева. Инструктирала го още, че ако го заловят да каже, че е нает от К.Ш. чрез Н.. Уговорили се вечерта по-късно да разговарят в скайп. Веднага след разговора подс. В. изпратила на А. съобщение, в което го уговаряла да й има доверие и да я пази, защото тя ще му се отплати добре. Тази информация била засечена и обективирана във ВДС в резултат на експлоатираните СРС, поради което служителите на МВР изработили план за задържането на подсъдимите по време на комуникацията им вечерта. Било предприето наблюдение над подс. А., което установило, че преди 20ч той отишъл в компютърна зала „ДУУМ”. В 20,02 и 20,04 часа на 05.01.2011г между двамата подсъдими били разменени съобщения. В. написала че го чака, а  А., че „е там” . Тя поискала да и „звънне” по скайп. Малко след това двамата подсъдимите били задържани.

С протоколи били иззети компютрите, ползвани от подс. В. и от подс. А., с  водената „скайп” кореспонденция. В хода на разследването било установено, че голяма част от нея подсъдимите са изтрили и тя не могла да бъде възстановена.

В хода на съдебното следствие са били изслушани и приобщени множество заключения на различни съдебни експертизи, както следва:

Комплексна експертиза /т.13, л.12 д.п./ с обекти на изследване иззетите при оглед на местопроизшествие на 09.04.10г.,след подаден  в І РУ ка МВР-Варна сигнал за поставено взривно устройство на адрес гр. Варна, ул.. "Гоце Делчев” №38. ет. I. пред ап.2, която дава заключение, че по обекти №1; /найлонова торбичка с надпис "фулмакс/ №2 /електромеханичен часовник с надпис "кварц/; № 3 / пластмасов предмет, с надпис "Нокия"/ и по латексовите ръкавици се. доказва наличие на следи от взривното вещество тринитротолуол, а в обекти с №№1 и 3, както и в електромеханичния часовник от обект №2,'се доказва'наличие и на следи от взривното вещество хексаметилентринитрамин (хексоген). В заключението е посочено,че конструктивно обектите в своята взаимовръзка не представляват самоделно взривно устройство

 Комплексна експертиза /т.16,л.18 д.п/ с обекти на изследване иззетите при оглед на местопроизшествие на 17.04.2010г.след  получен сигнал за поставено взривно устройство на РЦ .,112" в в гр. Варна, ул. "'Гоце Делчев" №38, ет.1, ап.2. която дава заключение, че по обекти .№1 /пластмасова прозрачна бутилка/; №2 / панел с електромеханичен часовник с влагомер и термометър и жълта ПВЦ ленга/ и  обект №3 / тъмно синя платняна чанта/, се доказа наличие на следи от взривното вещество тринитротолуол В заключението е посочено,че конструктивно обектите в своята взаимовръзка не представляват самоделно взривно устройство

Комплексна експертиза /т.2, л.3д.п./ с обекти на изследване иззетите при оглед на местопроизшествие на 29.04.2010г., след получен сигнал за поставено взривно устройство, която дава заключение, че по обекти № 1 /метална кутия-консерва/; обект № 3 /синя пластмасова кутия,ел.платка светодиод/ и обект №4 /парчета изолационна лента/  има наличие на следи от взривното вещество тротил /тринитротулуол/ В заключението е посочено,че конструктивно обектите в своята взаимовръзка не представляват самоделно взривно устройство

 

Химическа експертиза /т.2,л.18 д.п./ с обекти на изследване иззети дрехи и вещи /пиратки и части от тях/ от подс.А.,  която дава заключение, че  по тях няма или не съдържат наличие на взривни вещества

 

Техническа експертиза на документи /т.2,л.35 д.п./, която дава заключение, че почерка с който е изписан текста на 1 бр. бял изцапан плик, 1 бр. бял лист формат А4 и 1 бр. кариран лист формат А4, прогорен в единия край е на едно и също лице.

 

Комплексна експертиза /т.2, л.16 д.п./ с обекти: тефтер със сини гланцира твърди корици с прономеровани страници, изписани с ръкописен текст, предаден с протокол за доброволно предаване от Г.Р. на 6.08.2010г; бял лист с изписан ръкописен текст с черно мастило, предаден от Р. Я.; пощенски бял плик без марка, с изписан на него текст ''ЕТ Мартини-М". ул. "Г. Делчев" 38, ет. 2, гр. Варна, предаден от Р. Я.; бял лист с изписан ръкописен текст с синьо мастило, предаден от Р. Я. с протокол за доброволно предаване от 29.03.2010г; плик без марка, с надпис "Мартини-М", предаден от Р. Я. с протокол за доброволно предаване от 29.03.2010г. и бял пощенски плик с марка, с изписани подател и получател с ръкописен текст, предаден от Р. .Я. с протокол за доброволно предаване от 29.03.2010г, от заключението на която е видно, че по всички тях има годни дактилоскопни следи за идентификация. Тези по листите и пликове са оставени от Мартин Янчев Иванов ЕГН **********; Р.Д. Я. ЕГН **********; Й.Н.Н. ЕГН **********, а тези по кориците на тефтера са от неустановено лице. В заключението още е посочено, че представените на изследване листи имат партидно сходство с тези от тефтера. В съдебно заседание заключението се поддържа, като се уточнява, че листите са откъснати от представения на изследване тефтер.

Дактилоскопна експертиза /т..2, л.18/ с обекти на изследване: парче шкурка и лист хартия с изписан текст "ул. Иларион Макариополски №2/ търси Илия занеси документите утре в 10 часа на този адрес. Излъжеш ли ме ще те вкарам в инвалидна количка. Помисли кое е по-важно за теб.", предадени от Р. Я. на 04.05.2010г; флакон от спрей с надпис "NATO super рагаlizant” от заключението на която е видно, че по шкурката и хартията има годни дактилоскопни следи, на неустановено лице.

 

Дактилоскопна експертиза /т..2, л.44/с обекти на изследване: следи-№1, №2, №3, №4, иззети от телефонната слушалка при оглед на телефонен апарат "Мобика", находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик" № 68 на 13.10.2010г, която дава заключение, че обекти №№1,2,4 са негодни за идентификация, а №3 е оставена от неизвестно лице

 

Почеркова експртиза /т.2, л.91 д.пр./с обект на изследване лист хартия с изписан текст "ул. Иларион Макариополски №2/ търси Илия занеси документите утре в 10 часа на този адрес. Излъжеш ли ме ще те вкарам в инвалидна количка. Помисли кое е по-важно за теб."/л.89,т.2 д.пр./ и 2 бр. листи от тефтер с запълнени с текст /л.90,т.2. д.п./ , от заключението на която е видно, че обект №1  е изпълнен с почерка на подс.А., а обекти №2 и 3 са изпълнени от едно и също лице но не е подсъдимия.

 

Химическа експертиза /т.2,л. 22 д.пр./ с обекти на изследване , иззетите на 13.10.2010г. с протокол за оглед на лек автомобил "Рено'' 19 с рег. № В 10 66 СН /палеж/ доказателства, която дава заключение, че обект № I / стопилка от пластмасова бутилка с неправилна форма / съдържа следи от нафта, а по другите не са открити следи от запалими вещества.

 

Съдебно –психиатрична експертиза /т.2, л.75 д.пр./ по отношение на обвиняемата В., която дава заключение, че същата не страда от психично заболяване. Няма данни за зависимост към психоактивни вещестнва. Има данни за известна дисхармоничност на характера, но в рамките на здравна разновидност. Към момента на извършване на деянието  не е била в "краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е страдала от тежко слабоумие,.Тя е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

Съдебно-пожаротехническа /т.2,стр.27 д.п./ експертиза която дава заключение, че пожара по отношение на  л.а. Рено 19 с рег. № В 1066 СН не се е разпространявал в никоя посока, същия е възникнал около предното ляво колело и не е причинен от повреда в ел.инсталацията. Пожара е причинен след заливане с нафта и подпалването и с пиратка.

Техническа /компютърна експертиза/ т.2,л.64/ с обекти на изследване:

Персонален компютър с черно и сиво на цвят кутия, с надпис в задната част "Компютър Q МАХ 1005505" върху сива лепенка, без отличителни белези, запечатан със слепки с подписите на поемните лица на захранващия блок.

-Портативен компютър " ACER" - черен на цвят, с надпис на гърба "Аспайър 5520" с № LXAK40X01372912-AC31601 с парола за активиране-"limon"; 1 бр. захранващ кабел за портативен компютър; 1бр. мишка, която дава следното заключение:

Върху втория логически дял на обект 1 е инсталирана операционна система "Microsoft Windows ХР Professional" на 12.8.2009 г. Създадени са потребителски профили с наименования skype 2 и User. От потребителски профил skype 2, потребители на предоставения за изследване обект са използвали програмен продукт Skype с имена boyankartacha, iruru9, jerussalema и kim.yonghol. Намерената хронология е предоставена във файл с iruru9.htm в папка obekt l\skype 2. За потребители boyankartacha, jerussalema и kim.yonghol не е намерена съхранена хронология. От потребителски профил User, потребители на предоставения за изследване обект са използвали програмен продукт Skype с имена boyankartacha, edonjuanbih, i_need_money225, iruru9, jerussalema, kim.yonghol, lucky.kunenel и ludiomillOOO.

Намерената хронология е предоставена във файлове с разширение.htm в папка с наименование obekt l\user /приложен към експертизата оптичен носител/ За потребители boyankartacha, edonjuanbih, i_need_money225, lucky.kunenel и ludiomillOOO не е намерена съхранена хронология.

Върху първия логически дял на обект 2 е инсталирана операционна система "Microsoft Windows ХР Professional" на 01.5.2009 г. Създаден е потребителски профил с наименование Usr. Зададено е наименование на персоналния компютър RODI.

Потребители на предоставения за изследване компютър са използвали програмен продукт Skype с имена dencijbenci, dido_444, martinim6767.

Намерена е хронология, предоставена във файлове с наименование dido_444.htm и martinim6767.htm / приложен към експертизата оптичен носител/ За потребител denci_benci не е намерена съхранена хронология.

На предоставения за изследване обект са намерени файлове с разширение JPG, в които са съхранени цифрови изображения (снимки) на документи, съдържащи лични данни, списък на документи за самоличност, снимка и др. на лицето Б.Ю.А., от справка за лице- български гражданин в АИС БДС. Цитираните файлове са със следните характеристики:

 

Пълен път и наменование

Дата на създаване

Дата на последна модификация

Дата на последен достъп

D\Rodi\My Documents\New Folder sbotno\DSC00142.JPG

11.7.2010 00:16

06.7.2010 13:33

22.11.2010 12:22

D\Rodi\My Documents\New Folder_sbotno\DSC00143.JPG

11.7.2010 00:16

06.7.2010 13:33

22.11.2010 12:22

D\Rodi\Desktop\DSC00197.JPG

05.1.2011 11:53

03.1.2011 16:20

05.01.2011 11:56

D\Rodi\Desktop\DSC00198. JPG

05.1.2011 11:53

03.1.2011 16:23

05.01.2011 11:54

D\Rodi\Desktop\DSC00199. JPG

05.1.2011 11:53

03.1.2011 16:25

05.01.2011 11:54

Изображенията са направени с камера Sony Ericsson модел K530i.

В съдебно заседание заключението се подържа и се разяснява, че хронологията при ползването на програмата „скайп” се запазва само на компютъра, който се ползва от нея. Същата не може да бъде манипулирана в последствие.

Съдебно-медицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие от ВОС по отношение на подс.В., от заключението на която е видно, че същата има карцином на шийката на матката, който е отстранен чрез оперативно лечение и е приложено след оперативното лечение. Към настоящия момент същата няма заболяване което да и пречи да участва в наказателното производство.

 

Комплексна съдебно психиатрична, психологична и медицинска експертиза назначена в хода на съдебното следствие  по отношение на подс. В. от заключението на която е видно, че същата не страда от актуална душевна болест или интелектуално паметов дефицит, които да нарушават базисните й психични годности за участие в наказателния процес. Установява само личностова акцентуация, като характерова особеност, която е в рамките на психиатричната норма. Документираното психично заболяване „паническо разстройство” към момента на освидетелстването е в ремисия и не нарушава психичната и годност за участие в наказателен процес.

Р.В. е със запазена психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си.

При нея не се установяват психопатологични феномени, които да нарушават психичната и годност да възприема фактите, които имат значение по делото и ако желае да дава, да даде достоверни обяснения за тях.

Наличните соматични заболявания на Р.Д.В. са добре контролирани и не затрудняват явяването й в съда и участието й в съдебните процедури. От представената медицинска документация на Р.В. е видно, че е установен карцином на шийката на матката, който е наложил радикално оперативно лечение и е назначено след оперативното лечение. Към настоящия момент В. може да участва в наказателния процес, като не са налице данни за тежки усложнения във връзка с основната диагноза.

 

Съдебно психиатрична и психологична експертиза назначена в хода на съдебното следствие  по отношение на подс. А. от заключението на която е видно, че същия не страда и не е страдал към момента на извършване на деянията от умствена недоразвитост или от психично заболяване, което да доведе до продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянията, по които му е предявено обвинение с обвинителния акт А. не страда от заболяване, което да му попречи правилно да възприема и възпроизвежда събития. Психическото състояние на освидетелствания . не е пречка да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Към настоящия момент Б.Ю.А. е пълнолетен, не страда от умствена недоразвитост или от психично заболяване, което да е причина за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и би променило качествено базисните психични годности на индивида и което да пречи на провеждането и участието му в наказателното производство.

Видно от гореизложеното е, че настоящият състав възприема идентична с възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Споделят се и направените въз основа на събраните доказателства правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е основал присъдата си на гласните доказателства: изцяло на обясненията на подсъдимия А., приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.4 НПК, частично от обясненията на подс. В.; показанията на многобройни свидетели, като е разграничил тези, на които не дал кредит и се е мотивирал защо; писмените доказателства и доказателствени средства, ВДС от използваните СРС и заключенията по комплексните експертизи на иззети обекти, химически експертизи, дактилоскопни експертизи, почеркова експертиза,  техническа експертиза на документи и компютърна, съдебно – пожаротехническа експертиза, СПЕ, СМЕ, комплексна съдебно психиатрична, психологична и медицинска експертиза, които с оглед на съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства, както и обективните данни по делото, са правилно кредитирани от съда.

Доколкото по делото са съществували противоречия между отделните доказателствени средства, и в частност между обясненията на подс.В. – от една страна , и останалите по делото гласни и писмени доказателствени средства – от друга, то съдът в изпълнение задълженията си по чл.305 ал.3 НПК е изложил пространни съображения защо не кредитира първото от тях, и защо приема останалите. Напълно резонно при този подробен анализ първоинстанционният съд е игнорирал част от обясненията на подс. В., досежно участието й в инкриминираното деяние, като не е дал вяра на обясненията й касателно обстоятелствата дали е подавала жалба срещу Н., в която го е посочила за извършител на престъпно деяние, въпреки съзнанието, че не той е автор на описаните в нея деяния и дали е поръчвала на подс. А. създаването на доказателства срещу Н.. Правилно обясненията й относно тези факти са били възприети от съда единствено като реализиране на законното й право на защита, тъй като така изложени те изцяло противоречат от една страна на обясненията на подсъдимия А. и множеството свидетелски показания, а от друга - на заключенията на изготвените експертизи, вкл. и на информацията, придобита чрез техническата компютърна експертиза и от ВДС във връзка с използваните СРС. Обясненията на подс.В. са не само напълно изолирани и опровергани от другите доказателства, но са и вътрешно противоречиви. Този факт се възприема и от самата подсъдима, която се опитва да го обясни с някакви злоумишлени действия от страна на органите на МВР. Това нейно твърдение обаче се изключва, както от гласните доказателства по делото, така и от заключението на посочената компютърна експертиза. Денонощна физическа охрана на подс.В. е била осигурена на 10.06.2010г. и едва след този момент би било възможно подобно „манипулиране”. Разменена между двамата подсъдими кореспонденция по спайп преди този момент ясно и недвисмислено разкрива техните действителни отношения. Очевидно това твърдение на подсъдимата не държи сметка и за съдържанието на проведените от нея разговори и съобщение по телефон, за който тя не е знаела, че се контролира от полицейските органи. Там тя недвусмислено отново потвърждава факта на поддържане на комуникация между нея и подс.А. по скайп, както и каква е реалната връзка между В. и отправяните й „заплахи”. В проведения на 15.04.2010 г. разговор по скайп подс.А. не еднократно предлага да се остави да го „гепят” и да „натопи” руснака. Подс.В. отказва категорично, защото имала чувства към А. (л.235) и защото „не ставало” да е той, тъй като всички щели да кажат, че не е той, а тя не можела да ги наговори (л.231). На 23.04.2010 г. подс.А. изрично пита В. дали е имала заплахи от руснака и тя отговаря – не (л.245 НОХД № 70/13г., т.1). Не е вярно и твърдението и че при последния си разговор с подс.А., същата е подържала линия на поведение, зададено й от св.М., тъй като това противоречи както на смисъла на разговора да не бъде издадена, така и на запазената скайп хронология за тази част от взаимоотношенията между подсъдимите. Подсъдимата В. е дала недвусмислени инструкции на А., в случай че бъде задържан, да твърди, че е бил нает от името на Н., нещо повече обещала му е да му плаща пари в продължение на месеци, само той да не я издава. Всички разговорите, проведени между двамата по скайп и по телефон, вкл и тези на 25.12.2010г. и след това, са логически свързани и продължение едни на друг. В проведения по скайп разговор на 25.12.2010 г. л.227 от НОХД № 70/2013 г. т.1, В. настоява А. да си изпълни обещанието да й помогне да си разреши проблема. А. й отвръща, че тя няма никакви проблеми, че на нея й е интересно да има проблеми. Тук следва да се отбележи несъстоятелността на искането на защитата на В. за изключване от доказателствената маса на резултатите, придобити чрез използваните СРС, тъй като те били разрешени в хипотезата чл.12, ал.2 от ЗСРС и съответно не можели да бъдат ползвани срещу лицето, дало съгласието си за тяхното ползване. На първо място коментираните по-горе разговори между двамата подсъдими са били проведени и съответно засечени от комуникатори, за които подс.В. не е давала съгласието си – проведени са от нарочно закупена от А. за В. сим карта, а са били засечени от СРС, чието разрешение е било дадено по съответния ред спрямо подс.А., т.е. СРС не са били ползвани, нито със съгласието на подс.В., нито дори със знанието й.

Така представените по взаимна връзка доказателствени източници налагат еднозначно извод за осъществена съвместна дейност от двамата подсъдими – В. и А., по набедяването на О. Н. в престъпления, като и двамата ясно са съзнавали, че той не е техен автор. Тази деятелност са развивали в периода 18.03.2010 г. - 15.01.2011 г. в гр. Варна, когато В. е подала две писмени жалби до ВРП.

В жалбата до ВРП вх.№ 3520 от 18.03.2010 год. (л.7, т.11 от дп ) В. е посочила, че е била заплашвана от О. Н., за да бъде принудена да му предаде строителни книжа. В същата жалба подс.В. описала множество събития, в подкрепа на горното й твърдение, сред които е и извършен палеж на 06.03.2010 год. На 14.04.2010 год. в нова жалба, изрично посочена като допълнение на тази с вх.№ 3520/2010 г. на ВРП, подс.В. изложила данни за случилото се на 09.04.2010 год., а именно за поставената бутафорна бомба от подс. А., както и за получена на 02.04. и на 04.04.2010 г. по телефона заплаха срещу живота й, и този на детето й – действия, които отново приписала на Н..

През същия период В. поръчвала на подс.А. изготвянето на бутафорни взривни устойства, отправяне на мними заплахи към нея и семейството й, било по телефон или с бележки, на които е следвало да бъде придаден вид, че изхождат от св.Н.. В изпълнение на тази уговорка подсъдимият А. извършил следните действия, които били възприети от органите на досъдебното производство и отразени по реда на НПК като доказателство за развили се в обективната реалност събития:

1. на 09.04.2010 г. А. поставил самоделното устройство пред вратата на офиса.

2. на 17.04.2010 г. изготвил второто самоделно устройство, което поставил в сак пред офиса на В. и се обадил на тел. 112 за поставено взривно устройство.

3. на 18.04.2010 г. подс. А. намерил лице, неустановено по делото, което да се обади по телефона на св. К. и да отправи заплаха, като тази услуга В. поискала на 10.04.2010 г.;  за това св.К. дала показания като свидетел, вкл. и пред съдия

4. На 24.04. и на 25.04.2010 г. подс. А. се свързал по телефона с подс. В. и „ отправил заплахи"

5. На 29.04.2010 г. подс. А. изработил устройство, което прикрепил към автомобила, ползван от В. и й се обадил по телефона, отново да „предупреди за заплаха", че автомобилът „ може да гръмне".

6. На 03.05.2010 год. - последвало отново обаждане по телефона от подс. А. на подс. В., „за да предаде документите" и да „отправи заплаха".

7. На 04.05.2010 г. подс. А. пуснал „писмена заплаха" в пощенската кутия на подсъдимата

8. На 16.05.2010   г.  подс.   А.  се   маскирал, взел  брадва и демонстративно я размахал пред охранителните камери, записа от които бил предаден като ВД от подсъдимата на разследващите.

9. На 17.05.2010 г. подс. А. „нападнал" подс.В. със сълзотворен газ.

10. На 24.05.2010 г. подс. А. „отправил заплахи" по телефона на подс. В..

11. На 30.05.2010 г. подс. А. отново маскиран предизвикал запалване пред входната врата на офиса на подс. В., като поведението му е записано отново от охранителните камери и записът предаден от В. като доказателство по воденото наказателно производство.

12. На 02.07.2010 г. отново по искане на подс. В., подс. А. изготвил поредното бутафорно взривно устройство и го поставил под автомобила й, след което й се обадил по телефона със заплаха.

13. В началото на м. август 2010 г. подс. В. представила на водещия разследването анонимни писма със заплахи, хартията на които, според нея била от тефтера на свид. Н.

14. На 11.10.2010 г., отново по искане на подс. В., подс. А. й се обадил по телефона и „отправил заплахи".

15. На 12 срещу 13.10.2010 г. подс. А. по настояване на В. запалил автомобил „Рено 19”, ползван от нея.

16. На 24.11.2010 г. подс. В. поискала от подс.А. изработване на истинско взривно устройство, за да има ефект от потрошени стъкла, като същата вечер подс. А. поставил бутафорно взривно устройство под автомобила на подс.В..

17. В периода от 16.11.2010 - 04.12.2010 г. В. предала на водещия разследването писмо с отправени заплахи срещу нея и сина й.

По описания по-горе начин подсъдимите с всяко едно действие от изложените са осъществили и второто от изпълнителните деяния по чл. 286, ал. 1 от НК - представяне на неистински доказателства, като В. е представяла по водените по нейни жалби наказателни производство тези неистински доказателства, а в тази си дейност тя е била подпомогната от подс. А., който е изготвял лъжливите веществени и писмени доказателства.

 

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения:

Въззивният съд обсъди внимателно оплакванията на защитата на подсъдимите за допуснати съществени процесуални нарушения. Идентични такива са били поставени на обсъждане още в първоинстанционното производство и са получили своя обоснован отговор с атакувания съдебния акт.

Апелативният съд също извърши самостоятелна проверка на материалите по приложеното досъдебно производство, както и на съдебните материали и установи, че по настоящото дело не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила нито в досъдебното производство, нито и по време на съдебната фаза. Разследващите органи, прокурорът, както и окръжният съд са спазили всички изисквания на процесуалното законодателство. Липсват такива пороци, регламентирани в НПК, които да са били допуснати от разследващите органи или от първоинстанционният съд и които да съставляват съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на обвиняемите, респективно на подсъдимите и които нарушения да представляват основания за отмяна на постановената присъда и за връщане на делото за ново разглеждане. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на страните в настоящото наказателно производство и не е било накърнено правото на защита на обвиняемите, респ. на подсъдимите.  Изготвеният обвинителен акт не страда от съществени пороци или дефицити, които да водят до невъзможност на предадените на съд лица да разберат в какво точно са обвинени. Впрочем такова оплакване се развива единствено от подс.В. и нейната защита, но не и от подс.А.. Въззивният съд намира за напълно произволно твърдението, че обвинителният акт не е изготвен съгласно изискването чл. 246, ал. 2 НПК. От съдържанието му е видно, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени фактическите обстоятелства на престъплението, времето, мястото и начина на извършване на деянието. Посочена е връзката му с участието на двамата подсъдими, при условията на задружна дейност, както и обстоятелствата, които индивидуализират отговорността им и доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. От описаните фактически данни е изведена релевантната, според обвинението, правна квалификация. При това съдържание на обвинителния акт подсъдимите Р.В. и Б.А. са получили пълна информираност относно причините и характера на обвинението, поради което не е било ограничено правото им да узнаят в какво е обвинен всеки от тях - фактите за деянията и правната им квалификация. Прокурорът ясно е описал какви са отношеията между В. и Н., кога В. е подалавала жалби, какви твърдения е излагала в тях, кога и какви взривни устройства са били поставяни, от кого и по какъв повод, описани са многобройните „заплашителни писма“ и телофонни обаждания, тяхното съдържание, описано е участието на подс.А. в тази дейност. Нещо повече във фактическата обстановка, изложена в обв.акт, прокурорът е изложил описание на повече факти, от тези обосновали осъждането на двамата подсъдими по проверяваната присъда, което е довело до частичното им оправдаване досежно част от първоначално инкриминирания период и част от жалбите, подадени от подс.В.. Твърдението, че правото на защита на Р.В. е било ограничено, поради непълнота на обвинителния акт, настоящият състав на въззивната инстанция намира за резултат на неудовлетворение от осъждането, а не на действително ограничаване правата й в процеса. Между впрочем фактологията, приета за установена и от настоящата инстанция е в рамките на очертаните в обвинителния акт обстоятелства.

По идентичен начин се оценява и възражението за допуснато нарушение от първата инстанция на съдопроизводствените правила при извършеното по реда на чл.287, ал.1 от НПК изменение на обвинението. В проведеното на 12.04.2013 год. съдебно заседание по НОХД № 70/2013 г. на ВОС прокурорът е направил изменение на обвинението по чл.286 ал.1 от НК по отношение на и двамата подсъдимите, като е добавил и второ изпълнително деяние - представяне на неистински доказателства, при запазване на всички други елементи от фактическия състав и квалификацията на деянията. Съдът разяснявайки правата на страните по новото обвинение в пълна мяра е охранил техните права и е предоставил възможност за подготовка и организиране на защитата, отлагайки съдебното производство. В с.з. на 27.05.2013г. подсъдимите е била дадена поредна възможност на подсъдимите да дадат обяснения. Радостина В. е заявила, че даде обяснения в присъствието на адв.П., а подс.Б.А. е посочил, че е дал  обяснения на предварителното производство пред съдия, които поддържа, като същевременно е отказал да дава повече обяснения. В съдебно заседание, проведено на 02.07.2013г. подс.В. е дала пространни обяснения по новопредявеното й обвинение. При тези фактически констатации въззивната инстанция не съзира допуснати каквито й било процесуални нарушения от първостепенния съд. Напротив, законодателната уредба на института на изменение на обвинението е подчинена на няколко основни принципни положения: обвинението се определя от прокурора чрез съставяне и внасяне в съда на обвинителен акт и само по изключение при определени в закона предпоставки може да бъде изменено в неговата фактическа или правна част; съгласно чл. 7 НПК съдебната фаза на наказателния процес е централна и в нея се разгръщат всички основни принципи на процеса, поради което изменението на обвинението може да доведе до връщане на делото в предходната процесуална фаза в изключително ограничени хипотези; недопустимо е чрез изменение на обвинението да се подменя изцяло предмета на делото, като се повдига обвинение за друго деяние, както и не следва да се допуска използването на процесуалния институт за поправяне на грешките на прокурора, допуснати в предходната процесуална фаза. В конкретния случай всички тези принципни положания са били спазени. С изменение в НПК, обнародвано в ДВ, бр. 32 от 27 април 2010 г., отпадна изискването на закона за това само неизвестни на разследващите органи обстоятелствата, да могат да водят до изменение на обвинението, поради което и оплакването на защитата в тази насока не намира подкрепа в закона. Аналогичен е и отговорът на настояването на защитата, че съдебното производство следвало да бъде прекратено от съда след изменението на обвинението и делото да бъде върнато на ВОП зе изготвяне на нов обвинителен акт. Както вече бе посочено сегадействащата норма на чл.287 от НПК не предвижда подобна възможност. В конкретния случай съдът е дължал произнасяне с присъда по новопредявеното обвинение, което той е сторил в изпълнение на задълженията си по НПК.

 

Проверявайки съответствието на атакуваната присъда с процесуалните разпоредби, въззивната инстанция проконтролира процеса на събиране, проверка, анализ и кредитиране на изобилния доказателствен материал и прецени, че възражението на защитата за липса на доказателства, установяващи участието на подсъдимия в осъществяване на разгледаните престъпления, респективно обективните и субективните елементи на същите и тяхната съставомерност, както и възражението за постановяване на осъдителната присъда спрямо подсъдимия въз основа на предположения, на необективен анализ на събраните доказателствени средства и превратното им тълкуване, е несъстоятелно. ВОС е събрал нужните доказателства, установяващи с достатъчна категоричност всички обективни и субективни елементи на престъпленията – предмет на обвинението, така и такива по искане на подсъдимия и неговия защитник в полза на поддържаната защитна теза, а също и доказателства по инициатива на съда, изясняващи обективната истина по делото. По време на съдебното следствие са били разпитани непосредствено множество свидетели, включително очевидци на различни страни от престъпната дейност на подсъдимия.

Първоинстанионният съд е постановил осъдителната си присъда в пълно съответствие с процесуалната норма на чл.303 ал.2 от НПК, приемайки че съответните повдигнати срещу подсъдимите В. и А. обвинения са доказани по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал. Изготвил е мотивите към атакуваната присъда при спазване изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Изложил е подробни и обстойни съображения, с оглед на които е счел определени обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора за безспорно установени. Задълбочено е анализирал доказателствените източници - свидетелските показания, обясненията на подсъдимите, писмените и веществените доказателства, направил е правилна преценка на събраните доказателствени средства и е изтъкнал правните аргументи за постановената от него присъда. Подложил е на прецизна съпоставка показанията на разпитаните свидетели, справките, удостоверенията, протоколите за процесуалноследствени действия и другите писмени доказателства, веществените доказателства, констатирал е наличието или липсата на противоречия между отделните доказателствени средства, същевременно правилно е отчел кои противоречия в доказателствата са съществени и се отнасят до правно релевантни за спора факти и с оглед на това е направил извод за достоверност или недостоверност на съответните доказателствени източници. Съдът има суверенното право да преценя доказателствените средства и да реши кои доказателства да възприеме и кои да игнорира, излагайки съображенията си в тази насока. Некредитирането на определени доказателства, включително и такива посочени от подсъдим и подкрепящи защитната му теза, не съставлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на подсъдимия, ако съдът е изтъкнал мотивите, поради които не им се е доверил.

Мотивиран от всичко по-горе изложено, въззивният съд заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

 

По оплакването за необоснованост:

 

Атакуваната присъда не е необоснована. Приетите за установени от окръжния съд фактически положения, към които се присъедини и апелативният съд и които подробно бяха коментирани по-горе, изцяло се подкрепят от наличния доказателствен материал. Фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, детайлно анализирани и внимателно преценени поотделно и в съвкупност. Твърдяните противоречия между данните в гласните доказателствени средства са били обсъдени внимателно от първостепенния съд в мотивите към присъдата съобразно предписанията на чл.305 ал.3 от НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и същевременно точно е посочено на кои доказателства се дава вяра и в коя част, на кои такива не се вярва и защо, и най-после на кои се градят направените изводи за съставомерността на деянията, правната им квалификация и виновността на подсъдимите. Вътрешното убеждение на съда при вземане на решения по съществото на делото е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценена на базата на вътрешната им логичност, взаимната им обвързаност и съпоставянето им. Въззивният съд намира фактическите изводи относно извършените деяния и техния автор, съдържащи се в мотивите към присъдата, за обосновани и аргументирани, тъй като те се основават изцяло на събраните по делото доказателствени средства. Липсват доказателства, които да опровергаят правдивостта на фактическите констатации, възприети от първоинстанционния съд и обосноваността на неговия акт. Отсъстват доказателства, поставящи под съмнение виновността на подсъдимите. Напротив, налице са многобройни доказателствени източници, подробно и всеобхватно коментирани от първата инстанция, които категорично и убедително подкрепят изводите на съда за съставомерно поведение на подсъдимите. Упражненото от първостепенния съд правомощие да даде вяра на определени доказателствени средства – обясненията на подс. Б.А., дадени на д.пр. пред съдия, приобщени по реда на чл.279, ал.1, т. 4 НПК, показанията на свидетелите М.К.; И.Д., В.К., Х. Г., М. К., дадени в съдебно заседание, Б. И., Й.Н., П.П., И. И., С.С. ,И. Р., М. Т., Ц. М., Х. Х., Г.Р., Й. М., Б.Е., Г. Г., А.М., Н.Н., С.Н., М.М.; писмените доказателства и доказателствени средства, ВДС - протокол № RB202007- 001-0510305-22-55 от 08.02.2011 и № RB202007-001-05/0305-22- 420 от 22.11.2010 от използваните СРС и заключенията на изготвените и подробно описани по горе експертизи, а други такива – като обясненията на подсъдимата В. и показанията на някои свидетели в съдебната фаза – да пренебрегне и да изгради фактическа обстановка по спора на база кредитираните доказателства, не представлява недостатъка необоснованост на съдебния акт. Въззивният съд направи самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, подробно изложен по-горе и категорично се убеди в правдивостта на фактическите положения, отразени в мотивите към първоинстанционната присъда. При безспорно установените от двете съдебни инстанции факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, изводите, че се касае за осъществени от подсъдимите умишлени престъпления при посочените правни квалификации, са напълно обосновани и законосъобразни.

 

По отношение оплакването за неправилно приложение на материалния закон:

Настоящата инстанция е сезира с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон по всички пуктове на обвинението.

По обвинението по чл.286 НК защитата на подс.В. твърди, че доверителката му не е осъществила вменените й две изпълнителни деяния, защото изложеното от нея в двете жалби до ВРП било истина, а всички доказателства представени от нея били с установен автор – подс.А..

 Набедяването по чл.286 НК е престъпление против правосъдието и е посегателство, което възпрепятства възможността за вземане на правилни решения от органите на съдебната власт. От обективна страна то може да бъде осъществено по два начина: когато деецът пред надлежен орган на властта уличава в престъпление лице, за което знае, че е невинно, или като представя неистински доказателства срещу него. Константната съдебна практика приема, че „надлежен орган на власт” са тези органи на съдебната власт, които имат право да възбудят наказателно преследване срещу набедения. В конкретния случай правилно ВОС е приел, че такива са органите на досъдебното производство и прокуратурата. Правилно е било разграничено престъплението „набеждаване” от това по на чл.290 от НК, тъй като двете се намират в съотношение на алтернативност. Затова и първата инстнация правилно е изключила от кръга на инкримираните факти по обвинението по чл.286, ал.1 НК изявленията на подсъдимата, обективирани в протоколи за разпит в качеството й на свидетел по настоящото наказателно производство, поради което и е оправдал подсъдимите по това им обвинение (в тази си част присъдата е влязла в сила и не е предмет на проверка). ВОС е възприел първата подадена жалба на В. от 14.01.2009г. за израз на нейното право на жалба срещу св.Непомящй за събитията, развили се на 18.12.2008г. Тези събития обаче не могат да доведат до претендираната от защитата обективна несъставомерност по чл.286, ал.1, пр.1 от НК и по отношение на жалбите, подадени от В. на 18.03.2010 г. и на 14.04.2010 г. това е така, не само защото те са подадени близо две години след 18.12.2008 г., но и защото с нея са били приписани на св.Н. престъпни действия, извършени от А. и поръчани от самата В. - палежа на 06.03.2010г. и анонимно писмо оставено на 12.03.2010г.  Както бе посочено коментираната жалба е била заведена под № 3250/2010 г. в Районна прокуратура Варна и по нея била назначена проверка с оглед престъпление по чл. 144 ал.3 и ал.2 от НК. За разлика от първата жалба от 14.01.2009 г., срещу О. Н., която първостепенният съд е възприел като осъществено право за търсене на правна защита, то с коментираната тъжба В. вече е осъществила посегателство и срещу правосъдието, което е възпрепятствало прокуратурата, като орган на съдебната власт, която може да образува и предприема наказателно преследване, да вземе правилно решение. В. чрез тази своя жалба, както и чрез всички последващи свои действия, се е стремила да предизвика намесата на органа на властта, за да бъде осъществено наказателно преследване срещу набедения Н.. От субективна страна, безспорно деянието може да бъде осъществено само умишлено, като в конкретният случай и двамата подсъдими са били абсолютно наясно кой е автор на отправените заплахи и поставяните вривни устройства, както и че това не е св.Н.. И двамата са били наясно, че тези заплахи са мними и че целят единствено органите на разследването да бъдат убедени да предприемат действия спрямо Н.. Именно защото множеството предходни жалби на подс.В. не са дали желания от нея резултат, тя решава да потърси съдействието на подс.А., който да подплати твърденията й с „доказателства“. Такова „допълване“ с нови твърдения за поставено вривно устойство В. въвежда на 14.04.2010 год. в нова жалба, изрично посочена като допълнение на тази с вх.№ 3520/2010 г. на ВРП. По този начин подс.В. приписва  и слагането на 09.04.2010 год. на поредната бутафорна бомба на лицето срещу, което се води преписката – св.Н., въпреки нейното знание, че това е сторено от подс. А.. Изложеното в пълна степен е относимо и спрямо подс.А. – абсурдно е неговото твърдение, че не е знаел, че набеждава невинен човек, след като поведението на самия подсъдим е било приписвано на друг. След като сам подсъдимият А. е поставял бутафорни СВУ, отправял е заплахи, писал е „анонимни“ писма, то той е бил наясно, че св.Н. не е техния автор. Нещо повече, всички негови действия са били поръчани от В. и той е бил наясно и с нейната цел – да мотивира разследващите органи да предприемат мерки на принуда спрямо Н., съгласил се е да я подпомогне в преследването на тази цел и активно е предлагал различни варианти за действие, други категорично е отхвърлял. Нещо повече подс.А. е бил готов да се остави да бъде хванат и да излъже, че е бил нает от Н.. Действайки по описания по-горе начин, от субективна страна подсъдимите са извършили престъплението, в което са обвинени, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, като всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал. Подсъдимите са съзнавали всички елементи от фактическия състав на престъплението, включително, че реализират признаците на престъпление от този вид заедно , което както бе коментирано по горе  съдът прие за В. като извършител, а за А. като помагач. Формата на вина е изводима от оценка на действията и цялостното поведение на подсъдимите, описано по-горе, като бе ценено поведението им предхождащо и съпътстващо изпълнителното деяние. По изложените аргументи въззивната инстанция отхвърли като неоснователни доводите на защитата за субективна несъставомерност на деянията и на двамата подсъдими по чл.286, ал.1 от НК.

Неоснователно е оплакването за обективна несъставомерност на деяните по чл.286, ал.1 от НК, поддържано от защитата с довода, че за да е налице престъплението набедяване, деецът следвало да посочи всички обективни и субективни признаци на престъплението, което приписва на набедения. Подобни професионални изисквания към извършителя не могат да се поставят, защото обикновено той не разполага с правни познания, за да квалифицира действията на набедения под конкретна наказателно-правна норма, а дори и да го стори – това не обвързва компетентните органи в преценката им досежно квалфикацията на деянието. Достатъчно е да излага факти, сочещи най-общо на определено престъпление, да иска възбуждане на наказателно преследване и да знае, че набеденият е невинен. В случая, подсъдимата е посочила в жалбите, че с действията си Н. пали имуществото й чрез вризни устройства, заплашва живота и здравето й, като целта му е да я мотивира тя да извърши нещо, провитно на волята си – да предаде строителни книжа. Отразените обстоятелства са достатъчни за конкретизиране на престъплението, което В. приписва за извършено от Н.. Това й е дало повод и да иска защита по реда на чл.123 от НПК, каквато й е била и осигурена. Не е необходимо деецът да знае, съответно да аргументира дали според НК такова престъпление се осъществява с действия или бездействия, какво е точното изпълнително деяния и въз основа на тази аргументация съдът да преценява дали е налице набедяване или не. В този смисъл Решение № 100 от 22.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 74/2013 г., II н. о., НК, Решение № 304 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1610/2011 г., III н. о., НК.

  Не може да бъде споделено и твърдението, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл.26 от НК, тъй като за всяко едно от отделните деяния, осъществяващи набеждаването, е посочено точното време и място на извършване, както и конкретните действия, извършени от подсъдимата, респ. и на нейния съучастник.  Деянията осъществяват поотделно  състава на чл.286, ал.1 от НК и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Съдът се е обосновал /изключително подробно/ защо приема за начална дата на продължаваната престъпна дейност датата 18.03.2010г., както и защо е налице продължавано престъпление. Тези му съображения като основани на доказателствата по делото напълно са споделени и от въззивния съд. Единствено като нарушение, което има по-скоро технически характер, може да се разглежда разширяването на времевия период на осъществяване на престъплението по чл.286 ал.1 от НК. В атакуваната присъда ВОС и за двамата подсъдими е посочил като време на извъшване на деянията по чл.286, ал.1 от НК периода от 18.03.2010 г. до 15.01.2011г. Така избрания краен момент обаче излиза извън времевите предели на предявеното обвинение, вкл. и след неговото изменение по реда на чл.287 НПК, който всякога е бил 05.01.2011 г. – денят на задържането на двамата подсъдими. Горното следва да бъде коригирано от въззивната инстанция с прилагането на закон за същото престъпление по реда на чл.337, ал.1, т.2 от НПК.

По отношение на обвинението по чл.360 от НК, възведеното срещу В.:

По делото не се спори, че сведенията които се събират в рамките на едно досъдебно производство не съставляват държавна тайна, но тяхното разгласяване е ограничено от НПК по силата на императивната норма на чл.198 от НПК. В контретния случай е безспорно установено, че подс.В. в качеството си на свидетел – мним пострадал от престъпни посегателства срещу живота и имуществото й, е имала достъп до материалите по образуваните по нейни жалби досъдебни производства. Веднага след запознаването си с подс.А.  и в хода на престъпната си дейност в периода 12.02.2010г. до 05.01.2011г. В.  системно е предоставяла сведения на А. за тях. /Такива са представяни и на св.К., която подготвила репортаж за палежа, след като и бил предоставен от В. видео запис, който вече бил  представен и на разследващите органи като доказателство по делото, но такова обвинение няма възведено/  На А.В. разказвала както за извършените действия по разследване, в които лично е участвала – разпити като свидетел, така и за такива провеждани по отношение на други лица – приобщени доказателства по нейна инициатива и фиксирани чрез огледи на местопроизшествия, за изземвания, за резултати от експертни заключения, писмени справки за проведени ОИМ спрямо Н. и други лица, така и за използваните способи, чрез които се събират доказателствата, а в заключение и че ще бъде задържан. За тази си дейност тя нямала разрешение от наблюдаващ прокурор , както изисква чл.198 от НПК. Безспорно и материалите не са й били предявявани, но очевидно В. е разполагала с обективната възможност не само да се запознава с материалите, но дори и да ги снима. Това е така, защото след като насочила разследването към А. и по делото били приобщени неговите лични данни, В. се сдобила с тях, като ги заснела с мобилен телефон Sony Ericsson модел K530i, а след това ги прехвърлила на иззетия от нея компютър. Доказателствата по разгласяването на изброените по- горе сведения се съдържат както в запазената скайп хронология /подробно описана в обстоятелствената част/, така и в обясненията на подс. А.. Хронологията е извлечена чрез приобщената и кредитирана компютърна експертиза, в чийто заключение още е посочено, че на компютъра иззет от подсъдимата са намерени файлове с разширение JPG, които са снимки на документи, съдържащи лични данни, списък на документи за самоличност, снимка и др. на лицето Б.Ю.А.. Същите са извадки от информационната система ползвана от МВР- „АИС БДС” Голяма част от тези данни са изложени пред А., както той сочи в обясненията си. Тази деятелност на подсъдимата В. е била обусловена и от необходимостта да се запази в тайна другата тяхна съвместна престъпна дейност и участието на подс.А. в изготвянето на бутафорните бомби, мними заплахи и т.н. Особено показателно в тази насока е поведението на В. на 23.04.2010 г. – когато тя споделя на съучастника си за използваните СРС по отношение на телефона, ползван от нея. Тази информация е била ползвана от двамата в два аспекта – да се създават ВДС от отправени заплахи, поръчани от В. и изпълнени от А., и от друга – да се прикрие действителното съдържание на техните отношения, осъществявайки контакти по алтернативни средства за комуникация – скайп и нови телефонни абонатни номера, неизвестни на разследващите.

Нормата на чл.198, ал.1 от НПК въвежда забраната материалите по разследването да не се разгласяват без разрешение на прокурора. Очевидно използваната от законодателя формулировка – материали по разследването, е по-широка от понятието „доказателства” по смисъла на НПК. Според настоящия състав обект на закрила е онази информация, която независимо от нейния характер на годно доказателство или доказателствено средство или липсата на такъв, се ползва от разследващите в процеса на разкриване на престъпление и неговия автор. Тук отново се обезпечава възможността на органите по разследване да вземат правилни решения и да установяват обективната истина по конкретното разследване без зложелателни вмешателства. Затова правилно и обосновано е било отхвърлено възражението на защитата, поддържано и пред първата инстанция, че В. е разгласила факти различни от тези, обект на защита по смисъла на чл.198, ал.1 от НПК. Първоинстанционният съд ясно е разграничил коя информация е била добита в хода на провежданите досъдебни производства и по какъв начин тя е станала достояние на В. – било с личното й участие в определени действия, било по непозволен начин – снимане на материали с камера на телефон. Ясно е посочил и коя информация е достигнала до знанието на подс.А.. Безспорен факт, е че В. не е предупреждавана по реда на чл.198, ал.2 от НПК, но това не изключва нейно виновно поведение, защото забраната е установена със закон, а незнанието на закона не може да бъде извинително. Още повече, че в конкретния случай сама В. е осъзнавала запретеността на своето поведение и е давала указания на А. да заличава провежданата между тях кореспондениция. Всичко изложено по-горе обаче към настоящия е изгубило правопораждащ смисъл за ангажиране на наказателната отговорност на подс.В. по чл.360 от НК, тъй като на 05.07.2015 г. е изтекла абсолютната давност за нейното преследване. В санкцията на чл.360 НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или с пробация. Горното обуславя приложимостта на давностните срокове по чл.80, ал.1, т.5 от НК – три години. Съобразно правилото на чл.81, ал.3 от НК абсолютният срок за наказателно преследване по чл.360 от НК възлиза на четири години и шест месеца. Те са започнали да текат от деня на прекратяване на продължаваното престъпление – в случая на 05.01.2011 г. и са изтекли на 05.07.2015 г. – след обявяване на настоящото ВНОХД № 119/15 г. на ВАпС за решаване и в срока за изготвяне на решението. Горното обуславя наличието на основания по чл.24, ал.1, т.2 от НПК и необходимостта въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.334, т.5 от НПК – да отмени проверяваната присъда в частта на произнасянето по чл.360 от НК и да прекрати наказателното производство, водено срещу В. в тази му част. Горното от своя страна налага и отмяна на произнасянето на съда по реда на чл.23 от НК.

Индивидуализирайки наказанията за установеното от обективна и субективна страна престъпление „набедяване, извършено в съучастие от подсъдимите, първостепенният съд е определил и справедливи такива за тези подсъдими. Съдът е отмерил наказателната репресия, вземайки предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите и за двамата подсъдими, преценил е всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанията, взел е предвид степента на обществена опасност на подсъдимите и на извършените деяния, както и съдебното им минало. Правилно е било отчетено и обстоятелството, че с поведението на двамата въззивници сериозно е била накърнена работата на правоохранителните органи, които в продължение на месеци са влагали значителен ресурс в разследване на мними престъпни посегателства срещу живата и здравето на В., осъществявали са физическа денонощна охрана, за която са били изплатени от държавата значителни средства – над 74 хиляди лева. Затова и отмерените наказания са адекватни на извършеното от подсъдимите.

Законосъобразно е преценено, най-вече с оглед личната превенция и предвид чистото съдебно минало на дейците, че същите не следва да бъдат  изолирани от обществото, а с цел да бъдат превъзпитавани следва по отношение на тях да бъде приложен института на условното осъждане. Така определени по вид и размер наказанията лишаване от свобода  отложени с подходящ изпитателен срок /за което пък са налице и материалноправните за това предпоставки/, и съчетани с наказанията „Обществено порицание”, са напълно в състояние да изпълнят целите, поставени им от закона – съгласно чл.36 НК. Не се налага тяхното изменение.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира други процесуални нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 Поради това и като счита, че не са налице основания за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, констатирайки наличието на основанията по чл.334 т.4 от НПК и чл.337, ал.1, т.2 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда №68/02.07.2014г. по НОХД №70/2013г. на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА с която Р.Д.В., ЕГН ********** е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.360, вр.чл.26, ал.1 от НК, както и в частта на произнасянето по реда на чл.23 от НК, като на основание чл.24, ал.1 т.2 от НПК ПРЕКТАРЯВА наказателното производство в тази му част, поради изтекла абсолютна преследвателна давност.

ИЗМЕНЯ присъда №68/02.07.2014г. по НОХД №70/2013г. на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА с която Р.Д.В., ЕГН ********** и Б.Ю.А., ЕГН ********** са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл.286, ал.1, вр.чл.20, ал.2 (за В.) и ал.4 (за А.), вр.чл.26, ал.1 от НК, като прилага закон за същото наказуемо престъпление и приема, че деянията са били осъществени в периода 18.03.2010 г. до 05.01.2011 г.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                  2.