Р Е Ш Е Н И Е

 

139

 

гр.Варна,     01.06.2017г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 04 май две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА К.

 

при участието на прокурора РУЖА ГОЛЕМАНОВА и секретаря ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава К. ВНОХД № 119 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:

1. въззивна жалба от защитника на подсъдимия П.Д.Й., ЕГН ********** против присъда № 2 от 09.02.2017г. по НОХД № 525/2016 год. по описа на Окръжен съд – Добрич;

2. частен протест на повереника на частните обвинители Д.Г.Д. и М.Г.Д. – адв.М.Я..

Развиват се оплаквания за несправедливост на наложените наказания в два противоположни аспекта.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 21.10.2015г. в гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, по ул. „Димитър Благоев”, на пешеходна пътека, непосредствено след кръстовището с ул. „П.Д.Петков”, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Ивеко” с рег. № В 1924 РТ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

Чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”,

Чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат  пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”,

Чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.”

и по непредпазливост причинил смъртта на С.М.К.от гр. Генерал Тошево, обл. Добрич,  като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл.последно, б. „б”, във вр. с ал.1, б „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр.чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, ДОС е определил на подсъдимия П.Д.Й. наказание четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, което е намалил с една - трета и е наложил наказание „Лишаване от свобода” за  срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.66, ал.1 от НК ДОС е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.343 Г от НК ДОС е лишил подсъдимия П.Д.Й., с ЕГН **********, от право да управлява МПС за  срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по жалба от защитника на подсъдимия – адв.Йордан Дяков, с която се твърди, че наложеното наказание „Лишаване от права” е несъразмерно тежко. Излага се искане за намаляване срока на постановеното лишаване от права от въззивната инстанция.

Варненският апелативен съд е сезиран със жалба и от повереника на частните обвинители Д.Г.Д. и М.Г.Д. – адв.М.Я.. Навеждат се оплаквания за явна несправедливост на наложените с атакуваната присъда наказания. Искането се базира на принципната тежест на транспортните престъпления, тяхната честота /наречена красноречиво в изложението по същество „войната по пътищата”/. Твърди се, че ДОС е недооценил целите на генералната превенция, преследвани с наложеното наказание. Иска се отмяна на приложението на чл.66 от НК и постановяване от въззивната инстанция на ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”.

 

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за основателност на въззивната жалба на частните обвинители. Намира отмерените от първата инстанция наказания за несправедливи, тъй като не са съобразени както с тежестта на извършеното, така и с личността на дееца. Излага доводи, че подс.Й. грубо и системно е нарушавал задълженията си като водач на МПС, за което бил многократно санкциониран по административен ред. Затова и счита, че са налице основания за претендираната от частните обвинители отмяна на условното осъждане.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излагат се оплаквания за несъразмерна тежест на наложеното на възз.Й. наказание „Лишаване от права“. Иска се намаляване на неговия срок, като се развиват доводи, че подс.Й. е професионален шофьор и продължителното му лишаване от права би лишило, както него така и семейството му от доходи за прехрана.

В последната си дума подсъдимият също заявява желанието си да бъде лишен от права за по-кратък период от време, за да може да изкарва прехраната си.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира за неоснователни, както оплакванията на защитата, така и тези на частното обвинение по следните съображения:

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

Към 21.10.2015 г. подс.Й. работел като шофьор в дружество „Куик Транс” Варна и осъществявал превози на стоки в страната и чужбина с МПС - товарен автомобил „Ивеко“ с ДК № В 19 24 РТ.

Около 05,00 часа на 21.10.2015г. подс.Й. *** с управлявания от него товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № В 19 24 РТ, за да извърши превоз на стоки до гр.Констанца, Румъния. Около 06,30 часа, влизайки в гр.Ген.Тошево от към гр.Добрич, се движил по ул.”Димитър Благоев” към центъра на града. Достигайки района на местопроизшествието, находящо се по ул.„Димитър Благоев”, на пешеходна пътека непосредствено след кръстовището с ул.”П.Д.Петков”, подсъдимият се е движил с около 69 км/час. Времето било дъждовно и облачно, пътната настилка - асфалтова, мокра, без неравности по нея. Видимостта била намалена, тъй като все още било тъмно. Наближавайки мястото на инцидента, подсъдимият предприел маневра заобикаляна на спрелия в дясната част на платното за движение и след пешеходната пътека пътнически автобус, като променил посоката си на движение и преминал вляво от него.

Пътническият автобус, управляван от св. Мустафов всяка сутрин превозвал работници от гр.Ген.Тошево до с.Спасово. Втората спирка на пътническия автобус била в района на местопроизшествието и там чакали, за да се качат св.Енчо М. и пострадалата Светлана К.. Забелязвайки пристигането на автобуса, който спрял в дясната част и след пешеходната пътека, св.М. и пострадалата предприели пресичане на пътното платно от левия тротоар спрямо посоката на движение на товарния автомобил. Двамата са се движили един след друг, като първи бил св.М.. Св.М. успял да премине в последния момент вдясно от траекторията на движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия. Непосредствено след това и поради пресичане на траекториите на движение на товарния автомобил и пострадалата К. настъпил удар между предната странична лява част на автомобила и К., като от удара последната паднала върху пешеходната пътека. След удара товарният автомобил, управляван от подсъдимия продължил движението си. Отначало се движил в лявата лента на платното за движение, а след това преминал в собствената си лента  и се установил в дясната й част.

Веднага след произшествието първо св. Иван Г., а след това и подсъдимият уведомили дежурния оператор на тел. 112 за станалата катастрофа, като на място пристигнали служителите на полицията и медицински екип. Пострадалата Светлана К. била отведена в МБАЛ-гр.Добрич и настанена в „ОАИЛ”, където въпреки оказаната помощ и проведеното лечение починала същия ден.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на трупа на С.М.К.сочи, че при огледа и аутопсията са установени следните травматични увреждания: хемоперикард – наличие на около 400 мл кръв в перикарда, контузия и разкъсване на стената на лявото предсърдие, контузии по предната и задната стена на лявата камера, разкъсвания и контузии на двата бели дроба, по-изразени при левия, кръвонасядане на меките тъкани на гръдния кош в ляво и на медиастинума, счупване на ребрата двустранно, наличие на около 200 мл течна кръв в гръдната кухина, кръвонасядане по меките черепни обвивки в дясно челно и слепоочно, субарахноидален кръвоизлив двустранно челно теменно –слепоочно, оток на мозъка с вклиняване, кръвонасядане на чреводържателя на тънкото черво, кръвонасядане по челото, ожулване по брадата, кръвонасядане по предно лявата повърхност на гръдния кош, кръвонасядане по лявата гърда, пресни следи от бодове около ключиците, в двете лакътни ямки и по горната повърхност на двете длани, повърхностно изгаряне по гърдите – следа от електрошок, кръвонасядане по левия лакет.  Причината за смъртта на К. е сърдечната тампонада /притискане на сърцето/ вследствие на излив на кръв в околосърцевата торбичка от травматично разкъсаното ляво предсърдие. Описаните травматични увреждания са резултат  от удари с/върху твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия. Те могат да бъдат получени при директен удар в преднолявата повърхност на тялото от моторно превозно средство. Вещото лице е пояснило, че непосредствено с настъпването на смъртта е свързана травмата на сърцето, изразяваща се в общо сътресение и контузия. Контузията на предсърдната стена е довела до значително намаляване на здравината й с последващо разкъсване. В този смисъл вещото лице е заявило, че е налице пряка причинно-следствена връзка между пътно транспортното произшествие и смъртта, настъпила в сравнително кратък период след него.

От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 94/2016г. се установява, че диагнозата „съчетана травма на гърдите и корема”, поставена на пострадалата К. при хоспитализирането й е правилна и отговаря на действителното положение. Незабавно след приемането на Светлана К. в болничното заведение са й били проведени щателни физикални прегледи и манипулации, били са извършени необходимите лабораторни и инструментални изследвания, както и е била назначена адекватна терапия. Извършени са били две плеврални пункции, през целия престой на пострадалата се е подавал кислород чрез маска и се извършвало мониториране на основните жизнени функции на организма, което отговаря на медицинските стандарти и инструкции. Поради влошаване на състоянието й, К. бил поставена  на апаратна вентилация след интубация на трахеята, извършена била електрическа дефибрилация на сърцето трикратно и индиректен сърдечен масаж. Експертите са заявили, че проведеното лечение е било съответно на установените диагнози и е било съобразено с медицинските стандарти в спешната медицина. Вещите лица са заключили, че причина за смъртта на Светлана К. е тежката съчетана травма, засягаща главата, гърдите и корема, като пълната картина на уврежданията е била установена при извършената аутопсия. Причините за смъртта на пострадалата  при пътнотранспортното произшествие са комплексни, като всяка една от травмите може и самостоятелно да предизвика летален изход. Получените тежки травми са били несъвместими с живота и не е съществувала възможност за предотвратяване на смъртта по медицински път.  

Видно от протокол за химическа експертиза № 1765/21.10.2015г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта е, че в изследваната проба кръв от подс. Й. не е установено наличие на етилов алкохол. 

От протокола за химическа експертиза № 1764/21.10.2015г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта е видно, че в изследваната проба от кръвта на пострадалата Светлана К. не е установено наличие на етилов алкохол.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза № 113 от 29.12.2015г. при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на товарния автомобил марка „Ивеко” с рег. № В 19 24 РТ не били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара между товарния автомобил „Ивеко” с рег. № В 19 24 РТ и пострадалата Светлана К.  се намира на около 2 метра след ОР1 /върху пешеходната пътека/ и на около 5,50-6,00 метра вдясно от левия край на платното за движение в посока центъра на гр.Ген.Тошево. Непосредствено преди произшествието товарният автомобил се е движил със скорост около 69 км/час. Вещите лица са описали и механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и са пояснили, че  е налице пряка причинно-следствена връзка  между настъпилото пътнотранспортно произшествие и получените травматични увреждания, довели до настъпване на смъртта на пострадалата.

Заключението на изготвената тройна автотехническа експертиза сочи, че в момента, в който пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за движение по ул.”Димитър Благоев” от мястото, където се е намирала със св.М. върху левия тротоар, товарният автомобил „Ивеко” с рег. № В 19 24 РТ се е намирал на отстояние около 118 м преди мястото на удара. В момента, в който св.М. е предприел пресичане на платното за движение по ул.”Димитър Благоев” от мястото, където се е намирал с пострадалата К. върху левия тротоар, товарният автомобил „Ивеко” се е намирал на отстояние около 118 метра преди мястото на удара. При скорост на движение 68,86 км/час и отчитане състоянието на платното за движение, опасната зона на спиране на товарния автомобил „Ивеко” е имала дължина около 68 м, а при скорост на движение от 50 км/ч, опасната му зона за спиране  би имала дължина около 41 метра. Ако водачът на товарния автомобил марка „Ивеко” с рег. № В 19 24 РТ  е реагирал своевременно и предприел спиране в момента, в който е могъл да възприеме св.М. и пострадалата К.  при пресичането на платното за движение по ул.”Димитър Благоев”, той е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара с пострадалата пешеходка. Вещите лица са заявили, че при всички скорости на движение по-ниски от 73 км/час, водачът на товарния автомобил „Ивеко” е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара с пострадалата пешеходка , ако е реагирал своевременно и предприел спиране в момента, в който е могъл да възприеме св.М. и пострадалата К.  при пресичането на платното за движение по ул.”Димитър Благоев”. При проведения следствен експеримент е установено разстоянието – 39,50 м преди ОР 1, приет при извършване на огледа на местопроизшествието, на което се намирал товарния автомобил в момента, в който водачът му е могъл да възприеме намиращите се на тротоара пешеходци – св.М. и пострадалата К. преди да предприемат пресичане на пътното платно. Определено било и разстоянието, от което подс.Й. е могъл да възприеме св.М. и К., когато са били на пешеходната пътека върху платното за движение - на 72,70 м преди ОР1, приет при извършване на огледа на местопроизшествието.. 

            Видно от изложеното по-горе въззивната инстанция възприема идентична с установената от ДОС фактическа обстановка, която е установена по несъмнен и категоричен начин не само въз основа на самопризнанието на подсъдимия, но и на положените в хода на досъдебното производство значителни усилия за изясняване механизма за настъпване на ПТП, вкл. чрез назначаването на множество експертизи. Спор по фактите по делото не е налице. Не се спори и по правната квалификация на деянието. По същество единственият спор по делото е дали наложените на възз.Й. наказания са справедливи.

Производството по делото, в съдебната му фаза пред първата инстанция, е протекло по реда на диференцираната процедура, регламентирана в чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите по обвинението и е дал съгласие да не се събират доказателства за тяхното установяване. Направеното самопризнание е било одобрено от съда, съгласно процесуалният ред по чл. 373, ал. 4 от НПК, което е резултирало като санкционна последица в определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК.

При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът на Окръжен съд Добрич за това, че подсъдимият Иванов следва да носи отговорност по чл.343, ал.3, б.Б от НК е законосъобразен, но първостепенният съд е нарушил закона при определяне на допуснатите от въззивника нарушения по ЗДвП, които изпълват съдържателно обективния състав на престъплението, което следва да бъде коригирано от въззивната инстанция.

В съдебната практика и теория е безспорно схващането, че нормите, определящи съставите по чл. 343 НК, са бланкетни. Те се запълват от правилата, които уреждат движението по пътищата. Поведението на водачите на моторни превозни средства се преценява от гледище на правните норми на Закона за движението по пътищата и Правилника за приложението му и другите подзаконови актове, свързани с изискването за безопасно движение по пътищата. Затова на първо място, както органите на досъдебното производство, така и съдът са длъжни да изяснят кои от визираните в ЗДвП и Правилника за приложението му правила за движение виновно са нарушени от участвалите в автопроизшествието водачи на моторни превозни средства. На следващо място е преценката кои от тези виновно нарушени правила са в причинна връзка с настъпилото произшествие и последиците от него. Именно тези норми подлежат на предявяване чрез конкретното им посочване наред с наказателния състав, който следва да намери приложение. Наред с горното неизменна е практиката на ВКС на РБ, че когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението по ЗДвП и съответните им специални правила, конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП, налице е само нарушение на съответното специално правило (виж Решение № 182 от 13.ХI.1996 г. по н. д. № 193/96 г., ВКС). Водим от горните съображения настоящият въззивен състав счита, че следва да измени квалификацията на деянието на подс.Й., възприета от първата инстанция, тъй като приема, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на съставомерния резултат стои неизпълнението на задълженията му като водач единствено по чл.20, ал.2 от ЗДвП – да управлява товарния автомобил със съобразена с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, така щото да може да спре пред всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай подобно предвидимо препятствие е била появата на пешеходци на обозначена и маркирана пешеходна пътека. Аналогично задължение въззивникът е имал и по силата на чл.119 от ЗДвП предписваща особена осторожност на водачите по отношение на уязвимите участници в движението по пътищата, каквито са и пешеходците. Затова и въззивникът е бил длъжен да намали скоростта, за да бъде в състояние да спре, когато възникне предвидимата опасност за движението, каквато е появата на пешеходци на пътеката, които са били обективно видими за него от 118 метра разстояние.

В нито един момент въззивникът не е губил контрол над управляваното от него МПС, нито поради разсейване, нито, поради висока скорост или пък занасяне на т.а. Подобно фактическо твърдение не се съдържа нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито пък във възприетите от първата инстанция за установени факти. Затова и правният извод за допуснато от въз. Й. нарушение на задълженията му по чл.20, ал.1 от ЗДвП е напълно необоснован и незаконосъобразен. Горното налага въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл.337, ал.1 т.2 от НПК и да приложи закон за същото престъпление, като въззивникът бъде оправдан да е допуснал релевантни за обвинението нарушения на задълженията си като водач на МПС по чл.20 ал.1 от ЗДвП.

 

Реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Й. е била осъществена от първостепенния съд при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, като е отчетената липса на предпоставките на чл.55 от НК предвид отсъствието на многобройни смекчаващи или изключително за вината на дееца обстоятелства, при което наказанието е било индивидуализирано в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК. След редукцията с една трета основното наказание е определено в рамките на три години лишаване от свобода, а допълнителното наказание е фиксирано в размер на четири години лишаване от права.

Санкцията е отмерена при отчетен баланс между отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, в която категория са включени необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрата му характеристика, изказаните съболезнования към близките на пострадалата. Отегчаващи за отговорността на подс.Й. факти ДОС е намерил – високата степен на обществена опасност на деянието, предвид последвалия тежък престъпен резултат, немалкия брой нарушения на ЗДвП и ППЗДвП. Тази аналитична дейност на първата инстанция, въззивният съд не може да сподели напълно. От една страна ДОС правилно е приел, че самопризнанието на подс.Й. не следва да се отчита и като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Това е така, защото за да бъде ценено самопризнанието на подсъдимия и като смекчаващо отговорността му обстоятелство в диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, което е принципно възможно, съгласно дадените задължителни указания в т.7 на Тълкувателно решение № 1/2009 год., то следва да е демонстрирано от подсъдимия още на досъдебното производство като активно, своевременно и съществено съдействие при установяване на обективната истина. В конкретния случай обаче разкриване на обективната действителност по делото е резултат на ефективната дейност на компетентните органи, които са установили механизма на ПТП след назначаването на множество съдебни експертизи. Затова и формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият Й. е признал фактите в обвинителния акт, не може да се цени допълнително и като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията. Като смекчаващо санкцията, която да понесе въззивника, ВАпС намира, че следва да бъде ценено поведението на Й. след ПТП, което е било насочено към оказване помощ на пострадалата. Фактите за това са били изнесени още в обвинителния акт и признати от подсъдимия – той е бил едно от лицата позвънило на телефон 112, в резултат на което на местопроизшествието са пристигнали първо екипите на Спешна помощ, а след това на полицията. Това поведение, макар да не е достатъчно да се приеме за основание за преквалификация на деянието по смисъла на чл.343а от НК, то обосновава смекчаване на репресията по отношение на подсъдимия.

На следващо място не може да бъде споделено схващането на ДОС за обема на отегчаващите вината на Й. обстоятелства, сред които е включена – високата степен на обществена опасност на деянието, предвид последвалия тежък престъпен резултат. Тук следва да се посочи, че настъпилият тежък резултат – смъртта на един пешеходец – в конкретния случай Светлана К., е елемент от обективния състав на престъплението по чл.343, ал.3, б.Б от НК, поради което и не е допустимо да бъде ценено като допълнително утежняващо отговорността обстоятелство. Касае се за типично престъпление против транспорта, което не разкрива каквито и да било драстични разлики от кое да е друго подобно деяние. Тук е мястото да се посочи и несъгласието на въззивната инстанция с доводите, развити от повереника на частните обвинители за нуждата от принципна нетърпимост към „войната по пътищата“, изискваща ефективно наказване на дейците. Ноторен факт са статистическите данни за броя на жертвите в резултат на пътно-транспортни произшествия в РБ. Същевременно обаче основен принцип на българското наказателно право е, че наказателната отговорност е лична, т.е. деецът може и следва да бъде санкциониран само за онова конкретно свое поведение, което е обявено от закона за наказуемо. Санкцията трябва да бъде индивидуализирана и съобразена с особеностите на неговата конкретна личност, на характеристиката на деянието, извлечими от доказателствата по делото. Недопустимо е решението на съда да е резултат на външни за делото фактори, а да не почива на базата на доказателствата; то не може да се базира на предположения, хипотези или факти от действителността, не свързани с предмета на делото, но създаващи определени негативни внушения. Съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС "всяко лице, при решаването на правен спор относно...... основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на ....... гледане на неговото дело...... от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона". За безпристрастността на съда се изисква той да не си позволява да бъде повлиян от информация извън съдебната зала, от общественото мнение, от какъвто и да е било натиск, а да основава мнението си на обективните аргументи, представени в хода на процеса. Съдът ще бъде безпристрастен тогава, когато няма формирано лично отношение към разглежданото дело - независимо дали това отношение е резултат от предразсъдъци, предварително формирано мнение - предубеденост или от някаква форма на заинтересованост от изхода на делото. Затова и въззивната инстанция намира, че наведените аргументи от частното обвинение не могат да послужат като валидна обосновка за съдебния акт. Наказателната репресия не се осъществява самоцелно, като основното и предназначение е насочено към личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на санкцията от гледна точка на обществената и значимост винаги е поставена в пряка зависимост от повлияването на индивида като субект на конкретната наказателна отговорност. Затова и в крайна сметка въззивната инстанция не намира основания да преразгледа приложението на чл.66 от НК спрямо личността на въззивника Й. – касае се за неосъждано лице, с много добри характеристични данни, със средно специално образование, работи, т.е. личност не просто интегрирана в нашето общество, но и допринасяща за неговото положително развитие. Затова и поставянето на подобна личност в изолация от семейство, трудова среда и обществен живот не би допринесла за благото но когото и да било. Превантивен и възпиращ ефект по отношение на останалите членове на обществото би постигнало единствено справедливото наказание, каквото в крайна сметка ДОС е отмерил, при коригираната от въззивната инстанция мотивировка за това.

ДОС не е подминал без дължимото внимание обстоятелството, че въззивникът е наказван по админ.ред за допуснати нарушения на ЗДвП на задълженията си като водач на МПС, като му е предал правдива оценка, отчитайки го като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Не може да се сподели виждането на прокуратурата, че се касае за личност, която грубо, безпардонно и системно нарушава правилата за движение по пътищата. Всъщност за последните 2 години преди деянието въззивникът е бил санкциониран с 2 НП и 2 фиша. Последиците от предходните наложени адм.наказания са заличени с настъпилата давност по ЗАНН, а отнетите контролни точки са били служебно възстановени по силата на чл.158, ал.1 т.2 от ЗДвП след изтичане на две години от последното влязло в сила НП. Въззивната инстанция намира, че макар и да е укорим факта на тези предходни противоправни прояви на въззивника, не е достатъчен за да се отмени приложението на института на условното осъждане. Те обаче са основание кумулативно предвиденото в закона наказание „Лишаване от права“да бъде определено в един по-дълъг срок – четири години. Именно това наказание в конкретния случай би гарантирало в пълна степен обществения интерес от изолиране на недисциплинираните водачи на МПС от пътищата в РБ и би гарантирало безопасността на другите участници в движението. Именно то гарантира и постигане на целите, поставени в чл.36 от НК. Въззивникът следва да търпи тези неблагоприятни последици в един по-дълъг период, за да преосмисли поведението си като водач на МПС. На тази цел не е противопоставимо заявеното от защитата, че това неоснователно би го лишило от доходи. Въззивникът е относително млад човек със средно специално образование, което в достатъчна степен му гарантира възможност да полага общественополезен труд, за да осигурява прехраната си. Още повече, че тези обстоятелства са били отчетени от първата инстанция при решаването на въпроса дали да  постанови ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”, с което въззивната инстанция се солидаризира. Отчитането му отново и при индивидуализацията на кумулативното наказание би било проява на необоснована снизходителност.

По изложените съображения и предвид липсата на други  констатирани основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

 ИЗМЕНЯВА присъда 2 от 09.02.2017г. по НОХД № 525/2016 год. по описа на Окръжен съд – Добрич и прилага закон за същото наказуемо престъпление, като приема, че престъплението по чл.343, ал.3, б.Б от НК е осъществено от въззивника П.Д.Й. при нарушаване на правилата за движение, установени в чл.20, ал.2 и чл.119 от ЗДвП и го ОПРАДВАДА да е допуснал нарушения по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

 

  ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.