Р Е Ш Е Н И Е

 

86

 

гр.Варна,      22.04.2016 г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на двадесет и пети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора ИЛИЯ НИКОЛОВ и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 12 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по жалба от защитника на възз. С.С.А., ЕГН ********** против присъда № 27/09.12.2015 год., постановена по НОХД № 476/2015г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

С атакувания съдебен акт С.С.А., ЕГН ********** е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 19.04.2015 г. около 13.00 ч. в гр. Шумен при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – златен синджир със златен медальон на обща стойност 1 267.20 лв. от владението на Д.С.И. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта използвал сила, поради което и на осн.чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.54 и чл. 58а ал. 1 от НК му е наложено наказание 7 години и 3 месеца „Лишаване от свобода”, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип.

С атакуваната присъда е била ангажирана и гражданската отговорност на възз.С.С.А., който е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Д.С.И., ЕГН ********** сумата от 1 267. 20 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането до окончателното и изплащане.

В тежест на въззивника са възложени и направените по делото разноски – в полза на ОД МВР Шумен е присъдена сумата от 110 лв. разноски по досъдебното производство, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Възз.С.А. е бил осъден да заплати д. т. върху уважения граждански иск в размер на 50. 69 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист..

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по жалба на защитника на въззивника С.А., с която се претендира единствено несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание прокурорът от ВАпП изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Частният обвинител и граждански ищец И. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба – счита наложеното на въззивника наказание за справедливо и съответно на стореното от него.

В съдебно заседание защитникът на въззивника С.А. – адв.Йордан Й. *** поддържа жалбата и развива доводите си в няколко насоки, свързани с претенцията за несправедливост на наказанието. На първо място се поддържа искане за намаляване на наложеното на въззивника наказание „Лишаване от свобода”, като се сочи недооценяване на смекчаващите вината на възз.А. обстоятелства от първата инстанция – оказаното съдействие на органите на досъдебното производство за установяване на обективната истина по делото, влошеното му здравословно състояние. На следващо място се оспорва виждането на първата инстанция да отчете съдебното минало на възз.А. като допълнително отегчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като то било елемент от възприетата по-тежка квалификация на престъплението „грабеж” по чл.199, ал.1, т.4 НК. Въззивната инстанция е сезира с искане за намаляване на наложеното на възз.А. наказание.

В последната си дума въззивникът отново признава вината си и моли ВАпС за „по-малка” присъда.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира оплакванията на защитата на въззивника за неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Било е образувано по внесен в ОС Шумен обвинителен акт срещу С.А. по обвинение за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК. Съдът е провел съкратено съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от въззивника:

Възз. А. е многократно осъждан за престъпления против собствеността, за които му били налагани различни наказания, включително и няколко пъти наказание ”лишаване от свобода”, които той изтърпял ефективно. Последното наказание „лишаване от свобода” той изтърпял на 21.12.2014 г.

На 13.03.2015 г. възз. А. постъпил на лечение от туберкулоза в МБАЛ-Шумен. По време на лечението той често напускал болничното заведение.

По обяд на 19.04.2015 г. възз. А. отново напуснал болницата и отишъл в градинка на пл. „Оборище”. По същото време свид.Д.С.И. вървяла заедно с малолетната си дъщеря от центъра в посока пл. „Оборище”. Като минала покрай сладкарница „Розалия”, находяща се на пл. „Оборище”, била забелязана от възз. А.. Той видял, че пострадалата носи на врата си златен синджир с медальон и решил да й отнеме тези накити. Тръгнал след нея и след като тя пресякла бул. „Симеон Велики” в близост до бившата печатница в гр. Шумен, въззивникът тичешком се доближил до пострадалата и със сила издърпал златния синджир с медальона от врата й. Синджира се скъсал и въззивникът го прибрал заедно с медальона в джобовете си, отдалечавайки се отново тичешком от мястото. След като се прибрал същия ден в болницата въззивникът показал златния синджир и медальона на св. Райчо Й. Стефанов. На следващия ден въззивникът отново напуснал болницата и отишъл до заложна къща „Кеш-Шумен” ЕООД, където заложил синджира и медальона за сумата от 700 лв. Бил му издаден заложен билет № 6439/20.04.2015 г. от св.Свилена Спасова.

От заключението на икономическата експертиза се установява, че златният синджир и медальона, отнети от въззивника, са на обща стойност 1 267.20 лв.

От заключението на назначената на д.п. видеотехническа и лицево идентификационна експертиза по протокол № 70/05.11.2015 г. на Национална служба „Военна полиция” гр. Варна се установява, че лицето заснето от видеокамери, чиито записи са били иззети с приложени по делото CD дискове вероятно е възз. С.С.А..

От протокол за разпознаване на лица от 07.10.2015 г. се установява, че пострадалата И. е разпознала възз.А. като лицето, което е отнело златния синджир и медальона на 19.04.2015 г.

 

На 16.04.2015 г. и на 21.04.2015 г. при условията на продължавано престъпление е осъществил престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК в гр. В. Търново като предмет на двете отделни деяния на продължаваното престъпление е отново златен ланец. За това деяние по НОХД № 391/15 г. по описа на Окръжен съд гр.В.Търново му е наложено наказание 4 г. лишаване от свобода, като е зачетено и предварителното му задържане, считано от 21.04.2015 г.

Горната фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, тя е призната от въззивника в процедурата по гл.27 НПК, но й се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – свидетелски показания, протокол за разпознаване, заключенията по СОЕ, съдебно-техническа експертиза, писмени доказателства, писма, справки, докл.записка, свидетелство за съдимост и др.

Затова и въззивната инстанция се солидаризира с изводите на ШОС относно материално правната квалификация на деянието на въззивника А., а именно такова по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл. 198, ал.1 от НК.

Инкриминираната дейност на подсъдимия А., осъществена на 19 април 2015 г. в гр.Шумен, не е изолиран акт в неговия живот. Безсъмнено е доказано, че въззивникът през периода 16 – 21 април 2015 год. –е извършил поредица от посегателства срещу собствеността на гражданите на територията на страната (в гр.Шумен 1 грабеж и в гр.Велико Търново – 2 грабежа) като е действал по идентичен начин – от жени чрез употреба на сила е отнемал златни накити. По аналогичен начин подс.А., използвайки сила е преодолял съпротивата на гр.ищца и частен обвинител И., за да прекъсне нейната фактическа власт и да установи своя върху вещи, нейна собственост – инкриминираните златни накити. Непосредствено след това подсъдимият е отчуждил предмета на престъплението.

По изложените съображения съдът намери за правилен и обоснован извода на ШОС, че от обективна и субективна страна подсъдимият С.С.А. е осъществил състав на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 от НК.

Квалификацията „опасен рецидив“ се обуславя от обстоятелството, че подсъдимият А. е осъждан многократно. От приложената справка за съдимост и бюлетините за съдимост към нея се установява, че възз. А. е осъждан 16 пъти за умишлени престъпления от общ характер като 15 от осъжданията са за престъпления по чл.195 и чл.198 от НК. Многократно са му налагани наказания лишаване от свобода, които е търпял ефективно. На 16.06.2012 г. е изтърпял определено общо наказание измежду наказанията наложени му по НОХД № 137/09 г. на ШРС, по НОХД № 1068/09 г. на ШРС и по НОХД № 1281/09 г. на ШРС, в размер на 2 г. и 11 м.; на 21.12.2014 г. е изтърпял определено по ЧНД № 647/13 г. на ШРС общо наказание измежду наказанията наложени по НОХД № 1684/12 г. на ШРС, НОХД № 1949/12 г. на ШРС, НОХД № 49/13 г. на ШРС и по НОХД № 1854 / 12 г. на ШРС, в размер на 2 г. и 4 м.

Деянието е извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

 

По оплакванията за несправедливост на наложеното наказание:

Въззивната инстанция намира, че при определяне вида и размера на наказанието на въззивника А. за  осъщественото деяние, първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на закона. Правилно са били отчетени както смекчаващите вината обстоятелства, така и отегчаващите такива. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата за недооценяване на съда на влошеното здравословно състояние на въззивника, тъй като очевидно неговото заболяване от туберкулоза не е било такова, щото да го възпре от противоправно поведение не само на територията на град Шумен, но и на град Велико Търново. То не е противопоставимо на зашивената обществена опасност на деянието, отличаващо се с дързост и засегнало в значителна степен правото на собственост на постарадалото лице. От друга страна настоящият състав на ВАпС намира, че обществената опасност на дееца също е много висока. Касае се за лице с трайно установени престъпни навици - С.С.А., въпреки младата си възраст, е не просто осъждан – спрямо него различни съдилица в РБ са постановили 16 осъдителни акта, като той е бил посочен за автор на множество кражби и грабежи (не само посочените по-горе); спрямо него е бил приложен и института на условното осъждане. Ефективно изтърпяните от него наказания „Лишаване от свобода” също не са постигнали целите по чл.36 от НК, т.е. нито един от способите на българското наказателно право за оказване на превъзпитаващо и възпиращо въздействие върху дееца не е изиграло своята роля спрямо личността на А.. Видно от приобщения в хода на въззивното съдебно следствие, проведено от ВАпС, първоначален докла на л.св. С.С.А., изготвен при неговото постъпване в ОЗ Ловеч на 21.10.2015 г., той няма трудови навици, няма умения да посреща и да се справя с житейски проблеми; твърди, че в затвора му харесва, защото тук няма проблеми, осигурена му е храна, отопление, баня, спортни занимания; развил е от рано типичния хотелски синдром – да живее на гърба на някого (държавата), да не мисли как да изкарва прехраната си, какво да работи, да не плаща ток, вода и т.н., а когато му потрябват пари – извършва кражби или грабежи, ако го хванат, влиза в затвора, след като излезе отново всичко се повтаря. Горните обстоятелства правилно са били отчетени от първата инстанция като отегчаващи отговорността на подсъдимия. Всички тези данни за личността на подсъдимия А. не се обхващат от квалификацията на деянието, като извършено при опасен рецидив, както претендира защитата. За наличието на този по-тежко наказуем белег е достатъчно обстоятелството, че на 21.12.2014 г. Въззивникът е изтърпял определено по ЧНД № 647/13 г. на ШРС общо наказание измежду наказанията наложени по НОХД № 1684/12 г. на ШРС, НОХД № 1949/12 г. на ШРС, НОХД № 49/13 г. на ШРС и по НОХД № 1854 / 12 г. на ШРС, в размер на 2 г. и 4 м. Всички предходни негови осъждания обаче могат и следва да бъдат ценени извън по-тежката квалификация в разглеждания вече по-горе смисъл на лоши характеристични данни за неговата личност.

Не може да бъде споделено становището на защитата за оказано съдействие от страна на въззивника в хода на досъдебното производство и пред първата инстанция. Самопризнанието на въззивника А. не може да се цени като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС на РБ, НО признанието по чл. 371, т. 2 НПК не е безусловно изключено от кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства, но за да бъде ценено като такова то трябва да е елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай такова поведение от страна на въззивника не е налице. Авторството на деянието е било установено чрез множество процесуални действия – изискани са били видеозаписи от множество охранителни камери, било извършено разпознаване, въззивникът е бил издирван, тъй като на 21.04.2015 г. се е намирал в гр.Велико Търново, където отново извършва грабеж, на 07.10.2015 г. е бил разпознат и от пострадалата И., по делото са назначавани експертизи и др. Затова и въззивната инстанция не споделя виждането на защитата за наличие било то на изключително смекчаващо отговорността на въззивника обстоятелство, още по-малко на многобройни такива. Затова и съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК се явява наказанието, определено от ШОС над средния размер „Лишаване от свобода”, предвиден в санкцията на чл.199 от НК за срок от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Тук следва да се отбележи, че при редуцирането на така отмереното наказание ШОС е допуснал математическа грешка като е приел, че то възлиза на 7 години и 3 месеца. Всъщност вярното изчисление е друго - 11 години се равняват на 132 месеца, 1/3 е 44 месеца, т.е. след редукцията срока на наказанието „Лишаване от свобода” възлиза на 88 месеца или 7 години и 4 месеца. Въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да коригира проверяваната присъда в посочения смисъл, тъй като това би довело до влошаване положението на подсъдимия, а липсва съответен протест, който би позволил подобно действие.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда 27/09.12.2015 год., постановена по НОХД № 476/2015г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                                                                                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                              2.