Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 119

 

гр.Варна,  24.06.2015 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  четвърти юни  две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

                                     

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Вилен Мичев

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №120/2015г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

         

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №6/30.03.2015г. по нохд №48/2015г. на Добрички окръжен съд , с която  подсъдимият М.С.И. е бил признат за виновен в това, че на 13.12.2014г. в гр.Добрич, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на стойност 114,17 лева от владението на Д.Г.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила,  поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 НК му определил наказание  девет години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК намалил с една трета -  до размера на шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим в затвор. Зачетено е и предварителното задържане на подс.И., и в негова тежест са възложени и сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.В.Й. в качеството й на защитник на подсъдимия М.И.. Прави се възражение в жалбата единствено за явна несправедливост  на наложеното наказание. Иска се неговото намаляне.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от защитника на подсъдимия.

          Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата , поради което и също предлага корекция на присъдата в насока намаляне на наказанието в разумни граници.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата на подс.И. е основателна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

             На 13.12.2014г. подс.М.И. ***. На същия ден около 17.30 часа пострадалата Душка К. след като пазарувала в магазин „Билла” , се движела по бул.”25-ти септември”. В района на хотел „Добруджа” подсъдимият я забелязал, че е сама и носи чанта в ръцете си. Тръгнал след нея. Свидетелката влязла в магазин „Панчатантра”, където я последвал и подс.И.. След като приключила с покупките К. поставила в пазарската найлонова торба и дамската си чанта,  напуснала магазина и се отправила към дома си на бул. „25-ти септември”. Малко преди нея магазина напуснал и подсъдимият , изчаквайки отвън. След излизането на К. тръгнал след нея, застигнал я в гръб, и със силно движение дръпнал найлоновата чанта от ръката й. Дръжките на чантата се скъсали и И. побягнал с нея. Свидетелката се развикала , но наблизо нямало хора, които да й помогнат. След като се отдалечил подс.И. проверил какво има в отнетата от пострадалата найлонова торба. Взел хранителните продукти и намиращите се в портмонето 74 лева, а останалите вещи изхвърлил. Впоследствие вещите били намерени и иззети при извършения оглед на местопроизшествието, и върнати на собственичката им.

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига, не се е  повдигал и пред първоинстанционния съд. Доколкото спор съществува, то той е такъв на правото, а не на фактите.  Прави се възражение във въззивната жалба единствено за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което и на него ще спре вниманието се въззивният съдебен състав.

Следва все пак първо да се отбележи , че при правилно установените фактически положения, то ответна на закона се явява и тяхната правна оценка. Несъмнено с действията си подс.М.И. както от обективна , така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението , визирано в текста на чл.199 ал.1 т.4 НК. Налице е и квалифициращият признак „опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК – с оглед предходната съдимост на подсъдимото лице, и факта, че не са изтекли сроковете по чл.30 НК. В тази насока следва да се  обърне внимание, че в диспозитива на присъдата наличните хипотези на опасния рецидив са правилно посочени – за разлика от мотивите. Там съдът е приел, че „едното от наличните две предишни осъждания е включено в квалификацията опасен рецидив”, т.е. че налице е единствено хипотезата на чл.29 ал.1 б.”а” от НК. Това в случая е без значение, тъй като така или иначе второто осъждане не е прието като отегчаващо вината обстоятелство. Въпросът е по-скоро принципен, и  именно поради това, а не поради друга причина, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че се солидаризира с необвързващата съдебна практика на ВС на РБ , застъпена в Р №155/89г., съгласно която двете форми на опасния рецидив не са алтернативни , а могат да съществуват едновременно – ако всички предвидени в тях условия са налице, и затова когато предходните осъждания на дееца запълват и двете хипотези на опасния рецидив, то той следва да се квалифицира като такъв по чл.29 ал.1 б.”а” и „б” НК.

Конкретно по жалбата на подсъдимия – както се спомена и по-напред, съдът я намира за основателна. Като отегчаващи вината обстоятелства първостепенният съд е приел утвърдените престъпни навици у подсъдимия, лошите характеристични данни, както и високата степен на обществена опасност на деянието. Като смекчаващи са приети направеното от И. самопризнание още в хода на досъдебното производство, и изразеното съжаление за стореното. Към тях следва да се добави и сравнително ниската стойност на предмета на грабежа – 114,17 лева, част от които са били върнати на пострадалата от полицейските органи /не й е върната само паричната сума от 74 лева/. Следва да се отчете и материалното положение на подсъдимия – безработен и без доходи/типично за представителите на този етнос – общественосоциален и извън наказателното право е отговорът на въпроса защо те се намират в това положение/. Вярно е също така, че грабежът като вид престъпление е с висока степен на обществена опасност, но това е взето предвид и от законодателя и точно поради тази причина той е тежко наказуем – в случая от 5 до 15 години лишаване от свобода. Същевременно конкретния казус /с оглед начина на извършване/ не сочи степен на обществена опасност по-голяма от обичайната за този вид деяния. С оглед изложеното и като не пренебрегва и факта, че подсъдимият е вече осъждан за грабежи, и настоящото деяние е извършено по-малко от месец след излизане на лицето от затвора, въззивният съд счита, че наказание от девет години лишаване от свобода се явява завишено. Относимо към извършеното и степента на обществена опасност на дееца би  било едно наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода – определено при съблюдаване изискванията на чл.54 НК. То разбира се следва да бъде намалено с една трета – при спазване императивните разпоредби на чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1 НК -  до размера на пет години лишаване от свобода. Естествено отново изтърпяно при строг режим в затвор. В тази насока и атакуваната присъда следва да претърпи корекция, а в останалата си част като правилна и законосъобразна – потвърдена.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.337 ал.1 т.1 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ присъда №6/30.03.2015г. по нохд №48/2015г. на Добрички окръжен съд в частта, в която на подс.М.С.И. за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК е наложено наказание девет години лишаване от свобода намалено по реда на чл.58а НК на шест години лишаване от свобода,  КАТО НАМАЛЯ наказанието на подс.М.И. на СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК редуцира с една трета до размера на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.

В останалата част потвърждава присъдата.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :