Р Е Ш Е Н И Е

 

11

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Гр. Варна 23.01.2015 г.

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                      АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 Секретар С.Д.

 Прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ

 Разгледа докладваното от съдия Ж.ДЕ.а

 ВНОХД №121 по описа за 2014 година на АС-Варна

 

 

Въззивното производство е образувано по протест на ОП-Варна и жалба от адв.Д., повереник на Я.Б.Е., чрез законния й представител Д.П.Д., против присъда на ОС – Варна по НОХД 1537/2013 г., постановена на 26.02.2014 г., с която подс.Д.И.С. е бил признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан за престъпление по чл.116 ал.1 т.7 и 9 от НК.

         Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от ОП-Варна и в подадения протест се сочат редица съображения, с оглед на които се предлага присъдата на ВОС да бъде отменена, подс.С. признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение по чл.116 ал.1 т.7 и 9 от НК.

         Подадена е жалба и от частните обвинители и гр.ищци, с която също се иска присъдата да бъде отменена, подсъдимият осъден за престъплението за което е обвинен и да бъде уважен предявения гр.иск.

         В с.з. представителят на АП-Варна поддържа депозирания протест, като изтъква изложените в него възражения относно оправдателната присъда и моли настоящтата инстанция да отмени същата и постанови друга с която да признае подсъдимият за виновен и наложи справедливо наказание.

         Повереникът на частният обвинител и гр.ищец поддържа подадената жалба и се присъединява към изложеното становище на АП-Варна и моли настоящата инстанция да отмени присъдата, като признае подсъдимия за виновен и осъден за деянието за което е обвинен и да бъде уважен предявения гр.иск.

         В последната си дума подс.С. моли настоящата инстанция да потвърди присъдата.

         Съдът след като взе предвид доказателствата по делото, както и изложената фактическа обстановка от ВОС, установи следното:

Пострадалият Б. Е. живеел в гр.Аксаково, занимавал се с различен по вид бизнес, имал моменти на реализирани значителни финансови приходи и след това на финансов крах, след което започвал отначало и отново успявал да постигне добри финансови резултати.

Към инкриминираната дата Е. имал бизнес в страната, в Гана, Испания и Малта.

С решение по фирмено дело № 519/2007 год. на ВОС на 07.02.2007год. било вписано търговското дружество „МА-БС Инвест"ООД. Съдружници в дружеството били Б. Д. Е., св.С. И. К. и П.В.П.. Поради различия във виждането за управление на дружеството, св.С.К. бил изключен като съдружник, за което той водил граждански дела с дружеството.

Към този момент отношенията между бившите съдружници К. и Е. били влошени, но в по-късен етап покрай започнали данъчни ревизии на двамата като ФЛ, успели да стигнат до някакво разбирателство за уреждане на финансовите им отношения.

По партидата на дружеството била вписана промяна в собствеността и представителството му, като Е. и П. прехвърлили дружествените си дялове на подс.Д.С. /племенник на Е./, който станал и собственик и управител на търговското дружество „МА-БС ИНВЕСТ" ООД, което било преобразувано в ЕООД. Поводът за това прехвърляне били множеството наказателни, граждански и данъчни производства, водени срещу Б. Д. Е. от различни държавни институции и трети лица. Независимо, че формален собственик и управител на търговското дружество „МА-БС ИНВЕСТ" ЕООД бил обв.Д.И.С., дейността на дружеството се развивала и контролирала от Б. Д. Е..

Към 31.12.2011 год., видно от счетоводния баланс на търговското дружество „МА-БС ИНВЕСТ"ЕООД, същото е имало вземания в размер на 612 000 лева, касова наличност 1 362 000 лева, и неразпределени печалби от минали години 3 085 000 лева

Б. Е. прехвърлил и цялата си лична собственост на името на Д.С..

Предвид предоставените от банките с лиценз да извършват дейност на територията на Република България данни за сметките на „МА-БС Инвест" ЕООД /ООД/ - Варна, търговското дружество е имало разкрити сметки в „Банка ДСК" ЕАД, „Юробанк И Еф Джи България" АД /"Пощенска банка"/, „Банка Пиреос България" АД. По нито една от разплащателните сметки в цитираните банки търговското дружество не е ползвало услугата електронно банкиране. Д.С. имал открити разплащателни сметки като физическо лице в тези банки, както и в „Уни Кредит Булбанк" АД и е имал активирана услугата електронно банкиране по всички сметки с изключение на сметката в „Уни Кредит Булбанк" АД. Подробните сведения от банките несъмнено сочат, че най-активната сметка на търговското дружество „МА-БС Инвест" ЕООД - Варна е била тази, открита в „Юробанк И Еф Джи България" АД /"Пощенска банка"/. Сметката е разплащателна, в лева, и е била открита на 28.12.2011год. с начално салдо 35 000 лева, получени от продажбата на недвижим имот. Сметката била с номер BG68 BPBI 7945 1065 5862 01. Към разплащателната сметка била издадена и дебитна карта с № 5526220302831274, която стояла у С.. След откриване на сметката до 24.07.2012 година по нея постъпила значителна парична сума - общо 554 500.09 лева.

Разплащателната сметка на подсъдимия в „Юробанк И Еф Джи България" АД /"Пощенска банка"/ била открита на 29.02.2012 год. била в лева и с начално салдо минус 20 стотинки. Сметката била с номер BG84 BPBI 7945 1065 5863 01 и към нея имало издадена дебитна карта с № 5187840302826717. Тази банкова карта стояла у Б. Е.. С нея той извършил няколко плащания от ПОС-терминал в гр.Москва, Руска Федерация за времето 17.09.2012 год. - 19.09.2012 год. Тази банкова карта е намерена в портфейла на Б. Е. при проведения на 08.11.2012 год. оглед на местопроизшествие

За времето от 13.03.2012 год. до 03.11.2012 год. С. изтеглил от фирмената сметка посредством дебитната карта с № 5526220302831274 от различни ATM-устройства на територията на страна и извършил плащания на различни ПОС-терминали общо в размер на 29 989.18 лева. Заедно с удържаните банкови такси за извършените тегления и плащания на ПОС-терминал и от ATM, общата сума възлязла на 30 214.78 лева. По сметка на търговското дружество към 07.11.2012 год. била налична сумата от 7822.72 лева.

Е. живеел в четириетажна къща, находяща се в гр.Аксаково, ул.Марциана № 14. В същата къща живеели подс.С. със семейството си, св.Д. С., брат на подсъдимия, с неговото семейство и имало отделна пристройка в същия двор, където трябвало да живее бащата на Е., а впоследствие тези стаи останали за неговата сестра.

За жилището на всяко едно семейство имало отделен вход от двора на къщата, като нямало достъп от жилището на едно семейство до жилището на друго семейство през вътрешната част на къщата. От улицата също се влизало през различни входове към двора на къщата. В позиция с лице към къщата, най-вляво бил входът за жилището на Б. Е., входът гледал към улицата. Жилището, което Е. обитавал се намирало на третия етаж на къщата, като Б. Е. обитавал и мансардата. В средната част на къщата и вдясно от входа за жилището на Е. се намирал входа за жилището на св.Д. С. и св.П.Р. - живуща с последния на семейни начала към инкриминираната дата. Те обитавали първия, приземен етаж на къщата, входа за жилището също гледал към улицата. В най-дясната част на къщата бил входът за жилището, обитавано от подсъдимия и неговото семейство - съпругата Десислава С., като до жилището се стигало по стълбище, тъй като семейството обитавало втория етаж на къщата. След стълбището за входа за жилището на Д.С. се стигало до пристроените стаи, първоначално предназначени за неговия дядо. Последните имали вход и от към страната на Е., но същият бил неизползваем.

Всяко от семействата имало ключове за собственото си жилище, а подс.С. имал ключове за жилището на Е. и за допълнително изградените стаи, като за последните, ключ имала и неговата майка, която към него момент се намирала в Гърция.

Отношенията в семейството били изключително близки. Те комуникирали много често. Давали си пари един на друг във всеки един случай, когато член на семейството имал нужда от пари, като в случаите, в които бизнесът на Е. вървял добре той се грижел за цялата фамилия, а когато бизнесът му не вървял – съответно получавал помощ от свои приятели и от сестра си – св.Л. С..

Малко преди да бъде убит Е., той започнал реализацията на нов бизнес в Гана, като споделил с част от близките си приятели, че нещата му се уреждат успешно и очаква големи финансови постъпления.

На 07.11.2012 год. около 09.00. часа подсъдимият и Е. се срещнали пред къщата. В автомобила на С. „Опел Фронтера” с ДК№ В 3188 КВ чакал св.Д.И.. Последният видял, че С. и Е. разговаряли на около 3 метра от паркирания автомобил и чул, че разговорът им касае пари, банки и банкови сметки. След разговора Е. потеглил с автомобила си Рено Модус с ДК№ В 4756 РР, а подсъдимият отишъл при него в автомобила. Сторил му се притеснен и зачервен, на въпроса му какво се е случило отговорил, че трябва да даде определена сума пари на вуйчо си. След това двамата ходили до заведението, което стопанисвал С. – Сити Гардън, в игралната зала в Аксаково, до новостроящата се вила на подсъдимия.

В 13.03 часа С. се обадил от мобилния си тел. 0897819989 на мобилния телефон на Е. / 0893481112/ и провел разговор с него. В същото време Е. бил със своя познат и бъдещ съдружник в бизнеса в Гана – Б. Щ., като двамата подготвяли срещите си за остатъка от деня и задачите, които всеки от тях следвало да извърши. Малко преди това, в 12.53 часа Е. провел телефонен разговор със св.А.А., с когото се уговорили да се видят по-късно същия след обяд, след като Е. се срещне с майстори, които трябвало да извършат довършителни монтажни работи в домът му. След това Б. Е. оставил св.Б. Щ. до МОЛ - Варна, където Щ. по-рано паркирал автомобила си, и тръгнал за гр.Аксаково, тъй като в 14:00 часа майсторите на врати трябвало да бъдат пред дома му. Б. Е. имал бизнес-среща за късния след обяд на 07.11.2012 год. и със св.Ж.Л., на когото заедно с Щ. били възложили изготвянето на различни документи по регистрацията на фирмата и осигуряването на голям банков кредит във връзка с предстоящия бизнес в Гана. Видно от изготвената справка на Сектор „Видеоконтрол и превенция" ОД МВР - Варна  по времето, когато Е. разговарял с Любенов, той вече пътувал към Аксаково, тъй като в 13:56:37 часа на 07.11.2012г. управляваният от Б. Е. автомобил „Рено Модус" с ДК№ В 4756 РР е преминал през кръстовището до Елпром, идвайки от МОЛ - Варна и пътувайки в посока АМ „Хемус". На 07.11.2012г. в 13:57:22 часа управляваният от Б. Е. автомобил е напуснал гр.Варна през КП на АМ Хемус.

Около 14.00 часа Е. влязъл в Аксаково, като на изхода на града се разминал със своята приятелка Е.И., която по същото време пътувала със своя близка от Аксаково към Варна. И. видяла Е. и възприела, че той е сам в автомобила.

След като паркирал пред дома си Е. позвънил на подсъдимия. Това обаждане в телефона на пострадалия било отразено в 14.01 часа, а в телефона на С. в 14.03 часа. Те се разбрали да се срещнат, което и станало малко време след проведения разговор, тъй като подсъдимият бил по същото време до магазина на хранителни стоки на ул.Марциана № 17, където разговарял със св.Г. Г., който по това време си сменял гумите на автомобила. С. разговарял с вуйчо си, след което излязъл от двора на къщата и потеглил с автомобила си, като това било забелязано от св.П.Р..

Подсъдимият отишъл до гумаджийницата на св.И. и му предложил да го придружи да магазин Метро в гр.Варна. Последния нямал работа и се съгласил. Двамата се качили в автомобила на С., който го управлявал и се отправили към магазина. Часът бил около 14.10-14.15.

За да стигнат до магазина двамата преминали през заобиколен маршрут, като след излизане от гр.Аксаково тръгнали по главен път гр.Варна - гр.Добрич, преминали през пътен възел „Баир Баши" - с.Калиманци, продължили към село Доброглед, влезли в село Доброглед, минали по главния път през цялото село и след преминаване вилната зона на селото влезли в гр. Игнатиево. През гр.Игнатиево пътували по ул."Петър Маринов" до центъра на града. След това на кръстовището с ул."Слави Дойчев" завили по нея и преминали в 14:28 часа пред заведение за обществено хранене „Омега" на път към изхода на град Игнатиево, посока ГП 4. Преминали покрай зърнобаза „Фарин", по надлеза, преминаващ над автомагистрала „Хемус" и стигнали кръстовището на ГП 4. Там С. *** управляваният от него автомобил, подминал разклона за с.Тополи, минал покрай пивоварния завод в 14:48 часа и на кръговото кръстовище поел в посока към магазин МЕТРО. В 14:50 часа автомобила влязъл на паркинга на магазин „МЕТРО". Двамата влезли в магазина, преминавали покрай рафтовете със стоки, без да се спират пред нито един от тях и излезли от магазина, като на излизане С. влязъл в аптека „СЕЙБА", намираща се до изхода на магазина, откъдето купил 1 шишенце мента, глог и валериан –тинктура и валериан на таблетки, за което му бил издаден касов бон в 15:06:28 часа.

След това двамата отишли до рибарски магазин, намиращ се в кв.Владислав Варненчик, гр.Варна, от където подсъдимият си купил рибарски принадлежности, след което двамата се върнали в гр.Аксаково в заведението на подсъдимия, където се уговорили с приятеля си И.С.. Присъстващите там се уговорили да отидат с приятелките и съпругите си в някой МОЛ в гр.Варна по- късно същата вечер, което и сторили, като подсъдимият се върнал в дома си вечерта към 22.00 часа и забелязал, че автомобила на вуйчо му се намира на улицата пред двора, но това не му направило особено впечатление тъй като това се случвало и друг път. Той говорил с майка си по скайп и си легнал.

Междувременно на 07.11.2012 год. след като се разделил с Е., св.Б. Щ. взел автомобила си м.Мерцедес с ДК№ В 4514 РТ от паркинга на МОЛ-Варна, свършил си работата и тръгнал към дома на Е.. Автомобилът на Щ. напуснал гр.Варна в 14:25:22 часа през КП на АМ Хемус /според справката от видеонаблюдението/, преминавайки преди това през кръстовищата на Автогара Варна, МОЛ - Варна и Елпром. В 14:31 часа Щ. паркирал автомобила си пред дома на Б. Е., зад неговия автомобил и му позвънил от телефона си с номер 9879/332-304 на телефон с номер 0896/669-584. Е. не отговорил. Св.Б. Щ. знаел, че Е. няма звънец на входната си врата и не слизал, за да провери дали е отключено или заключено, но решил че е някъде наблизо, тъй като Е. спазвал уговорките си. Точно в този момент пред дома на Б. Е. зад автомобила на св.Б. Щ. паркирал и автомобила на св.В.Р. и св.Д. Г., които имали уговорка с пострадалия да довършат работата по монтажа на вратите на дома му и се чули за да уговорят точен час около обяд същия ден. Свидетелите дошли от гр.Варна до гр.Аксаково със служебен автомобил марка „Опел Комбо" с ДК№ В 4114 КА. Автомобилът бил засечен от камерите за видеонаблюдение да напуска гр.Варна в 14:33:18 часа през КП на бул."Цар Освободител" до пътен възел Летище Варна и малко след това пристигнал пред дома на Е..

Св.Р. и Г. слезли от автомобила и започнали да разтоварват инструментите, с които щели да работят в двора на къщата, тъй като входната врата за улицата била отключена. Между двамата и Щ. се завързал разговор, при който последният разбрал, че Р. и Г. са работниците от фирмата за интериорни врати, с които Б. Е. имал уговорка от по-рано същия ден да довършат работата си. Тримата изчакали известно време, след което Р. позвънил от мобилния си телефон с номер 0889/445-058 на телефона на Е. с номер 0893/481-112 в 14:43 часа, но не получил отговор. Следващото позвъняване на телефонния номер на Е. 0893/481-112 било направено в 15:17 часа от св.Д. Г. от телефонен номер 0885/290-210, но повикването отново не било прието. Работниците уведомили управителя на фирмата, в която работят по телефона - св.К.Я.М., че Е. не е в дома си, като М. също го потърсил от телефонния си номер 0888/216126 в 15:19 часа първо на телефонен номер 0893/481-112, а в 15:21 часа на другия телефон на Е. 0896/669-584, но и двете повиквания останали неприети. След това М. казал на работниците си да си тръгват, което те и сторили, като от видеонаблюдението н 15.50.01 часа е засечено влизането на автомобила им в гр.Варна през КП на бул.Цар Освободител.

Св. Щ. останал на място като в 15:46 часа отново набрал мобилния телефон на Б. Е., след като отново не получил обаждане, също си тръгнал. Автомобилът на свидетеля влязъл в гр.Варна  в 15:56:22 часа през кръстовището на Елпром, идвайки от АМ Хемус.

Докато св.Р., Г. и Щ. били пред дома на Б. Е., никой не излизал от къщата през нито един от входовете и никой не преминавал през двора на къщата.

На следващия ден - 08.11.2012год., силно разтревожена от отсъствието на приятеля си Б. Е., за когото не било типично да не върне обаждане и да не спазва уговорките си, св.Е.И., която загубила връзка с него от предния ден, започнала да го издирва. Свързала се с подс.С. и двамата се уговорили да се видят по-късно същия ден и да се опитат да влязат в дома му.

По същите причини в гр.Аксаково на 08.11.2012 год. следобед пристигнали също св.Ж.Л. и И.В., на уговорената среща с които предния ден Е. не отишъл и не отговорил на обажданията им. Те намерили подсъдимия и разговаряли с него, като и на тях той обяснил, че ще отиде по-късно до дома на вуйчо си.

Св.Б. Щ. също продължил да звъни на телефоните на Б. Е., но така и не успявал да осъществи връзка с него.

В след обедните часове на 08.11.2012 год. Д.С. позвънил на св.Х.У., студент в Икономически университет - Варна, той живеел в един от вилните имоти на Б. *** и го помолил да отиде до дома на вуйчо му, тъй като не успява да влезе. Усманов отишъл на място и двамата със С. разбили входната врата от двора за жилището на Б. Е.. Тримата, заедно със свидетелката Д. тръгнали по стълбите към жилището на Б. Е. на третия етаж, като Д. тичала първа по стълбите. Намерили вратата за жилището на Е. на етаж 3 отключена, но затворена, след като влезли видели Е. да лежал мъртъв на пода в дневната на дома си, като върху него била паднала витражната стъклена врата. Веднага подали сигнал на телефон 112 от телефона на св.Е. Д. И. и пред къщата изчакали идването на полицията.

По делото била назначена СМЕ, от заключението, на която се установява, че при огледа и аутопсията на Б. Е. са открити травматични увреждания, подробно описани в мотивите на ВОС.

Като причината за смъртта на Б. Д. Е. експертизата е установила остра анемия, определена от кръвоизлив от увредени съдове в областта на главата, голяма рана в лявата лицева половина и подлежащите тъкани. Смъртта е настъпила бързо - в порядъка на минути и е била неизбежна.

 В заключението на физико-химическа експертиза № 12/ФЗХ-456 на НИКК - МВР - София е посочено, че:

-   в пробата от отривката на ръцете на Б. Д. Е. не са регистрирани капсулни микроследи от изстрел;

-   в пробата от отривката на устата на трупа на Б. Д. Е. не са регистрирани капсулни микроследи от изстрел;

-   в пробата от отривката на деформираната ризница на куршум, иззета при проведения на 08.11.2012 год. в дома на убития Б. Д. Е. оглед на местопроизшествие, са регистрирани капсулни микроследи от изстрел със състав Ва, Sb, Sn, Pb.

Извършено е изследване на устни от трупа на Б. Д. Е., но в същото е посочено, че не е възможно да се определи калибърът на куршума, причинил нараняването.

В заключението на физико-химична експертиза е посочено, че по обтривките, иззети от ръцете на подсъдимия, св. Д.И. и Б. Е., по чифт латексови ръкавици, иззети на 09.11.2012г. от л.а."Опел Фронтера", както и дрехи, носени от Д. С. св.Д.И. към момента на инкриминираното деяние и непосредствено след него, не е установено наличие на нитроцелулоза, основен компонент в състава на бездимните барути.

По делото са назначени поредица и от други съдебни експертизи относно патрона на ключалката на входната врата на Е., която е била разбита за да се влезе в домът му, след извършеното престъпление, където е констатирано, че е налице вещество, в последствие установено, че е вид лепило.

Изследвани са били дрехите на подсъдимият, но не са намерени следи от вещество съдържащо се в състава на бездимните барути.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите, констатациите на изготвените по делото експертизи.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Против присъдата е бил депозиран протест пред настоящата инстанция, който се поддържа и в .с.з. от представителят на АП-Варна.

Протеста е неоснователен по следните съображения:

В допълнителното писмено изложение към протеста се сочи, че съдът е направил извод относно взаимоотношенията на Е. и Д.С. от показанията на близки родственици-Л. Д.а С.-майка на подс.С., Й.М.-сестра на подсъдимия. Това твърдение не отговаря на действителното съдържание на мотивите на ВОС, в които се съдържа на л.288 от делото, че: За близките отношения между подс.С. и Е.  са от значение и показанията на В.Б., Е.И., Б. Щ. и до някъде на показанията на С.К.. Относно последният представителят на АП-Варна твърди, че не са обсъдени неговите показания в тяхната цялост, тъй като той К. е заявил, че Е. се оплаквал от племенниците си и бил разочарован. Това твърдение от К. съществува на разпита му от ДП и в с.з., но следва да се зададе въпросът, защо след като в един много отдалечен момент Е. е споделил това с К., в последствие е прехвърлил точно на подсъдимия фирмата си и личното си имущество. Няма логика, ако Е. е имал мнение за племенника си Д., че той би могъл за пари да убие и майка си, то защо в един след това момент е решил да му гласува доверие и е прехвърлил въпросното имущество. Не без значение е, че фирмата е продадена на подсъдимият за 5000 лева, от което както ВОС, така и настоящата инстанция прави извод, че сделката по прехвърлянето на въпросната фирма е била фиктивна. Това сочат и свидетелските показания на всички свидетели разпитани в тази насока. Най не заинтересована от това да бъдат прикрити действителните взаимоотношения между двамата е св.Е.И.. Последната била много близка с пострадалия и той е споделял всичките си лични и бизнес ангажименти. Всички посочени по горе свидетели извън роднинския кръг твърдят, че взаимоотношенията между Е. и С. са били добри и пострадалия е имал голямо доверие на племенника си. Последният е държал в течение Е. за всички суми във фирмата. В тази връзка се твърди от представителят на АП-Варна, че не са обсъдени свидетелските показания на св.Д.И.. Последните са в насока, че в деня на убийството след разговор между пострадалия и подс.С., последния бил зачервен, афектиран и ругаел по адрес на вуйчо си, защото той е дал някакви пари и на този ден той отново е искал пари и извлечение от сметките на фирмата. Да това обстоятелство е така, но става въпрос за сума, която на фона на останалия бизнес който са развивали Е. и до известна степен и подсъдимият, това би звучало несериозно. Видите ли след като той не би могъл да му даде тези пари на този ден у него е възникнало намерението да го убие. Това води до неизбежния извод, че именно в този ден е възникнал умисъла за убийство у подс.С., но същевременно се твърди от прокуратурата, че предварително е било планирано това престъпление и това е така, тъй като всички доказателства по делото сочат на предварително замислено намерение и подготовка за извършване на това престъпление. Кое от двете е вярно, след като се навеждат доводи и за двете.

            По делото не са налице доказателства от които да се направи извод, че отношенията между Е. и подсъдимият са били влошени, ако това е било така, следва да се зададе въпроса, защо Е. при положение, че е такъв крупен бизнесмен ще бъде въвлечен в подобни взаимоотношения от племенника си и защо той не би реагирал своевременно. Явно такова недоверие между двамата не е съществувало, в противен случай както се посочи по горе, Е. би реагирал незабавно.

         Твърдението на ОП-Варна в допълнителното писмено изложение се сочи, че към пристроените стаи към къщата на ул.”Марциана” № 14 се е влизало от два входа, единият се е намирал от дясната страна на сградата, от към страната на подс.С., а другият вход се е намирал от страната на пострадалия Е.. Твърди се, че за тези пристройки са имали ключове родс.С. и майка му. Твърди се, че при разпита на подсъдимия, последния е съобщил на разследващия орган, че пред входа от страна на пострадалия към тези пристройки е имало вещи и входа бил неизползваем. Обект на оглед на местопроизшествието е бил домът на пострадалия, който се е намирал на третия етаж на къщата. В огледния протокол не е налице да е извършен оглед и на тези пристройки и каквито и да е врати находящи се там. След като св.Р. е била разпитана и тя е посочила, че е чула шум от вратата която води към пристройката, защо не е бил извършен оглед на тази част от къщата, след като се сочи от обвинението в протеста си, а и в с.з. ,че е евентуален подход към жилището на пострадалия. Разследване в тази насока не е проведено. Не е отразена информация относно сочената врата от обвинението за въпросните пристройки в протокола за оглед на местопроизшествие. На приложения по делото фотоалбум са налице 2 бр. снимки, които са направени в далечен план и въпреки това се вижда, че пред въпросния вход са налице два бидона, други дървени изрезки, а така също пред самия вход се забелязват, макар и бегло, други вещи, които не са разпознаваеми, тъй като както бе отбелязано, че снимките са направени в далечен план. Тази част от домът, както и въпросната врата не са били предмет на оглед и не са включени в информацията в огледния протокол и приобщени по съответния ред към доказателствения материал по делото.

         Сочи се в протеста , че в 14.00 часа Е. е имал уговорена среща с майсторите на врати, а не с подс.С., като на това си твърдение се позовава на свидетелските показания на Б. Щ.. Пропуска се момента, че при срещата преди обяд пред домът им подсъдимият и Е. са провели разговор и на този разговор е бил свидетел Д.И. и необходимостта от тази среща в същност е възникнала при провеждането на този разговор. Съдържанието на който подсъдимият е споделил при качването си в автомобила при св.Д.И..

         Уважено беше искането за разпит на св.П.Р., като от нейните показания на ДП, тези пред съда и пред настоящата инстанция се сочат времеви граници за видяното от нея и  чуто. Във всичките си разпити тя твърди, че е видяла подс.С. да излиза от пътната входна врата на брат си Д. С., след което е чула шум от запалване на двигател на автомобила и това се е случило преди да чуе след това трясък от счупване на стъкло, сочи интервал от 20-30 минути. След което е чула шум от блъскане на врата, който в последствие е разпознала, че е от вратата към пристройката от към страната на Е..

При разпита пред въззивната инстанция, св. Р. бе разпитана относно твърдението, че от към входа на Е. е имало куче, което към него момент тя твърди, че е било вързано вътре в гаража и не е чула то да лае.

 В 14.17 часа подс.С. и св.Д.И. са били извън гр.Аксаково и за това обстоятелство са налице безспорни доказателства. Засечен е разговор между подс.С. и Е. в 14.01  отразен в мобилния апарата на пострадалия, а в телефона на подсъдимия е отразено в 14.03 ч. Това води до извода, че ако престъплението е извършено от подс.С. то би могло да бъде извършено от порядъка на 12-14 минути. В допълнението към протеста, , а и в с.з. представителят на обвинението излага хипотеза, че подс.С. е имал възможност след като е излязъл от двора през пътната врата на брат си Д. С., той би могъл да се върне да премине през пристройките да излезе от входа от към страната на Е. да влезе в неговия вход да се качи до третия етаж и да извърши убийството, да се върне по обратния път, да заключи входната врата на водеща до жилището на Е., да постави лепило в ключалката на бравата, да излезе от вратата към пристройките и така да напусне двора от към неговата страна. Пропуска се момента, че св.Р. сочи, че е видяла  подс.С. да излиза от пътната врата и след около 20-30 минути е чула трясък от счупване на стъкло, а както бе отбелязано по горе подс.С. и св.И. в 14.17 ч са излизали от гр.Аксаково с автомобила на подсъдимия.

Следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи друга поредност на действията извършени от подсъдимия за да осъществи престъплението-подс. С. се срещнал с Е. в двора на къщата от към входа на Е., двамата влезли във входа на пострадалия, заедно се качили до третия етаж и там С. застрелял Е. с носеното от него оръжие, което видно от експертизата е с дължина 100-120 см.

В с.з. и в допълнението към протеста се сочи, че подсъдимият се е върнал обратно след като е излязъл от входа и поредността на неговите действия е описана по-горе.

Относно обстоятелството други лица освен подс.С. имал ли е ключ от жилището на Е.. Това е обсъдено от първоинстанционният съд и е безспорно доказано, че освен Е. за неговото жилище са имали и други лица ключ. Независимо от това кога са притежавали ключ трети лица, то по делото са налице доказателства, че ключ от дома на Е. е притежавала св.И., в домът му за около три месеца е живяло и лицето К.Б.. От показанията на св.Д.а. С. /л.2 том 9 от ДП/ е видно, че през лятото на 2012 г. пред домът на Е. била паркирана кола фолксваген голф, тъмна на цвят. Свидетелката е забелязала, че при Е. има лица, които тя не познава, тъй като е видяла на прозореца да пуши някой, а Е. не бил пушач. От това следва да се направи извода, че не би могло да се направи категоричен извод, че за дома на Е. не е имало друго лице ключ. Макар и за кратък период от време, ако някой е притежавал такъв, то това следва безспорно да се приеме, че такова обстоятелство внася съмнение относно този факт, а всяко съмнение би следвало да се тълкува в полза на подсъдимия.

Оръжието, с което е извършено убийството не е налице. От вида на нараняването вещите лица твърдят, че не би могло да се посочи точна с какво оръжие е извършено престъплението. Допускат, че е извършено с огнестрелно оръжие тип карабина.

В допълнението към протеста се сочи, че бие следвало да се зададат и други въпроси на вещите лица, подробно изложени в допълнението, но такова искане не бе отправено към настоящата инстанция, а така също при разглеждане на делото пред ВОС също не са зададени подобни въпроси и не е направено искане за допускане на допълнителна експертиза.

В тази връзка счита, че каквито й изследвания да бъдат направени в тази насока не би допринесло за уточняване на действителното оръжие с което е извършено престъплението.

По дрехите и ръцете на подс.С. не са намерени частици от вещество съдържащо барут.

Безспорен е факта, че подс.С. е притежавал пистолет, закупен от гр.Провадия, но е доказано по безспорен начин, че с това оръжие не е бил убит Е..

Твърдението на прокуратурата относно обстоятелството за съдържанието на намерените жалби в домът на подсъдимия  за факта, че подс.С. не е входирал въпросните жалби в полицията, касаещи опасение, че някой следи него и Е. с черен джип и, че това обстоятелство пострадалия е споделил със св.С.К. било казано от подсъдимия на Е., а не обратното. В тази насока са налице и други доказателства по делото, от разпита на св.Е.И.-приятелка на пострадалия и незаинтересовано лице по делото е видно, че през лятото на 2012 г. когато била в България, тя посетила Е. в домът му и тогава той й споделил, че някой го следи, това било казано пред И. по време на лятната Олимпиада през 2012 г., която гледали в домът на Е.. От направена справка в интернет се установи, че лятната олимпиада през 2012 г. е започнала на 17.07 и е продължила до 12.08.2012 год.  От жалбите приложени по делото е видно, че се сочи дата на следене 21.08.2012 год. –/л. 4, том 9 от ДП/. Много преди тази дата бил споделен този факт от Е. на св.И..

Възражението относно съобщеното от подс.С. на св.Е.И., св.Х.У., св.Ж.Л., св.И.В. и св.М.Ш., дали е звънял на Е. кога е звънял, ходил ли е домът му дали е светело в домът му е налице различие, не би могло да доведе до категоричния извод, че той се е опитвал да ги заблуди с оглед да прикрие извършеното от него. Логично би било да се приеме, че ако той на всички е съобщил едни и същи обстоятелства, предварително добре е обмислил точно как да се аргументира, тъй като от доказателствата по делото е видно, че убийството е планирано в предходен момент.

Съдът счита, че така събраните доказателства по делото не биха могли по категоричен начин да доведат до действителния извършител на престъплението. Не са налице преки доказателства относно безспорното участие на подс.С. в извършване на това деяние. Косвените такива в своята съвкупност не могат да ни доведат до категоричния извод, че подсъдимият е автор на деянието за което е бил обвинен, тъй като макар и откъслечно да довеждат до някакво съмнение, то в никакъв случай само въз основа на събраните косвени доказателства не може да се изгради категоричен извод относно авторството на деянието.

При разглеждане на делото от настоящата инстанция в с.з., представителят на АП-Варна изрази становище би следвало да се приложи разпоредбата на чл.287 от НК, тъй като бил накърнен интереса на прокуратурата и наследниците на починалото лице. Това е недопустимо искане, тъй като във фазата на въззивната проверка съдът не би могъл да осъществи подобно процесуално действие, тъй като извършва проверка на първоинстанционният акт, а не на действията които е следвало да извърши прокуратурата, но не ги е осъществила.

Относно обстоятелството налице ли е материален интерес относно извършване на въпросното деяние, съдът обсъди тези взаимоотношения  по горе в мотивите си.

Жалбата на частните обвинители и гр.ищци е неоснователна по гореизложените съображения.

Предвид гореизложеното  съдът намира, че съдебният акт на ОС-Варна е обоснован и правилен и поради това същият следва да бъде изцяло потвърден.

При извършената служебна проверка на основание чр.313 и чл.314 от НПК, съдът не констатира процесуални нарушения, които да водят до отмяна на съдебният акт, поради и което присъдата на ВОС следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК, съдът

 

                                      Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20/ 26.02.2014 г. по НОХД №1537/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: