Р Е Ш Е Н И Е

 

155

 

Варна, 19.06.2017  година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни, две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Соня Дичева и на прокурор Светла Курновска, като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 121 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т.5 НПК.

 

Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство по ВЧНД № 58/2017г. по описа на Окръжен съд - Варна, отмяна на решение №14/31.01.2017г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Искането за възобновяване се позовава на допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, явяващи се основание за правоприлагане по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред ВАпС прокурорът поддържа искането от Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело.

Лицето, спрямо което са приложени принудителни медицински мерки М.Ж. , се представлява и защитава от адв.Р.Д. и от Георги Ж. (баща), защитник при условието на чл.93 ал.2 от НПК.

Становището на двамата защитници попада в разрез с искането на Главния прокурор – не намират основание за възобновяване на наказателното дело по ВЧНД №58/2017 година.  Адв.Д. счита, че вече са налице критериите на чл.89 б.“а“ от НК поради проведеното до този момент ефективно лечение на М.Ж..

В аналогична насока е пледоарията на Георги Ж.. Той                             сочи, че синът му М.Ж. се е подложил на доброволно лечение, чиито резултати са изцяло положителни. Семейството е предприело мерки за перманентен биохимичен контрол,  който потвърждава системния прием на медикаменти. Защитникът   припомня сроковете, в които се е развило производството по чл.427 и следващите от НПК. Отправя укор към първоинстанционния прокурор за процесуално забавяне. В тази връзка счита, че евентуално възобновяване на наказателното дело би имало сериозен обратен ефект върху протичащия оздравителен ефект при сина му, резултат от доброволна медикаментозна терапия. На вниманието на съдебния състав се представя и факта относно двойното гражданство на М.Ж..  

В последната дума лицето, спрямо което са приложени принудителни медицински мерки сочи, че няма халюцинации, не изпитва страхове,взема лекарства и се чувства спокоен.

Варненският апелативен съд, след като взе предвид искането от Главния прокурор, становищата на страните и като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното:

С определение №64/12.01.2017 година по ЧНД № 89/2017 г.,  тридесет и втори състав на ВРС е постановил налагане на принудителна медицинска мярка по  чл.89 б.”в” от НК по отношение на М.Ж. -  настаняване в специализирано психиатрично заведение - Държавна психиатрична болница гр. Ловеч.

Основание за това съдебният състав е намерил в материалите  д.пр. № 352/2016 г. по описа на ОД на МВР - Варна, водено срещу М.Ж. за извършено от него деяние по чл. 116 ал.1 т. 6 вр. чл. 115 вр. чл.18 ал.1 НК. В хода на това наказателно разследване със задължителна по см. чл.144 ал.2 т.3 от НПК експертиза е установено, че деецът страда от „параноидна шизофрения“, като по време на деянието Ж. се е намирал в тежка хронична психоза, изключваща медицинския и съответно юридическия критерии за вменяемост.

Водещи  аргументи на първостепенния съд за правоприлагането по глава единадесета на НК са били характера на заболяването, високата обществена опасност на извършеното деяние, липсата на критичност към него и критичност към заболяването от страна на М.Ж..

По жалба на защитник, правилността на първоинстанционното определение станала  предмет на възизвен контрол от Окръжен съд – Варна по образувано ВЧНД №58/2017 година. С решение № 14/31.01.2017г. по посоченото дело вторият по степен съда е изменил определението на ВРС единствено в частта относно местоизпълнението на принудителната медицинска мярка по чл.89 б.”в” от НК –в ДПБ с.Царев брод, обл. Шумен. Това медицинско заведение обаче не представлява специализирана психиатрична болница, а обикновено психоневрологично заведение, в която няма разкрито специално отделение, т.е. изключена е възможността в ДПБ с.Царев брод да се изпълнява принудителната медицинска мярка по чл. 89, б.„в“ НК.

Вземайки подобно решение вторият по степен съд съществено е нарушил материалния закон от една страна, а от друга е допуснал и съществено нарушение на чл.13 от НПК. Влязлото в сила решение   №14/31.01.2017година по ВЧНД №58/2017 година представлява юридически нонсенс, като не може да произведе правомерни последици на  един стабилен съдебен акт.

Настоящият състав обсъди относимите доводи на защитниците към производството по глава тридесет и трета от НПК, които не бяха намерени за състоятелни. В производството по възобновяване на наказателното дело не може да се проверява обосноваността на влезлите в сила съдебни актове.

С оглед на изложеното, искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на делото е основателно и като такава, следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 424, ал.1 от НПК, Варненски апелативен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА ВЧНД №58/2017 година по описа на Окръжен съд – гр.Варна.

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването сила решение   №14/31.01.2017година по ВЧНД №58/2017 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – гр.Варна, от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          2.