Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер     21/17.02.    Година  2014               Град Варна

 

 

В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На двадесет и трети януари                     Година две хиляди и

                                                                      четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Живка Денева

                            ЧЛЕНОВЕ:  Павлина Д.а

Румяна Панталеева

 

Съдебен секретар С.Д.

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД122 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 31/21.03.2013 г. по НОХД № 415/12 г. на окръжния съд в град Варна, с която А.Б.Б. е бил признат за невинен и оправдан по чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1, пр.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел за несъставомерно от субективна страна обвинението му, че за периода 14.07.1999 г. - 14.11.2000 г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, като управител на "Агро инвест" ООД, Варна, е укрил и избегнал плащането на данък върху добавената стойност в особено големи размери - общо 388 134.87 лв., като потвърдил неистина в петнадесет справки-декларации по чл.100, ал.З от ЗДДС.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурора, с искане подсъдимият да бъде осъден по възведеното обвинение, защото правилно установените факти водят до различен правен извод - за авторство на деянието, в което подсъдимият е обвинен. В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура не поддържа протеста и излага аргументирани мотиви в подкрепа на искането си да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт. Адвокат У.,***, като защитник на подсъдимия, също моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

 

Настоящият състав на въззивния съд счита, че взетото решение по чл.304 от НПК се подкрепя от събраните доказателства, последните не са тълкувани превратно, и не са допуснати такива процесуални нарушения, представляващи отменително основание.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина, при което се установяват като безспорни следните факти, относими съгласно рамката на обвинението:

От регистрирането на търговското дружество „Агро инвест” ООД, Варна, през 1995 г., подсъдимият Б. бил един от неговите съдружници, като към инкриминирания период го представлявал заедно и поотделно с другия съдружник В.Ж.. Фирмата се занимавала основно с производство и търговия със земеделска продукция и била регистрирана по ЗДДС.

С обвинителния акт се инкриминират данъчни задължения на дружеството за петнадесет едномесечни данъчни периода, обективирани в петнадесет отделни справки-декларации за данък върху добавената стойност по чл.100, ал.3 от ЗДДС, подадени във времето юли 1999 г. – ноември 2000 г.

По делото е било установено по несъмнен начин, и не се оспорва от никоя от страните, че пет от тези декларации, касаещи месеците декември 1999 г., както и януари, март, юни и август 2000 г., не са били подписани от подсъдимия Б.. В тази част мотивите на окръжния съд да признае подсъдимия за невинен са изцяло в съответствие с последователната съдебна практика, съгласно която носител на наказателната отговорност следва да е физическото лице - автор на декларациите, какъвто подсъдимият не е, а това го прави наказателно неотговорен за тяхното съдържание и последвалия престъпен резултат.

От съвкупността на останалите десет деяния, както правилно излага в становището си представителят на въззивната прокуратура, следва да бъдат изключени още четири, поради задължението при определяне на материалния закон да бъде изследвано различното във времето законодателство и приложена онази правна норма, която е най-благоприятна. Тъй като през инкриминирания период не е действал чл.26 от НК, в интерес на подсъдимия в случая е било от обвинението да отпаднат и месеците юни, август 1999 г., както и февруари, октомври 2000 г., като правното основание за това е императивната разпоредба на чл.2, ал.2 от НК, а фактическото – че инкриминираните по тях укрити данъчни задължения не покриват законовия критерии за данъци в особено големи размери, същевременно приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление е недопустимо поради изтекла погасителна давност.

 

При горните уточнения, основаващи се единствено на изискването за законосъобразност на съдебния акт, така стеснената рамка на предмета на делото налага по-нататъшната проверка за обоснованост на присъдата по отношение на оставащите шест данъчни периода, а именно:

- за 1999 г. – месеците юли, септември, октомври и ноември,

- за 2000 г. – месеците юли и септември.

През въпросните шест месеца, както и в останалите от периода 1999-2000 г., фирмата работела активно и реализирала значителни обороти, като били извършени множество облагаеми доставки, върху които бил начислен ДДС /продажби/, както и били получени също така множество доставки с право на пълен данъчен кредит /покупки/. От разликата на техните сборувани стойности, в зависимост от това коя обща сума през съответния месец е била по-голяма, дружеството декларирало ДДС за внасяне, често не малък по размер, и само за единия от данъчните периоди – м.септември 1999 г., посочило ДДС за възстановяване.

Дейността на фирмата от този период станала обект на данъчна проверка, като с влязъл в сила ревизионен акт били определени допълнителни данъчни задължения /ДДС/, въз основа на отказано право на ползване на данъчен кредит по някои от фактурите, изходящи от различни доставчици.   

 

1. Данъчен период месец юли 1999 година.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.100, ал.3 от ЗДДС, дружеството декларирало 3107.63 лева данък за внасяне, като във формирането на този резултат участвал начислен ДДС по пет фактури с „Ником 5” ООД, Варна, за покупка на пшеница, възлизащ общо на  20 886.79 лева.

В хода на ревизионното производство било дадено заключение за частично несъстояли се сделки с „Ником 5” ООД, Варна, касателно и инкриминираните фактури под номера съответно 192/21.07.1999 г., 193/29.07.1999 г., 194/30.07.1999 г., 198/31.07.1999 г. и 199/31.07.1999 г., поради недоказан произход на стоката по доставка от “Белрим” ЕООД към “Ником 5” ООД /фактура № 51/11.06.1999 г/. “Белрим” ЕООД бил предходен доставчик на “Ником 5” ООД, а негов поддоставчик била ЗК “Безмер” /фактура № 1611/31.08.1999 г./. Ревизията констатирала непоследователността на датите /обратната последователност/ между двете фактури, и въз основа на приемането, че фактурата от земеделската кооперация не следва да бъде издадена след тази към “Ником 5“ ООД, произходът на стоката бил приет за недоказан.

При извършената насрещна данъчна проверка на “Ником 5” ООД било установено, че фактурите от “Ником 5” към “Агро инвест” ООД са били включени в дневниците за продажби и справките декларации за съответните периоди, по тях е бил начислен ДДС по смисъла на чл.55 от ЗДДС и същият е бил надлежно отразен в счетоводството на фирмата, а разплащанията между контрагентите са били осъществявани по банков път.

При извършената насрещна данъчна проверка на “Белрим” ЕООД е било установено, че предшестващия доставчик по фактура № 51/11.06.1999 г. - ЗК “Безмер”, не е издала фактура на “Белрим” ЕООД, въпреки че авансово са платени 120 535 лева, съответно са доставени 1 000 тона пшеница /налични договор за покупката на пшеница, копия от банкови бордера и писмо от “Белрим” ЕООД до ТДУ Добрич относно отказа да им се издаде фактура, въпреки изпратена нотариална покана, с молба за вземане на съответни мерки относно счетоводното оформяне на сделката/.

При извършената насрещна данъчна проверка на ЗК “Безмер”, с. Безмер, било установено, че на “Белрим” ЕООД е продадена 964 280 килограма пшеница, за което е налична опростена данъчна фактура № 1611/31.08.1999 г., без начислен ДДС. Налично е извлечение от разплащателна сметка на “Белрим” ЕООД, по която през юни 1999 г. на няколко пъти са превеждани суми от “Ником 5” ООД с основание частично плащане на пшеница.

 

 

 

2. Данъчен период месец септември 1999 година.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.100, ал.3 от ЗДДС, дружеството е посочило, че има 7665.90 лева данък за възстановяване, като във формирането на този резултат участвал начислен ДДС по две фактури с „Ником 5” ООД, Варна - № 228/24.09.1999 г. и № 242/30.09.1999 г., за покупки съответно на пшеница и слънчоглед, както и по една фактура за сделка с ЕТ “Кеа – К.А.” - № 178/16.09.1999 г., също с предмет слънчоглед, възлизащ общо на  28 667.94 лева.

Фактура № 228/24.09.1999 г. се обвързва с пшеницата по доставки от “Белрим” ЕООД на „Ником 5” ООД, едната от които коментирана в предходния пункт. Фактурата по втората доставка не била включена в дневника за продажби и справката декларация по чл.100, ал.3 от ЗДДС на “Белрим” ЕООД, съответно по нея не бил начислен данък, въз основа на което данъчните власти приели, че стоката по нея е с недоказан произход. Насрещната данъчна проверка е установила, че това е така, „поради неразрешения до момента казус със ЗК “Безмер” – коментиран в горния пункт.

Правото на данъчен кредит, претендирано въз основа на фактура № 242/24.09.1999 г., е било отказано поради не намиране от страна на данъчната администрация на непреките, значително отдалечени по веригата поддоставчици на „Ником 5” ООД - ЕТ “Маями 98 - Д.Д.” и ЕТ “Алекс – А.Т.”, а друг такъв - ЕТ “Проджект студио – Х.К.”, не е представил искани му документи.

Същевременно обаче насрещните данъчни проверки са установили, че е имало реални сделки с „Ником 5” ООД, че всяка една от предходните фактури е била отразявана счетоводно, разплащанията са били извършвани по банков път, с налични документи, или в брой, а ДДС е бил начисляван по реда на чл.55 от ЗДДС.

По фактура № 178/16.09.1999 г. с доставчик ЕТ “Кеа – К.А.” бил закупен 300 тона слънчоглед. Насрещната проверка на доставчика установила, че в неговото счетоводство е начислен  ДДС, но данъчната администрация е приела, че той не е притежавал реално стоката към датата на фактурата, тъй като неговият предходен доставчик - ЕТ “Петър Стоянов”, с. Огражден, общ. Генерал Тошево, е регистриран по ЗДДС в последствие - считано от 21.01.2000 г., поради което фактурата му към ЕТ “Кеа – К.А.” е издадена в нарушение на чл.55 от ЗДДС. Същата фактура обаче е била включена в последваща справка декларация, респ. дължимия по нея ДДС е бил отразен като задължение към бюджета. От друга страна са установени и разплащания по банков път от „Агроинвест” към „Кеа” през съответния месец.

 

3. Данъчен период месец октомври 1999 г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.100, ал.3 от ЗДДС, дружеството декларирало 9902.49 лева данък за внасяне, като във формирането на този резултат участвал и начислен ДДС по седем фактури от четири различни доставчици - „Ником 5” ООД, ЕТ „Гира – А.Б.”, „Соварекс” ООД и „Брит” АД, възлизащ общо на  57 628.74 лева.

Фактура № 265/31.10.1999 г. от „Ником 5” ООД била частично оспорена от данъчната администрация поради недоказан произход на стоки по вериги от различни предходни доставчици, коментирани в предходните пунктове – „Белрим”, „Маями 98”, „Проджект студио”, както и неспоменаваното дружество  “Агро М99” ЕООД /по повод сделка с амониева тор/. Насрещната проверка в последното установила, че неговия поддоставчик ЕТ “Стройимпекс” не е на декларирания данъчен адрес, но също така и че относимата фактурата е включена в дневника за продажби и СД за съответния месец.

Не е възприет от ревизията и декларираният въз основа на две фактури от ЕТ “Гира – 90 А.Б.” данъчен кредит – с номера 99/01.10.1999 г. и 100/24.10.1999 г., въз основа на неоткриване на  отдалечения назад по веригата на доставките ЕТ “Венц Ес – В.Ж.”, пораждащо невъзможност да се установи начисляването на ДДС от негова страна. Не признаването на право на ползване на данъчен кредит въз основа на тези две фактури, обективирано с данъчен ревизионен акт 356/02 г., е било отменено с решение № 8896/08 г. на Върховния административен съд. 

Доставчик по фактура № 101/28.10.1999 г. бил “Соварекс” ООД Варна, от когото дружеството на подсъдимия закупило 227.53 т слънчоглед, по силата на писмен договор от същата дата, налично и платежно нареждане от следващия ден. Тази сделка се третирала като частично неосъществена от страна на данъчните власти, тъй като някои от доставчиците към доставчика на ”Соварекс” ООД  не са намерени на адресите, не могат да докажат произхода на стоката, защото не са намерени техни доставчици, или са издали фактури в по-късен момент.

Данъчната проверка приела, че не са се състояли и сделките с “Брит” АД Варна по фактури №№ 901/22.10.1999 г., 904/23.10.1999 г. и 905/24.10.1999 г., за доставка на слънчоглед. Установено е, че акционерното дружество е издало въпросните три фактури, отразило ги е счетоводно и в декларацията си по ДДС, както и че са били извършени разплащания по банков път. Петия по веригата назад поддоставчик не е бил намерен при насрещните проверки, но там той се е сочел като ВК “Чорбаджи Атанас”, с. Николаевка, обл.Варна, докато видно от приложената по делото фактура, става дума за ВК “Чорбаджи”, гр.Варна, при това с БУЛСТАТ, различен от този, който е проверяван.

 

4. Данъчен период месец ноември 1999 г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.100, ал.3 от ЗДДС, дружеството декларирало 893.82 лева данък за внасяне, като във формирането на този резултат участвал начислен ДДС и по девет фактури, две от които от „Ником 5” ООД, три от ЕТ „Диабора”, а останалите от ЕТ „Кеа”, „ЕТ Гира 90”, ЕТ „Мираж” и „Брит” АД, възлизащ общо на 45 893.26 лева.

Двете фактури от „Ником 5” ООД са под номера 281/27.11.1999 г. и 283/29.11.1999 г. За тях в обвинителния акт не се съдържат факти относно частичното им неосъществяване. Първоинстанционният съд е установил, че те са във връзка с обсъжданата вече верига с предходен поддоставчик ЕТ “Маями 98”, както и с неоткриването на данъчния адрес на друг такъв - ЕТ “Нюли - Р.А.”, за който обаче проверката е установила, че е бил регистриран по ЗДДС и е издател на процесните фактури, които е посочил в справката си по ЗДДС за съответния месец.

Приетата като несъстояла се сделка с ЕТ „Кеа” е по фактура под № 204/09.11.1999 г. и е във връзка с обсъжданата вече, като относима към данъчен период месец септември, предходна фактура от неизрядния поддоставчик ЕТ “Петър Стоянов”, който е бил регистриран по ДДС два месеца по-късно.

Същото се отнася и за фактите във връзка с фактура № 102/30.11.1999 г. от ЕТ „Гира 90” - не приета поради коментираните вече неизрядности, констатирани при ЕТ „Венц ЕС”, като неин поддоставчик.

Трите фактури по сделки с ЕТ “Диабора” са с номера 1/24.11.1999 г., 5/…11.1999 г. и 67/30.11.1999 г. Този търговец, макар и регистриран по ЗДДС, издал фактурите и включил ги в дневника си за продажби /установено по писмени данни/, не е намерен на декларирания данъчен адрес, което е препятствало проверка по отношение на неговите предходни доставчици. За това и, прилагайки правилата на ЗДДС, данъчната администрация е отказала правото на приспадане на данъчен кредит.

За този месец на дружеството е отказано и приспадане въз основа на фактура № 61/12.11.1999 г. с ЕТ “Мираж – Ц.Б.”, поради не откриване на фирмата на посочените данъчни адреси. Същевременно обаче тя е била регистрирана по ЗДДС, включила е процесната фактура в дневника за продажбите и СД за съответния данъчен период, ДДС е бил начислен съобразно изискванията на закона, а с няколко приходни касови ордера са документирани извършени към нея плащания от „Агроинвест” през същия месец. Данъчните проверки са констатирали нарушения и при поддоставчик на ЕТ “Мираж”.

Обстоятелствата във връзка с фактура № 909/17.11.1999 г. от “Брит” АД са аналогични с обсъдените вече във връзка с предходния данъчен период.

       

5. Данъчен период месец юли 2000 г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.100, ал.3 от ЗДДС, дружеството декларирало 1883.46 лева данък за внасяне, като във формирането на този резултат участвал начислен ДДС и по шест фактури, четири от които от „Жак” ООД, и по една от „Домейн Бояр” АД и ЕТ „Чавдар – И.Ч.”, възлизащ общо на 78 170.02 лева.

Макар в заключителната си част обвинителният акт да се позовава на фактура № 0210002791/31.08.2000 г. от „Домейн Бояр” АД, фактическото обвинение е изцяло лишено от каквито и да било обстоятелства, формиращи предмет на доказване в тази част, поради което и съдът не е бил длъжен, нито дори е имал право да въвежда за първи път с мотивите си факти, неупоменати от обвинението и относими по тази фактура.

Фактурата под № 141/15.07.2000 г. от ЕТ “Чавдар” е била действително издадена от този доставчик. Същият е продал търговското си предприятие на друго лице, а по делото липсват данни за извършвана проверка по отношение на новата фирма - ЕТ “Чавдар – И.Ч. – И.Й.”. Данъчният орган в случая е приел, че поради нарушение на чл.33, ал.1 от ДПК не може да се установи начисляването на ДДС.

Фактурите от “Жак” ООД са четири и носят номера 790/21.07.2000 г., 788/15.07.2000 г., 787/15.07.2000 г. и 697/31.07.2000 г., предмет на доставките са били ечемик и пшеница. Тези фактури са били включени в дневниците за продажби и СД за съответния данъчен период на дружеството, но тъй като то не е установено на посочения адрес, респ. не са изследвани предходните негови доставчици, и се е намирало в процедура по служебна дерегистрация, е прието, че сделки с него не са били осъществявани.

 

6. Данъчен период месец септември 2000 г.

За този данъчен период в справката-декларация по чл.100, ал.3 от ЗДДС, дружеството декларирало 12 425.04 лева данък за внасяне, като във формирането на този резултат участвал начислен ДДС и по шест фактури, четири от които от ЕТ „Вангел – С.Х.”, и по една от ЕТ „Харт – Ж.Х.” и ЕТ „Чавдар – И.Ч.”, възлизащ общо на 32 033.47 лева.

Обстоятелствата във връзка с тезата на обвинението, че сделката с ЕТ “Чавдар” по фактура № 209/16.09.2000 г. не се е състояла, са същите, като обсъдените в предходен пункт по повод аналогична сделка с този контрагент от данъчен период месец юли 2000 г.

Сделките по фактури с номера 177/23.09.2000 г., 178/24.09.2000 г., 179/25.09.2000 г. и 180/28.09.2000 г. за доставка на грозде от ЕТ “Вангел – С.Х.”, се третират от данъчния орган като не състояли се, тъй като търговецът не е установен на декларирания от него данъчен адрес. Проверката е констатирала, че той е регистриран по ЗДДС и процесните фактури са описани в дневника му за продажби за месец септември 2000 г.

От същия данъчен период била и фактура № 266/28.09.2000 г. за доставка на грозде от ЕТ “Харт – Желязко Сидеров”. Търговецът е бил регистриран по ЗДДС, включил е фактурата в дневника за продажби и СД и данъкът е бил счетоводно начислен като задължение към бюджета. Предшестващият доставчик по тази фактура - ЕТ “Ивис – Ж.Л.”, Плевен, я е издал един ден преди да излезе регистрацията му по ЗДДС, което е било и основанието на данъчният орган да не признае правото на ползване на данъчен кредит.

В обстоятелствената част на обвинителния акт за същия данъчен период са били изложени и факти относно сделки  с ЕООД “Стив и ко” с управител С.В., но такова обвинение не е било изрично предявено в заключителната част.

 

С протеста не се оспорват така изложените факти, и това е обяснимо, защото първонистанционният съд ги е приел за установени след като е сторил всичко възможно за изясняване на истината по делото в рамките на едно много обемно съдебно следствие и след пространен, изключително задълбочен и подробен доказателствен анализ. Възприетата фактическа обстановка навежда на направените безспорни правни изводи, че са допуснати нарушения на данъчното законодателство, даващи основание на данъчния орган да откаже правото на ползване на данъчен кредит от страна на дружеството, управлявано от подсъдимия, но дори и някъде по веригата от доставчици да е било осъществено деяние, наказуемо по приложимия към времето на извършването му наказателен закон, то не са налице безспорни доказателства А.Б. да е неговият извършител, което, съгласно чл.304 от НПК, императивно обуславя признаването му за невинен.

 

За да се приеме, че подсъдимият е укрил ДДС, позовавайки се на всяка от инкриминираните фактури, следва в наказателното производство да е установено по безспорен начин, че документираните доставки са фиктивни, както и че той е съзнавал, че такива сделки реално не са били сключвани и изпълнявани.

В случая с пшеницата, доставена на „Агроинвест” с различни фактури от „Ником 5” ООД, са налице обясненията на подсъдимия, че тя не е била заприхождавана в склад на фирмата, и почти изцяло била доставена по договори директно на мелниците в градовете Варна и Каварна, като била извозена с камиони, наети от “Ником 5” ООД, а цената на транспортната услуга била заплатена от “Агро инвест” ООД. Насрещните данъчни проверки са приели, че ЗК “Безмер” е произвела и реално продала стоката на “Белрим” ЕООД, което дружество я е заплатило в пълен размер, но без данъка. Между тях е имало спор кой трябва да го заплати и кооперацията не е издала данъчна фактура на получателя. Налице са доказателства и за реални плащания към “Белрим” ЕООД от страна на “Ником-5” ООД, който е доставчика  на дружеството на подсъдимия. Противопоставено на тези факти, единствено обстоятелството, че кооперацията е издател на опростена фактура с по-късна дата, не е достатъчно да се приеме, че сделка между “Ником 5” ООД и „Агро инвест” ООД, които са се разплащали по банков път, не е имало. Съмнението, основаващо се единствено на датата на фактурата от кооперацията, че е продадена стока с недоказан произход, не е достатъчно да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като не може да бъде установено безспорно, че на него са му били известни фактите във връзка с всяка една от продажбите по веригата доставчици.

Последното е еднакво относимо и във връзка с отношенията на:

- „Ником 5” ООД /установено разплащане/ с другите негови, не изрядни пред данъчната администрация, предходни доставчици - ЕТ “Алекс – А.Т.”, ЕТ „Маями 98 – Димитър Д., ЕТ “Проджект студио – Х.К.”, „Агро М99” ЕООД, ЕТ “Стройимпекс – Г.И.” и ЕТ “Нюли - Р.А.”,

- ЕТ “Кеа -  К.А.” /установено разплащане/ - по повод доставката на слънчоглед към нея от ЕТ “Петър Стоянов” – няма доказателства на подсъдимия да е бил известен фактът, че последният не е бил регистриран по ЗДДС,

- ЕТ „Гира 90 – А.Б.”, във връзка с предходна доставка от ЕТ “Венц Ес – В.Ж.” към ЕТ „Доминатор - Д.Д.” - за това, че, по израза на окръжния съд, доставчика на доставчика на доставчика не е бил намерен на данъчния си адрес - последното дори е отхвърлено като основание за не признаване право на данъчен кредит в решението на ВАС, тъй като чл.109, ал.ал.11 и 12 ДПК /Отм./ са били неприложими по време,

- “Соварекс” ООД /установено разплащане/, доставчика му “Терахим”  ЕООД /установено разплащане/ и предхождащите ги негови доставчици, с чиито действия няма данни подсъдимият да е бил наясно, обратно, събирани са от съда доказателства, макар и косвени, за реалността на сделката, чрез разпит на свидетелите Л.Т. и З. Д.,

- „Брит” АД /установено разплащане/ и петия назад поддоставчик ВК „Чорбаджи”, Варна, който се явява „неизряден” поради това, че данъчната администрация дори не е била наясно кого трябва да провери,

- ЕТ “Харт – Желязко Сидеров” и неговия доставчик - ЕТ “Ивис – Ж.Л.”, относно факта, че фактурата от последния е издадена в деня, предхождащ регистрацията му по ЗДДС.

Във всеки един от случаите на доставка към „Агроинвест” ООД Варна от страна на която и да е от изброените по-горе фирми /маркираните – те са били преките доставчици/, дружеството, като данъчно задължено лице получател, регистрирано по ЗДДС, е притежавало данъчен документ за извършената облагаема доставка, който е отразило в дневника си за покупки и справката декларация по чл.100, ал.3 ЗДДС за съответния данъчен период, а данъчно задълженото лице доставчик, от своя страна, е било начислило ДДС в редовно издадена данъчна фактура, съответно надлежно отразена в неговата документация и декларирана пред НАП, данъкът е бил начисляван в счетоводствата  като задължение към фиска, а между двете страни е имало разплащания и дори в данъчното производство не се е твърдяло, че сделки не са били осъществявани – обратно, за повечето от тях е имало и документи, установяващи, че са били реални. Констатираните нарушения по ЗДДС, допуснати от доставчици на преките доставчици, сами по себе си не представляват убедителна доказателствена основа, която да послужи за извод в подкрепа на твърдението за виновно поведение от страна на подсъдимия, а първоинстанционната прокуратура не е ангажирала други подкрепящи тезата на обвинението доказателства.

 

Преки доставчици, издали фактури, които се инкриминират, са само ЕТ „Чавдар – И.Ч.”, ЕТ „Мираж – Ц.Б.”, ЕТ „Вангел – С.Х.”, ЕТ „Диабора – Б.Т.” и „Жак” ООД Варна, но обвинението и в тази част не е безспорно доказано от субективна страна.

В случаите с „Чавдар” и „Мираж”, всяко от търговските предприятия е било прехвърлено в период след инкриминираните сделки на други лица, по отношение на които не е извършена проверка за предходни доставчици, тъй като единият не бил намерен, а другият не бил спазил изискванията на чл.33 ДПК /Отм./. Единствено на тези основания няма как да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, след като насрещните проверки са констатирали документирането на фактурите и от двете страни, посочването им в справките декларации, начисляването на данъчното задължение, както и са били представени писмени доказателства за изплащане на точната стойност по фактурата от ЕТ „Мираж – Ц.Б.”, а по отношение на ЕТ „Чавдар – И.Ч.” съдът е установил, че към приложената оригинална фактура има касов бон, и че търговецът е действал чрез пълномощник – такъв е цитиран с три имена в една от справките по делото, в същия смисъл са и показанията на свидетеля Желязко Сидеров, но това лице не е било търсено, съответно разпитвано, от органа по разследването.

Относно сделките с предмет грозде, за които фактури е издал ЕТ „Вангел – С.Х.”, по делото е свидетелствал Альоша Христов, син на собственика, който е установил, че сделки от името на фирмата е сключвало лице, към момента починало, за което е знаел, че гледа лозя около гр.Провадия. Съдът е констатирал и наличието на друг потвърждаващ сделката факт - през този месец „Агро инвест” е доставил на “Домейн Бояр” АД грозде от същите сортове, каквито са били получени от ЕТ „Вангел”. Отново и в този случай документирането, респ. декларирането на съответно дължимото, пред държавата, е било сторено надлежно и от двете страни.

 

За разлика от всички предходни случаи на търговски отношения с различни доставчици, единствено относно преките доставки от ЕТ „Диабора – Б.Т.” и „Жак” ООД, съдът по обективни причини, не е съумял да събере каквито и да било доказателства, позволяващи да се възприеме като по-убедителна една от двете противостоящи възможности – за реалност или не на сделките. От една страна, по писмени данни, е било установено, че страните са били изрядни в документирането на доставките и начисляването на данъка, а от друга, тези контрагенти на „Агроинвест” не са били намерени за данъчна проверка, и не са открити свидетели, или писмени доказателства относно техните отношения, при което, за да мотивира оправдателната присъда и в тази част, съдът е посочил, че само фактът на не установяване на посочения данъчен адрес на фирмите не е достатъчен и само въз основа на него обвинението не е доказано. Това разбиране следва да бъде споделено, тъй като наличните доказателства, към които следва да бъдат отнесени и обясненията на подсъдимия, които са подробни и изчерпателни по различни детайли на сделките, не позволяват да бъде преодоляно противоречието между тях, с което е налице съмнение в обвинението, а законът изисква то да бъде тълкувано в полза на подсъдимия.

 

Мотивите към протеста не съдържат сериозни наказателно-правни доводи по конкретния предмет на обвинението, и макар да не са лаконични, същността на изложеното в тях не поставя изрични въпроси, на които настоящата инстанция да дължи отговори, извън направения дотук анализ, дължим по силата на служебния принцип във въззивното производство. В мотивите обвинението се счита за убедително доказано с позоваване на съдебно счетоводната експертиза, за която се твърди, че е дала заключението си въз основа на множество документи и гласни доказателства, установяващи, че са били налице данъчни задължения. Подобно твърдение не може да бъде споделено, защото е очевидна разликата между съществуването на данъчни задължения съгласно данъчните закони и осъществяването на престъпен състав по чл.257 от НК /Отм./ - укриване на данъчни задължения при пряк умисъл.

Както правилно е отбелязал окръжният съд, заключението по цитираната експертиза представлява почти буквален препис на констатациите от данъчно ревизионния акт, коригирани съобразно постановеното решение на Върховния административен съд. Няма спор, че с тях се сочат допълнителни данъчни задължения, извън декларираните от „Агро инвест” ООД. Но също така е безспорно, и това е видно във всяко едно от трите налични по делото заключения, че тези данъчни задължения са начислени единствено по силата на определени правила в данъчните закони, предвиждащи като последица възможността данъчният орган да не признае право на данъчен кредит по причини, стоящи извън данъчно задълженото лице, както в инкриминираните случаи - във връзка с нередовности при неговите доставчици или техните доставчици, без при това да е необходимо, респ. проверяващите да са длъжни, да изследват чрез други способи налице ли е реална доставка. Последното обаче е задължително в наказателния процес, където само отрицателният отговор на този въпрос, установен по несъмнен начин, може да обоснове ангажирането на отговорността на подсъдимия, защото способът на извършване на престъплението – в случая потвърждаване на неистина в подадените декларации, означава именно това – подсъдимият да е декларирал умишлено сделки, които действително не са били осъществени. Експертизите по делото не са дали заключение с този конкретен смисъл, а са възприели становището на данъчната администрация за служебно начисления ДДС, те не са извършвали каквато и да било проверка имало ли е реални сделки, а са преповторили разбирането, според което за нуждите на данъчното облагане, сделките следва да се третират като такива, поради допуснатите нарушения от страна на трети лица.

Противно на виждането в протеста, по делото не се установява безспорно за нито една от множеството инкриминирани сделки, да е била фиктивна, а точно обратно – относно повечето от тях или са били налични, или съдът е събрал, допълнителни доказателства, установяващи, че сделки е имало.

 

По изложените съображения и поради липса на други, служебно констатирани основания за отмяна на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 31/21.03.2013 г. по НОХД № 415/12 г. по описа на Окръжен съд Варна.

 

Решението подлежи на касационна проверка по протест, допустим в петнадесет дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: