Р Е Ш Е Н И Е

 

85/22.04.2016 г.

 

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският Апелативен Съд - Наказателно отделение, на осми април,  година две хиляди и шестнадесета, в открито заседание в следния състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                                                                  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря С.Д. и прокурора Стефка Якимова, разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 122/16г. по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

Шуменският Oкръжен съд, с Решение № 11 от 17.02.2016г. по НАХД № 347/2012г. по описа на същия съд, е признал подсъдимия К.М.Д. за НЕВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 248а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК това, че на 22.04.2013г. в Общинска служба „Земеделие” в гр.Шумен, подал „Заявление за подпомагане 2013 форма за физически лица” с УИН 27/220513/68936 за получаване на средства за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013г., в което декларирал, че към датата на кандидатстване заявената от него площ от 2,16ха на БЗС 21289-23-1-3 в землището на с.Длъжко, обл.Шумен е в добро земеделско състояние по смисъла на Наредба № 5 от 2010г./ изм. и доп. с ДВ бр.21 от 13.03.2012г./ за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площи и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /отм./, с което представил неверни сведения, в нарушение на задължението си да предостави верни такива, за да получи средства от фондовете, предоставени от Европейския съюз на българската държава, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по така възведеното обвинение.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест /бланкетен, без допълнителни писмени съображения/ на прокурор при ШОП, с който се атакува първоинст. съдебен акт като неправилно, предлага се отмяна и постановяване на осъдително решение по възведеното обвинение.

В с.з. подсъдимият редовно призован не се явява, но се представлява от защитник- адв. П.-***, редовно упълномощен от преди.  

Представителят на АП – Варна поддържа протеста на ШОП, излагайки факти по делото, които според държавния обвинител обосновават вината на подсъдимия Д.. В тази насока се коментират свидетелските показания и заключенията по назначените две  агротехнически експертизи. Молбата е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което на подсъдимия да бъде наложено адм. наказание глоба в минимален размер.

Защитата на подсъдимия излага аргументи в противовес на изложените от държавния обвинител, споделя констатациите на първоинстанционния съд и намира, че деянието на подсъдимия не е съставомерно от обективна и субективна страна, като излага доводи в тази насока. Моли да бъде потвърден първоинст. съдебен акт.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на решението, на основание чл.313 и чл. 314 от НПК констатира, че протестът е неоснователен по изложените по-долу съображения:

 

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Шуменският Окръжен съд  е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Д. бил земеделски производител и се занимавал с овощарство, като имал градини с 4 дка кайсии и 7 дка сливи в с.Градище, обл.Шумен. Той имал още градини в с.Мадара, обл.Шумен, едната с площ от 8,6 дка и другата с площ 6 дка. Подсъдимият кандидатствал пред ДФЗ с бизнес - план по мярка 141 – „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”. Според този план той трябвало през 2013г. да увеличи площта на градините си  и  да създаде трайни насаждения орехи – посадачен материал. На 29.09.2012г. той закупил овощна градина от 21,910 дка, шеста категория, в землището на с.Длъжко, общ.Хитрино, която се намирала на наклонена местност, на тераси. Градината била обрасла с храсти и друга растителност. Тъй като подсъдимият не разполагал със средства през есента на 2012г. той започнал сам, а понякога заедно със съпругата си и със свид.Асен Гюмечев да почистват храстите. Поради влошаване на метеорологичните условия през м.декември 2012г. и м.януари 2013г. работата била преустановена. В края на м.декември 2012г. подсъдимият започнал да създава сам посадъчен материал от орехи. През м.февруари 2012г. Д. и съпругата му продължили с почистването на градината, като през м.март наели хора, за да ги подпомагат. Така подсъдимият Д., заедно със св.Росен Славчев И. и Васил С. режели с машинка, намиращите се в градината стари дървета и храсти, а другите работници изнасяли отрязаните клони и храсти и почиствали растителността. До края на м.март 2013г. те успели да изчистят цялата градина и същата била готова за оране и засаждане на орехи. Подсъдимият Д. се опитал за изоре градината на по-голяма дълбочина, но корените от изрязаните дървета не позволявали това и той изорал първия път градината на дълбочина 20см. С помощта на наети от него работници засял посадъчен материал от орехи, като до 20 април 2013г. обв.Д. приключил с работата по почистването, изораването и засаждането на градината.

На 22.04.2013г. подс. Д. лично подал в Общинска служба „Земеделие” - гр.Шумен заявление за входяща регистрация и за подпомагане, като по този начин кандидатствал за получаване на средства по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013г. Той бил регистриран в регистъра на разплащателната агенция на ДФ „Земеделие” с УРН 4540898, а заявлението му за подпомагане с УИН 27/220513/68936. Д. посочил в таблицата за използваните парцели, че обработва общо четири броя БЗС /блок на земеделското стопанство/, от които един брой в землището на с.Длъжко, обл.Шумен – БЗС 21289-23-1-3 с площ 2,16 ха засаден с орехи.  Парцелите били изчертани и към заявлението били приложени ортофото карти. В съответна декларация, подсъдимият отбелязал, че към датата на кандидатстване заявените от него площи са в добро земеделско състояние по смисъла на Наредба №5 от 2010г.

Във връзка със заявленията, попълнени от подс.Д., в Общинска служба „Земеделие” гр.Шумен стартирала автоматична проверка на въведените данни, при която било установено, че парцелът изчертан от него в землището на с.Длъжко, общ.Хитрино попада изцяло извън допустимия слой за подпомагане. Кандидатът бил уведомен и с подписа си декларирал, че е запознат с резултата от проверката. Д. заявил, че орфоснимката за градината му в с.Длъжко не отговоря на действителното положение. Въпреки това подписал декларация, че заявява участието си по схемите и мерките за директни плащания на площите, които вече бил заявил. Въпреки, че бил предупреден от служител, че ще му бъде направена проверка, то не се отказал от исканото подпомагане, тъй като вече бил обработил земята в с.Длъжко и е засял ореховите насаждения.

През м.август 2013г., била извършена проверка от св. Г.М.С. и А.Р.И.. На 08.08.2013г. те посетили лично всички градини на подс.Д., вкл. и процесната в землището на с.Длъжко, обл.Шумен. За извършената проверка съставили контролен лист РРА 141- ПМ за проверен имот № 012022 в с.Длъжко, обл.Шумен с площ от 21,91 дка, с констатация „визуално съответства” и направили снимки. Последвало изплащане на полагащите се суми на подс. Д. по мярка 141.

На по – късен етап Разплащателната агенция на ДФ „Земеделие” започнала кръстосани проверки по ИСАК /Интегрираната схема за администриране и контрол/ и при обработване на заявлението на Д. се установило наличие на недопустими за подпомагане /наддекларирани/ площи по СЕПП и НДП. Последните не попадали в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние”, част от СИЗП /Система за идентификация на земеделските парцели/ и касаели имота в землището на с.Длъжко, общ.Хитрино. С тази цел на 10.09.2013г. св. Хасан и Ахмедов, заедно със св. Палов извършили теренна проверка чрез GPS устройство. Във връзка с направените констатации бил съставен и Протокол № SHU-3-SH-7031/ 16.09.2013г.  Под №2 в изготвения протокол във ФБ 21289-23 част от измерения полигон бил посочен като допустим за подпомагане. Изготвените протоколи от теренните проверки били изпратени в Министерство на земеделието и храните за площите, за които проверяващите приели, че са в добро земеделско състояние.

С писмо от Държавен фонд „Земеделие” от 13.08.2014г. подс. Д. бил уведомен, че от общо 2,16ха в БЗС 21289-23-1-3 били включени само 0,51 ха. За останалите 1,65 ха  ДФЗ – РА отказвала плащане, тъй като кандидатът бил заявил нестопансисвана площ. На Д. била наложена  санкция по СЕПП и СНДП за бъдещ период в размер общо на 526,76лв.

Най-актуалната ортофото карта /ЦОФК/ за района, в който Д. идентифицирал БЗС 21289-23-1 била изготвена по самолетно заснемане от 20.07.2011г.

В хода на досъдебното производство била изготвена агро- техническа експертиза. Според вещото лице 1,65ха от БЗС в землището на с.Длъжко, общ.Хитрино,  а именно БЗС 21289-23-1-3 бил недопустим за подпомагане, тъй като овощни дръвчета липсвали според снимковия материал, приложен по д.п. Парцелите в с.Длъжко не били в добро земеделско състояние и не били допустими за подпомагане по СЕПП и НДП. От допълнителната агротехническа експертиза се установява, че същата се базира на снимков материал и свидетелски показания.   

       

Съставът на АС-Варна констатира, че по реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина по делото и възоснова на това е направил правилни фактически и правни изводи за липса на обективна и субективна съставомерност на деянието, предмет на обвинението. Този извод на  ШОС не е изолиран - същият почива на подробен и мотивиран доказателствен анализ на събраните по реда на НПК доказателства по делото. За да обоснове извод за вината на подс. Д. и поддържайки протеста на ШОП, държавният обвинител в с.з. пред настоящия състав прави анализ на фактите по делото, коментирайки свидетелски показания и заключенията по назначените две агротехнически експертизи. В подкрепа на обвинителната теза се лансира становището, че няма категорични доказателства за това св. М., Гюмечев, С., Б., И., Н., Д., К. и С. в действителност да са подпомогнали подсъдимия в почистването и обработката на процесния парцел. Съставът на АС-Варна не намира опора в това становище, правилно е отбелязал първостепенният съд, че показанията на тези свидетели са били логични, последователни и в синхрон с цялата доказателствена съвкупност. Няма основание същите да не получат кредит на доверие. Последните са свидетелствали къде са работили и точно с какво са се занимавали, как са оказали помощ на подсъдимия по подготовката за засаждането на терена, а добросъвестният им разказ кореспондира с установеното, обективирано в контролен лист РРА 141-ПМ от посещението на място. Проверката на 08.08.2013г., извършена лично и непосредствено от св. С. и, както и констатациите й, са още едно доказателство за наличните засети орехови насаждения на площ от 21,9 дка. Св.и. в установила леко затревяване, но то е било допустимо и поради това на подс.Д. са били изплатени сумите по мярка 141. При последваща теренна проверка е установено, че само част от площта е отговаряла на условията за допустимост, но от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите се установява на какво се дължи този факт. Обстоятелството за това е, че в един по-късен момент подсъдимият е започнал повторната оран, която не успял да довърши, поради което допуснал в част от градината да се получи затревяване. Това обаче не разколебава извода за липсата на вина на подс., предвид обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението му площта е била засята с орехови насаждения, установено по надлежен начин. Приложената сателитна снимка също не опровергава аргументите в подкрепа на защитата на подсъдимия, като безспорно се установява, че същата е била актуална към един минал период - 2011година, предходен момент който не касае процесното обвинение.

Аргумент в подкрепа на обвинението, според държавния обвинител, били и заключенията на двете агротехнически експертизи, за това че липсвали овощни дръвчета и процесният терен бил недопустим за подпомагане. Защо в тези им части последните не са кредитирани, първостепенният съд се е обосновал аргументирано, приемайки резонно, че те се опровергават от събраните и приети писмени и гласни доказателства. От друга страна, следва да се подчертае, че същите са изготвени единствено въз основа на снимков материал и св.показания, без вещото лице да е извършило проверка на място, която да установи имало ли е орехови насаждения в процесния имот. Такава проверка обаче е била извършена лично от служителките С. и и. и според констатациите процесният имот с площ от 21,9 дка е бил засят с орехови насаждения.

Настоящата инстанция възприема и се солидаризира изцяло с направения фактически и правен анализ на първоинстанционният съд. Предвид на това, че същият е дал много обстоен и задълбочен  отговор на всички развити от обвинението съображения в хода първоинст. съдено следствие и доразвити от представителя на на АП-Варна и имайки предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”.  

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че решението на ШОС като правилно, законосъобразно и справедливо следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдено.

 

При служебната проверка на съдебния акт, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №11 на Шуменски окръжен съд, по НAХД №347/2015г. по описа на същия съд, постановено на 17.02.2016г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.