Р Е Ш Е Н И Е

110

15.05.2017 г., гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар Петранка Паскалева

прокурор Вилен Мичев,

като разгледа докладваното от съдията Р.Лолова

ВНОХД №122 по описа за 2017 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалби на Ж.Й.Ж., чрез защитника му адв.Ив.Ц. и П.А.А., чрез защитника му адв. Р.А., подсъдими по нохд № 242/2016г. по описа на Търговишкия окръжен съд, против присъдата, постановена от същия съд на 02.02.2017г., с която подсъдимите са признати за виновни за деяние по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.58а ал.1 НК, за подс. Ж.  и по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 врчл.58а ал.1 НК за подс. А. и им е наложено наказание от осем години лишаване от свобода при строг режим за Ж. и четири години лишаване от свобода при общ режим- за подс. А.. В жалбите на подсъдимите се навеждат  основания за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане присъдата да бъде изменена като бъде намален размера на наложеното наказание до предвидения законов минимум и съответно приложение на чл.58а ал.1 НК. Жалбите се поддържат в с.з. като се излагат подробни съображения в този смисъл.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите и липсата на основания за изменение на постановената присъда.

Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимите са признали фактите и обстоятелствата по обв. акт. Съдът е приел, че техните самопризнания се подкрепят от събраните на ДП доказателства.

С присъда от 02.02.2017г., постановена по нохд № 242/2016г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимите Ж.Й.Ж. и П.А.А. за виновни в това, че на 12.08.2016г. в с.Осиково, обл. Търговище, в съучастие като съизвършители, чрез използване на сила и заплаха са отнели от владението на Бяла Станчева Ангелова – на 84 год. сумата от 120лв. и вещи, общо на стойност 158,20лв., с намерение да ги присвоят, като по отношение на подс. Ж. деянието е извършено в условията на опасен рецидив е на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК за първия и по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК вр.чл.58а НК за двамата им е определил наказание осем години лишаване от свобода при строг режим за подс. Ж. и четири години лишаване от свобода при общ режим за подс. А.. Зачел е предварителното им задържане по мярка за неотклонение. Осъдил ги е да заплатят съответните такси и разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този извод съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Двамата подсъдими се познавали и имали общо престъпно минало. На 12.08.16г. се уговорили да отидат в с.Осиково за да вършат кражби.В изпълнение на замисленото се предвижили до с.Осиково с каруцата на подс. Ж., изчакали нощта и към 23.00ч. Насочили се към дома на самотно живеещата 84 годишна Бяла Ангелова. Прескочили оградата, качили се на покрива, разместили циглите и проникнали в таванското помещение, а от там и в къщата. Двамата намерили в избеното помещение въже и връзки за обувки и се насочили към стаята, където спяла пострадалата. Светейки си със запалката, двамата се нахвърлили върху възрастната жена като искали да им даде парите си. Пострадалата казала, че няма пари и подс. Ангелови нанесъл няколко удара по лицето. Уплашена, тя им казала къде имало 120лв. в банкноти по 20лв. Подсъдимите взели парите, завързали пострадалата за печката, взели мобилния й телефон, различни видове вафли и напуснали къщата през прозореца на банята. Разделили парите, изяли част от вафлите и си заминали. Междувременно пострадалата успяла да се освободи и се обадила от стационарен телефон на близките си. На следващия ден подс. Ж. продал мобилния телефон на свид. М.Алиев, а коня и каруцата – на свид. В.И.. При извършения оглед, в горичката до селото били намерени веществени доказателства – опаковки от вафлите, празна кутия от цигари „Карелия“,запалка. Бил намерен и иззет и мобилния телефон на пострадалата. Подс. А. бил задържан на 17.08.16г. като направил пълни самопризнания, подборно описал и показал мястото и начина на извършване на деянието. Подс. Ж. бил задържан на 29.09.16г.след издирване.

Фактически се обжалва единствено размера на наложеното наказание, въпреки, че в кориците на първоинстанционното дело се намират саморъчни молби-жалби от двамата подсъдими, в които описват друга фактическа обстановка и участие на брата на подс. Ж. в извършване на деянието. С тези „обяснения“ очевидно се цели облекчаване положението на подс. Ж., действал при условията на „опасен рецидив“, респ. избягване на наказателна отговорност.

И двамата подсъдими са били със защитници от първия момент на повдигане на обвиненията. Разпитвани са в присъствието на тези защитници. Съгласили са се на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НПК като са признали всички факти и обстоятелства по обв. акт. Признали са вината си и са се съгласили с така събраните на досъдебното производство доказателства. Запознати са били с правата си и че самопризнанията им ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

Тези самопризнания се подкрепят напълно от всички събрани доказателства по делото.

По жалбите:

Излагат се съображения, че целите на генералната и специалната превенция биха били постигнати с налагане на едно минимално предвидено в закона наказание. Твърди се, че те са съдействали за разкриване на деянието и са признали вината си. Тези обстоятелства обаче са предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.58а НК, което и съдът е сторил. Те не могат да се отчитат и втори път при индивидуализацията на наказанията. Двамата подсъдими са с многобройно предишни осъждания. Подс. Ж. се е укрил като се е наложило да бъде издирван в рамките на повече от един месец. Деянието е с изключително завишена обществена опасност предвид многобройните посегателства върху самотни възрастни хора и тяхното имущество.

Очевидно е, че налаганите до този момент наказания на двамата подсъдими не са изиграли никаква възпираща или предупреждаваща роля.

Така определените наказания не са завишени.

В този смисъл и жалбите на подсъдимите са неоснователни.

По отношение определения в присъдата начин на изтърпяване на наказанията, с посочване типа на затворническо заведение е настъпила промяна „ex lege“, поради което въззивната инстанция счита, че присъдата не следва да бъде изменявана в този смисъл.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 02.02.2017г. на Търговишския окръжен съд, постановена по нохд №242/2016г. по отношение на подсъдимите Ж.Й.Ж. с ЕГ№ ********** и П.А.А. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                               2.