Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 80/03.05.2018 година         Град  Варна

 

          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд      наказателно отделение                            

На тридесети април   две хиляди и осемнадесета година                                                 

В открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

                              УЛЯНА САВАКОВА

 

Секретар:Петранка Паскалева

Прокурор:Светла Курновска

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

НДВ          номер 122      по описа за 2018   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано по искане на процесуален представител на осъдения Т.В.Д.-адв.Р.Н.-***/2016г. на Районен съд гр.Добрич и има за предмет влязлата в законна сила присъда №55/14.07.2017г., потвърдена  по ВНОХД №290/2017г. на Окръжен съд гр.Добрич.Счита се, че присъдата и въззивното решение са постановени  при допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК и неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото се посочва, че решаващите съдилища не са изпълнили задължението си обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като не са изяснили степента на участие на всеки един от осъдените в осъществяване на деянието,допуснато е нарушение при оценката на доказателствата, при наличието на противоречиви такива, довели до ограничаване правата на осъдения. По отношение на оплакването за нарушение на материалния закон, се твърди, че събраните по делото доказателства не могат да мотивират осъждане на Т.Д., че не са обсъдени доводите за наличие на силно раздразнение, на умисъла и липса на хулигански подбуди.

Иска се възобновяване на производството и отмяна на постановените съдебни актове и постановяване на оправдателна присъда.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от процесуалния представител на осъденото лице.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно.Счита, че материалния закон е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК, като двете инстанции са взели отношение по съображенията, съдържащи се в направеното искане.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда и въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №55/14.07.2017г. постановена по НОХД №896/2016г., Районен съд гр.Добрич е признал осъдения  Т.Д. за виновен в това, че на 03.09.2013г. в гр.Добрич, в съучастие с И.А., Ш.А., като съизвършител причинил на С.А.П.две средни телесни повреди,изразяващи се в контузия на мозъка, която е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лицеви кости в областта на челния синуси решетъчната кост, представляваща нараняване, проникващо в черепната кутия, като деянието е извършено по хулигански подбуди, като на осн. Чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.129,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК му е наложил наказание четири години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същата присъда  осъдения Д. е признат за виновен в това, че на 03.09.2013г. в гр.Добрич, около 8,30ч. в съучастие с И.А. и Ш.А., като съизвършител влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр.Добрич, ж.к. „Иглика“, №2, вх.“а“, ет.1,ап.1, собственост на С.П., като употребил за това сила, като на осн. Чл.170,ал.2,предл.3 във вр. с ал.1,предл.1 от НК вр. с чл.20,ал.2 му е наложил наказание от две години „лишаване от свобода“, при първоначален строг режим на изтърпяване.На осн. Чл.23 съдът е налижел най-тежкото наказание, а именно четири години „лишаване от свобода“, при първоначален строг режим на изтърпяване.На осн. Чл.68,ал.1 от НК е постановил изтърпяване на наложеното с присъда №19 от 17.10.2012г. по НОХД№ 911/2012г. на Районен съд Добрич, влязла в сила на 03.11.2012г. наказание от три месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим.С присъдата подсъдимия е осъден да заплати направените по делото разноски.

С посочената присъда са осъдени и подс.И.А. и Ш.А..

Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия Д., с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която същия бъде признат за невиновен и оправдан по обвиненията му.С решение №84 от 25.11.2017г. по ВНОХД №290/2017г.присъдата е била потвърдена изцяло от Добричкия окръжен съд.

Решението на ДОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1 , присъдата е влязла в законна сила на 25.11.2017г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично упълномощен защитник на осъдения и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.

Първото наведено от защитника на осъдения основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато особено съществено нарушение по чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК при приложението на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че съдът не е обсъдил установеното в хода на съдебното следствие противоречие в доказателствените източници, като по този начин е допуснал нарушения при оценка на доказателствата, довели до ограничаване правата на осъдения.

Поначало оспорване на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите е процесуално недопустимо и не подлежи на касационен контрол, доколкото всеки съд е суверенен при преценката си досежно достоверността и надежността на доказателствените източници да обуслови направения фактически извод. На проверка подлежи единствено спазване на законовите правила за формиране на волята му, а именно, дали изводите му почиват на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал,дали същия е оценен съобразно действителното му съдържание и дали е мотивирано решението на съда кои противоречиви доказателства да кредитира.

Районния съд гр.Добрич, който е разгледал делото като първо инстанция е изпълнил задълженията си по чл.14 от НПК да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото.Същия е събрал в условията на непосредственост доказателствата, необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по делото включени в предмета на доказване и конкретното участие на подсъдимия.Съдът е мотивирал и е дал отговор кои противоречиви доказателства кредитира и защо. Соченото от защитата съществено противоречие в установяване механизма на извършеното престъпление по чл.129 от НК е преодоляно от съда и е намерило отговор в неговите мотиви. Действително в хода на съдебното следствие се установява, че ударите с метален бокс върху пострадалия са нанесени не от подс.И.А., каквото обвинение е повдигнато, а от подс. Ш.А..Правилно съдът е изключил това обстоятелство, имайки предвид, че представителят а обвинението не е упражнил своите правомощия за изменение на обвинението.Този извод на съда не създава неяснота досежно механизма на причинените на пострадалия две средни телесни повреди. Същият е установен ясно и непротиворечиво, като е подробно мотивиран от съда. Видно от дадените в съдебно заседание пояснения от вещото лице, посочените увреждания са резултат на удари, нанесени със значителна сила с твърди тъпи предмети, каквито са, юмрукът, боксът и др. По делото по безспорен начин е установено, че както  осъдения, така и другите двама съизвършители са нанасяли удари с юмруци в областта на главата на пострадалия. По отношение на второто сочено като „съществено противоречие“-показанията на с.Керанка Парушева, изразяващо се в това, че на досъдебното производство е заявила, че не познава лицата нанесли побой над пострадалия, а в съдебно заседание разпознава двамата, като сочи че са от „махлата“, районният съд е дали убедителен отговор на това „противоречие“, като правилно приема, че  същото не води до промяна на извода досежно авторството на деянието.Последното е установено по безспорен начин от показанията на пострадалия и неговия брат-очевидец на деянието, от извършеното в хода на досъдебното производство „разпознаване“ от двамата на осъдения Д. и неговите съучастници и показания на полицейските служители, които са се отзовали на сигнал на тел.112. Обстоятелството, че на досъдебното производство св.Парушева е посочила, че тя е извикала брата на пострадалия, а последния в с.з.заявява, че ни си спомня това, е ирелевантно за предмета на доказване.

По делото е установен по безспорен начин, че тримата подсъдими, включително и осъдения Д. са нанасяли удари с юмруци в областта на главата на пострадалия,за кратък период от време, за това колко и какви увреждания са му били причинени, като правилно е ценено и заключението на вещото лице и поясненията, които той е дал в съдебно заседание. Така установените факти за нанасяне на удари от всички подсъдими и констатираното причиняване, в причинна връзка с тези удари, на увреждане с характеристиките на средна телесна повреда, отговарят на изискването за обективност и пълнота на изясняване на обстоятелствата по делото и обосновават направените правни изводи.

Въззивната инстанция е изпълнила задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда и по отношение на въпросите, свързани с наличието на достатъчно доказателства за осъждане на подсъдимия по повдигнатото обвинение.

Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че както в мотивите на първоинстанционния съд, така и във въззивното решение е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, като доказателствата и средствата за тяхното установяване са ценени при спазване правилата на формалната логика, изложени са аргументирани съображения във връзка с кредитиране на определени доказателствени източници при констатирани противоречия между тях.

По оплакванията в искането, касаещи неправилно приложение на материалния закон.

При правилно установени факти е приложен правилно и материалния закон. Законосъобразно и двете инстанции са приели, че с действията си осъдения и неговите съучастници са осъществили състава на причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди. Независимо от това, че не се установява кой от нанесените удари е довел до това увреждане, след като и тримата подсъдими са нанасяли удари на пострадалия в областта на главата, като са му причинили посочените телесни увреждания, то дейността на всеки един от тях е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общ престъпен резултат-телесна повреда. В хипотезата на задружно участие на осъдените в нанасянето на ударите за съставомерност на деянието е без значение кой от тях е нанесъл увреждането на пострадалия, съставляващо средна телесна повреда.

Правилно съдът е приел, че осъдения Д. не е вдигнал ръка по посока на пострадалия Пешев със „свит палец и показалец и изпънат среден пръст между тях“, тъй като горното не се е установило по безспорен начин в хода на съдебното следствие. Не това стои обаче в основаната на квалификацията „хулигански подбуди“, както твърди защитата. По делото е безспорно установено, че е липсвал предходен конфликт между осъдените и пострадалия, което да сочи несъмнено за наличието на личен мотив при извършване на деянието. Липсва непосредствена причина за  агресивното поведение на осъдения, липсва непосредствени личен мотив да се разправи с пострадалия, нахлувайки в домът му с думите: „Ти защо викаш полиция бе, знаеш ли че ще те пребия сега“. Тримата подсъдими са нанесли побоя над пострадалия с необяснима агресия, в присъствието на брата на пострадалия, неговата майка и двете му деца.На това поведение станал свидетел и неговата съседка Парушева. Безпричинното нанасяне на побой, бързото оттегляне, след потърсената полицейска помощ аргументира наличието на „хулигански подбуди“.В същото време, съгласно цялостната съдебна практика, хулиганските мотиви не са  несъвместими и с „чисто личните“.

Соченото от защитата състояние на силно раздразнение на осъдения Д., което изключва умисъла не намира опора в данните по делото. Липсва провокативно поведение от страна на пострадалия, предизвикано от  него с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие от което са настъпили, или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или неговите близки и което до по-ниска степен на обществена опасност на деянието.

 Оценени са предшестващите действия на подсъдимия –в ранните часове на деня усилване на музиката в близост до жилищен блок, с което е нарушил спокойствието на живущия пострадал.Не е необходимо подсъдимия да е нарушил правилата на Наредба за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околна среда, издадено от Община Добрич. Инкриминираното деяние е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото – пренебрежение към установените правила на обществото и към човешката личност на пострадалия, нахлувайки в неговия дом и нападайки го с юмруци, без да е провокиран, при това осъзнавайки провокативното си поведение, извършено против установените правила за обществения ред и спокойствието на гражданите. Подсъдимият вместо да поднесе извинението си на пострадалия, чието  спокойствие е нарушил, го е нападнал – действия, които предвид липсата на установен личен мотив /участниците в инцидента не са се познавали  и между тях не е имало лични отношения/, несъмнено имат характер на извършени по хулигански подбуди.

 Съобразявайки изложеното, съдебния състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на осъденото лице за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.129,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК. Материалният закон е приложен правилно. Искането на молителя за отмяна на осъдителните съдебни актове и неговото оправдаване е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 425 ал. 1 т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК .

По делото не се установяват съществени процесуални нарушения засягащи съдържанието на съдебните актове, изясняването на правно значимите факти и приложението на материалния закон, поради което не е налице основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и алтернативното искане за възобновяване на производството, отмяна на влезлите в сила съдебни актове и връщането му за ново разглеждане следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т.В. Д., чрез неговия процесуален представител-адв.Р.Н.-*** за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда №55/14.07.2017г. по НОХД 896/2016г. на Районен съд гр.Добрич, потвърдена  по ВНОХД №290/2017г. на Окръжен съд гр.Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.