Р Е Ш Е Н И Е

 

107/29.07.2019 г., град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, първи състав, на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: Янко Янков

 

Членове:Живка Денева

 

Светослава Колева

 

при участието на секретаря Соня Дичева и на прокурора Вилен Мичев, като разгледа докладваното от съдия Денева НДВ № 122 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по реда на чл.419 и сл. от НПК и е образувано по искане на осъдения В.И.Р., чрез адв. М.И.П. за проверка по реда на възобновяването на влязла в сила присъда №203/17.07.2018 година по НОХД №3180/2017 година по описа на Варненския районен съд, както и решение №338/21.12.2018 година по ВНОХД №1095/2018 година по описа на Варненския окръжен съд.

 

В искането са релевирани основанията на чл.422 ал.1 т.5  вр. чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК.

 

В съдебното заседание пред настоящия състав искането се поддържа от защитника. Търсените последици са алтернативни - възобновяване на наказателното дело, отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на осъдения по повдигнатото му обвинение, или изменение на правната квалификация на деянието, водещо до приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление.  Акцентира се и върху явната несправедливост на наложеното наказание.

 

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането.

 

 

 

 

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

С присъда №203/17.07.2018 година по НОХД №3180/2017 година по описа на Варненския районен съд, В.И.Р. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, защото на 24.05.2016г. в гр.Бяла е  причинил средна телесна повреда на И.А.Ч..

 

Наложеното наказание е при приложението на чл.54 от НК, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода с приложението на чл.66 ал.1 от НК.

 

Със същата присъда, съдът се е произнесъл по предявения граждански иск, разноските по делото, веществените доказателства.

 

Постановената присъда е била обект на въззивен контрол за правилност, иницииран с жалба по чл.318 ал.6 от НПК. С решение №338/21.12.2018 година по ВНОХД №1095/2018 година атакуваният акт е бил потвърден изцяло.

 

Присъдата е влязла в сила на 21.12.2018 година.

 

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е процесуално допустимо, поради неговата срочност,  авторство е на легитимна страна, а съдебните актове подлежат на преглед по реда на глава тридесет и трета на НПК.

 

За отправна точка на произнасянето по депозирането искане се прие проверката на влезлите в сила съдебни актове за допуснати процесуални нарушения от категорията на абсолютните, за които съдът по възобновяването следи служебно.

 

Приоритетно, настоящият състав подложи на преценка мотивираността на съдебните актове на инстанционните съдилища, доколкото през съображенията им може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение. Мотивите към присъдата на РС – Варна са изчерпателни от формална и правна страна. Приетата фактическа обстановка на деянието и авторството на осъдения е в резултат на цялостен и обективен анализ на доказателствените източници. Съставът на първата инстанция е съпоставил гласните източници, с другите доказателства, използвал е и средствата за тяхното установяване.

 

Обстоятелствата, включени в обхвата на чл.102 от НПК са изяснени посредством преки и косвени доказателства, а именно: св. показания на Д.А., Т.Х., Л.Б., Н.Ч., А.С., Д.П., Ю.А., както и показанията на пострадалия И.Ч.. Поведението на дееца е проследимо и  през заключението на СМЕ по делото, а именно изготвената в хода на досъдебното производство, както и в хода на съдебното такова/л.38 от ДП; л.167 по НОХД №3180/2017,/ които  категорично са определили характера на увреждането, механизма на неговото причиняване. Спор по правната квалификация не може има. В заключението по изготвената комплексна съдебномедицинска експертиза безусловно е посочено, че получените травматични увреждания определят затруднение в зрението на дясното око завинаги,като в теоретичен план са възможни отхвърляне на трансплантата или съхраняването му и запазването на зрителната острота такава, каквато е в момента. Доводите на защитата, че причиненото увреждане касае чуждо тяло, което не обуславя съставомерност на деянието, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Експертите са дали категорично заключение за степента на качествена зрителност у пострадалия преди и след действията на Р.. А с оглед на вменените му задължения, първоинстанционният съд е провел необходимата оценка за обоснованост на СМЕ. Извеждайки положителна констатация, правилно я е причислил към доказателствената основа, послужила за разрешение на въпросите по чл.301  ал.1 т.1 и 2 от НПК.Този анализ отхвърля като несъстоятелна версията за липсата на средна телесна повреда по см. на чл.129 от НК. В този ред на мисли, доводите не кореспондират и със задължителната съдебна практика на Върховния съд, а именно ППВС  № 3 от 27.IX.1979 г., нито пък с практиката на Върховния касационен съд на РБългария, например Р. № 173 от 14.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 291/2015 г., I н. о., Р. № 523 от 21.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2347/2011 г., III н. о., Решение № 389 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2034/2011 г., III н. о.

 

Оплакването на защитника адв.П., че пострадалия е направил опит да нахлуе в собствеността на осъдения не почива на обективното положение по делото. ВРС много детайлно е обсъдил фактическото съдържание на показанията на свидетелите, които в своята пълнота не съответстват на версията на Р.. След надлежна и обективна проверка гласното ДС е оценено като недостоверно.

 

 

Проведената въззивна ревизия на постановената присъда е пълноценна относно нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост. Упрек към качеството на решението не може да се отправи, доколкото същото е всеобхватно, както по оплакванията въведени по реда на чл.318 ал.2 и ал.6 от НПК, така и с оглед дължимия служебен контрол по чл.314 от НПК.

 

При правилно очертаните фактически предели на деянието на осъдения, инстанционните съдилища са приложили съответния материален закон по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Спор по характера на причинената телесна повреда не може да има. Както бе изтъкнато и по-горе, фактите изключват и приложимостта на закон за по-леко наказуемо престъпление, тъй като не е налице неизбежна отбрана.

 

Искането за възобновяване е съсредоточено към оспорване субективната съставомерност на деянието на осъдения Р.. Преценено по същество, то е неоснователно. На инкриминираната дата искателят е нанесъл удари в главата на пострадалия, по-специфично в дясното око, като по този начин е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно отслабване на зрението на дясното око.

 

Коментар намериха доводите за нарушение на материалния закон и такива категорично не са налице.

 

Отправен е укор към явната несправедливост на наложеното наказание. В светлината на твърдението, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е наложил наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, семейното положение, трудовата ангажираност, в частност действията на пострадалия, с оглед на консумираното количество алкохол. Индивидуализацията е довела до размер на наказанието от една година и шест месеца, които са били отложени с изпитателен срок от три години. Сам по себе си този факт не обосновава извод за прекомерност, така същият съответства и за постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция. Извод за явна прекомерност не може да бъде постигнат и при съпоставка с  медико-биологичните характеристики на причиненото телесно увреждане.

 

Констатираната законосъобразност на влезлите в сила съдебни актове по отношение на искателя В.И.Р. окачествяват искането за възобновяване на наказателното дело като неоснователно, поради което Варненският апелативен съд на основание чл.424, ал.1  от НПК

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В.И.  Р., чрез адв. М.И.П. за проверка по реда на възобновяването на влязла в сила присъда №203/17.07.2018 година по НОХД №3180/2017 година по описа на Варненския районен съд, както и решение №338/21.12.2018 година по ВНОХД №1095/2018 година по описа на Варненския окръжен съд.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: