Р Е Ш Е Н И Е

 

72

 

гр.Варна, 29.05.2014 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                     ЖИВКА ДЕНЕВА

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Анна Помакова

изслуша докладваното от съдия Янков вчнд №123/2014г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          С решение №101/11.04.2014г. по чнд №390/2014г. Варненски окръжен съд е признал решение №11-102113500069  на ДАРСд.д. - несъдебен орган в издаващата държава – Република Словения, влязло в сила на 04.05.2011г., с което за нарушение по чл.77а ал.3 пар.1 от Закона за обществените пътища на българския гражданин К.Т.М. ***, ЕГН **********  е наложена финансова санкция „Глоба” в размер на 300 евро, с левова равностойност 586,75 лева.

 

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от адв.Т.В. – служебен защитник на К.М., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Отправя се към Апелативния съд молба атакуваното решение да бъде отменено , и искането за признаване на наложената на М. финансова санкция да бъде оставено без уважение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от защитника на засегнатото лице.

          Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли неговото потвърждаване.

          Варненският апелативен съд след като извърши проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид подадената жалба, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата е неоснователна.

          Повод за образуване на производството пред Варненски окръжен съд е станало изпратеното от Република Словения  Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005г. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От цитираното удостоверение става ясно, че с решение №11-102113500069  на ДАРСд.д. - несъдебен орган в издаващата държава – Република Словения, влязло в сила на 04.05.2011г., с което за нарушение по чл.77а ал.3 пар.1 от Закона за обществените пътища на българския гражданин К.М. – роден на ***г.  е наложена финансова санкция „Глоба” в размер на 300 евро. Наложеното наказание на М. е затова, че на 24.04.2011г. в 10.02 часа на територията на Република Словения по магистрала А 2 е управлявал личният си автомобил с регистрационен номер ROA 1761  без валидна винетка. В проведеното производство по реда на чл.32 от ЗПИИРКОРНФС  първоинстанционният съд е събрал доказателства, които са го мотивирали с постановеното решение да признае решението за налагане на финансова санкция на К.М.. Така постановеното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Съдът е подложил на внимателна преценка налице ли са условията за признаване и изпълнение по чл.30 от Закона, както и налични ли са отрицателни предпоставки от визираните в текста на чл.35 от същия закон, след което логично е стигнал до

извода, че следва решението да бъде признато. Извод напълно споделяем и от настоящата инстанция – както се спомена на първо място са налице изискуемите от текста на чл.30 от Закона условия, а на второ – не са налице основанията по чл.35 от същия закон, които биха могли да обусловят евентуален факултативен отказ за признаване на решението. В тази връзка пред първоинстанционния съд са били направени възражения от страна на защитата за налични предпоставки по т.1 и т.3 на чл.35, които възражения са били обсъдени от съда и правилно преценени като неоснователни. Същите възражения се поставят на вниманието и на въззивната инстанция – изтъква се първо, че изпратеното от РСловения удостоверение е непълно, поради което  не е в състояние да породи предвидените при получаването му правни последици, и на второ място – че е изтекла давността според българското законодателство. И двете така формулирани възражения на защитата са неоснователни. По първото : Наистина би могло да се приеме, че изпратеното до Варненски окръжен съд удостоверение по по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005г. на Съвета е непълно – доколкото не съдържа три имена на лицето и негов единен граждански номер. Тук следва обаче да се отбележи, че разпоредбата на чл.32 ал.3  от ЗПИИРКОРНФС  в такива случаи /по чл.35 т.1 / вменява в задължение на съда да се консултира по всеки подходящ начин с компетентните органи на издаващата държава. Това съдът не е сторил тъй като в рамките на своите правомощия и в хода на проведеното съдебно производство е установил пълните установъчни данни на лицето, както и постоянният му адрес. Събраните в тази насока доказателства не оставят никакво съмнение, че посоченото в удостоверението лице е именно К.Т.М. ЕГН ********** – в националната база данни не фигурира друго лице К.М. и родено на същата дата, а от докладната записка на полицейските органи става ясно, че М. наистина е притежавал имот на посочения в удостоверението адрес – Варна, бул.”Сливница”7. Т.е. непълнотата в удостоверението е била преодоляна от Окръжния съд чрез събиране на допълнителни доказателства, поради което и не представлява основание за непризнаване на решението на словенските несъдебни органи. По второто възражение – твърди се на първо място, че следва да намери приложение давността по НК , а не тази по ЗАНН. Подобно виждане е напълно неприемливо, тъй като очевидно се касае  за нарушение, което се явява административно и съгласно нашето законодателство. При това положение ако въобще давността намери място в настоящия казус, то ще е тази по ЗАНН. И тя обаче няма място в случая. А няма , тъй като съгласно разпоредбата на чл.35 т.3 от ЗПИИРКОРНФС  наличието на изтекла давност следва да бъде обсъждано от съда само когато изпратеното за признаване решение се отнася за деяние, подсъдно на български съд. А според текста на чл.4 ЗАНН административни нарушения, извършени от български граждани в чужбина, се преследват само ако засягат интересите на нашата държава. Повече от очевидно е , че управлението на МПС без винетка по магистрала  в държавата Словения не засяга по никакъв начин интересите на държавата България. Което означава , че не е налице второто от двете кумулативни изисквания , поставени от текста на чл.35 т.3 от Закона, поради което и това основание за факултативен отказ не е налице.

          Затова и крайна сметка следва да се заключи, че атакуваното решение се явява правилно и законосъобразно, постановено е съобразно изискванията на ЗПИИРКОРНФС, и тъй като не са налице основания за неговото изменение или отмяна  , на основание  чл.34 ал.1 вр. 20 ал.2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №101/11.04.2014г. по чнд №390/2014г. на Варненски окръжен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                   Членове :