Р Е Ш Е Н И Е

86/11.05.2018 г. град Варна

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, втори състав, на тридесети април две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: Росица Тончева

Членове:Десислава Сапунджиева

Уляна Савакова

при участието на секретаря Петранка Паскалева и на прокурора Светла Курновска, като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 123 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.420 ал.2 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по искане за възобновяване на наказателно дело по НОХД №74/2017 година по описа на  Районен съд –Омуртаг, подадено от защитник на осъденото лице М.Т.. Първоначалното искане изхожда от адв.Апостолов, допълнено впоследствие с писмени аргументи, от адв.А.. Най-общо се навеждат твърдения за допуснати особено съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК в редовната съдебна фаза.

В съдебно заседание пред апелативната инстанция се явява упълномощен трети защитник на осъдения. Поддържа в цялост искането за възобновяване на наказателното дело по изложените писмени съображения.

Прокурорът от АП-Варна пледира за неоснователност на искането за възобновяване.

Варненският апелативен съд, като провери изцяло доказателствата по делото, съобрази становищата на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Изхожда от лице с активна процесуална легитимация, засяга съдебен акт непроверен по касационен ред, направено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно.

С присъда №48/05.06.2017 г. по НОХД №74/2017 г. по описа на Районен съд - Омуртаг, М.Х.Т. е признат за виновен и осъден за това, че на 04.02.2017 година в гр.Омуртаг, управлявал МПС  в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с НП №15-0298-00120/28.05.2015 година, влязло в сила на 15.07.2016 година. При условията на чл.54 и чл.58а ал.1 от НК на Т. е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, изпълнимо при условията на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и глоба в размер на петстотин лева.

С решение №96/20.10.2017 година по ВНОХД №137/2017 година, състав на Окръжен съд-Търговище на основание чл.338 от НПК е потвърдил присъдата на РС-Омуртаг.

В искането за възобновяване на наказателното дело на първо място са въведени оплаквания за допуснати особено съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Естеството на доводите свежда защитните съображения до две основни групи –нарушение на правото на осъдения да участва в съдебното производство и нарушение на изискването за мотивираност на съдебните актове.

Прочитът на съдебното досие дава основание за следните правни изводи:

Правото на участие на осъдения в съдебното производство е било обезпечено чрез стриктното спазване на процедурата за призоваване по чл.178-чл.182 от НПК. М.Т. е бил лично уведомен за първоинстанционното и въззивното съдебни производства съобразно процесуалното предписание на чл.180 ал.1 от НПК (виж призовки на  л.9 от НОХД №74 и на л.13 от ВНОХД №137). От призовките по първоинстанционното и въззивно дело се установява спазване на инструктивния седемдневен срок за съобщение до страната за предстоящата съдебна процедура. С други думи, надлежното и срочно призоваване е позволило на искателя да организира личното участие и защитата си по максимално ефективен начин. Последното е сторил чрез ангажиране на договорен защитник, представлявал лицето пред двете редовни съдебни инстанции. Участието на Т. във въззивното съдебно заседание съобразно разпоредбата на чл.329 ал.2 от НПК не е било задължително.

Редовните съдебни инстанции са спазили стриктно процесуалните изисквания по съблюдаване правото на защита на осъдения. Налице е подробно разяснение на правата по чл.55 ал.1 от НПК и възможността по чл.371 от НПК  (л.14 от НОХД №74). Самият Т. е предпочел алтернативния съдебно-следствен ред по чл.371 т.2 от НПК, признавайки фактите и обстоятелствата във връзка с повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Естеството на изявлението му, потвърдено от договорния защитник, не оставя съмнение в доброволността на взетото процесуално решение от осъдения. Самата процедура по чл.371 т.2 от НПК изключва събирането на доказателства във връзка с фактите по обвинението, поради което оплакването на адв.А. от формалност на съдебното производство е лишено от основание.

Не така стои въпросът със законосъобразността на съдебните актове. Същите страдат от сериозни недостатъци, поради  липсата на анализ на доказателствата и съответни съображения по приложението на материалния закон. Веднага трябва да се отбележи, че провеждането на процедура по чл.371 т.2 от НПК не означава формално правораздаване. Инстанционните съдилища са били длъжни да формират вътрешното си убеждение при стриктно съблюдаване на чл.14 от НПК и дадените задължителни указания в ТР 1-2009-ОСНК, като съобразно изискването на чл.305 ал.3 от НПК и чл.339 ал.1 от НПК отговорят изчерпателно на възраженията на страните. Пред двете инстанци са били излагани оправдателни съображения за обективна несъставомерност на деянието, останали без какъвто и да е отговор. Разрешаването на такъв правоприложен въпрос би следвало да се предхожда от задълбочена оценка на доказателствените източници по чл.107 ал.5 от НПК. В тази връзка, извън полезрението на съдилищата са останали данните за съдимост на искателя Т., видът на наложеното административно наказание с НП №15-0298-00120/28.05.2015 година и отношението на тези фактически положения към обективния състав на престъплението по чл.343в ал.2 от НК. Тук е мястото настоящият състав да изведе пред скоба оплакването на искателя за противоречие между мотиви и диспозитив на съдебните актове относно датата на влизане в сила на наказателното постановление. Въпросното постановление е приложено на л.9 от досъдебното производство, като от съдържанието му се установява лично връчване на дееца на 07.07.2016 година. Поради липса на интерес от обжалване, наказателното постановление е влязло в сила на 15.07.2016 година. По последния факт е допусната известна неточност в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП-Омуртаг, като е посочено че  НП № 15-0298-00120/28.05.2015 година е влязло в сила на 07.07.2016 година. Вероятно, поради провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК редовните съдилища са пренесли тази неточност в мотивите и въззивното решение. Това обстоятелство обаче не означава, че осъденият не се е защитавал по фактите и по правото. В обстоятелствата по обвинението изрично е посочено относимото към материално-правната квалификация на деянието наказателно постановление. Конкретизирано е основанието му - по чл.150 от ЗДП. Това НП е било връчено лично на дееца, т.е. за него не е представлявало процесуална изненада съдържанието на акта и датата на влизането му в сила, отразена изрично и в диспозитива на повдигнатото обвинение. Ето защо в тази част оплакванията на искателя се счетоха за неоснователни.

Немотивираността на съдебните актове произтича от невъзможността да се проследи процесът на формиране на вътрешното убеждение у инстанционните съдилища относно правоспособността на искателя към инкриминираната дата. Според приложената справка за съдимост на л.27 в д.пр. Т. е бил двукратно осъждан. С определение по НОХД №114/2008 година, вл.с. на 05.11.2008 година му е било наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години за престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63  ал.1 т.4 от НК. Осъждането е било реабилитирано по право на 05.11.2011 година. На 24.02.2012 година М.Т. е извършил престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което бил осъден с вл.с. присъда на 23.05.2012 година по НОХД №30/2012 година. Наложено му е наказание от пет месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с минималния изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца. Според чл.49 ал.3 от НК, макар срокът на лишаването от права да започва да тече от датата на влизане в сила на присъдата, осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. За случаите с приложение на чл.66 от НК това означава да е изтекъл изпитателният срок, в рамките на който осъденият да не е извършил друго престъпление, което да налага изтърпяване на отложеното наказание. Това са принципни положения, утвърдени с ТР 61-1980-ОСНК. С други думи, към датата на извършената проверка по ЗДвП  -22.05.2015 година, осъденият Т. все още е бил неправоспособен поради временното му лишаване от права с присъда по НОХД №30/2012 година. По-нататък за административното нарушение на 22.05.2015 година по чл.150 от ЗДП,  М.Т. е бил наказан на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП с глоба в размер на 100 лева (л.9 от досъдебното производство).

Във връзка с правоспособността на искателя, факти се извличат от приложената в д.пр. справка за водач, според която той е с права за управление на МПС от 24.03.2010 година, а СУМПС му е било издадено на 01.06.2010 година. Отразено е, че същият е неправоспособен от 27.04.2012 година, пряка последица от лишаването му от права с присъда по НОХД №30/2012 година по описа на РС-Смолян. С правата си на водач на МПС той би следвало да се ползва отново след изтърпяване на наказанието по НОХД №30/2012 година, т.е. след изтичане на три годишния изпитателен срок по чл.66 ал.1 от НК на 23.05.2015 година, освен ако не е бил лишен от същите на друго основание. Ето по този въпрос е налице съществена доказателствена празнота, като напълно непроследими са съображенията на съдилищата възоснова на какви доказателства са приели, че искателят е бил неправоспособен водач на инкриминираната дата 04.02.2017 година? Отговорът има връзка с обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК и пряко влияе върху решението по чл.301 ал.1 т.1 от НПК. Известно е, че за да е налице съставомерност по чл.343в ал.2 от НК е необходимо да се установи, че деецът е поначало неправоспособен, защото никога не му е издавано свидетелство за правоуправление или защото то му е отнето на някакво основание. Ако въпреки своята неправоспособност управлява МПС, той върши нарушение на чл. 177 т.1 или т.2 от ЗДП, за което носи административно-наказателна отговорност. Когато след наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без съответната правоспособност в рамките на едногодишния срок на това административно наказание, то тогава осъществява престъпния състав на чл. 343в ал.2 от ЗДП.

Констатираното особено съществено процесуално нарушение е отстранимо чрез провеждане на ново първоинстанционно производство, включващо изясняване на обективната истина и ясно формиране на вътрешното убеждение по фактите и правото, което налага отмяна по реда на възобновяването на постановената първоинстанционна присъда, въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Омуртаг. С оглед констатираното основание за възобновяване на наказателното дело, произнасянето по съображенията в искането относно особено съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.т.1 и 3 от НПК не е необходимо.

Водим от горните съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, настоящият състав на Варненският апелативен съд   

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД №74/2017г. по описа на Районен съд-Омуртаг и ВНОХД №137/2017 година по описа на Окръжен съд-Търговище.

ОТМЕНЯ присъда №48/05.06.2017 г. по НОХД №74/2017 г. по описа на Районен съд – Омуртаг и решение №96/20.10.2017 година по ВНОХД №137/2017 година по описа на Окръжен съд-Търговище и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: