Р Е Ш Е Н И Е

 

127

 

 

                   град Варна 20 август 2014 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение,в публично съдебно заседание на Единадесети Юли,две хиляди и четиринадесета година,в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

                    ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ВИЛИЯН ПЕТРОВ

 

         Секретар Г.Н.

         Прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА

           Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

           ВНДОХ № 124 по описа за 2014 година,за да се произнесе взе предвид следното :

 

С Присъда № 4,постановена на 04.03.2014 година от ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,по НОХД № 412/2013 година подсъдимият С.Д.С.,ЕГН ********** е бил признат за виновен в това,че:През периода 11.04.2010 година-13.08.2010 година в град Шумен,в дома си държал повече от три археологически обекта-общо 327 броя неидентифицирани и регистрирани по съответния ред и на основание член 278 алинея 6 алтернатива втора предложение второ от НК във връзка с член 54 от НК, му е било наложено наказаниеишаване от свобода”за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим,както и"Глоба” в размер на 4 000,00 лева,както и е било зачетено времето,през което подсъдимият С. е бил с МНО „Задържане под стража”.

Със същата Присъда подсъдимите С.Д.С. и Е. В. Ч.,ЕГН ********** са били признати за невиновни в това,че:През периода 11.04.2010 година-13.08.2010 година в град Шумен,улица”Вела Пеева”и в съучастие като съизвършители  противозаконно държали и укривали 2 броя металдетектори и 1 брой локатор,за които знаели или предполагали,че са предназначени за търсене на археологически обекти и на основание  член 304 НПК са били оправдани по обвинението по член 277а алинея 7 от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК.

Със същата Присъда подсъдимият С.Д.С. е бил осъден да заплати по сметка на държавата сумата от 175,00 лева.като направени разноски по досъдебното производство и по сметка на бюджета на съдебната власт 224,00 лева-деловодни разноски в съдебното производство.

Със същата Присъда ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД се е произнесъл по веществените доказателства по делото.

Въззивното производство по настоящото дело пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД е второ по ред,тъй като с Решение от 31.10.2011 година по ВНДОХ № 238/11 година състав на въззивната апелативна инстанция е отменил Присъда № 11/16.05.2011 година на ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, постановена по НДОХ № 209/2011 година и е върнал делото за ново разглеждане на ШУМЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящото съдебно производство по делото е образувано:

- По протест на Зам.окръжен прокурор в ШУМЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,с който е бил атакуван първоинстанционния съдебен акт,като неправилен досежно постановените оправдателни диспозитиви и като явно несправедлив по отношение на наложеното с Присъдата наказание на подсъдимия С..Предложението е  за постановяване на осъдителни диспозитиви по отношение и на двамата подсъдими,както и за завишаване на наложеното наказание на подсъдимия С..Постъпило е и допълнително писмено изложение към протеста,с подробно изложени аргументи в посока на направените искания.

 - По бланкетна жалба на процесуалния представител на подсъдимия С.,с оплакване за незаконосъобразност,неправилност и явна несправедливост на първоинстанционния съдебен акт,постановен в нарушение на процесуалните правила.Моли се за отмяна на Присъдата и връщане на делото за ново разглеждане;за оправдаване на подсъдимия или алтернативно- за намаляне размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция от подсъдимите, редовно призовани,се явява само подсъдимият Ч.,като и двамата подсъдими се представляват от редовно упълномощени защитници от преди.

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА поддържа протеста на Зам.окръжния прокурор в ШУМЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,с изключение на няколко разпоредби,включително за обвинението по член 278 алинея 6 от НК.Излагат се съображения,че са налице достатъчно доказателства,обосноваващи вината и на двамата подсъдими  досежно обвинението по член  277а алинея 7 от НК и прави подробна аргументация в тази насока.

Защитата на подсъдимия С.-адвокат И.Т.-***,акцентира върху противоречията между Присъдата и мотивите на първостепенния съд,което било съществено пр. нарушение,излагайки доводи в тази насока.Твърди се,че ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД не е дал отговор на всички  направени възражения от защитата.В тази връзка моли за произнасяне. 

Защитата на подсъдимия Ч.-адвокат Г.Х.-***,изразява становище за неоснователност на въззивния протест и намира,че обвинението,възведено за доверителя й е недоказано,поради което настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

В последната си дума подсъдимия Ч. заявява,че е обяснил всичко пред ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в протеста на Зам.окръжния прокурор в ШУМЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,жалбата на защитата на подсъдимия С.Д.С.;становищата на страните по протеста и жалбата;становището на подсъдимия Е. В. Ч. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед изискванията на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Както протестът на Зам.окръжния прокурор в  ШУМЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,така и жалбата на защитата на подсъдимия С.Д.С. са били подадена в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Първоинстанционният ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установено от фактическа страна следното :

На 14.07.2010 година подсъдимият С. се завърнал в страната от Италия.Още след пристигането си в град София се свързал по телефона с подсъдимия Е.Ч..Двамата се срещали често в град Шумен и разговаряли за културно-исторически ценности.Подсъдимият С. осъществил контакт и с други свои познати и приятели,които също имали интереси в сферата на културно-историческите ценности.Подсъдимият С. провеждал срещи с цел да придобие културно-исторически ценности.

В началото на месец юли 2010 година,още преди завръщането си в България,подсъдимият С. се обадил от Италия на свидетеля М. Д. *** и се уговорили да се срещнат,за да му покаже С. антични предмети.След като се върнал в страната на 14.07.2010 година по време на пътуването си от град София към град Шумен подсъдимият С. се обадил на свидетеля М. Д. и се уговорили да се срещнат на следващия ден в град Варна.Срещата се осъществила на 15.07.2010 година в град Варна.На 16.07.2010 година двамата многократно разговаряли по телефона.

До средата на месец август 2010 година подсъдимите С.С. и Е.Ч. продължили да се срещат.Контактите със свидетеля М. Д. *** също били активно осъществявани.

На 13.08.2010 година преди обяд подсъдимият С. съобщил на свидетеля Д.,че му предстои среща с лица,които ще заведе при него във Варна във връзка с техните предварителни уговорки,като било уточнено и мястото на срещата.На 13.08.2010 година в ранния следобед в град Варна,при полицейска акция били задържани от органите на МВР лицата С.С. ***,Р. Р.-роден в Куманово,Република  Македония,Р.Д.М. от град София и С.В.П. от град Видин.Преди това при срещата им със свидетеля М. Д. му били показали ампула с живак,но последният не проявил интерес и си тръгнал,след което останалите били задържани.

Във връзка с реализираната акция били извършени претърсвания и изземвания в град Шумен,в домовете на подсъдимите:Е.Ч. и С.С..

Според заключението по назначената по делото археологическа и нумизматична експертиза,от иззетите веществени доказателства от дома на С.Д.С. 327 броя предмети били движими културни ценности по смисъла на член 53 алинея 1 от Закона за културното наследство и били археологически обекти по смисъла на член 146 алинея 1 от ЗКН,като същите не са били идентифициран и регистриран по съответния ред.

На същата дата - 13.08.2010 година в град Шумен,от дома на подсъдимия Е.Ч. били намерени и иззети 2 броя металдетектори,които подсъдимият Ч. предал доброволно и локатор ”GPL-200”,намерен и иззет при извършеното претърсване.В протокола подсъдимият Ч. собственоръчно изписал,че:"Машината гарет и самоделката са на С.Д. ***.GPL-200 е на ПАСКО БОЖКОВ от Варна".

Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза единият металдетектор е ръчна/самоделна/изработка и служи за намиране на черни и цветни метали,на дълбочина до 30-35 сантиметра и на широчина,която се определя от размера на сондата/антената/.Същият е бил технически изправен.Металдетекторът"GARRET”е бил фабрична изработка,  предназначен за търсене на черни и цветни метали/включително и самородно злато/,намиращи се в земята на дълбочина 1,20 метра,както и във вода до 40 сантиметра.Този металдетектор е бил с разнообразни възможности за селектиране на търсенето,за даване на информация за размерите на намерения обект и неговото разположение и други.Металдетекторът е  бил технически изправен и годен за ползване по предназначение.Локаторът"GPL- 200",според вещото лице е бил фабрична изработка и представлявал мощно и високотехнологично съоръжение за проникване на големи дълбочини и служил за откриване на обекти.Пояснил е,че електронно търси и открива злато,сребро,платина,бронз,мед,желязо и други метали,пещери,кухини, тунели, подземни реки и течения.Уредът е бил с висока прецизност и давал светлинна индикация за заровени цели,като е бил годен за ползване по предназначение.

Така изложената фактическа обстановка ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,при условията на член 14 от НПК,e приел за установена след много подробен,пълен и комплексен анализ на събраните по делото доказателства,а именно:частичните обясненията на подсъдимия Ч.,показанията на разпитаните по делото свидетели,както и тези,приобщени по реда на член 281 от НПК;заключенията по съдебно-археологическата и  съдебно-техническата експертизи;писмени и веществените доказателства по делото;ВДС за използвани СРС,изслушани и възприети непосредствено от съда.

По същество така приетата за установена фактическа обстановка не е била оспорвана пред първоинстанционния съд,не се оспорва и пред въззивната апелативна инстанция.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД относно приетата за установена фактическа обстановка по делото,като законосъобразни,обосновани,безспорни и в пълен синхрон със събраните по делото доказателства.

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото,първоинстанционният ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че деянията си през периода:11.04.2010 година-13.08.2010 година в град Шумен,в дома си на улица"Генчо Панайотов"№ 85 подсъдимият С.Д.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 278 алинея 6 алтернатива втора,предложение второ във връзка с алтернатива първа от НК,като от обективна страна той е упражнявал фактическа власт върху 327 броя археологически обекти,като нито един от тях не е бил идентифициран и регистриран съобразно разпоредбите на ЗКН/Закон за културното наследство/,тъй като датата 10.04.2010 година е бил последния възможен ден,в който подсъдимият С. е можел легално да поиска идентификация и регистрация на процесиите предмети.В този смисъл съдът е приел,че напълно коректно обвинението е с посочена начална дата на периода:11.04.2014 година и крайна дата-датата на установяването на предметите от органите на полицията на 13.08.2010 година в дома на подсъдимия.За всички тези 327 бр. обекти подсъдимият С. не е притежавал нужната идентификация и регистрация съобразно ЗКН.Съдът е приел,че тези 327 броя предмети притежават характеристики на"археологически обекти",съобразно дефиницията по член 146 алинея 1 от ЗКН,тъй като в НК не съществува легална дефиниция на понятието "археологически обект",а такава се съдържа именно в нормата на член 146 ЗКН.

По гореизложените съображения съдът е приел,че от посочените в обвинителния акт в бланкета на престъплението по член 278 алинея 6 от НК разпоредби подсъдимият С. е нарушил разпоредбите на § 5 алинея 1 от ПЗР на ЗКН,тъй като в едногодишен срок от влизането в сила на закона като лице,което е установило фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата,до влизането в сила на този закон,е бил длъжен да поиска тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей по реда на член 97 алалинея 5/понастоящем алинея7/,като към искането е следвало да приложи декларация,в която да опише вещите по изречение първо,с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване.;

Подсъдимият С. е допуснал и нарушение на член 97 от ЗКН,защото като физическо лице,притежаващо вещи,които могат да се определят като културни ценности,е можел да поиска тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват музей.Като физическо лице,формирало колекция от вещи,които могат да се определят като културни ценности,е можел да поиска идентификацията й от съответния по тематичен обхват музей,като към искането за идентификация,като лице по алинеи 2, 3 или 4,е следвало да приложи документ,удостоверяващ правото на собственост или държане и декларация за произхода и способа за придобиването на вещта.;

Подсъдимият С. е нарушил член 10 алинея 1 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 година,защото физическо лице можел да поиска от съответния по тематичен обхват музей идентификация на притежавана от него движима вещ по член 4 алинея 1,като подаде заявление по образец,съгласно приложение № 5,като към заявлението е следвало да приложи декларация за произхода и способа за придобиване на вещта по образец,съгласно приложение4,както и всички налични за лицето документи,удостоверяващи правото му на собственост.;

 Подсъдимият С. е нарушил член 10 алинея 3 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 година,защото като физическо лице,което е установило фактическа власт върху движим археологически обект или движим археологически паметник на културата до влизане в сила на ЗКН,е следвало да подаде в срока по § 5 алинея 1 ЗКН заявление по образец,съгласно приложение № 6 и декларация по образец,съгласно приложение № 7,в която се описва вещта по изречение първо,с посочване на произхода и способа за нейното придобиване.;

 Подсъдимият С. е нарушил член 22 алинея 2 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 година,защото като извън случаите по алинея 1,като физическо лице,е можел да поиска от музея,извършил идентификация на притежавана от него културна ценност,нейното вписване в регистъра,като подаде писмено заявление.;

 Подсъдимият С. е нарушил § 6 алинеи 1,2 и 3 от ПЗР на ЗКН, защото като лице,което до влизането в сила на закона е установило фактическа власт върху движими археологически обекти:монети и монетовидни предмети,е било длъжно в едногодишен срок от влизането му в сила да поиска тяхната идентификация и регистрация,което искане съобразно алинея 2 е могло да бъде отправено към нумизматични дружества,вписани в регистър към Министъра на културата и получили удостоверение за това,като към искането за вписване се прилагат устав и удостоверение за съдебна регистрация и съобразно алинея Зъм искането се прилага декларация,в която се описват вещите по алинея 1,с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване, акто и снимков материал.

От субективна страна деянието е било извършено от подсъдимия С. с пряк умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 от НК,тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Подсъдимият С.,като субектържащ археологически обекти, може да наруши само тези разпоредби,а по отношение на разпоредбите,имащи за субект Министъра на културата или касаещи Министерството на културата или Комисия,определена от общото събрание по предложение на управителния съвет на нумизматичното дружество,

По съображения,че подсъдимият  С. не е бил такъв или член на подобна Комисия,не би могъл да  наруши горецитираните разпоредби по тези съображения съдът го е оправдал по първоначално възведеното обвинение срещу него във връзка с включените в него разпоредби на член 102 алинеи 1, 2 и 3 от ЗКН;по член 107 от ЗКН и § 7 от ПЗР на ЗКН.

В подкрепа на направените правни изводи,първоинстанционният съд се е позовал и на съдебна практика на ВКС на РБ,а именно: Решение № 247/08.06.2012 година по н.д. №805/2012 година на II н.о.на ВКС,Решение № 498/26.02.2013 година по н.д.№ 1516/2012 година на I н.о.на ВКС на РБ.

При определяне вида и размера на наказанията,които следва да бъдат наложени на подсъдимия С.С. първоинстанционният съд е отчел:

-Като причина за извършване на престъплението:незачитане на законовия ред относно културното наследство на страната и нисък оценъчен критерий на поведение,а като подбуди:безотговорност по отношение на обществените отношения,осигуряващи статута,идентификацията и регистрацията на културното наследство.

-Отчел е,че извършеното  престъпление е било със средно висока степен на обществена опасност/с оглед най-вече на големия брой на посегателство на 327 археологични обекти/,както и че подсъдимият С. е бил с невисока степен на обществена опасност;отчел е и обстоятелството,че същият е семеен,с едно дете.

-Отчел е като смекчаващи отговорността обстоятелства:направеният в хода на досъдебното производство акт за дарение на археологически обекти, от което е бил направен извод и за осъзнаване на вината и за критичност към извършеното.

-Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел предишните осъждания на подсъдимия С.,невлияещи на квалификацията на престъплението по настоящото дело,както и големият брой предмети на престъплението.

С оглед гореизложените съображения,първоинстанционният съд е преценил,че наказанията следва да бъдат наложени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,а именно:ишаване от свобода" в размер на ДВЕ ГОДИНИ,което наказание на основание член 60 алинея 1 и член 61 точка 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип,както и"Глоба"в размер на 4 000,00 лева.

 На основание член 59 алинея 1 точка 1 от НК първоинстанционният съд е зачел времето,през което подсъдимият С.Д.С. е бил с мярка за неотклонениеадържане под стража” по настоящото дело,считано от 13.08.2010 година до 16.09.2011година.

По отношение на алтернативно предвидените по член 278 алинея 6 НК наказанияонфискация" до 1/2 от имуществото иишаване от права"първоинстанционният съд е направил изводите,че не е наложително тяхното налагане поради липса на ангажирани доказателства по делото от страна на ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД за получавани доходи и възнаграждения от подсъдимия С..Последният не е декларирал и налично имущество,което може да бъде предмет на това наказание.Не са се събрали и доказателства какъв вид труд полага подсъдимия,освен обстоятелството,че е пребивавал и работил в чужбина.По тези съображения първоинстанционният съд не е наложил и наказанието"Лишаване от право".

Първоинстанционният съд е преценил,че не следва да се произнася по искането на прокурора на основание член 68 алинея 1 от НК,тъй като Присъдата,чието привеждане се иска,е влязла в законна сила на 16.04.2010 година,а престъплението по член 278 алинея 6 от НК е било извършено в периода 11.04.2010 година-13.08.2010 година и правото на защита на подсъдимия С. би било гарантирано в най-пълен обем,ако групирането на наказанията му бъде извършено след влизане в сила и на Присъдата по настоящото дело-по реда на член 306 алинея 1 точка 1 от НК.

Както беше посочено по-горе:С бланкетна жалба на процесуалния представител на подсъдимия С. Д. С. са направени оплаквания за незаконосъобразност,неправилност и явна несправедливост на първоинстанционния съдебен акт,както и постановен в нарушение на процесуалните правила,като се моли се за отмяна на Присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.Алтернативно се моли за оправдаване на подсъдимия С. или пак алтернативно:се иска намаляне размера на наложеното наказание.Съображения в подкрепа на оплакванията в жалбата няма.

В съдебно заседание на 11.07.2014 година,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция,защитата на подсъдимия С. поддържа оплакванията си за:

-Логическо противоречие между диспозитив и мотиви на Присъдата,изразяващо се в това,че в мотивите е била преписана фактическата обстановка от обстоятелствената част на обвинителния акт,както и за това,че подсъдимият С. бил предаден на съда за периода от 11.04.2010 година до 13.08.2010 година,а в мотивите било посочено,че началната дата е 10.04.2010 година и е било посочено,че подсъдимият се ,изразяващо се в това,че в мотивите е била преписана фактическата обстановка от обстоятелствената част на обвинителния акт,както и за това,че подсъдимият С. бил предаден на съда за периода от 11.04.2010 година до 13.08.2010 година,а в мотивите било посочено,че началната дата е 10.04.2010 година и е било посочено,че подсъдимият се е бил сдобил с предметите преди 11.04.2010 година.,

-Следващото оплакване е за това,че първоинстанционният съд не е дал отговор на всички възражения и доводи на защитата по отношение на несъставомерността на деянието по отношение на последвалите по-благоприятни за дееца различни закони.,

-Следващото оплакване е за осъждане на подсъдимия С. за нарушение на нормите на Параграф 5 алинея 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН във връзка с  годишния срок за идентификация  и регистрация на процесните предмети.,

-Последното оплакване е за явна несправедливост на наложените наказания.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че горепосочените оплаквания на защитата на подсъдимия С.Д.С. се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение,тъй като:

-Неоснователни са оплакванията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия С.,тъй като е било налице противоречие между диспозитив и мотиви на Присъдата.Обстоятелството,че фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт се доближава или  препокривали или е била преписана/каквото е и конкретното оплакване на защитата/в никакъв случай не може да се приеме като нарушение-по смисъла на член 348 алинея 3 точка 1 или точка 2 от НПК.Фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт е в рамките на страница и половина,докато в мотивите на Присъдата обемът на описаната фактическа обстановка е много по-голям и обстоятелствен-в рамките на повече от 4 страници.Но дори и да има някакво доближаване,препокривали или преписване,то изводът е,че фактическата обстановка е била установена от събраните по делото доказателства както в рамките на обстоятелствената част на обвинителния акт,така и в мотивите на Присъдата.

Инкриминираният период за престъплението по член 278 алинея 6 алтернатива втора,предложение второ във връзка с алтернатива първа от НК по отношение на подсъдимия С. в обвинителния акт е същият както и в диспозитива на Присъдата,а така също и в мотивите на Присъдата.В абзаца на мотивите на Присъдата:По отношение на престъплението по член 278 алинея 6 алтернатива 2 предложение 2 предложение 2 във връзка с алтернатива 1 от НК първоинстанционният съд е приел дословно ,че от обективна страна"…Безспорно е установено,че в инкриминирания в обвинителния акт период-от 11.04.2010 година до 13.08.2010 година подсъдимият е държал тези 327 археологически обекта в жилището,…"-лист 11 от мотивите на Присъдата.На лист 12 от мотивите на Присъдата също на няколко места е бил посочен начален период на инкриминацията:11.04.2010 година и пак там действително е посочена и датата:10.04.2010 година.Но коментарът на първоинстанционния съд за последната дата е за това,че именно тази дата е била последният възможен ден,в който подсъдимият С. е можел легално да поиска идентификация и регистрация на процесните предмети и този ден не е включен в периода на инкриминацията.,

-Оплакването за това,че първоинстанционният съд не е дал отговор на всички възражения и доводи на защитата по отношение на несъставомерността на деянието по отношение на последвалите по-благоприятни за дееца различни закони освен,че е бланкетно и неаргументирано,е и неоснователно,тъй като в мотивите към Присъдата си първоинстанционният съд е дал подробни отговори на всички повдигнати въпроси както по отношение на установената по делото фактическа обстановка,така и относно правните изводи за извършеното от подсъдимия С..,

-Оплакването за осъждане на подсъдимия С. за нарушение на нормите на Параграф 5 алинея 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН във връзка с  годишния срок за идентификация  и регистрация на процесните предмети също е неоснователно,тъй като първоинстанционният съд подробно се е аргументирал кои нарушения е допуснал подсъдимия С. по ЗКН и кои не и съответно го е осъдил за извършените и го е оправдал за неизвършените такива.,

-Оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимия С. наказания въззивната апелативна инстанция счита за неоснователни,тъй като:При определяне вида и размера на наказанията първоинстанционният съд е отчел:степента на обществената опасност както на деянието,така и на подсъдимия С.;отчел е мотивите и подбудите за извършване на престъплението;отчел е както смекчаващите,така и отегчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия С. и му е наложил наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,а именно:ишаване от свобода" в размер на ДВЕ ГОДИНИ,което да бъде изтърпяно ефективно при строг режим,а така също и"Глоба"в размер на 4 000,00 лева.

Въззивната апелативна инстанция също прави изводите си,че така наложените наказания по вид и размер на подсъдимия С.,с оглед личността му,неговото поправяне и превъзпитаване,ще са напълно достатъчни и необходими за пълното постигане целите на специалната и на генералната превенции на наказанието,визирани в разпоредбата на член 36 от НК и че не следва да бъдат намалявани.А предходните осъждания на подсъдимия С. по други дела за извършени от него престъпления от общ характер и наложени наказания"Лишаване от свобода"правят законово невъзможно приложението на института на условното осъждане-по смисъла на член 66 алинея 1 от НК.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ по отношение жалбата на защитата на подсъдимия С.Д.С.:Въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че тя се явява изцяло неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение,а Присъдата на първоинстанционния ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в тази й наказателно-осъдителна част,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена изцяло.

По отношение на възведените обвинения на подсъдимите С. и Ч. за това:Противозаконно,в нарушение на § 16 от ЗКН и член 152 алинея 2 от ЗКН за държане и укриване на оръдия в дома на подсъдимия Ч. два броя металотърсача /за двамата подсъдими,при условията на съучастие по смисъла на член 20 алинея 2 от НК/и един брой локатор /за подсъдимия Ч./,за които са знаели,че са предназначени или послужили за търсене на археологически обекти и съответно:подадения протест от Зам. окръжен прокурор от ШУМЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА:

Първоинстанционният ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел,че макар от доказателствата по делото да е било установено,че действително подсъдимият Ч. *** в своя фактическа власт 2 броя металдетектори,от които единият с неопределена марка и модел - ръчна самоделна изработка,а вторият марка GARRET,фабрично производство,както и 1 брой локатор GPL-200,никой от двамата подсъдими не е осъществил състава на престъпното деяние по член 277а алинея  7 от НК,тъй като :

Престъплението по член 277а алинея 7 от НК е формално и се осъществява чрез бездействие.Вещите,предвидени в член 277 алинея 7 НК:предмети,материали,оръдия или компютърни програми,включват в себе си и определените като специални технически средства по смисъла на ЗКН вещи, но и други.Всички те може да са законно придобити,но да са предназначени или послужили за визираната в посочената разпоредба незаконна дейност по търсене,съхранение,изменение или пренасяне на археологически обекти.

В конкретния случай по делото обвинението е било се за продължено престъпление и осъществяване на фактическа власт едновременно спрямо два металотърсача и за подсъдимия Ч. и за един земепроникващ локатор в периода 11.04.2010 година - 13.08.2010 година.

ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН РСЪД е приел,че не е престъпление простото извършване като държане на два металдетектора,което може да бъде осъществено в съучастие и от двамата подсъдими в дома на единия от тях и при условията на член 20 алинея 2 от НК.

По отношение на укриването пък не са били събрани доказателства за подобни действия,тъй като не е било установено,че тези вещи са били за ползвани за забранена от закона дейност.В тази насока от представителя на ШУМЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА не са били ангажирани в съдебно заседание нито доказателства,нито правни доводи,обосноваващи такова обвинение.

Освен това съдът е приел,че съставът на престъплението,в което са били обвинени подсъдимите,изисква от обективна страна противозаконно,в нарушение на посочените в бланкета норми:§ 16 от ЗКН и член 152 алинея 2 от ЗКН,държане или укриване на оръдия,за които обективно следва да се установи,че са предназначени или послужили за търсене на археологически обекти.Съдът е приел,че за да бъде обоснована тезата за държане на такива оръдия,е било необходимо да се установи обективното предназначение и ползването на такива оръдия именно за целите на търсене на археологически обекти,каквито по делото не са били доказани.

И двата металдетектора,както и проникващия локатор по своята същност действително представляват оръдия,които могат да бъдат предназначени за търсене на археологически обекти.Те обаче са можели да имат и редица други предназначения,като например:търсене на метали или старо желязо,или търсене на вода,каквито доводи е навел подсъдимият Е.Ч., във връзка с установените по делото увереност на подсъдимия и на други лица относно способностите му като екстрасенс.Тази възможност за двойна употреба е довела до поставянето под регистрационен режим само на една част от металдетекторите и земепроникващите локатори - на тези,които се използват за теренни проучвания.Изпълнителното деяние не е просто държане и укриване,а противозаконното такова.Противозаконно би следвало да е държането на технически средства,които подлежат на регистрация,а не са регистрирани,като е логично е да се укриват вещи чието държане е забранено. Съгласно действащото към датата на деянието законодателство,на регистрация подлежат техническите средства по член 152 алинея 1 точка 6 от ЗКН-тези,които ще бъдат използвани за теренни проучвания.В обвинителния акт обаче не се съдържали конкретни твърдения,че било подсъдимия Ч.,било подсъдимия С. са използвали посочените уреди с такава цел,като е нямало и доказателства в тази насока.По делото не са били установени доказателства,че трите оръдия са послужили или са били съхранявани за да послужат за незаконна дейност по търсене,съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти.

 По делото не е била установена нито употребата на тези технически средства за археологически мероприятия,нито пък тяхно единствено и уникално предназначение за такива мероприятия.

В обвинителния акт е  било прието,че има инкриминирана противозаконност на това държане,поради неспазване на изискването по член 152 алинея 2 от ЗКН за регистрация на специалните технически средства по член 152 алинея 1 точка 6 от ЗКН.От заключението на техническата експертиза по безсъмнен и категоричен начин е било установено,че тези технически средства имат приложение изобщо за търсене на метални предмети под повърхността,а не само : тясно дефинирано прилагане изключително и само за търсене на археологически обекти.По отношение на тези технически средства законодателно не е установен разрешителен режим,т.е. няма ограничение, свързано с изискуемо от закона разрешение за тяхното притежаване.В ЗКН се установява само регистрационен режим по отношение на"специални технически средства”-съобразно дефиницията в § 4 от ПРЗ на ЗКН,като този регистрационен режим се свързва само с използването на тези средства за извършване на теренни проучвания или друга специализирана дейност. Специалните технически средства по ЗКН са определени и са предназначени за законна дейност по теренно проучване на археологически обекти от оторизирани лица,като по отношение на тези предмети е предвиден регистрационен режим.При липса на цел за разкриване или провеждане на археологически проучвания и присъствие на използване на специалните технически средства по принцип,не се дължи допускане на регистрация.

Такова е разрешението,дадено по силата на Решение № 4188/22.03.12 година по административно дело №7375/11 година на първо отделение на ВАС и ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел,че изискването на закона за регистрация е обвързано с прилагане на специалните технически средства за специфични дейности,предвидени в закона:на регистрация в Министерството на културата подлежат техническите средства,които се използват за осъществяване на дейност по теренни разкопки.Съдът е приел,че фактът на държане на такива технически средства сам по себе си не може да бъде съставомерен,след като държането не е непосредствено и пряко свързано с предназначение и употреба за търсене на археологически обекти.

Първоинстанционният съд се е позовал на практиката на ВКС на РБ по член 277а алинея 7 от НК,която е константна и приема,че от обективна страна за да е налице деяние,следва да има противозаконно държане,а не просто държане,като е необходимо деецът да е знаел или предполагал,че тези оръдия са послужили или ще послужат за търсене на археологически обекти без разрешение,а не че просто оръдието е възможно да се използва за това,като се е позовал на Решение № 379/05.10.2012 година по н.д.№ 1125/2012 година на първо н.о.на ВКС на РБ;Решение № 85/2012 година по н.д.№17/2012 година на трето н.о.на ВКС на РБ;Решение № 294/25.06.2012 година на второ н.о. на ВКС на РБ.

Като допълнителен аргумент за несъставомерност на деянието,описано в обвинителния акт във връзка с повдигнатото обвинение срещу подсъдимите по член 277а алинея 7 от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК съдът е отчел и обстоятелството,че въпреки установеното в § 16 от ПЗР на ЗКН задължение за собствениците на специални технически средства да поискат тяхната регистрация,предвиденият в член 147 алинея 6 от ЗКН подзаконов нормативен акт,регламентиращ процедурата по регистрация,е издаден след инкриминираното деяние:Наредба № Н-00-0001 за извършване на теренни археологически проучвания,е обнародвана в ДВ бр. 18/2011 година и е влязла в сила на 01.03.2011 година.Независимо от законоустановеното задължение за подаване на искане за регистрация на техническите средства пред Министерство на културата,не може да се вмени във вина на подсъдимите неизпълнение на това задължение,след като към датата на деянието е липсвала нормативна уредба за реда,по който да се извърши регистрацията на техническите средства.Регистрацията на такива специални технически средства е неизменно свързана с осъществяване на разрешена по реда, предвиден в закона,дейност по теренни разкопки,а и към момента на деянието не е бил регламентиран ред,по който да бъде осъществена такава регистрация.

В този смисъл ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД се е позовал и на:Решение № 340 по н.д. №992/2012 година на второ н.о. на ВКС на РБ,с което е извършена касационна проверка на Присъда №8/2012 година по ВНОХД № 305/2012 година на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД по идентичен случай.

Възприемайки изцяло изводите на първоинстанционния съд във връзка с повдигнатите обвинение против подсъдимите:С.Д.С. и Е. В. Ч..*** за извършено от тях престъпление по член 277а алинея 7 от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК и които изводи в крайна сметка са му дали основание при условията на член 304 от НПК да ги оправдае по така възведеното им обвинение,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД от своя страна прави изводите си,че оплакванията в протеста на Зам.окръжния прокурор в ШУМЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА относно оправдателната Присъда по отношение на двамата подсъдими по възведеното им обвинение по член 277а алинея 7 от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

Без да преповтаря изцяло изводите на първоинстанционния съд относно несъставомерността на извършеното от двамата подсъдими престъпление,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД акцентира на това,че:

Не е престъпление простото извършване като държане на два металдетектора,което и не може да бъде осъществено в съучастие и от двамата подсъдими в дома на единия от тях и при условията на член 20 алинея 2 от НК.

По отношение на укриването пък не са били събрани доказателства за подобни действия,защото като не е било установено тези вещи да са били ползвани за забранена от закона дейност.,

Изисква се от обективна страна противозаконно,в нарушение на посочените в бланкета държането или укриването на оръдия,за които обективно следва да се установи,че са предназначени или послужили за търсене на археологически обекти.,

Не е било доказано по безсъмнен и категоричен начин двата металдетектора,както и проникващия локатор по своята същност действително представляват оръдия,които могат да бъдат предназначени за търсене на археологически обекти и че не са можели да имат и редица други предназначения:търсене на метали или старо желязо,търсене на вода и други.,

Друг съществен и важен аргумент за несъставомерност на деянието е и обстоятелството,че въпреки установеното в § 16 от ПЗР на ЗКН задължение за собствениците на специални технически средства да поискат тяхната регистрация,предвиденият в член 147 алинея 6 от ЗКН подзаконов нормативен акт,регламентиращ процедурата по регистрация,е издаден след инкриминацията/11.04.2010 година-13.08.2010 година/,а именно:Наредба № Н-00-0001 за извършване на теренни археологически проучвания,е била обнародвана в ДВ бр. 18/2011 година и е влязла в сила на 01.03.2011 година.,

Не на последно място по важност следва да се отчете и константната практика на ВКС на РБ по член 277а алинея 7 от НК,обсъдена по –горе в мотивите на Присъдата на първоинстанционния съд.

В протеста на Зам.окръжният прокурор от ШУМЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА са направени и искания освен за осъждане на двамата подсъдими за извършено от тях престъпление по член 277а алинея 7 от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК,но и за:приложение разпоредбата на член 59 алинея 1 от НК,както и на член 68 алинея 1 от НК по отношение на подсъдимия С.;за произнасяне по веществените доказателства;за произнасяне по разноските по делото,както и да бъде изменена мярката за неотклонение за подсъдимия С.Д.С. от"Подписка"в"Задържани под стража".

По-горе в мотивите си въззивната апелативна инстанция вече изложи съображения във връзка с направените искания на Зам.окръжният прокурор от ШУМЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА за осъждане на двамата подсъдими за извършено от тях престъпление по член 277а алинея 7 от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК.

Що се касае за произнасяне по въпросите,свързани с :приложение разпоредбата на член 59 алинея 1 от НК,както и на член 68 алинея 1 от НК по отношение на подсъдимия С.;за произнасяне по веществените доказателства;за произнасяне по разноските по делото.Въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че не следва да се произнася по тях,тъй като:С Присъдата си първоинстанционния ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД вече се е произнесъл както по приложение разпоредбата на член 59 алинея 1 точка 1 от НК по отношение на подсъдимия С.Д.С.,а така също и по веществените доказателства и по разноските по делото.По отношение приложение разпоредбата на член 68 алинея 1от НК първоинстанционният  съд се е произнесъл в мотивите към присъдата си.Но дори да не е имало произнасяне с Присъдата по тези въпроси,то редът не е въззивното апелативно производство,а това по член 306 алинея 1 точки 3 и 4 от НПК.

Друг е и редът за произнасяне по искането за изменение мярката за неотклонение за подсъдимия С.Д.С. от "Подписка"в"Задържани под стража".

По гореизложените съображения въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че оплакванията в протеста на Зам.прокурора в ШУМЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА в наказателно-оправдателната й част по отношение на подсъдимите:С.Д.С. и Е. В. Ч.,ЕГН **********,*** се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:Оплакванията както в протеста на Зам.окръжен прокурор в ШУМЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,така и във въззивната жалба на защитата на подсъдимия С.Д.С. се явяват изцяло неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение,а Присъдата на ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена изцяло.

При служебната проверка на постановената Присъда от ШУМЕНСКИ окръжен СЪД въззивната апелативна инстанция не констатира пропуски или нередности,които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание член 338 от НПК,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4 от 04.03.2014 година по НДОХ № 412/2013 година на  ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,по НОХД с подсъдими:С.Д.С.,ЕГН **********,*** и Е. В. Ч.,ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

 

 

                          

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

  

 

 

 

                                                                                           1:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ : 

                                                

                                                                                 2: