Р Е Ш Е Н И Е

 

126

 

13.06.2016 година, град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  - Наказателно отделение, на дванадесети май, година две хиляди и шестнадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ЛОЛОВА

   ЧЛЕНОВЕ:ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 124 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда №15 по НОХД № 1744/2015г. по описа на същия съд, постановена на 29.01.2015г. е признал подс. К.Р.И. за ВИНОВЕН в това, че на 22.05.2015г. на кръстовището на с. Кичево с пътя с.Каменар - с.Долище, обл.Варна при управление на моторно превозно средство, лек автомобил „Волво В70" с per. № В 4852 ВА нарушил правилата за движение чл.6, т.1 и чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.45 ал.1 и ал.2 от ППЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на три лица: П.П.Д., Р.С.Б. и Н.Ж. Х., както и тежки телесни повреди на Н.Н.Р. и Х.Ю.В., поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ пр.1 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 вр. чл.54 и 58а от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Със същата присъда и на основание чл.304 от НПК подсъдимия И. е оправдан по първоначалното обвинението деянието да представлява „особено тежък случай”.

На основание чл.343г от НК подс. К.И. е лишен от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

Подсъдимият е осъден  да заплати и направените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби на:

- подс. И., чрез защитника му – адв. Н.В. /ВАК/, с молба за намаляване размера на наложените на подзащитния му наказания предвид превеса на смекчаващите вината обстоятелства;

- повереника на ч.обвинители Ж. и Р. Ж., К.Н. и С.Б. – адв.В.П. /ВАК/, с искане деецът да бъде осъден по – първоначалното обвинение  - по квалификацията „особено тежък случай”, като бъде завишено наказанието му към максимално предвидения размер.

 В съдебно заседание  пред състава на АС – Варна подсъдимият редовно призован се явява лично и се представяла от редовно упълномощения си защитник адв. Н.В. /ВАК/

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на така подадените жалби, намира, че от една страна, не е налице квалиф. обстоятелство „особено тежък случай”, а от друга, че наложеното  наказание на подсъдимия е справедливо.

Повереникът на частните обвинители Ж. и Р. Ж., К.Н. и С.Б. поддържа жалбата си с аргументи, че деянието на подс. И. съставлява „особено тежък случай”.

Защитникът на подс. И. поддържа жалбата и акцентира върху значителния брой смекчаващи вината обстоятелства, което според него предполага определяне на по- ниско наказание, като счита, че няма пречка да бъде приложен  и института на условното осъжданe, въпреки тежкия съставомерен резултат.

 

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбите  на подс. И. и на частните обвинители са неоснователни по следните съображения:

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направили подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че  самопризнанията на подсъдимия И. се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: На 22.05.2015г. подс.И., заедно с пострадалите Н.Ж. Х., Р.С.Б. и П.П.Д., по предварителна уговорка, се отправили към гр. Балчик. Тръгнали около обяд от Техническия Университет - гр. Варна с лек автомобил „Волво" с per. № В 48 52 ВА собственост и управляван от подс. И.. В колата на предната седалка до него седял П.Д., а отзад зад шофьора Н. Х. и до нея Р.Б.. Автомобилът се движел по пътя след с. Каменар в посока на кръстовището с пътя за с. Кичево - местност „Аксаковска панорама", землището на гр. Аксаково, обл. Варна. В дясно от пътя имало отклонение с поставена табела за гр. Балчик, а след него затревен триъгълен остров, достигащ до кръстовището. В началото на затревения триъгълник имало знак „Г11" /преминаване отляво или отдясно на знака/ и след него на 1.50м преди края на триъгълния остров знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!"

Същевременно, по пътя между с. Кичево и местност „Аксаковска панорама" - гр. Аксаково се движел микробус „Мерцедес" с per. № СС 19 25 РВ, управляван от св. А.М.. В микробуса пътували още: на предна седалка св. Н.Р., на вторите седалки: зад водача - св. Х.В. и в дясно – св. Г.А., на третата седалка: в ляво св. Р.Р., а в дясно св. М.И.. След като преминали пътя покрай кв. Виница те се движили в посока гр. Дулово, както и колегите им- свидетелите Ю.Х., М.И. и Г.С.. Последните трима, пътували отделно с лек автомобил, марка „Опел Вектра", с per. № СС 9978 ЕВ, управляван от св. Ю.Х.. Микробусът се движил след лекия автомобил. Преди кръстовището на пътя с. Каменар- с. Долище, и с. Кичево - местност „Аксаковска панорама", по пътното платно имало уширение и поставени следните знаци: на 100м пред уширението „А40" -„Внимание! Участък с концентрация на ПТП" и табела „Т1"100м. След този знак, на около 50 метра от него имало поставен знак „ А 26"- „Кръстовище с път без предимство" и под него знак „В26“ „60"-„Забранено е движението със скорост по - висока от обозначената" /60км/ч/.

Около 13,15ч.-13.20ч, подс. И., без да спре автомобила си, за да се огледа за автомобили по пътя с предимство, навлязъл в кръстовището, като не се съобразил с поставения знак „Б2”. В същото това време в кръстовището бил навлязъл и движещият се по пътя с предимство микробус, управляван от св. М.. В кръстовището, на разстояние 4.30м преди ориентира /съгласно огледния протокол/ и на 5.67м вляво от него по посока на движението на микробуса последвал удар между двата автомобила, като л.а. „Волво" с дясната си предна половина ударил микробуса „Мерцедес" в предната му част. Непосредствено преди сблъсъка св. М. се опитал да завие на дясно, за да избегне удара, но въпреки това не успял да го избегне. При удара лекият автомобил се завъртял около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата страна, плъзнал се косо на пътното платно, след което го напуснал и се спрял в страни от пътя в тревните площи в ляво по посоката на движението си. Микробусът от своя страна също се завъртял от удара около вертикалната си ос в посока на часовниковата стрелка. Плъзнал се по пътя по посока на движението си след което напуснал пътното платно в дясно, спрял перпендикулярно на пътното платно, с предната си част на банкета, а задната на пътното платно.

Няколко секунди преди настъпване на ПТП, движейки се с около 60-70км/ч., преминал л.а. „Опел Вектра", управляван от св. Хабил. На около 200 м след  кръстовището той погледнал в огледалото за обратно виждане и забелязал, че в района има „пушилка". Тъй като предположил, че е станала катастрофа с микробуса на колегите му, направил обратен завой и придвижил автомобила си на около 50 метра в посока на кръстовището. Докато тичали към катастрофиралия микробус, свидетелите от „опела” видели, че по дясната пътна лента имало разпръснати множество вещи от микробуса. Водачът на микробуса - св. А.М. се обадил по телефона на собственика на  му св. Ж. М. и го уведомил за настъпилото ПТП. Последният незабавно се отправил към местопроизшествието. През това време, св. Р.Р., чувствайки болки сам напуснал микробуса и видял, че на земята лежи св. Ю.В.. Той направил няколко крачки и също легнал на земята, до микробуса. До него приближил св. М.И., дал му да пие вода и по негов съвет се отправил към тежко пострадалия св. Х.. Последният с много усилия напуснал МПС и легнал на земята. Св. Г.А., отворил дясната врата на микробуса и излязъл, пил вода и също легнал до микробуса. Св. М.И. също напуснал микробуса и чувствайки, че му прилошава седнал на земята. С много усилия, от микробуса излязъл и св. Н.Р. и също легнал на земята, до микробуса. Последен от микробуса излязъл св. А.М., като се придвижвал на колене. През това време, в района на местопроизшествието пристигнали и спрели няколко автомобила, управлявани от свидетелите: Н.Г., С.С., С.М. и П.Б.. В 13.23ч. св. Стоянов позвънил на тел. 112 и сигнализирал за настъпилото ПТП. Междувременно на местопроизшествието пристигнал и св. Ж. М., полицейски служители от РУ Аксаково и три линейки. На място медицинските екипи констатирали смъртта на тримата пътника от лекия автомобил „Волво", а петима от пострадалите от микробуса били откарани в болница.

 Настоящият състав на АС-Варна установи, че на досъдебното производство са били събрани всички относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. От друга страна, процесуално-следствените действия са били извършени при спазване на реда, предвиден в НПК. За да обоснове изводите си първоинстанционният съд е дал кредит на показанията на многобройните свидетели, които обаче не е оценил изолирано, а в съвкупност,  съпоставяйки ги с писмените доказателства, с  приетите, като компетентно изготвени заключения по СМЕ, СХЕ и автотехническа експертиза /САТЕ/.

От заключенията по :

1. СМЕ № 250/2015г. се установява, че в следствие на ПТП подс. И. получил множество контузии в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на главата, дясната гръдна половина, левият горен крайник.

2. СМЕ №249/2015г. се установява, че в резултат на ПТП водача на микробуса св. М. е получил множество травматични увреждания - в областта на лицето, дясното рамо и дясното коляно. В своята съвкупност те обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

3. СМЕ № 248/2015г. се установява, че в резултат на ПТП, св. М.И. е получил контузия на главата и разкъсно - контузна рана в областта на главата, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

4. СМЕ № 247/2015г. се установява, че в резултат на ПТП, св. Р.Р. е получил контузия на главата и шията, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

5. СМЕ №244/2015г. се установява, че в резултат на ПТП св. Н.Р. е получил множество контузии, в резултат на удар с или върху тъпи и твърди премети, както и травматично увреждане – разкъсване на черен дроб и голямо було, определили разстройство на здравето опасно за живота. Същото е съществувало постоянно от получаването му до оперативната интервенция т.е. налице е било постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота.

6. СМЕ № 246/2015г. се установява, че в резултат на ПТП св. Х.В. получил счупвания на основата на черепа, носни кости,  долната челюст, дясната лъчева кост, разкъсване на слезка с излив на кръв в коремната кухина, откъсване на низходящото дебело черво, прорезни рани, кръвонасядания и ожулвания по лицето. Разкъсването на слезка наложило оперативното й отстраняване. Създала се е реална опасност за живота на пострадалия и без извършената хирургическа намеса е щял да настъпи смъртен изход. В този смисъл увреждането му е обусловило постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота.

7. СМЕ №110/2015г. се установява, че причина за смъртта на П.Д. е тежката гръдна травма, предизвикала разкъсване на стената на дясната камера на сърцето, излив на около 300 мл кръв в перикардната торбичка, тампонада на сърцето. Налице е пряка причинно следствена връзка между травматичните увреждания и настъпването на смъртта.

8. СМЕ № 109/2015г. се установява, че причина за смъртта на Р.Б. е тежката несъвместима с живота гръдно - коремна травма с разкъсване на ляв главен бронх и лява белодробна артерия, черен дроб и слезка. Между установените травматични увреждания и настъпилия смъртен изход е налице пряка причинно - следствена връзка.

9. СМЕ № 108/2015г. се установява, че причина за смъртта на Н. Х. е тежка комбинирана, несъвместима с живота травма - глава, гърди , корем с тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол, хипофизата, прекъсване на структурата между черепната основа и гръбначния стълб, разкъсване на слезката и др. Всички описани травматични увреждания са в резултат на действието на твърди, тъпи предмети в посока отпред на зад и леко от дясно на ляво в областта на дясната челнотеменнослепоочна област, дясната повърхност на гръдния кош и корема със значителна сила.

10. СХЕ 695/25.05.2015г. в кръвта на подс. К.И. не е открито наличие на етилов алкохол.

11. СATE се установява, че в момента на удара л.а. „Волво" е бил с 0,46м в лявата за него лена за движение и с 1,30м в дясната лента. Микробусът „Мерцедес" с 0,96м от ширината си в лява за него лента за движение и с 1,03м в дясната лента. Надлъжните оси на двата автомобила са сключвали помежду си ъгъл от около 90 градуса. Началният контакт между предния ляв край на „Мерцедеса" и предната дясна врата на л.а. „Волво" е на 4.30м преди ориентира и на 5.67м вляво от него по посока на движението на микробуса „Мерцедес". Скоростта на движение на микробуса „Мерцедес" в момента на удара и непосредствено преди произшествието е била около 102,74 км/ч, а тази на л.а. „Волво" около 61.86 км/ч. Водачът на л.а. „Волво" е имал видимост към пътя, по който се е движел микробуса на разстояние около 167м преди мястото на удара, а водача на микробуса на разстояние около 80м. Дължината на опасната зона за спиране на л.а. „Волво" била 42,88м, а тази на микробуса при горната скорост - 117,3м, а при движение с разрешената от 60 км/ч - е била 50,19м. Водачът на л.а. „Волво" е имал видимост към микробуса когато се е намирал на около 167м преди мястото на удара, а водачът на „Мерцедеса" на около 80м преди мястото на удара. Когато л.а. „Волво" е излязъл пред дърветата, ограничаващи видимостта надясно микробусът се е намирал на 133м от мястото на удара и водачите на двата автомобила са имали видимост един към друг. Според експерта водачът на л.а. „Волво" е могъл да избегне произшествието, като спре на знак „Стоп" и пропусне микробуса, чийто водач е имал предимство за движение. Ако водачът на л.а. „Волво" е забелязал късно приближаващият микробус „Мерцедес", при скоростта с която се е движил, би могъл да избегне удара чрез навлизане надясно в ръкава за с. Кичево. Водачът на микробуса не би могъл да избегне удара, както при скоростта с която се е движел, така и ако се е движел с разрешената скорост от 60 км/м.

 Във връзка с така ценените доказателства и установеното от фактическа страна, съдът, анализирайки цялата доказателствена съвкупност, правилно и законосъобразно е приложил и материалния закон досежно реализирания от подсъдимия съставомерен резултат. С действията си подс. И. е нарушил  разпоредбите на чл.6 , т.1 и чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл. 45 ал.1 и ал.2 от ППЗДвП, като тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалите три лица П.П.Д., Р.С.Б. и Н.Ж. Х., както и реализираните в резултата на деянието тежки телесни повреди на Н.Н.Р. и Х.Ю.В.. Нарушавайки правилата за движение, подс.И. не е изпълнил задължението си да съобрази своето поведение с пътните знаци, като спре, за да пропусне движещите се по пътя с предимстово, респ. микробуса, управляван от св. А.М.. Настъпилият съставомерен  резултат е в пряка причинно – следствена връзка с поведението на подсъдимия. Нарушавайки цитираните по-горе правилата за движение по пътищата, подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна състав на деянието по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ пр.1 вр.ал. 1вр. чл. 342 ал.1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, т. к. е правоспособен водач на МПС.

Едно от оплакванията, обективирано в жалбата на повереника на ч.обвинители е, че подс. И. неправилно е бил оправдан от първостепенния съд по отношение на по – тежката квалификация, а именно деянието му да съставлява „особено тежък случай”. Този аргумент не се споделя от настоящата инстанция поради следното: по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, “особено тежък случай” е този, при който извършеното престъпление, с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, като двете изисквания са кумултивни предвидени от законодателя. Преценката, дали е налице такъв случай се прави, както с оглед на вредните последици, така и с оглед личността на дееца. В конкретния случай дянието му е с изключително висока степен на обществена опасност – нещо което е установено безспорно, но такава не е налице по отношение на дееца. Същият е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни и степента на обществената му опасност е ниска, поради което деянието му не съставлява особено тежък случай по смисъла на закона.

 

По оплакването на подс. И. за несправедливост на наложеното наказание: Съставът на въззивната инстанция се солидаризира с констатацията на първостепенния съд, относно отчетената висока степен на обществена опасност на деянието и ниската такава за дееца. Обосновано този извод е довел и до определянето на наказанието „лишаване от свобода” към средния размер предвиден в закона от шест години и шест месеца лишаване от свобода, при съответен баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, сред които: добри характеристични данни, чисто съдебно минало, липса на противообществени прояви, както и при отчитане на факта, че водача на микробуса – св. А.М. също е допуснал нарушение на правилата за движение, като се е движел със скорост 102.55 км/ч при ограничение на същата на 60 км/ч, с което е допринесъл за настъпването на пътнотранспортното произшествие. В този смисъл жалбата на подсъдимия е неоснователна, тъй като при индивидуализацията на наказанието му са отчетени всички смекчаващите отговорността обстоятелства,  и няма основание за неговото намаляване. Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно -правното положение на осъдения, още по-малко такива по смисъла на чл. 55 от НК, така че претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание следва да се възприеме като неоснователна. Поначало следва да се отбележи, че това оплакване е декларативно заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи.

В съответствие с проведената съкратена процедура, законосъобразно и на основание чл.58а от НК размерът на така определено наказание е редуцирано на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Предвид факта, че така определено, същото е адекватно и справедливо, е безпредметно обсъждане приложението на  разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, с оглед искането на защитата на подс. И..

Не така стои обаче въпроса с наложеното наказание „лишаване от право да  се управлява МПС”:същото съставът на АС – Варна намира за занижено. От една страна, е налице изключително тежък съставомерен резултат /смърт на  три лица и тежки телесни повреди на две лица/. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.49 ал.3 НК, срокът на това наказание започва да тече от влизането на присъдата в сила, т.е. с изтърпяването на наложеното наказание в мястото за лишаване от свобода и след освобождаването му, подс. И. вече ще може да управлява МПС. Изложеното обуславя увеличаване размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, като настоящата инстанция счита, че то следва да надвиши срока на лишаването от свобода с една година, за да бъде подсъдимия превъзпитан и най-вече, занапред да съобразява поведението си на пътя, така че да не застрашава живота и здравето на останалите участници в движението. Така определено, то ще е съответно на критериите по чл.54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Гореизложеното обуславя основателност на жалбата на ч. обвинители досежно увеличаване размера на наказанието.

При служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата.

 

Водим от горното и на основание чл.337 ал.2 т. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №15 на Варненски окръжен съд по НОХД 1744/2015г., постановена на 29.01.2016г. в наказателно – осъдителната й част като УВЕЛИЧАВА определеното на подсъдимия К.Р.И. наказание лишаване от право да управлява МПС от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА  - на ПЕТ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.