Р Е Ш Е Н И Е

 

194

 

гр.Варна,           01.12.2015г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора И. ТОДОРОВ и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 125 по описа на ВАпС за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:

·        въззивен протест на прокурор при ВОП

·        жалба от защитника на подс.Г.И., ЕГН **********

·        жалба от защитника на подсъдимия Радко И., ЕГН **********

против присъда № 33 от 24.03.2015г. по НОХД № 1628/2014 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

С атакувания съдебен акт Н.М.В., ЕГН ********** е била призната за виновна за осъществено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1, предл.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което на основание чл.58а НК /ДВ бр.27/09г./ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила; ВОС е наложил и КОНФИСКАЦИЯ на поземлен имот с площ от 850 кв.м. находящ се в обл.Варна, общ.Долни чифлик, с. Старо Оряхово, ул.”Витоша„ № 18 УПИ № XV-385 кв.34, както й сграда находяща се в обл.Варна, общ.Долни чифлик, с. Старо Оряхово, ул.”Витоша„ № 18, жилищна сграда на един етаж със ЗП от 72 кв.м. и маза под етажа с площ от 72 кв.м. в УПИ № XV-385 кв.34;

С атакуваната присъда е била ангажирана наказателната отговорност и на възз.Г.П.И. за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 предл.1 т.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за което при приложението на чл.58а НК /ДВ бр.27/09 г./ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК й е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и КОНФИСКАЦИЯ на собствените части от: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ кв. рег.3 парцел УПИ V-185, площ 920 кв.м. област Варна, община Долни Чифлик с.Старо Оряхово ул.”Цар Симеон” № 16, както и жилищна сграда площ от 420 кв.м. в област Варна, община Долни Чифлик, с.Старо Оряхово, ул.”Цар Симеон” № 16 в североизточната част с ОЗП 420 кв.м., ведно с лятна кухня с ЗП от 60 кв.м. и гараж ЗП от 35 кв.м. в УПИ  V-185 кв.3 с площ от 920 кв.м.; по реда на чл.68 ал.1 от НК ВОС е привел в изпълнение наказанието, наложено на Г.И. с присъда по НОХД № 1980/10г. по описа на ВОС, влязла в сила на 12.01.2011г. в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да търпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

С оспорения съдебен акт и възз.Р.Б.И. е бил признат за виновен, че е осъществил състав на престъпление по смисъла на чл.255, ал.3, вр. ал.1, предл.1, т.1 от НК вр. чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.58а, ал.1 от НК редуцира до размер от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, както и КОНФИСКАЦИЯ на собствените части от: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ кв. рег.3 парцел УПИ V-185, площ 920 кв.м. област Варна, община Долни Чифлик с.Старо Оряхово ул.”Цар Симеон” № 16, както и жилищна сграда площ от 420 кв.м. в област Варна, община Долни Чифлик, с.Старо Оряхово, ул.”Цар Симеон” № 16 в североизточната част с ОЗП 420 кв.м., ведно с лятна кухня с ЗП от 60 кв.м. и гараж ЗП от 35 кв.м. в УПИ  V-185 кв.3 с площ от 920 кв.м.

 

В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски.

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по протест на прокурор при ВОП, с която се оспорва правилното приложение на закона с присъдата спрямо подсъдимите В. и И., по отношение на които съдът е възприел, че следва да определи наказание по реда на чл. 58 а от НК в редакцията му, въведена със ЗИДНК, публикуван в ДВ бр. 27/10.04.2009 г., в сила на 13.04.2009 г. Поддържа се становището, че двете подсъдими са довършили извършеното от всяка от тях продължавано престъпление при действието на чл. 58 а от НК в редакцията му, въведена със ЗИДНК, публикуван в ДВ бр. 26/06.04.2010 г. В този случай съдът е бил лишен от възможност за преценка по чл.2, ал.2 от НК и е следвало да приложи чл. 58 а от НК именно в тази му редакция /въведената със ЗИДНК ДВ бр. 26/06.04.2010 г., в сила на 09.04.2010 г. Въззивната инстанция е сезирана с искане за изменение на присъдата на Окръжен съд – Варна, постановена по НОХД № 1628/2014 г. по отношение на подсъдимите Н.М.В. и г. П.И. в частта, в която съдът е приложил чл. 58 а от НК в редакцията му въведена със ЗИДНК, публикуван в ДВ бр. 27/2009 г. и определяне на наказания за извършените от всяка от подсъдимите В. и И. престъпления с приложение на чл. 58 а ал.1 от НК в редакцията му, въведена със ЗИДНК публикуван в ДВ бр. 26/2010 г., в сила на 09.04.2010 г.

Жалбата на защитника на подсъдимата Г.И. е бланкетна – в нея се твърди, че присъдата е неправилна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, както и че наложеното наказание е несправедливо. Въззивната инстанция е сезира с искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на ВОС, или в условията на евентуалност – за оправдаване на подс.Г.И. по предявеното й обвинение, или пък намаляване на наложеното й наказание.

Аналогично е съдържанието на жалбата на защитника на подс.Р.И. – с нея отново бланкетно се навеждат същите оплаквания и се правят идентични искания.

Постъпило е и писмено възражение от подс.Н.В., чрез нейния защитник, в което се излага несъгласие с доводите на прокурора, макар да се споделя принципното становище, че продължаваното престъпление се счита за довършено в момента на прекратяване му. Становището е за правилност на изводите на ВОС относно приложимия материален закон и в частност изменената редакция на чл.58а НК.

В съдебно заседание въззивният прокурор поддържа протеста на изложените в него основания. По отношение на жалбите изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата Г.  И. в лицето на адв.Т. от ВАК поддържа жалбата и развива доводите си в няколко насоки. На първо място оспорва законосъобразното приложение на чл.68 от НК, като заявява становище, че ВОС неправилно е привел в изпълнение наказанието по предходното осъждане, тъй като то било преди това групирано с други две осъждания. На следващо място се оспорва възприетата от ВОС фактическа обстановка относно момента на възникване на задължението на подс.Г.И. за регистрация по ЗДДС. Застъпва се виждането, че за данъчните органи е стояла възможността служебно да регистрират лицето при констатация, че са настъпили законовите предпоставки, и като те не са сторили това, те са бездействали и съответно не следвало да черпят права от това свое поведение. Твърди се, че именно поради неправилното възприемане на момента на възникване на задължението за регистрация по ЗДДС за Г.И. ВОС е изложил мотиви, които били в противоречие с диспозитива на присъдата. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС, в условията на евентуалност се иска отмяна на наложената конфискация на имуществото на подс.И., както и отмяна на постановеното по реда на чл.68 НК привеждане в изпълнение на предходно наложено наказание „Лишаване от свобода”.

В пледоарията си по съществото на делото адв.Бр.Б. – защитник на подс.Г.И., доразвива оплакванията на доверителката си, изложени от защитника й адв.Т.. От своя страна твърди, че в нито един момент не било изследвано в конкретика какви са били реализираните от подс.И. доходи – нито в ревизионното, нито в наказателното произвоство – просто били събрани месец по месец цифри и определени някакви данъчни задължения. На следващо място се оспорва правилното приложение на чл.26 от НК, тъй като защитата намира, че след като Г.И. е била осъдена за данъчно престъпление, осъществено през близък на инкриминирания период от време, то в такъв случай правилната квалификация би следвало да обхваща всички деяния в едно общо продължавано престъпление. На последно място се поддържа и оплакването за несправедливост на наложеното наказание, мотивирано с влошеното здравословно състояние на подс.Г.И..

Защитата на подс.Р.И. се солидаризира с изложеното от името на подс.Г.И. и също претендира отмяна на постановената присъда, като се иска или връщане на делото на първата инстанция, или оправдаване или пък намаляване на наложеното наказание.

Адв.И.-К. – защитник на подс.Н.В., в пледоарията си пред въззивната инстанция излага виждането си за неоснователност на протеста. Същевременно обаче, без да е подадена жалба от подс.В., предлага на ВАпС да постанови нова присъда, с която да оправдае доверителката й по предявеното данъчно престъпление, щото поведението й макар да било обективно съставомерно, липсвала субективната страна.

В последната си дума подсъдимите заявяват, че не са знаели, че трябва да се регистрират по ЗДДС и ако данъчните органи ги били уведомили, те щели да сторят това и да си плащат редовно данъците. И тримата заявяват, че не се чувстват виновни.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира оплакванията на защитата на подсъдимия за неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Било е образувано по внесен във ВОС обвинителен акт срещу Н. М., Г.И. и Р.И. по обвинения за извършено от всеки от тях престъпление по  чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, пр.1, т.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от тримата подсъдими:

Наказателното производство е започнало по сигнал от кмета на с.Старо Оряхово, обл.Варна за заселващи се в с.Старо Оряхово лица, които без да упражняват трудова дейсност демонстрират завидно имотно благополучие. ВОП възложила на ТД на НАП - Варна извършване на данъчни ревизии на визираните лица за задължения по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ/. Вследствие на извършените ревизии било констатирано следното:

По отношение на подс.Н.В. е бил издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1104921/22.12.2011г. /т.3, л.46 - л.73/ и ревизионен акт/ РА/ №031104921/03.02.2012г., с който са били установени задължения по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ и по ЗДДС /т.3, л.33-45/. Ревизираният период за данъчните задължения на лицето е от 01.01.2005г. до 31.12.2010г. Подс.Н.В. била регистрирано по смисъла на чл.82, ал.2 от ДОПК лице в ТД на НАП – Варна, като физическо лице без дейност като ЕТ. През периода от 14.12.2007г. до 14.09.2010г. тя не е упражнявала дейност в търговски обекти и не е ползвала ЕКАФП. В. била представляващ ДЗЗД «Н.», регистрирано на 24.08.2005г. по ф.дело № 1/2005 г. на ВОС. Доходите, които получила за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2010г. били от ясновидство съгласно приобщените в хода на ревизионното производство с протокол №1104921-1/13.12.2011г. /папка 3 от Приложения към РА 03110192/03.02.2012г., л.490-491/ писмени декларации от подс.Н.В. /папка 3 от Приложения към РА 03110192/03.02.2012г., л.479-482/, в които тя декларирала, че осъществява дейността «ясновидство» от 01.01.2007г., изразяваща се в следното: клиентите се обаждат по телефона и тя ги консултира; ако са доволни, изпращат пари по пощата. Това е в случаите, когато живеят в други населени места извън гр.Варна. С клиентите от гр.Варна си определяли срещи за консултация, но те също плащали по пощата, когато били доволни, защото подс.В. ***. За тези доходи подс.В. съобщила и в депозираните в хода на данъчната ревизия обяснения с вх. № Вх.К-16196/2011г. /папка 2 от Приложение към РА 03110492/03.02.2012г., л.783 - 784/ и становище на подс.В. *** във връзка с уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК №2930-31/27.10.2011г. /папка 2 от приложение към РА 03110492/03.02.2012г., л. 760/. В. подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както следва:

·        За 2007г. - ГДД с вх. №0300033519/15.12.2010г. с декларирани по приложение III - Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения - 64 937 лв. В таблица 6 - Доходи от упражняване на свободна професия - „Ясновидство" доходи в размер на 64 937 лв.

·        За 2008г. - ГДД с вх.№034390803590113/27.02.2009г. с декларирани по приложение III - Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения - 95 800лв.. В таблица 6 - Доходи от упражняване на свободна професия - „Ясновидство" доходи в размер на 95 800 лв.

·        За 2009 г. - ГДД с вх.№ 034390903589914/12.03.2010 г.с декларирани по приложение III - Доходи от друга стопанска дейност, в таблица 6 -Доходи от упражняване на свободна професия - „Ясновидство" - доходи в размер на 1 17 685 лв.

В хода на ревизионното производство подс.В. подала и декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК /папка 2 от приложение към РА 03110492/03.02.2012г., л. 736- л.741/, в която като източник на доходи отново е посочила «доходи от свободна професия - ясновидство» по ГДД 0300033519 в размер на 64 937 лв.

В хода на ревизионното производство от «Български пощи» ЕАД е била изискана и приобщена по делото информация относно пощенски и телеграфни записи, получени от подс. Н.В. за извършваната услуга «ясновидство» /протокол № 031831100001394/21.02.2011г. - папка 3 от приложение към РА 03110492/03.02.2012 г., л.398-408/.

Съгласно приобщеното заключение на назначената в досъдебна фаза съдебно-счетоводна експертиза /т.2, л.118-142/, за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2010г. подс.В. получила суми с пощенски и телеграфични записи за извършени услуги по периоди, както следва: За 2007 г.-64 937 лв; за 2008 г.-95 800 лв; за 2009 г. - 117 685 лв; за 2010 г.-32 928 лв.

Видно от заключението на ССчЕ /т.2, л.119- л.140/, към 31.10.2007г. подс.В. е достигнала облагаем доход /от пощенските записи, изпращани й като възнаграждение за ясновидска дейност/ в размер на 50 077 лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.11.2007 г. на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС, което тя не сторила. Основанието за регистрация по ЗДДС за подс.В. е отпаднало към 31.08.2010г., т.к. оборотът е спаднал под 50 000 лв /48 923 лв/. Съгласно чл.108 ал.1 от ЗДДС основание за дерегистрация по избор възниква, за лице, регистрирано на основание чл.96 от ЗДДС, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация. За периода от 15.11.2007г. до 31.08.2010г., съгласно чл.2, вр. чл.12, ал.1 от ЗДДС, ДДС се дължи за всяка облагаема доставка. Облагаемите доставки съгласно получените от подс.В. пощенски записи и съответно дължимия ДДС, определени по реда на чл.86 ал.1 от ЗДДС, за данъчни периоди м. ноември 2007 г. до м. юни 2010 г., както и за данъчен период м. август 2010 г., са както следва: облагаеми доставки общо в размер на 246 010 лв и дължим ДДС общо в размер на 41 001.65 лв.

Подс. В. е не е подала справки-декларации по ЗДДС, изискуеми по силата на чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчни периоди м. ноември 2007г. до м. юни 2010г. вкл., както и за данъчен период м. август 2010г.. Видно от приложение № 1 към ССчЕ /т.2, л.138/, данъчните задължения - ДДС, за всеки от данъчните периоди, са както следва:

1.    за м.ноември 2007г., ДДС за внасяне в размер на 683, 33 лева;

2.    за м.декември 2007г., ДДС за внасяне в размер на 1558, 33 лева;

3.    за м.януари 2008г., ДДС за внасяне в размер на 1830,00 лева;

4.    за м.февруари 2008г. ДДС за внасяне в размер на 2815,83 лева;

5.    за м.март 2008г. ДДС за внасяне в размер на 1508, 33 лева;

6.    за м.април 2008г. ДДС за внасяне в размер на 1343, 33 лева;

7.    за м.май 2008г., ДДС за внасяне в размер на 958,33 лева;

8.    за м.юни 2008г., ДДС за внасяне в размер на 1620,00 лева;

9.    за м.юли 2008г. ДДС за внасяне в размер на 873,33 лева;

10.                      за м.август 2008г. ДДС за внасяне в размер на 786,66 лева;

11.                      за м.септември 2008г. ДДС за внасяне в размер на 810,00 лева;

12.                      за м.октомври 2008г., ДДС за внасяне в размер на 2111,67 лева;

13.                      за м.ноември 2008г., ДДС за внасяне в размер на 341,67 лева;

14.                      за м.декември 2008г., ДДС за внасяне в размер на 969,17 лева;

15.                      за м.януари 2009г., ДДС за внасяне в размер на 4358, 33 лева;

16.                      за м.февруари 2009г., ДДС за внасяне в размер на 5065,00 лева;

17.                      за м.март 2009г., ДДС за внасяне в размер на 652, 50 лева;

18.                      за м.април 2009г., ДДС за внасяне в размер на 1489,17 лева;

19.                      за м.май 2009г., ДДС за внасяне в размер на 1791,67 лева;

20.                      за м.юни 2009г., ДДС за внасяне в размер на 883,33 лева;

21.                      за м.юли 2009г., ДДС за внасяне в размер на 1110,00 лева;

22.                      за м.август 2009г., ДДС за внасяне в размер на 710,00 лева;

23.                      за м.септември 2009г., ДДС за внасяне в размер на 863,33 лева;

24.                      за м.октомври 2009г., ДДС за внасяне в размер на 796,67 лева;

25.                      за м.ноември 2009г., ДДС за внасяне в размер на 712,50 лева;

26.                      за м.декември 2009г., ДДС за внасяне в размер на 1181,67 лева;

27.                      за м.януари 2010г., ДДС за внасяне в размер на 961,67 лева;

28.                      за м.февруари 2010г., ДДС за внасяне в размер на 870,83 лева;

29.                      за м.март 2010г., ДДС за внасяне в размер на 320,00 лева;

30.                      за м.април 2010г., ДДС за внасяне в размер на 98,33 лева;

31.                      за м.май 2010г., ДДС за внасяне в размер на 160,00 лева;

32.                      за м.юни 2010г., ДДС за внасяне в размер на 541,67 лева;

33.                      за м.август 2010г., ДДС за внасяне в размер на 225,00 лева;

От горното следва, че общият размер на недекларираните от подс.В. данъчни задължения по ДДС, е 41 001.65 лева.

 

По отношение на подс.Г.И. е бил издаден Ревизионен доклад/РД/ № 1203049/19.11.2012г. /т.3, л.131- л.181/ и ревизионен акт/ РА/ № 031203049/27.12.2012г. /т.3, л.116-130/, с който са били установени задължения по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ и ЗДДС. Ревизираният период за различните данъчни задължения е от 01.01.2007г. до 30.04.2011г. И. не била регистрирана, като едноличен търговец. Регистрирана била по реда на ДОПК в ТД на НАП - гр.Варна. Тя била член на неперсонифицирано дружество ДЗЗД «Иванови» ЕИК по БУЛСТАТ 1148040660, регистрирано през 2006г.. През ревизирания период подс. И. извършвала дейност: екстрасенс /гадателство/. Същата е представила удостоверение № 116 на сътрудник - изследовател «Първа степен - оператор и хармонизатор по «Ултрасенсорна мултимедиаторика и феноменология», издадено от Националния институт по ултрасензорна мултимедиаторика и феноменология, с дата на първа регистрация 21.10.2007г./папка 2 от Приложения към РА 031203049/27.12.2012г., л.1013-1014/. Основните доходи, които подс. Г.И. получила през ревизирания период, били от «ясновидство».

Съгласно заключението на приобщената по делото ССчЕ И. получила суми с пощенски и телеграфически записи за извършени услуги в следните размери:

за 2007г.. - 205 170 лв.;

за 2008г.- 158 955 лв.;

за 2009г.- 164 445 лв.;

за 2010г. - 105 120 лв.;

за 2011г. - 15 375 лв.;

за 2012г.- 1920 лв.

Съгласно ССчЕ реализираният оборот по месеци, включващ установените приходи от получени записи, е както следва: М.януари 2007г. - 17800 лв. /сума на получени записи/облагаем оборот и оборот с натрупване/; м.февруари 2007г. - 15 720 лв. сума на получени записи/облагаем оборот и 33 520лв. оборот с натрупване; м.март 2007г. - 25 110 лв. сума на получени записи/облагаем оборот и 58 630 лв. оборот с натрупване; м.април 2007г. - 22 360 лв. сума на получени записи/облагаем оборот и 80 990 лв. оборот с натрупване; м.май 2007г. - 20 500 лв. сума на получени записи/облагаем оборот и 101 490 лв. оборот с натрупване; м.юни 2007г. - 32 580 лв. сума на получени записи/облагаем оборот и 134 070 оборот с натрупване.

Към 01.04.2007г. подс.И. е достигнала облагаем оборот над 50 000 лв. от осъществени доставки, облагаеми по реда на чл.12 от ЗДДС. Подс.И. не е подала заявление за регистрация до 14.04.2007г. съответно не е била регистрирана до 14-я ден от датата на подаване на заявлението, т.е. 28.04.2007г. За 12-месечен период след м. април 2007г. оборотът не е спадал под 50 000 лв. Към 30.04.2011 г. облагаемият оборот е под 50 000 лв. и за подс.И. са отпаднали основанията за регистрация.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за периода от 15.04.2007г. до 30.04.2011г., съгласно чл.2, вр. чл.12, ал.1 от ЗДДС, ДДС се дължи за всяка облагаема доставка. Облагаемите доставки съгласно получените от подс. И. пощенски записи и съответно дължимия ДДС, определени по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС, за данъчни периоди м. април 2007г. до м. февруари 2011г., както и за данъчен период м. април 2011г., са както следва: сума на получени записи/облагаем оборот общо в размер на 560 221.60 лв и дължим ДДС общо в размер на 93 370.34 лв.. Подс. И. не е подала справки-декларации по ЗДДС, съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчни периоди м. април 2007г. до м.февруари 2011г. вкл., както и за данъчен период м. април 2011г..

Видно от приложение №1 към ССчЕ /т.2, л.139/, недекларираните от подс. И. данъчни задължения по ДДС, за всеки от данъчните периоди, са както следва:

1.    за м.април 2007г. ДДС за внасяне в размер на 958,33 лева;

2.    за м.май 2007г. ДДС за внасяне в размер на 3416,67 лева;

3.    за м.юни 2007г. ДДС за внасяне в размер на 5430,00 лева;

4.    за м.юли 2007г. ДДС за внасяне в размер на 2680,00 лева;

5.    за м.август 2007г. ДДС за внасяне в размер на 1286,67 лева;

6.    за м.септември 2007г. ДДС за внасяне в размер на 1606,67 лева;

7.    за м.октомври 2007г. ДДС за внасяне в размер на 1636,67 лева;

8.    за м.ноември 2007г. ДДС за внасяне в размер на 2771,67 лева;

9.    за м.декември 2007г. ДДС за внасяне в размер на 1868,33 лева;

10.                      за м.януари 2008г. ДДС за внасяне в размер на 3506,68 лева;

11.                      за м.февруари 2008г. ДДС за внасяне в размер на 2770,00 лева;

12.                      за м.март 2008г. ДДС за внасяне в размер на 2872,50 лева;

13.                      за м.април 2008г. ДДС за внасяне в размер на 3566,67 лева;

14.                      за м.май 2008г. ДДС за внасяне в размер на 1784,17 лева;

15.                      за м.юни 2008г. ДДС за внасяне в размер на 1136,67 лева;

16.                      за м.юли 2008г. ДДС за внасяне в размер на 2338,33 лева;

17.                      за м.август 2008г. ДДС за внасяне в размер на 706,67 лева;

18.                      за м.септември 2008г. ДДС за внасяне в размер на 2355,00 лева;

19.                      за м.октомври 2008г. ДДС за внасяне в размер на 1555,00 лева;

20.                      за м.ноември 2008г. ДДС за внасяне в размер на 1664,17 лева;

21.                      за м.декември 2008г. ДДС за внасяне в размер на 2298,33 лева;

22.                      за м.януари 2009г. ДДС за внасяне в размер на 4640,00 лева;

23.                      за м.февруари 2009г. ДДС за внасяне в размер на 4620,00 лева;

24.                      за м.март 2009г. ДДС за внасяне в размер на 3360,83 лева;

25.                      за м.април 2009г. ДДС за внасяне в размер на 1993,33 лева;

26.                      за м.май 2009г. ДДС за внасяне в размер на 2861,67 лева;

27.                      за м.юни 2009г. ДДС за внасяне в размер на 1 108,33 лева;

28.                      за м.юли 2009г. ДДС за внасяне в размер на 2080,00 лева;

29.                      за м.август 2009г. ДДС за внасяне в размер на 1411,94 лева;

30.                      за м.септември 2009г. ДДС за внасяне в размер на 521,67 лева;

31.                      за м.октомври 2009г. ДДС за внасяне в размер на 923,33 лева;

32.                      за м.ноември 2009г. ДДС за внасяне в размер на 2220,00 лева;

33.                      за м.декември 2009г. ДДС за внасяне в размер на 1728,33 лева;

34.                      за м.януари 2010г. ДДС за внасяне в размер на 2687,50 лева;

35.                      за м.февруари 2010г. ДДС за внасяне в размер на 2275,83 лева;

36.                      за м.март 2010г., ДДС за внасяне в размер на 2860,00 лева;

37.                      за м.април 2010г. ДДС за внасяне в размер на 3341,67 лева;

38.                      за м.май 2010г. ДДС за внасяне в размер на 923,33 лева;

39.                      за м.юни 2010г. ДДС за внасяне в размер на 476,67 лева;

40.                      за м.юли 2010г. ДДС за внасяне в размер на 1246,67 лева;

41.                      за м.август 2010г. ДДС за внасяне в размер на 1593,33 лева;

42.                      за м.септември 2010г. ДДС за внасяне в размер на 1201,67 лева;

43.                      за м.октомври 2010г. ДДС за внасяне в размер на 226,67 лева;

44.                      за м.ноември 2010г. ДДС за внасяне в размер на 225,00 лева;

45.                      за м.декември 2010г. ДДС за внасяне в размер на 461,67 лева;

46.                      за м.януари 2011г. ДДС за внасяне в размер на 40,00 лева;

47.                      за м.февруари 2011г. ДДС за внасяне в размер на 58,33 лева;

48.                      за м.април 2011г. ДДС за внасяне в размер на 73,33 лева

Съобразно горното общият размер на недекларираните от подс.И. данъчни задължения по ДДС, е 93 370.27 лева.

         Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /т.2 л. 118-142/, за подс.Г.И., като физическо лице, началното салдо на 01.01.2009г. е в размер на 579 004.19лв. През 2010г. получените от нея приходи са общо в размер на 684 124.19 лв., от които - получени пощенски записи в размер на 105 120 лв. Според ССчЕ разходите на И. за 2010г. са общо в размер на 37 716.08 лв., както следва:

·        Съгласно НСИ издание «Бюджети на домакинствата», паричните разходи за едно лице за 2008 г., без разходите за данъци в размер на 3080 лв.;

·        Покрит недостиг на подс.Р. Рашев /с когото подс.И. живее на семейни начала/ - 10 585.35 лв.;

·        Платени сметки за телефон «Космо България Мобайл» - 270.19 лв.;

·        Платени сметки за ток - 1964.32 лв.;

·        Изпратени пощенски записи - 19200 лв.;

·        Застраховка - 135.20 лв.;

·        Внесени осигуровки - 1338.10 лв.;

·        Вноска по джет - кредит - 1142.92 лв.

Общата сума на разходите на подс. И. като физическо лице за 2010 г. е в размер на 37 716.08 лв.

ССчЕ установява, че е налице съответствие в годишния размер между получените доходи /имуществено състояние и извършени разходи/. В края на 2010 г. подс. Г.И. има налични 646 408.11 лв.

Подсъдимата подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ вх. № 0300028465/02.05.2011г. и коригираща декларация вх.№ 0300030546/05.05.2011г. за деклариран повторно остатък по получен заем, с която задълженото лице декларирало облагаеми доходи за 2010 г. от:

доходи от друга стопанска дейност/упражняване на свободна професия, други услуги - екстрасенство - 18 328 лв.;

разходи за дейността - 25 % - 4582 лв.;

облагаем доход - 13 746 лв.;

задължителни осигурителни вноски - 3475.54 лв.;

годишна данъчна основа - 10 270.46 лв.;

дължим данък - 1027.05 лв.

Дължимият данък бил внесен на 05.05.2011 г. и 11.05.2011 г., както и лихва за просрочие.

Съгласно приобщеното заключение на съдебно-графическа експертиза /Протокол №118/07.03.2014г. - т.2, л.145-146/, подписите в графа «Подпис на декларатора» в ориГ.ли на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.номера 0300028465/02.05.2011г. и 0300030546/05.05.2011г., са изпълнени от подс. Г.И..

Видно от ССчЕ, за 2010г. подс.И. получила доходи, които не е декларирала и за които не е внесла съответния данък. Облагаемия доход, който е следвало да се обложи с данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ е както следва:

·        Данъчна основа - 105 120 лв.;

·        Нормативно признати разходи - 26280 лв.;

·        Задължителни осигурителни вноски - 5936.40 лв.;

·        Данъчна основа за облагане - 72 903.60 лв.;

·        Дължим данък - 7290.36 лв.;

·        Внесен данък - 1027.05 лв.

·        Данък за довнасяне - 6263.31 лв.

В подадената от нея ГДД вх.№0300030546/05.05.2011г., в ТД на НАП - Варна по чл.50 от ЗДДФЛ, И. отразила дължим данък върху дохода си на физическо лице за отчетната 2010г. в размер на 1027.05лв., вместо 7290.36лв., т.е. с 6263,23 лв. по-малко.

Общият размер на недекларираните от подс.Г.И. данъчни задължения - ДДС и данък върху дохода на физическо лице, възлиза според ССчЕ на 99 633.58 лв.

По отношение на третия подсъдим - подс.Р.И. е издаден РД №1203050/19.11.2012г. /т.3, л.192-219/ и РА №031203050/27.12.2012г. /т.3, л.182/, с който за отчетната 2007г. са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ. Ревизираният период е от 01.01.2007г. до 31.12.2010г. за задължение по ЗДДФЛ. И. не е регистриран като ЕТ. Регистриран е по ДОПК в ТД на НАП - Варна. Съгласно заключението по ССчЕ /т.2, л. 118-142/, наличните парични средства на подс. И., като физическо лице, на 01.01.2007г., са 0.00 лв. През 2007 г. подс. И. е извършил следните разходи:

·        За придобиване на л.а. «БМВ» 520И ДК с В2102 КР, закупен на 29.05.2007г. за сумата от 1200 лв.;

·        Платени данъци и такси по ЗМДТ в размер на 367 лв.;

·        Нотариална такса - 14.69 лв.;

·        Разходи за вода - 377.69 лв.;

·        По отношение на лицето не са били установени разходи за ел. енергия и движение по банкови сметки.

·        Съгласно НСИ, издание «Бюджети на домакинствата», паричния разход за едно лице за 2007 г., без разходите за данъци, е 2634 лв.

·        За издръжка на дете /в случая - Георги Р. И./ се приемат 1/2 от разходите за едно лице без разходите за данъци, алкохол и цигари или 1254.50 лв.

Съгласно ССчЕ общо разходите на подс. И. за 2007 г. са в размер на 5847.88 лв.

По отношение на приходите на подс. И., ССчЕ е установила, че същият е получил непаричен доход от подс.Г.И. под формата на строителна услуга по изграждане на къща, подробно описана в НА №85/17.08.2007г. в размер на 508 515.80 лв. Подс.И. е извършил дарение на същия имот с НА № 85/17.08.2007г., жилищна сграда с дворно място, находящ се в с.Старо Оряхово, обл.Варна, на сина си - Георги И., лична собственост, чрез покупка на 1/2 ид.части от дворно място, цялото с площ от 920 кв.м. и жилищна сграда със застроена площ 420 кв.м. и на дъщеря си - Г. И. от същия имот - дворно място 1/2 и жилищна сграда с площ 150 кв.м. със стойност на придобиване 4709.90 лв. Имотът е придобит от подс.И. с НА №55/30.10.2006г. за покупко-продажба на недвижим имот, дворно място с площ от 920 кв.м., заедно с построената жилищна сграда със застроена площ от 193 кв.м. за сумата от 4709.90лв. Съгласно изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза /т.2, л.102-117/, пазарната стойност на имота след застрояването/подобренията към 17.08.2007г. е в размер на 508 515.80 лв. Установено е, че не са налични разрешителни за извършено преустройство и няма документи, доказващи вложени материали. Подс. И. не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за отчетната 2007г., т.к. няма получени доходи, подлежащи на деклариране. Той не е представил източници на доходи, а е декларирал, че средствата му за издръжка са осигурени от подс.Г.И., с която живее на семейни начала. ССчЕ установява, че подс.Г.И. има налични средства, които да покрият недостига на средства при подс.И.. Налице е съответствие в годишния размер между получените доходи/имуществено състояние и извършените разходи. Към 31.12.2007г. подс.И. няма налични средства.

Видно от заключението на ССчЕ, данъчната основа за облагане с данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. на подс. Р.И. е както следва:

Данъчна основа за облагане - 508 515.80 лв.;

Годишно данъчно задължение - 121 359.79 лв.;

Внесен данък - 0.00 лв.

Данък за внасяне - 121 359.79 лв.

Дължимият от подс. Р.И. данък върху дохода на физическо лице за отчетната 2007г., по чл.48 от ЗДДФЛ, определен по реда на чл. 122 от ДОПК, е в размер на 121 359.79 лв.

 

По отношение на подс.В. е наложено административно наказание по реда на чл.78А от НК за престъпление по чл.255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК по НОХД №1980/2010г. на ОС - Варна. Съдебният акт е влязъл в сила от 12.01.2011г.

Подс.И. е осъдена с присъда по НОХД №2135/2008г. на PC - Варна, влязла в сила на 23.10.2008г. за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, като й е наложено наказание „Пробация” с пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 от НК и чл.42А, ал.2, т.2 от НК. Осъдена е и с влязла в сила на 12.01.2011г. присъда по НОХД №1980/2010г. по описа на ОС - Варна, влязла в сила на 12.01.2011г. за престъпления по чл.255, ал.3, вр. ал.2 от НК и по чл.255, ал.1 пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години.

В хода на проведеното пред въззивната инстанция въззивно следствие бе назначена и съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подс.Г.И., чието заключение, приобщено от ВАпС установява по безспорен начин, че към момента на освидетелстването на подс.Г.И. експертите не са установили данни за психическа болест, удоволетворяваща критериите по чл.33 от НК. Към момента на деянията също експертите не установяват обективни данни за наличието на психотични симптоми (налудности и халюцинации), удоветворяващи критериите за психична болест в тесен смисъл, която да нарушава базисните й годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подс.Г.И. е понесла умерено тежък депресивен епизод, овладян в условията на дневен стационар, който не представлява нито краткотрайно, нито продължително разстройство на съзнанието. Изложеното мотивира въззивната инстанция да приеме, че подс.Г.И. може да бъде субект на наказателна отговорност съобразно изискванията на 31, ал.1 от НК.

 

Горната фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, тя е призната от подсъдимите в процедурата по гл.27 НПК, но й се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – заключенията по ССчЕ , съдебно-графическа експертиза, писмени доказателства, свидетелски показания, писма, справки, докл.записка, свидетелство за съдимост и др, от заключението на съдебно-психиатричната експертиза по отношение на подсъдимата Г.И..

При така установената фактическа обстановка Варненският апелативен съд споделя мотивите на първата инстанция относно материалната квалификация на деянията, осъществени от всеки от подсъдимите. Всеки от тях самостоятелно и независимо едни от друг е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 255, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК. Това е така, защото всеки от тях е реализирал доходи, подлежащи  на облагане. Двете подсъдими Г.И. и Н.И. са осъществявали независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС каквато е ясновидството. Получените от тази дейност доходи са подлежали на годишно деклариране и облагане първо по ЗДДФЛ, тъй като попадат сред облагаемите доходи, посочени в ч.10, ал.1 т.3 от ЗДДФЛ. Подс.Н.В. е изпълнила задължението си по чл.50 от ЗДДФЛ и е подала ГД за 2008, 2009 и 2010 г и е платила дължимия ДДФЛ. За разлика от нея обаче подс.Г.И. е подала за инкриминирания период само една ГД за доходите си, получени през 2010 г., като обаче в нея не отразила действителния им размер и съответно заплатила близо 6 пъти по-нисък данък от реално дължимия. Подс.Р.И. пък е реализирал през инкриминирания период непарични доход – строителна услуга по изграждане на къща, който приход също е облагаем по смисъла на чл.10 от ЗДДФЛ. Подс.И. не е изпълнил задължението си по чл.48 от с.з. да декларира този свой доход. По този начин семейство Иванови са избегнали установяването на дължимите от тях данъци по ЗДДФЛ.

Когато обаче този доход надхвърли оборот от 50 000 лева, за двете подсъдими е възникнало и друго задължение – за регистрация по ЗДДС и съответно за подаване на месечни справки-декларации. Това е така, защото по силата на  разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС /обн. ДВ бр.64/04.08.2006г., в сила от 01.01.2007г./, всяко данъчно задължено лице е длъжно при достигане на облагаем оборот 50000лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация  и по този закон. Това не са сторили, нито Н.В., нито Г.И., макар всяка от тях самостоятелно да е реализирали доходи над посочения в закона размер. За Н.В. това станало на 31.10.2007г., а за Г.И. - 01.04.2007г.

Затова и въззивната инстанция се солидаризира с изводи на ВОС относно материално правната квалификация на деянията и на тримата подсъдими. Не може да бъде споделено и виждането на адв.Б. за допуснато някакво нарушение при квалифицирането на деянията като продължавано престъпление по см. На чл.26 от НК. Претенцията се свежда до „обединяването” на деянията, предмет на разглеждане в настоящото производство, с тези предмет на осъждане по НОХД № 1980/2010 г. по описа на ВОС, влязла в сила 12.01.2011 г. С цитирания съдебен акт отново е била ангажирана наказателната отговорност за извършени от подс.Г.И. данъчни престъпления по ЗДДФЛ. Данъчното престъпление по ЗДДФЛ по настоящото дело е било извършено на 05.05.2011 г. – след влизането на присъдата в сила, а деянията по ЗДДС не могат да бъдат разглеждани като продължение от обективна и субективна страна на тези по ЗДДФЛ, поради което и не съставляват единно продължавано престъпление. Дори да се приеме противното, то тогава следва да се посочи и ограничението по ал.6 на чл.26 НК, което изрично недопуска подобно „обединяване” на невключени в обв.акт престъпления.

 Единствено нарушение първата инстанция е допуснала при преценката на приложимата правна норма, уреждаща наказуемостта им при проведеното съкратено съдебно следствие. В тази насока доводите, изложени в протеста са основателни и следва да бъдат споделени. Това е така, защото съдебната практика е неизменна във виждането си, че продължаваното престъпление е единно престъпление, макар по дефиниция да се състои от две или повече деяния, осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също престъпление. Продължаваното престъпление се счита за извършено по време с последното осъществено деяние, което предопределя и действието на материално правната наказателна норма по време. От своя страна това разбиране е намерило отражение в практиката на ВС и ВКС на Република България, която винаги е приемала, че чл. 2, ал. 2 от НК не се прилага за продължавани престъпления, които са започнали при действието на един и завършили при действието на друг закон. В тези случаи се прилага законът, който е в сила към момента, когато е завършило продължаваното престъпление, независимо дали той е по-благоприятен или по-строг - р. № 70 от 14.03.1984 г. по н. д. № 23/84 г. на I н. о.; р. № 630 от 09.11.1995 г. по н. д. № 582/95 г. на II н. о.; р. № 373 от 25.10.2011 г. по н. д. № 1905/11 г. на II н. о., Решение № 69 от 2.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 1884/2014 г., I н. о. В конкретния случай последното деяние, включено като елемент от състава на продължаваното престъпление за подс. Н.В. е осъществено на 14.10.2010 г.,  а за подс.Г.И. – на 14.05.2011 г., което налага извод, че по отношение на престъплението, с оглед чл. 2, ал. 1 от НК, е приложим текстът на чл. 58а от НК в редакцията му, дадена с ДВ бр. 26/06.04.2010 г., в сила на 09.04.2010 г. Това от своя страна изключва възможността на двете подсъдими да им бъде определено наказание при условията на чл.55 от НК. Както правилно е посочил ВОС по отношение на нито една от двете подсъдими не са налице нито многобройни, нито пък изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства. Двете подсъдими в продължителен период от време са реализирали доходи от една твърде спорна дейност като „ясновидство” без да плащат дължимите за тях данъци. И за двете това поведение не е инцидентно в живота им – В. вече е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание по чл.78 а от НК за данъчно престъпление, а подс.Г.И. е осъждана няколкократко – както за данъчно престъпление, така и за измама. Затова и искането на защитата за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК не може да намери опора, нито в закона, нито в доказателствата по делото относно личностите на двете подсъдими. Здравословното състояние на подс.Г.И. също не такова, щото да промени този извод – експертите не са открили обективни доказателства за твърдяното от нея белодробно заболяване, а преживяната от нея депресия към момента на освидетелстването е отшумяла. И самопризнанията на подсъдимите не могат да се ценят като смекчаващо отговорността им обстоятелства. Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС на РБ, НО признанието по чл. 371, т. 2 НПК не е безусловно изключено от кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства, но за да бъде ценено като такова то трябва да е елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай такова поведение от страна на подсъдимия не е налице, което е видно и от застъпената от тях позиция и пред въззивната инстанция. Авторството на деянията е било установено чрез назначаване на множество процесуални действия - експертизи, разкриване на банкова тайна и др., като едва на съдебната фаза подсъдимите са приели да признаят оспорваните до този момент от тях факти. Затова и въззивната инстанция не споделя виждането на защитата за наличие било то на изключително смекчаващо отговорността на въззивниците обстоятелство, още по-малко на многобройни такива. Като единствения смекчаващ отговорността, която следва да понесат Г.И. и Н.В., факт се явява продължителността на наказателното производство – повече от четири години. Затова и съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК се явява наказание, определено за всяка от тях над минималния към средния размер наказание „Лишаване от свобода”, предвиден в санкцията на чл.255, ал.3 от НК – а именно „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ години. Така определеното наказание следва да бъде редуцирано по реда на императивното правило на чл.58а от НК с една трета, като за изтърпяване на всяка една от въззивниците следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА. Горното наказание Г.И. следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в Затвор, а не общ както е приел ВОС. Това е така защото настоящото ефективно осъждане не е първо за Г.И. – както ще се коментира по-долу, по отношение на нея са налице и основанията за привеждане в изпълнение на друго наказание „Лишаване от свобода”, наложено й по НОХД № 1980/10 г. на ВОС. Това обстоятелство квалифицира Г.И. като рецидивист по смисъла на § 3 от ЗИНЗС и обуславя настаняването й в Затвор или в ЗОЗТ по силата на чл.60 от ЗИНС, което пък предопределя и първоначалния режим на изтърпяване на СТРОГ - чл.61 т.2 от същия закон. По изложените съображения проверяваната присъда следва да бъде коригирана в тази й част.

Не са налице и основания за преразглеждане приложението на чл.66 от НК по отношение на наложеното на Н.В. наказание, поради което в тази й част присъдата също следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Не може да бъде споделено и становището на защитата за допуснати от ВОС нарушения и при налагането на конфискация. В санкцията на чл.255, ал.3 от НК конфискацията на част или на цялото имущество е предвидена кумулативно, т.е. нейното налагане не зависи от преценката на съда. В случая, установявайки, че подсъдимите са собственици съответно на поземлен имот с площ от 850 кв.м. находящ се в обл.Варна, общ.Долни чифлик, с. Старо Оряхово, ул.”Витоша„ № 18 УПИ № XV-385 кв.34, както й сграда находяща се в обл.Варна, общ.Долни чифлик, с. Старо Оряхово, ул.”Витоша„ № 18, жилищна сграда на един етаж със ЗП от 72 кв.м. и маза под етажа с площ от 72 кв.м. в УПИ № XV-385 кв.34. – Н.В. и поземлен имот кв. рег.3 парцел УПИ V-185, площ 920 кв.м. област Варна, община Долни Чифлик с.Старо Оряхово ул.”Цар Симеон” № 16, както и жилищна сграда площ от 420 кв.м. в област Варна, община Долни Чифлик, с.Старо Оряхово, ул.”Цар Симеон” № 16 в североизточната част с ОЗП 420 кв.м., ведно с лятна кухня с ЗП от 60 кв.м. и гараж ЗП от 35 кв.м. в УПИ  V-185 кв.3 с площ от 920 кв.м – за подс.Г. и Р. Иванови, ВОС е постановил в съзвучие със закона и тяхното конфискуване.

Неоснователно е твърдението на защитата на подс.Г.И. за допуснато нарушение на закона от ВОС при преценката му да приведе в изпълнение наказанието по по НОХД № 1980/10г. по описа на ВОС, влязла в сила на 12.01.2011г. в размер на една година лишаване от свобода. Изпълнението на това наказание е било отложено по реда на чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок. В рамките на този срок са били извършени част от деянията, включени в продължаваното престъпление, за което е била ангажирана наказателната отговорност на Г.И. в настоящото наказателно производство. Горното изпълва изискванията на чл.68 от НК и този извод не може да бъде променен от обстоятелството, че условната присъда е била групира с други осъждания. Нормата на чл.68 от НК е специална и тя изключва приложението на чл.23-25 от НК. Затова и ново възникналото обстоятелство – признаването на подс.Г.И. за извършител на престъпление в рамките на установен по предходно осъждане изпитателен срок, изисква преразглеждане на съвкупностите от престъпления. В този смисъл Решение № 203 от 3.V.1988 г. по н. д. № 187/88 г., I н. о., Решение № 365 от 27.VII.1984 г. по н. д. № 331/84 г., III н. о., както и виждането по т.3 на Тълкувателно решение № 3 от 2009 г. на ВКС на РБ.

На следващо място следва да се отбележи, че наведените от защитата в пледоарията пред ВАС възражения за недоказаност на деянията, както от обективна, така и от субективна страна, са несъстоятелни. На първо място следва да се посочи тяхната недопустимост в проведеното по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” производство, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Въззивната проверка е ограничена от рамките на признатите от подсъдимите факти, поради което Варненският апелативен съд поначало не разполага с правомощия да приема други фактически положения – като напр. нов момент на възникване на данъчното задължение или ново субективно отношение на дееца към този факт. При избрания от тримата подсъдими диференциран ред на разглеждане на делото, всеки от тях получава по-благоприятно наказателно правно третиране във връзка с наказанието, което следва да понесе, но същевременно се съгласява с известни ограничения - да не спори по поддържаните от прокурора факти, както и да не бъдат проверявани лично и непосредствено от всички участници в процеса на установяващите ги доказателствата и доказателствените средства. Затова оспорването на признатите факти, развито като оплакване от подсъдимия за неразкриване на обективната истина по делото от съда, по същество представляват оттегляне на самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред въззивната инстанция. Съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения /такива липсват по настоящето дело/, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ - Решение № 282 от 23.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 885/2015 г., III н. о., НК,  Решение № 279 от 16.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 813/2015 г., III н. о., НК

         Както беше посочено и по-горе, при провеждането на диференцираната процедура не са били допуснати съществени процесуални нарушения, изискващи отмяна на постановения съдебен акт. Прочитът на съдебния протокол от 25.02.2015 г. сочи, че признанието на фактите по обвинителния акт и изявлението на всеки от тримата подсъдими, че не желае да се събират доказателства за тези факти, са извършени напълно доброволно, с ясното съзнаване на правните последици от това действие. При вземането на това свое решение всеки от въззивниците е бил подпомаган от лично избран от него адвокат. Затова и то се приема от въззивната инстанция като годно да постави началото на диференцираната процедура по гл.27 от НПК.

         Оттук насетне на преценка подлежи правилността на преценката на първата инстанция да проведе „съкратено съдебно следствие” с оглед наличието на втората предпоставка, предвидена в чл.372, ал.4 от НПК – а именно дали самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство. В конкретния случай съдът не е допуснал нарушения на задълженията си като е провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като целия събран доказателствен материал, подробно коментирани и от първата и от настоящата инстанция, безпротиворечиво сочат въззивниците като автори на деянията.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде изменена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

1. ИЗМЕНЯ присъда № 33 от 24.03.2015г. по НОХД № 1628/2014 год. по описа на Окръжен съд – Варна, като прилага закон за същото наказуемо престъпление по отношение на:

Н.М.В., ЕГН **********, като за осъществено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1, предл.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК й ОПРЕДЕЛЯ наказание на основание чл.58а НК /ДВ бр.26/10г./, вр.чл.54 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което НАМАЛЯВА с 1/3 и НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Г.П.И., ЕГН **********, като за осъществено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1, предл.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК й ОПРЕДЕЛЯ наказание на основание чл.58а НК /ДВ бр.26/10г./, вр.чл.54 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което НАМАЛЯВА с 1/3 и НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в Затвор или в ЗОЗТ.

ИЗМЕНЯ присъдата и в частта на произнасянето по реда на чл.68 от НК като ОПРЕДЕЛЯ първоначален режим за изтърпяване на наказанието, наложено на подс.Г.И. по НОХД № 1980/10г. по описа на ВОС – СТРОГ, в Затвор или ЗОЗТ.

2. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                              2.