Р Е Ш Е Н И Е

 

139

 

17.07.2015г., Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на деветнадесети юни, година две хиляди и петнадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

  СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Секретар: С.Д.

Прокурор: Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД № 126 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 26 по НОХД №35/2015г. по описа на същия съд, постановена на 06.03.2015г. е признал подс. К.А.П. за ВИНОВНА в това, че:

1. През периода от 13.03.2007г. - 31.03.2010г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у 117 физ.лица, че същите са заплатили данъци и такси, дължими съгласно чл. 11, чл. 53 и чл. 64, ал.1 от Закона за местните данъци и такси и с това причинила имотна вреда в особено големи размери и представляваща особено тежък случай на обща стойност 295 721,05 лв. /двеста деветдесет и пет хиляди седемстотин двадесет и един лева и пет стотинки/ и на основание чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК  й наложил  наказание „лишаване  от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

2. През периода от 13.03.2007г.- 31.03.2010г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, без разрешение на съответните длъжностни лица добавяла и променяла компютърни данни в компютърна програма - програмен продукт „Приходи от населението”, модул „PRME - приходи от населението”, относно дължими от граждани и юридически лица данъци и такси по чл. 11, чл. 53 и чл. 64, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси и причинила значителни вреди, в размер на 295 721,05 лв. /двеста деветдесет и пет хиляди седемстотин двадесет и един лева и пет стотинки/, като  деянието е извършено с цел имотна облага, поради което и на основание чл. 319б, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК  й наложил „лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, както и ГЛОБА в размер на 1 000 лв.

На основание чл.23 ал.1 от НК, ВОС е групирал двете наказания и е наложил на подсъдимата най-тежкото от тях, а именно, „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 1 000лева.

На основание чл.67, ал.3 от НК  съдът е постановил и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” през изпитателния срок.

Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати в полза на държавата направените по делото разноски;

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по:

- протест на прокурор при ВОП,  който атакува първоинстанционната присъда, като явно несправедлива досежно наложеното наказание, респ. относно приложението на чл.66 от НК. Молбата е за определяне на общо наказание в размер на три години „лишаване от свобода”, което да бъде търпяно ефективно от подсъдимата при първоначален общ режим;

- жалба на подс.П. чрез пр. й представител, с искане за прилагане на закон за по – леко наказуемо престъпление и съответно намаляване размера на наложеното наказание. 

 

В с.з. пред АС – Варна подсъдимата се явява лично и се представлява от защитник, редовно упълномощен от преди.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста относно необходимостта за завишаване на наложеното наказание предвид обществена опасност на извършеното деяние. Предлага се и отмяна на чл.66 ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимата поддържа депозираната жалба. Акцентира се върху факта, че първоинстанционния съд не е отчел правилно всички смекчаващите отговорността обстоятелства, сред които самопризнанието на подсъдимата, направено още на досъдебна фаза, както и заболяването на дъщеря й. Моли протеста да бъде оставен без уважение.

В последната си дума, подс. П. моли да бъде потвърдена условната присъда.

 

След преценка на изложените доводи, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че протестът е частично основателен, а жалбата на подс.  П. – неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство пред ВАС е второ по ред, тъй като с решение №3/09.01.2015г. състав на АС – Варна е отменил изцяло присъда № 56/11.06.2014г. по НОХД№457/2014г. на ВОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснато съществено пр. нарушение.

 При новото разглеждане от ВОС  делото е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимата е направила подобно искане и е заявила, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, като не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2.съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

 

В периода 13.03.2007г. до 31.03.2010г. подс.П. се срещала с граждани, които й предоставяли суми, за дължими от тях местни данъци и такси в качеството им на физически лица или за представляваните от тях юридически лица. Част от гражданите заплащали и дължимите от техни близки данъци за имоти, моторни превозни средства, такса битови отпадъци, както и такива дължими от търговци. Подс. П. била търсена на работното й място - в сградата на Кметство „Приморски", ет.1, стая № 6, находяща се в гр.Варна. Гражданите й предоставяли там определени парични суми за дължими данъци, за да не чакат ред на гишета, на които обикновено имало дълги опашки. В някои случаи подсъдимата сама отивала до гишетата и след като запитвала за какво чакат там хората, ги поканвала да изплатят задълженията си към Общината в нейния кабинет. В редки случаи заставала на гишетата за обслужване на граждани, използвайки отсъствието на колежките й. Срещу предадените й суми тя разпечатвала документ за платени данъци и поставяла печатите на данъчната служба, след което го предоставяла на гражданите. Получените неправомерно парични суми присвоявала. За периода от 13.03.2007 г. до 31.03.2010 г., подсъдимата П., осъществила контакт със множество  свидетели / подробно изброени в мотивите на първоинст. съдебен акт/.

Съгласно длъжностната характеристика на подсъдимата П. и в изпълнение на служебните й задължения, същата разполагала с достъп до програмния продукт използван от Община Варна. Именно в него се отразявала информация за платените местни данъци и такси от физически и юридически лица. Този програмен продукт имал два модула PRME /Приходи от населението/ и PRUE /Общо данъчно счетоводство/. Кодът за достъп на подсъдимата П. бил 10-цифрен - 0203464800 и й осигурявал следната информация:

Код 02 - пълен достъп до функциите на меню „Актуализация на данни”

Код 03 - достъп до функциите на меню „Издължаване на суми”

Код 46 - достъп до функциите на меню „Справки за задължения и вноски по ЕГН и партидни номера”

Код48 - достъп до функциите на меню „Справка за притежавани превозни средства”.

Неправомерният достъп до програмния продукт подсъдимата осъществявала и чрез кода за достъп /”85”/ на нейна колежка - свид. Р.Д..

Гражданите предоставяли на подсъдимата парични средства за заплащане на дължимите данъци, като насреща получавали документ, удостоверяващ този факт и така оставали с убеждението, че дължимите данъци са заплатени по надлежния ред.

Чрез достъпа си до програмния продукт, подсъдимата П. добавяла и променяла компютърни данни в модул PRME /Приходи от населението/, отбелязвайки, че заплащането било осъществено с платежно нареждане от съответните лица по банков път, след което принтирала документа. Въпросните документи впоследствие подпечатвала с печати с надпис „Имуществени данъци - Община Варна” с № 0122, № 0129, № 0132 и № 0155. Данните в компютърната програма били манипулирани от подс. П. за периода от 13.03.2007г. до 31.03.2010г., без знанието и разрешението на съответните длъжностни лица, отговорни за адм. обслужване.

В края на месец март 2010г. св, Коева,  на длъжност директор „Местни данъци и такси” в Община-Варна, получила устен сигнал от св. М. - началник отдел „Касови и безкасови приходи”, че е констатирано плащане на суми по индивидуални партиди на данъчно задължени лица, без реалното им постъпление, като приход на общинския бюджет. Сигналът към М. бил подаден от главен специалист „Безкасови приходи” Р.Д., в чиито основни длъжностни задължения влизало извършването на операцията „издължаване”. От началото на 2010 г. св. Д. отговаряла за разнасяне на банковите плащания за Данък върху превозните средства. Всички ежедневни банкови извлечения по този код /Данък върху превозните средства/ постъпвали при нея, обработвали се, след което се съхранявали в папки, като архивен материал и за евентуални справки. Д. открила случайно издължаването на несъществуващи плащания, обработвайки /разнасяла по партиди/ сумите за Данък върху превозните средства, преведени от „Транстриумф” АД. Тъй като дружеството притежавало голям брой МПС-та /предимно автобуси/ съответно тя подавала голям брой декларации, които формирали отделни данъчни партиди. Тя установила, че в справката за издълженията за деня, освен булстата на „Транстриумф” фигурират и булстатите на други фирми, както и ЕГН-та на физически лица. Това обстоятелство и направило впечатление, защото банковото извлечение по този код на плащане се намирало само при нея, а до момента тя работила само с един булстат - този на „Транстриумф” АД. Свид. Д. се обърнала към системния администратор П.Ж., която потвърдила, че в системата е отразено, че издължаването е извършено с кода /„85”/ и паролата на Р. Д..

Д. установила още, че разнесените в повече суми са записани като издължени на по-късна дата - 30 или 31 март, а през този ден тя била осчетоводила постъпленията с дата 23 март. Това било нормално технологично закъснение при обработката на плащанията.

На 31 март М. разпоредила да бъде сменена паролата на Д. за достъп до информационната система, считано от 1 април, както и

било взето решение от съображение за сигурност да се сменят всички пароли на служителите, осчетоводяващи банковите плащания. На системните администратори било разпоредено да следят файловете за осчетоводяване на суми, тъй като се появило съмнение, че някой служител от дирекцията издължава банкови плащания нерегламентирано, т.е. без да има такива функционални задължения и разнасяйки суми, които не фигурират в банковите извлечения.

След извършена проверка св. М., заедно със системните администратори Ж. и Р., установили, че за периода 2007-2010г. има документално отразено издължаване на суми за различни данъци с код "КР" /на латиница от К.П., ползван от подсъдимата/, в чиито функционални задължения не влизало боравенето с парични средства и издължаването на безкасови плащания, извършени по банков път. За констатациите били сезирани компетентните органи, в резултат на което било образувано наказателно производство срещу подс.П..

 

ВАС констатира, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал на делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд не са произволни, а се базират на показанията на свидетелите, съпоставени със заключенията по назначените ССчЕ, графологическа и техническа експертиза, както и писмените док-ва и док-вени средства: протоколи за претърсване и изземване, справка за съдимост и други

От заключенията на изготвените съдебно-счетоводни експертизи, е видно, че размерът на неправомерно взетите от граждани суми и причинените имуществени вреди възлиза на  295 721,05 лв.

Според заключението на графологическата и техническа експертиза, подписите в документите за платени данъци са положени от подсъдимата П., а поставените върху тях отпечатъци са от оригинални печати на Община Варна.

В тройната съдебно-техническа експертиза е описан механизмът за работа с ползваната от Община Варна софтуерна програма, както и механизмът на извършване на деянието по чл.319б, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Съставът на въззивната инстанция изцяло споделя направените от първоинст. съд изводи досежно приложимия материален закон във връзка с престъпните действия на подсъдимата П., намерили отражение във фактите, установени по делото: подсъдимата убеждавала гражданите, че с предоставените й парични суми ще заплати дължимите от тях местни данъци и такси, като в уверение на това и срещу получените суми предоставяла документ за извършеното плащане. Тези действия предприемала в качеството си на "длъжностно лице", по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, с което осъществила деяние по см. на чл. 210,ал.1,т.3,пр.1отНК. По-тежката квалификация досежно кумулативния признак „особено големи размери и особено тежък случай”  по см. на чл. 211 от НК се обуславя, както от стойността на предмета на посегателство, която е изключително висока, надвишаваща критерия 140 пъти, така и от обществената опасност на деянието и на самия деец. /в този смисъл са Решения на ВКС №№ 3/15.06.2009г., по н.д. 571/2008г. на III н.о.; 490/ 14.12.2009г., по н.д. №481/2009г. на I н.о.;158/ 07.04.11г. по н.д. №69/11г. на III н.о., 1/18.02.2009г. по н.д. № 622/08г. на II н.о., №69/09/26.02.09г. по н.д. № 21/09г. на I н.о.; 343/06.12.12г. на I н.о.; 380/12.01.12г. по н.д. № 1327/14г. на III н.о./ Правилно ВОС е отчел обстоятелството, че подсъдимата се отличава с особена степен на обществена опасност, тъй като същата е проявила изключителна престъпна упоритост и хитрост, използвайки стройна система за заблуждаване на гражданите, отчитайки неимоверно огромния брой измамени граждани и продължителността на престъпните посегателства във времевия интервал.

Безспорно доказано е и другото деяние, извършено от подсъдимата, а именно по см. на  чл.319б, ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като с цел имотна облага, подсъдимата без разрешението на съответните длъжностни лица, добавяла и променяла компютърни данни в модула „PRME - приходи от населението”, относно дължими от граждани и юридически лица данъци и такси. Неправомерният достъп подсъдимата осъществявала чрез кода за достъп на св. Д., за което нямала разрешение. С тези си действия от една страна тя прикривала неправомерно придобитите парични средства, а от друга, уверявала съответните лица, че са си заплатили данъците, изискуеми по ЗМДТ.

Деянията са извършени от подсъдимата с пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния им характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици.

Относно определените наказания:

ВОС правилно е приложил разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, преценявайки всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието, взел е предвид степента на обществена опасност на подс. и на извършеното деяние, изминалия срок от извършване на деянието, съдебното минало на дееца, психичното й състояние и здравословния статус на детето й. Съдът не е намерил основания за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като правилно е преценил, че не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, за да определи наказание под най-ниския предел и в този смисъл оплакването на защитата й е абсолютно неоснователно. За да достигне до така определените наказания, ВОС е съобразил всичко необходимо и е наложил същите в минимален размер. Предвид гореизложеното няма основание да се твърди, че наложеното общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 лв., определено по реда на чл.23 от НК е явно несправедливо, каквито са изложените оплаквания както в жалбата, така и в протеста. Деянията са осъществени с пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала обществено опасния им характер, техните обществено опасни последици и е искала настъпването на тези последици.

От друга страна, ВАС прецени, че протестът на ВОП е частично основателен, досежно искането за отмяна на чл.66 ал.1 от НК.

Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК са постижими с приложението на института на условното осъждане. За да обоснове извода си относно липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на присъдата, първоинстанционният съд е изложил аргумент съотнесен към здравословното състояние на дъщерята на подсъдимата, страдаща от заболяване на очите. Тази констатация е неправилна доколкото състоянието на дъщерята й е било на вниманието на подсъдимата и към момента на извършване на инкриминираните деяния и вместо да насочи своите усилия към помощ за детето си, същата е измислила престъпна схема и се е облагодетелствала неправомерно, използвайки служебното си положение. ВАС констатира стремеж за неправомерно материално облагодетелстване, като начин на живот и само с едно засилено репресивно наказание, каквато в случая се явява ефективната присъда, намира, че могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна следва да се измени в наказателно – осъдителната й част, а в останалата, като правилна и законосъобразна следва бъде потвърдена. 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 и чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ   АПЕЛАТИВЕН   СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 26 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД №35/15г. по описа на същия съд, постановена на 06.03.2015г., в наказателната й част, като ОТМЕНЯ приложението на чл.66 ал.1 от НК и постановява наложеното общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на осн. чл. 59 ал.1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.