Р Е Ш Е Н И Е

 

164

 

12.07.2016 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На дванадесети май

Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

Секретар: Г. Н.

Прокурор: Р. Големанова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова НДВ № 126 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

                                                                       

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.

 

Образувано е по молба за възобновяване на НОХД № 5552/2014 г. на Районен съд – Варна, депозирана от адв. П. Д. /ВАК/, защитник на осъдения М.М.. В същата се развиват доводи за допуснато от двете редовни съдебни инстанции /ВРС и ВОС/ нарушение на закона - излагат се съображения за незаконосъобразни фактически и правни изводи, довели до неправилно осъждане на подзащитния му по възведеното обвинение, поради наличие на доказателства за приложение на института на чл. 12 ал.1 от НК, алтернативно се иска приложението на чл.12 ал.2 от НК. Прави искане за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първостепенния или въззивния съд или за отмяна на така постановените съдебни актове и признаване на подзащитния му за невинен.

 

В съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът на осъдения М. - адв. П. Д. поддържа искането за възобновяване, като доразвива доводите си за необоснованост на изводите на първоинст. и въззивен съдилища чрез анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирайки го в насока на наличие на категорични доказателства за действие от страна на подзащитния му при условията на неизбежна отбрана, или в краен случай – на превишаване пределите й.

Представителят на АП-Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Осъденият М. моли да бъде оправдан или „да бъде намалена присъдата му”.

 

Варненският Апелативен съд, като провери материалите по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, предвид предвиденото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

С присъда № 288/14.07.2015 г. на РС-Варна – 44 състав, постановена по НОХД № 5552/2014 г. по описа на съда, подс. М.А.М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по  чл. 129 от НК и на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим в Затвор. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.

С Решение от 359/22.12.2015 г. на Окръжен съд - Варна по ВНОХД № 1176/2015 г. присъдата на първостепенния съд е била изцяло потвърдена. Подс. е бил осъден да заплати направените от частния обвинител разноски по делото за адвокатски хонорар.

 

Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че искателят в една част от тях се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 от НПК, които са предвидени в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

На първо място, следва да се посочи, че развитите от защитата доводи и съображения, отразени в искането за възобновяване, като цяло преповтарят въззивната жалба, инициирала ревизията на първоинст. съдебен акт. Т. е. пред настоящата инстанция не се навеждат нови доводи, не се представят и доказателства за новооткрити обстоятелства, които да не са били обект на проверка и преценка за правилност и законосъобразност на действията и фактическите и правни изводи на първонист. съд - ВРС.

Извършената от състава на АС - Варна проверка сочи, че посоченото в искането нарушение на закона не се констатира по настоящето дело.

Не могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания по отношение на това, че решаващите съдилища не са изпълнили задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Чрез събиране и оценка на гласни и писмени доказателствени средства в хода на първоинстанционното съдебно следствие са изяснени всички относими обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно формулираното обвинение. Тези доказателства са оценени при спазване на формалната логика и са обосновали изводите за това, какви конкретни действия е извършил както осъденият М., така и постр. Ст. С.. И двете съдебни инстанции не са допуснали нарушение на чл. 16 от НПК, тъй като съвкупният анализ на доказателствените източници показва, че обвинението е несъмнено доказано. Взети са предвид фактическите обстоятелства, събрани чрез назначената по делото СМЕ и СПЕ-извършена по отношение на  подс. и допусната от първоинст. съд, показанията на разпитаните свидетели-очевидци - Ст. С.-пострадал в резултат на деянието, К. В., Р. Р., Г. И., Св. А., Г. Г., вкл-но и при извършените очни ставки, както и всички писмени доказателства. Чрез съпоставянето им, съдилищата са дали подробен отговор на въпросите, защо и в кои части кредитират показанията на така изброените свидетели, вкл-но и на постр. св.С., като стриктно е разграничено, в кои части не се кредитират тези на свидетелите К. В. /сервитьорка в заведението/, Г. И., Св. А., Г. Г. – и тримата приятели на подс. М.. Поначало различията в показанията на тези свидетели касаят много съществен въпрос – какви са били действията на пострадалият С., за да се стигне до нанасяне на удар от страна подс. М.. Тук следва да се подчертае, че показанията на пострадалия свидетел С., имащ качеството на частен обвинител и защитаващ като страна по делото своите права и законни интереси, са били подложени от първоинст. съд на много внимателна преценка и анализ, с оглед на двойнствената им природа, чрез съпоставяне с останалите гласни и писмени доказателствени източници, както и с установеното чрез назначената на досъд. производство СМЕ. Правилно са били преценени като достоверни и незаинтересовани кредитираните от ВРС и ВОС показания на св. Р. – единствен от свидетелите по делото, нямащ отношение нито към подс. , нито към постр. Събраните факти и обстоятелства чрез показанията на този свидетел досежно случилото се между подс. М. и постр. С. и най-вече, доколко последният е извършил някакво противоправно действие спрямо подс. М., с което да му е нанесъл вреда или да го е предизвикал, вкл-но и с думи, изцяло опровергават тезата на защитата, като кореспондират с показанията на постр. С..

Показанията на св. К. В. също са били обект на внимателна преценка: в мотивите към въззивното решение ВОС обстойно е изследвал въпроса, доколко тази свидетелка е могла във всеки един момент да възприеме случващото се, при условие, че е работела в обекта като сервитьорка и към момента е била ангажирана, поради което правилно нейните показания са възприети като тенденциозни, заинтересовани и недостоверни.

Както първостепенният, така и окръжният съд са обсъдили задълбочено възраженията на страните и са изложили съображенията си, въз основа на които приемат, че обвинението е несъмнено доказано, отхвърляйки твърденията на подс., че е действал при условията на неизбежна отбрана или е бил предизвикан от простр. с противозаконни действия /обида или клевета/, от които да са настъпили или са могли да настъпят за осъд. или негови ближни тежки последици. Доколкото не е налице института на „неизбежната отбрана” е безпредметно да се обсъждат доводи за наличие на превишаване пределите й.

Анализът на доказателствените източници е дал възможност на съдилищата да направят верен извод за това, че М. М. е извършил престъплението, за което е признат за виновен. Събраната и проверена доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на главния предмет на доказването, поради което претенцията на осъдения се явява неоснователна.

 

Поради изложеното, настоящият състав не констатира допуснато нарушение на закона, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и признаване на искателя за невинен и оправдаването му по обвинението по чл. 129 от НК или за връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави.

 

Доколкото защитата на осъд. М. навежда доводи и за неправилно приложение на материалния закон, т. к. деянието било извършено при условията на неизбежна отбрана следва да се отбележи, че в настоящото производство съдът може да проверява правилното приложение на материалния закон само в рамките на установените от решаващите съдилища фактически положения. Видно от изложените по-горе съображения за липса на нарушения при осъществяване на процесуалната дейност по доказване, не са налице основания за оспорване на възприетите факти. Необходимо е да се посочи също, че за правилното изясняване на делото от първостепенно значение е обективната страна на престъплението, след което се обсъжда и субективната страна. Както вече беше отбелязано, съвкупният анализ на доказателствените източници безпротиворечиво сочи, че осъденият от обективна и субективна страна е извършил престъплението, за което е бил признат за виновен. Липсват и доказателства /налице са такива в обратния смисъл/, които да навеждат на извода за наличието на предвидените в закона материално-правни предпоставки за приложението на института на чл.12 ал.2 или на чл.132 от НК.

 

Лишено е от основание и оплакването /макар и не развито в искането, но заявено в защитната пледоария на осъд. М./ за явна несправедливост на наложеното му наказание. Това оплакване е декларативно заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи, което съществено препятства проверката, която следва да извърши настоящият състав във връзка с основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Наказанието на осъдения за извършеното него престъпление е определено доста снизходително към минималния предвиден от закона размер - същият е осъждан два пъти за извършени деяния по чл.195 НК, последната му присъда е влязла в законна сила на 23.03.2006г, бил е освободен с УПО на 21.09.2007 година при неизтърпяна част от наказанието лишаване от свобода за срок от 3 месеца и 6 дни и 6 месеца изпитателен срок. Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на осъдения, така че претенцията за явна несправедливост на наложеното му наказание следва да се възприеме като неоснователна.

 

Изложените съображения мотивират състава на АС-Варна да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горното съставът на АС-Варна

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД № 5552/2014 г. на Районен съд – Варна, депозирана от адв. П. Д. /ВАК/, защитник на осъдения М.М..

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

        Председател:                           Членове: 1.                 2.