Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 174/03.07.            Година  2017                 Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На дванадесети юни                            Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Геновева Ненчева

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 126 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 9, постановена на 01.03.2017 г. по НОХД № 58/17 на Окръжен съд гр. Шумен, с която подсъдимият Н.Н.И. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК, като по чл. 54 и чл. 58 А ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 4 месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 години и 6 месеца. На основание чл. 343Г от НК подс. И. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 2  години. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски, включително и за процесуално представителство на частните обвинители.

         Въззивното производство е образувано по протест на прокурора и жалба на повереника на частните обвинители, насочени срещу определеното от съда наказание и съдържащи искане за изменение на присъдата в тази част.

Прокурорът от ОП гр. Шумен намира, че кумулативното наказание е определено незаконосъобразно с оглед чл. 49 ал. 2 и 3 от НК, което се явява нарушение на материалния закон. Излага аргументи, въз основа на тълкуване и трайната съдебна практика, обосноваващи извода, че наказанието лишаване от право не може да бъде наложено за по-кратък от срока на лишаването от свобода, независимо от условното му отлагане. Предлага присъдата да бъде изменена в тази част, като на подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срока, поискан от прокурора в хода на пренията пред ШОС, от три години и шест месеца.

Повереникът на Е.Ф.С., Б.Р.А., Ф.Х.Р. – действаща лично и като майка и законен представител на малолетния М.Ш.Б., обръща внимание на доказателствата за личността на подсъдимия, допуснатите изключително груби нарушения на ЗДвП, особеностите на конкретното деяние, и счита, че и двете наложени на подсъдимия наказания следва да бъдат увеличени. Като подходящо преценява определянето на лишаването от свобода в размер на 4 години, което след редукцията по чл. 58 А ал. 1 от НК бъде намалено до 2години и 8 месеца, а лишаването от право да управлява МПС да бъде увеличено с оглед чл. 49 ал. 2 от НК.

В пренията пред въззивната инстанция представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, но намира, че жалбата на частните обвинители не е основателна, тъй като налагането на наказанието лишаване от свобода малко под, а не точно в средния размер, не обуславя явна несправедливост.

Повереникът поддържа жалбата си и счита, че увеличението на наказанието би допринесло за възпитателното въздействие върху другите членове на обществото. Присъединява се и към становището за основателност на протеста, като подчертава, че и по жалбата има такова искане, тъй като при условното осъждане целите на наказанието се постигат именно с приложението на чл. 49 ал. 2 от НК.

Защитникът на подсъдимия, счита, че протестът и жалбата са основателни в частта за неправилното определяне на наказанието лишаване от право, което налага присъдата да бъде изменена. Намира, от друга страна, че при определяне на наказанието лишаване от свобода, присъдата е справедлива и в тази част следва да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. И. иска присъдата да бъде потвърдена.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

 

 

І. От фактическа страна.

 

Решаващият съд е администрирал производството в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, като след депозираното в с.з. на 01.03.2017г. от подс. И. заявление, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти.

В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК по т. 8, съставът на въззивната инстанция приема за установени фактите и обстоятелствата, подробно описани в мотивите към разглежданата присъда и неоспорвани от страните. Доколкото не са установени процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, правомощията на въззивната инстанция, с оглед цитираното тълкувателно решение, налагат проверката да бъде извършена по същите факти и обстоятелства:

На 14.06.2016 г. подс. И. и пострадалия Р. *** по път І-7 с цел да се върнат в с. Борци. Подсъдимият управлявал л. а. „Фолксваген Голф ІІ” с рег. № Н 12 59 ВМ, а Р. бил на предна дясна седалка. Имали поставени предпазни колани.

Около 14. 30 ч. приближили разклона за с. Близнаци, като времето било ясно, с добра видимост, пътното платно сухо и без неравности. Подс. И. управлявал автомобила със скорост от 135 км/ч., при разрешена максимална скорост в този участък от 90 км/ч. Навлизайки в десен завой, поради високата скорост, подсъдимият изгубил управлението на автомобила и той се насочил в ляво, косо навлязъл в насрещната лента за движение, където в този момент се движел автобус „Мерцедес 412 Д Спирнтер” с рег. № Н 42 12 ВК, бил управляван от свид. Н.Р.. Автобусът се движел със скорост от 60 км/ч. Свид. Р. задействал аварийно спирачки, но независимо от това последвал удар в лентата за движение на автобуса. При удара л. а. „Фолксваген” се разкъсал на две части по диагонал – от предна дясна част до задна лява част. Предната част на автомобила, в която бил и подсъдимият преустановила движението си и останала на пътното платно. Задната част на автомобила продължила движението си, напуснала пътното платно в ляво и се спряла в затревената площ извън пътя. При разкъсването на автомобила пострадалият Ш.Р. изпаднал в канавката край пътя, зад разполовения л. а. „Фолксваген”. Пострадалият починал на място, вследствие на множеството травматични увреждания, които е получил при ПТП.

Движещият се зад автобуса, л. а. „Сеат Кордоба” с рег. № Н 90 36 АР управляван от свид. Е.К.„се ударил в автобуса.

 

От заключението на СМЕ за оглед и аутопсия на труп № 45/2016 г. се установява, че Ш.Б.Р. получил съчетана травма на глава, гръден кош, корем и крайници. Травматичните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, със значителна сила по механизма на удар. Причинени са множество тежки анатомични увреждания в областта на главата, тялото и крайниците, които са несъвместими с живота. Към момента на смъртта Р. бил в субклинична фаза на алкохолно опиване. Непосредствената причина за смъртта на Р. е травматично разкъсване на сърцето и запълване на околосърцевата торбичка с кръв. Травматичните увреждания, получени при произшествието, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че подс. И. е управлявал л. а. „Фолксваген” със скорост от 135 км/ч. при навлизане в завоя, която скорост се явява много близка до критичната за завоя – 138, 29 км/ч. Автобусът „Мерцедес” се е движел със скорост от 60 км/ч. В резултат на възникналата инерционна  центробежна сила насочена към външната страна на завоя /лява/, при преодоляване на завоя подсъдимият е изгубил контрола върху автомобила и последният е преминал косо в лявата насрещна лента за движение. Опасната зона за спиране на автобуса при движение със скорост от 60 км/ч. е 54.13 м. В момента в който л. а. „Фолксваген” е започнал да навлиза в лентата за движение на автобуса, последният се е намирал на разстояние 10. 76 м. от мястото на удара. Следователно л. а. „Фолксваген” е попаднал в опасната зона за спиране на автобуса, поради което водачът на автобуса не е имал техническа възможност да предотврати удара. Подсъдимият при движение с разрешената скорост за движение е могъл да предотврати удара.

 От приложения протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че ударът между автобуса и л. автомобил е станал в лентата за движение на автобуса.

От заключението на химическа експертиза № 115/2016 г. се установява, че в кръвта на пострадалия Ш.Б.Р. е налице кръв 0.43 промила, а в урината не е установено наличие на алкохол.

От заключението на химическа експертиза № 108/2016 г. се установява, че в кръвта на подс. И. не е установено наличие на алкохол.

От приложената на досъдебното производство справка от сектор КАТ при ОДП Шумен се установява, че подсъдимият И. е наказван 1 път за през 2008 г. за неползване на предпазен колан, 1 път през 2013 г. за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДП и 1 път през 2014 г. за нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 4 от ЗДП.

От приложената справка за съдимост се установява, че подсъдимия не е осъждан и няма наложени административни наказания по чл. 78а от НК.

Изложената фактическа обстановка се установява чрез съвкупността от взаимнодопълващи се и безпротиворечиви доказателства по делото, включващи самопризнанието в обясненията на подсъдимия в двете фази на производство.

Независимо от отсъствието на възражения, служебната проверка на настоящия състав установи, че доказателствените средства са събрани по правилата на процесуалния закон при спазване основните принципи по чл. 13, 14 и чл. 107 ал. 3 от НПК.

 

ІІ. От правна страна.

 

Съдът признал подсъдимия за виновен в това че на 14.06.2016 г. край с. Венец обл. Шумен на път І-7, клм. 92+570 /Шумен – Силистра/, при управление на МПС – л. автомобил „Фолксваген Голф ІІ” рег. № Н 12 59 ВМ, със скорост от 135 км/ч., нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 от ЗДП като се движел с превишена скорост и по непредпазливост причинил смъртта на Ш.Б.Р.. Правната оценка на действията на подсъдимия е, че са осъществени обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 343 ал.1, б.”в” от НК.

В подкрепа на този извод, съдът е обсъдил обективните и субективни признаци на състава.

Анализирано е допуснатото от водача конкретно нарушение на правилата за движение на режима на скоростта, стоящо в пряка причинна връзка с престъпния резултат. Обсъдени, и правилно отхвърлени, са били съображенията на повереника за допуснати от подсъдимия други значими нарушения на правилата за движение. Внезапното излизане от лентата за движение на управлявания от подсъдимия л.а., съответно пресичането на непрекъсната линия, навлизане в другата насрещна лента, са само обективни последици от съставомерното нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. 

Правилни са изводите на ШОС относно субективната страна на деянието, извършено от подс. И.. Подробно е обсъдена формата на вината, изразена като несъзнавана непредпазливост, небрежност. Подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тежки престъпни последици в причинна връзка с неправомерното му поведение, макар и да не го е сторил.

Съставът не констатира необходимост от излагане на допълнителни правни съображения.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

 

Основните възражения по протеста и жалбите на частните обвинители са насочени към преценка на справедливостта на наложените наказания. Всички считат, че са налице основния за изменението на присъдата в частта на определяне на кумулативното наказание. Повереникът настоява и за увеличаване на основното до средния размер на предвиденото, а именно лишаване от свобода за срок от 4 години.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

Първоинстанционният съд е изложил съображения по изясняване на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изрично е откроил смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Подкрепят се и от настоящия състав изводите за високата степен на обществена опасност на деянието, подчертани от високата обществена критичност, тежките престъпни последици, значителното превишаване на скоростта на движение. От друга страна степента на обществена опасност на личността на подсъдимия е завишена единствено с оглед допуснатите през близо 9 годишния му стаж като водач на МПС общо 3 нетежки нарушения. Видно е, че е с чисто съдебно минало, в млада възраст, полага грижи за семейството си. По отношение на деянието – дълбоко съжалява за загубата на своя съсед и приятел, признава вината си и в двете фази на производството, сам е получил тежки здравословни увреждания.

Първоинстанционният съд е намерил, че с оглед установеното по чл. 54 от НК, наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. Преценката е обоснована и налага отмерване на санкцията към, но под средния размер.

Поради изложеното и съответно на доказателствената основа и приложимата правна техника се явява определянето на наказанието лишаване от свобода в размер от 3г. и 6 м. По силата на чл. 58 А ал. 1 от НК съдебната процедура е свързана с намаляване с една трета – до размер от 2г. и 4м.

Решението за отлагане на наказанието, в съответствие и със становищата на страните, е довело до прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК и определяне на изпитателен срок от 4г. и 6м – към максималния.

Искането на повереника за увеличаване на основното наказание би довело до реално завишаване на санкцията с 4 месеца /при наказание в средния размер от 4г. намаляване с една трета води до 2г. и 8 м./. По-важно е, че не са наведени съображения за установен баланс между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а доказателствата за личността и интензитета на нарушението вече са били отчетени от решаващия съд. Поради изложеното и въззивната инстанция не намери основания за удовлетворяване на искането.

Според страните във въззивното производство в частта на определяне на кумулативното наказание – лишаване от право да управлява МПС, спрямо подс. И., ШОС е допуснал нарушение на материалния закон. Минималният размер на кумулативното наказание е размерът на наказанието лишаване от свобода, многократно пояснено в трайната съдебна практика. Протестът и въззивната жалба в тази част са основателни.

С оглед чл. 58 А ал. 5 от НК процедурата по гл. 22 от НПК не засяга определянето на наказанието по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК. Предвид задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСНК, по т. 2 – „При едновременно предвидени две или повече наказания (кумулативна санкция), едното от които е лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на чл. 57, ал. 2 от НК съдът определя размера на всяко едно от тях така, че в своята съвкупност като комплексна санкция да отговарят на целите по чл. 36 от НК. След това намалява само размера на наказанието лишаване от свобода с една трета. По този начин поощрителната норма на чл. 58а, ал. 1 от НК засяга единствено наказанието лишаване от свобода от всички възможни кумулативно предвидени наказания в комплексната санкция.“.

Изложеното, ведно и с правилото по чл. 49 ал. 2 от НК, обосновава извод, че предвид решаващите съображения по въпросите на отговорността на подс. И., наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да бъде определено в размера на наказанието лишаване от свобода преди редукцията по чл. 58 А ал. 1 от НК – за срок от три години и шест месеца. Определено в този размер наказанието се явява справедливо отражение на конкретно извършеното от водача подсъдим, гарантира продължителното му въздържане от управление на МПС с цел трайното осъзнаване на дължимото поведение и охраняване на обществения интерес.

Този вид и размер на следващите се санкции е в резултат от спазване на правната техника и съответства на взаимното обвързване между принципа на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Осъществява се изискването на чл. 57 ал. 2 от НК съвкупността от наказания да отговори на целите по чл. 36 от НК. Чрез едновременното въздействие на основното наказание, завишения към максималния изпитателен срок по чл. 66 ал. 1 от НК и увеличения срок на лишаването от право да управлява МПС, според състава, се постига справедлив баланс между ключовите елементи по прилагане на материалния закон по определяне на справедливо наказание и очакваните цели на превенцията.

В този смисъл въззивният съд счита, че постановената от Окръжен съд гр. Шумен присъда следва да бъде изменена в частта на определеното кумулативно наказание спрямо подс. И..

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отмяна или изменение.

         По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 9 на Окръжен съд гр. Шумен, по НОХД № 58/2017 г., постановена на 01.03.2017 г., като УВЕЛИЧАВА наложеното на подс. Н.Н.И. на основание чл. 343 Г от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от две години на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

         Потвърждава присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :