Р Е Ш Е Н И Е

 

260

 

гр.Варна, 23.10.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и пети септември  две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

           ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Вилен Мичев

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №127/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №13/27.02.2017г. по нохд  №260/2016г. на Силистренски окръжен съд, с която  подсъдимият М.Р.Д. е признат за невинен  в това, че на 05.09.2015г. в гр.Силистра, е причинил по непредпазливост смъртта на А. М. Б., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда около 24.00 часа на 29.08.2015г. в с.Босна, общ.Ситово, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, обусловила налчието на разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на основание чл.304 НПК съдът го оправдал по предявеното обвинение по чл.124 ал.1 пр.2 НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Силистренска окръжна прокуратура, в която се прави възражение за необоснованост на съдебния акт, и допуснато вследствие на това нарушение на закона. Отправя се до съда искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение.

Постъпила е и въззивна жалба от адвокати И.Р. и Николай Николов в качеството им на повереници на частния обвинител М.А.Б., в която също се твърди нарушение на закона, допуснато с оправдаването на подсъдимия. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подс.Д. да бъде признат за виновен и осъден по възведеното му обвинение, а също и осъден да заплати на частния обвинител претендираното от него обезщетение.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста изцяло – моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна присъда.

Частният обвинител и граждански ищец също поддържа изцяло жалбата си – моли за осъждане на подсъдимото лице.

Защитникът на подс.Д. намира присъдата за обоснована, правилна и законосъобразна и моли нейното потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид подадените протест и жалба, както и становищата на страните, констатира:

          Както протестът, така и жалбата са неоснователни.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

           

     Починалият А. М. Б. живеел сам в с.Босна, общ.Ситово, обл.Силистра. Страдал от шизофрения, обитавал една стая в полусъборена къща, където преживявал в изключително мизерни условия,  в безпорядък и мръсотия.

На 29.08.2015г. вечерта, в с.Босна, в центъра на селото - на площадката пред детската градина, се  провеждала сватба -  св.Ю.А., който бил племенник на А. Б., сключвал брак. Масата на младоженците била разположена странично, срещу входа на мазата, която била използвана за кухня. Зад масата бил поставен параван, а пред нея се намирал дансинга. На масата били младоженците и кумовете.

Сватбата започнала около 20-20.30 часа, и на нея присъствА. много хора. Там бил и А. Б.. Стоял прав, тъй като нямал място сред гостите. Бил облечен с тениска с надпис Хавана и с два чифта 7/8 панталони. Подсъдимият М.Д. също бил на тържеството – по покана на младоженеца той сервирал и осъществявал ръководство над останА.те сервитьори, или както се изразява св.Ю.А. – бил „началник на сервитьорите“. И подс.Д., и А. Б. били употребили алкохол - до степен, че някои от свидетелите /Х., Б.Р., С. Б./ ги счели за пияни.

Около 22-22.30  часа, близо до беседка и далеч от булчинската маса, А. Б. ударил в горната част на тялото  минаващия край него М.Д. , който паднал на земята по гръб. Двамата се вкопчили, като А. Б.  бил в положение на колене и върху тялото на Д.. Нанасял му удари. Забелязвайки това, свидетелите С. Б. и Х. Б./братя/ веднага станА. от местата си и ги разтървали. А. Б. се преместил и впоследствие застанал до стъпалата на мазата , която се използвала за кухня и откъдето постоянно минавали сервитьорите. В близост се намирало и лицето Б./Б./, който страдал от психично заболяване, и трудно говорел. По-късно същата вечер, около полунощ, А. Б. започнал да удря Б.Св.А. Ш., който бил племенник на А. Б., видял това и за да прекрати побоя станал и хванал Б. под мишниците. Дърпайки го по този начин по пътечка между банкетната зала и булчинската маса, го завлякъл  зад паравана до масата. От дърпането блузата на Б. се скъсала, и двамата паднали на земята- бетонирана повърхност, но затревена отгоре, като Б.  паднал върху тялото на Ш.. В този момент се намесил и подсъдимият - издърпал Б. за крака, и след това в изправено полуклекнало положение двамата започнали да се дърпат и въртят. За времето докато Ш. се изправи от земята, други гости вече били разтървали двамата биещи си. Всичко се случило за изключително кратко време. Виждайки събралите се хора св.Б.Р./който се занимавал с организацията на тържеството/ отишъл веднага, хванал подс.Д. и го изпратил долу в мазата. Д. бил превъзбуден, поради което и  Р. дори му ударил шамар, казал му да се успокои, и че не бива да развалят тържеството на хората. Св.Д. Б. хванал А. Б. за ръката, изпратил го до съседна улица и му казал да се прибира в къщи, след което се върнал на тържеството. По пътя го попитал какво е станало, на което А. Б. отговорил „нищо“.

По-късно вечерта, към прибиращите се свидетели У. М. и И.Х. се присъединил подс.Д., като излязъл от беседките от района на сватбата, и ги придружил до магазина, за да си купи цигари. Подсъдимият бил забелязан и от св.С. Б. и от М.Б. в района около кметството. Подс.Д. се прибрал в дома си пет-десет минути след като се прибрали У. М. и И.Х., които му били съседи.

На 31.08.2015г.,  по обяд, св.Д. Б. намерил  А. Б. в дома му, легнал на леглото, като бил облян в кръв. Попитал го какво е станало, но той не отговорил. Д. Б. се обадил на полицая в селото и на спешна помощ. Повикан бил и св.М.Б. – син на А. Б., който го преоблякъл в линейката, а разрязаните и свалени дрехи от тялото му, с които той  бил облечен и на сватбата, били изхвърлени встрани до къщата. А. Б. бил приет в Хирургично отделение при МБАЛ-Силистра на  31.08.2015г. с черепно мозъчна травма. Починал на 05.09.2015г.  От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза на труп е видно, че при огледа и аутопсията на трупа са установени черепна травма, изразяваща се в контузия на главата, наличие на очилат хематом двустранно с оток на клепачите на дясно око, разкъсно-контузни рани и охлузвания по главата, именно : оток и кръвонасядане на дясна скула, две охлузни рани на дясна буза преди  под нивото на ушната мида, разкъсно-контузна рана в горна част на дясна ушна мида и на вясна вежда; кръвонасядане на меките черепни покривки челно-теменно-слепоочно в дясно, счупване на черепната основа в дясно на границата между предна и средна черепни ямки; субарахноидален кръвоизлив на меките мозъчни обвивки с подлежаща контузия на мозъка челно базално, слепоочно и теменно в дясно и челно-базално в ляво, епидурален хематом в средната дясна черепна ямка, кръвенист ликвор, мозъчен оток с кливаж, множество мекотъканни наранявания на десен горен крайник и дясна гръдна област-множество успоредни едно на друго линеарни охлузвания по предна повърхност на дясно рамо и по външната повърхност на дясна мишница в горната й трета, две линеарни охлузвания на дясна ребрена дъга по мишичната й линия, с ход успореден на ребрата. Непосредствената причина за смъртта се дължи на черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепната основа в дясно,  епидурален хематом, субарахноидален кръвоизлив основно ангажиращ дясната голямомозъчна хемисфера с контузия на мозъчната кора и развитие на общомозъчен оток с малкомозъчно вклиняване.

На 31.08.2015г. бил извършен оглед в дома на пострадалия, от който е видно че до къщата му се стига по пътека от пръст, на около 5 м от улицата. Къщата се състои от две стаи, едната от които е била заключена, с отделни входове, без преходна врата. В обитаваната стая с размери 3.50х2.50м  се влиза през дървена остъклена врата. Непосредствено срещу вратата, опряно на дясната стена и перпендикулярно към входа е разположено единично легло с метални табли, като върху леглото са фиксирани петна от червеникава течност. След леглото, до стената, срещу входната врата е разположено канапе. В ляво от входната врата се намира дървен шкаф с размери 1х0.60х0.30м. Между вратата и шкафа, подпрян на шкафа е открит дървен кол с дължина 140см, като на височина от 28.5 до 32.5см от пода е фиксирано петно от червеникава течност с продълговата форма. На пода непосредствено пред шкафа се намира дървен пън с неправилно форма с множество червеникави петна по горната и странични повърхности. При огледа са иззети дървения кол, дървения пън, бутилка от кока-кола с прозрачна течност и дрехи-блуза с надпис „Хавана“, зелени ¾ панталони, с червеникави петна върху тях, светлосини дънкови срязани къси панталони, открити на куп пред къщата на около 50см от улицата.

На 09.09.2015г. е извършен допълнителен оглед при който са направени допълнителни измервания и са иззети 2бр.фенерчета, рефлектор, 2 запалки, светлочервена блуза-поло с червеникавокафяви петна, открита пред шкафа, на земята, в купчина от дрехи. Иззето е парче от дамаската на леглото с червеникавокафяви петна.

От заключенията на двете дактилоскопни експертизи е видно, че по иззетите вещи - бутилка „Кока кола“, фенерчета, рефлектор и запалки не са установени годни за идентификация дактилоскопни следи.

С протокол за доброволно предаване от 06.09.2015г. подс.Д.  предал дрехите , с които бил облечен на сватбеното тържество - сива тениска, къси сини дънкови панталони, кожен колан и джапанки.

От заключението по назначената биологична експертиза на веществени доказателства става ясно, че по дрехите - сива тениска, дънков панталон и кожен колан, и по джапанките на подсъдимия не се установяват следи от кръв. По дървеният прът, пън, парчето от плат /от леглото/; червената блуза-поло, зелен  и син панталон, тъмносиня тениска / принадлежащи на пострадалия, иззети при огледа/ се доказва наличие на човешка кръв, с една и съща кръвна група- АВ/О/, като е възможно да произхожда от един и същ човек.

Подсъдимият Д. е освидетелстван на 07.09.2015г. като не са установени механични увреждания по тялото и главата му.

 

          Това е фактологията по делото, до която след анА.з на доказателствата е достигнал първостепенния съд, и която и настоящият съдебен състав не намира пречки да възприеме – проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие не налага промяна във фактическите изводи. При така посочените факти твърди се както от държавното, така и от частното обвинение необоснованост на съдебния акт, и като последица от нея – и нарушение на закона, допуснато с оправдаването на подсъдимия. Твърдяните пороци обаче не са налице.

Основната доказателствена маса по делото съставляват свидетелските показания. Разпитани са  множество свидетели, сред които като имащи значение за изясняване на обективната истина следва да бъдат отбелязани следните : Ю.А., А. Ш., Б.Р., О.С.Р., Е.М., С. Б., Д. Б., С. Б. и Х. Б., Г.Н., Д.Р., Д. М.. Следва и да се уточни, че вечерта между пострадалия А. Б. и подс.М.Д. са възникнали два инцидента. Първият от тях е около 22-22.30 часа, когато подс.Д. минавайки със сервитьорската табла край Б. го бутнал, след което Б. го блъснал , съборил го на земята и заставайки над тялото на Д. му нанесъл няколко удара. Този инцидент бил прекратен от свидетелите С. Б. и Х. Б. - братя, без роднински връзки с пострадалия/съвпадението на имената е случайно/. Вторият инцидент между двамата /но с участието и на други лица/ е около 23.30-24.00 часа. Свидетели на първия инцидент са посочените вече С. и Х. Б.и, Д.Р.-кмет на селото, Г.Н.. Свидетели на втория инцидент са А. Ш. /племенник на А. Б. и братовчед на младоженеца Ю.А./ , младоженецът Ю.А. – също племенник на А. Б., Б.Р., О.С.Р., Е.М., С. Б., Д. М. и Д. Б.. Повод за възникването му станало нанасянето на побой от А. Б. над друго психически болно лице на име Б.. За да не се разваля тържеството и да прекрати инцидента веднага се намесил св.А. Ш.. Хванал вуйчо си А. Б. и започнал да го дърпа встрани - зад паравана, който бил зад масата на младоженците. При дърпането му скъсал тениската, а зад паравана и двамата паднали на земята – Ш. по лице, Б. върху него. Когато се обърнал видял Д. и Б. , които се дърпали и се въртели – както посочва и свидетелят в разпита си пред окръжния съд „нито бяха легнали, нито бяха седнали, нито прави … тръгнаха да се въртят“. Като цяло показанията на Ш. се колебливи и непоследователни. Описва разположението на телата на двамата, като в началото твърди, че Д. нанасял удари с ръце и крака, а в края на разпита – само с ръце, като не може да посочи как са нанасяни удари с крак. Както се спомена този инцидент се е развил зад паравана, поставен зад масата на младоженците. Поради това и почти веднага след започването му там отишъл младоженецът Ю.А. Неговите показания са също толкова колебливи колкото и тези на братовчед му А. Ш.. Ю.А. не е бил разпитван лично и непесредствено пред първата инстанция, тъй като живее и работи във Франция. Показанията му, дадени пред съдия на досъдебното производство, са били приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК. В тях Али посочва, че и Д. и чичо му били на земята , като Д. с едната си ръка го задушавал, а с другата му нанасял удари в главата. Нанесъл му и ритници. Логическото противоречие в показанията на този свидетел, изразяващо се в положението на телата от една страна и нанасянето на ритници в главата на Б./което при описаната ситуация е невъзможно/ мотивира настоящия съд да призове Ю.А. и да го разпита непосредствено в рамките на въззивното производство. При проведения разпит св.А. посочи, че видял как М. нанесъл 2-3 удара с ръце на Д.. Уточни и положението, в което са се намирали телата на двамата – Б. бил на земята , легнал на лявата си страна, а М. бил седнал върху гърдите му, с лявата си ръка го държал за гърлото,а с дясната го удрял, лично св.А. видял 2-3 удара. От изложеното стават ясни две неща – че св.А. не е видял нанасяне на ритници, и че при описаното разположение на телата на двамата то очевидно е обективно невъзможно нанасянето на ритници от страна на Д., седейки върху гърдите на Б.. Всъщност както правилно е отбелязал и окръжният съд единствените, които твърдят нанасяне на удари от страна на Д. над Б., са свидетелите Ш. и А. Първият не е сигурен дали Д. е нанасял удари и с крака, а вторият пред въззивния съд заяви, че е видял единствено как Д. нанася на Б. 2-3 удара с дясната си ръка. От останалите свидетели, които са станали очевидци на втория инцидент, никой не твърди да е видял нанасяне на удари. Б.Р. е организатор на тържеството, и този който отвел М.Д. в кухнята. Като пристигнал на мястото  минута след началото на инцидента заварил няколко човека, между които Б. и М., като Б. държал М.. Няма спомен някой да е бил на земята. Категоричен е обаче, че и двамата – и Б., и Д. са били видимо в нетрезво състояние. О.С.Р., Е.М., С. Б. и Д. М. са останалите , които са били недалеч от мястото на инцидента и свидетелстват за него. И четиримата били сервитьори на тържеството. О.Р.бил свидетел на случилото се от самото му начало. Бил близо до масата на младоженците и видял как Д. и Б. се сборичкали, двамата се били хванали , били на кълбо на земята и се биели – единият бил върху другия. Конкретно удари не видял тъй като било тъмно, но допуска, че може да е имало. Св.С. Б. видял , че се събрали хора, дърпали се, била скъсана тениската на Б.. Видял и че Д. и Б. са се вкопчили и били един върху друг. Св.Е.М. също проследил инцидента от началото му – видял как Б. удря Б., как след това А. Ш. дърпа Б. и как двамата падат на земята зад булчинската маса. И едва тогава към тях се прибилижили М.Д., Б.Р. и М./полицая на с.Босна, който не е разпитван по делото , тъй като е извършвал действия по разследването/. Разпитан на досъдебното М. заявил, че забелязал как Д. ритал А. Б. и А. Ш. се опитвал да ги спре. Пред съда твърди, че не е видял удари, и че на досъдебното производство не е казвал подобно нещо. Следва да се даде вяра на изложеното от свидетеля пред съда, тъй като съдържащото се в протокола за разпит от досъдебното производство /т.л.73/ не намира опора в останалите по делото доказателства. Така например там се твърди, че М.Д. докато ритал Б. А. Ш. се опитвал да ги спре. Видно обаче от показанията на самия Ш., когато Д. и Б. се въртели и дърпали, той все още бил на земята, и докато стане, други хора вече ги били разтървали. От значение са и показанията на св.Д. Ш.. А. – за разлика от останалите присъстващи той не е от с.Босна и не познава почти никого, бил е просто сервитьор. Имал е добра видимост от мястото , където се е намирал, но нанасяне на удари не е видял. Също така от значение са и показанията на Д. Б. – той извел А. Б. от тържеството, придружил го до улицата и там го оставил. На въпроса му какво се е случило А. Б. отвърнал „Нищо“, след което се прибрал сам до дома си.

След анализ на показанията на посочените свидетели могат да се направят няколко категорични извода :

-         На 29.08.2015 година на сватбата на св.Ю.А. *** около 22-22.30 часа между М.Д. и А. Б. възникнало спречкване, при което Б. съборил Д. на земята и му нанесъл няколко удара, преди да ги разтърват братята С. и Х. Б.;

-         На същата дата около 23.30-24.00 часа възникнал втори инцидент-А. Б. започнал да бие лице на име Б.. Св.А. Ш. се намесил, хванал А. Б. и започнал да го дърпа към паравана зад масата на младоженците, при което скъсал тениската на Б..Зад паравана двамата паднали на земята.В този момент се приближили и други хора, сред които и М.Д..Той и Б. се сборичкали , при което Д. успял да седне върху падналия Б. и в това положение му нанесъл няколко удара с дясната си ръка, докато с лявата го държал за врата;

-         М.Д. не е нанасял ритници по тялото на Б.;

-         Б. е бил в съзнание, контактен и сам се е прибрал до дома си, който се намирал на около километър от мястото на сватбата-според показанията на племенника му св.Д. Б.;

-         След втория инцидент не е било налице обилно кръвотечение у Б.-св.А. е забелязал изтичането на много голямо количество кръв при посещението  в дома на Б., но не и след случката на сватбата. В същата насока са и показанията на Д. Б. – при изпращането на А. Б. от сватбата не е забелязал по него кръв. Когато обаче го намерил в дома му/той е първият, който е влязъл там два дни след това/ му направило впечатление, че всичко е в кръв.

 

До същите фактически изводи е достигнал и първостепенния съд, те са направени след извършен цялостен анализ на събраните доказателства. По изложените по-напред съображения настоящата инстанция не намира, че тези изводи са необосновани. Напротив – те се основават на събраните по делото доказателства. В протеста прокурорът подкрепя своята теза основно с показанията на св.Ю.А., който както се спомена не е бил разпитван пред първоинстанционния съд. Разпитан обаче пред настоящия, А. заяви, че е видял два-три удара с ръце, но не и ритници. Което очевидно не отговаря на изложеното от прокурора в допълнителния протест. По-нататък дири се подкрепа на прокурорското изложение у доказателствени средства, събрани не по предвидения от процесуалния закон ред, поради което и правилно неприети от съда за годни. Става въпрос за видеозапис от сватбеното тържество, както и за такъв правен на мобилен телефон в болницата на А. Б.. Три записа /три файла/ ведно с други два снимкови файла са качени на флаш-памет , предадена от Ю.А. и приложена по делото. По отношение тяхната процесуалната природа съдът е изложил своите съображения в мотивите на л.194 от нохд№260/2016г. , т.е. аргументирал се е защо смята, че тези доказателствени средства са негодни. Тези му аргументи си споделят и от настоящия съдебен състав, като най-общо те касаят невъзможността да се установи как файловете са попаднали на външната памет, как и с какво устройство са правени записите, това ли е оригиналното им съдържание, и дали те са манипулирани. По видеозаписите от първите два файла/част от сватбеното тържество по време, когато е протекъл втория инцидент/  е назначена техническа експертиза, чието заключение се свежда единствено до разчитане на отделни кадри – какво се вижда на кадъра и в кой времеви момент от началото на файла. Разпитано в съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е заявило, че не може да отговори  дали файловете с видеозаписи са манипулирани по някакъв начин. Дори и да се приеме, че тези доказателствени средства отговарят на процесуалните изисквания за годност /а те според въззивният съд не отговарят/, то следва да се подчертае, че от самата експертиза по никакъв начин не стават ясни фактическите действия нито на Б., нито на Д.. Не стават ясни те и при преглеждане на файловете с видеозаписи от сватбата – действието се развива зад параван, поставен зад масата на младоженците. Или иначе казано – прокуратурата отдава прекомерно значение на доказателствено средство със спорна годност , което дори и да бе събрано по надлежния ред не съдържа фактическа информация, която би могла да хвърли светлина върху обстоятелствата по делото повече, отколкото това са направили свидетелите. Затова и правилно съдът е стигнал до изложените фактически изводи въз основа на анализ на свидетелските показания, но не и въз основа на посочените видеофайлове и изготвената връз тях техническа експертиза , които първо са негодни , и второ – не съдържат никаква информация от значение за делото.

По отношение видеозаписа направен на А. Б. в болницата – по неговата доказателствена негодност не се спори и от прокуратурата. За сметка на това обаче предлага се в протеста отговорът на въпроса по отношение авторството на деянието да се дири в гласните доказателствени средства, и в частност показанията на свидетелите Ю.А. и С.Р.С.. Двамата са били заедно с други роднини на Б. при него в болницата. Там всички питали Б. „Кой направи това?“, и според С. Б. казал на два пъти „М.“. Според Ю.А. чичо му /А. Б./ постоянно повтарял „Скрил се М.“. Показанията на посочените двамата свидетели в тази им част са били обект на анализ и от страна на окръжния съд, който в крайна сметка логично стигнал до извода, че изреченото от Б. и пресъздадено от А. и С. в показанията им в никакъв случай не може да послужи като категорично доказателство по отношение на факта, че именно подсъдимия М.Д. е нанесъл телесното увреждане на Б., довело в крайна сметка до смъртта му. Следва на първо място да се обърне внимание, че съдът въпреки заетата си позиция за процесуалната негодност на това доказателствено средство, е изгледал видеозаписа в съдебно заседание. Това е станало в присъствието на страните  и на преводач/л.117 от нохд/. От направения превод става ясно, че задаваните въпроси на Б. са били в множествено число „Кои бяха те? Кои са те дето се криха?“ , и отговорът е много неясен, преводачът не се наема със сигурност да твърди, че се чува име. Според него се чували само две гласни „и“ и „а“. Дори и да се приеме, че А. и С. като негови близки са свикнали с говора му, и разбират по-добре от преводача изказа на Б., то единствено споменаване името на М. не означава, че той е автор на деянието. Тук следва да се държи сметка за множество фактори – Б. е психически болен /видно от показанията на роднините му , сред които и сина му/ , отделно от това очевидно съзнанието му е болестно променено вследствие и на травмата – при освидетелстването е констатирано, че той е сомнолентен/т.е. с нарушено в определена степен съзнание/. При това положение липсва категоричност, че той е можел правилно да възприема въпросите и да им даде адекватен отговор, отделно от това е бил със затруднен и неясен говор, поради счупване на ябълчната кост /според СМЕ/. Не на последно място – на въпросите дал два различни отговора, веднъж казал „М.“, веднъж „Скрил се М.“. Няма спор по делото, че въпросната вечер между Б. и М.Д. са възникнали две спречквания, което несъмнено би дало повод на Б. да спомене името на подсъдимия. Последният обаче нито за миг не се е крил, напротив – бил е сервитьор на сватбата и през цялото време е бил сред гостите. Затова и фразата „Скрил се М.“ не може да се тълкува другояче, освен като неадекватно произнесена /или като последица от друга среща между двамата, за каквато доказателства липсват, и каквато не се твърди от обвинението – поради което на тази плоскост всякакви разсъждения и още повече догадки са напълно неприемливи/. 

Резерви се изтъкват в протеста и по отношение заключението на тройната съдебномедицинска експертиза, своите възражения в тази насока прави и представителят на Апелативна прокуратура в хода на въззивното съдебно заседание.Затова и въззивният съд намира за уместно да се спре върху заключенията на вещите лица, които не са доказателствени средства, но пък правят интерпретация на събраните по делото доказателства, въз основа на която дават научно обосновани отговори на въпроси , които са от значение за предмета на доказване. Назначени са по делото съдебномедицински експертизи както следва :

На 02.09.2015г. е възложено извършването на освидетелстване на А. Б.. То е материализирано в Съдебномедицинска консултация №1366/2015г. , където е отразено, че пострадалият е сомнолентен, контактът с него е затруднен, като заключението е, че при освидетелстването на А. Б. се установяват контузия на главата, контузия на мозъка, субдурален  хигром в дясно челно-слепоочно, счупване на дясна ябълчна кост и прилежащите към нея части от максиларния синус, латералната и базалната стени на дясна очница, разкъсно-контузни рани в областта на дясна вежда и дясна ушна мида, охлузвания пред дясната ушна мида, кръвонасядане на клепачите на двете очи, контузия на дясна раменна област с охлузвания по горната и външната о повърхности. ЧМТ обуславя наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупването на костните структури на дясната ябълчна кост и прилежащите части на максиларния синус, латералната и базалната стени на дясна очница обуславят наличието на трайно затруднение на храненето във фазата на отхапване. Останалите мекотъканни увреждания обуславят наличието на временно разстройство на здравето не опасно за живота.

На 06.09.2015г. е извършен оглед на трупа на Б. , при който са установени разкъсно-контузна рана на дясна вежда, кръвонасядания на клепачите на двете очи, охлузвания пред дясна ушна мида, разкъсно-контузна рана на дясна ушна мида, охлузвания по дясно рамо. От заключението на СМЕ на труп е видно , че при огледа и аутопсията на трупа са установени черепна травма, изразяваща се в контузия на главата, наличие на очилат хематом двустранно с оток на клепачите на дясно око, разкъсно-контузни рани и охлузвания по главата, именно:оток и кръвонасядане на дясна скула, две охлузни рани на дясна буза преди  под нивото на ушната мида, разкъсно-контузна рана в горна част на дясна ушна мида и на вясна вежда; кръвонасядане на меките черепни покривки челно-теменно-слепоочно в дясно, счупване на черепната основа в дясно на границата между предна и средна черепни ямки; субарахноидален кръвоизлив на меките мозъчни обвивки с подлежаща контузия на мозъка челно базално, слепоочно и теменно в дясно и челно-базално в ляво, епидурален хематом в средната дясна  черепна ямка, кръвенист ликвор, мозъчен оток с кливаж, множество мекотъканни наранявания на десен горен крайник и дясна гръдна област-множество успоредни едно на друго линеарни охлузвания по предна повърхност на дясно рамо и по външната повърхност на дясна мишница в горната й трета, две линеарни охлузвания на дясна ребрена дъга по мишичната й линия, с ход успореден на ребрата. Според вещото лице непосредствената причина за смъртта се дължи на черепно-мозъчна травма изразяваща се в счупване на костите на черепната основа в дясно,  епидурален хематом, субарахноидален кръвоизлив основно ангажиращ дясната голямомозъчна хемисфера с контузия на мозъчната кора и развитие на общомозъчен оток с малкомозъчно вклиняване. Трупната картина отговаря на смърт от първо денонощие.

От заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни е видно, че причинената ЧМТ обуславя наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота. Уврежданията са причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести  предмети и повърхности. Може да бъдат получени по време, място и начин, както сочат свидетелите - от нанесени множество силни удари с юмруци и ритници в дясна лицева и слепоочна област на главата. Уврежданията могат да бъдат получени от удари с бос крак, пета, ходило или външния му ръб.

В съдебно заседание вещото лице , изготвило тези експертизи, при отговорите на някои от въпросите е проявил колебание, което логично довело до назначаване от страна на съда на допълнителна /тройна/ съдебномедицинска експертиза по писмени данни , в чийто състав било включено вещото лице изготвило и предходните експертизи – д-р Т.И., още един съдебен медик – проф.Р., както и специалист по неврохирургия – доц.К./. Заключението по тази експертиза е в следния смисъл:

 Всички увреждания са причинени по общия механизъм на удари със или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности, вкл. и тангенциално действие на такива за линейните ожулвания по дясното рамо, дясната мишница и дясната предно-страничната повърхност на гръдния кош. Установените механични травми нямат морфологични особености, които да определят  удрящата повърхност на твърдите тъпи предмети, с които са причинени. Експертите правят основните си изводи върху обективни медицински данни : уврежданията на меките тъкани и подлежащата черепно-мозъчна травма. Тези повреди са разположени основно в дясната половина на главата и могат да се получат от удари с юмруци, ритници и др., но вещите лица допускат и удари с дървения кол, предвид хлътналите костни фрагменти в областта на максиларния синус на горна челюст, до счупена скула, под множественото и счупване/съобразно разчетеното от скенера/. Ударите са не по-малко от три и е възможно да са нанесени последователно в кратък интервал от време. Категорично се приема, че кръвонасяданията по вътрешната повърхност на меките черепни покривки в дясно челно-слепоочно-теменно и подлежащите травми – счупването на черепа и мозъчната контузия, не могат да бъдат причинени от изолирано еднократно падане от височината на собствения ръст. По отношение физическото състояние и физическата активност на А. Б. от момента на причиняването на увреждането му – вещите лица по чисто медицински път не могат категорично да изключат, че след причиняване на подобна травма той може да остане в съзнание и да се движи, но смятат, че това е по-малко вероятно. В резюме въз основа на всички медицински и други материали по делото вещите лица приемат, че е по-вероятно черепно-мозъчната травма на А. Б. да е причинена в дома му.

От разпита на вещите лица в съдебно заседание става ясно, че един удар е счупил многофрагментно дясна скула и десния максиларен синус под скулата, така че да хлътнат костни елементи навътре. Има втори удар в областта на дясно ухо и от дясно слепоочно започва счупване на черепа което върви по основата му. Тези травми са на различни равнини, има и крънасядане в теменната област, за това се заключава, че ударите са най-малко три. Липсата на данни за влошено общо състояние, за загуба на съзнание, историята на заболяването и резултатите от разчитането на скенера мотивират вещите лица да стигнат до извода, че най-вероятно травмата е нанесена в дома на Б. и дървеният кол е един от предметите, с които е нанесен поне един удар в областта на главата. Категорично това не може да стане от удар с юмрук, освен ако той не е „железен“ – както се изразява в.л. К.. С оглед местоположението на телата на Д. и Б. едно спрямо друго - първият върху втория /за което стана въпрос по-напред/  не е възможно нанасянето на удари с ритници, и дори на юмруци с голяма сила. Същевременно експертите не изключват на сватбата да е причинена рана,  но поддържат тезата си, че черепно-мозъчната травма с подлежащото счупване на черепа и уврежданията на мозъка, от които се стига до фаталния край, са нанесени в стаята на пострадалия.

Пред настоящата инстанция експертите поддържат становището си. Излагат отново съображенията си защо приемат, че увреждането – черепно-мозъчната травма, довела до смъртта на Б., е причинена именно в дома му. Това са липсата на голямо количество кръв по пострадалия веднага след побоя на сватбата, липсата на свидетелски показания за сериозна черепно-мозъчна травма на сватбата като начин на причиняване и начин на поведение след нея – пострадалият се е прибрал сам, а живее на около километър оттам, бил е адекватен – отговорил е на въпроса на Д. Б.. На следващо място – находките в дома му – изобилие от кръв по леглото, което навежда експертите на извода, че там е причинена увредата, тъй като лицевите части са обилно кръвоснабдени и кръвотечението започва веднага след получаване на раните по лицето. Открит е в дома на пострадалия и дървен кол със зацапвания от кръв по него. Хлътването на кости и фрагменти според вещите лица говори повече за удар с предмет с ограничена повърхност – какъвто е въпросния кол. Не на последно място – според в.л.доц.К. зигоматичната кост-скулата е много здрава и ударите трябва да бъдат нанесени с доста голяма сила, тъй като счупването е на няколко фрагмента и хлътнало. Според него това трудно би могло да стане с юмрук без някаква засилка /а като е върху него това няма как да се получи/. Изказва мнение, че при подобен удар шансът да бъде счупена и ръката , която нанася удара, и зигоматичната кост, е почти еднакъв. При удар с бос крак /както е бил подс.Д./ това отново е трудно да се случи, и също толкова голям е шансът да се получи счупване на пръстите на крака. При освиделстването обаче на Д. не са установени никакви увреждания. Както вече се спомена така изготвеното заключение освен , че е обосновано и научно издържано, е базирано и на останалите по делото доказателствени средства – показанията на свидетелите. По тези причини и няма основание да не му се даде вяра, нито пък е непълно и неясно щото да се наложи назначаване на повторна експертиза – каквато искане се прави от обвинението.

С оглед изложеното, и преценявайки доказателствените материали в тяхната съвкупност, въззивният съд не намира причина да не сподели крайния извод на Силистренски окръжен съд – за липсата на несъмнени и категорични доказателства, които да сочат, че на 29.08.2015г. около 24.00 часа в с.Босна, по време на сватбено тържество, подсъдимият М.Д. е нанесъл средна телесна повреда на А. Б., изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела впоследствие и до смъртта му – на 05.09.2015г.

В този смисъл и протестът, и жалбата на частното обвинение се явяват неоснователни, и следва да бъдат оставени без уважение – присъдата не е необоснована-напротив, фактическите констатации , направени от съда напълно се подкрепят от доказателствата по делото. Не е налице и нарушение на закона – при липсата на несъмнени доказателства черепно-мозъчната травма на пострадалия да е нанесена от подсъдимия в твърдяното от прокуратурата място и време, то съдът не е имал друга възможност освен да го признае за невинен и да го оправдае. Поради това и атакуваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за ревизия на атакуваната присъда, Варненският апелативен съд 

Р  Е  Ш  И  :

          ПОТВЪРЖДАВА присъда №13/27.02.2017г. по нохд  №260/2016г. на Силистренски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

Председател :                                   Членове :