Р Е Ш Е Н И Е  

 

79/03.05.2018 г.

 

 

 

Година 2018                                                                                    Град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                      Наказателно отделение

На тридесети април                         Две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

УЛЯНА САВАКОВА

 

Секретар ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА

Прокурор СВЕТЛА КУРНОВСКА

 

Като  разгледа докладваното от съдия САВАКОВА ВЧНД № 127 по описа за 2018 година,за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предмет на въззивна проверка по глава двадесет и първа от НПК е определение по ЧНД №351/2018година, постановено на 11.04.2018година от Окръжен съд-Варна. Съдебният акт намира основанието си в чл.306 ал.1 т.1 от НПК и разрешава въпроса за определяне на общо наказание по реда на чл. 25 ал. 1 от НК на З.А.Я., ЕГН ********** по влезлите в сила присъди по НОХД № 703/2015г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД  № 3245/2015 г. по описа на Районен  съд–Варна. Съвкупността е наказана с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, подлежащо на изпълнение при първоначален СТРОГ режим.

 Със същото определение е приложен чл.24 от НК, като общото наказание е УВЕЛИЧЕНО с една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнимо също при първоначален строг режим. Приложен е и чл.25 ал.2 от НК.

Въззивното производство е образувано по жалба на служебния защитник на осъдения. С нея се заявява неправилност на първоинстанционния акт единствено в частта за приложение на чл.24 ал.1 от НК. Защитникът счита, че наказанието по съвкупността е в достатъчен размер, за да произведе индивидуалните поправителни последици, поради което и приложението на чл.24 от НК е незаконосъобразно.

В пренията на въззивното заседание защитникът поддържа въззивната жалба без да допълва или изменя основанията й.

В лична защита осъденият също поддържа въззивното оплакване.

Представителят на АП-Варна пледира за неоснователност на  въззивната жалба. Приложението на чл.24 от НК намира за законосъобразно с оглед обществената опасност на личността на дееца и обществената опасност на съвкупностат от престъпления.

Жалбата е неоснователна.

Производството по чл.306 ал.1 т.1 от НПК е било образувано по предложение на ОП-Варна за групиране на наказанията на осъдения З.Я., наложени му с присъди по НОХД №№703/2015 година и 3245/2015 година – съответно на Окръжен и Районен съд – Варна.

С надлежни писмени доказателства е била установена съдимостта на Я., очертала наличието на съвкупност от престъпления, наказани с горепосочените присъди по следния начин:

1. Присъда по НОХД № 703/2015 г. по описа на ВОС, с която на Я. е наложено наказание четири години лишаване от свобода при строг режим, за извършено на 27.02.2015 г. престъпление по чл.206 ал.1 вр.чл.20 ал.2  от НК. Присъдата е влязла в сила на 08.03.2018 г.;

2.По присъда  НОХД № 703/2015 г. по описа на ВОС,  с която на Я. е наложено наказание лишаване от свобода  за срок от пет години и шест месеца, при строг режим, за извършено на 27.02.2015г. престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 31.07.2017г.;

3.По НОХД № 3245/2015 г. по описа на ВРС, с която на Я. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при строг режим, за извършено в периода от 03.03.2015 г. до 04.03. 2015 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 27.01.2016 г.

       Правилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон като е приел, че е изправен пред реална разнородна съвкупност от престъпления, извършени преди да има влязло в сила осъждане за което и да е от тях. Наложено е най-тежкото наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода, при законосъобразно определяне на първоначалния режим за изпълнението му по чл.57 ал.1 т.2 б.а  от ЗИНЗС. По отношение на тази част от първоинстанционното определение не са изложени някакви съображения за неправилност, поради което въззивната инстанция не намира основание за излагане на повече аргументация.

С атакуваното определение окръжният съд е приложил чл.24 от НК. Решението си мотивирал с високата обществена опасност на дееца – многократно осъждан за тежки умишлени престъпления, като въпреки ефективното изтърпяване на наказанията, останал с непроменени престъпни нагласи. Отчетена е и високата обществена опасност на престъпленията в съвкупността – и трите против собствеността, извършени в много кратък период едно от друго и в близост до освобождаване на осъдения от местата за лишаване от свобода във връзка с изпълнение на присъда по НОХД №1690/2010 година по описа на Окръжен съд-Варна.   

Въззивната инстанция намира приложението на материалния закон и в тази част за законосъобразно. Изводът се основава на преценка на обществената опасност на цялостната престъпна дейност на З.Я., обществената опасност на извършените деяния, личната опасност на осъдения /Р322-1985.3 н.о., Р 680-1982-3 н.о., Р 421-2-11-2 н.о. и други/. З.Я. е осъден за извършване на три отделни престъпления с еднакъв обект на защита, засягайки съществено обществени отношения, гарантиращи неприкосновеността на личността и правото на собственост. Престъпленията са реализирани в много кратък период от време, което сочи на сериозна упоритост в престъпното поведение на Я. и го отличава с висока степен на обществена опасност.

            При горните обстоятелства наложеното общо наказание за съвкупността от престъпления в размер на  пет години и шест месеца не е достатъчно за постигане целите на наказателната отговорност. Генералната превенция не е удовлетворена, т.к. наказанието в недостатъчна степен въздейства предупредително по отношение на запретеността на подобни опасни престъпни прояви. Индивидуалната превенция също не намира адекватен отговор в наложеното общо наказание. Демонстрираната престъпна мотивираност и целенасоченост в постигане на общественоопасния резултат, изискват по-интензивна по размер санкция, така че по време на изолирането на Я. от обществото да се постигне преосмисляне на моралните и етични стандарти в поведението му, да се променят нагласите и да се адаптират към изискванията за законосъобразност /Р 126-1990-1 н.о. и др./.

Поради изложеното, въззивният състав намери определението на окръжния съд за правилно, включително и в частта на приложението на чл.25 ал.2 от НК, като на основание чл.338 от НПК

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД № 351/2018г. по описа на Окръжен съд-Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                 

                                                                          2.