Р Е Ш Е Н И Е

126

02.07.2015г., гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и шести юни през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар С.Д.

прокурор Анна Помакова,

като разгледа докладваното от съдията Р.Лолова

ВНОХД №128 по описа за 2015 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Р.Б.И., чрез защитника му адв.Кр.П., подсъдим по нохд № 400/2014г. по описа на Добричкия окръжен съд, против присъдата, постановена от същия съд на 13.03.2015г., с която подс. И. е признат за виновен за деяние по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 вр.чл.198 ал.1 и чл.54 НК. и му е наложено наказание от седем години лишаване от свобода при строг режим като е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 300лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и 3000лв, обезщетение за причинени неимуществени вреди. В жалбата на подсъдимия се навеждат  основания за нарушения на материалния и процесуалния закон, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане присъдата да бъде отменена като бъде постановена оправдателна такава и алтернативно се прави искане за намаление размера на наложеното наказание с приложение на чл.55 НК. Жалбата се поддържа в с.з. като се излагат подробни съображения по отношение необосноваността.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и липсата на основания за отмяна или изменение на постановената присъда.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 13.03.2015г., постановена по нохд № 444/2014г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Р.Б.И. за виновен в това, че на 26.06.2014г. в гр.Балчик, отнел чужди  движими вещи, от владението на Г.И.Г. – сума от 300лв. , без негово съгласие, с намерение да ги присвои като е употребил за това сила и заплашване, като грабежът е придружен от средна телесна повреда – изкълчване на раменна става, обусловило трайно затруднение движението на ляв горен крайник за период от един-два месеца и на основание чл.199 ал.1 т.3 пр.2 вр.чл.198 ал.1 и чл.54 НК му е определил наказание от седем години лишаване от свобода при строг режим. Осъдил го е да заплати на гражданския ищец Г.И.Г. сумата от 300лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и 3000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и разноските по делото. Осъдил го е да заплати съответните такси и разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този извод съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Постр. Г. бил управител на увеселително корабче и обичайно в края на работния ден носел със себе си парите от оборота за да осигури поддръжката и зареждането с храни и напитки. Постр. Г. и подс. И. се познавали, като Г. го бил наемал на сезонна работа като общ работник при подготовката на корабчето за активния сезон, използвал го и при битови ремонти в дома си.

На 26.06.14г. постр. Г., след приключване  работата на корачбето, тръгнал към дома си, като прибрал оборота. По пътя се отбил в крайбрежно заведение, където се почерпил с приятели. След 03.00ч. тръгнал към дома си и около половин час по-късно влязъл във входа на блока и тръгнал по стълбището. След като преминал първата площадка бил нападнат в гръб от едър мъж с кърпа на лицето. Нападателят обгърнал с ръце торса и шията на пострадалия като се опитвал да го събори на земята. Свид. Г. започнал да се съпротивлява и да вика за помощ като двамата паднали по стълбите и се изтърколили до площадката пред входната врата. Нападателят продължавал да души пострадалия и го заплашил, че ще го заколи. Тогава пострадалият осъзнал, че съществува реална опасност за живота му и предложил на нападателя да вземе парите от джоба на панталона му. Нападателят взел парите, които били прегънати на две и между тях била и личната карта на постр. Г. след което побягнал затръшвайки шумно входната врата.

Междувременно виковете за помощ били чути от свид. Г. С., който работел в намиращия се в непосредствена близост до блока бар „Дева”. Незабавно се отправил към блока от където извали виковете и намерил постр. Г. да лежи на земята, тениската му била разкъсана, а лявото рамо – извадено от ставата. Свидетелят завил пострадалия с якето си от телефона на Г. позвънил в полицията. Забелязал, че на мястото има чифт черни мъжки чехли и отворена червена кутия с цигари, иззети като веществени доказателства при огледа. Пострадалият бил отведен в болница, където му направили рентгенова снимка и наместили рамото му.

На следващия ден свид. Т.Т., чакайки на автобусна спирка пред блока, където живеел пострадалия, намерил личната му карта и му я предал лично.

В показанията си на ДП свид. С. е заявил, че същата вечер, десетина минути преди да види прибиращият се в дома си постр. Г. е видял подс. И. да преминава покрай заведението с бърза крачка.

Свид. Найден д., който работел по това време в ресторанта на свид. С., в показанията си разказва, че около 01.07.14г. в заведението дошъл подс. И. и казал, че има да връща на свид.С. 60лв. Извадил пачка с по 20 и 50 лв. от които отброил 60лв. като според свидетеля общата сума била не по-малко от 250-300лв. Наличието на толкова пари учудило свид. д., който добре познавал подс. И., знаел, че той обичайно не разполага с пари и непрекъснато търси заеми. Споделил това си наблюдение и със свид.С. когато му предавал сумата от 60лв.

В с.з. постр. Г. е заявил, че в същност след като бил разпитан за инцидента, осъзнал, че познава лицето, което го нападнало. Разпознал го по произнесената вербална заплаха като отчел спецификата на изговора му,/типичен акцент при произнасяне на думите/ познат му от дългогодишните им контакти. Тези показания се потвърждават и от свид. К. Г., брат на пострадалия, който обяснява в с.з., че още на следващия ден, след инцидента, разказвайки за случилото се брат му е споделил, че подозира подс. И., поради обстоятелството, че знае къде работи и къде живее и че носи обичайно пари в себе си, както и отбелязал особеностите в акцента му. В тази насока са и показанията на свид. Ив.СТ..

Подсъдимият не отрича, че намерените на мястото на инцидента чехли са негови и че намерената там кутия цигари е от марката, която той обичайно пуши.

Разпитан на ДП, свид. С. И. е дал показания, че е видял подсъдимия да залага значителна сума пари на ротативки. Заявил е, че в края на м.юни, след полунощ се е намирал в игрална зала до рибния пазар, към три и нещо сутринта пристигнал Р. /Р./, седнал на ротативка до него и започнал да залага като поставял банкноти от по 20лв., но само губел. Свидетеля останал около час след което си тръгнал, а Р. /Р./ останал да играе. В с.з. на 13.02.15г., свид. С.И. заявява, че не си спомня нито месеца, нито часа когато е видял подс. И. в игралната зала, казва, че го заварил и го оставил там и че го е видял само веднъж да залага сумата от 20лв. Съдът е констатирал противоречия и непълноти в показания му като е прочел тези дадени на ДП, а запитан кои показания поддържа, свид. И. е заявил, че поддържа казаното на ДП., но видял подсъдимия само веднъж да залага сума от 20лв.

В тази връзка правилно съдът не е кредитирал показанията на този свидетел, които са противоречиви и взаимно изключващи се.

Правилно съдът е приел, че при наличието на годно доказателствено средство, каквото е протоколът за оглед и събраните при това действие веществени доказателства, конкретно чифт черни мъжки чехли, несъответствието в показанията на свид.Г. С. не е съществено и може да бъде обяснено с изминалия период от време. Няма как при огледа да са иззети едни чехли, а да са предявени други, особено при наличието и на фотоалбум. Подсъдимият сам е заявил, че те са негови. Последващото му твърдение, че те обичайно били пред барака, която обитавал и всеки би могъл да има достъп до тях е несъстоятелно, тъй като огледа на местопроизшествието е извършен непосредствено след нападението в 05,20ч. на 26.06.14г. и няма как тези чехли да попаднат там, ако не са били на краката на извършителя. Същото се отнася и до намерената кутия с цигари.

Разпитан на ДП подсъдимият е заявил, че се признава за виновен, но не може да даде обяснения, тъй като не си спомнял нищо, което означавало, че е бил много пиян. Заявил е, че съжалява за извършеното и ще върне парите на пострадалия. В с.з., на 13.03.15г. заявява, че не си спомня да е вършил такова нещо. Подсъдимият не е длъжен да говори истината или да дава обяснения и правилно съдът е отчел обяснението му като защитна теза. Като защитно е определено и поведението му в изготвената СПЕ като е отразено, че е възможно разказаното при разпита на ДП да е истина, както и че амнезията по принцип представлява и удобна защита, с която личността реагира срещу преживяването на собствената вина.

Съдът е мотивирал и защо възприема изцяло показанията на пострадалия относно изложените в с.з. обстоятелства, че е заподозрял подс. И. за извършеното спрямо него нападение.

По делото няма събрани преки доказателства, но съпоставени всички събрани косвени такива, очертават цялостната картина на деянието и водят до единствения и несъмнен извод за авторството му в лицето на подс. И.. Фактите, че на въпросната дата е бил видян непосредствено преди нападението да преминава до блока, където живее пострадалия, че в дните, непосредствено след инцидента необичайно е разполагал със значителна сума пари, че на мястото на инцидента са намерени неговите чехли и кутия с цигари от марката, която обичайно пуши, не на последно място, че е познавал пострадалия, знаел за навиците на пострадалия, къде живее, че разполага с пари,/което от своя страна предполага необходимостта да прикрие лицето си/, както и споделената от пострадалия особеност на акцента му /установена и непосредствено от въззивната инстанция при произнасяне на последната му дума/ водят до този единствен и несъмнен извод.

Налице е и причинената при нападението средна телесна повреда на пострадалия, употребеното насилие и заплаха, изразяваща се в думите „абе аз защо не извадя ножа да те заколя”.

В този смисъл и жалбата на подсъдимия е неоснователна.

По отношение на определеното наказание, съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият е осъждан за престъпления против собствеността. Отчел е частичните му самопризнания и изразено съжаление. Отчетени са и отегчаващите такива – лошите характеристични данни, злоупотребата с доверието на постр. Г., който през значителен период от врече му е осигурявал работа и доходи, усложненията в здравословното състояние на пострадалия При така отчетените обстоятелства както и особено високата степен на обществената опасност на деянието и завишената такава на дееца съдът е определи наказание над предвидения законовия минимум и под средния размер наказание. Така определено наказанието от седем години лишаване от свобода е съобразено както с вида на деянието, така и с характеристичните данни за дееца и е справедливо, предвид и предишните му осъждания, които явно не са оказали своето възпитателно въздействие.

По отношение присъденото обезщетение на причинени имуществени вреди, то е доказано по основание и размер. По отношение иска за претърпени неимуществени вреди, съдия е основателен. Налице е причинно следствената връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Пострадалият е претърпял болки и страдания в резултат на полученото увреждане, което следва да бъдат възмездени. Определеният размер е съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е справедлив.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 13.03.2015г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд №400/2014г. по отношение на подсъдимия Р.Б.И. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                       2.