Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 109/12.06.          Година  2018                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На седемнадесети май                         Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

Секретар Геновева Ненчева

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 128 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 12 от 07.02.2018 г., постановена по НОХД № 1202/17 г. на Окръжен съд Варна, с която подс. Д.С.М. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 248А ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което с приложението на чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 2000лв. Съдът възложил на подсъдимия разноските по делото.

Делото във въззивния съд е образувано по жалба на подсъдимия с искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на стадия на досъдебното производство. В пренията пред настоящата инстанция жалбоподателят оспорва приетото от фактическа страна от първоинстанционния съд, твърди, че е поискал да наеме определени имоти, но са му били предоставени други, впоследствие погрешно очертани от свид. П.. Бил уведомен, че са налице застъпвания и се отказал от субсидиите, като липсва заповедта, с която са били спрени за 2012г. Представя като доказателства карти с очертаване на имотите от специализирана фирма, от които се установява, че не са налице застъпвания. Оспорва техническата експертиза по делото, тъй като преповтаря констатациите на свид. Ш., а починалото вещо лице геодезист е отразила, че имотите са в землище, различно от посоченото при очертаването от свид. П.. На следващо място, намира, че експертизата специалните наредби за добро състояние на пасищата, напр. Наредба № 5, както и Наредба № 11 за застъпванията. Иска делото да бъде върнато на досъдебното производство, за да изчистят манипулациите и да се приключи завинаги с този въпрос.

В пренията по същество пред настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че в хода на производството са събрани безспорни доказателства за вината на подсъдимия, тъй като видно от заключенията на експертизите по делото декларираните от М. имоти не са отговаряли на изискванията за кандидатстване за подпомагане, като годни са били само 19, 63 ха. Свидетелските показания на свид. П. изясняват, че още при очертаването им ясно се виждало, че попадат извън допустимия слой, тъй като били гори, и е предупредила подсъдимия, но той се подписал по така очертаните имоти. Свид. Генова също установила недопустимостта на имотите, но не могла да откаже да приеме заявлението. Идентична била ситуацията и пред 2013г. Свид. Ш. заявил, че по време на възложената му проверка посетил лично всички имоти, локализирани с GPS устройство, като констатирал че нито един от тях не е в поддържано според изискванията състояние и оформили изискуемите документи. Прокурорът обобщава, че подс. М. е представил неверни сведения за имотите, които дори не бил обходил, а веднага след наемането им декларирал, като не става дума за застъпени, а за недопустими за подпомагане поради лошо екологично състояние площи. Намира, че деянието е извършено и от субективна страна при съзнаване на неверността на твърденията ведно с целта да се получи подпомагане за тях. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подс. М. моли за провеждане на допълнително съдебно производство и назначаване на нова експертиза, като всички пропуски и грешки се изяснят.

 

Съставът на въззивния съд, след като се запозна с материалите по делото, счита че в хода на първоинстанционното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и съставлява основание за отмяна на постановената присъда.

 

І. Изготвените към присъдата мотиви нямат необходимото и достатъчно съдържание, което да позволи проверка на законосъобразността на взетите решения. Налице е нарушение по чл. 305 ал. 3 от НПК, доколкото мотивите не съдържат еднозначни фактически и аналитични и правни изводи по внесеното срещу подсъдимия обвинение, като е допуснато и съществено противоречие с диспозитива на разглежданата присъда.

1. Противоречие в изводите на съда от фактическа страна и с приетото по диспозитива на присъдата се установява по отношение на площите, за които подс. М. съзнателно е представил неверни сведения пред ОСЗ гр. Горна Оряховица и гр. Варна.

Едновременно в мотивите е посочено че:

подсъдимият е заявил общо 32 парцела, които не отговарят на условията за подпомагане по СЕПП,

според свид. П. – един от тях отговарял на изискванията за подпомагане,

при проверката свид. Ш. установил, че 19, 05 ха са били допустими,

от заключението на допълнителната СТЕ се установява, че 196, 315 дка са били годни за пасища към датата на деклариране.

/Отделно от обсъдените от съда доказателства, в иницииращия сигнал на ДФ „Земеделие“ фигурират данните, че подс. М. е заявил за кампания 2012г. – 102 парцела с обща площ 261, 58 ха, от които площ, годна за калкулиране е 16, 07 ха. За кампания 2013г. по СЕПП е заявил 109 парцела с обща площ 261, 58 ха, от които са били допустими 19, 05 ха./.

Въпреки, че е коментирал частична допустимост от фактическа страна, с присъдата подс. М. е бил признат за виновен да е декларирал неверни данни за всички заявени от него /32/ имоти с обща площ от 261, 58 ха.

Безспорно волята на съда не може да бъде изяснена, тъй като са били възприети взаимноизключващи се положения и не са изложени обосновани отговори по въпросите имало ли е допустими площи в заявените от подс. М., в какъв размер, в кои имоти и следва ли наказателната му отговорност да бъде ангажирана за тях.

2.Констатираното прехвърляне на диспозитива /близо седем страници/ на обвинителния акт, съдържащ изреждане на имотите, не може да изпълни необходимостта от индивидуализация на всеки от 32-та парцела.

Напълно отсъства преглед на земеделското и екологично състояние на всеки от имотите и съответствието му с правилата на Наредба № 5/27.02.2009г., заповедите на Министъра на ЗХ и относимите специални регламенти. Наличието на дървета и храсти в определен парцел не променят автоматично статута му като пасище. При нормативно определените брой, височина, гъстота на дърветата и храстите, позволяващи свободно пашуване на животните, тези пощи могат да бъдат счетени за допустими, което би променило параметрите на наказателната отговорност, установено в трайната съдебна практика на съдилищата по множество дела.

Констатациите на свид. Ш. са в резултат на проверката, която е извършил на място в периода 08-13.11.2013г. По заключението на СТЕ – т. 6, л. 85, вещите лица са ползвали отразеното от свид. Ш. в протокола за проверката му. Поискали са от МЗХ да им се предоставят в цифров вид очертанията на декларираните имоти по всяко от двете заявления, но те не са им били предоставени и по този начин точното определяне на площта на засегнатите имоти е било възпрепятствано. Становището им за действителното състояние на площите към края на м. 07.2016г. не подпомага изследването на този въпрос към моментите на подаване на заявленията през 2012 и 2013г.

Съдът не е направил изследване на значимия въпрос – намиращата се в площите растителност – дървета, храсти, към м. 11.2013г. /когато е била проверката на терен/ съществувала ли е към датите на подадените от подс. М. заявления или се е породила по силата на естествени процеси след м. 05.12-13г. Мотиви в тази част са били дължими, тъй като покриват елемент от предмета на доказване по делото /не/верността на данните, посочени от подсъдимия/, но не са изложени.

3. При фактическото си изследване относно договорите за наем на площите, съдът не е установил, че е налице разлика между наетите и заявените от подс. М. парцели. От фактическа страна съдът е приел, че по договори подсъдимият е наел 261, 58 ха, а по заключението на СТЕ вещите лица са посочили, че за един от парцелите – номер по ИСАК 23100-9-1-1 в землището на с. Драганово – няма договор за наем. Различават се и техните площи, отразено в същото заключение на СТЕ - и за двете кампании подс. М. е декларирал площи от по 261, 58 ха, а по договорите за наем на имотите с номера от КВС – за 2012г. е имал право на 211, 31 ха, за 2013г. – 211, 21 ха /не е уточнено на какво се дължи разликата по СТЕ относно 2013г. в площта на имотите по КВС без да е имало промени по договорите/.

Безспорно четирите договора са били сключени на 16.05.2012г. като по всички тях е посочено задължението на наемодателя – да ги предостави на наемателя във вид и състояние, които отговарят на начина на ползване. Имотите са описани като „пасище, мера“, само два от тях – като „пасище с храсти“ /в землището на с. Драганово/. По делото не са приложени протоколи за въвод на подс. М. във владение на наетите имоти, поради което не е установено дали той обективно е възприел състоянието им преди 17.05.12г., когато ги е заявил като пасища. Изводите на свид. Ш., че към м. 11.2013г. част от имотите са заети от гори – обосновават въпрос – възможно ли е към 16.05.12г. – когато наемодателят Община Горна Оряховица ги е предоставила на подсъдимия във вид и състояние, отговарящо да са пасища, площите да са били съответни на предназначението си, а впоследствие да са настъпили промени.

В тази връзка е бил необходим и анализ на показанията на свид. П., които поставят под съмнение изпълнението на задълженията на наемодателя Община Горна Оряховица за състоянието на част от имотите. Ако на 16.05.12г. всички имоти са били пасища и мери, то не би следвало на 17.05.12г. някои от тях да бъдат възприети от нея като гори.

По делото, т. 6, л. 27, е приложено заявлението на подс. М. *** Оряховица, на основание чл. 25 ал. 4 вр. ал. 3 т. 4 от ЗСПЗЗ, изготвено през м. 02.2012г., от което се установява, че подсъдимият е помолил да му бъде учредено вещно право върху пасища мери в землищата на села Горни Тръмбеш, Стрелец, Драганово и гр. Долна Оряховица, с крайна цел изграждане на животновъдна ферма по инвестиционен проект, финансиран от ЕФРЗР с определена социална насоченост и от други финансови източници с чуждестранно участие. Към момента не е установено дали поисканите от подс. М. /и предварително огледани от него/ площи съответстват на предоставените му по договорите.

4. Не се установява фактическа основа за приетото от съда в мотивите, че на 24.08.2012 год. подс. М. подал заявление за подпомагане, но то било върнато, като неокомплектовано. Видно е, че подс. М. е подавал заявления за редакция на лични данни – от 04.07.12г. и на 11.10.12г., но тези документи не съдържат относима към предмета на доказване информация.

5. В хода на административните проверки по заявлението на подсъдимия за кампания 2012г. той е бил уведомен, че площи по заявлението му са заявени от повече от един земеделски стопанин. По приложената от ДФ „Земеделие“ РА таблица са били уточнени 12 БЗС с установени застъпвания. На 02.10.2012г. попълнил таблицата и се отказал от застъпените площи – в общ размер от около 2, 01 ха. В „списък с потвърдените кадастрални имоти“ подсъдимият се подписал в уверение на това, че се отказва от всички установени в заявлението за подпомагане имоти/застъпвания и е наясно, че застъпванията могат да бъдат третирани като наддекларирани площи.

По това обстоятелство неправилно в мотивите съдът е приел, че „… при извършените проверки от служители на ДФ „Земеделие" било установено, че декларираните имоти за подпомагане са били повече от действително съществуващите и той бил уведомен за това с писмо от 02.10.2012 год. Тогава подсъдимият заявил, че се отказва от земите, които е надписал или посочил, като държани от него и обработвани, но това не отговаряло на действителността.“.

Всъщност подс. М. е бил поканен да участва в процедурата по отстраняване на застъпвания. Изготвил е и декларация за изясняване на принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин на 11.10.2012г. По подобен начин са протекли действията по уведомяване на подс. М. за застъпвания през 2013г. – на 05.11.2013г. той е подал поредна декларация, а видно от таблицата се е отказал от застъпени площи по 17 БЗС.

Отказът от застъпените площи – е правомерна процедура по специалните правила по СЕПП, тя не лишава стопанина от по-нататъшно участие в кампанията. Необходимо е да се изясни обаче причината за тези застъпвания, като при отказ от първоначално очертаните площи – кандидатът променя информация по заявлението и таблиците по него. По този начин административно допустимо е въвеждането на промени в заявлението с цел отстраняване на неумишлено допуснати неточности. С действията на подс. М. през м.10.2012г. и м. 11.2013г. – в хода на процедурата по изясняване на принадлежността на площи – той се е отказал от части/цели имоти, което би следвало да промени оценката на първоначалните му заявления.

Действително по делото не е изяснено – с чии имоти са били констатирани застъпвания, в какви размери площите на подс. М. са били счетени за наддекларирани на това основание.

 От друга страна, в хода на проверките по заявленията по СЕПП излизането на площи от допустимия слой, очертан по старите ортофотокарти, също би могло да бъде отстранено чрез административна процедура по инициатива на компетентните органи, след извършени проверки на терен, и от земеделския стопанин. По този начин, площи, които първоначално са били изключени при една стартирана проверка по-късно могат да бъдат включени в границите на допустимия слой.

Противоречието между документираните основания за отказ да му бъдат изплатени субсидиизастъпване на площи /по кореспонденцията от м.10.12г. и м. 11.2013г. между подс. М. и ДФ „Земеделие“ РА/ или недопустимост поради недобро земеделско и екологично състояние на преобладаващите площи /по документите, приложени в хода на ДП от ДФ „Земеделие“ и възприето от СТЕ/ - не е обсъдено в мотивите към присъдата.

6. Не са налице мотиви на съда по въпросите как и кога е бил уведомен подсъдимия за приключване на кампания 2012г. по неговото заявление – обстоятелство от съществено значение при изясняване на субективните му решения по включване в кампания 2013г.

7. От правна страна, очертавайки изпълнителното деяние, съдът е посочил в мотивите „Изпълнителното деяние е довършено от подсъдимия с изтичането на срока /31 май 2012 год и 31 май 2013 год./ в който бенефициентите имат право да внасят корекции в заявленията, както и да ги оттеглят. Това не е сторено от подсъдимия.“.

Видно от диспозитива – подс. М. е признат за виновен и за заявление от 11.06.2013г.

Установява се съществено противоречие относно крайния момент на деянието.

8. Напълно отсъства коментар на правната оценка на извършената от подс. М. цялостна престъпна дейност. Съдът го е счел за виновен за 6 отделни епизода, обхванати от продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК с подаването на 6 отделни заявления за кампании 2012г. и 2013г. Въпреки това в мотивите е коментирано само 1 заявление – „Безспорно е установено, че процесното заявление е подадено от подсъдимия  на основание…“.

Дължимо е било внимание към всеки от отделните епизоди и тяхното правно значение – всяко ли от инкриминираните заявления поражда правни последици, имало ли е разлики между съдържанието на отделните заявления – напр. защо в таблиците към заявленията от 2012г. подсъдимият е вписал пасища и мери, а в тази за 2013г. – затревени площи; били ли са включени допълнителни територии и каква площ е заявена; какви субсидии биха били получени; какъв е статутът на последващите промени с отказа от територии – през м. 10.12г. и м.11.13г. и т.н. В конкретния казус са били подавани заявления в две териториални служби – като съдът не е посочил дължимо ли е било това поведение; по силата на кои норми; какви са били правните последици на всеки от актовете на подсъдимия и компетентните органи, тъй като всички подавани заявления от подс. М. за кампаниите са били отнасяни към неговия индивидуален номер, съответен за всяка от двете кампании.

 

С оглед на изложените съображения, съставът на въззивната инстанция счете, че мотивите към разглежданата присъда не могат да пояснят действителната воля на съда в определени фактически и правни пунктове, а в други напълно отсъства дължимо с оглед изискванията на закона и стандартите на съдебната практика съдържание. Обобщава се изводът, че в своята цялост приложените мотиви не позволяват на страните да се запознаят с отговорите на първоинстанционния съд по съществото на производството. От позицията на въззивната инстанция не би могла да бъде извършена проверката за изрядност при формиране на вътрешното убеждение въз основа на доказателствата по делото. Известно е от съдебната практика, че „липсата на обективност, всестранност и пълнота в изследването на доказателствените материали, така както се изисква от принципите на чл. 14, ал. 1 НПК, [съответства] на липсата на мотиви …“ – в  Решение № 4 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2317/2013 г., II н. о., становището е трайно утвърдено и не са налага позоваване на множество актове на касационната инстанция.

Липсата на мотиви съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция и налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

ІІ. В хода на водене на съдебното производство съдът е допуснал нарушение при събирането и проверката на доказателствата, съществено засегнало процесуалната годност на доказателствените материали и ограничило правата на подсъдимия.

 

В с.з. от 07.02.2018г. съдът докладвал, че вещото лице Найденова – инженер по геодезия, фотограметрия и картография, е починала.

Съдът установил този факт още на 28.11.2017г., но не е предприел замяната на вещото лице с друго с такава компетентност, което да се запознае с изготвеното заключение и да го коментира в с.з. В този смисъл са трайните решения на съдебната практика – напр. Решение № 220 от 9.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 636/2013 г., I н. о. – „Няма нарушение на процесуалните правила и със замяната на починалия експерт П. с инж. Д., който е предупреден за отговорността по чл. 291 от НК и изрично е заявил, че поддържа заключението на експертизата пред АС-София.“; Решение № 229 от 25.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 637/2014 г., III н. о. – „принципно няма пречка заключение, изготвено от определено вещо лице, да бъде поддържано от друг експерт, стига този експерт да може убедително да го защити, като се има предвид, че в случая се касае до изследване, извършвано чрез специализирана техника…“; Решение № 291 от 25.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 719/2015 г., I н. о. – „разясненията на експерта П. М., повторила и защитила заключението на починалия експерт Ат. П. и изготвила собствено въз основа на съхранените в паметта на компютърната конфигурация данни за проведените изследвания на иззетия от белезниците биологичен материал.“.

 

В с.з. на 07.02.2018г. съдът не е изслушал страните по чл. 282 ал. 3 от НПК /за значението на подобно бездействие в Решение № 81 от 25.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 276/2017 г., III н. о./.

Нещо повече, в с.з. съдът изобщо не е изразил становище по факта, че поради смъртта на вещото лице, поставянето и анализирането на въпросите по заключенията в рамките на специалната й компетентност е невъзможно.

Последвало опорочаване на изслушването на заключенията, тъй като:

-Заключенията са били поддържани само от вещо лице, което е инженер по горско стопанство;

-В хода на възпроизвеждането на магнитния носител с цифрови географски данни за декларираните площи на подс. М. в ИСАК за кампания 2013г., вещото лице Зарев е посочил – „Вероятно има връзка този диск с нашата експертиза, тъй като колежката е геодезистка. Аз не съм специалист с тази програма „ИСАК“. Не съм специалист по тази система.“

-Съдът не е констатирал, че в последния абзац на СТЕ, т. 6, л. 90, вещите лица са посочили, че са поискали от МЗХ в цифров вид очертанията на декларираните имоти по заявленията за двете кампании, но същите не са им били предоставени. „Това възпрепятства точното определяне на площта на засегнатите имоти по КВС.“.

Именно тази необходимост от цифров носител е могла да бъде удовлетворена с представения от ДФ „Земеделие“ диск, като по този начин се определи точно площта на имотите поне за 2013г.

Съдът не е успял да прецени значението на предоставената му информация, неразбираема и за в.л. Зарев, и тъй като подс. М. оттеглил искането си и страните пожелали да се изключи от доказателствата – определил да бъде върнат дискът на ДФ „Земеделие“.

В резултат на изложеното първоинстанционният съд е позволил заключенията по комплексни  експертизи да бъдат поддържани само от едно от вещите лица, довело до невъзможността да се предоставят необходимите уточнения в геодезичната част. Като способ на доказване експертизата има изключително значение, при случаи като разглеждания, с оглед спецификата и обема на подлежащите на изясняване факти и обстоятелства. Изслушването на вещите лица в съдебно заседание позволява в условията на главното производство, при гарантирана равнопоставеност на страните, да бъдат изчерпани всички относими въпроси и събрани необходимите специални знания.

 

Констатираното нарушение по чл. 282 от НПК съставът посочва за прецизност и с цел да бъде отстранено при новото разглеждане на делото от първата инстанция, като подчертава, че не то налага отмяната на разглеждания съдебен акт.

 

         По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ присъда № 12, постановена на 07.02.2018 г. по НОХД № 1202/17 на Окръжен съд гр. Варна, и

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: