Р Е Ш Е Н И Е

 

24

 

Варна,24.02.2014 година

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение,в публично съдебно заседание на Двадесет и девети Ноември,две хиляди и тринадесета година,в състав :

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                                                     Д.Д.

 

       Секретар С.Д.

       Прокурор СТАНИСЛАВ АНДОНОВ

       Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

       ВНДОХ № 129 по описа за 2013 година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Варненският окръжен съд, с  присъда № 33 по НОХД № 1022/2012 година по описа на същия съд,постановена на 22.03.2013 година е признал подсъдимия Д.Д.Х. за НЕВИНОВЕН в това, че:На 02.11.2009 година в град Варна,в качеството си на лекар в”Клиника по неврохирургия“ при МБАЛ „Света Анна-Варна”АД  - град Варна и ръководител на хирургичен екип,поради незнание и немарливо изпълнение на правно -регламентирана дейност - медицинската професия,представляваща източник на повишена опасност,не оценил възможността от възникване на кръстосана алергична реакция от прилагането на антибиотика”Цефтриаксон", при наличие на данни за алергия към антибиотика”Оспен" у пациента С. С.И.,нарушение на член 81 (1) от Закона за здравето и Заповед № РД 09-109 от 18.03.2002  година на Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарти по хирургия,съгласно член 6 алинея 1 от Закона за лечебните заведения и на 05.11.2009 година да е причинил смъртта на С. С.И. - престъпление по член 123 алинея 1 от НК и на основание член 304 предложение първо от НПК го оправдал по възведеното му обвинение за престъпление по  член 123 алинея 1 от НК.

Въззивното производство пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД е образувано по:

- Протест на прокурор при ВАРНЕНСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА, в който се излагат съображения за необоснованост и неправилност на присъдата.В допълнително изложените мотиви към протеста се излага становище за това,че мотивите страдат от вътрешни противоречия,както и че съдът е дал вяра единствено на обясненията на подсъдимия Х.. Съдът неоснователно бил приел,че последният е спазил,респективно съобразил правилата на добрата медицинска практика,като аргументите са в тази насока.Предлага се делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд,а алтернативно:отмяна на съдебния акт и постановяване на нова присъда,с която подсъдимият Х. да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение.

- Жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци – С. и Ш.К.,който оспорва присъдата,като незаконосъобразна и в двете й части.Молбата е оправдателната присъда на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова,с която подсъдимият Х. да бъде осъден по възведеното му обвинение, както и да бъдат уважени гражданските искове в пълен размер.

В съдебно заседание пред въззивната апелативна инстанция се явяват:

От жалбоподателите:частни обвинители и граждански ищци,редовно призовани,се явява С.К..Всички се представляват от адвокат Д.Б. ***.

 Подсъдимият Х. се явява лично и се представлява от адвокат Д.Д.,***.

Гражданският ответник МБАЛ”Света Анна”,се представлява от повереник – адвокат Т.Я.,***.

Представителят на апелативната прокуратура заявява,че поддържа протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА по изложените в него съображения,като счита,че не са били събрани всички необходими доказателства за установяване на обективната истина,за да се установи има ли причинно следствена връзка между смъртта на пострадалото дете и поведението на подсъдимия Х., като лекар.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци подкрепя тезата на държавни обвинител,като акцентира върху лошата организация в болничното заведение,където е починал пострадалия и моли за отмяна на оправдателната присъда.Настоява и за уважаване на гражданските искове в пълен размер.

Процесуалният представител на подсъдимия Х. намира,че всички обстоятелства по случая са били безспорно изяснени,като не е налице твърдяното от държавния обвинител небрежно поведение на подсъдимия. Молбата е присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и законосъобразна.

Процесуалният представител на гражданския ответник моли присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД да бъде потвърдена,а алтернативно:в случай на осъдителна такава - размерът на гражданските искове да бъде съобразен с утвърдената съдебна практика и справедливостта.

В последната си дума подсъдимият Х. заявява,че е спазил всички критерии на добрата медицинска практика.

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,след като прецени доводите на страните,доразвити в съдебно заседание;становището на подсъдимия Х. в последната му дума, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Както по протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,така и жалбата на повереника на частните обвинители и граждански ищци са били подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка:

От 01.05.2002 година подсъдимият Х. работил като специализант в МБАЛ “Света Анна-Варна” АД, а от 23.01.2007 година бил ординатор в клиника по неврохирургия.Придобил специалност”Неврохирургия” през месец Юни 2008 година. От 01.07.2012 година подсъдимият започнал работа в МБАЛ “Света Марина” ЕАД – Варна.

С. С.И. бил роден на *** година от брака на Ш.Н.К. и С.И.К..Лични лекари на детето били д-р ДЕСПИНА ЙОРДАНОВА БОГДАНОВА и д-р ГЕРГАНА НИКОЛОВА ПЪРВАНОВА в град Исперих,област Разград.За периода от раждането до месец Август 2009 ГОДИНА детето било преглеждано общо 29 пъти:23 от тях профилактични прегледи и  6 във връзка със заболяване.За периода месец Август – Месец Октомври 2009 година детето било лекувано общо 8 пъти за различни заболявания. През месец Януари 2009 година бил лекуван в МБАЛ “Исперих” от пневмония. На 18.12.2007 година и в периода 22.01.2009 година – 28.01.2009 година С. С.И. бил лекуван с “Медоклор” – антибиотик от групата на”цефалоспорините”.При постъпването му в МБАЛ “Света Анна Варна”АД детето било,болно от катарално - фоликуларен тонзилит.

На 01.11.2009 година късно вечерта при битов инцидент в гърба на пострадалия И. се забила ос от детско камионче и той бил откаран в спешния център при МБАЛ“Исперих”.При извършения преглед и рентгенография било установено,че чуждото тяло се е забило в близост до гръбначния стълб на детето и бил извикан дежурен реанимационен екип от град Разград.Пациентът бил откаран в ЦСМП в град Разград,откъдето преценили,че случаят е сложен и той бил транспортиран в спешния център при МБАЛ “Света Анна – Варна” АД. Постъпил там в 03,50 часа и дежурният лекар Н. преценила,че случаят е за отделението по неврохирургия.Пациентът бил приет в отделението от дежурния лекар:подсъдимият Х. и започнала подготовка за спешна операция за премахване на забитото в него чуждо тяло.Сформираният екип бил в състав:ръководител Х.,д-р И.К.,анестезиолог д-р Е.Й.,специализант в отделението д-р Р.Н. и инструментатор – Е.В..При проведения разговор  майката – свидетелката Ш.К. съобщила на подсъдимия,че детето имало обрив след употреба на“Оспен”-антибиотик от пеницилиновата група. Последният вписал съобщеното в историята на заболяването в графа “Алергии”.Анестезиологът – д-р Е.Й. също  провела разговор с Ш.К. и последната й казала,че детето е боледувало и е получило обрив.Свидетелката Й. не била сигурна дали ставало въпрос за алергия или за странична реакция,но вписала съобщеното в допълнителния лист за пред оперативна анестезиологична консултация и преценка към ИЗ  -  “Оспен – обрив”.

В 10,15 часа на 02.11.2009 година започнала операцията на пациента. Същата била успешна и след приключването й била обсъдена лекарствената терапия на пациента.Подсъдимият обяснил на лекарите в екипа,че детето имало реакция след прием на медикамент и взели решение да се приложи антибиотика“Цефтриаксон” – цефалоспорин от трето поколение.Това било първи избор при проникващи наранявания.Д-р И.К. предложил към лечението да бъде включен и антибиотика“Метронидазол” – от групата на нитроимидазолите,тъй като с него успешно се овладявали анаеробни инфекции.С тази цел на пациента били предписани физиологичен серум – 250 мл,витамин “С” – 2 мл,“Метронидазол” 1/3 флакон,“Цефтриаксон” – 1 гр. Дозировката на препарата“Цефтриаксон” била консултирана с дежурния педиатър в детско отделение,както и с д-р Ч. – началник на неонатологично отделение в СБАГАЛ “Проф. Георги Стаматов” ЕООД – Варна.  На следващия ден по предписание на д-р Х. “Вомакур” бил включен  и“Ефералган”.На 04.11.2009 година терапията била Витамин “С” – 2мл, “Калциев глюконат” 2х5 мл,“Метронидазол” 3х1/3 флакон и “Цефтриаксон” – 1 гр.Последният бил прилаган венозно, чрез абокат.

След операцията,приключила в 11,00 часа,пациентът бил настанен в интензивния сектор.Събудил се от упойката много добре,като бил наблюдаван от анестезиолога.Въпреки,че работното време на подсъдимия било приключило,той останал заедно с д-р Й. и предвид съобщеното от майката за обрив след прием на“Оспен”,присъствал по време на първото вливане на“Цефтриаксон”.Вливането протекло нормално,детето не показало никаква непоносимост към препарата във вид на обрив, зачервяване, температура и други.След като изминали 15-20 минути от приема на лекарството,подсъдимият лично отишъл в болничната стая и констатирал,че детето било седнало,пиело вода и разговаряло с майката.През следващите дни:на 03.11. и 04.11.2009 година подсъдимият се запознавал със състоянието на пациента по време на сутрешните и обедни визитации,като съобразно наложената практика в отделението преди края на работния ден отново посещавал болния.Детето не показвало белези на непоносимост:обрив, температура,кашлица или други белези на недобро здраве като разстройство или повръщане.Майката също не съобщавала за проблеми.Подсъдимият констатирал,че детето е бодро и си играе в коридора на отделението. Предписаната лекарствена терапия се изпълнявала стриктно.

На 05.11.2009 ГОДИНА около 06,15 часа в болничната стая влязла  дежурната медицинска сестра:свидетелката А.П.,носейки поднос със спринцовки.На свидетелката Ш.К. й направило впечатление,че се носят множество спринцовки,докато предните дни сестрите влизали само с по една спринцовка.След като майката събудила детето, свидетелката поставила подноса на леглото в краката на пациента,взела една спринцовка и я поставила в абоката.На свидетелката К. веднага й направило впечатление,че течността в спринцовката е оцветена в светло кафяво,тъй като предходните дни се инжектирала бяла прозрачна течност. Още след началото на вливането детето започнало да пребелява и казало на майка си,че му се повръща.Свидетелката П. попитала какво е казало детето и майката отговорила,че му е лошо.Въпреки това сестрата не прекратила,а вляла цялото лекарство.Детето“пребелило” очите и свидетелката. П. го включила към система,повдигнала го да седне на леглото и започнала да го тупа по гърба,казвайки му да диша.Свидетелката К. й казала да не го удря по гърба,защото той е опериран,но свидетелката П. й изкрещяла да отиде и да извика другата сестра.Свидетелката К. побягнала,крещейки по коридора.Виковете й били чути от свидетелката Т.М.,дежурна в интензивния сектор в същото отделение. Последната грабнала“амбу” и излизайки от сектора видяла,че свидетелката П. носи на ръце дете и влиза в т.н.“интензивна стая”.Свидетелката М. се върнала и се обадила по телефона на дежурния лекар д-р О..Междувременно,бягайки по коридора,свидетелката П. казала на дежурната санитарка:свидетелката Ф.А. да извика дежурния лекар,което последната сторила.свидетелката М. се обадила по телефона  в реанимацията,като съобщила,че в неврохирургично отделение дете на 3 години било спряло да диша.След това се върнала и заедно със свидетелката П. и д-р О. започнали да обдишват детето с“амбу” и да му правят сърдечен масаж.След около 15-20 минути пристигнала д-р Г. Д. – реаниматор,заедно с медицинска сестра. Оказало се,че последната е взела чантата за възрастни и се наложило да се обадят да дойде друга сестра и да донесе“детската” чанта.Междувременно свидетелката Д. възприела,че детето било със спряла сърдечна дейност,с широки, нереагиращи зеници и без дишане,като д-р О. му правил обдишване с“амбу”.Свидетелката Д. продължила с обдишването и когато друга сестра и донесла чантата за деца интубирали детето и инжектирали адреналин и атропин.Реанимационните мероприятия продължили  общо около половин час,но в 07,11 часа регистрирали смъртния изход.

При пристигането си на работа на 05.11.2009 година сутринта по време на сутрешния рапорт подсъдимият Х. разбрал, че пациента С. И. е починал.Това го изненадало доколкото детето предния ден било добре и мислил да го изпише.

Така установената фактическата обстановка ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прецени,като  точна и правилна,почиваща на задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – гласните такива,възприети непосредствено от първоинастанционния съд/обяснения и свидетелски показания/,съпоставени със заключенията по множеството изготвени  СМЕ. Спорът е във връзка с проведеното следоперативно лечение и по – конкретно: неговата адекватност,доколкото е било съобщено за обрив на пациента след употреба на“Оспен”/антибиотик от пеницилиновата група/,дали същото е правилно  назначено от страна на подсъдимия Х. в качеството му на лекуващ лекар,както и каква е  причината за смъртта на пациента и налице ли е причинно-следствена връзка между тях.

 За да даде отговор на тези релевантни за делото въпроси,ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е коментирал най-вече заключенията на трите съдебно – медицински експертизи.

Съдът е кредитирал частично заключението на изготвената тройна СМЕ от съдебните лекари:д-р Г.,д-р Д. и д-р М..Същите са извършили оглед и аутопсия на труп и са констатирали трупна картина на алергичен шок.Приели са,че за развитието на шока и настъпването на смъртния изход благоприятстващо значение имало съществуването на т.н. тимиколимфатично състояние.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД не е дал кредит на тази експертиза в частта,според която избора и лечението с“Цефтриаксон”антибиотик са били неправилни,тъй като е приел,че вещите лица са излезли извън рамките на  поставената им задача.По - късно,вече в съдебно заседание вещите лица са уточнили,че характерни признаци на анафилаксия не са били налични,  аргументирайки се с темповете на протичане на шока.Ако те са  били много бързи,морфологичните находки не са ясни и диференцирани.Същевременно компенсаторните възможности на организма са значително по-малки и  по-често е налице смъртния изход,а деца нерядко почиват в резултат на сравнително леки инфекции - поради нисък имунитет и ниски компенсаторни възможности на организма.Не са били правени изследвания за  триптоза /ензим, с който може да се докаже наличие на анафилактичен шок/, тъй като такава практика в лечебното заведение не е имало.

Според заключението на последващата тройна СМЕ, изготвено  от съдебните лекари:доцент д-р И.,д-р К. и д-р Б.,пряка причина за смъртта  на пострадалия е анафилактичен шок-много бързо протичаща алергична реакция.Получената травма на гръбнака е била лечима само с операция и последната е извършена в съответствие с правилата на добрата медицинска практика.Прилагането на антибиотик след това било задължително и препаратът“Цефтриаксон” е бил типичен избор от средствата в неврохирургията.Въпреки, че не е била извършена проба за чувствителност на ниво кожа на препарата“Цефтриаксон”,са били извършени няколко венозни вливания,при които не е имало проява на симптоми на алергична реакция.Вещите лица са приели,че при наличие на чувствителност към препарата“Оспен”е възможно да се наблюдава кръстосана алергия към “Цефтриаксон”,като в медицинската наука и практика са известни случаи на развитие на такава алергия и на по-късен етап,след няколкократен прием на препарата,включително и като анафилактичен шок.Късна алергична реакция може да се получи не само при този антибиотик,но и при другите лекарства. Най-вероятно в конкретния случай са се реализирали две възможности – развитие на кръстосана алергия и по-късна остра анафилактична /алергична реакция.Според експертите дозировката на антибиотика“Цефтриаксон” е  била правилна,а получената от пациента травма няма пряка връзка с настъпилата смърт.Същите определят липсата на кожна проба към“Цефтриаксон” за пропуск.Венозното приложение обаче е по-опасно от кожното одраскване при пробата и може да се предположи,че ако е била проведена дермална проба за проверка на чувствителността към”Цефтриаксон”,то резултатът би бил нормален.Алергичната нагласа се е развила в хода на лечението и това трудно би могло да се предвиди със сигурност. В съдебно заседание вещите лица са посочили,като конкретна причина за смъртта на пострадалия - спиране на дишането и на сърдечната дейност в следствие на мозъчен оток,който може да е бил продукт от една бърза алергична реакция.Същевременно предоперативната и оперативна дейност са оценени,като извършени по най-добрия лечебен стандарт.Изборът на медикамент е бил стандартен.Действията на подсъдимия Х.,останал след работно време и присъствал на поставянето му,за проверка статуса на пациента,са били именно:за уверение, че няма да протече алергична реакция.Според вещите лица обстоятелството,че детето е получило обрив едва четири дни след прекратяване на прилагането на антибиотика“Оспен”,не може да обясни от какво е била породена реакцията,тъй като тя може да е вследствие на мляко,храна или други фактори.

Тази експертиза ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е кредитирал в цялост, с уточнението,че в състава на експертизата не участва експерт със специалност “алергология” и на въпроса за наличие на кръстосана реакция между препарат от пеницилиновата и от цефалоспориновата група е отговорено със степен на вероятност.

Според заключението на петчленната СМЕ, с експертите:д-р Г.,д.-р Р.,К.,М. и П.,смъртта на детето  е вследствие на анафилактичен шок,развил се след сенсибилизация/очувствяване/на организма към антибиотика“Цефтриаксон”. Оперативното лечение е било извършено правилно,а за след оперативно антибиотично лечение изборът на“Цефтриаксон” и “Метронидазол” е бил обичаен за неврохирургичната практика.Данните за алергия към антибиотик към пеницилинвата група предполага заместване на цефалоспироновия антибиотик с такъв от друга група.Констатиран пропуск е неизвършената кожна проба преди прилагането на антибиотика,но дори и да е имало такава,вероятно е щяла да бъде отрицателна.Категорично е връзката между апликацията на“Цефтриаксон” и настъпилия мълниеносен анафилактичан шок,а данните  за“обрив”след прием на“Оспен”не означава непременно алергична реакция към този антибиотик.Не е била дооценена информацията от майката на пострадалия,заявила за алергия към антибиотика“Оспен”и възможността за възникване на кръстосана алергична реакция.Същевременно при всяко следващо прилагане на антибактериален препарат може да се наблюдава развитие на различни по тежест алергични реакции,непредвидими,освен ако не съществуват категорични данни за свръхчувствителност към конкретния медикамент.В съдебно заседание пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, тези вещи лица са пояснили,че е препоръчително да се провежда проба с антибиотика преди да започне мускулно или венозно приложение.Дори отрицателната проба не е гаранция,че няма да се отключи алергична такава впоследствие.В случая,ако е била взета проба към“Цефтриаксон”резултатът е щял да излезе до 20 минути,но пробата е щяла да бъде фалшива,тъй като е била повлияна от предшестващ медикамент – кортизонов препарат,използван при операцията. Сам по себе си анафилактичния шок е в три основни форми и най-тежка е мълниеносният шок.Симптомите настъпват в първите 10 минути след контакта с алерген,а при липса на симптоми,които да подсказват,че нещо ще последва,внезапно се развива тежък колапс със или без загуба на съзнание.Според експертите за да стане човек алергичен към нещо,той първо трябва да се срещне и да се запознае с него и му трябва време за да се отключи тази алергична реакция.Това обикновено става между четвъртия и осмия ден от началото на приложението,ако това нещо е лекарство.В случая когато е започнало лечението с“Цефтриаксон”,пациентът е бил наблюдаван достатъчно дълго време и не е имало алергична реакция,т.е. тази реакция не е била кръстосана.Фаталната реакция е била наблюдавана след 4-тата апликация,което е достатъчно във времето,за да се отключи сенсибилизация към антибиотика.Тази реакция според вещите лица по принцип не може по никакъв начин да бъде предвидена,изключително рядко се срещат такъв тип фатални алергии към медикаменти,с вероятност веднъж на един милион.

 Изводите на петчленната съдебно-медицинска експертиза ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е кредитирал изцяло като обективна,компетентна и в унисон със събраните гласни и писмени доказателства.

Изводът,до който е достигнал първоинстанционният съд,а именно:че пациентът не е развил алергична реакция към медикамент,респективно:след приема на”Оспен”,се подкрепя и от заключението на съдебно -фармакологична експертиза.От нея също се установява,че пациентът не е бил алергичен към антибиотици от цефалоспориновата група и алергичната реакция се е развила постфактум,след като алергена се е срещнал с организма.Последният го е разпознал и в рамките на лечението  е настъпила сенсибилизация/очувствяване/към него,като организмът е изградил антитела в следствие на което при четвъртия прием се е отключила и мълниеносната анафилактична реакция.

Едно от оплакванията,изложено в протеста на държавното обвинение,е че съдът е дал вяра единствено на обясненията на подсъдимия Х..

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира,че така изложеното оплакване в протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,по същество е неоснователно,тъй като :

Действително обясненията на подсъдимия Х. са кредитирани от съда като обективни,но този извод на съда не е бил изолиран,а се подкрепя от цялата доказателствена съвкупност.За това, че антибиотикът е бил правилно назначен,сочат и изводите,до които са достигнали вещите лица,  обективирани в изготвените заключения по СМЕ.Не е вярно,че подсъдимият Х. не е споменал на опериращия екип за страничната реакция на пострадалия, след прием на медикамент.В съдебно заседание свидетелят Р.Н. е заявил,че подсъдимият Х. е споменал за този страничен ефект.Освен това,правилно е прието от първоинстанционния съд,че обсъждането на следоперативното лечение се е осъществило съвещателно, без формалности,а и в конкретния случай операцията е била напълно успешна и не е съществувало каквото и да е съмнение за последващи усложнения. Показанията на свидетелката Й. също потвърждават посоченото по-горе,тъй като последната депозира показания,че с екипът са обсъждали избора на антибиотик и друг избор не са имали,тъй като са искали да осигурят протекция на централната нервна система и нейните разклонения.

Всъщност един от най - важните въпроси,дали пациентът е починал от анафилактичен шок,вследствие приложението именно на антибиотика“Цефтриаксон”е останал без категоричен отговор и е в сферата на предположенията,тъй като в хода на досъдебната фаза не е изследван химически нито съответния флакон,нито физиологичния разтвор,с който е разредено лекарството.Същите не са били иззети и приложени по делото и съответно не са били и обект на експертизи.

По отношение на възведеното обвинение на подсъдимия Х. и вменените му нарушения,обуславящи търсената наказателна отговорност:

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло,като законосъобразни и обосновани,изводите на първоинстанционния съд,за това, че обвинението е несъставомерно от обективна и субективна страна поради факта,че кръстосана алергична реакция изобщо не е възникнала.По делото безспорно е била установена причината за смъртта на пострадалия С. С.И.,а именно:анафилактичен шок, развил се след сенсибилизация на организма към антибиотика“Цефтриаксон”.Тази реакция е била непредвидима и никой,включая и подсъдимият Х. не е могъл да я предвиди. Същевременно проведеното лечение на пациента е било правилно и адекватно,същият е бил опериран  по спешност и то за по-малко от 11 часа след претърпения инцидент в друг град.Оказаната му помощ е  била своевременна,квалифицирана и адекватна:от специалисти в неврохирургична клиника.След като подсъдимият Х. е узнал за получен обрив у пациента,във връзка с употребата на антибиотика“Оспен”,последният е възприел възможността за странична реакция и именно за това е присъствал лично и непосредствено при първата апликация на антибиотика,за да бъде сигурен,че няма да настъпи евентуален  анафилактичен шок.Никое от вещите лица не потвърждава възникнала алергична реакция към антибиотика“Оспен” у пострадалия С. С.И. и такава не е установена.

Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд,че подсъдимият Х. не е нарушил правилата на регламентираната му дейност и действията му по лечението на пострадалия И. не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.Като лекар,подсъдимият Х. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди сенсибилизацията на организма на пациента към антибиотика“Цефтриаксон” в хода на проведеното лечение .

С оглед гореизложеното ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че лечението на пациента С. С.И. от подсъдимия Д.Д.Х.  е било адекватно и са били изпълнени всички изисквания на добрата медицинска практика.Липсва причинно-следствена връзка между предприетото лечение от страна на подсъдимия д-р Х. и настъпилия  резултат.Следователно:не може да се направи законосъобразен и обоснован извод,че подсъдимият Х. е причинил смъртта на пострадалия И. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност,за което му е било възведено обвинение.Правилно ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел,че подсъдимият Х. не следва да носи наказателна отговорност,с оглед на което и законосъобразно и обосновано го е оправдал по възведеното обвинение по смисъла на член 123 алинея 1  от НК.Присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като правилна и на основание член 338 от      НПК следва да бъде потвърдена изцяло.

По гореизложените съображения във връзка с оплакванията в протеста на ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,а именно:Че проведеното от страна на подсъдимия Х. лечение на С. И. е било адекватно и при изпълнени всички изисквания на добрата медицинска практика;с оглед липса на причинно-следствена връзка между предприетото от подсъдимия Х. лечение на И. и настъпилия непоправим вредоносен резултат за последния;;с оглед обстоятелството,че подсъдимия Х. не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 123 алинея 1 от НК,въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че жалбата на частните обвинители и граждански ищци както в наказателно-оправдателната й част,така и в гражданско-отхвърлителната й част се явява неоснователна и като такава,следва да бъде отхвърлена.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ : ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че както протеста на прокурора от ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,така и жалбата на частните обвинители и граждански ищци се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.Правилно ВОС е приел, че подс. Х. не следва да носи наказателна отговорност, с оглед на което законосъобразно го е оправдал по възведеното обвинение по смисъла на чл. 123 ал. 1  от НК.

При служебната проверка на присъдата,въззивната апелативна инстанция не констатира нарушения/допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие./,които да се явяват съществени и отстраними-по смисъла на член 348 алинеи 3 и 4 от НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда;като няма основания и за изменяване на присъдата.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ   АПЕЛАТИВЕН   СЪД ,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 33 от 22.03.2013 година по НОХД № 1022/12 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим Д.Д.Х.,ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 алинея 1 от НПК във връзка с член 340 алинея 2 от НПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ : 1 :                        2: