Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Номер 97/27.05.         Година  2015                    Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На петнадесети май               Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Янко Янков      

                            ЧЛЕНОВЕ:  Илия Пачолов

Румяна Панталеева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 129 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.ал.1-3 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

 

Предмет на въззивното производство е решение № 126/23.04.2015 г. по ЧНД № 475/15 г. на Окръжен съд Варна, с което е признато съдебно решение, постановено във Федерална Република Германия срещу българския гражданин Ф.Ш., и е образувано по жалба от защитника му адвокат С.Ж.,***, с искане да бъде отменено поради нарушения на материалния и процесуалния закон, поддържано в съдебно заседание, вкл. лично от засегнатото лице. Представителят на въззивната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

Съставът на апелативния съд намира, че проверяваният съдебен акт не страда от приписваните му с жалбата пороци.

 

Делото в Окръжен съд Варна е било образувано въз основа на постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение на Съвета 2005/214/ПВР, изготвено от компетентен служител при районния съд в Щутгарт, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансови санкции от същия съд, № 23 Сs 141 Js 73174/14, постановено на 11.08.2014 г. и влязло в сила на 02.10.2014 г., срещу българския гражданин Ф.Ш..

Засегнатият български гражданин не е участвал в първоинстанционното производство, в рамките на което се е представлявал от същия защитник, назначен служебно по реда на ЗПП.

При разглеждането на делото в първата инстанция е било установено, че с решение № 23 Сs 141 Js 73174/14, влязло в сила на 02.10.2014 г., съдебен орган в издаващата държава – Районен съд Щутгарт, е наложил на българския гражданин Ш. две финансови санкции – 1000 евро глоба и 73.50 евро деловодни разноски, съответно по чл.3, ал.1, т.т.1 и 3 от ЗПИИРКОРНФС, за правонарушение, чиято наказуемост съгласно правото на издаващата държава следва от техните Данъчен кодекс, Наказателен кодекс и Закон за данъка върху тютюневите изделия – опит за укриване на данъци, осъществен чрез превозване на 6600 къса необмитени цигари /без немски бандероли/. 

Съгласно Удостоверението, Ш. е бил уведомен по предвидения в законодателството на издаващата държава ред относно правото си да обжалва решението и относимите за това срокове.

След преглед на събраните материали, съставът на окръжния съд е установил, че правонарушението не е сред изрично визираните с чл.30, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, поради което е потърсил и открил неговото фактическо съответствие в разпоредбата на чл.99, ал.2, т.2 от българския Закон за акцизите и данъчните складове, и след като не е установил условните основания за отказ за признаване на чуждия съдебен акт, предвидени в чл.35 от същия закон, с решението си го е признал и е разпоредил незабавното му изпълнение.

 

Във въззивното производство, както и пред първоинстанционния съд, защитата прави възражения за процедурни нарушения в производството, протекло при издаващата държава, за нарушения по ЕКЗЧПОС, както и за липса на наказуемост по националното ни законодателство. Всички възражения са били разгледани и основателно отхвърлени с мотивите на постановеното в окръжния съд решение.

По изрично наведените с въззивната жалба:

Не е било необходимо по реда на чл.16, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС да бъде изисквано допълнително решението, тъй като за нуждите на настоящото производство, по изричните законови разпоредби, е необходимо не то, а Удостоверението по образец, което е налично, от което се извлича цялата необходима за правилното решаване на делото информация, като от него се информират както съда, така и страните.

Несъответствието на действителния адрес на засегнатото лице и този, посочен в Удостоверението, не е достатъчно основание да бъде поставено под съмнение спазването на процедурните изисквания по законодателството на ФРГ, като въззивникът всъщност не се и позовава на нарушение на конкретно правило. Извън компетентността на българския съд е ревизията на това производство, а и след като страните са подписали Рамковото решение и са приели съответните вътрешни норми за прякото му прилагане, правилно окръжният съд е посочил, че отношенията между тях се развиват на принципа на взаимното доверие.

Възраженията за нарушение на отделни текстове на ЕКЗЧПОС също са неоснователни, тъй като цитираните от защитата са свързани с правата на засегнатото лице при участието му в производство пред чужд съд, докато в случая Ш. не е участвал в съдебно производство.

 Неправилно е разбирането, че правонарушението няма съответствие по българското материално право, и тази неправилност произтича от опита на защитата да намери съотвествие на самото кратко наименование на изпълнителното деяние, формулирано  в Удостоверението като „опит за укриване на данъци”. Такъв подход е погрешен, защото при изследване на въпроса за наказуемостта в случая следва да се изхожда единствено от фактите, такива, каквито са описани в Удостоверението, и да се отговори на въпроса попадат ли те във фактическия състав на нарушение, предвидено от българския законодател. Именно следвайки това безспорно правило, окръжният съд законосъобразно е отнесъл фактите, констатирани и описани от немския контролен орган, към състава на административното нарушение по чл.99, ал.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове.

 Как е определен размера на разноските е въпрос, извън предмета на настоящото производство и съответно без необходимост да бъде нарочно изясняван. Той би стоял единствено по повод евентуално обжалване, каквото не е предприето /а и не би могло да бъде, защото, както правилно е отбелязал въззивникът, разноски под 200 евро не подлежат на обжалване/, но е недопустим при факта на влязло в сила решение. Аналогично на решението, с което е наложена финансовата санкция, и актът за определяне на разноските също не се изисква да бъде прилаган по настоящото производство, тъй като информацията за тях се черпи от Удостоверението.

 

По изложените съображения, и като не констатира служебно основания за изменение или отмяна на проверяваното решение, по реда на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.3 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 126/23.04.2015 г. по ЧНД № 475/15 г. на Окръжен съд Варна, с което е признато съдебно решение за налагане на финансови санкции, постановено във Федерална Република Германия срещу българския гражданин Ф.А.Ш., ЕГН **********.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: