Р Е Ш Е Н И Е

 

154

 

гр.Варна,        06.08. 2018 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  петнадесети юни  две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

           ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА                                               РОСИЦА ТОНЧЕВА                

                                     

 

при секретар Соня Дичева

и в присъствието на прокурор Анна Помакова

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №129/2018г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на адв.А.Д. в качеството му на процесуален представител на осъденото лице С.К.И. за възобновяване на производството по нохд №117/2017г. на Районен съд-Омуртаг. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон , допуснати съществени процесуални нарушения както и за явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.

          Осъденото лице и защитникът му поддържат искането във вида, в който е направено.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК / присъдата на Районен съд-Омуртаг  е влязла в сила на 30.10.2017г., а искането е подадено на 11.04.2018г./. Разгледано обаче и по същество , то се явява неоснователно.

С присъда №88/12.10.2017г. по нохд №117/2017г. Районен съд-Омуртаг е признал С.К.И. за виновен в това, че на 08.10.2016г. в заведение „Акцент“ в гр.Омуртаг, без надлежно разрешение държал високорисково наркотично вещество – 8,196 гр. растителен материал от връхчета на конопено растение /канабис/ с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5,5%, на стойност 49,18 лева, поради което и на основание чл.354а ал.3 т.1НК и чл.54 НК му наложил наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева, като на основание чл.66 ал.1 НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.  С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства и по разноските.  Тъй като не била обжалвана тя влязла в сила на 30.10.2017г. Като съдебен акт, непреминал през касационен контрол, срещу присъдата е подадено искане за възобновяване на наказателното производство.

В искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 НПК, които са предвидени и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основания за възобновяване. Съобразно текста на чл.348 ал.2 НПК нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е следвало да бъде приложен. Поради това макар и първото от оплакванията да е изрично формулирано като нарушение на закона, то изложената в негова подкрепа аргументация по съдържанието си е насочена срещу фактическите констатации  на решаващия съд, въз основа на които той е формирал изводите си за обективна и субективна съставомерност на действията на осъденото лице, или иначе казано твърди се необоснованост. Затова и тук следва да се обърне внимание, че в производството по възобновяване необосноваността не е предвидена като самостоятелно основание за проверка на съдебните актове. Поради което и съдебната инстанция по възобновяването /каквато се явява и Апелативният съд в това производство/ разполага с възможността единствено да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на редовните инстанции/които се явяват и такива по фактите/. Тяхното вътрешно убеждение по отношение достоверността на доказателствените материали може да се поставя под съмнение единствено и само при нарушения на процесуални норми, регулиращи формирането му и гарантиращи неговата правилност. На плоскостта на изложеното настоящият съдебен състав не констатира процесуална незаконосъобразност на действията на районния съд при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Категорично може да се приеме, че делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на районния съд да установи по надлежен ред подлежащите на доказване факти. И няма как да страда – най-малкото поради това, че е елементарно от фактическа и правна страна. За изясняването му са били необходими разпит на един свидетел и изслушване на едно вещо лице по назначената физикохимическа експертиза, както и разбира се събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Всъщност цялото искане за възобновяване се концентрира върху едно единствено обстоятелство – разликата в измерванията на количеството наркотично вещество, извършено веднъж при задържането на лицето, и втори път – при изготвяне на експертизата. Този факт стои и в основата на всяко едно от сочените касационни основания. Поради това и настоящият съд ще се спре накратко на него. Вярно е, че съдът в мотивите си не е отделил внимание на този факт. Вярно е обаче също така, че никоя от страните не е направила възражения в тази насока. От друга страна установено е чрез разпита на единствения свидетел – полицейският служител М., на какво се дължи това несъответствие – мерителната везна била собственост на единия от полицаите и при това некалибрирана. При това положение съвсем логично съдът е приел за достоверно изложението на експерта, който все пак притежава специални знания в своята област. Нарушение съдът би допуснал ако бе взел предвид количеството, определено от полицейските служители. Именно защото то е извършено в нарушение на процесуалните правилата. Или иначе казано – няма две количества наркотично вещество, а само едно – това което е количествено и качествено определено по експертен път. В този смисъл и не е било необходимо съдът да се задълбочава в този въпрос.

По-нататък изтъква се като процесуално нарушение липсата на констатация от страна на съда за наличието на противоречие между показанията на св.М. от досъдебното производство и тези, дадени пред съда, и като последица от това – непрочитането им по реда на чл.281 НПК. Тук следва да се обърне внимание, че прочитане на показанията на свидетел по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК се допуска само когато противоречието е съществено. А такова в случая няма – просто свидетелят е обяснил на какво се дължи разликата при двете измервания. Т.е. не е съществувала необходимост за приложението на хипотезата, предвидена от текста на чл.281 ал.1 т.1 НПК, няма и искане от страните за това. С оглед изложеното то очевидно напълно несъстоятелно пък се явява възражението, че съдът не е посочил кои от тези показания кредитира. Предвид факта, че показанията на св.М. от досъдебното производство не са включени в доказателствения материал по посочения вече ред, единствените такива са тези, дадени в хода на съдебното следствие.

Критики по отношение на съдебния акт се отправят и към неговата мотивна част – като се твърди липса на мотиви. С тази позиция на защитата настоящата инстанция не  може да се съгласи. Изискванията към съдържанието на присъдата са посочени в текста на чл.305 НПК, и в случая те са спазени - даден е и отговор на въпросите по чл.301 НПК. Вече бе посочено, че посоченото несъответствие при измерванията не представлява противоречие по смисъла на чл.305 ал.ал.3 изр.2 НПК. Измерванията, извършвани от полицейските служители с неустановено контролно средство, са в разрез с процесуалните изисквания. И обратно - извършеното в рамките на експертизата изследване е изключително задълбочено и детайлно, с посочване на използваните уреди и методи. Което пък означава, че получените при това изследване резултати са напълно достоверни.

 Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. При определянето му са били съобразени всички релевантни за това обстоятелства – от една страна са отчетени като отегчаващи  предходно наказване на осъденото лице по чл.78а НК, количеството и качественото съдържание на наркотичното вещество, а от друга като смекчаващи – поведението на подсъдимия при задържането му, младата му възраст. С оглед изложеното определените на подсъдимия кумулативно предвидени наказания в техния законов минимум се явяват в състояние да изпълнят целите на наказанието – съобразени са както с обществената опасност на дееца, така и с тази на деянието. В този смисъл и те не се преценяват като явно несправедливи от настоящата инстанция. От друга страна следва да се изтъкне, че не са налице многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи вината обстоятелства щото да бъде оправдано приложението на чл.55 НК.

По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да са налице релевираните основания за възобновяване на наказателното производство , поради което и

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.А.Д. в качеството му на процесуален представител на осъденото лице С.К.И. за възобновяване на производството по нохд №117/2017г. на Районен съд-Омуртаг.

Решението е окончателно -  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател :                                   Членове :