Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 52/28.04.           Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На четвърти април                              Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Илия Н.

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 13 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 301/13г. на ШОС, постановена на 05.12.2013 г., с която подсъдимият М.В.М. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 118 алт. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като с приложението на чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от пет години. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на М.М.С. сумата от 10 000 лв. като обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като претенцията била отхвърлена в останалата част до предявения размер от 20 000лв. Съдът възложил на подсъдимия да заплати разноските на частния обвинител и граждански ищец за процесуално представителство, разноските по делото и дължимата държавна такса върху уважения граждански иск. Съдът се разпоредил и с веществените доказателства по делото.

Въззивното производство е образувано за разглеждане на подадени срещу присъдата протест от прокурора и жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец.

В подадения протест се счита, че в частта на наложеното наказание присъдата е неправилна. Посочва се, че жестокостта на побоя, характеристичните данни и цялостното поведение на подсъдимия в обществото, недостатъчната му самокритичност не обосновават определеното по размер и начин на изтърпяване наказание. Иска се присъдата да бъде изменена като наказанието бъде увеличено в размер над средния към максималния. Прокурорът намира, че отлагането по чл. 66 от НК очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите на наказанието по чл. 36 от НК. В с.з. представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста и заявява, че ШОС е допуснал известно противоречие като при констатиран приблизителен баланс между отегчаващи и смекчаващи обстоятелства е наложил наказание под средния размер. Оспорва се приложението на чл. 66 от НК с оглед предходната съдимост на подсъдимия. Обобщава становището си, че намира за необходимо подсъдимия да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода от четири години. Прокурорът от ВАпП намира жалбата на частния обвинител и граждански ищец за основателна, доколкото се твърди явна несправедливост на наказанието, като счита, че има основание да се завиши и гражданския иск.

С въззивната жалба на повереника се твърди, че присъдата и в наказателно и в гражданскоосъдителната част е незаконосъобразна, неправилна, постановена при необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Изложени са съображения относно интензитета и начина на извършване на деянието, последващите действия на подсъдимия, изключително високата степен на обществена опасност на личността на дееца. Поставен е акцент върху факта на предходната съдимост за подобни деяния, за което са били наложени наказания лишаване от свобода при условията на чл. 66 от НК, които не са повлияли поправително и възпитателно върху него, като не би могло да се интерпретира отново прилагането на разпоредбата на чл. 66 от НК като съответстващо на целите на превенциите по чл. 36 от НК. Посочва се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е значително занижен и е следвало съда да отчете претърпените нечовешки мъки и страдания, продължили продължителен период от време, последвалото лечение в домашни условия и необходимостта от помощ за обслужването му, продължаващите и към момента здравословни проблеми, оставили трайно оставили отпечатък върху здравето на пострадалия. Повереникът моли присъдата да бъде изменена като се отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 66 от НК и се уважи в пълен размер предявения граждански иск. Жалбата се поддържа в с.з., като повереникът изразява несъгласие с приетото от първоинстанционния съд за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, за което не са събрани доказателства. Не оспорва размерът на наложеното наказание, но подчертава, че отлагането му по чл. 66 от НК е недопустимо с оглед целите по чл. 36 от НК.

Защитникът на подс. М. излага становището си, че не е съгласен с определената от съда квалификация и извършеното деяние не съставлява опит за убийство. По волята на подсъдимия не са обжалвали присъдата. Преценява като неоснователни подадения протест и жалба, като приетото от съда за степента на обществената опасност на деянието и дееца е правилно. Намира, че определеното наказание като размер и начин на изтърпяване е мотивирано в съответствие с настъпилата реабилитация, личността на подсъдимия, причините и условията, способствали за извършване на престъплението. По отношение на гражданския иск също счита, че преценката на съда е подробно мотивирана и правилна. В заключение моли присъдата да бъде оставена в сила изцяло.

Подсъдимият М. не се явява пред въззивната инстанция. Препис от протеста и въззивната жалба са му били лично връчени на 10.01.2014г. По повод връчване на призовка за с.з. на 04.04.14г. органите на ОЗ “Охрана” Шумен са осъществили контакт с живущата на семейни начала с подсъдимия С. Х., от която са установили, че от м.03.14г. подс. М. се намира в Румъния.

 

         Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания и общия ред за провеждане на съдебното следствие е събрал и проверил пълния обем относими доказателства. В мотивите към разглежданата присъда е отразена фактическа обстановка, която не се оспорва пред въззивната инстанция.

В съответствие със задължението по чл. 314 ал. 1 от НПК при  проучване на доказателствената основа по делото съставът установи следните фактически положения:

В края на 2011г. и началото на 2012 година подсъдимият М. живеел на семейни начала със С.М. Х. в квартирата й в гр.Шумен в приземния етаж на къща намираща се на ъгъл на ул."Кирил и М." №80 и ул. “Македония” №10. С тях живеели двете й деца от дългогодишната й връзка със свид. С.. След раздялата им през 2007г. Х. поддържала контакт със свид. С., ходила на гости при него в Германия, където той работел, получавала паричните средства, които й изпращал за да подпомага отглеждането на децата.

В края на м. декември 2011г. свид. С. *** от Германия и поискал да види двете си дъщери А. и М.. Не ги намерил на старият им адрес и на село. В следващите дни, след като разбрал къде се е преместила да живее С. Х. с децата, посетил квартирата. Пострадалия искал да се срещне с децата си, за да ги види и да им даде подаръците, които им купил от Германия. Х. първоначално отказала да разреши на децата да се срещнат с баща си и не го допуснала в квартирата, но после се съгласила и децата се срещнали с баща си. Свид. С. отново търсел контакт с децата си и неколкократно ходел в квартирата им, но Х. не му отваряла и не го допускала вътре. Това отношение дразнело пострадалия и той чукал и ритал по вратата, отправял обиди към нея и към подсъдимия М..

За случващото се Х. сигнализирала на тел. 112.

На 26.12.11г. в 15.43ч. Х. информирала за заплахи за физическа саморазправа от свид. С., и тъй като към този момент нямало реална опасност от инцидент, била консултирана да подаде писмен заявителски материал.

На 27.12.11г. в 10.10ч. отново се обадила, че свид. С. е пред дома й и я заплашва. Информацията била подадена на полицията и екип в състав свид. Й. и А. посетили адреса. Свид. С. бил предупреден да не се саморазправя с Х. и спорните въпроси да решават по съдебен ред. В тяхно присъствие свид. С. напуснал дома.

При едно от посещенията си С. бил заедно с брат си Б. С., а в дома на подсъдимия и Х. била и свид.Л.Х.. Именно тогава подсъдимия и пострадалия се видели за първи път. Срещата приключила с изгонването на свидетелите от подсъдимия с брадва в ръка.

Предупреждението на полицията възпрели пострадалия само да не се опитва да влезе в дома на Х., но тъй като се чувствал обиден от поведението на Х. той продължил да идва пред дома им, да търси контакт с децата и с нея, като искал да се съберат и да живеят заедно. Х. се оплаквала от пострадалия на подсъдимия.

На 03.01.12г. отново търсила съдействие от тел. 112. В хода на разговора съобщила, че като когато идва полицията свид. С. бяга, предложила да го задържи пред вратата без да отваря, за да може да го хванат там. В същия ден тя подала и жалба срещу него до полицията. Хазяйката на Х. и подс. М. ги предупредила, че съседите са възмутени и ако разправиите с пострадалия продължават, ще трябва да напуснат квартирата.

На 05.01.2012г. в 18.56ч. свид. С. отново ходил пред квартирата. Х. потърсила помощ от тел. 112, като било преценено, че към момента няма реална опасност от инцидент и Х. била консултирана. В хода на разговора служителят от “център 112” направил връзка с полицейското управление, след което дал на Х. телефона и й казва да се обади там.

След това свид. С. си тръгнал и отишъл на гости в дома на своя приятел свид. Х., в центъра на гр. Шумен, на ул."Хан Крум" №15, където двамата се почерпили. Свид. С. изпил около 400 грама ракия и през цялата вечер говорил за проблемите си с Х.. Малко преди полунощ пострадалият си тръгнал от там и повлиян от алкохола, решил отново да посети дома на С. Х..

В ранните минути на 06 януари 2012г., пострадалият за пореден път започнал да блъска по входната врата на дома на Х., да ругае, да псува и да обижда С. Х. и подс. М., като същевременно с това приканвал подс. М. да излезе навън, за да си уредят сметките. Х. и подс. М. се събудили от шума. Свид. С. блъскал по вратата и крещял по адрес на подсъдимия, като го предизвиквал, ако е мъж да излезе и да се разберат, да му остави жената, като в същото време го и заплашвал, че ще го убие, че ще го заколи. Пострадалият псувал подсъдимия на майка и неколкократно го нарекъл “наумски педераст”, очевидно наясно че подсъдимият преди живеел в с.Наум. Заплашвал, че ще ги заколи и ще ги застреля. Подсъдимият първоначално седнал в леглото и запалил една цигара с надежда пострадалия да си замине, а и Х. му била казала, че ще се обади пак на полицията.

Х. отново потърсила съдействие от център 112. В 00.26.31ч. връзка не била осъществена. Последвало ново набиране и Х. обяснила, че свид. С. е в нетрезво състояние и блъска по вратата, че от 15 дни им създава проблеми и е подала жалба, но няма ефект. Служителят преценил, че е налице реална опасност от саморазправа и подал сигнала към полицията в 00.31ч. 

Пострадалият С. не спирал да блъска по вратата, да псува и да ругае. Псувните на майка и обидата „наумски педераст” ядосали подс. М., станал от леглото и отворил вратата на квартирата. Видял свид. С. *** и М.. Той псувал подсъдимия и го заплашвал, че ще го заколи. Когато го видял пуснал сака си с лаптопа си, отстъпил към ул. Македония, като го подканвал да го последва, с думите: „Ела бе педераст".

Подсъдимият бил вече много ядосан от обидите и заканите на М.С., който му се заканвал, че ще го убие. Подсъдимият излязъл от квартирата си и тръгнал след пострадалия, който се изплашил и побягнал към кръстовището с ул. Македония и надолу по баира към Икономическия техникум. Подс. М. решил да се справи окончателно със свид. С.. Минавайки покрай намиращите от дясно на ул. Македония градинки, възприел забит между храстите до оградата дървен кол /с размери между 60 до 90см/ - тачка, и го взел, за да го ползва в разправата си с М.С..

Застигнал го в началото на стръмната част на улицата. Нахвърлил се върху него, удряйки го с дървената тачка по главата, ръцете, краката, по тялото. Свид. С. паднал на земята на дясната си страна. Звукът от тътените в резултат на съприкосновението на кола с паважа, виковете и охканията били възприети от свид. Х., който видял през прозореца си какво става навън. Подсъдимият продължил да го удря с дървената тачка и му нанесъл множество удари в областта на лявото рамо, врата, гърба и главата. На мястото се стекла кръв от раните на свидетеля. От ударите пострадалият започнал да се търкаля надолу, вещите от джобовете му се разпилели, а подс. М. го следвал, като продължавал да го бие. Свид. С. се опитвал да се предпази с ръце, свивал се, но подсъдимият продължавал, като вдигал високо над главата си дървения кол и с всичка сила удрял по свидетеля. Свид. Х. решил да се притече на помощ на пострадалия, облякъл се и тръгнал да излиза. Междувременно свид. С. поради тежките си увреждания спрял да се движи. Подс. М. възприел, че свидетелят лежи целия в кръв, безжизнено отпуснат. Дошла и Х., видяла какво се е случило и тръгнала обратно. Подсъдимият тръгнал след нея, носейки кола в ръце. Връщането им по баира било възприето от свид. Х., който разпознал съседката си, и от своя страна се насочил към пострадалия.

Х. прибрала сака с лаптопа на пострадалия. Когато се прибрали в квартирата подсъдимият хвърлил дървената тачка в печката и тя изгоряла.

Междувременно свид. Х. стигнал до кръстовището на ул. “Македония” и “Отец Паисий”, където бил пострадалия, видял тежкото му състояние и се обадил на тел. 112. Преместил краката на пострадалия, които били на шосето и застанал на разстояние от два метра от ранения, защото преценил, че състоянието му е тежко и не би могъл да окаже квалифицирана помощ. Свид. С. промърдал, опитал да става и настоявал свид. Х. да му доведе този дето го е бил, за да го бие, защото му е взел жената. Свид. Х. осъзнал, че това е човекът, който през последните дни крещял и блъскал по вратата на съседката от къщата на ъгъла на двете улици, на когото сам правил забележка да не крещи и да не прави скандали на улицата.

В 00.50ч. полицейските служители свид. Д., Р. и стажантът свид. А. били изпратени на мястото. Установили тежкото състояние на пострадалия и кой е човекът, нанесъл побоя. Дошъл и втори полицейски екип – свид. Й. и А.. Пострадалият опитвал да обясни какво е станало по силите си, голяма част от казаното било неразбираемо, но свид. Д. чул че говори и за лаптоп. Свид. С. ***. Полицейските служители, сред които и свид. А. тръгнали към дома на подсъдимия, като събрали вещите разпилени по улицата. Когато позвънили на вратата на квартирата излязла Х., и те поискали да говорят с мъжа й. Подсъдимият излязъл и заявил, че се е бил със свид. С., като казал, че го е удрял с ръце. Когато служителите попитал има ли лаптоп при тях – Х. извадила и предала сака, като обяснила, че тази вечер бившият й приятел посетил домът и го е забравил. При съставянето на протокол за доброволно предаване Х. посочила, че е намерила лаптопа, с придружаващите го сак и флашка, на улицата пред дома й. Впоследствие при беседа с други полицейски служители подс. М. обяснил, че е използвал тачка, без да каже, че я е изгорил. Служителите претърсили района, но не открили такъв предмет. Отвели подс. М. в полицейското управление, където бил задържан за срок 24 часа.

Свид. С. бил в болница до 16.01.12г., когато бил изписан с подобрение и препоръки за хигиенно-диетичен режим, без необходимост от продължаващо медикаментозно лечение.

В хода на съдебното заседание били изслушани и приети от съда и страните заключенията на изготвените по делото СМЕ. Множеството телесни увреждания, причинени на свид. С. са описани подробно в констатациите на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №3/2012г. и в назначената по делото тройна съдебно-медицинска експертиза и са безспорни – разкъсно-контузна рана в лявата теменно-слепоочна област на главата и подлежащо счупване на черепни кости в ляво, мозъчно сътресение; кожна драскотина в областта на външния очен ъгъл в ляво; разкъсно-контузна рана челно- слепоочно в дясно; счупване на носните кости с деформация на носа в областта на корена, ожулвания в основата на носа; кръвонасядане по клепачите на двете очи и на двете подочия; счупване на лявата скулна дъга с травматичен оток около счупването; две кръвонасядания с продълговата форма по задните повърхности на ляво и дясно рамо; две кръвонасядания с продълговата форма по дясна мишница; едно кръвонасядане с продълговата форма по лява мишница и едно със същия вид по лява предмишница; едно кръвонасядане с продълговата форма по ляво бедро; две кръвонасядания с продълговата форма по предна и задна повърхност на лява подбедрица; повърхностни ожулвания по лактите на двете ръце и левия крак.

Експертите са изложили подробно становището си за броя, силата, интензитета, посоката на ударите, както и за положението при нанасянето им. В с.з. разяснили отделни детайли по повод въпросите на страните. Установяват, че силата на нанесените удари, причинили уврежданията, е значителна, тъй като има разкъсвания на кожата (рани) и счупване на черепните кости. Посоката на нанесените удари е била съответно: по отношение на счупването на черепните кости в лява теменно-тилно-слепоочна област е била: отгоре надолу и отляво надясно /при изправено положение на главата/; за счупването на носните кости посоката е отпред назад и отгоре надолу; счупването на лява скулна дъга е с посока отпред назад; кръвонасяданията в областта на ръцете и краката са получени от перпендикулярно действие на травмиращата сила спрямо мястото на получаване на травмите. В местата с охлузвания посоката на ударите е била коса; броят на нанесените удари, причинили травматичните увреждания, е не по-малък от 10-12. Наличието на кръвонасядания по външните и задните повърхности на двете ръце, дават основание да се приеме, че са получени по механизма на т.н. „защитни наранявания" т.е. по време на нанасянето им пострадалият е възприемал ударите и се е предпазвал. В този смисъл по- вероятно травмите, причинили счупванията, по-вероятно са се получили след травмите по задните повърхности на раменете. Дългите линейни разкъсно-контузни рани (7 и 6 см) по главата и продълговатият вид на описаните кръвонасядания добре отговаря да са причинени при удари с метален или дървен предмет с продълговата удряща повърхност, като не са налице основание чрез специалните им знания да се идентифицира материалната му характеристика. От медицинска гледна точка не може да се изключи описаните механични увреждания при М. С. да са нанесени и с други твърди тъпи предмети, вкл. и такава с изразен ръб за раните по главата – следите от който са установими по морфологията на раните. Всички констатирани рани и кръвонасядания имат сходни морфологични характеристики и е възможно да се получат при използването на един и същи предмет. Описаните механични увреждания по М. С. са разположени в различни равнини в теменната и теменно-слепоочната част на главата, в ляво слепоочие, по лицето (носа), по крайниците – в различни взаимни положения между пострадалия и нанасящия ударите: лице в лице, откъм гърба, както и странично. Пострадалият би могъл да бъде в изправено, клекнало и легнало положение и на практика е изключено всички травми да бъдат причинени при самонараняване. Проникващото нараняване в черепната кухина е в лявата теменно-слепоочна област на главата, където има рана с подлежащо счупване на черепните, като проникването в черепа не е дълбоко, тъй като няма данни за увреждане на мозъчната тъкан. При подобни по тежест черепно мозъчни травми е възможно в последващ етап да настъпи смърт при неоказване на медицинска помощ, при усложнено състоянието на организма на пострадалия преди травмата - наличие на заболявания, тежка алкохолна интоксикация и др. За благоприятния изход в случая значение има оказаната навременна и квалифицирана медицинска помощ, както и доброто общо състояние и предхождащия здравен статус у пострадалия С.. Тежестта на констатираните травми не е от степен, която неминуемо води до смърт, тъй като са възможни и двата варианта - както без лечение да има благоприятен изход, така и да настъпи смърт.

В хода на ДП била назначена съдебно - психиатрична експертиза за  подсъдимия, като видно от заключението й, прието от съда и от страните в с.з. - той е с нормално и съответно на календарната възраст интелектуално развитие; по време на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещото лице приема, че повечето от данните по делото са в подкрепа на хипотезата за състояние на физиологичен афект, което кореспондира с правното понятие за силно раздразнение. Подс. М. е способен правилно да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение по делото и ако желае, да дава достоверни обяснения по тях. Вещото лице посочило, че в дните, предхождащи деянието подсъдимият трупал негативен афективен заряд към пострадалия. В нощта на случилото се, поведението на свид. С. се оказало достатъчно силен раздразнител – афектогенен мотив, за да предизвика сблъсък между участниците, при снижения фрустрационен праг на подсъдимия – който бил изморен, току що заспал. Поредната провокация влязла с висок негативен заряд и довела до разгръщане на сложна афективно поведенческа реакция. Експертът установил, че подс. М. вербализира провокацията лесно – обиди, псувни, излагане пред жената – която се оплаква и очаква неговата подкрепа, и пред съседите, а при достоверност на обясненията – неглижиращо поведение на пострадалия, открити закани за саморазправа, приканване към такава, нож, като с поведението си пострадалият засегнал съкровени за подсъдимия елементи, поставени високо в ценностната му система. В динамика, основните преживявания на подсъдимия са - досада, озадачение, гняв, акърнено мъжко достойнство, катализирани евентуално от болката, до ескалиране на негативния афект на фона на стеснено съзнание и силно скъсен импулсивен самоконтрол. Експертът сочи, че този епизод съставлява непатологичен – физиологичен афект, когато възприемането на реалността е качествено адекватно, но непълноценно, съзнанието е запазено, но стеснено, споменът присъства, но е перфориран /броя на ударите, които е нанесъл, местоположението им/, реакциите са в областта на ситуацията, но свръхинтензивни. Годността да разбира и ръководи постъпките си е била количествено нарушена, афектно деформирана, поради което експертната оценка е, че афектът интензивно се е намесвал в мотивирането и механизма на поведението на освидетелствания /правейки ги непълноценни/, т.е. афектът го е улеснил в извършването на деянието.

 

Изложената фактическа обстановка се изгражда въз основа на съвкупността от безпротиворечиви и взаимнодопълващи се доказателства, извлечени от показанията на свид. Х., Р., Д., А., Й., А. – изложени пред съда и приобщените по чл. 281 от НПК от ДП, писмените доказателства, веществените доказателства, експертните заключения. Към показанията на свид. С. и обясненията на подс. М. първоинстанционният съд е подходил при спазване изискванията за внимателно изследване, както самостоятелно, така и в съпоставка с останалите източници. По делото са налице и доказателства, които нямат отношение към конкретните действия в нощта на 06.01.12г., но дават допълнителна информация за изясняване отделни житейски факти, включени в предмета на доказване в широк смисъл. Цялостният анализ в мотивите е в съответствие със задължението да се установят и обсъдят отделните противоречия, като се посочи конкретно кое е кредитирано и кое не и защо.

Към посоченото от съда в мотивите може да бъде допълнено следното:

Съпоставката на гласните източници – показанията на пострадалия и обясненията на подсъдимия, с част писмените доказателства – писмото на РЦ 112, докладните от полицейските служители, материалите по проверките, както и съдържанието на записите по вещественото доказателство – диск, позволяват прецизиране на фактическите изводи. Съжителката и на двамата – С. Х. – в сигналите до служителите на РЦ 112 е споделяла своите преживявания, в заявлението си до полицията от 03.01.12г. е описала отделни действия на пострадалия, след деянието е дала две различни версии по повод предадения от нея лаптоп на свид. С.. Без да е пряк участник в наказателното производство – предвид отказа й да свидетелства, Х. е един от основните фактори в предисторията на събитието и това й качество е установимо обективно чрез други събрани по делото доказателства. Именно поради това и съставът включи допълнителни фактически положения при излагане на цялостната обстановка по делото.

По отношение на средството на престъплението – по делото са налице известни противоречия, като свид. Х. и пострадалият дават неубедителни показания за метална тръба, но не са били сигурни още на ДП – дали не е дървен предмет. В пренията пред ШОС прокурорът е приел, че ударите са нанесени с неустановен предмет. Съдът в мотивите приел – “подсъдимият е нанасял удари по тялото и главата на пострадалия, включително по жизненоважни части на тялото, със здрава дървена тачка с дължина около 60-90 см.”. Идентификацията е затруднена от гледна точка на СМЕ, като за вещите лица е възможно да сочат формата и подчертания ръб на предмета. Екот и тътен в нощната тишина от удари на предмет с такава дължина в подлежащ асфалт по улица – със стръмен наклон и коридор от жилищни кооперации – може да бъде произведен и от метален и от дървен предмет. Поради което и ориентирът на свид. Х. – по звука от удара, е недостатъчен за категоричен извод. Ползвайки обясненията на подсъдимия, които не са опровергани в тази част,  ШОС е приел, че е използван дървен предмет.

Правилно по същество е възражението по жалбата на повереника, че при първия си разговор с полицията подсъдимият не е посочил средството на престъплението. В тази посока свид. А. сочи, че първоначално подс. М. е говорил за бой с ръце, а едва по-късно за дървена тачка – но отново без да изясни, че я е изгорил. Било е проведено търсене в района на такъв предмет. Видно е, че след деянието подс. М. е предприел действия за унищожаване на средството на престъплението, като непосредствено е формулирал и своята словесна защита.

По отношение на присъствието на нож сред вещите на пострадалия не се спори. Носел нож, защото при предната среща подс. М. вдигнал брадва срещу него. Приема се безпротиворечиво и - че нож не е показван от него в хода на инцидента, поради което и съставът счете, че този елемент не се явява съществен от фактическа страна. Пред експерта по СПЕ подс. М. е споделил, че е взел тачката, после е настигнал пострадалия и го е ударил по ръката – защото посегнал към джоба си. Пред съда той сочи обратното, че е взел дървения кол, защото преди това ръката на пострадалия била в джоба му. От разнообразните предмети, които са били в джобовете на свид. С. не би могло да се прави извод, че е готвел нападение над подсъдимия, не е изяснено защо е бил с найлонови ръкавици, нито защо е носел изстрелян газов патрон, презерватив и т.н. /Видно е, че твърденията му пред полицията обаче относно лаптопа, са били фактически проверени и той е бил върнат./

Съставът счита, че пълното кредитиране показанията на свид. Х. и на полицейските служители посетили мястото на престъплението, налага да се приеме, че активните действия на подсъдимия спрямо пострадалия са продължили по цялото протежение на ул. “Македония” в порядъка на около 100 м. В началото на улицата капките кръв свидетелстват за открити рани, 50 м надолу е видяна локва кръв, а на още толкова приблизително на кръстовището с ул. “Отец Паисий” е бил самият пострадал – окървавен, с пукната глава, долни крайници на платното, с прогизнали от кръв дрехи и т.н. В този смисъл бе и приетото от фактическа страна.

 Обясненията на подсъдимия са твърде противоречиви в основните моменти – кога е взел дървената тачка, удрял ли е пострадалия в средата на баира, бил ли го е в долната част на улицата, имало ли е кръв по пострадалия, как го е оставил и си е тръгнал. Подс. М. упражнява правото си на лична защита, като обясненията му частично преповтарят факти, установени от други източници в светлината на обяснимото му желание да намали тежестта на извършеното. Подсъдимият категорично отрича намерението си да отнеме живота на свид. С. – “Не съм искал да го убивам, просто повече да не идва в квартирата”, сочи за нанесени удари в областта на ръката, коленете, ритник по главата по време на търкалянето. Макар и да приема, че е нанесъл до 12 удара, не сочи за нито един с дървото по главата на пострадалия. В тази част – обясненията му не могат да бъдат кредитирани, тъй като категорично противоречат на компетентните заключения на СМЕ и са опровергани от находките в тази част на пострадалия, позволяващи частична идентификация на средството, с което са били причинени. Видно е и от заключението на специалиста по СПЕ, че споменът му за случая е “перфориран” поради състоянието на силно раздразнение. Пострадалият от своя страна – поради общата травма от случилото се е загубил част от обективните си спомени, които се интерпретират от свид. Х. и полицейските служители. Именно поради тези затруднения – за да изгради фактическата картина на самото деяние съдът ползва категорично показанията на свид. Х., обективните следи от действията на подсъдимия – възпроизведени от полицейските служители и експертните заключения.

Поради изложеното и след обсъждане на доказателствата по делото, съставът формулира съвкупността върху която изгради изводите си и обоснова приетото от фактическа страна.

 

ІІ. От правна страна.

С разглежданата присъдата съставът на ШОС признал за виновен подс. М. в това че на 06.01.12г. в гр. Шумен направил опит умишлено да умъртви М.М.С., като по време на деянието е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от самия пострадал с тежки обиди - псувни и закани, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - поради навременната квалифицирана медицинска помощ, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.118 алт.1 вр. чл.115 от НК вр. чл.18 ал.1 от НК.

Пред въззивната инстанция защитникът оспорва приетата от съда правна квалификация. В пренията по съществото на делото пред ШОС е изразил становището си, че деянието осъществява признаците на престъпление по чл. 132 ал. 1 т. 2 от НК – предвид установения съставомерен характер на едно от телесните увреждания и за състоянието на афект, в което се е намирал подсъдимия. В мотивите на съда възражението е намерило обсъждане и правилно е отхвърлено като неоснователно.

За субективните представи, намерения и цели на дееца, в случаи като настоящия, следва да се изхожда от обективните му действия. Не се спори за състоянието на афект. При съществуваща качествена годност /намалена само количествено/ да разбира свойството и значението на извършеното, подс. М. е формирал решението си да справи окончателно със свид. С. – основен повод за натрупалото се в него напрежение, като се е сдобил с подходящо средство и е нанесъл интензивен побой върху пострадалия. Основните увреждания са в областта по главата му – счупен череп, носни кости, скулна кост, две големи разкъсно – контузни рани в двете лява и дясна части и т.н. Ударите са продължили в серии, на различно местоположение, като при част от тях пострадалият се е съпротивявал, установимо от защитните наранявания по ръцете му. Видно от изложеното, субективно подс. М. не е преследвал за цел причиняването на средна телесна повреда. Броят удари, насоката и попадението на основните от тях, интензитетът на насилието сочат на друго – по думите на свид. Х. – “Той не го биеше колкото да се отърве от него, а да го убива.”. В състоянието на афект подс. М. е взел решение да отнеме живота на пострадалия и е подходил към реалното му осъществяване. Изоставил е пострадалия след окончателното му отпускане, с размазана глава и лице, с крака на улицата, по която се движат автомобили, без признаци на живот, като първото, което направил в дома си е да се отърве от средството, по което е имало явни следи от деянието. Появата на свид. Х. непосредствено след това, бързата реакция и компетентната медицинска помощ са факторите извън волята на подс. М., които са осуетили влошаването на състоянието на пострадалия и настъпването на смъртта му. От значение за оценката на извършеното е фактът, че действията на подсъдимия имат като възможна последица настъпването на фатален за пострадалия край.

Предвид установените по делото факти и трайната съдебна практика при сходни фактически положения по други дела, ШОС е приложил правилно материалния закон, квалифицирайки извършеното от подс. М. по чл. 118 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

Видно от практиката по чл. 118 от НК е прието съществуването на специфичен афектен – формулиран в това състояние, умисъл за убийство. Съставът на въззивната инстанция намира, че неправилен е изводът на решаващия съд относно извършването на деянието при евентуален умисъл. Предвид естеството на фактите по делото, относимата към казуса правна фигура е по чл. 18 ал. 1 алт. 2 от НК – касае се за довършен опит към убийство, като не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на престъплението. И легалното съдържание на текста, и цялостната съдебна практика са категорични, че опит към умишлено престъпление е съставомерен само при пряк умисъл на дееца. Прекият умисъл на подс. М. се извлича от установеното за действията му от фактическа страна и не се нуждае от преповтаряне. /Не е в обратния смисъл и примерът ползван в мотивите на съда – Р 574/75 на ВС на РБ – ІІ н.о., доколкото и в посочения казус, в хода на действията е бил формулиран пряк умисъл за отнемането на живота на пострадалия./.

В останалата част мотивите на ШОС от правна страна са споделени от състава. В отсъствие на възражения и от страните, не се налага допълнителен коментар на правните съображения по делото.

 

ІІІ. Относно наложеното на подс. М. наказание.

От наложеното с присъдата наказание – лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години, са недоволни представителите на публичното и частно обвинение. Категорично се оспорва отлагането на наказанието, а прокурорът претендира и значителното му завишаване до размерът поискан в първата инстанция – над средния и близо до максималния.

Наложително е въззивната инстанция да направи задълбочено изследване на относимите към индивидуализацията на наказанието обстоятелства по чл. 54 от НК отчетени от ШОС.

ШОС е приел предходното провокативно и агресивно поведение на пострадалия – като значително снижаващо степента на опасност на деянието и като смекчаващо отговорността на подсъдимия. Видно от заключението на СПЕ това предходно поведение е довело до натрупване у подсъдимия на негативен афективен заряд към пострадалия, към който се е добавил новият афектогенен дразнител и при ниския фрустрационен праг се е развил афектът, в който е извършено деянието. Следователно като първи, основополагащ елемент на особеното състояние на подсъдимият, терен за отключване на последвалото силно раздразнение, което законът свързва с по-ниска наказателна отговорност, предходното поведение на пострадалия не би могло да обосновава повторно допълнително занижаване на оценката за деянието и отговорността.

В обясненията и поведението на подсъдимия не се установява посочената като смекчаващо обстоятелство самокритичност – не се признава вина по обвинението, не е изразено съжаление или дори разбиране за настъпилите общественоопасни последици. Действително – част от обясненията на подсъдимия се покриват с приетите като част от обективната истина по делото факти, но тези обяснения не могат да се считат като смекчаващи отговорността, тъй като са само интерпретация на доказани по друг начин положения. С потвърждаването на твърдо установени факти не може да бъде създадена основа за облекчаване на наказателната отговорност спрямо тежкия престъпен резултат – отречен в целостта му от същия подсъдим.

От друга страна, в мотивите на съда е залегнало разбиране на подбудите и на пострадалия за активното му търсене на контакт с децата си. На фона на такава критична семейна ситуация Х. съзнателно е ограничавала и препятствала опитите на бащата да види децата си, като искала подкрепа и съдействие и от подс. М. и от компетентните органи по охрана на обществения ред.

Деянието на подсъдимия има специфична степен на обществена опасност с измерения както в широкия обществен кръг, така и в рамките на семейната и родова среда. Следва да се приеме, че посегателство от такъв характер спрямо живота и здравето на човек – баща на децата, с които подс. М. живее, по такъв едновременно и импровизиран, и категоричен начин, вместо да изчака идването на полицията по сигнала на Х., има завишена над средната абстрактна степен на обществена опасност. От значение в случая е времето, мястото, последователното етапно нанасяне на серии удари, последвано от безразличие и изоставяне на безпомощния човек. Деянието е останало във фазата на опита, като ненастъпването на последиците не влияе върху отговорността на подсъдимия.  Телесните увреждания и поотделно и в съвкупността си са тежки, състоянието на пострадалия е шокирало независимите свидетели очевидци – локви кръв, прогизнали от кръв дрехи, обезобразено лице със съсирена кръв и т.н. Частният случай е намерил своя обществен отзвук с високо ниво на обоснована критичност.

В мотивите си, съдът, изхождайки от установеното за съдимостта на подсъдимия, представяща характеристични данни, е приел че личността му има средно висока степен на обществена опасност. В допълнение следва да се посочи, че изводът е подкрепен от подбора и унищожаването на средството на деянието, от безразличието към воденото наказателно производство – напуснал страната в ДП, повторно след предявяване на материалите по ДП, както и след личното получаване на протеста и жалбата на повереника, дали основание за провеждане на настоящата въззивна проверка.

С оглед на изложените съображения съставът счита, че като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство може да бъде отчетено само чистото съдебно минало след настъпилата реабилитация, а като отегчаващо – характеристичните данни за подсъдимия /изводими от факта на извършени от него престъпления срещу личността, за които е понесъл съответните наказания; от интензитета на действията му по време на извършване на настоящото деяние и по унищожаване на средството на престъплението/.

При анализа на обстоятелствата по чл. 54 от НК и настоящият състав на съда приема, че така определеният размер на наказанието лишаване от свобода се явява законосъобразен израз на оценката за извършеното от подс. М.. Наказанието в размер над минималния и към, но под средния по предвидените предели, справедливо съответства на тежестта и обема на настъпилите последици, както и на потребностите на превенциите по чл. 36 от НК. Не са налице обективни обстоятелства, налагащи завишаване строгостта към подсъдимия.

От съществено значение за постигане ефективността на наказанието се явява начинът на изтърпяването му, тъй като настъпилата реабилитация позволява приложението на чл. 66 от НК. В този смисъл е било и становището на ШОС - за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение са налице всички законови предпоставки, може да бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия и налагането на ефективно наказание лишаване от свобода не е необходимо за да бъдат изпълнени целите на наказанието.” Съдът е намерил, че отлагането му при максимален изпитателен срок се налага от лошите характеристични данни за подсъдимия.

Настоящият състав не приема като основателни изложените съображения.

Правилно прокурорът и повереникът считат, че предвид характера на предходните престъпни прояви /в това число за престъпление от същия вид/, понесено наказание в същите параметри – с изтичане на изпитателния срок по-малко от година преди настоящото деяние, предприетото ново престъпление срещу личността – с изяснени интензитет и характеристики – се налага внимателно обмисляне на начина на изтърпяване на така наложеното наказание.

При пълно съзнаване на отговорността пред обществото за правилното отражение на санкцията в спрямо подсъдимия съставът намира, че чрез отлагането на така определеното наказание не биха се постигнали законовите цели. Напротив - би се създало обосновано усещане за безнаказаност и формален подход към съществуващия риск от рецидив. Установените от експерта по СПЕ личностни характеристики, повторното явяване пред съд по обвинение за посегателство спрямо човешки живот в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, отсъствието на съзнание за противоправността на извършеното у подсъдимия – са категорични обстоятелства, сочещи на високите потребности на личността на подс. М. от поправяне и превъзпитаване. Наложително се явява изолирането му от обществото в заведение за ефективно изтърпяване на наказанието, където с подсъдимия ще бъде възможна качествена индивидуална работа, съобразена с особеностите на ценностната му система по посока на създаване на обществено оправдан модел на избор на поведение и живот. Необосновано и от гледна точка на постигане предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието спрямо обществото е отлагане на наказание за престъпление с такава обществена укоримост, извършено от личност като подс. М.. Пълен баланс по посока на обществените очаквания както от поправяне на дееца, така и от въздействие спрямо останалите членове на обществото би бил постигнат с ефективното изтърпяване на наказанието.

В този смисъл съставът счита, че е налице основание за изменение на присъдата с отмяна на отлагането по чл. 66 от НК, като наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода следва да бъде ефективно изтърпяно. Предвид статутът на подс. М. като неосъждан към момента, размерът на наложеното наказание и видът на престъплението, съгласно разпоредбите на чл. 61 т. 3 и чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС следва да бъде определен общ първоначален режим на изтърпяване в условията на затворническо общежитие от открит тип.

 

ІV. По отношение на гражданския иск.

Анализът на относимите към параметрите на обезщетението за понесени от пострадалия неимуществени вреди в мотивите на ШОС е изключително подробен и законосъобразен. Независимо от становището на повереника – съдът е отчел всички значими фактически положения относно тежестта, обхвата на болките и страданията и начина на понасянето им. Взето е предвид продължаващото отражение на извършеното доколкото пострадалият не е в състояние да работи в условия както преди деянието.

Видно е от материалите по делото, че след деянието пострадалият е бил подложен на консервативно лечение – щадящо физическото състояние на организма му, като след десетдневния престой не се е нуждаел от допълнителни медикаменти. Организмът и възрастта му са позволили възстановяване и подсъдимият не съобщава за симптоми на влошаване на състоянието си. Съществуващата принципна опасност от възможни късни усложнения на травмената болест на мозъка не подлежи на оценка като пряка и непосредствена вреда, подлежаща на измерение и обезщетение в настоящия момент. В случаи като разглеждания, критериите на справедливостта включват и отчитане приноса на пострадалия към разгръщане на случилото се до настъпване на престъпния резултат.

С оглед на изложеното съставът счете, че размерът на обезщетението е справедливо отмерен и не са налице основания за увеличаването му до пълния предявен размер.

 

При служебната проверка на присъдата в тази част, съставът установи, че в с.з. на 21.10.2013г. ШОС е допуснал нарушение на чл. 276 ал. 2 от НПК. Не е била предоставена възможност на гражданския ищец или повереника да прочетат молбата си за предявяване на гражданския иск, постъпила в съда на 08.10.2013г.

Видно е за настоящия състав, че в мотивите на определението по обсъждане и приемане на иска – съдът е посочил всички необходими данни, като по този начин е огласил съществените параметри на молбата. В хода на пренията страните са изложили становищата си по основателността и размерът му. С присъдата съдът е дал надлежно произнасяне, като в мотивите си се е аргументирал подробно по задължителните фактически и правни основания.

С оглед на изложеното, макар и формално допуснато, съставът счита, че нарушението по чл. 276 ал. 2 от НПК не се е отразило върху правата на страните и общата процесуална правилност на производството, поради което не е съществено. В този смисъл е и практиката на ВКС – напр. Решение № 378/04.12.13г. на ВКС, ІІ н.о., аргумент и от Решение № 248/25.05.2009г. на ВКС, ІІІ н.о.

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

 

         По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 2 т. 2 от НПК, въззивният съд

 

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 28 на Окръжен съд гр. Шумен, по НОХД № 301/2013 г., постановена на 05.12.2013 г., с която подс. М.В.М. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 118 алт. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК в частта на наложеното наказание като:

ОТМЕНЯ ОСВОБОЖДАВАНЕТО ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО по чл. 66 ал. 1 от НК и

На основание чл. 61 т. 3 и чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ  ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ В ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ОТКРИТ ТИП.

 

Потвърждава присъдата в останалата част.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :