Р Е Ш Е Н И Е

 

35/27.2.2015г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на дванадесети февруари, година две хиляди и петнадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД №13 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда №105 по НОХД № 1129/2014г. по описа на същия съд, постановена на 26.11.2014г. е признал подс. А.Х.Х. за ВИНОВЕН в това, че на 07.09.2012г. на път 1-2, при километър 146 в землището на с.Ветрино,  обл.Варна, в посока с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна, при управление на МПС - л.а. марка "Фолксваген Голф" с белгийски регистрационен №1-DNA-130, нарушил правилата за движение по пътищата-  чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.73 ал.1 от ППЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. С. М., поради което и на основание чл. 343, ал.1 б. „В" и чл. 58а ал.1 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. На основание чл.343г от НК А.Х.Х. е лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като е зачетено времето, през което подс. фактически е бил лишен от упражняването на това право.

Подс. е осъден да заплати в полза на частните обвинители Г.А.М., Н.Н.С. и Н.Н.С. направените от тях разноски по делото за адвокатски хонорар в размер от по 100/сто/лева, за всеки от тях, а в полза на Д.Н.С. - в размер на 200/двеста/лв.; в полза на Държавата направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР – Варна;

Налице е произнасяне досежно веществените док-ва по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на ч.обвинители, чрез повереника им, останали недоволни от твърде занижените наказания, наложени на подс. Х.. Искането е за определяне на справедливо наказание - над средния размер „лишаване от свобода” и пропорционално увеличение на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС”, както и изменение на присъдата в частта на разноските, касаещи направените от тях пътни разходи.

В съдебно заседание  пред АС – Варна подс. Х. се явява лично и се представлява от редовно упълномощен от преди защиитник.

Повереникът на частните обвинители поддържа депозираната жалба, прави искане за присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция и уточнява, че не поддържа жалбата в частта досежно разноските за пътни разходи, направените от доверителите му.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и намира, че определената наказателна репресия за подс. е справедлива, като излага аргументи в тази насока. 

Защитникът на подс. се придържа към становището на прокуратурата, намира наказанието за справедливо и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Х. заявява, че съжалява за случилото се и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

 

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че така подадената жалба е неоснователна по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ОС-Варна е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. производство, след което е провел съдедбно производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: Подсъдимият Х. и пострадалия М. били съседи и близки приятели, живеели в гр. Попово обл. Варна. На 06.09.2012г. подс. Х. споделил с пострадалия, че ще пътува за гр. Варна, при което последният поискал да го придружи. На следващия ден, около 09 часа, двамата тръгнали за гр. Варна с управляваният от подсъдимия л.а. „Фолксваген голф” с белгийски рег. номер 1-DNA-130, собственост на сестра му - А.Х.. Пострадалият М. седял на предната дясна седалка. Времето било слънчево и с добра видимост, движението било интензивно и в двете посоки, поради затварянето на магистрала „Хемус”. Малко след гр. Нови Пазар, автомобилът управляван от подсъдимия бил изпреварен от неустановен л.а. марка „БМВ” с шуменска регистрация. След изпреварването л.а. „БМВ” продължил движението си пред автомобила на подс. Х., тъй като имало образувала се колона от автомобили. На около 350 метра преди табелата „село Ветрино” се открил прав участък от пътя и подсъдимият решил да изпревари л.а. марка „БМВ”. Уверил се, че в насрещната лента и странично в ляво от него няма автомобили, подал ляв мигач и се преустроил в лявата лента с цел изпреварване. В момента, в който застигнал л.а. „БМВ” и се изравнил до равнището на задната му дясна врата, водачът на този автомобил без да се огледа, също предприел маневра изпреварване на автомобила пред него и навлязъл в насрещната лента. Въпреки, че възприел опасната и неправилна маневра, подсъдимият не преустановил предприетото изпреварване и не намалил скоростта си на движение - 93,9 км/ч, /3,9км/ч/ над разрешената, навлязъл в левия банкет и след това в тревната площ в ляво. Известно време автомобилът му се движел по тревата с левите гуми, а в последствие поднесъл в ляво. През това време л.а. марка „БМВ” ускорил рязко и заминал. Подсъдимият се опитал да овладее управлението на автомобила и да го вкара в лентата за движение в посока гр. Варна, като завъртял волана на дясно. При тази маневра автомобилът навлязъл в асфалтовия път, но задните гуми поднесли надясно, а после поднесъл и целият автомобил. Тези маневри били възприети от св. Й. и О., които пътували с л.а. „Опел Омега” зад л.а. марка „БМВ”. Те видели как подсъдимият натиска спирачки, но автомобила продължава да поднася. За да го овладее, той завил на ляво и натиснал газта, т. к. автомобилът бил с предно предаване и разчитал по този начин да го овладее. Въпреки това обаче ЛА продължил да поднася в дясно, след което навлязъл в десния банкет със скорост от 77 км/ч. Последвал удар със скорост от 61,9 км/ч в областта на предна дясна врата в орехово дърво и последващо преобръщане и превъртане на автомобила няколко пъти. Подсъдимият бил зашеметен от удара, но дошъл на себе си, като се опитал да освободи своя и на приятеля си предпазни колани. През това време свидетелите Й. и О. се опитвали да преобърнат автомобила и да отворят една от вратите. Отворили вратата на Х., с помощта на щанги опитали да отворят и вратата на пострадалия, но не успели. На мястото пристигнал полицейски екип, служители „пожарна безопасност и гражданска защита”, които с резач изрязали пантите и извадили пострадалия М.. Пристигналата впоследствие линейка, откарала подсъдимия и пострадалия, но малко след приема им в болница постр. М. починал.

 

 

 

Съставът на АС-Варна констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обвинителния акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

Според заключението на СМЕ, причина за смъртта на постр. М. е комбинирана травма – гърди, корем, таз, крайници, изразяваща се в тежката несъвместима гръдна травма представена от контузия с разкъсване на белите дробове, тежка контузия в областта на сърдечния връх, контузия на черен дроб, кръвоизливна анемия обусловена от разкъсването на белите дробове, излива на значително количество кръв в лявата и дясна плеврални кухини, счупванията в областта на гръдния кош, таза, дясното бедро. Причинените увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, биха могли да бъдат получени при удари от детайли на МПС при ПТП.

Според заключението на САТЕ, скоростта на лекия автомобил управляван от  подсъдимия при навлизане в левия банкет е била около 93,9 км/ч, при навлизане в десния банкет около 77 км/ч, при удара в дървото около 61,9 км/ч.  Според експертите причината за допуснатото ПТП е ненамаляването или спиране на управлявания от подс. л.а. при възникналата опасност за движението, както и  поведението на неустановения л.а. марка „БМВ”.

Правилен е извода на съда, че нарушението на разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Въпреки, че подс. възприел опасната и неправилна маневра на движещия се пред него л.а., той не преустановил изпреварването си и в същото време не намалил скоростта си на движение. Видно от изготвеното заключение по назначената тройна САТЕ, определила механизмът на произшествието, технически правилното преодоляване на опасността е вкл. необходимостта водачът да намали скоростта си или да спре, и като не е сторил това реално сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП – то, а неадекватните му действия са довели до нарушаване устойчивостта на автомобила.

Съставът на въззивната инстанция изцяло споделя направените от първоинст. съд изводи досежно приложимия материален закон във връзка с престъпните действия на подс. М., намерили отражение във фактите, установени по делото. Подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 от ЗДвП, като е  причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия, несъобразявайки скоростта  си с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, характера и интензивността на движение, за да бъде в състояние да намали скоростта си или да спре при възникнала опасност за  движението и като е превишил разрешената скорост – управлявал със скорост от 93,9 км/ч при максимално допустима от 90 км/ч, с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343, ал.1  б. „В" от НК.  /в редакцията й към 06.09.2012г/

 

Основното оплакване на жалбоподателите – ч.обвинители е досежно наложените на подс. наказания, с доводи за явна несправедливост и искане същите да бъдат завишени. Съставът на въззивната инстанция не намери опора в това твърдение: Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ всички смекчаващи отговорността обстоятелства, сред които: чистото съдебно минало, липсата на налагани до този момент адм. наказания по ЗДвП, добрите характеристични данни, надвишаването на максимално допустимата скорост едва с 3,9 км/ч, съпричиняването на вредоносния резултат от неустановено МПС и е констатирал липса на отегчаващите обстоятелства. От друга страна, правилно е отчетена сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието и тази за дееца - ниска. Изложеното е обусловило правилно индивидуализиране на наказанието, /както бе отбелязано по-горе, при действието на материално-правната норма на НК - б”В” на чл. 343 ал. 1 от НК към 06.09.2012, без предвиден минимум на наказанието „лишаване от свобода”, явяващ се и по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2 ал. 2 от НК/ около средния размер от три години лишаване от свобода, което, предвид проведената диференцирана процедура, резонно е редуцирано на две години лишаване от свобода. Същото е относимо и досежно кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС, в случая за срок от 2 години и 6 месеца.

С оглед на изложеното претенциите за завишаване на наказанието са абсолютно неоснователни и в разрез с установеното по делото, както и с обективните и субективни характеристики на стореното, а също и с данните за дееца. Така определени наказанията са адекватни и ще обезпечат специалната и генерална превенции. Настоящата приема и заключението на първостепенния съд, че наказанието „лишаване от свобода”не следва да бъде изтърпявано от подс. Х. ефективно. Същото е съответно на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал.3 от НК.

По отношение на оплакването, че първоинстанционният съд не е присъдил на ч. обвинители всички направени от тях разноски, следва да се отбележи, че същото се явява неоснователно: на първо място, следва да се отбележи, че пред първоинст. съд поначало не е било  отправяно искане от повереника на ч. обединители за присъждане на направени от тях пътни разходи, за да бъде упрекван съда, че не ги е присъдил! Подобно искане е направено едва в жалбата до настоящата инстанция срещу така постановената присъда, без обаче да се представят никакви доказателства за подобни разходи. /друг е въпроса, че в пледоарията си пред състава на АС-Варна това искане не се поддържа от повереника на ч. обвинители/; на второ място, несъстоятелни са твърденията на ч. обвинители, изложени чрез повереника им, че на са им били присъдени всички направени от тях разноски /от досъд. производство и пред първоинст. съд/ за адв. хонорар : от материалите от досъд. пр-во  /л. 43 и л. 125/ се установява, че четиримата  обвинители Г.А.М., Н.Н.С., Н.Н.С. и Д.Н.С. са упълномощили процесуален представител в лицето на  адв. Б. –АК-София, като са заплатили общо хонорар в размер на 500 лева /300+200/. В присъдата ВОС е осъдил подс. Х. да заплати разноски в идентичен размер: на частните обвинители Г.А.М., Н.Н.С. и Н.Н.С. в размер от по 100/сто/лева, за всеки от тях, а в полза на Д.С. в размер от  200 /двеста/ лева.

 

С оглед на горезложеното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на ВОС не страда от пороци по смисъла на чл. 313 от НПК, оплакването е неоснователно, не са налице основания за отменяването й или изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК същата следва да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд констатира, че неправилно подс. Х. е бил осъден за нарушение на разпоредбите едновременно на чл. 20 ал. 2 от ЗДП и на чл. 73 ал. 1 от ППЗДП, т. к. съгласно константната практика на ВКС на РБ, изгубването на контрол върху управлението на МПС вследствие от неспазване правилата относно скоростта /по см. на чл. 73 ал. 1 от ППЗДП/, попада в хипотезата на чл. 21 от ЗДП, а не на чл. 20 ал. 2 от ЗДП, както е прието в настоящия случай. Двете нарушения /така, както е приел първоинст. съд/ са взаимно изключващи се и т. к. по отношение на подс. Х. поначало е повдигнато обвинение за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДП / такива са установените по делото факт. данни/, бланкетната норма на чл. 343 от НК не следва да се запълва и с нарушението по чл. 73 от ППЗДП. Както бе отбелязано по-горе, причина за допуснатото ПТП е ненамаляването или спиране на управлявания от подс. л.а. при възникналата опасност за движението – подс. е следвало да намали скоростта си или да спре, и като не е сторил това реално сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП – то, а неадекватните му действия са довели до нарушаване устойчивостта на автомобила.

В този смисъл подс. Х. следва да бъде оправдан за нарушението по чл. 73 от ППЗДП.

 

Други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда не бяха констатирани.

 

Предвид направеното искане от повереника на ч. обвинител – адв. Б. и представените доказателства за направени разходи за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подс. Х. следва да бъде осъден да заплати в полза на ч. обвинител Н.С. сумата от 800 /осемстотин/ лева.

 

Водим от горното и на основание чл.334 ал. 1 т. 3 вр. чл. 337 ал. 1 т. 2  и чл. 338 от НПК,  ВАРНЕНСКИЯТ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №105 на Окръжен съд-Варна по НОХД 1129/2014г., постановена на 26.11.2014г в наказателно-осъдителната част, като ОПРАВДАВА подс. А.Х.Х. да е нарушил и разпоредбата на чл. 73 от ППЗДП.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

ОСЪЖДА подс. А.Х.Х. да заплати в полза на частния обвинител Н.Н.С. направените разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 800 /осемстотин/ лева

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.