Р Е Ш Е Н И Е

 

В     И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Номер 45/21.03 Година 2017 Град Варна

 

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На десети март  Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

съдебен секретар С.Д.

прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВЧНД № 13 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е определение № 383/20.12.2016 г., постановено по реда на чл. 306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК по ЧНД № 497/16 г. по описа на Окръжен съд Добрич. Със съдебния акт първоинстанционният съд е решил въпроса за наказанието, което С.К.П. следва да изтърпи по съвкупността от престъпления, предмет на осъждане по НОХД №357/2015 година и №102/2015 година по описа на ДОС. Определено е наказание от десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.3 от НК към най-тежкото наказание е присъединена изцяло глоба в размер на 100 000 лева. Приложен е и чл.24 от НК, като наложеното наказание от десет години лишаване от свобода е увеличено с още две години. ДОС е приложил чл.25 ал.2 и чл.59 ал.1 от НК.

Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на осъдения. Оспорва се правилността на определението на ДОС единствено в частта по чл.24 от НК. Защитникът счита, че приложението му е довело до прекомерност на наказанието, което не е съобразено с обществената опасност на престъпленията в съвкупността, личната обществена опасност на осъдения и данните за крайно тежкия му  медицински статус.  Прави се искане за отмяна на атакуваното определение в тази част.

Осъденият С.П. е подал лична жалба срещу първоинстанционното определение. Макар и много лаконична, същата очертава желанието на жалбоподателя да се провери дейността на ДОС по правоприлагането на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, която се счита за незаконосъобразно поради Р 134-2016-1 н.о.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция въззивната жалба относно отмяна на определението на ДОС по приложението на чл.24 от НК се поддържа по изложените доводи. Защитникът допълва към тях възрастта на осъдения. Изрично отбелязва, че групирането на наказанията на С.П. е неправилно.

Жалбоподателят – ос.л.П. участва в пренията по делото, като се присъединява към аргументите на адв.Т..

Въззивният прокурор счита жалбите за неоснователни.

В последната си дума осъденият П. заявява, че не иска да му се налага увеличение на наказанието от две години.

Жалбите са неоснователни.

Производството по чл.306 ал.1 т.1 от НПК е било образувано по предложение на ОП-Добрич за групиране на наказанията на осъдения С.П., наложени му с присъди по НОХД №№102/2015 година и 357/2015 година – двете по описа на Окръжен съд Добрич.  

С надлежни писмени доказателства е била установена съдимостта на П., очертала наличието на съвкупност от престъпления, наказани с присъди по НОХД №№ 102/2015 и 357/2015 година – двете на ДОС.

Във връзка с осъждането на П. по НОХД №102/2015 година, засегнато в саморъчната му жалба, настоящият състав е длъжен да отбележи следното:

С присъда по НОХД №102/2015 година, ДОС е осъдил С.П. за извършване на  четири престъпления в условията на реална разнородна съвкупност, наказуеми по чл.159а ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2, по чл.159б ал.1 вр. чл.159а ал.1 и по чл.253 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. По отношение на присъдата се е развил инстанционен контрол, завършил с Р 134-2016-1 н.о., с което е било намалено едно от наказанията за престъпленията в съвкупността – по чл.159б ал.1 вр. чл.159а ал.1 от НК. Изменението в присъдата не засяга престъплението по чл.253 ал.4 вр.ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, което е наказано най-тежко – с десет години лишаване от свобода, решаващо и по отношение правоприлагането по предметното дело.

Първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства в предмета на делото, позволили заключение по наличие на предпоставките на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК за налагане на най-тежкото наказание за престъпленията, за които С.П. е осъден с влезли в сила присъди по НОХД №№102/2015г. и №357/2015г. Изводът е законосъобразен. Престъпленията са били извършени преди влизане в сила на присъда, за което и да е от тях, наложени са наказания от един и същи вид.

Съвкупността е наказана при стриктното правоприлагане на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК. Осъденият П. следва да изтърпи едно общо наказание от десет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим по предписанието на чл.57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС.

Не се установи нарушение на материалния закон с присъединяването изцяло на наказание глоба в размер на сто хиляди лева, наложено с присъда по НОХД №102/2015 година към наказанието по съвкупността. ДОС не е изложил  убедителни съображения за решението си – защо присъединяването е изцяло, а не частично, като въпреки това е достигнал до правилен извод. Водещо при наказване на съвкупността от престъпления на С.П. е високата степен на обществена опасност на деянията и упоритостта на престъпната дейност, развила се на територията на три държави – Република България, Република Полша и Кралство Испания, довела до много сериозно накърняване на сигурността на финансовия оборот чрез въвеждане в обръщение на престъпно придобита висока сума пари, засегнала брутално половата неприкосновеност на малолетно момиче. Личната обществена опасност на осъдения също е висока. Част от престъпленията в обсъжданата реална разнородна съвкупност са били извършени при факта на предходно осъждане на П. с присъда по НОХД №704/2012 година. Наказването му по това дело е реализирано за три престъпления в реална разнородна съвкупност – по чл.149 ал.1 (пострадало е момиче на 9 години), по чл.144 ал.3 вр. ал.1 и  по чл.198 ал.1 от НК. Ефективно изтърпяното наказание от три години не е изиграло никаква поправителна и превъзпитателна роля върху личността на П., защото след освобождаването му той е извършил престъплението, за което е бил осъден с вл.с.пр. по НОХД №357/2015 година на ДОС.

Като се обсъжда престъпната деятелност на осъдения П. на плоскостта на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, следва да се има предвид че е съществувала и втора възможност за групиране на наказанията му – между наложените с присъди по НОХД №№704/2012 година и 102/2015 година, при отделно изтърпяване на наказанието по НОХД №357/2015 година. Тази хипотеза е била обсъдена от ДОС в аспекта на постигане на най-благоприятно групиране за осъдения и аргументирано отхвърлена като попадаща в разрез с тези интереси. При обсъждания вариант П. би изтърпял  общо шестнадесет години лишаване от свобода, безспорно по-тежко от постигнатия в настоящия вариант – общо тринадесет години лишаване от свобода.

При реална съвкупност от престъпления съдът е длъжен да обсъди въпроса дали на основание чл.24 от НК да увеличи най-тежкото наказание на осъдения /Р 429-1993-1 н.о.у р 285-2011-1 н.о. и др/. В случая той е намерил положително решение. Увеличаването на общото наказание с още две години лишаване от свобода е обосновано и законосъобразно. Същото  е сторено на плоскостта на цялостната престъпна дейност на С.П. и личната опасност на осъдения /Р322-1985.3 н.о., Р 680-1982-3 н.о., Р 421-2-11-2 н.о. и други/. П. е осъден за пет отделни престъпления, с различен обект на защита. Съществено са засегнати обществени отношения, гарантиращи неприкосновеността на личността и сигурността на финансовия оборот.

Изводите не се влияят от данните за здравословното състояние на осъдения. Налични са медицински документи за проблеми с психиката и кардиологични  оплаквания. Те обаче не са относими към наказването на съвкупността от престъпления веднъж и втори път, могат да намерят разрешение по законовия регламент на глава десета от ЗИНЗС.

Възрастта на осъдения също се споменава в негова полза, но категорично тя няма значение за дължимите от съдебните инстанции изводи по личната му и на престъпленията обществена опасност.

При служебната проверка, настоящият състав на ВАпС намери основание за изменение на проверяваното определение в частта, касаеща пенитенциарното заведение при което е определено да се изтърпи наказанието от десет години лишаване от свобода. Изменението е последица от промяна в чл.306 ал.1 т.6 от НПК и отмяната на чл.61 от ЗИНЗС. Констатира се също, че първоинстанционният съд не е определил при какъв първоначален режим следва да се изпълни наказанието от две години лишаване от свобода. Разрешението се намира в разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС, в какъвто смисъл следва да се измени проверяваното определение.

В рамките на служебната проверка настоящият състав констатира неправилно приложение на чл.25 ал.2 от НК. ДОС е преценил, че при изпълнение на наложеното наказание по съвкупността от присъди следва да се приспадне фактически изтърпяното от осъдения П. по НОХД №704/2012 година по описа на РС-Добрич. Посоченото осъждане няма отношение към наказването на съвкупността от престъпления по НОХД №№102/2015 година и 357/2015 година, изискващо съответно и отмяна на определението в тази част.

По изложените съображения и на основание чл. 306, ал.3, вр. чл. 334 т.3 и чл.338 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ  определение №383/20.12.2016 г. по ЧНД №497/2016 година по описа на Окръжен съд – Добрич в следния смисъл:

-определя на основание чл.57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС строг първоначален режим за изпълнение на увеличеното по реда на чл.24 от НК наказание в размер на две години лишаване от свобода;

-отменя в частта на определения тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието от десет години лишаване от свобода;

-отменя в частта на приложението на чл.25 ал.2 от НК, касаеща приспадане на изтърпяно наказание по НОХД №704/2012 година по описа на РС-Добрич.

 

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: