О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 32/24.01.      Година  2019                     Град Варна

 

Варненският апелативен съд        Наказателно отделение

На  24 януари две хиляди и деветнадесета година

В закрито  заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Колева

ВЧНД № 13 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба от адв.С.С. – процесуален представител на М.Г.И. и П.Д.Я., срещу определение № 1083/18.12.2018г. на ВОС, постановено по ЧНД № 1318/2018 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 06.11.2018 г., с което пък е прекратено наказателното производство по ДП № 169/2015 г. по описа на РУ-Девня при ОД на МВР-Варна, образувано и водено срещу виновното лице за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.

В жалбата се моли за отмяната на обжалваното определение и отмяна и на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Оспорва се обосноваността и правилността на изводите на съда и прокурора, че възникналото ПТП не се дължи на виновното поведение на водача на т.а. „Фолксваген Транспортер” – св.А.М.. За да достигне до този извод ВОС се бил предоверил на изводите на експертиза, които обаче не били проверени от други експерти. Неправилен бил изводът, че А.М. като водач на МПС е съобразил поведението си с изискванията на ЗДвП в конкретната ситуация, тъй като според жалбоподателите неговата скорост на движение не била съобразена с ограничената видимост и преминаването през кръстовище. Според жалбоподателите не били изпълнени и дадените указания Апелативен съд – Варна указания в Определение № 284/25.08.2016 г., тъй като в рамките на проведеното допълнително разследване не бил извършен следствен експеримент, а допълнителен оглед на местопроизшествието.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Досъдебно производство № 169/2015 г. по описа на РУ - Девня при ОД на МВР-Варна, е образувано на 04.05.2015 г., на основание чл.212, ал.2 от НПК, срещу виновното лице за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342 от НК, за това, че на същата дата, в гр.Суворово, при управляване на лекотоварен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ В 69 94 БХ е нарушил правилата за движение, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.М.Г., роден на *** г., починал на 12.05.2015 г.

 

Въззивната инстанция намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

На 04.05.2015г., около 18.00 ч. св.А.М., управлявал т.а. „Фолксваген Транспортер” с рег.№ В 6994 НХ, по ул. "Острата чешма" в гр.Суворово, в посока към с.Дръндар. Движел се с около 48 км/ч. Времето било ясно и светло, а пътната настилка - суха.

Улица „Острата чешма” се пресичала от ул. „Шести септември”. Кръстовището било регулирано с пътни знаци, даващи предимство на движещите се по ул. „Острата чешма” и задължаващи тези, движещи се по ул. „Шести септември” да спрат, за да осигурят безконфликтното преминаване през кръстовището - пътен знак Б2 – „Стоп“.

По същото време, седемгодишните А.Г. и Е.Д.Е.карали велосипеди по ул."6-ти септември", гр.Суворово. Двамата се спускали към кръстовището с ул. „Острата чешма”. Първи се движел Антонио, който управлявал колелото си по средата на улицата. Приближавайки кръстовището, Е.викнал на А.да спре, както направил самият той, но приятелят му продължил движението си напред без да намалява скоростта си. По същото време т.а „Фолксваген Транспортер“ също достигнал до това кръстовище. Разстоянието между т.а. и велосипедиста, в момента когато последният е било обективно видим за водача на т.а. било 18.19 м. Св.М.видял идващият от дясната му страна велосипедист и предприел рязко спиране. Въпреки това последвал удар между товарния автомобил и велосипедиста. Непосредствено след спирането на автомобила си св.М.слязъл от него, приближил се до падналото на земята момче,пренесъл го до колата си и го отвел в болницата в гр.Суворово. След това се върнал на местопроизшествието.

В резултат на удара и падането, А.Г. получил множество наранявания, като същият от болницата в гр.Суворово бил отведен с линейка до Центъра по спешна медицинска помощ в МБАЛ "Света Анна-Варна" АД, където въпреки проведеното спешно оперативно лечение, на 12.05.2015г. починал. Според заключението на назначената по досъдебното производство СМЕ, смъртта на А.Г. е в причинно-следствена връзка с причинените му травматични увреждания, резултат от настъпилото на 04.05.2015г. пътнотранспортно произшествие

В хода на воденото разследване по образуваното във връзка със случая досъдебно производство № 169/2015 г. по описа на РУ - Девня при ОД на МВР-Варна, била назначена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество, в кръвта на св.Маринов, която установила отсъствие на алкохол в кръвта на водача на товарния автомобил. Изготвени са и две автотехнически експертизи, видно от заключението на които, скоростта на товарния автомобил е 47,23 км/ч., като  опасната зона за спиране на автомобила е 28,83 м. При посочените параметри, велосипедистът е попадал в опасната зона за спиране на автомобила и водачът на товарния автомобил - А.И.М.- не е имал техническа възможност за предотвратяване на пътнотранспортното произшествие. Установена е неизправност в спирачната система на автомобила, чийто гъвкав тръбопровод, осъществяващ връзка от регулатора на налягането към задно дясно колело на изхода си бил затапен с щуцер, като липсвал металният тръбопровод до спирачния цилиндър. Спирачният апарат на задно дясно колело бил намерен без металния тръбопровод, който би следвало да е свързан в зоната на спирачния цилиндър. Назначена е допълнителна съдебно техническа експертиза за установяване на причинна връзка между констатираната неизправност и настъпилото пътнотранспортно произшествие, видно от заключението на която, водачът на т.а. „Фолксваген Транспортер" не е имал техническа възможност за предотвратяване на пътнотранспортното  произшествие и при движение с изправна спирачна система. В този случай опасната зона е 33.16м..

Според експертното заключение на СМЕ с поставена задача да установи концентрацията на алкохол в кръвта на св.М.към момента на настъпване на инцидента, то същата към 18.00 часа на посочената дата „би била по-малка от 0,24 %0.“

Експертът, изготвил заключението по повторната САТЕ – проф.С., е посочил, че скоростта на автомобила непосредствено преди водачът да предприеме екстрено спиране е около 48,78 км/ч, а в момента на удара е около 45,83 км/ч. Посочено е, че при конкретното състояние на спирачната система, дължината на опасната зона за спиране на автомобила при определената му скорост е 43,84 м., а при изправна спирачна система – 34,01 м. Видимостта на водача е била ограничена от оградата на училището, като същият е можел да възприеме велосипедиста след излизането му извън оградата, когато същият е на около 7,50 м. от мястото на удара, съответно 4,81 м.от ъгъла на оградата навътре в ул.“6-ти септември“. Отстоянието на автомобила от мястото на удара е било около 18,19 м. и водачът не е имал техническата възможност да избегне удара както при наличното състояние на спирачната система, така и при изправност на същата, тъй като велосипедистът е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила. Посочено е, че времето за реагиране на водача не участва във формулата за определяне скоростта на автомобила. Оградата на училището е ограничавала видимостта на водача на автомобила към велосипедиста. Водачът е можел да възприеме велосипедиста след излизането му иззад оградата, когато последният е бил на около 7,50 м. от мястото на удара, съответно на 4,81 м. от ъгъла на оградата навътре в ул.“6-ти септември“. От момента на възникване на опасността за водача на автомобила, до удара, велосипедистът е изминал около 7,50 м. Времето на движение на велосипедиста и на автомобила от момента на възникване на опасността за водача до удара е около 1,35 с. Времето на движение на автомобила от началото на реагиране на водача до удара е около 1,53 с., което показва, че водачът е реагирал малко преди появата на велосипедиста иззад оградата. Същият е реагирал своевременно на възникването на опасната ситуация. Посочено е, че дори ако височината на велосипедиста да е била по–голяма от височината на оградата от 140 см., то когато автомобилът се е намирал на разстояние от мястото на удара достатъчно за спиране, водачът не е можел да види велосипедиста поради ограничаване видимостта към него от клонките на дърветата край оградата по ул.“6-ти септември“.

С Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна от 06.11.2018 г. наказателното производство по досъдебно производство № 169/2015 г по описа на РУ-Девня при ОД на МВР-Варна е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, с мотиви за липса на осъществено от страна на св.М.престъпно деяние по смисъла на чл.343, ал.1, б.“в“ от НК имащо причинна връзка със смъртта на А.Г..

 

При упражняването на съдебен контрол по чл.243, ал.5 и сл. от НПК върху прекратяването на наказателното производство от прокурора, предметните предели на проверката са ограничени до обоснованост и законосъобразност на правните изводи на прокурора. В конкретния случай,  и настоящият съд счита, че решаващият извод на прокурора, за наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното производство е правилен и обоснован, като същият е направен при изяснена фактическа обстановка при обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на правилата на формалната логика и взаимната връзка на отделните обстоятелства.

В конкретния случай е безспорно установено, че настъпилото ПТП не е резултат на виновно поведение на свид. А.М.. Този извод не е направен прибързано, необосновано или пък с лека ръка. В продължение на близо четири години е било проведено разследване, което е отговорило на всички въпроси, поставени от повереника на пострадалите. В хода на наказателното производство са назначени множество експертизи – медицински и автотехнически. Всички автотехнически експертизи (единична с експерт Т.П.от 08.11.2015 г., л.52 и сл. дп, единична с експерт Т.П.от 08.03.2016 г., л.92 и сл. дп,  единична с експерт проф.Михаил С.от 24.07.2017 г. л.46 и сл., т.2 дп и допълнителна такава, изготвена отново от проф.С.на 05.04.2018 г., л.66 и сл., т.2 от дп ) са достигнали до сходни изводи относно скоростта на движение на т.а., управляван от св.А.М., за техническата му изправност и за механизма на настъпване на ПТП. Затова и оплакването, че ВОС се е предоверил на непровереното становище на един експерт не може да бъде споделено. Обстоятелството, че пострадалите имат съмнения в достоверността на изводите на експерта, макар и житейски обяснимо, не е достатъчно, за да се приеме, че са налице основания за назначаване на повторна или допълнителна експертиза. Нормата на чл.153 от НПК съдържа регламентацията относима към този въпрос и нито едно от съдържащите се в нея основания не е приложимо към коментираните заключения, изготвени от проф.С.– то съдържа отговор на всички поставени въпроси (т.е. те са пълни), изводите са формулирани недвусмислено и непротиворечиво (т.е. те са ясни), не възникват и съмнения относно компетентността на вещото лице проф. С.и правилността на изведените изводи.

Поставеният за пореден път въпрос относно техническата изправност на спирачната система на т.а. също е намерил своя обоснован и правилен отговор. Касае се за техническа неизправност, която не изключва изобщо възможността на спиране на МПС, а забавя този процес. Това обстоятелство обаче в конкретиката на казуса не е релевантно, защото и при напълно изправна спирачна система ударът отново би бил непредотвратим.

Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поддържано от повереника на пострадалите. В допълнение към изложените от ВОС аргументи, настоящият състав намира за необходимо да подчертае изрично, че цитираната норма вменява в задължение на водачите при избора си на скорост на движение да съобразят всички фактори на пътната обстановка и всички нейни предвидими изменения. При движение по път с предимство, осигурено с пътен знак „Стоп” за другите участници, с разрешена скорост, при ясно, сухо време и не натоварен трафик, появата на друг участник в движението, които ще отнеме предимството му, не може да бъде разглеждано като предвидимо обстоятелство за водача А.М..

А.М. не е допуснал и твърдяното нарушение на правилата за преминаване през кръстовище. Нормата на чл. 47 от ЗДвП вменява на водача на ППС, приближаващо се към кръстовище, да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Както вече бе отбелязано по-горе, А.М. е бил този участник в движението, които е имал предимство, с което е следвало всички други да се съобразят, в това число и двамата невръстни велосипедисти.

Неоснователно е твърдението, че А.М. е управлявал товарния автомобил в пияно състояние. Неизменна е съдебната практика, която установява, че подобно състояние е налице при наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.5 на хиляда. В конкретния случай към момента на деянието алкохолното съдържание в кръвта на А.М. е под 0.24 на хиляда, видно от депозираното в рамките на допълнителното разследване заключение на СМЕ.

Неоснователно е и оплакването, че дадените указания от предходния състав на ВАпС, постановил Определение № 284/25.08.2016 г. по ВЧНД № 363/2016 г., не са били изпълнени от органите на досъдебното производство. Прочитът на цитирания съдебен акт недвусмислено сочи, че въззивната инстанция е приела за необходимо извършването на допълнителен оглед на местопроизшествието (придружен със следствен експеримент по преценка на разследващите органи), като събраните допълнително данни да бъдат интерпретирани от АТЕ. Тези указания са били стриктно спазени в рамките на извършеното допълнително разследване: на 18.05.2017 г. е било извършено оспореното по неговия характер действие, наречено от органите на досъдебното производство „следствен експеримент”. Твърдението в жалбата, че по-скоро се касае за оглед има своите основания, но те не водят до изводи за необоснованост на изводите на прокурора и ВОС. Напротив, именно чрез този оглед са били събрани необходимите конкретни данни относно видимостта на водача към улица „Шести септември” и движещите се по нея велосипедисти. Тези данни са били коментирани от експерта, точно какво е било указано и от предходната инстанция, и въз основа на тях се достига до извода, че обективно св.А.М. е можел да възприеме велосипедиста, когато т.а. е отстоял на 18.19 м. от мястото на удара, тъй като видимостта е била ограничена от ограда. В тази ситуация водачът на т.а. не е имал техническа възможност да предотврати удара и при изправна спирачна система.

В обобщение - деянието на водача е случайно, защото опасността за него не е била предвидима, възникнала е внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим. Ако водачът в един предходен момент е могъл да я възприеме и въпреки, че е бил длъжен да реагира, той не е сторил това, само тогава той сам би се поставил в невъзможност да осигури безопасността на другите участници в движението. Конкретният случай обаче е от първата категория, тъй като както вече бе посочено, в случая от обективна и субективна страна не е било възможно А.М. да възприеме велосипедиста А.Г. като опасност на пътя от по-голямо разстояние, надвишаващо опасната зона на спиране на автомобила. Затова деянието на водача А.М. е случайно по смисъла на чл.15 от НК. В този смисъл Решение № 645 от 26.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 365/2007 г., II н. о. Липсата на допуснато от А.М. неправомерно поведение – липсата на нарушение по чл.20, ал.2, чл.21 и чл.47 от ЗДвП, дава основание за изключване на вината й при условията на чл.15 НК, тъй като опасността за него е възникнала изненадващо и в опасната зона за спиране, поставяйки го в обективна невъзможност да я предотврати. Обобщено казаното дотук черпи аргументи и от ТР № 28/28.11.84 г. на ОСНК на ВС на РБ, постановено по Н. Д. 10/84 г., съгласно което трябва да се оценява и присъствието или не на разпоредбата на чл. 15 НК. Както се казва в него, "когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. В този смисъл е и незадължителната практика по Решение № 76 от 18.III.1985 г. по н. д. № 42/85 г., III н. о, Решение № 79 от 28.II.1990 г. по н. д. № 17/90 г., III н. о, Решение № 88 от 26.II.1985 г. по н. д. № 58/85 г., III н. о. Решение № 67 от 17.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 143/2016 г., III н. о., НК

По изложените съображения настоящият състав на ВАпС се солидаризира с правните изводи на ВОС и намира, че проверяваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

           

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1083/18.12.2018г. на ВОС, постановено по ЧНД № 1318/2018 г.

Определението е окончателно.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          

ЧЛЕНОВЕ: