Р Е Ш Е Н И Е

 

133

 

08 юли 2015 год., гр. Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд   Наказателно отделение

На 12 юни          Година две хиляди и петнадесета

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ:АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                                            

 

Секретар С.Д.

Прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Св.Колева

ВНОХД № 130 по описа на съда за 2015 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

            Съдебното производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивен протест на прокурор при Окръжна прокуратура, гр.Варна против присъда № 109, постановена по НОХД № 982/2014 год. на 05.12.2014 год. от ВОС. С атакувания съдебен акт подс.И.П.Т., ЕГН ********** е бил признат за невинен в извършването на престъпления по:

чл.257, ал.1 /отм./, вр. чл. 256 /отм./, вр. чл. 26, ал.1 от НК и е бил оправдан по възведеното срещу него обвинение през периода 04.01.2006 г. - 09.08.2006 г. в гр.Варна, действайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик и управляващ на „Томилимпекс” ЕООД - гр. Варна, с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС на ”Томилимпекс” ЕООД - гр. Варна в особено големи размери - общо ДДС в размер на 113 229 лв. /сто и тринадесет хиляди двеста двадесет и девет лева/ да е водил счетоводна отчетност и използвал счетоводни документи с невярно съдържание - 20 броя фактури, всички с посочен доставчик „ЕСОМ” Agroindustrial Corp. Ltd".

чл. 257, ал.1/отм./ вр. чл. 255 ал.1 /отм./, вр. чл. 26,ал.1 от НК и е бил оправдан по възведеното срещу него обвинение през периода 04.01.2006 г. - 09.08.2006 г. в гр. Варна, действайки при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик и управляващ „Томилимпекс” ЕООД - гр. Варна, е избегнал плащане на данъчни задължения - ДДС, в особено големи размери - общо 113 229 лв. /сто и тринадесет хиляди двеста двадесет и девет лева/, които се изискват по ЗДДС - чл. 58 от ЗДДС/ДВ бр. 153/23.12.1998 г./, като при условията на посредствено извършителство със - З.Р.Б., М.И.В. /Русева/, Наталия Асенова Шалдърова, Г.СТ.П. и Д.О.П.(, потвърдил неистина в подадени пред Митница Варна 34 броя митнически декларации за внос /ЕАД/, които се изискват по силата на чл.68 от Закона за митниците.

            Във въззивния протест се твърди необоснованост и незаконосъобразно приложение на материалния закон с така постановения съдебен акт от първата инстанция – иска се отмяна на присъдата на Окръжен съд - гр. Варна по НОХД № 982/2014 г. и постановяване на нова присъда, с която И.П.Т. да бъде признат за виновен по чл. 257 ал.1 /отм./ вр. чл.256 ал.1 (отм.) вр. чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 257 ал.1 /отм./ вр. чл.255 ал.1 (отм.) вр. чл. 26 ал.1 от НК, за които е имал обвинения в първата инстанция.

            В допълнение към протеста се оспорва доказателствената обоснованост на част от изводите на ВОС. Според публичното обвинение съдът неправилно е кредитирал като изцяло достоверни, както обясненията на подс.Т., така и показанията на свидетелите Т. и К.. Излагат се доводи за неправилно тълкуване на писмените доказателства по делото - представените пред митническите власти документи от представителя на „Томилимпекс“ ЕООД /включващи и инкриминираните фактури на по-ниска стойност/ от една страна и тези, предоставени по линия на международната правна помощ /чрез две молби за правна помощ до Швейцария/. ВОС неправилно не е кредитирал последните като годни доказателства /копия от договори, върху които няма подпис на подсъдимия Т./. Този подход според прокуратурата е неправилен, тъй като писмените доказателства /фактури и договори/, събрани по линия на международното правно сътрудничество, са били надлежно изискани в хода на досъдебното производство и се намират в кориците на делото. Протестиращият прокурор твърди, че именно тези документи следва да бъдат възприети за достоверни, а не тези, представени от подсъдимия в митническото производство. Прокурорът твърди, че първата инстанция неправилно е интерпретирала показанията на св. К., които оборвали твърдения на подсъдимия. На следващо място се сочи като подкрепящ обвинителната теза фактът на изпратените от електронната поща на св. К. писма до швейцарското дружество. Прокурорът твърди, че съдържанието на тези имейли установява, че е била налице уговорка за доплащане по договорите и това доплащане е извършено. На следващо място в протеста се твърди, че ВОС напълно е игнорирал показанията на свидетелите – служители на „Еком“, имащи отношение към сделките с „Томилимпекс“ ЕООД - свид. Р. и свид. Сирил Боайе. Според прокурора именно тези свидетелски показания установявали, че именно дружеството „Томилимпекс“ ЕООД е наредило банковите трансфери, с които били извършени доплащанията по някои от договорите. В съдебно заседание участващият във въззивното производство прокурор при ВАпП поддържа протеста на изложените в него основания. Излага виждането си, че събраните по делото доказателства безспорно установяват, че в крайна сметка по доставката на въпросното кафе са налице две стойности – една занижена стойност, която е декларирана от подсъдимия в представените от него фактури пред митническите власти в Р. България и една завишена стойност на доставната цена, която е посочена в документите, издадени от швейцарска страна. Представителят на публичното обвинение счита, че именно завишената стойност е действително уговорената между страните. Този извод той извлича от представените писмени доказателства по линия на международното правно сътрудничеството и осъществената кореспонденция между свид. К. и доставчика на кафето „ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd” по повод уточнения по извършените допълнителни плащания. В същата насока се коментира и заключението на изготвената експертиза, назначена по време на съдебното следствие пред първата инстанция. Акцентира се на един от имейлите, който е иззет и приложен по делото на л. 89, където изпращачът на тази ел. кореспонденция - свид. К., дава подробни указания за това коя сума, за кой договор е предназначена. Прокурорът намира, че действително се установява, че сумите по договорите, както са цитирани в посочената кореспонденция, са реално платената от подсъдимия цена за доставката на кафе. Такова е и твърдението на дружеството - доставчик на кафе – цената е била изцяло платена от получателя на стоката - подс.Т.. Прокурорът счита, че тези фактически установености по делото навеждат на един единствен извод за съществуваща схема и за начина, по който подсъдимият е използвал документи с невярно съдържание, за да укрие дължим от него данък в посочения инкриминиран размер.

Настоящата инстанция е сезирана с искане на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираните му деяния, с размер на наказанието, претендирано от представителя на обвинението пред първата инстанция.

Защитата изразява становище, различно от това на представителя на публичното обвинение, отново позовавайки се на събраните по делото доказателства. Защитата не оспорва обстоятелството, че по делото са налице индикации за различия в цената на доставките на кафе, уговорена между подсъдимия И.Т. и швейцарското дружество „ЕКОМ” и действително постъпилите суми по сметките на същото дружество. Не оспорва факта, че всички фактури, представени от подсъдимия пред Митница Варна и които са инкриминирани, не са подписани от представителите на швейцарската фирма, които са означени като техни издатели. Същевременно защитата посочва, че това са и единствените документи по делото, които са в оригинал. Коментирайки фактурите защитата набляга на едно премълчавано от прокуратурата обстоятелство – неистинските подписи на тези фактури не са били положени нито от подсъдимия, нито от негови служители. Те са били получени от подсъдимия чрез св. К.. Защитата сочи и друго обстоятелство, пропускано от представителите на прокуратурата в анализа на доказателствата по делото - проформа фактурите. За тях защитата твърди, че са единствените документи, за които е безспорно, че произлизат от швейцарската фирма, постъпили са в дружеството на св. К., тъй като носят номера на факса на „Комлинк Интернешънъл” ЕООД, и въз основа на които подс. И.Т. е извършил плащанията към „ЕКОМ Агроиндустриал Груп” ООД. Тези проформа фактури са именно на стойността, на която са и фактурите, които в крайна сметка И.Т. е представил на митническите органи. Тези проформа фактури съответстват и на банковите плащания, наредени от И.Т.. На тези документи не могат да бъдат противопоставени коментираните от прокуратурата фактури и договори на по-високи стойности, представени от швейцарците. Този извод защитата мотивира с обстоятелството, че нито един документ не е представен в неговия оригинал, въпреки изричните искания за това. Нещо повече - договорите, на които прокуратурата се позовава, освен че са копия, но и нито един от тях не носи подписа на И.Т., а подписите на представителите на швейцарската страна са били наслагани, а стойностите променяни, видно от становището на експертите по графологическата експертиза.

По отношение на извършените доплащания защитата не оспорва обстоятелството, че по сметка на „ЕКОМ Агроиндустриал Груп” ООД са постъпвали суми, за които като основание са сочени договори, сключени от подс. Т.. Това обаче е сторено не от подс. Т., а от други лица – офшорни компании и физ. лица, с които Т. няма никаква връзка. Т.нар. „доплащания” са постъпвали и по различна сметка, а не по онази, по която подс. Т. е плащал доставката на кафе. СЧЕ е изследвала сметките както на И.Т. - и лични, и на дружеството, така и личните и на дружеството сметки на К., и е установила, че няма никакво движение на пари към офшорни фирми, чрез които е ставало доплащането. Няма нито едно доказателство за изложеното от св. Р. предположение, че И.Т. е давал пари на К.. Самият К. отрича подобно плащане на ръка. По отношение на разменените имейли, защитата отново счита, че те по никакъв начин не могат да бъдат свързани с подс. Т. – те са изпращани и получавани на имейл адреса на К. и никъде в тях не се споменава името на И.Т.. Внимателният преглед на доказателствата по делото според защитата води до извод, че тези доплащания са по повод взаимоотношения между К. и швейцарците. Поддържа се становище за правилност на крайното решение, до което е стигнала първата инстанция, въпреки схематичните мотиви, изложени по съществото на спора.

Подсъдимият Т., редовно уведомен за образуваното въззивно производство и неговия предмет, не се явява и съответно не е изразил становище по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314, ал.1 и ал.2 от НПК, намира за установено следното:

            Предмет на въззивна проверка е присъда № 109, постановена по НОХД № 982/2014 год. на 05.12.2014 год. от ВОС. С атакувания съдебен акт подс. И.П.Т., ЕГН ********** е бил признат за невинен в извършването в условията на реална съвкупност на престъпления по чл.257, ал.1 /отм./, вр. чл. 256 /отм./, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл.257, ал.1/отм./ вр. чл. 255 ал.1 /отм./, вр. чл.26, ал.1 от НК и е бил оправдан изцяло по възведените срещу него обвинения.

            Въззивният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което и е приет от въззивния съд за разглеждане. Разгледан по същество се преценява като неоснователен.

            Наведените в него основания представляват въззивни такива по смисъла на чл.334, ал.1, т.2 от НПК.

Първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на това ВАпС намира за установени следните релевантни факти:

 

Подсъдимият И.П.Т. е роден на *** година в гр.Сливен, български гражданин, с висше инженерно и икономическо образование, пенсионер, женен, неосъждан, с ЕГН **********.

С Решение на Окръжен съд гр.Варна от 15.11.1996 год. било регистрирано ЕООД „Томилимпекс” със седалище гр.Варна и предмет на дейност: вътрешна и външна търговия, търговско посредничество и представителство, транспортна дейност, маркетингова, рекламна, спедиционна, складова и лизингова дейност, производство, преработка и търговия със селскостопанска и промишлена продукция, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство. Основната дейност на дружеството била внос, търговия и преработка на кафе. Като управител на фирмата бил вписан подсъдимият И.Т..

На 13.12.2005 год. между ЕООД „Томилимпекс” и швейцарското дружество „ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd”, със седалище гр. Пули, Швейцарска конфедерация, бил сключен рамков договор за 2006 г. за продажба на около 1000 метрични тона зелено кафе с достигната уговорка по отношение на цената – най-доброто ценово равнище към момента на продажбата; по отношение начина на плащане било договорено това да се извършва в брой, чрез телеграфен превод за сметка на купувача преди пристигане на кораба, но не по-късно от 45 дни след датата на коносамента, което от двете се случи по-рано (виж т.4, папка 8, стр.58). Фактическата реализация на договорните отношения ставала посредством ЕООД „Комлинк Интернешънъл” (Comlink Ltd ) със седалище гр. София и управител свид. В. К.. Последният бил представител на ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd. по доставка на кафе и чай за България. Дружеството извършвало посредническа дейност както с „ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd”, така и по отношение на други доставчици на кафе. Механизмът на сключване на конкретна сделка бил следният:

Активната страна бил купувачът, който заявявал желаното от него количество кафе, неговото качество и период на доставка, съобразявайки се със своите производствени нужди. Следейки нивата на цените на кафето на стоковата борса, в случая управителят на „Томилимпекс” ЕООД, когато е удовлетворен от предлаганата цена и борсови отстъпки, заявявал по телефон на борсовия посредник намерението си да закупи определено количество кафе от съответната марка и качество. Подс. Т. основно купувал кафе от марката „Индонезийска робуста”. След като запитването било получено от борсовия посредник – св. К., той максимално бързо в телефонен разговор уточнявал с чуждестранния доставчик параметрите на договора - количеството, качеството и цената. Бързината била особено наложителна предвид динамиката на борсовите цени. В момента, когато брокерът получел потвърждение от доставчика – в случая „ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd”, че заявените от купувача количества и цени на стоката са приемливи за него, сделката се считала за сключена. Участието на борсов посредник при сключването на сделки с предмет кафе с купувачи български дружества било абсолютна предпоставка в установената търговска практика в тази сфера. За осъщественото посредничество свид. К. получавал комисионно възнаграждение от „ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd”. Практиката била през дружеството-агент „Комлинк Интернешънъл” ЕООД да преминава цялата информация, включително книжа и фактури (final invoices) по сключването на определена сделка. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от приложените по делото (в син класьор) копия от фактури, представени от подсъдимия и получени от него по факс с изпращач Comlink Ltd.

След като свид. К. уговорел параметрите на доставката „ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd” изпращала по факс копие на фактурата (invoice) на Comlink Ltd, а то отново по факс – на „Томилимпекс” ЕООД. По-късно оригиналът на фактурата пристигал по пощата или в Comlink Ltd., или директно в „Томилимпекс” ЕООД. Въз основа на това факс-копие „Томилимпекс” ЕООД нареждало плащане на посочената цена по банков път. Обикновено подсъдимият възлагал тази дейност на съпругата си - свид. Т., която била снабдена с необходимия спесимен да извърши нареждане на плащането. Въз основа на факсовото копие на изпратената от Comlink Ltd фактура, заверено за вярност с оригинала, свид. Т. нареждала парите в обслужващата си банка - „SG Експрес банк” по сметката на „ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd”, посочена от доставчика във фактурата . След като парите вече били наредени по сметка на продавача, издаденият от банката документ, удостоверяващ това обстоятелство - т.нар. „суифт”, бил изпращан от подс. Т. на брокера К., който от своя страна го препращал на „ЕКОМ Агроиндустриал”. Едва след това „ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd” започвало подготовката по фактическото изпълнение на сделката - изготвяне на необходимия набор от документи за експедиране на кафето, в т.ч. договор, фитосанитарен сертификат, коносаменти и други такива, общо осем на брой. В същото време съответните служители на „ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd” организирали превоза по море на кафето, предмет на сделката. При неговото пристигане на пристанище Варна кафето било освобождавано от упълномощени от управителя на „Томилимпекс” ЕООД лица.

По повод  осъществения внос на кафе от „Томилимпекс” ЕООД в периода м.03-м.05. 2006 год. Митница Варна извършила проверка, тъй като у митническите органи възникнало съмнение, че декларираната митническа стойност от „Томилимпекс” ЕООД е занижена в сравнение със средните цени, по които се внасяло кафе в РБ за този период. Проверката била тематична и обхващала и други български дружества-вносители на кафе – „Елия 2” ЕООД, „Спетема кафе” ЕООД, „Джордани” ЕООД и др. Митническите органи определили временна митническа стойност на внасяната стока, както и изискали обезпечаване на дължимите държавни вземания – ДДС, което да покрие разликата между платения и по-високия размер, които би бил дължим. „Томилимпекс” ЕООД внесло и тази разлика, определена от митническите органи за дължима като ДДС.

Същевременно митническите власти извършили проверка по линия на международното административно сътрудничество съвместно с Швейцарската митническа администрация. Било установено, че швейцарското дружество доставчик „ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd” съществува и развива дейност. Договорът между него и „Томилимпекс” ЕООД, България бил сключен на 11.01.2006 г. Установено било, че „ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd”е издало фактури № 406.20326/31.01.2006г., 406.20793/02.03.2006 г., 406.20805/06.03.2006 г. и 406.21027/17.03.2006 год.  Стойностите на фактурите, предоставени от швейцарското дружество, били по-високи от тези, които са били представени от „Томилимпекс” ЕООД пред българските митнически власти.

При проверка в Швейцарското дружество доставчик на кафе „ECOM Agroindustrial Corp. Ltd"  било установено, че проверените фактури - 16 бр. с №№ 405.24723 / 06.12.2005 г.;  №405.24761 / 12.12.2005 г.; 05.24765 / 12.12.2005 г.; 405.24792 / 03.01.2006 г; №405.25023 / 09.01.2006 г.; 406.20147 / 17.01.2006 г.; 406.20148 / 18.01.2006 г.; 406.20326 / 31.01.2006 г.; 406.20542 / 16.02.2006 г.; 406.20543 / 16.02.2006 г.; 406.21471 / 11.04.2006 г.; 406.21826 / 03.05.3006 г.; №406.22045 / 12.05.2006 г.; 406.22509 / 12.06.2006 г.; 406.22510 / 12.06.2006 г.; 406.22607 / 16.06.2006 г., които били представени от Швейцарското дружество, били с по - висока стойност от представените от „Томилимпекс” ЕООД пред митница Варна.

Видно от представените от страна на „ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd” писмени доказателства, вкл. и техни декларации,  швейцарското дружество по инкриминираните фактури получило плащане от представляваното от подс. Т. дружество до размера на посочените стойности във фактурите, представени пред Митница-Варна в сроковете, уговорени между страните, а значително по-късно, след вдигане на освобождаването на стоката от режим „внос”, доплащане до по-високите стойности. Тези доплащания били направени от офшорни дружества - High Sea Marine Inc, Monrovia, Liberia,  Norwood Trading Ltd и  Milcho Milchev.

За деклариране на вноса по посочените фактури от представители на „Томилимпекс” ЕООД пред Митница – Варна били депозирани 25 бр. ЕАД  за периода 20.01.2006 г. - 09.08.2006 г. с № както следва: № № 2005/4-19 / 04.01.2006 г.; 2005/4-70 / 06.01.2006 г.; 2005/4-195 / 12.01.2006 г.; 2005/4-369 / 20.01.2006 г.; 2005/4-361 / 20.01.2006 г.; 2005/4-453 / 26.01.2006 г.; 2002/4-477 / 07.02.2006 г.; 2002/4-536 / 10.02.2006 г.; 2002/4-613 / 16.02.2006 г.; 2005/4-964 / 22.02.2006 г.; 2005/4-1086 / 01.03.2006 г.; 2005/4-1125 / 02.03.2006 г.; 2002/4-1463 / 13.04.2006 г.; 2002/4-1596 / 20.04.2006 г.; 2002/4-2087 / 19.05.2006 г.; 2002/4-2205 / 26.05.2006 г.; 2002/4-2467 / 09.06.2006 г.; 2002/4-2576 / 15.06.2006 г.; 2002/4-2879 / 03.07.2006 г.; 2002/4-2945 / 06.07.2006 г.; 2002/4-3182 / 19.07.2006 г.; 2002/4-3247 / 21.07.2006 г.; 2002/4-3319 / 27.07.2006 г.; 2002/4-3464 / 03.08.2006 г.;  2002/4-3574 / 09.08.2006 г.

Била разменена електронна кореспонденция между св. В. К. и „ЕКОМ Агроиндустриал Груп“ ООД във връзка с „доплащанията“ над сумите по фактурите, представени от „Томилимпекс” ЕООД до сумите по фактурите-копия, представени от швейцарското дружество:

1. Имейл от 10.03.2006 г. с тема «относно Томилимпекс ЕООД“, в който свид. К. е посочил, че сумата от 72 100 щ.д. е уредена от Кипър и сумата покрива плащания по 6 договора, сред които и № 48750198 за сумата от 26 901 щ.д.; 48260199 - за сумата от 5 796 щ.д.; 47260133 за сумата от 10 347.75 щ.д. Нещо повече - видно е, че имейлът е изпратен в отговор на имейл от „Еком“ до свид. В. К. от 03.03.2006 г. с тема „Относно Томилимпекс“ ЕООД Неплатени суми по договори“ и съдържание: „Уважаеми В., при проверка на нашите файлове забелязахме, че следните салда са неплатени към днешна дата. Моля във възможно най-кратък срок преведете 88 768.57 щ.д. по нашата сметка и потвърдете вальора с обратно съобщение“; (л.57, папка превод на фактури по НОХД № 630/13г. на ВОС)

2. Имейл от 01.02.2006 г. с тема „Балансови плащания“, в който свид. К. е посочил, че плащането на 67 234.83 щ.д. е уредено от Анкер Банк, Цюрих и покрива балансови плащания по 9 договора, сред които: договор № 48750193 за сумата от 15 372 щ.д. и договор № 48750197 за сумата от 9 333 щ.д. (л.60, папка превод на фактури по НОХД № 630/13г. на ВОС)

3. Имейл от 18.04.2006 г. с тема „относно плащане“, в който свид. К. честити „Великден“ и посочва, че плащането на 110 000 щ.д. е наредено от БНП Париба, Кипър „днес“, т.е. на 18.04.2006 г. и покрива плащания по 9 договора, сред които и договор № 48760104. Платената сума по него е в размер на 36 000 щ.д. (л.69, папка превод на фактури по НОХД № 630/13г. на ВОС)/;

4. Имейл от 25.05.2006 г. с тема „относно плащане“, в който свид. К. уточнява, че сумата от 85 800 щ.д. е уредена от Париба, Кипър „днес“, т.е. на 18.04.2006 г. и покрива плащания по 3 договора, различни от инкриминираните; (л.72, папка превод на фактури по НОХД № 630/13г. на ВОС),

5. Имейл от 10.08.2006 г. с тема „плащания“ в който свид. К. е посочил, че сумата от 13 064 щ.д. е уредена от Анкер Банк и покрива следните плащания: 3 182 щ.д. окончателно по договор 47260524 и 9 882 щ.д. по договор 48760140; (л.74, папка превод на фактури по НОХД № 630/13г. на ВОС)

6. Имейл от 02.08.2006 г. с тема „балансови плащания”, в който свид. К. е посочил, че „днес” са уредени 23 400 щ.д. от Стокхолм и това плащане покрива три договора, сред които и 20 130 щ.д. по договор 48760130; (л.76, папка превод на фактури по НОХД № 630/13г. на ВОС)

7. Имейл от 24.08.2006 г. с тема „плащания“, в който свид. К. посочва, че сумата от 31 023.38 щ.д. е уредена от СЕБанк, Стокхолм и покрива плащания по 3 договора, сред които е посочено окончателно плащане по договор № 48760129 в размер на 4 298.38 щ.д. (л.78, папка превод на фактури по НОХД № 630/13г. на ВОС)

8. Имейл от 09.06.2006 г. с тема „плащане“, в който свид. К. посочва, че плащането на сумата от 44 358.96 щ.д. е уредена „днес“ /т.е. 09.06.2006 г./ от Анкер Банк Цюрих, с вальор 13.06. и покрива плащания по 6 договора, сред които е посочено частично плащане по договор № 48760116 в размер на 6 862 щ.д. (л.83, папка превод на фактури по НОХД № 630/13г. на ВОС)

9. Имейл от 18.07.2006 г. с тема „плащания“, в който свид. К. е посочил, че плащането на 43 229 щ.д. е наредено „днес” от Анкер Банк, Цюрих, с вальор 18/07 и покрива плащания по 4 договора, сред които и 22 509 щ.д. - окончателно плащане по договор 48760127. (л.86, папка превод на фактури по НОХД № 630/13г. на ВОС)

10. Имейл от 24.03.2006 г. с тема „плащания“, в който свид. К. е посочил, че Анкер Банк, Цюрих „днес” е инструктирана да преведе по ваша сметка сумата от 55 608.30 щ.д. и сумата покрива плащания по 6 договора, сред които и: 48750199 - за сумата от 17 934 щ.д.; договор 47260176 - за сумата от 6 223.80 щ.д. и договор 47260177 за сумата от 5754 щ.д.

В крайна сметка между ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd и „Томилимпекс” ЕООД, били сключени следните 16 договора, предмет на настоящото разследване, по които в хода на наказателното производство са били представени от страните по тях различни по стойност фактури:

 

№ на договор

№ на фактура

Стойност фактура USD

платец на разликата

дата на плащане

 

 

 

 

По фактури, представени от ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd

По фактури, представени от „Томилимпекс"

разлика в стойности-те на фактурите

 

 

 

 

48750193

405.24723/ 06.12.2005

40 992,00

25 620,00, наредени за плащане на 13.01.2006г. и 17.01.2006г. (л.426 и л.429 син класьор), инвойсът получен по факс на 28.01.2006 г., изпращач Comlink ltd

15 372,00

High Sea Marine Inc, Monrovia, Liberia

10.2.2006

48750197

405.24761/ 12.12.2005

22 326,00

12 993,00, наредени за плащане на 3012.2005г. (л.417 син класьор)

9 333,00

High Sea Marine Inc, Monrovia, Liberia

10.2.2006

48250516

405.24765/ 12.12.2005

42 456,00

25 986,00 USD, наредени за плащане на 27.12.2005 и 29.12.2005г (л.400 и 408 син класьор), инвойсът получен по факс на 10.01.2006 л.411, изпращач Comlink ltd

16 470,00

High Sea Marine Inc, Monrovia, Liberia

10.2.2006

48750198

405.24792/ 03.01.2006

66 978,00

40 077,00, наредена за плащане на 03.02.2006г, 06.02.2006г., 08.02.2006 (л.460, л.465, л.474 син класьор), инвойсът получен на факс на 01.01.2002г л.464, изпращач Comlink ltd

26 901,00

Norwood Trading Ltd.

14.3.2006

48750199

405.25023/ 09.01.2006

44 286,00

26 352,00, наредена за плащане на 15.02.2006г, 17.02.2006г (л.481, 493 син класьор), инвойсът получен на факс на 13.01.2002г л.485, изпращач Comlink ltd

17 934,00

High Sea Marine Inc, Monrovia, Liberia

27.3.2006

48260199

406.20147/ 17.01.2006

9 072,00

3 276,00, наредени за плащане на 18.01.2006г. (л.444 син класьор)

 

5 796,00

Norwood Trading Ltd.

14.3.2006

47260133

406.20148/ 18.01.2006

15 457,75

5 110,00, наредени за плащане на 18.01.2006г. (л.444 син класьор)

 

10 347,75

Norwood Trading Ltd.

14.3.2006

48760104

406.20325/ 31.01.2006

50 508,00

27 816,00, наредени за плащане на 24.03.2006г. (л.549 син класьор)

22 692,00

Norwood Trading Ltd. (23424 щ.д.) 3a разликата от 13176 щ.д. от същата дата няма данни за платец)

28.4.2006

47260177

406.20542/ 16.02.2006

8 578,50

3 010,00, наредени за плащане на 21.02.2006г. (л.501 син класьор) инвойсът получен по факс на 16.01.2002, л.506, изпращач Comlink ltd – клауза за предварително пълно плащане на цената по инвойс, пратен по факс, преди пускане на стоката – цена 1000 щ.д. на метричен тон

 

 

5 568,50

High Sea Marine Inc, Monrovia, Liberia

27.3.2006

47260176

406.20543/ 16.02.2006

9 212,32

3 020,43, наредени за плащане на 21.02.2006г. (л.501 син класьор), инвойсът получен по факс на 15.01.2002, л.505

изпращач Comlink ltd – клауза за предварително пълно плащане на цената по инвойс, пратен по факс, преди пускане на стоката – цена 1000 щ.д. на метричен тон, зелено кафе

6 191,89

High Sea Marine Inc, Monrovia, Liberia

27.3.2006

48760116

406.21471/ 11.04.2006

49 410,00

28 548,00, наредени за плащане на 12.05.06г, 15.05.2006г.(л.611, л.618 син класьор)

20 862,00

High Sea Marine Inc, Monrovia, Liberia (6 862 щ.д.) За разликата от 14 000 щ.д. от 05.07.2006 г. няма данни за платеца)

9.6.2006

48760124

406.21826/ 03.05.2006

47 580,00

28 548,00, наредени за плащане на 07.06.2006г., 09.06.2006 (л.627, л.635 син класьор)

19 032,00

(За целия размер на разликата от 19032 щ.д. от 05.07.2006 г. няма данни за платеца)

няма данни

48760127

406.22045/ 12.05.2006

50 325,00

27 816,00, наредени за плащане на 15.06.2006г. , 20.06.2006г. (л.642, л.649 син класьор)

22 509,00

High Sea Marine Inc, Monrovia, Liberia

18.7.2006

48760130

406.22509/ 12.06.2006

49 044,00

28 914,00, наредени за плащане на 13.07.2006 г., 17.07.2006г. (л.658, л.665), инвойсът получен по факс на 18.01.2002г. л.669 изпращач Comlink ltd

20 130,00

Milcho Milchev

24.8.2006

48760140

406.22607/ 16.06.2006

24 339,00

14 457,00, наредени за плащане на 21.07.2006г. (л.674 син класьор), инвойсът получен на 21.01.02г. л.678с изпращач Comlink ltd

9 882,00

High Sea Marine Inc, Monrovia, Liberia

11.8.2006

48760129

406.22510/ 12.06.2006

51 240,00

28 914,00, наредени за плащане на 25.07.2006 г., 31.07.2006г (л.681, л.688 син класьор) инвойсът получен на 21.01.02г. л.685, изпращач Comlink ltd

22 326,00

Milcho Milchev (4 298,38 щ.д.) 3a разликата от 18027,62 щ.д. от 14.08.2006 г. няма данни за платец)

24.8.2006

 

ОБЩО

581 808,57

330 462,43

251 346,14

 

 

В хода на досъдебното производство и на съдебното следствие били назначени съдебно-графологични експертизи, чието заключение е, че подписите във фактурите с № № 40620326 / 31.01.2006 год., 40620793 / 02.03.2006 год., 40620805 / 06.03.2006 год. и 406.21027 / 17.03.2006 год., депозирани пред Митница Варна, не са били изпълнени от представителите на  швейцарското дружество К.Б., Ги Р. и Фатма Бенбиу. Тези подписи не са били изпълнени както от подсъдимия Т., така и от свидетелите П., Б. и П.. ЕАД са били подписани съответно от вписаните в тях като податели представители, а именно свид. Д. П., свид. З. Б. и свид. Г.П..   

  По делото са назначени съдебно-графологически експертизи  от чиито заключения е видно, че подписите във фактурите,  депозирани от дружеството „Томилимпекс „ЕООД, не са били положени от оторизираните за това представители на швейцарското дружество, а са били имитирани подписите на свид. К.Б., Ги Р., Ф.Б. и С.М.-К.. Логото в оригиналните фактури не е идентично с логото  на представените от страна на швейцарското дружество фактури. Видно от депозираните заключения, представените от „Томилимпекс” ЕООД пред Митница  Варна са оригинали на такива, отпечатани на лазерен принтер. 

От заключенията на  графологичните експертизи е видно, че представените  от швейцарска страна фактури са копия на такива, разпечатани на лазерен принтер, както и че  подписите са копия на подписите съответно на лицата К.Б., Ги Р., Фатма Бенбиу и Силвиян Малпсен-Каркия.

По делото е приложено заключение на назначена съдебно-техническа експертиза под № 592 /л.215 нохд 690/13 год./, от което е  видно, че е бил извършен сравнителен анализ на фактури с по-висока стойност, получени по линия на международното сътрудничество. На анализ били подложени подписите на следните фактури:

- подписът на ф.№405.24792 с подписа на ф.№406.20805

- подписът на ф.№ 406.22509 с подписа на ф.№406.20325

- подписът на ф.406.20793 с подписа на ф.405.24765

- подписът на ф.406.20148, ф.№406.20147, ф.№406.20542 и ф.№406.20543

- подписът на дог.№48760106 с подписа на дог.№48760105, с подписа на дог.№48760115 и с този по дог.№48760114

- подписът на дог.№48760104 с подписа на дог.№48760124

От депозираното заключение е видно, че подписите на изследваните фактури са сканирани подписи, както и че същите не са електронни такива, а са копия на подписи. Подписите в сравняваните и описани по-горе договори не са електронни, а представляват копия на един и същи подпис, разположени на едно и също разстояние спрямо машинно-читаемия текст. Налице са еднакви документи  с разлика в цената.

При провеждане на разследването на досъдебното производство са били назначени съдебно-счетоводни експертизи /л.103-118 т.2 п.1 ДП/ и /л.230-239 т.1 п.3 ДП/, от депозираното  заключение на които е видно, че  за периода на разследване - месец 12.2005 год. до месец  08.2006 год.,  размерът на дължимия ДДС  от дружество „Томилимпекс” е бил в размер на сумата от 113 229 лева. При сравнения между фактурите в счетоводството на „Томилимпекс” и тези, постъпили по досъдебното производство от швейцарското дружество, е установена разлика в посочените стойности. При изследване на  счетоводните документи, находящи се в счетоводството  на дружество  „Томилимпекс”, не  била установена разлика между сумите, посочени в осчетоводените документи, и декларираните пред митническите власти. Плащанията, които били установени в счетоводството,  съответствали точно на  фактурите, които били заведени.

От заключението на извършената в хода на съдебното следствие /по НДОХ 690/2013 год. стр. 229/ съдебно-счетоводна експертиза  е установено, че през инкриминирания период са били извършени няколко банкови трансфера, подробно описани в обстоятелствената част на експертизата, от дружества със седалища в Монровия, Либерия, а така също и от  неизвестно по делото лице – М.М.. Тези суми са били превеждани по сметка на „ЕКОМ  Агроиндустриал”, като са посочени номера на фактури, касаещи сделки на дружеството „Томилимпекс”. На анализ са били подложени банковите извлечения и сумите по фактурите /в техния по-висок вариант/, като е било установено, че в 12 бр. фактури няма несъответствие/надплащане или недоплащане/ между размера на разликите по фактури и доплатените суми, по три от фактурите е налице частично плащане, а по една липсват банкови документи за доплащане.

В хода на съдебното следствие по НОХД № 982/2014 год. е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.100-л.105 н.д./, от заключението на която е видно, че сумата от 64 235 долара, за която „Еком” твърди, че е била доплатена, не е обезпечена с платежни документи и че тя касае следните договори и фактури /табл.4 л. 104 нохд.982/14 год./:

№ на договор

№ на фактура

платец на разликата

48760104

406.20325/31.01.2006

Norwood Trading Ltd.

Платена сума - 23424 щ.д. на 28.04.2006 г.

За разликата от 13176 щ.д. от същата дата няма данни за платец

48760116

406.21471/11.04.2006

High Sea Marine Inc, Monrovia, Liberia Платена сума - 6 862 щ.д. на 09.06.2006 r. За разликата от 14 000 щ.д. от 05.07.2006 г. няма данни за платеца

48760124

406.21826/03.05.2006

За целия размер на разликата от 19032 щ.д. от 05.07.2006 г. няма данни за платеца

48760129

406.22510/12.06.2006

Milcho Milchev

Платена сума - 4 298,38 щ.д. на 24.08.2006 г.

За разликата от 18027,62 щ.д. от 14.08.2006 г. няма

данни за платец

Експертизата не е установила движение на парични потоци между дружествата „Томилимпекс” ЕООД, „Комлинк” ЕООД и тези със седалища в Монровия, Либерия, а така също и с лицето М.М..

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция намира за установена въз основа на събраните по делото доказателства по надлежния ред :

– непосредствено депозираните пред съда обяснения на подс. Т., показанията на разпитаните по делото свидетели Пламен Тодоров, Стефка Т. и В. К., заключенията по СТЕ № 592, изготвена от вещи лица Митко Желев Великов и Филип Николаев Филев /стр. 215 и сл. от НОХД № 690/13 г. на ВОС/, Съдебно-графическа експертиза № 422/30.06.2010 г., изготвена от вещото лице Митко Желев Великов (ДП в том 1, папка 3, л.220-226), Съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице от Филип Николаев Филев (ДП в том 2, папка 1, л.89 и сл.), ССчЕ на вещото лице Г.П. Георгиева, намиращо в том 1, папка 3, л.230-239 от ДП, ССчЕ на вещото лице Павлина Николова Попова, намиращо се в том 2, папка 1, л.103-118 от ДП, допълнителната ССчЕ, депозирана на 27.11.2014 г. във ВОС, изготвена от вещите лица Галина Георгиева и Павлина Попова /стр. 100 и сл. от НОХД 982/14г. на ВОС/.

-  приобщените със съгласието на страните по реда на чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК показания на свидетелите Д. О., З. Б., Г.П., Е., СТ.М., Я.Н., Х. Г., СТ. Г., Ю.А., Д.Й., С.Л., Х.Г.,, Г.Р., А.Н., А.Н., Д.Й.,, Д.К., С.С., С.М., С.П., А.А., Р.И.,, Д.Ч., К.Х., Д.Р., Ш.Ш., Р.Р., К.Я., К.Д., Т.И., М.Е., Е.А., СТ.П. и К. Т., дадени пред орган на досъдебното производство;

-  писмените документи: фактури, договори, писма, банкови извлечения и др.

Тук следва да се отбележи, че в хода на проведеното досъдебно производство са били извършени две митнически проверки по линия на международното административно сътрудничество, а впоследствие и по молби за правна помощ от българските съдебни власти по делегация са били разпитани служителите на „ЕКОМ Агроиндустриал” ЕООД - К.Б., Ги Р., Ф.Б. и М.Р.-К.. Тези разпити обаче в нито един момент не са били приобщени към доказателствата по делото, съобразно установените в НПК правила за събиране на гласни доказателства, какъвто характер те безспорно имат. Нито при проведеното първо първоинстанционно производство, нито при второто такова, тези лица са били включени в списъка за призоваване от прокурора при изготвянето на обвинителния акт, нито пък в хода на проведеното съдебно следствие този „пропуск” е бил изправен от съда – дори не е правен опит за тяхното призоваване, което евентуално да позволи приобщаването им в някоя от хипотезите на чл.281 от НПК. Затова и настоящата инстанция изключи от доказателствата по делото, върху които изгради вътрешното си убеждение, разпитите на К.Б., Ги Р., Ф.Б. и М.Р.-К., извършени в хода на досъдебното производство по реда на следствена поръчка от страна на българските съдебните власти до тези на Конфедерация Швейцария. Горното обаче не препятства възможността делото да бъде изяснено всестранно, обективно и пълно, тъй като по него е наличен обилен доказателствен материал, вкл. и писмени документи, които да установяват по достатъчно убедителен начин основния по делото въпрос – каква е била реално платената от „Томилимпекс” ЕООД цена за осъществените и инкриминирани вносове на кафе с доставчик ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd.

За да отговори на този въпрос апелативният съд прие за безспорни по делото няколко групи факти:

1.                Не се спори, че между ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd и „Томилимпекс” ЕООД са били реално осъществени доставките по инкриминираните фактури;

2.                Безспорно е по делото, че всички фактури – и тези представени от подсъдимия Т. пред митническите власти, и тези, предоставени по линия на международноправното сътрудничество от ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd са неистински (а не с невярно съдържание, както е възведено по обвинение), тъй като не са подписани от лицата, сочени за техни автори; заключенията на графическите експертизи установяват една единствена разлика между фактурите, представени от „Томилимпекс” ЕООД и тези, предадени от швейцарското дружество – и това е цената (в този смисъл е изявлението на в.л. Великов в с.з. на 05.12.2014 г. по НОХД № 982/14 г.);

3.                Безспорно е по делото, че „Томилимпекс” ЕООД е платило по банков път на ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd цена по всяка от инкриминираните доставки, идентична с посочената във фактурите, представени пред Митница Варна;

4.                Безспорно е по делото, че ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd е получавало „доплащания” по 15 от инкриминираните фактури;

5.                Безспорно е по делото, че тези „доплащания” са били извършвани от High Sea Marine Inc, Monrovia, Liberia, Norwood Trading Ltd и М.М., и то след като стоката е била вече доставена и освободена от Митница Варна;

6.                Безспорно е по делото, че между ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd и Comlink Ltd е била разменена електронна кореспонденция именно по повод на тези доплащания.

При така очертаната от доказателствената маса установеност въззивната инстанция се солидаризира с извода на ВОС, че реалната цена на инкриминираните доставки е именно декларираната от подсъдимия Т.. Твърдението на прокуратурата, поддържано и пред тази инстанция, че тази цена е по-високата, не намира опора в доказателствата по делото. В сферата на предположенията остава твърдението на прокурора, че във взаимоотношенията между търговските дружества била установена практика на авансово плащане и последващо пристигането на стоката доплащане. Видно от съдържанието на инкриминираните фактури, вкл. и тези представени от швейцарското дружеството, подобна клауза не е била включена в нито една от тях. Напротив, по две от фактурите (406.20147/17.01.2006г. и 406.20148/18.01.2006 г.) е било уговорено пълно нетно плащане в брой срещу фактура по факс, преди освобождаване на стоката. В никои от инкриминираните по делото фактури и договори между „Томилимпекс”, ЕCOM Agroindustrial Corp. Ltd и Comlink Ltd няма клауза за авансово плащане на 10% от цената и последващо плащане след вдигане на стоката. По делото обаче са налице доказателства за такава практика (10%, 20% или 25% авансово плащане на цена), но по отношение на други съконтрагенти на ЕКОМ – „Елиа – 2” ЕООД (виж инвойс 406.21824, л.130, п.3, т.1, инвойс 406.21825, л.134, папка 3, т.1, л.136, л.142, 144, л.140 и др.), „Джордани” ООД (виж инвойс 406.23638, л.132, п.3, т.1). Дори и в тези случаи обаче доплащането е следвало да се извърши преди пристигането на кораба, но не по-късно от 45 дни от датата на издаване на морската товарителница, което от двете настъпи по-рано. Тук следва да се отбележи, че коносаментът или морската товарителница (bill of lading) е основен международен документ за превоз на стоки по вода. По своя характер той представлява товаро-разпоредителен документ, но със стойност на ценна книга. Той създава правна предпоставка за покупко-продажба на стоките, описани в него, по време на транспортирането им. Коносаментът се издава от капитана на кораба или от упълномощено от превозвача лице, като по силата му капитанът приема нареждането да товари стоката на борда. От всичко казано по-горе може да се изведе извод, че действалата уговорка между „Томилимпекс” ЕООД и ЕКОМ е била плащането всякога да предхожда пристигането на стоката на Пристанище Варна. Тази уговорка не е инцидентна или изолирана в търговските взаимоотношения между двете дружества. Напротив, по делото са приобщени и други фактури, извън инкриминираните, за сделки, осъществени между тях през същия период при аналогични договорни условия – не само по отношение на начина и сроковете на плащане, но и на цената на стоката - напр. инвойс 40620326 от 31.01.2006г. (л. 517 син класьор) на стойност 27 084.00 щ.д., платени на 09.03.2006 г. и на 21.03.2006 г., инвойсът е получен пак по факс на 04.03.2002 г., цена на кафе 740 щ.д. за мт - л.521; 406.20793 / 02.03.06 г., л.547 – 28 914 щ.д.; 406.20805 / 06.03.06 г., л.570 - 43 096 щ.д. - л. 574, цена 785 щ.д. за мт, платена в м. април 2006 г.; 406.21027 / 17.03.06 г., л. 595 – 29 280 щ.д., л.599, цена 800 щ.д. за мт, платена през април и май 2006 г. Всичко изложено мотивира и настоящата инстанция да кредитира с доверие обясненията на подс. Т., защото те се подкрепят от писмените документи, представени по делото. Заявеното от Т. като механизъм на сключване на сделките и снабдяване със фактури чрез посредничеството на „Комлинк” ЕООД се потвърждава от заявеното от свид. К. в с.з. на 05.12.2014 г. пред първата инстанция, когато той признава, че е получавал по факс и имейл фактури, които са предназначени за „Томилимпекс” от „Еком” и веднага ги е препращал, че е водил кореспонденцията по факса от своя офис в София; потвърждава, че е получавал суифт-ове от „Томилимпекс” ЕООД и веднага ги е препращал на „Еком”; потвърждава, че едва когато в „Еком” получат съответния суифт, тогава му пращат оригиналите на документите на сделките на „Томилимпекс”; категорично заявява, че не е получавал пари от г-н Т., а винаги комисионното възнаграждение му е било изплащано от „Еком”. Тук следва да се отбележи обстоятелството, че по делото не са налични проформа фактури, така както твърди защитата. Очевидно като такива се коментират получаваните по факс чрез “Комлинк” ЕООД копия, но всички те са все копия на окончателни фактури (final invoices).

Водената електронна кореспонденция между „Комлинк Интернешънъл” ЕООД и „ ЕКОМ Агроиндустриал” ЕООД  също не съдържа поддържаните от представителя на обвинението доказателства, че именно подсъдимият Т. е извършил процесните „доплащания” по сметки на швейцарското дружество. На първо място - в нито едно от цитираните по-горе съобщения не се споменава името на подсъдимия. На следващо място - в имейлите се коментират плащания по договори, различни от инкриминираните, вкл. и на други български дружества -вносители на кафе. За всички тези договори авторът на имейлите твърди, че средства са осигурени от Кипър, Париба или Анкер Банк, без обаче да посочва самоличност на лицето, което е сторило това. Липсва каквато и да било логика в твърдението на прокуратурата, че подсъдимият би осигурявал средства за плащане и по чужди договори. За подобно негово поведение няма всъщност никакви обективни доказателства, извън голословното твърдение, изхождащо от „Еком” – единствено като изявления могат да бъдат разглеждани представените по делото писма, изхождащи от служители на това дружество. Въпреки твърдението си, че „Томилимпекс” ЕООД не дължи по договорите от 2006 г. суми, както и че всички плащания между тях са извършвани по банков път, „ЕКОМ Агроиндустриал” ЕООД по четири от фактурите не представя доказателства за това, а от останалите банкови документи, представени от тях е видно, че българското дружество е превело суми, идентични на декларираните от него пред Митница Варна, а процесните доплащания са направени от офшорни дружества и друго физическо лице.

Заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза също установява при извършената проверка в счетоводството на дружество „Томилимпекс” ЕООД, че дружеството няма платени суми, които да са по-високи от декларираните пред митницата. Съгласно чл. 35 от ЗМ „Митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38”. За да се твърди, че подсъдимият Т. е потвърдил неистина в подадените от дружеството митнически декларации, следва да се установи дали е налице разлика между договорената, действително платената и съответно декларираната цена, касаеща стоките, предмет на внос. От изложеното по-горе въззивната инстанция се солидаризира с извода на ВОС, че по делото не са налице доказателства, които да сочат на извода, че подсъдимият като управител на „Томилимпекс” ЕООД е договорил или платил стойност на внасяното от дружеството кафе „Индонезийска робуста”, различна от декларираната пред митница Варна. Горното сочи на обективна несъставомерност на деянието и по двете предявени срещу подс. Т. обвинения – заведените в счетоводството му фактури, макар и неавтентични, са отразявали реално заплатената от дружеството цена и съответно включването им в ЕАД, подадени през Митница Варна също не представлява невярно деклариране.

Горното от своя страна сочи, че не е налице и претендираното с протеста основание за отмяна на проверяваната присъда.

По реда на служебната проверка настоящият състав на въззивната инстанция не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон, които да съставляват въззивни основания за отмяна или изменяване на първоинстанционната присъда.

            По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и следва тя да бъде потвърдена изцяло.

 

            Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Варненския апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 109, постановена по НОХД № 982/2014 год. по описа на ВОС на 05.12.2014 год.

           

            Решението подлежи на касационно обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                             2.