О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 138/25.04.2018                              година                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                     Наказателно отделение

На двадесет и пети април Година две хиляди и осемнадесета

В закрито  заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

            ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 ДАРИНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Тончева ВЧНД№ 130 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на А.А. срещу определение №108/28.03.2018 година, постановено по ЧНД№130/2018 година по описа на Окръжен съд – д., с което е потвърдено постановление на ОП-д. за прекратяване на наказателно производство по д.пр.№1/2017 година по описа на ОСлО при ОП-д..

Пострадалият атакува правилността на първоинстанционния съдебен акт с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Сочи неустановени фактически положения около проведеното лечение на баща му и.. Заявява интерес от отмяна на атакуваното определение и на постановлението на ОП-д., възстановяване на  досъдебното разследване с цел изясняване на обективната истина във връзка с настъпилата смърт на неговия родител.

Настоящият въззивен състав извърши пълна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, като на основание събраните в досъдебното производство доказателства и изложените съображения в жалбата на пострадалия А. достигна до следните фактически и правни изводи:

1.От фактическа страна:

            Досъдебно производство №1/2017 година е образувано с постановление на ОП-д. от 18.01.2017 година. Водено е срещу неизвестен извършител с оглед данни за престъпление по чл.123 ал.1 от НК във връзка със смъртта на и. Е., настъпила на 14.09.2016 година в МБАЛ-д.

            При проведените следствени действия е установено, че на 13.09.2016 година сутринта и. Е. проявил влошено здравословно съС.ие, което наложило спешен медицински преглед в дома на болния в гр.д.. Св.м. (фелдшер в ЦСМП-д.) констатирала мек корем, наличие на перисталтика, кръвно налягане в норма и висока температура от 39 градуса. Симптомите отнесла към диагнозата „остра вирусна инфекция“. Приложила аналгин и деган. Свидетелката не счела за необходимо да хоспитализира болния.

            Прегледът се състоял на 13.09.2016 година около 08.38 часа, за което бил съставен фиш.

            Въпреки приложените медикаменти, съС.ието на и. Е. продължило да се влошава. В домашни условия, около 09.00 часа,  бил прегледан от личния лекар св.б.. Последният констатирал тежко общо съС.ие на пациента, проявено чрез ниско кръвно налягане, болезнен корем, усилена перисталтика, преустановена диуреза.

            В 09.45 часа жалбоподателят А. транспортирал баща си до кабинета на личния лекар. Св.б. преценил необходимост от консулт с уролог, като насочил болния към Спешното отделение на МБАЛ-д.. Там пациентът постъпил в 10.30 часа. До 12.30 часа били проведени кръвни изследвания и обзорна рентгенография  на корем, която не дала резултат по неустановени в досъдебното производство причини. В 12.30 часа бил извършен консулт със св.Ж. (ординатор в Първо терапевтично вътрешно отделение). Свидетелката имала сериозни съмнения за остър хирургичен корем. В тази връзка и преди 13.20 часа, тя провела консулт с хирург и след отхвърляне на подобна хипотеза (да се разбира и отхвърлена спешна хирургична интервенция), пациентът бил приет във вътрешното отделение. В разрез с провежданото лечение съС.ието на и. Е. продължило да се влошава.

            За пръв път на 13.09.2016 година в 15.40 часа св.Ч. (ординатор в хирургичното отделение) извършил преглед на болния. Установил болезнен корем, назначил скенер на коремни органи. В 19.30 часа при повторен консулт свидетелят констатирал разгърната картина на перитонит. Наложила се спешна оперативна интервенция с находки:

-тотален серозно-гноен перитонит;

-уплътнение и оток на тялото и опашката на панкреаса и на опоръка на тънките черва.

Въпреки последвалите реанимационни мероприятия, пациентът починал на 14.09.2016 година в 15.00 часа.

Заключение на тройна СМЕ изяснява следното:

-причината за смъртта на и. Е. е остро възпаление на задстомашната жлеза и перитонит, довели до полиорганна недостатъчност;

-началото на заболяването се намира в периода 11/12.09.2016 година, с външно проявление на 13.09.2016 година;

-медицинска помощ е потърсена в напреднал стадий на болестното съС.ие, с остра бъбречна недостатъчност и интоксикация;

-поставената първа диагноза «остра вирусна инфекция» е счетена а медицински издържана;

-изследванията и консултациите били проведени своевременно, в унисон с промяна в съС.ието на пациента;

-при постъпването на и. Е. в МБАЛ-д. вече е била развита полиорганна недостатъчност, като последица от възпалителния процес в коремната кухина;

-всички необходими изследвания са били извършени;

-медицинската помощ е била в необходимия обем за уточняване на диагнозата и предприемане на лечение.

2.Относно правилността на първоинстанционното определение и постановлението за прекратяване на наказателното производство:

Първоинстанционните прокурор и съд са извели само в общ аспект фактическата установеност на събитието. По отношение на някои негови детайли липсва пълноценно доказване, а други са приети в разрез с доказателствените източници. Конкретно се касае до неустановеност на проведените медицински действия по отношение на и. Е. на 13.09.2016 година в диапазона 10.30 часа – 13.20 часа. В това време пострадалият се е намирал в спешното отделение на МБАЛ-д.. Там е бил прегледан от Ю.С.. Има сведения, че тя е назначила, кръвни изследвания, рентгенография и е провела консулт със св.Ж.. Още в този момент д-р Ж. е имала съмнение за остър хирургичен корем (т.2, л.23). За това тя изискала становище от хирург (неустановен в досъдебното производство) и едва след като този специалист отхвърлил необходимостта от спешна операция, пациентът бил приет в Първо терапевтично вътрешно отделение.  Провелият консулта хирург не е св.Ч.. Първоинстанционният съд неправилно е приел подобен факт в своя акт в разрез с показанията на лекаря (т.2, л.11 от д.пр.). Св.Ч. прегледал за пръв път пациента в 15.40 часа и тогава назначил скенер на коремни органи. Последното означава, че до този момент съС.ието на Е. не е било изяснено с успешно рентгеново изследване. Този факт не е убягнал от вниманието на първоинстанционния съд, като неправилно е бил подминат без да се анализира и оцени в съвкупност с останалите фактически източници.

Иначе казано разследването си е спестило установяване на медицинските действия по отношение на и. Е. на 13.09.2016 година в периода от 10.30 часа до 13.20 часа. Констатираната празнота е от съществено значение за преценка наличието на престъпление по чл.123 ал.1 от НК, т.е. налице ли е неправомерно или неправилно действие или бездействие (включително в съвкупност) на медицински специалист/специалисти, което да се е отразило негативно върху здравето на пациента.

Въззивният състав се занима изрично с обосноваността на тройната СМЕ, като констатира някои нейни противоречия с доказателствената основа. Изводът засяга отговорите на въпроси с №№3, 5, 6, 7, 8. Конкретно:

-вещите лица не са оценили началото на заболяването през показанията на св.св.С. А., и. С., К.Р., С.Д., С.Д., Г. И. (всички в том 2 от д.пр.);

-експертизата не конкретизира какво разбира под по-ранно извършване на консултации и хоспитализация, при положение че фактическите източници сочат на отсъствие на болестна симптоматика при починалия в периода 11-12.09.2016 година;

-поради липса на сведения за предприетите изследвания и неуспешната рентгенография в периода след 10.30 часа до 13.20 часа на 13.09.2016 година, както и фактическата празнота относно проведения консулт с хирург отново преди 13.20 часа, експертизата е лишена от доказателствена основа с оглед преценка правилността на действията на медицинските лица. Не става ясно и какво значение са отдали вещите лица на показанията на св.Ч., който съобщава че в 15.40 часа констатирал лоши кръвни показатели (високи це-реактивен протеин, креатин, урея и пр.) и за пръв път назначил скенер на коремни органи;

-експертизата пропуска показанията на св.Ж., която още преди 13.20 часа е имала съмнение за остър хирургичен корем. Последното обстоятелство още по-наложително изисква попълване на доказателствената съвкупност със сведения за проведения консулт с хирург и причината, съответно значението на липсващата рентгенография преди привеждане на пациента в Първо терапевтично вътрешно отделение;

-при констатирания неуспех на обзорната графия в периода след 10.30 часа и преди 13.20 часа, остава неясно защо експертизата поддържа пълноценност на изследванията по клиничната пътека (конкретните параметри на тази пътека са напълно неиндивидуализирани в досъдебното производство).

При това положение жалбата на А.А. срещу правилността на определението на ДОС и постановлението на ОП-д. е основателна. Обективната истина във връзка със събитието на 13/14.09.2016 година е останала неразкрита. Празнотите са съществени и не позволяват на този етап разрешаване на  въпроса дали има извършено престъпление от общ характер и кой е неговият автор. Изцяло в прерогативите на ОП-д. е организирането на необходимите и относими следствени действия, в които настоящата инстанция няма процесуалното право за намеса.

С оглед изложеното и на основание чл.243 ал.8 вр. ал.6 т.3 от НПК, въззивният състав

О П Р Е Д Е Л И:

Отменя определение №108/28.03.2018 година, постановено по ЧНД№130/2018 година по описа на Окръжен съд – д. и постановление на ОП-д. за прекратяване на наказателно производство по д.пр.№1/2017 година по описа на ОСлО при ОП-д..

Връща делото на ОП-д. за изпълнение на указанията относно прилагането на закона.

Определението е окончателно.

 

Председател:                                             Членове: