Р Е Ш Е Н И Е

141

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр.Варна 17.10.2014 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                          АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

Секретар С.Д.

Прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ

Разгледа докладваното от съдия Ж. Денева

ВНОХД №131 по описа за 2014 г. по описа на АС-Варна

 

Производството е образувано по жалба на подс. Ж.И.П., чрез адв.А.С., против присъда по НОХД №1229/2013 г. по описа на ОС-Варна, постановена на 20.02.2014 г., с която са били признати за виновни подсъдимите В.М.К., Ж.И.П. и А.В.Д..

Подс.К. бил признат за виновен и осъден на основание чл.257 ал.1 от НК вр. чл.255 ал.1 предл. Първо и второ вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, наложено е наказание –лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Не е наложено наказанието глоба на основание чл.55 ал.3 от НК.

Подс.Д. бил признат за виновен и на основание чл.257 ал.1 вр. чл.255 ал.1 предл. Първо и второ вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от шест месеца, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Не е наложено наказание глоба на основание чл.55 ал.3 от НК. По отношение на този подсъдими е било приведено в изпълнение друго наказание наложено с присъда по НОХД №4404/2002 г. по описа на РС-Варна.

Подс.П. бил признат за виновен и осъден на основание чл.257 ал.1 вр. чл.255 ал.1, предл. Второ от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК  е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години, като е оправдан да е извършил престъплението при условията на чл.26 ал.1 от НК, да е избегнал плащане на данъчно задължение за м.ноември 2003 г. в размер на 12 547,33 лева. Не е наложено наказанието глоба на основание чл.55 ал.3 от НК.

Подс.К. бил осъден да заплати сума от 369 686, 91 лева на Министерството на финансите на РБ, представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Подс.Д. бил осъден за заплати сумата от 828 928, 86 лева на Министерството на финансите на РБ, представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането.

По отношение на Подс.Ж.П. предявения граждански иск  е отхвърлен за причинени от него имуществени вреди, като не доказан, поради изтекла давност.

Присъдата е обжалвана от подс.П., като в подадената жалба се сочи, че не е налице субективната страна на деянието за което е осъден, моли същият да бъде оправдан по така възведеното му обвинение.

Подсъдимите К. и Д. не са обжалвали присъдата и не се присъединяват към жалбата на подс.П..

В с.з. при разглеждане на делото защитата на подс.П. поддържа подадената жалба и моли да бъде уважена по посочените в нея възражения.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че жалбата на подс.П. е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а съдата да бъде потвърдена.

От събраните писмени и гласни доказателства съдът е установил следната фактическа обстановка:

 

Подс.В.К. се запознал със св.Б.М. и последният го уговорил да регистрира на негово име фирма, с която свидетелят да работи. Подсъдимият се съгласил, като се надявал в замяна да бъде назначен на работа в някоя от фирмите на М. и по този начин да успее да си набави значителни финансови средства.

В изпълнение на замисленото с решение по ф.д № 1845/2002 год. на Окръжен съд-Варна от 21.08.2002 год. била регистрирана фирма с наименование „ТРИУМФ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул. „Ген.Колев" № 83, вх.6, ет.5, ап.40. Едноличен собственик на капитала бил подс.К.. Фирмата получила БУЛСТАТ номер 103775602, а от 27.08.2002 год. била регистрирана по ЗДДС. По инициатива на данъчните органи е дерегистрирана от 08.03.2004 год. Предмета на дейност на дружеството бил: проектиране, строителство, строително-ремонтна дейност,поддържане на сгради и съоръжения в страната и чужбина, производството на строителни материали и заготовки, металообработващи, дърводелски, ВиК и ел. услуги на граждани и фирми, търговия на едро и дребно включително в страната и чужбина със стоки и вещи в първоначален,преработен или обработен вид, производство на стоки и включително със селскостопанска продукция от всякакъв вид с цел продажба в страната и чужбина, превозна и товаро-разтоварна дейност от всякакъв вид и всякакъв транспорт със собствени или наети превозни средства под наем, таксиметрови услуги, отдаване на транспортни средства под наем, търговия с авточасти, гуми, аксесоари и автокозметика, платени автопаркинги, рекламна, информационна, дистрибуторска, програмна, импресарска, хотелиерска, ресторантьорска дейност, откриване на верига заведения за бързо хранене, кафетарии, пицарии,комисионна, спедиционна, лизингова дейност, търговско представителство и посредничество с интелектуална собственост, производство на филми, видео и звукозаписи по надлежния ред, организиране на развлекателни игри, интернет зали, проучвателна, проектантска дейност, покупка, строеж, ремонт, обзавеждане, поддържане и продажба на имоти, проектиране на мебели, интериори, дизайн, тапицерски, шивашки, кожухарски, обущарски услуги, бръснаро-фризьорски, козметични, ветеринарно-фризьорски, маникюр- педикюр, поставяне на татуировки, преводи от и на чужди езици, информационно-посредническа трудова борса, машинописни, компютърни, размножителни и фотокопирни услуги, валутни сделки след надлежно разрешение.

Подс.К. в качеството си управител на „Триумф"ЕООД с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 4959 от22.07.2003 г. на нотариус Янчо Несторов упълномощил подс.Ж.П. да го представлява пред ТДД- Варна и всички данъчни подразделения като подава документи от името на дружеството. По делото е приложено и пълномощно без дата, с което същият упълномощил Ж.П. на основание чл.89, ал.4 ППЗДДС, вр.чл. 100, ал.З ЗДДС да подава от името на фирмата и за сметка на същата в законоустановените срокове справки-декларации на хартиен и магнитен носител и копие от дневниците за покупки и продажби за всеки месец на отчетната 2003 год.

Документите на дружеството останали при св.М., който осъществявал документално дейността на дружеството. Подс.К. посещавал офиса на М., който се помещавал в бюрото му за обмяна на валута, находящо се в гр.Варна, ул.Д-р Пискюлиев №5 /реално в този офис се попълвали фактурите, изготвяли справките-декларации и най-общо се осъществявала документално дейността на дружество/. По време на тези посещения подсъдимият подписвал месечните справки-декларации, които му били представяни от служители на М. – св.С.С. или Р., след което ги представял на данъчната администрация. След като изминал известен период от време, подс.К. не започнал работа при М., и не получил никакви средства, той се срещнал с него и го уведомил, че желае да прехвърли фирмата на друго лице, което му било обещано, че ще бъде сторено в най-кратък срок.

В изпълнение на замисленото с решение от 02.09.2003 г. по фирменото дело били вписани промени: за прехвърляне на дялове от В.К. на А.В.Д., за заличаване като едноличен собственик на капитала на В.К. и вписване като такъв, както и като управител на А.В.Д. и на нов адрес на управление в гр.Варна, ул. „Рощок" № 13 а.

След като станал собственик на фирмата, подс.Д. упълномощил Ж.П. с права, включително и да представлява фирмата лично и чрез подписа си по всякакъв повод пред всички държавни, административни, финансови, данъчни, митнически органи и други като подписва всички необходими книжа, молби, декларации и др., да действа като търговски пълномощник на фирмата, както и да представлява фирмата пред данъчните служби като подписва всички документи, подава молби и декларации от името на фирмата и обжалва актовете и действията на данъчната администрация. Подписа на упълномощителя бил нотариално заверен от нотариус Р.К. под № 10719 от 03.11.2003 год. Подс.П. бил упълномощен от подс.Д. да се разпорежда с банковите сметки на дружеството в СЖ „Експресбанк”, което както се установява по делото той реално правил, тъй като ходил в банката и теглил от сметката на дружеството различни суми пари.

След като дружеството било прехвърлено в собственост на подс.Д., документите на същото отново били оставени при М., който продължил документално да работи с тях. Всеки месец П. или Д. ходили в чейдж-бюрото на М. където подписвали, а след това и предавали в данъчната администрация справките-декларации за съответния месец.

С акт за възлагане на данъчна ревизия № 418 от 30.06.2003 год. започнало ревизионно производство по отношение на „ТРИУМФ" ЕООД за разчети по ЗДДС в периода от 18.10.2002 год. до 31.03.2003 год., което приключило със съставянето на ДРА № 671 от 31.12.2003 год. Ревизията била извършена от данъчен инспектор- св.П.Х., а акта бил съставен от главен данъчен инспектор -св.З.Г.. Констатациите били направени на база на подадените в ДП "Приморско" ТДД-Варна справки-декларации, дневници за покупки и продажби и данните от насрещните проверки. По време на ревизията не били представени поисканите по съответния ред документи, обяснения, първични счетоводни документи, хронологични и аналитични ведомости на сметки и др., поради което не било признато право на данъчен кредит като са били определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 807 068.93 лв.

Със заповед за възлагане на ревизия № 801126 от 18.06.2008 год. била извършена ревизия на „Триумф" ЕООД по прилагането на Закона за данъка върху добавената стойност в периода 01.04.2003 год.-08.03.2004 год., по прилагане на ЗКПО в периода 27.08.2002 год.-31.12.2002 год. и в периода 01.01.2003 год.-31.12.2004 год. Данъчните органи в лицето на ревизор св. М.А.Д. - главен инспектор по приходите и Красимир К. - инспектор, извършили изискуемите процесуални действия във връзка с ревизията. От дружеството не били представени първични счетоводни документи и справки, данни и сведения, поради което резултатите били определени съобразно разпоредбите на чл.122 ал.1 и 2 ДОПК.

Тази ревизия приключила със съставянето на РД № 801725 от 20.10.2008 год. и РА №030801725 от 12.12.2008 год. с установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 1 279 893.77 лв., корпоративен данък в размер на 2 175 838.33 лв.

И двата ДРА не са били обжалвани и влезли в сила по смисъла на закона.

По делото била назначена ССЕ от заключението, на която е установено, че „Триумф" ЕООД не е представил документи, доказващи реалността на сделките. Липсвали екземпляри от фактурите, не били представени документи към същите доказващи реалността на доставките, товарителници, транспортни документи, пътни листи, складови разписки и др. По процесните фактури „Триумф" ЕООД било видно, че не са налице основния за приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбите на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС-подробно описани в мотивите на ВОС.

Всички тези справки декларации, съгласно назначената СГЕ са били подписани от подс.В.К..

Подс.Ж.П. подписал и предал в ДА справка декларация за данъчния период м.10.2003 год., където неправомерно бил приспаднат данъчен кредит в размер на 357 021.17 лв. Справката-декларация за данъчния период м.11.2003 год., с която неправомерно бил приспаднат данъчен кредит  в размер на 12 547.33 лв.била попълнена от подс.П., но съгласно СГЕ не е установено с категоричност кое е лицето, положило подписа върху нея.

Съгласно СГЕ, която съдът е кредитирал като обективна и безпристрастна, подс.Д. подписал справките декларации-Подробно описани в мотивите на ВОС.

За данъчни 2002 год., 2003 год. и 2004 год. от търговското дружество „Триумф" ЕООД не били подавани годишни данъчни декларации по ЗКПО, което се установило от приложеното по делото писмо изх. № 14367-31 от 20.05.2012 год.- ТД НАП-Варна. За 2002 год. това задължение е следвало да се изпълни от собственика на фирмата – подс.В.К. в срок до 31.03.2003 год., а за 2003 год. и 2004 год. от следващия собственик- подс.А.Д., в срок съответно до 31.03.2004 год. и 31.03.2005 год.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ, която съдът е кредитирал, данъчните задължения на фирмата по реда на ЗКПО били определени както следва:за 2002 год. данък общини - 87 481.60 лв. и данък печалба- 118 100.16 лв. или общо 205 581.76 лв., за 2003 год. данък печалба- 790 737.52 лв. и за 2004 г. данък печалба- 511.31 лв.

При определяне на посочените размери били взети предвид направените от данъчните органи констатации за неосъществени доставки от фирма „Триумф" ЕООД в качеството на изпълнител /продажби/ с получател „Ламаринена борса" ЕООД-Подробно описани в мотивите на ВОС.

С оглед посочените обстоятелства подс.К. избегнал плащане на данъчни задължения по ЗКПО за 2002 год. в размер на 205 581.76 лв., а подс.Д. - за 2003 год. в размер на 790 737.52 лв. и за 2004 год.в размер на 511.31 лв.

Горната фактическа обстановка е установена по безспорен начин  от събраните доказателства по делото, които и настоящата инстанция приема.

Подсъдимите В.К. и А.Д. не са обжалвали присъдата по настоящото дело, поради и което същата по отношения на тях е влязла в законна сила. Предвид на това настоящата инстанция не следва да обсъжда доказателствата по отношение тяхната престъпна деятелност.

Присъдата е обжалвана от защитата на подс.Ж.П., като в подадената жалба, а и в с.з. при разглеждане на делото се сочи на първо място, че подс.П. не е лицето което следва да отговаря по обвинението за което е бил осъден, тъй като същият не е бил управител на „Триумф” ЕООД. По този факт спор по делото не е налице, никой не е твърдял, че той е бил управител, но той е бил упълномощен от управителят на дружеството, като неговите правомощия подробно са описани в пълномощното, въз основа на което е разполагал с правомощия да представлява и подписва управителят на дружеството. След като е бил упълномощен няма как да се твърди, че у него не е имало каквото и да е съмнение, че с така подадените СД до НАП и подписани лично от него се извършва данъчно престъпление. Той е следвало да е наясно най малкото което е, че подавайки такива документи и подписвайки същите то би следвало да носи отговорност за съдържанието в тях. Твърдението, че той не е имал знание за това което подписва и представя пред НАП не би могло да се приеме, тъй като основен принцип в правото е „незнанието на закона не оправдава незнаещия извършител”.

Предвид гореизложеното, твърдението на защитата на подсъдимия, че не е налице субективната страна на деянието, поради липса на знание е неоснователно.

Извода на първоинстанционният съд е правилен и изцяло обоснован с оглед осъществяване състава на престъплението за което е бил обвинен и осъден подс.П..

Възражението относно отговорността касаеща данъчни задължения, че са единствено задължение на данъчно задълженото лице, а пълномощника е само приносител и не би следвало да носи наказателна отговорност, ако не е в съучастие с данъчно отговорното лице е невъзможна фигура като състав на престъплението е неоснователно. Пълномощникът отговаря наравно с данъчно-задълженото лице, тъй като не е само приносител на някакви си документи, а е изразил собствената си воля след като е поставил подписа си. Пълномощникът със собствени действия е осъществил състава на престъплението за което е бил обвинен и осъден. Той нито е подбудил към престъпление някого, а така също не би могъл да е и помагач, тъй като тази фигура е възможна преди, по време и след извършване на престъпното деяние, но не и пряко участие в изпълнителното деяние. В настоящият случай не би могло да се твърди, че подс.П. е нещо друго освен извършител на конкретното деяние за което е бил осъден.

Наложеното наказание на подс.П. е преценено с оглед наличие само на смекчаващи вината обстоятелства, а съдът е отчел и изминалия продължителен период от време като изключително  такова и е наложил справедливо наказание както по вид, така и по размер.

Относно възражението на Министерството на финансите. Със същото се моли да бъде уважен предявения граждански иск срещу подс.П.. Становището на представителят на АП-Варна относно гр.иск е, че същият следва да бъде уважен и че не е налице изтекла давност.

Съдът е сезиран само с депозирано възражение, а не с жалба от Министерството на финансите, поради и което съдът счита, че не следва да се произнася по същество относно предявения гр.иск срещу подс.П.. По делото не е депозиран и протест от ОП-Варна касаещ същия въпрос, поради и което следва извод, че не е налице обжалване на първоинстанционната присъда. След като съдът не е сезиран в тази насока, то не следва и обсъждане.

В представеното писмено възражение и писмено становище се претендира юристконсултско възнаграждение, но в с.з. представител на Министерството на финансите не се яви и не са представени доказателства в тази насока пред настоящата инстанция, поради което съдът няма как да се произнесе и в тази насока.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на процесуални правила, поради което счита, че присъдата на ОС-Варна следва да бъде потвърдена.

    Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

 

                                         Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Варна по НОХД №1229/2013 г., постановена на 20.02.2014 г.

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: