Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 99/16.05.    Година  2016                       Град Варна

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На четиринадесети април   Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Димитрова  

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 131 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 19/08.02.2016 г. по НОХД № 1538/15 г. на окръжния съд в град Варна, с която Н.К.Ц. и К.С.Д. са били признати за виновни и осъдени по чл.116, ал.1, т.6, а за Ц. - и т.12, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК на доживотен затвор, а с оглед произтеклата процедура по глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.58а, ал.3 от НК наказанията са били заменени с лишаване от свобода за срокове съответно от двадесет и пет и от двадесет и две години при първоначален строг режим в затвор. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с фактите по обвинението, признати от подсъдимите при условията на чл.371, т.2 от НПК, че на неустановена дата в периода м. февруари – 22.03.2015 г. в гр.Варна, в съучастие – всеки от тях като извършител, по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, а Ц. – и в условията на опасен рецидив, са умъртвили умишлено К.К..

 

Въззивната проверка се инициира с жалби от защитниците на двамата подсъдими, с искане за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и /или алтернативно/ намаляване на наказанията. Становището на представителя на въззивната прокуратура е, че жалбите са неоснователни.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимите, факти, отразени в обвинителния акт и признати от тях по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

 Пострадалият К.Л.К. и подсъдимите Н.Ц. и К.Д. се познавали поради общия си скитнически начин на живот - от години били бездомници, не работели и злоупотребявали с алкохол. От алкохола и двамата подсъдими ставали конфликтни и агресивни, като много често влизали в сбивания. Към инкриминирания период пострадалият обитавал изоставена постройка до аптека „Бриз” на пазара в кв."Чайка", която била известна на подсъдимия Д., защото преди и той понякога нощувал там, но по същото време двамата с подсъдимия Ц. вече живеели в изоставена вила над Военна болница.

Една нощ през месец февруари 2015 г. подсъдимите Ц. и Д. останали при пострадалия К., след което установили, че имат „дрешни въшки" и решили, че вината за това е негова. В края на същия месец, или началото на месец март, след като един ден изпили значително количество алкохол, решили, че трябва да се саморазправят с К. за това. Купили още алкохол и отишли в помещението, обитавано от пострадалия, където първоначално седнали да пият тримата заедно, но в последствие се скарали и подсъдимият Ц. започнал да удря К. - с ръце и крака по цялото тяло и главата. Пострадалият опитал да избяга, но Д. му попречил, като го затиснал с вратата, а после го съборил на леглото. Свещта, която осветявала помещението, изгаснала. Ожесточени, двамата подсъдими продължили в тъмното да удрят и ритат К. в главата и гърдите. Подсъдимият Д. нанесъл и няколко удара в главата на пострадалия със сгъваем стол с метална конструкция, който при това се разпаднал. От своя страна подсъдимият Ц. започнал да скача с крака по гърдите и главата на пострадалия. Нанесли му и няколко удара с дървената касетка, която използвали за маса, докато тя се счупила.

Когато К. спрял да мърда и издавал само хрипове, преустановили боя и го изоставили да лежи на земята, след което се прибрали във вилата и продължили да пият. На сутринта установили, че по дрехите и обувките им има кръв, усъмнили се, че може да са го убили, за това ги изхвърлили, но запазили кожените си якета, след като ги почистили.

Четири-пет дни по-късно подсъдимият Д. решил да се увери какво е станало с пострадалия и се върнал на мястото. Като си светел със запалка, успял да види тялото на К. и установил, че е починал. Изхвърлил в близкия контейнер редица вещи, за които преценил, че може да има техни отпечатъци.

На 22.03.2015 г. свидетелите О. К. и Т.И., също клошари, намерили трупа на К., и от телефона в аптеката бил подаден сигнал на номер "112". Извършените в хода на последвалото разследване аутопсия и съдебномедицинска експертиза установили, че причината за смъртта на К.К. е била гръдна травма, представена от множествени счупвания на ребра и контузия на белите дробове, която се усложнила с развитие на двустранна хипостатична гнойна и абседираща бронхопневмония, а с благоприятстващо смъртта значение била и установената мозъчна травма.

 

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от значителен по обем доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието, направено и от двамата подсъдими по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр.чл.20, ал.2 от НК, /а за подсъдимия Ц. – и т.12, пр.1, въз основа на безспорните данни за предходни осъждания/, като с оглед начина, по който е осъществено изпълнителното деяние и последващото поведение на подсъдимите, възражението на защитата за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно.

Налице е изобилна и дългогодишна съдебна практика по приложението на закона при квалификация умишлено убийство по чл.115 и 116 от НК, и в частност по обосноваването на субективната страна, във връзка с която са налице оплаквания по настоящото дело. При така установеното поведение на подсъдимите обаче е неоснователно твърдението, че те са действали с умисъл, насочен единствено и само към причиняване на телесна повреда, и същевременно отношението им към настъпилата смърт е било израз на непредпазливост. Това становище на защитата не намира опора както във формираната доказателствена съвкупност, така и се опровергава от последователната и непротиворечива съдебна практика, в която предмет на множество решения е бил еднообразният сравнителен анализ на умишленото убийство с непредпазливото престъпление по чл.124 от НК.

По трупа на пострадалия К. са били констатирани - счупване на гръдна кост, счупване на общо четири ребра в ляво и в дясно, кръвонасядания по меките обвивки на главата в челна област, двете челнотеменни области, клепачите на дясно око, лигавица на горна устна, в тилна област на главата, разкъсно-контузни рани в областта на дясната вежда, гърба на носа, лигавицата на долната устна, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, кръвонасядания по меките тъкани на шията, счупване на подезична кост, разкъсно-контузни рани по задната повърхност на горните крайници и в областта на лявото коляно, кръвонасядания по лявото бедро и избиване на единствения наличен зъб.

Тези наранявания са причинени в условията на побой над пострадалия, иницииран от подсъдимия Ц., от който пострадалият опитал да се спаси чрез бягство, но за това силово му попречил Д., след което също активно се включил в боя. Болшинството от ударите са нанесени, когато пострадалият вече е паднал, те са твърде много на брой, с висок интензитет и значителна приложена сила, и същевременно са насочени в области, където са разположени най-важните органи за функционирането на човешкия организъм.

От обективните действия на подсъдимите – нанасянето на много голям брой удари с юмруци и ритници, стол с метални части, дървена касетка – до счупването и на двете, и при скачане с крака върху главата и тялото на пострадалия, се налага извод, че у тях е било формирано решение да нанесат жесток побой на пострадалия, при което най-малкото в тяхното съзнание са се съдържали представи за възможно причиняване на увреждания, несъвместими с живота. В рамките на упоритото си престъпно поведение – побоят е продължил достатъчно във времето, подсъдимите са разполагали с достатъчна възможност да осъзнаят действията си и възможните последици от тях, с което няма как да не са допускали последвалия резултат. За това и е неправилно да се твърди, че тяхното представно съдържание се ограничава само с причиняване на телесни повреди, след като напълно съзнателно и продължително, ожесточено са били пострадалия. В тази част на проверявания съдебен акт има празнота, доколкото съдът само декларативно е заявил, че е налице факта на доказан общ пряк умисъл, което обаче не оказва влияние на правната квалификация.

В мотивите към проверявания съдебен акт правилно са обосновани и двата квалифициращи признака от т.6 на чл.116 НК, които изрично не са оспорени с въззивните жалби. За решението си в тази част съдът се е позовал на десетките нанесени със значителна сила удари и скачане с цялата си тежест върху тялото на пострадалия, и на медицинските данни за душене, които в съвкупност са причинили изключителни болки и страдания на пострадалия, който ги е осъзнавал и продължително време се е намирал в състояние на предсмъртна агония. Действията на подсъдимите правилно са били оценени и като проява на изключителна ярост и ожесточение като личностна характеристика за всеки от тях, обусловена донякъде от моралната им и социална деградация в течение на усвоения начин на живот. 

 

Оплакванията за несправедливост на наложените наказания също са неоснователни.

За извършеното престъпление, в специалната норма се предвиждат три алтернативни наказания – лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, като взетото при съобразяване на всички условия в чл.58а, ал.ал.2 и 3 от НК решение на окръжния съд да наложи и замени наказанието доживотен затвор е правилно, тъй като то почива на точната преценка и съобразяване на обстоятелствата, обосноваващи разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК. Инкриминираното престъпление е особено тежко, защото са налице едновременно два независими квалифициращи признака, а за Ц. те са три, защото престъпното поведение не е било мотивирано по никакъв начин от жертвата, а обявеният от подсъдимите повод за саморазправа е без никаква значимост, защото след деянието подсъдимите са проявили нечовешко безразличие, изоставяйки пострадалия в очевидно безпомощно състояние, но все още жив, при което една своевременна медицинска намеса би могла да спаси живота му. И при двамата подсъдими в резултат на многогодишната алкохолна злоупотреба е диагностицирана невъзможност за социална вградимост и адаптация. Поради целия комплекс от така отчетените обстоятелства искането на служебните защитници за налагане на най-лекото по вид наказание е неоснователно.

Същевременно наказанията лишаване от свобода за срокове съответно от двадесет и пет и двадесет и две години не са несправедливо завишени по размер, а са съответни на извършеното и биха способствали за постигане целите както на специалната, така и на генералната превенция. В окръжния съд са отчетени отегчаващите отговорността обстоятелства и въз основа на тях, при спазване на всички изисквания от Общата част на НК, относими към процеса на индивидуализация, са определени наказания, съответстващи на степента на обществена опасност на конкретното престъпление и личността на конкретните подсъдими. Предходните реабилитирани осъждания на подсъдимия Д. и за други престъпления, свързани с насилие, правилно не са пренебрегнати, и това е в съответствие със съдебната практика, която приема, че реабилитацията заличава правните последици от осъждането, но не може да игнорира предходното осъждане като факт със значението на характеристични данни. Правилно за този подсъдим като отегчаващи са били отчетени и действията му по унищожаване на уличаващи вещи, респ. опита за отклоняване на разследването.

Самопризнанието на подсъдимите е останало изцяло в рамките и смисъла на формулировката по чл.371, т.2 от НПК, докато процесуалното им поведение по време на разследването не е включвало изцяло добросъвестно и пълно споделяне на всички факти, нито е налице искрено и дълбоко разкаяние, което е тяхно право, но същевременно и пречка такова поведение да бъде премирано на самостоятелно основание като смекчаващо отговорността обстоятелство с последици извън рамките на облекченията, следващи се по силата на самата диференцирана процедура.

Единствено не следва да бъде прието като отегчаващо отговорността обстоятелство отбелязаното в мотивите предварително няколкодневно обмисляне на саморазправата, тъй като няма доказателства какви точно действия предварително са обмисляли да предприемат в израз на тази саморазправа подсъдимите, за това съответно не са и били обвинени по чл.116, ал.1, т.9 от НК. Неправилно е и да се твърди, че деянието е по хулигански мотив, за което не само че не е налице обвинение като част от правната квалификация, но и възприемането му би надхвърлило обвързващите рамки на наличното фактическо обвинение, според което станалото е в резултат на личните взаимоотношения между пострадалия и подсъдимите. Отхвърлянето на тези обстоятелства обаче по никакъв начин не може да се отрази на крайното решение за степента на отговорността и на двамата подсъдими.

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19/08.02.2016 г. по НОХД № 1538/15 г. на Окръжен съд Варна.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: