Р Е Ш Е Н И Е

 

129

 

 

                   град Варна 21 август 2014 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение,в публично съдебно заседание на Четвърти Юли,две хиляди и четиринадесета година,в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

                    ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

         Секретар Г.Н.

         Прокурор С.А.

           Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

           ВНДОХ № 132 по описа за 2014 година,за да се произнесе взе предвид следното:

 

С Присъда № 9 от 13.03.2014 година по НДОХ № 209/2013 година на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият Т.К.С.,ЕГН **********,*** е бил признат за невиновен в това,че:На 28.07.2010 година в землището на село Одърци,област Добрич,при условията на опасен рецидив,умишлено умъртвил В. Й.К.,ЕГН ********** и на основание член 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по член 116 алинея 1 точка 12 от НК във връзка с член 115 от НК.

Със същата присъда  е бил отхвърлен,като неоснователен и недоказан предявения срещу подсъдимия Т.К.С. граждански иск от И.В.К. и Й.П.К.,представляващ претендирано ведно със законната лихва от 28.07.2010 година обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000,00 лева.

Недоволен от така постановената Присъда е останал прокурор в ДОБРИЧКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,протестирал я е с първоначален бланкетен протест  като неправилна и постановена в нарушение на материалния закон.При условията на член 318 алинея 2 от НПК във връзка с член 336 алинея 1 точка 2 от НПК във връзка с член 334 точка 2 от НПК се предлага да бъде отменена първоинстанционната Присъда и бъде постановена нова такава,с която подсъдимият Т.К.С. да бъде осъден за извършеното от него престъпление по член 116 алинея 1 точка 12 предложение първо от НК във връзка с член 115 от НК.Съображения в тази насока са изложени в допълнително писмено изложение,изготвено от прокурор от ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,който е бил и командирован при разглеждането на делото от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция,страните по делото взеха следните становища:

Представителят на държавното дава заключение,че поддържа изцяло Протеста и допълнителните писмени писмени изложения към него.Излагат се подробни съображения в тази насока,а именно:че е доказано по безсъмнен и категоричен начин,че подсъдимият С. е автор на инкриминираното деяние,че следва да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание,каквото е било поискано пред първоинстанционния съд,както и да бъдат уважени гражданските искове в размери,които са били поискани в заседанието пред първоинстанционния съд.

Частните обвинители и граждански ищци И.В.К. и Й.П.К.,редовно призовани лично,не се явяват,не се представляват и не са взели отношение по протеста на прокурора от ДОБРИЧКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,

Защитата на подсъдимия Т.К.С.-адвокат Е.С.Г.-*** моли да бъде потвърдена Присъдата на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като правилна,законосъобразна и обоснована.като излага подробни съображения в тази насока.

Подсъдимият С. в своя защитна заявява,че се присъединява към казаното от адвоката си,.;че не бил убиец и не е убивал никого и че това било сценарий.

В последната си дума подсъдимият С. заявява,че желае да се потвърди присъдата и да се свършва делото.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в  протеста на прокурора от ДОБРИЧКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА;становищата на страните по протеста;становището на подсъдимия С. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед изискванията на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Протестът на прокурора от ДОБРИЧКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА е бил подаден в установения от НПК срок и е допустим за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

 Присъда № 9 от 13.03.2014 година по НДОХ № 209/2013 година на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД в гражданско-отхвърлителната й част не е била протестирана,не е била обжалвана и при условията на член 412 алинея 2 точка 3 от НПК е влязла в законна сила.

Първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установено от фактическа страна следното:

Т.С. и В. К. се познавали от дълго време и поддържали приятелски отношения.

Около 18:30 часа на 28.07.2010 година В. К. бил потърсен на мобилния телефон от подсъдимия С..След разговора К. казал на майка си И.К.,че ще излезе за малко.След това напуснал семейния апартамент в ж.к.”Балик” в град Добрич гол до кръста,с къси черни панталони и вързана на главата кърпа с щампа на американското знаме.Със себе си взел дънкова чантичка,в която носел мобилен телефон и лични документи.

Първоинстнционният съд е анализирал разговорите,проведени от С. и К. и е установил,че ползваните мобилни апарати са се намирали в обхвата на обща клетка,т.е.-позвъняването е извършено от района,в който живеел пострадалия впоследствие К..В този и останалите случаи местонахождението на субектите е било извеждано от резултатите по назначената техническа експертиза,трасираща движението по номер на сим-картата и"IMEI” на апарата,при съобразяване със забележката на експерта относно възможно дублиране на резултата при мобилни клетки със съвпадащ обхват.

Установен е бил последващ разговор на подсъдимия С. със свидетеля Д.Д.,който по това време се намирал на наетия бостан,разположен на 300-400 метра преди село Храброво,край пътя от село Карвуна и село Сенокос,община Добрич.Подсъдимият С. се обадил, за да бъде упътен до бостана,тъй като искал да разговаря с Д. за закупуването на куче за дъщеря си.

Подсъдимият С. пристигнал на срещата с личния си автомобил"Фолксваген Голф ІV”с Рег.№ ТХ 3003 ХА,като довел и В. К..Свидетелят Д. не познавал В. К. и едва в хода разследването научил името му и факта,че е в неизвестност.След като уговорили намирането на пинчер за детето,мъжете разговаряли на общи теми.Според показанията на свидетеля Д., дадени в хода на досъдебното производство,С. и К. пушили заедно саморъчно свита цигара с марихуана,след което изпаднали приповдигнато настроение и станали особено словоохотливи.В съдебно заседание свидетелят Д. е отрекъл верността на  изнесеното в предходните разпити,касаещо твърдяната за подсъдимия С. злоупотреба с психотропни вещества,като е обяснил,че за тези показания му е било оказано противозаконно давление от разследващите.Относно въпросната вечер свидетелят Д. е заявил,че само е предположил,че е пушена марихуана,като за това съдел от саморъчното свиване на цигарата и особеното настроение на двамата мъже след употребата им.

Около 22:30 часа,след като се разбрал със свидетеля Д. да дойде на следващия ден,водейки детето си.След това С. и К. се качили в автомобила и тръгнали да се прибират.Минута по-късно се върнали след позвъняване от страна на свидетеля Д.,тъй като подсъдимият С. бил забравил пачката листчета за цигари. Десетина минути след като потеглили отново,подсъдимият С. се обадил на свидетеля Д.,опасявайки се,че е сбъркал пътя. Предполагайки,че е поел към село Сенокос,свидетелят Д. го посъветвал да продължава направо докато излезе на пътя между град Добрич и град Балчик.

Според разпечатките този разговор бил проведен в 22,50 часа,като подсъдимият С. всъщност се е намирал в обхвата на мобилна клетка"Батово”,пътувайки през селата Карвуна и Храброво към Одърци.

Следващият установен мобилен трафик от телефона на подсъдимия С. е за периода между 00,46 и 00,53 часа на 29.07.2010 година, включващ изходящо и входящо текстово съобщение,изходящ и приет разговор с телефонен номер 0895/460168.Обслужваща клетка е била"ТВРС-Батово”.По това време номерът бил ползван от свидетелката П. Т.-братовчедка на С.. Свидетелката Т. е депозирала показания,че през летните месеци на годината живеела в село Църква със съпруга си.

 След полунощ на 29.07.2010 година се обадил подсъдимият С.,който обяснил,че е закъсал с колата си край разклона за село Одърци,а с него била дъщеря му,поради което помолил свидетелката да го изтегли със семейния джип.

Около 01,15 часа Т. и Х. Т. пристигнали с лекия си автомобил"Опел Фронтера” на разклона за село Одърци,където трябвало да ги чака подсъдимият С..Последният  бил с къси панталони и гол до кръста.Свидетелят Т. е депозирал показания,че закъсалата кола се виждала от шосето.Автомобилът бил затънал на черен път,вливащ се в този,идващ от главния и водещ към село Соколник.Отсечката представлявала стар,неизползваем подход на пътя към посоченото село.Отсечката,на която закъсала колата,както и участъка от черният път към село Соколник се явяват рамене на триъгълник с основа-асфалтираното шосе.

Подсъдимият С. закачил въже за двата автомобила,след което бил изтеглен до чешмата между пътя за село Одърци и този за село Батово.На светлината на фаровете двамата свидетели забелязали,че в автомобила на подсъдимия С. няма други лица,както и че тапицерията в предната част на купето е провиснала,без да се виждат външни следи от удари.

Преди да се приберат,свидетелката Т. провела кратък разговор с братовчед си-подсъдимия С..Той се извинил,че ги е притеснил,но обяснил,че било много важно,прегърнал я силно и без да конкретизира споделил,че са искали да го убият,като изглеждал силно притеснен и помолил да не казва на никого за случилото се.

В ранните часове на 29.07.2010 година подсъдимият С. пристигнал с автомобила си в село Слънчево,отстоящо на около 65 километра от разклона за село Одърци.Спрял пред фирмената база на неговия приятел С.Д.,изчакал го да стане и около 07,00 часа се срещнал с него. Обяснил му,че предната нощ пътувал с приятел,били пресрещнати и нападнати от неизвестни лица,които стреляли по тях.При преследването закъсали,наложило се да слязат от колата и избягали в различни посоки. Когато по-късно се върнал до автомобила,видял че е претърсван:с отворена жабка,нарязана тапицерия на седалките и на тавана.Приятелят му бил изчезнал,затова се качил в колата и решил да дойде в село Слънчево. Споделил,че нападателите вероятно са търсили"скиминг”устройства,които не бил върнал.При предходно посещение в Гърция трябвало да ги достави на определено лице срещу конкретна сума.След като не му платили,задържал устройствата,но и не ги върнал на поръчителите.В тази връзка помолил Д. да потърси начин да се свържат с хората от тези среди в град Варна за да избегне ново посегателство.

Свидетелят Д. е посочил,че видял пораженията по вътрешността автомобила.Нямал подобни контакти в град Варна и не можел да помогне,но обещал да събере поисканата от приятеля му сума.След разговора подсъдимият С. си тръгнал,като дошъл отново след няколко дена. Имал рани по ръцете,обяснил,че бил нападнат и автомобилът му бил отнет. Д. го оставил да пренощува,а на сутринта му предоставил за ползване автомобил"Ауди” със софийска регистрация.

Според показанията на свидетеля И.С.И.,между 31.07.2010 година и 01.08.2010 година приятелят му-подсъдимият С. ***.Пристигнал с черния"Голф”.Колата била изкаляна,а таванът в купето висял.Подсъдимият С. бил притеснен и уплашен.Споделил,че има големи проблеми.Трябвало да се срещне с някакви хора и затова помолил свидетеля да остане през нощта у тях.На следващата сутрин си тръгнал,но се появил отново на 04.08.2010 година с автомобила на Д..Попитан за колата му,подсъдимият С. отговорил,че са му я взели.Сравнителната си категоричност относно цитираните дати свидетелят Д. е обосновал с именния си ден,който винаги празнувал на втори Август.

Същия ден в село Кранево подсъдимият С. се свързал с П. Т.,която гледала детето му и донесъл на уговорената среща обещаното кученце, което подарил на дъщеря си.Няколко дни по-късно подсъдимият С. върнал автомобила на свидетеля Д.,а впоследствие заминал в Гърция.

В показанията си полицейските служители Р.И. и С.Т. сочат,че във връзка с провеждани оперативно-издирвателни мероприятия относно безследно изчезналия К.,провели беседа със свидетеля С.Д.,който им разказал за срещата си с подсъдимия С. на 29.07.2010г.Пред свидетеля Т. свидетелят Д. разказал и за предполагаемата причина за твърдяното от подсъдимия С. нападение.Към края на разговора свидетелят Д. заявил,че желае да сподели нещо,но не иска въз основа на това приятелят му да бъде обвинен и да лежи в затвора двадесет-тридесет години.С уговорката,че няма да свидетелства в тази връзка,казал, че при пристигането си подсъдимият С. бил целия кален и опръскан с кръв.

От своя страна свидетелят Д. категорично отрекъл да е казвал нещо подобно,като нито той,нито полицейските служители отстъпват от твърденията си при проведените очни ставки.

При претърсване и изземване от дома на свидетеля Д. в село Слънчево бил иззет лаптоп,изследван при програмно-техническа експертиза. От направената разпечатка е било установено,че С.-син на свидетеля Д.,се е хвалил в разговори със съученици през"Скайп”,че от седмица в дома им гостува приятел на баща му.Гостът Т. бил най-големия престъпник,бил целият в рани и се укривал от полицията.Баща му го бил снабдил с нови дрехи и телефон,предоставил му и служебния микробус, който Т. управлявал с чужди регистрационни табели.Показания в подобна насока са дадени от С.Д. и на досъдебното производство.Разпитът е бил приобщен със съгласието на страните поради констатирани съществени противоречия.В съдебно заседание свидетелят С.Д. заявил,че в резултат на упражнено физическо и псичическо насилие е бил заставен от разследващия и други полицейски служители да подпише показания,които не съответстват на истината и са били преднамерено съставени въз основа на вече приложените разпечатки от разговорите със съученици в"Скайп”.Сочи,че по случая е била подадена жалба във ВАРНЕНСКА ПРОКУРАТУРА.Свидетелят С.Д. е депозирал показания обяснява,че в засечените мрежови разговори е проявил детско лекомислие,опитвайки се да впечатли приятелите си с крайно украсени и измислени истории,които не отговарят на реалното положение.В действителност познавал Т. като приятел на баща му,но го видял за последно вечерта,в която той останал да нощува в тях.

След установяването си в Гърция,подсъдимият С. се свързал по телефона със свидетеля В. С.В. и го помолил за някакъв номер за връзка с полицай от град Добрич,тъй като вече знаел от братовчедките си П. Т. и Я. Г.,че полицията го издирва относно изчезването на К..Свидетелят В. предоставил телефонен номер на инспектор М.М.-от  Първо РУП-град Добрич.В разговор с инспектора подсъдимият С. разказал, че на 28.07.2010 година са ходили заедно с В. К. на бостана на М.,след което бил оставил приятеля си до бар"Бакарди”и нищо не знаел относно изчезването му.Когато М. заявил,че ще прегледа видеозаписите от камерите на заведението,подсъдимият С. започнал да твърди,че всъщност оставил К. доста по-надолу-до магазина за велосипеди по улица”Отец Паисий”.

При следващ разговор с М., подсъдимият С. заявил,че след като си тръгнали от бостана,по пътя били нападнати от непознати лица. В. бил скочил от автомобила и избягал в гората,а самият той закъсал с колата.Не уточнил нищо повече и прекъснал разговора.

М.Ж.М. сочи,че докато подсъдимият С. бил в Гърция,няколко пъти разговаряли чрез"Скайп”.В един от разговорите подсъдимият С. разказал как с В. ходили в някакво село до Карвуна,като по пътя били пресрещнати от кола с непознати.Избегнал сблъсък като навлязъл в нивата,но когато започнали да стрелят по тях,В. скочил от колата и избягал,а след това не се били виждали.

Г.П.Ф. и К.М.С. сочат, че са се срещнали с подсъдимия С. ***,Гърция. Подсъдимият им разказал,че след като си тръгнали от бостана на М.,били засечени от пресрещнал ги автомобил.Т. закъсал и В. избягал към гората.От чуждия автомобил изскочили четири-пет човека и се насочили към тях.Разказал историята няколко пъти,но винаги стигал до едно и също място-как бил закъсал и излязъл от калта с“мръсна газ”,а В.. избягал. Споменал,че автомобилът му се намира в град Варна и предложил да им даде ключовете,за да го предоставят на полицията,но свидетелите отказали. Поискал и да се прибере в България с двамата,но в колата,с която пътували нямало място.

По делото е бил разпитан като свидетел М. С.,който между месец Май и месец Септември 2010 година бил наел 100 декара земеделска земя зад автобусната спирка на разклона за село Одърци в посока от град Добрич към КК"Албена".Масивът граничел с черния път,водещ от разклона към село Одърци.Свидетелят наел постоянна охрана на бостана,като един от пазачите бил А.А..Бараката,в която стоял,била на 400-500 метра навътре в нивата.В показанията свидетелят А. сочи,че около процесната дата не е забелязал нищо особено в околността,в това число и изстрели или форсиране на двигатели.Вторият пазач на бостана-свидетелят К.И. сочи,че единственото нещо,което му направило впечатление е,че в района постоянно идвали полицаи и проверявали гората.

В показанията си свидетелката М.С. от село Сенокос сочи,че през месец Юли 2010 година работела в зеленчукова градина,до която отивала с велосипед по пътя между село Сенокос и село Храброво.Към края на месеца се прибирала,като подминала психиатричната клиника в село Карвуна. На около петстотин метра преди свинекомплекса,в ляво от пътя и на около 60 сантиметра от асфалта,в тревната площ намерила синьо калъфче за документи.В него била личната карта на В. К. две сим-карти,бележка с телефонни номера и визитки.След около три седмици свидетелката имала работа в град Балчик и оставила намерените вещи при дежурния в полицейското управление.

На 14.10.2010 година П.Р.П. - кмет на село Одърци, област Добрич,подал сигнал,че в местността"Бивака”,на около 30 метра в дясно от разклона за селото от пътя град Добрич-КК"Албена”са открити части от труп.Извършен е бил оглед,при който са били иззети човешки костни останки със запазен скелет.Същите били открити на около 30-40 сантиметра дълбочина под слой от пръст,клони и камъни.Мястото се намира в описания по-горе триъгълник,чийто рамене са отсечката,на която закъсал автомобила на подсъдимия С. и участъка от черният път към село Соколник,а основата е асфалтираното шосе.

Назначената ДНК експертиза е установила,че костните останки,иззети от местопроизшествието в землището на село Одърци,принадлежат на В. Й.К.,с ЕГН **********.

При първото експертно изследване на костите са били установени механични увреждания в междувеждието.В дясно челно е била открита дупчеста фрактура на костта с размери 20мм/12мм,с прохлътване на фрагменти навътре към десен челен синус.Второто счупване е  било на горна челюстна кост в дясно,с пробив 26мм/15мм към десен горночелюстен синус, като счупването засягало и участъка по долния ръб на очницата и надолу по тялото на челюстта,както и долната вътрешна повърхност на дясна очница,които изцяло са били разрушени с липса на кости в тази област. Установено е било и счупване на ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ ребра в ляво-приблизително около средната ключична линия,както и пукване на VІ ребро в дясно-приблизително по средната мишечна линия.Експертизата е приела,че смъртта е настъпила вследствие на черепно-мозъчната травма и лицевата травма с по-тежко засягане на лицевия скелет.Било е посочено,че тези травми,в зависимост от степента,в която са засегнали мозъка,следва бързо умъртвяване или поне изпадане в кома с неизбежно следваща смърт.Прието е било,че състоянието на намерените останки  е могло да се получи за период от  около два-четири-шест месеца преди намирането им,т.е. тялото е заровено на мястото не по-късно от средата на месец Август 2010 година. Не е била изключена и възможността това да е станало след като преди това трупът се е намирал в друга среда.

 Счупването на лицевите кости на черепа отговаря да е получено от действието на твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност и е резултат на не по-малко от два отделни удара.Фрактурите по ребрата са били получени по общия механизъм от удари с или върху твърди тъпи предмети,без да е възможно да се определи точния брой на ударите,с които са причинени.В съдебно заседание експертите са заявили,че не е възможно да се определи дали уврежданията по ребрата са настъпили приживе или впоследствие.

Според заключението по СМЕ №17/2011 година счупването на лицевите кости на черепа отговаря да е получено от действието на твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност при не по-малко от два отделни удара, нанесени с голяма сила.Определена е и вероятната посока на ударите. Направлението за първото счупване в дясно челно е било отпред назад и от дясно на ляво,а за счупването на горночелюстната кост в дясно с пробив към десен горночелюстен синус–отпред назад.

Назначена е била и СМЕ №160/2012 година,съгласно която:Дупчеста фрактура на челната кост в междувеждието и счупването на горночелюстната кост в дясно отговарят да са получени при два удара с твърд,тъп предмет с ограничена удряща повърхност,нанесени с лява ръка при соченото положение на пострадалия и извършителя в автомобила.Травмите не са съответствали на такива нанесени при удар с дясна ръка.;

Дупчеста фрактура на челната кост и счупването на горночелюстната кост в дясно отговарят да са получени при два удара с твърд, тъп предмет с ограничена удряща повърхност,нанесени с лява ръка,при позиция"лице в лице”,независимо дали нападателят и жертвата са в изправено или легнало положение,тъй като само с лявата ръка е можело да се извърши значителен замах,нужен за причиняване на увреждането.

Заключението по СМЕ №ІІ-17/2013 година е потвърдило,че е възможно констатираните лицеви увреждания да бъдат нанесени с лява ръка,ако удрящият се намира на предната лява седалка в автомобил,а пострадалият на седалката до него,но при условие,че ударът е достатъчен по сила.Същият резултат е можело да се получи и при положение"лице в лице”между удрящия и пострадалия.

В съдебно заседание е била назначена СМЕ досежно евентуалния механизъм на възникване на констатираните увреждания в областта на гръдния кош.Прието е било,че ако удрящият се намира на предната лява седалка в автомобил,а пострадалият на седалката до него,счупванията на ребрата биха могли да възникнат при удари с ръце или притискане с коляно,но ако субектите са"лице в лице”,счупванията в ляво не могат да бъдат причинени с дясна ръка.Установените счупвания е можело да възникнат и в случай,че пострадалият е бил по гръб на земята и е претърпял нанесен удар или силен натиск в лявата половина на гръдния кош.

Назначената от съда ТЕ на приложения като веществено доказателство фотоапарат,открит до мястото,на което са намерени костните останки,сочи,че се касае за умишлено и безвъзвратно деформиран цифров фотоапарат в негодно за употреба състояние.Същият не  съдържа преносима външна памет, конструктивно необходима за запаметяване на създаваните цифрови файлове.

Подсъдимият С. е заявил,че приложеният фотоапарат апарат е негов.Вещта е била взета от автомобила му в нощта на нападението,докато колата била претърсвана в негово отсъствие от нападателите.Подсъдимият  С. твърди,че до отнемането му апаратът бил с поставена карта-памет,съдържаща множество снимки.В подкрепа на твърденията си представя фабрична опаковка,съдържаща гаранция и аксесоари за същия модел фотоапарат.

Във връзка с останалите веществени доказателства не са изразени становища.

Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена въз основа на преценка поотделно и в тяхната съвкупност на:показанията на родителите на К.,разпитани като свидетели;показанията на свидетеля Д.Д.,който последен,с изключение на подсъдимия С.,е видял пострадалия В. К.;показанията на свидетелите П. Т. и Х. Т.,изтеглили автомобила на подсъдимия  С. от място,намиращо се в непосредствена близост с това,на което са открити останките на К.;показанията на свидетеля С.Д.,който се е срещнал с подсъдимия след нощта на изчезването на пострадалия К.;показанията на полицейските служители Р.И. и С.Т.,относно извънпроцесуални изявления на С.Д.;показанията на свидетелката М.С.-относно намерените край село Карвуна лични документи на пострадалия К.;констатациите по протокола за оглед и изземване на човешки останки;Заключението по назначената ДНК експертиза;Заключенията по съдебномедицинската експертиза на костни останки и тези по писмени данни;приложените разпечатки от мобилните оператори;Заключението по техническата експертиза,проследяваща движение на участници в процеса по отношение клетките на мобилните оператори,при съобразяване с изричната забележка на вещото лице.

При анализа на тази доказателствена съвкупност първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е направил своите изводи,че е било установено единствено и само,че:смъртта на В. К. е била причинена в неопределен момент между 22,50 часа на 28.07.2010 година и средата на месец Август 2010 година,като началото на периода започва от последния проведен телефонен разговор между Д. и С.,от който е било установено,че подсъдимият С. и пострадалият К. са били все още заедно и са пътували в автомобила.Краят на периода е най-късната според медиците дата,съответстваща на състоянието на намерените на 14.10.2010 година костни останки.Тази неопределеност се простира и по отношение на мястото на посегателството и/или на настъпването на смъртта,използваното средство/оръдие/и причините за нанасянето на установените,несъвместими със живота травми.

Именно тази неопределеност е била и основанието за трикратното прекратяване на наказателното производство срещу С. от страна на ДОБРИЧКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,отменяно по реда на инстанционния контрол И с указания за извършване на допълнителни следствени действия с липсващ или съмнителен резултат.В крайна сметка е било разпоредено внасянето на обвинителен акт,отстояващ теза,градена върху неоспорими улики,които в своята съвкупност е следвало да изведат единствено възможния и несъмнен извод за виновността на подсъдимия С..

В обвинителната теза на първа линия са били поставени свидетелските показания,които да установят,че след излизането си от затвора рецидивистът С. е злоупотребявал с психотропни вещества:от марихуана до амфетамини.Следвало е да се подчертае,че при приема им,присъщата му агресивност и бруталност ескалирали до степен на готовност за отнемане на живот.В съдебно заседание част от тези свидетели недвусмислено твърдят че познават подсъдимия С. съвсем бегло и това,което са казали на досъдебното производство не е вярно-показанията на свидетелите:Д.В.,Д.Д.,в частност-Т. К./ или са го научили от слухове-показанията на свидетелите:С.С.,Д.К., И.И..Първоинстанционният съд е допуснал възможността,твърдяна от обвинението,а именно:че подсъдимият С. е могъл да оказва давление върху някого от лицата.Същевременно обаче съдът е направил и изводите си,че е било очевидно и е нямало как да повлияе върху всички тези свидетели,отричащи изцяло или отчасти верността на протоколите за разпит,или истинността на залегналите в тях твърдения.

В обвинителната теза на втора линия са били поставени:СПЕ,която съдът е приел в преобладаващата й част,като незаконосъобразна и необоснована,тъй като възниквали и основателни съмнения в нейната правилност.Видно от обстоятелствената част на заключението,вещото лице се е позовало на извънпроцесуални изявления на подсъдимия С. относно факти,предмет на делото Обясненията очевидно не са били събрани по съответния ред,гарантиращ правото на защита и достоверността на записванията,поради което позоваването на същите е било недопустимо. Експертът е използвал и вече споменатите дискредитирани показания на свидетели,въз основа които подсъдимият С. е бил определен като дисхармонична личност,с личностно разстройство и дисоциален тип,но най-тежкото нарушение е било недвусмисленото и изрично  отъждествяване на освидетелствания С. с лицето,причинило смъртта на пострадалия К.. Вещото лице си е позволило да внушава мотиви за извършване на инкриминираното престъпление,предварително приемайки за установени наличието на умъртвяване на жертвата,умисълът за това и безспорност на авторството на деянието.Проявена е била и пълна липса на безпристрастност и подчертано непрофесионално отношение,изцяло компрометиращи представеното заключение.

В обвинителната теза на трета линия са били поставени показанията на полицейските служители Р.И. и С.Т..Според последните в неангажираща беседа,с уговорката,че няма да потвърди официално думите си,С.Д. споделил,че при пристигането си сутринта на 29.07.2010 година подсъдимият Т.С. бил опръскан с кръв.Дори да се приемат безрезервно твърденията на  полицейските служители,е останал открит въпроса как свидетелят е преценил, че се касае именно за кръв въз основа на какво да се приеме,че тази кръв е от човек и че този човек е именно пострадалият К.,а не подсъдимият С.,от своя твърдящ че е бягал и се е крил в тъмното, а да спаси живота си.Странно е,че в твърдяното състояние подсъдимия С. ***,след като малко преди това,според показанията на свидетелите: П. и Х. Т.И,по тялото му не е имало подобни следи.Като немаловажен от първоинстанционния съд е бил отчетен и факта,че при едно от посещенията си в дома на свидетеля,подсъдимият С. действително имал видими наранявания,възприети и от свидетеля С.Д.,които били получени при събитие, а което е споменал и И.И..

В защита на тезата,че след извършването на вмененото му деяние,в продължение на една седмица подсъдимият С. се е укривал в дома на С.Д. в село Слънчево,обвинението се позовавало на приложените към ПТЕ разпечатки от разговорите на С.Д. в "Скайп” и дадените на досъдебното производство показания.

Но от една страна, в противовес на тази теза са били показанията на С.Д., П. Т. и И.И.,от които е видно, е укриващият се подсъдим поне два пъти е нощувал в село Кранево и междувременно е успял да купи куче,което подарил на дъщеря си.

От друга страна, относно констатираното в съдебно заседание противоречие в показанията му, С.Д. е посочил две основни и в значителна степен убедителни причини,а именно:

Младежът е признава,че е проявил детско лекомислие,опитвайки се да впечатли приятелите си с история,която не отговаря на действителността.В подкрепа на тази възможност е факта,че наред с описанията на"най-големия престъпник”,момчето е написало редица глупости за собствения си баща-за извършени въоръжени грабежи,за 6-месечно укриване в дома на собственик на футболен клуб,за купени наскоро мотор и луксозен краден джип и т.н Очевидно е,че в същите тези разговори по"Скайп”, едноседмичното гостуване,описвано на един събеседник,изведнъж става двуседмично в разговор с друг,а с допълване на описанията гостът става все по-опасен и по-страшен.

Същевременно С.Д. е посочил,че в резултат на упражнено физическо и психическо насилие,е бил заставен от разследващия и други полицейски служители да подпише показания,които не съответстват на истината.

Първоинстанционният съд е направил своите изводи,че достоверността на тези твърдения могат да бъдат предмет на евентуално друго наказателно производство,но е факт,че в рамките на настоящото съдебно следствие, оплаквания от свързани с разследването незаконосъобразни действия са били направени не само от С.Д. и неговия баща С.Д., но и от свидетелите:Д.Д., П. Т. и Х. Т..В този аспект съдът е направил и изводите си,че не може да се изключи възможността отделни оперативни работници да са проявили прекомерно"усърдие”,предвид допълнителен ноторно известен факт,касаещ широко отразеното в медиите недоволство в града,свързано с безследното изчезване на значителен брой граждани,пристигането в края на м.юли 2010 година на небезизвестен бивш министър на вътрешните работи за среща с близките на изчезналите и публично обявеното след това разпореждане за ежемесечно докладване на резултатите от разследването по всички двадесет и един случая.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за безспорно установено,че малко след изчезването на К.,подсъдимият С. е напуснал страната,поради което се е наложило да бъде арестуван и предаден на разследващите въз основа на европейска заповед за арест.Въпросното укриване съдът е отчел както в обясненията на подсъдимия С.,така и в показанията на редица свидетели.В частност свидетелите Г.Ф. и К.С. са депозирали показания,че подсъдимият С. изключително много се е страхувал от това,че може да бъде обвинен за изчезването на приятеля си и да попадне отново в затвор,но въпреки това е изявил желание да се върне с тях в страната.От показанията на В. В. и М.М. е било установено,че укриващият се подсъдим С. е търсил и намерил начин да се свърже с полицейски служител,за да разбере причината,поради която го издирват,ясно съзнавайки,че след тези му действия няма пречки да бъде открит и доведен.

Първоинстанционният съд е направил изводите си,че вторият предприет от обвинението подход е да представи за достоверна и логически подредена собствената си теза на фона на версиите,възпроизвеждани от свидетелите С.Д.,В. В.,М.М.,М.М.,Г.Ф. и К.С. след разговорите им със подсъдимия С.,както и във връзка с отказа на подсъдимия да даде обяснения.В тази връзка съдът е отчел,че възползвайки се от своите процесуални права и отстоявайки законните си интереси,подсъдимият С. фактически нито е потвърдил,нито е отрекъл наличието на такъв инцидент.Налице са били единствено субективни интерпретации на разговори отпреди години,предлагащи една друга версия за случилото се.Колкото и неправдоподобна, наивна, вътрешно противоречива и нелогична да е тази теза, тя не може да бъде автоматично отхвърлена и не подсъдимият С. следва да доказва верността и,а задължение на обвинението е да я опровергае по категоричен и безспорен начин,още повече,че се касае за твърдения, съществували още при образуването на наказателното производство.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел,че в крайна сметка установената по делото неопределеност по отношение на мястото на посегателството и/или на умъртвяването,използваното средство/оръдие/ и причините за нанасянето на констатираните,несъвместими със живота травми,както и твърде широките граници на интервала от време,през който е могла да настъпи смъртта на пострадалия К.,са позволили на подсъдимия С. да се противопостави на обвинението с мълчание или с простото твърдение,че е избягал,оставяйки приятеля си сам срещу неизвестни нападатели.Така в негов ущърб може да възникне морална отговорност,но не и годни фактически основания за търсене на наказателна такава.

В края на мотивите към присъдата си първоинстанционният съд също е направил и емоционални изводи относно обстоятелствата,че : При условие,че наблюдаващият прокурор три пъти е стигал до извода,че е било обективно невъзможно да обоснове отговора на въпросите:Кой,кога,Къде,по какъв начин и Защо е умъртвил пострадалия К.,внесеното в съда обвинение практически е обслужило единствено резултатите на полицейската статистика,способствайки едно подлежащо на спиране дело срещу неизвестен извършител да се прогласи като разкрито убийство,а цялата отговорност за провала на разследването да се прехвърли върху съда,пуснал"убиеца” на свобода.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло,като законосъобразни,обосновани и кореспондиращи със събраните по делото доказателства изводи на първоинстнционния ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД относно най-важното обстоятелство,а именно:че по делото не е било установено по безсъмнен и категоричен начин авторството от страна на подсъдимия Т.К.С. на извършеното престъпление с пострадал В. Й. К..

По делото по безсъмнен,безспорен и категоричен начин е било установено,че няма преки доказателства,от които да бъда направен законосъобразен и обоснован извод за извършеното престъпление с пострадал В. К..

При липса на преки доказателства,естествено няма законова пречка една обвинителна теза да бъде доказана по безсъмнен и категоричен начин от верига от косвени доказателства.Именно с верига от косвени доказателства ДОБРИЧКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА е обосновавала обвинителната си теза за авторството на престъпното деяние от страна на подсъдимия Т.К.С..

Звената от тази верига косвени доказателства са стигнали обаче само да докажат по безсъмнен,безспорен и категоричен начин,че:Подсъдимият С. и пострадалият К. са се познавали и са били приятели,както и че за последен път са били заедно и са били видяни от свидетеля Д.Д. вечерта на  28.07.2010 година на бостана,разположен в нивите на 300-400 метра в преди село Храброво,край пътя от село Карвуна и село Сенокос в община и област Добрич.

По безсъмнен,безспорен и категоричен начин по делото е било установено,че:Дни след 28.07.2010 година подсъдимият С. е напуснал Република България и е отишъл в Република Гърция.

По безсъмнен,безспорен и категоричен начин по делото е било установено и че:На 14.10.2010 година в местността"Бивака",на около 30 метра вдясно от разклона от село Одърци по пътя град Добрич-КК"Албена" са били открити части от труп,като впоследствие е било установено,че те са били на В. К..

Веригата от косвени доказателства обаче е скъсана след последната установена по делото среща на бостана край село Храброво между:подсъдимия Т.С.,свидетеля Д.Д. и пострадалия В. К. и по нея не може да бъде открит път,стигащ до обвинителната теза,а именно:Че подсъдимият Т.С. е автор на извършеното убийство на В. К..

Както беше посочено по-горе:Първоначалният протест против Присъдата на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД от прокурор в ДОБРИЧКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА е бил бланкетен,като е било посочено само,че:"…При установената по делото безспорна фактическа обстановка,съдът след като не е преценил в достатъчна степен събраните по делото доказателства,направи в своя акт неправилния извод,че подсъдимият не е извършил престъплението,за което е бил привлечен към наказателна отговорност…".Дори и тази кратка и лаконична констатация в първоначалния протест обаче не отговаря на събраните по делото доказателства,защото точно установената по делото фактическа обстановка е спорна !

Както беше посочено пак по-горе:След първоначалния протест,по делото е постъпило допълнително писмено изложение от прокурор С.А. при ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА.В това допълнително писмено изложение е бил направен емоционален коментар на приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка;констатирал е,че първоинстанционният съд е провел съдебното следствие без да наруши процесуалните правила и е събрал необходимите доказателства.Същевременно е бил направен извода,че събраните необходими доказателства са били елементи на единна верига от косвени доказателства,които,следвайки логиката,трябвало да отведат до единствения възможен извод,който е различен от направения в Присъдата,а именно:Че Т.К.С. е убил В. К. на 28.07.2010 година в землището на село Одърци,недалеч от град Добрич.

Въззивната апелативна инстанция,отчитайки,че практически няма конкретни оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на първоинстанционната Присъда и по изложените по-горе съображения относно направените законосъобразни и обосновани изводи на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка,както и законосъобразните и обосновани правни изводи,че по делото не е било доказано по безсъмнен и категоричен начин авторството на престъплението от страна на подсъдимия Т. С.,прави изводите си,че протестът ведно с допълнителното писмено изложение се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.

Както беше посочено по-горе:по делото има събрани само косвени доказателства във връзка с установяване на фактическата обстановка по делото;както и че тези косвени доказателства не са в една верига,а са разкъсани и от тях не може да се направи категоричния,безсъмнен и убедителен извод,че именно подсъдимият Т.С. е автор на убийството на В. К..

Не се налага още веднъж да се коментират подробно,поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,веднъж обсъдени от първоинстанционния съд и коментирани вече по-горе в мотивите на настоящото Решение.

Следва обаче да бъде констатирано и че:по делото за изясняване на фактическата обстановка не е меродавно какъв обем от работа са извършили разследващите органи,а дали положеният труд е бил качествен и е довел до установяване по безсъмнен и категоричен начин до установяване на обективната истина.

Следва да бъде констатирано и че всяко съмнение,предположение или лична оценка,изразена от представителя на обвинителната власт не само,че не доказва обвинителната теза,но е и законова подкрепа на тезата на обвиняемото лице или съответно-подсъдимия във фазата на съдебното следствие,тъй като с оглед разпоредбата на член 303 алинея 1 от НПК Присъдата не може да почива на предположения.

Следва да бъде констатирано и че:Освен,че по делото не са били събрани категорични и убедителни доказателства след нощта на 28.07.2010 година по тялото или крайниците на подсъдимия С. да е имало кръв,то не са били събрани каквито и да е доказателства,ако е имало кръв,чия е била тя.

Следва да бъде констатирано и че:В обстоятелствената част на обвинителния акт е било прието,че по делото се налагал единствения извод,че на 28.07.2010 година,за времето от 22,50 часа до полунощ подсъдимият С. е нанесъл удари с неустановен предмет с ограничена повърхност,вследствие на което пострадалият В. К. е получил наранявания в областта на главата,подробно описани в приложената по делото СМЕ и впоследствие починал.Няма никаква аргументация обаче на базата на кои доказателства са били направени тези изводи за нанесените телесни повреди и връзката им с настъпилия непоправим летален изход за пострадалия.Отделен е въпросът,че по делото по безсъмнен,безспорен и категоричен начин е било установено и,че са били констатирани счупвания на ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ ребра в ляво-приблизително около средната ключична линия,както и пукване на VІ ребро в дясно-приблизително по средната мишечна линия,както и че експертизата е приела,че смъртта е настъпила вследствие на черепно-мозъчната травма и лицевата травма с по-тежко засягане на лицевия скелеткато няма аргументация за начина на причиняване на тези множество наранявания по главата и тялото на пострадалия К..

Тези и посочените по-горе съображения дават основание на въззивната  апелативна инстанция да направи своите изводи,че обвинението против подсъдимия Т.С. не е доказано по безсъмнен и категоричен начин;както и че всяко съмнение или предположение относно авторството на извършеното убийство на В. К. е в полза на подсъдимия.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:Оплакванията както в протеста на прокурора от ДОБРИЧКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,така и в допълнителното писмено изложение към протеста,изготвено от прокурор при ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,се явяват изцяло и като такива,следва да бъдат оставени без уважение,а Присъдата на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена.

При служебната проверка на постановената Присъда от ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД въззивната апелативна инстанция констатира,че:В диспозитива на Присъдата неправилно е било изписано третото име на В. Й., а именно:вместо К. е било изписано името КОСТОВ.Това грешно изписване на фамилното име обаче не е основание за изменяване или отменяване на Присъдата,тъй като ЕГН е правилно изписано:78112879499 и се касае за едно и също лице.

Водим от горното и на основание член 338 от НПК,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9 от 13.03.2014 година по НДОХ № 209/2013 година на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим Т.К.С.,ЕГН **********,***

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

 

 

                          

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :    

 

 

 

 

                                                                                             1:

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ : 

 

 

                                                                                   2: