Р Е Ш Е Н И Е

 

109

 

град Варна,    30.05.2016 година

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на пети май две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                      

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

     ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

       СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при секретар П.П.

и с участието на прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД №132 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Добричкият окръжен съд, с присъда №6 по НОХД № 384/2015г. по описа на същия съд, постановена на 28.01.2016г. е признал подсъдимия С.Л.Н. за ВИНОВЕН в това, че на 01.05.2015г. в град Добрич при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 518.85 лева от владението на М.А.И. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, поради което и на основание чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор.

На осн. чл.59, ал.1 НК е зачетено времето, през което подс. Н. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 20.05.2015г.

Със същата присъдата подс. Н. е осъден и да заплати в полза на пострадалата М.А.И., сумата от 518.85 лева ведно със законната лихва, считано от 01.05.2015г., като обезщетение за нанесените й от процесното деяние имуществени вреди.

В тежест на подс. Н. са възложени и сторените по делото разноски; налице е произнасяне и досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е инициирано по жалба на подс. Н., собственоръчна и чрез процесуалния му представител – адв. Б.Н. ***, с оплакване за незаконосъобразност и допуснати пр.нарушения на закона. В тази връзка се акцентира върху проведеното разпознаване на лице, извършено според защитата в нарушение на процесуалния закон. Твърди се още, че липсват доказателства за отнетите процесни вещи. Молбата е за оправдателен диспозитив.

 

  В съдебно заседание пред въззивния съд подс. Н. редовно призован се явява лично и се представлява от редовно упълномощен от преди.

Гражданският ищец М. И., редовно призована не се явява и не се представлява.

Представителят на Апелативната прокуратура моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, да бъде потвърден. Счита, че в досъдебната фаза не са допуснати твърдяните от защитата нарушения и че са събрани безспорни доказателства за вината на подсъдимия Н..

Защитникът на подсъдимия Н. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания, акцентирайки върху допуснатите съществени пр. нарушения още на досъдебната фаза.

В последната си дума подс. Н. моли да бъде оправдан.

  

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че въззивната  жалба е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество  - неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Добричкият окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2015г. след като подс. Н. ***, той отседнал в дома на свой познат – св. А.М. в град Добрич.

На 01.05.2015г. около 18.40 часа пострадалата М.И. ***, заедно с братовчедка си – св. Г.Ч.. В дясната си ръка  носила черна дамска чанта, в която имало различни вещи: сумата от 210.00 лева, мобилен телефон „Самсунг – C520SJH” със сим-карта на „Глобул”,  мобилен телефон марка „Нокия” със сим-карта на „М-тел”, диоптрични очила и калъф за тях, слънчеви очила и калъф, джобно ножче, магнитна карта на „ВиК” град Добрич, връзка със 7 броя секретни ключове, 2 броя карти за транспорт, бял несесер, лачен несесер и различни блистери с хапчета.

Вървейки на около 50 метра преди кръстовището с ул.”В.Левски”,  постр.И. усетила удар в гърба и в колената и как някой й дърпа чантата от ръката. Вследствие на упражнената върху нея сила първоначално приклекнала, а впоследствие паднала по гръб на земята. Нападателят й я влачел по земята, преди да успее да издърпа чантата от ръцете й и така тя успяла да види добре лицето му. След като деецът побягнал с чантата в посока центъра на града пострадалата се опитала да го догони, но не успяла изгубвайки го от поглед.

За инцидента било сигнализирано на спешен тел.112, след  което двете жени отишли да дадат обяснения по случая в Полицията.

 Според заключението на изготвената СОЕ стойността на отнетите  от владението на пострадалата вещи  възлизала общо на  518.85 лева.

        

         За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: протокол за разпознаване и фотоалбум към него, справка за съдимост, заключениe по изготвенaта СОЕ, показания на свидетели.

            Основното възражение на защитата на подсъдимия е, че  проведеното разпознаване на лице, извършено на живо в досъдебната фаза е било опорочено, тъй като представените от разследващия орган лица за разпознаване редом с подсъдимия били по – високи на ръст и с по – голямо лично тегло.

         Настоящият състав не намери опора в това твърдение, тъй като в процесуалния закон законодателят е предвидил, като условие за това процесуално действие единствено лицето за разпознаване да бъде представено с три или повече лица, сходни с него по външност без да е необходима абсолютна идентичност  между тях /принципно невъзможно/, поради което не може да се приеме за състоятелен този аргумент на защитата. От друга страна при извършения разпит на пострдалата непосредствено преди проведеното разпознаване тя е била категорична, че ще разпонзнае нападателя си по формата на лицето и по очите, които според нея били специфични - „като котешки”. Същата е наблюдавала подсъдимия случайно и непосредствено след инцидента, като разпознавайки го  умишлено се е дистанцирала от него. Пред състава на първостепенния съд пострадалата отново е разяснила, че е познала подсъдимия по „…погледа, веждите, овалът на лицето, че  „в очите го гледах и не мога да ги забравя” и отново е потвърдила сигурността си че това беше момчето”. Поради това не се разколебава извода до който е достигнал първостепенният съд за авторството на деянието, а разпознаването е извършено законосъобразно и не е допуснато твърдяното от защитата на подсъдимия съществено процесуално нарушение.

         Не се споделя и другия аргумент на защитата, а именно, че не е бил установен предметът на престъпното посегателство у дееца, респ. по този начин не се доказвала вината му.

         Това възражение също както и предходното са били вече на вниманието на първоинстанционния съд, който е дал мотивиран отговор защо така изложени те не следва да се примат за основателни. В аналитичната си дейност първостепенният съд мотивирано е отбелязал, че кредитираните показания на пострадалата са били твърде обстойни, вкл. чрез опис на предмети без никаква стойност, като блистери с хапчета, ключове и др., поради което няма съмнение какъв точно е бил предмета на посегателство. Следва да се отчете и факта, че подсъдимият действително е задържан в един по – късен етап и съвсем естествено е в него да не бъдат открити вещите предмет на престъплението.

         Всичко изложено по – горе, респ. кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по категоричен начин обуславят извода за това, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, тъй като на 01.05.2015г. при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на стойност 518.85 лева от владението на М.А.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Приложената от подсъдимия физическа сила се е изразила в удар в гърба и в колената и издърпване на чантата от ръката на пострадалата. Деянието му представлява „опасен рецидив” по смисъла на закона и то извършено едновременно при условията на б.„а” и б.”б” на чл.29 ал.1 НК предвид обстоятелството, че подсъдимият е осъждан  многократно, вкл. и за тежко умишлено престъпление, като вече е търпял наказание „лишаване от свобода” ефективно и предвидените срокове в чл.30 НК не са изтекли. Престъплението е извършено с пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, преследвайки целта си - да се облагодетелства неправомерно.

         Досежно наложеното наказание на подсъдимия:

         За да наложи така определеното наказание на дееца в размер на ШЕСТ ГОДИНИ „лишаване от свобода”, съдът е отчел степента на обществена опасност на подсъдимия – висока, и на извършеното деяние – висока; От друга страна настоящият състав на АС – Варна намира, че първостепенният съд е проявил прекалено снизхождение при неговото отмерване предвид  изключително обремененото съдебно минало на дееца и предвид обстоятелството, че той е осъждан все за престъпления против собствеността на гражданите. Липсата на протест в тази насока и с оглед забраната за утежняване положението на дееца, прави корекцията чрез завишаване на размера на наказанието му невъзможна. Очевидно престъпленията против собствеността са се превърнали в начин за препитание за подсъдимия и налаганите до този момент наказания не са му подействали превъзпитателно и корекционно. Само ден, след като е бил освободен от затвора, той е пристъпил към реализиране на престъпното си деяние. С оглед изложеното въззивният съд намира, че така определеното наказание е максимално възможно наложеното и в този смисъл е справедливо и не следва да бъде коригирано.  

         Предвид на съображенията изложени до момента, въззивната инстанция счита, че като правилна и законосъобразна атакуваната присъда следва бъде потвърдена, включително и в нейната гражданска част. Гражданският иск е безспорно доказан по основание и размер, като вследствие на деянието пострадалата И. е претърпяла имуществена вреда в размер на 518.85 лева.

         Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Добрич, като правилна и законосъобразна следва бъде потвърдена. 

         При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

         Предвид изложеното и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд,

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №6/28.01.2016г. по НОХД №384/2015г. на Окръжен съд – Добрич.

        

         Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от уведомлението на страните.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: