Р Е Ш Е Н И Е  

 

№  98/01.06.2018 г.

 

Град Варна

 

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение,

на десети май година две хиляди и осемнадесета,

в открито заседание в следния състав:

              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА         

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар П.Паскалева

Прокурор С. Андонов

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВЧНД № 132 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ ОТ НПК.

 

Предмет на същото е определение № 98 на Окръжен съд - Добрич, по ЧНД № 43/2018г. по описа на същия съд, постановено на 19.03.2018г., с което по реда на чл.436 от НПК е оставена без уважение молбата на Т.Т.Т., ЕГН ********** за допускане на съдебна реабилитация във връзка с осъжданията му по НОХД № 93/1996г. по описа на РС – Ген. Тошево, НОХД № 374/2000г. по описа на РС – Балчик, НОХД № 100/1999г. по описа на ОС – Добрич.

Пред настоящата инстанция производството е образувано по жалба на адв. Ж. Ж. – процесуален представител на Т. Т., с която се иска отмяна на постановеното определение като неправилно, с аргументи за изтекъл срок за изпълнението на наложеното наказание „глоба“ – арг. от чл.82, ал.4 от НК. Защитата не оспорва липсата на репариране на вредите, причинени от престъпното деяние, но претендира, че този факт се дължи на обективна невъзможност, респ. налични са уважителни причини по см. на закона. Молбата е за допускане на съдебна реабилитация във връзка с осъжданията на молителя Т..

В съдебно заседание пред въззивния съд, процесуалният представител на инициатора на настоящото производство Т. Т.  – адв. Ж. Ж. поддържа молбата и моли за допускане на съдебна реабилитация поради наличие на всички изискуеми от закона предпоставки.

 

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, като подчертава, че липсват доказателства за възстановени имуществени вреди, както и че на съмнение следва да бъдат подложени аргументите, че това се дължи на обективна невъзможност. Моли за потвърждаване на постановения от ОС-Добрич съдебен акт като правилен и обоснован.

 

Съставът на АС-Варна, след като се запозна с материалите по делото и след преценка на доводите на страните намира, че жалбата е допустима, като по същество се явява неоснователна по следните съображения:

 

Правилно първоинстанционният съд - ДОС  е установил, че молителят Т. Т.  е осъждан три пъти:

-  с присъда по НОХД № 93/1996г. на РС– Ген.Тошево, влязла в сила на 19.06.1997г. за деяние по чл. 195, ал.1, т.3 и 5 от НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години;

 - с присъда по НОХД № 374/2000г. на РС– Балчик, влязла в сила на 09.10.2000г. за деяние по чл. 195, ал.1, т.3,4 и 5 от НК и е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от четири години;

- с присъда по НОХД № 100/1999г. на ОС - Добрич, влязла в сила на 09.10.2000г. за деяние по чл. 214, ал.2, т.1 и 2, вр. чл.213а, ал.2, т.1 и 4, вр. ал.3, т. 2 от НК и е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четиринадесет години, глоба в размер на 10 000 лв., както и конфискация на ½ част от мотоциклет „Сузуки 750“. От определеното му общо наказание по реда на чл. 23, ал.1 от НК - „лишаване от свобода” по НОХД № 100/1999г. на ОС – Добрич, молителят е бил освободен условно предсрочно, считано от 29.08.2008г., с изпитателен срок от 2 години, 9 месеца и 29 дни.

 

Възраженията на защитата за настъпила реабилитация, по отношение на наложеното акцесорно наказание „глоба“ е правилна. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК, при изпълнено наказание началният момент за сроковете по чл. 86 – 88а от НК съвпада с момента на изтърпяването му, следователно при неизпълнено – началният момент е този, от който наказанието става неизпълнимо. Когато възможността за изпълнението му е погасена след условно осъждане или условно предсрочно освобождаване, както изрично е посочено в  чл. 88а, ал. 3 от НК, срокът за реабилитация започва да тече от изтичане на изпитателния срок, а когато е погасена след изтекла давност – от края на давностния срок. Това означава, че в настоящата хипотеза, срокът за реабилитирането на осъдения е започнал от изтичане на изпитателния срок – 27.06.2011г.

Безспорно е, че по отношение на кумулативно наложеното наказание „глоба“ е налице изтекла погасителна давност досежно възможността то да бъде то изпълнено. От друга страна обаче, не може да не бъде отчетено, че по делото липсват доказателства за наличие на уважителни причини, които законът изисква тогава, когато осъдения не е заплатил наложената глоба.

 

Правилна е била преценката на ОС – Добрич, свързана с наличието и на другата изискуема предпоставка от разпоредбата на чл. 87, ал.1 от НК  - тази по т. 1 – молителят да е имал добро поведение. Последното се установява с оглед липсата на образувани срещу него наказателни производства, представени са и добри характеристични данни, както и доказателства за трудова заетост.

 

Обоснован е бил и направения извод на ДОС досежно липсата на третата изискуема от закона предпоставка по смисъла на т. 2, ал. 1 на чл. 87 от НК -  причинените имуществени вреди за умишленото деяние да са изцяло възстановени. От приложените по делото писмени доказателства, приобщени от първоинст. съд се установява, че срещу молителя няма образувани изпълнителни дела, както и че няма никакви задължения към Държавата. Липсата на подобни задължения обаче не означава, че молителят е възстановил причинените от него имуществени вреди в резултат на извършеното от него умишлено деяние, предмет на присъда по НОХД № 100/1999г. на ОС - Добрич –вредоносните последици възлизат на 70 000 /недоминирани!!!/ лева. Напротив, от материалите по делото е видно, че отсъстват каквито и да е било доказателства, че гореописаните вреди са били възстановени на пострадалото лице. От друга страна не са налични и доказателства за съществуването на някакви уважителни причини по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК, осъдения да не стори това: налице е само изтекла погасителна давност досежно възможността да бъде изпълнено наложеното наказание „глоба“, но този факт сам по себе си не представлява „уважителна причина” /по см. на ал. 2 на чл. 87 от НК/ за неизпълнение на това му задължение. Не съставлява уважителна причина и факта, че лицето не е имало възможност да встъпи в трудовоправно отношение, за да погаси своите задължения. От датата на влизане в сила на съдебния акт, до момента на постановяване на атакуваното определение е изминал срок, надвишаващ 10 години. За да може да се  възползва от предоставената му от закона възможност за съдебна реабилитация, молителят е бил длъжен да възстанови причинените вреди, резултат на умишлената му престъпна дейност. Бездействието на подс. във връзка с невъзстановяване на тези вреди, не може да му послужи като основание за черпене на права.

 

Всичко изложено по-горе налага извода за неоснователност на жалбата, респективно за правилност на определението ОС-Добрич – същото следва да бъде потвърдено, а искането на молителя за допускане на съдебна реабилитация по смисъла на чл. 87 от НК бъде оставено без уважение, поради което и на основание чл. 436, ал.3 от НПК настоящият състав на АС- Варна:

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 98 на Окръжен съд - Добрич, по ЧНД № 43/2018г. по описа на същия съд, постановено на 19.03.2018г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.