Р Е Ш Е Н И Е

                                             № 107/17.7.2014г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

         ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                            АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор ИСКРА АТАНАСОВА

След като разгледа докладваното от съдия Денева

ВНОХД №133 по описа за 2014 година

 

        

         Въззивното производство е образувано по протест но ОП-Добрич и по жалба на подс.С.С.М., чрез защитника си адв.Ю.Митков, против присъда на ОС-Добрич по НОХД №47/2013 г., постановена на 19.03.2014 г., с която подс.С.С.М. е бил признат за виновен и на основание чл.252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от четири години, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

         Съдът е отнел в полза на държавата сумата от 64 271,43 лв предмет на престъплението.

         Осъдил е подсъдимият да заплати направените разноски по делото.

         В с.з. представителят на АП-Варна не поддържа подаденият протест, като се аргументира за това и моли съда да потвърди присъдата на ОС-Добрич.

В с.з. назначеният служебен защитник по отношение на подс.М. поддържа така депозираната жалба на подзащитният и изцяло я подкрепя.

Подсъдимият изразява становище по същество на делото, като сочи, че според него не е извършил престъпление с извършените действия от него и не счита, че е извършил престъпление съставомерно по НК.

Съдът след преценка на целия доказателствен материал по делото, приет и от ОС-Добрич се установи от фактическа страна следното:

Подс.С.С.М. бил собственик на ЕТ „С.М. 98” със седалище и адрес на управление гр. София,  и като такъв осъществявал търговска дейност до 2000 г., а също бил управител и представител на „Тан-Си 2008” ЕООД със седалище и адрес на управление с.Рогачево, обл.Добрич, като осъществявал дейност в сферата на търговията с алкохолни и безалкохолни напитки и стопанисвал склад в гр. Балчик.

През периода 2004-2009г., като физическо лице, сам, а също със съпругата си, подс.М. изтеглил няколко банкови кредита. 

През процесния период 2004-2009г. подс.М. предоставил тридесет и два парични заеми на двадесет и шест лица срещу задължение предоставените суми да бъдат върнати с договорената лихва, както следва, подробно описани в мотивите на ОС-Добрич, безспорни и за настоящата инстанция.

В преобладаваща част от случаите, подс.М. отпускал паричните заеми, като при това бил оформян писмен договор с нотариална заверка на подписите, в който се вписвали данни за размера на получения заем, уговорената годишна лихва, размера на месечните погасителни вноски и срока за погасяване. Основно заемополучателите лично или чрез техни родственици погасявали задълженията чрез банкови преводи по сметки на подс.М. и „ПИБ” АД-клон Балчик и „ПИБ” АД-клон Добрич, а малка част от погасенията били извършвани и в брой, чрез лично предаване на подсъдимия. Договорираният лихвен процент в началото на инкриминирания период /2004г. – 2005г./ бил в размер на 15 процента, а от 2005г. - в годишен размер от 25 процента, като в единични случаи е имало отклонения от обичайно уговорената лихва.

От заключението на изготвената съдебно–счетоводна експертиза е видно и е установено, че за процесния период подс. М. е предоставил парични средства по договори за парични заеми в общ размер 177 576 лв., като платените месечни погасителни вноски са в размер на 204 325,50 лв., от които платени главници – 140 054,07лв., а платените лихви са в размер на общо 64 271, 43 лв.

 Фактическата обстановка е установена от показанията на всички разпитаните свидетели, значителна част от тях и заемополучатели, от приложните писмени документи- договори за парични заеми, извлечения и копия от банкови документи относно наличности и операции по банкови сметки, банкови справки за сметки на подс.М., заверени копия от общия регистър на нотариус Светлин Илчев с район на действие РС–гр.Балчик за периода от 01.01.2005г. до 19.01.2011г. и др. Възприетите фактически констатации не се оспорват от страните. Подсъдимият не е отричал да е предоставял парични заеми, напротив споделя и за други, предоставяни от него кредити, извън предмета на обвинението. Също твърдение излага и пред настоящата инстанция, като счита, че с така извършваните от него действия не е извършил престъпление съставомерно по НК.

При изложената фактическа обстановка съдът е приел за установено , че през периода 2004г. – 2009г. в гр.Балчик, гр.Враца и гр.Добрич подсъдимият С.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 252, ал. ІІ, пр. 2 във вр. с ал. І на с. чл. от НК.

 През периода 2004-2009г. в гр.Балчик, гр.Добрич и гр.Враца, от собствените си финансови средства подс.М. е предоставил на двадесет и шест български граждани тридесет и два кредита в общ размер 177 576 лв срещу задължение получените в заем парични суми да бъдат върнати с договорена лихва.  От тази си дейност подс.М. получил доход от лихви в размер на 64 271,43 лв. Конкретиката на казуса сочи, че са налице повече от три, а именно тридесет и два случая на предоставяне в заем на парични суми срещу насрещна материална облага /уговорени и получавани лихви/, т.е. заплащане на договорената лихва, което безусловно обосновава извод за системност на дейността, явяваща се и извършване по занятие, тъй като е реализиран приход от лихви в значителен размер. Или инкриминираните възмездно предоставени кредити могат да бъдат квалифицирани като осъществени по занятие банкови сделки /банково кредитиране/, които законът е поставил под разрешителен /лицензионен/ или регистрационен режим, без подсъдимият да е разполагал със съответното и изискуемо за това разрешение. Очевидно е, че подсъдимият не е бил субект от лимитативно изброените в Закона за кредитните институции субекти, разполагащи с правото да осъществяват по занятие кредитиране със собствени средства. Подсъдимият нито е бил регистриран като акционерно дружество, за да действа като банка с издаден лиценз и вписана в централния кредитен регистър, нито пък реализираната от него дейност съвпада с тази на заложна къща или взаимоспомагателна каса, спадащи под друг нормативно уреден режим.

Реализираният от подсъдимия общ доход от лихвите по инкриминираните кредити, предоставени без надлежно разрешително, се явява неправомерен, а имайки предвид размера му – 64 271,43 лв., следва да бъде определен и като значителен.

Предвид на горното и след като съдът отчете, че подаденият протест не бе поддържан от представителят на АП-Варна, счита че това е и правилното, тъй като той касае размера на наложеното наказание, като и настоящата инстанция счита, че така наложеното такова е съотносимо на степента на обществена опасност както на деянието, така и на извършителят.

Възражението на подсъдимият М. пред настоящата инстанция, че той не счита да е извършил някаква дейност недопустима от закона. Това не е така, тъй като дейността която той е извършвал по смисъла на закона е без разрешение-банкови, застрахователни или др. финансови дейности…за които се изисква такова разрешение ако бъде извършвано се наказва от закона на основание чл.252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК. Деянието е инкриминирано по алинея 2, тъй като той е придобил от тази си дейност е придобил значителни неправомерни доходи в размер на 64 271, 43 лв. Възражението на подсъдимият относно съставомерността на деянието е неоснователно, тъй като то е предвидено в НК като престъпление и е наказуемо.

Относно наложеното наказание съдът изрази становище, а и приема това на ОС-Добрич, както и становището на представителят на АП-Варна, че така наложеното наказание е съразмерно на вината на извършителя на деянието. Факта, че той не приема това за извършено престъпление е индиция, че той не е запознат със законодателството на Републи България , но това не го оневинява. Незнанието на закона не оправдава незнаещия е основен принцип в правото.

Правилно първоинстанционният съд е приложел разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като е приел, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство, а именно: изминалия продължителен период от извършване на деянието и налагането на наказанието, за което подсъдимият няма вина.

Въззивната инстанция приема за правилно не приложението на ал.3 на чл.55 от НК, поради финансова не възможност на подсъдимия.

Водим от горното съдът счита, че присъдата на ОС-Добрич е законосъобразна, правилна и обоснована, поради което същата следва да бъде потвърдена.

Съдът не констатира при направената служебна проверка на основание чл.313 и 314 от НПК процесуални нарушения, които да водят до извод на отмяна на постановения съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

 

                                     Р   Е   Ш   И

 

    ПОТВЪРЖДАВА присъда №10 на ОС-Добрич по НОХД №47/2013 г., постановена на 19.03.2014 г.                                                                             

             Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: