Р Е Ш Е Н И Е

 

145/28.7.2015г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на девети юли, година две хиляди и петнадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

Секретар: Г. Н.

Прокурор: Ст. Якимова

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД №133 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 40 по НОХД № 1629/2014г. по описа на същия съд, постановена на 07.04.2015г. е признал подс. Г.Б.К. за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 343, ал. 1, б. „в" от НК, за това, че 04.10.2014 г. в гр. Варна при управление на МПС, л.а. „Мерцедес С 200" с per. № В 1983 НХ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не избрал скорост на движение съобразена с характера и интензивността на движението за да бъде в състояние да спре пред предвидимо препятствие - наличие на пешеходец на разделителна ивица на пътното платно, по непредпазливост причинил смъртта на Б.Г. Ш.. На оссование чл. 54 от НК е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.343г от НК подс. К. е лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Със същата присъда подс. е признат за невинен по същото време и място да е нарушил разпоредбата и на чл. 116 от ЗДвП, като е бил оправдан по това му обвинение

Налице е произнасяне и по направените по делото разноски, като подс.К. е осъден да ги заплати.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби на:

 - ч.обвинител Г. Ш., чрез повереника му  адв. С. ***, останал недоволен от твърде занижените наказания, наложени на подс. Искането е за определяне на справедливо наказание, чрез отмяната на института на условното осъждане, респ. за ефективно изтърпяване на наказанието от подс. ;

- на подс. К., чрез защитника му адв. М. Р. – ВАК, в която се оспорва първоинстанционната присъда като необоснована, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание като явно несправедливо. В допълнително писмено изложение се развиват съображения по направените оплаквания, като се правят искания в три насоки: за отмяна на първоинст. съдебен акт и постановяване на нов, с който подс. бъде оправдан изцяло; за отмяна на първоинст. съдебен акт и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на обв. и неговия защитник; за изменение на присъдата чрез преквалифициране на деянието в такова по чл. 343а б”б” вр. чл. 343 ал. 1 б”в” от НК и налагане на наказание до законовия минимум или за приложение на чл. 55 от НК и замяна на наказанието „лишаване от свобода” с „пробация”.   

 

В съдебно заседание  пред АС – Варна подс. К. се явява лично и се представлява от редовно упълномощен от преди защитник.

Повереникът на частния обвинител поддържа депозираната жалба.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на двете жалби, като моли за цялостно потвърждаване на първоинст. съдебен акт. 

Защитникът на подс. К. оспорва жалбата на  обвинител и поддържа доводите, наведени от подс. в депозираната срещу присъдата жалба и допълнението към нея.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. К. заявява, че съжалява за случилото се, като пояснява, че не е искал да нарани никого и моли да бъде оправдан изцяло.

 

След преценка на доводи на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че така подадените срещу присъдата жалби са неоснователни по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ОС-Варна е проведено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, т.к. подсъдимият и неговия защитник са направили искане да не се провежда разпит на конкретно изброени 6 свидетели /Г.Б.Ш., И.Г.Ф., С.Т.Ф., И.С.Д., С.Д.Е., А.Н.Я. и Д.П.С./. При констатиране на това искане, респ., че при постановяване на съдебния акт непосредствено ще се ползва съдържанието на протоколите за разпит на тези свидетели, тъй като същите са извършени при условията и реда, предвидени в НПК, както и след преценка на всички доказателствени източници, събрани по делото и относими към предмета на доказване, Варненският  окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Г.Б. е водач на МПС, категория „В,АМ„ издадено на 21.08.2008г. За периода 2009г-2014г. е наказван  пет пъти по административен ред за нарушения на ЗДвП с наказателни постановления и четири пъти с фишове. Към датата на извършване на деянието - 04.10.2014г притежавал и управлявал л.а марка "Мерцедес", модел "С 200" с рег.№ В 1983 НХ, тъмно син металик.

На 04.10.2014 г. около 18.30 часа св. И.Ф. поканила на гости брат си - пострадалия Борис Ш.,***.  Домът на св. Ф.а се намирал също в гр. Варна, но на ул. Страхил Войвода" № 18. Съпругът й – св. С. Ф. не знаел за това обстоятелство и по това време бил работа в притежавания  от него снек-бар „Кокер“ на ул. „Константин Величков“  № 21. Около 19 часа, пострадалият Ш. посетил заведението на Ст.Ф., където изпил две бири „Каменица” и тогава споделил, че ще посети домът им, като напуснал заведението около 20.00 часа. Към 20.30 часа св. Ф. затворил заведението и се отправил към кръстовището на бул.”Сливница” и ул.” Отец Паисий”. Изчаквайки да пресече, св.Ф. видял постр. Ш. на отсрещния тротоар по диагонал, и решил, че той отива в компютърна зала „ДУМ” находяща се в една и съща сграда със заведението „Гарден”, разположена на ъгъла на двете улици / бул. „Сливница” и„Отец Паисий"/. След светването на зелен сигнал Ф. продължил движението си в посока центъра на града и малко по-късно, обръщайки се назад, отново видял пострадалия да върви по тротоара в посока центъра и помислил, че явно е тръгнал към домът им, находящ се на следващата пресечка - ул. „Страхил войвода“.  Междувременно, подс. К. управлявал лекия си автомобил „Мерцедес С 200" с per. № В 1983 НХ по бул.”Сливница” посока центъра на града в лявата лента за движение със скорост от около 48 км/ч  В неговото платно за движение /пред и зад него/, както и в двете ленти на насрещното платно за движение на бул.”Сливница”, които били отделени с затревена площ, нямало движещи се автомобили.  При последното си обръщане с поглед към постр. Ш., св. Ф. видял, че той вече бил пресякъл  лентите за движение на бул. ”Сливница”, посока изхода на града и че стои на затревената площ, отделяща платната за движение в двете противоположни посоки. Приближавайки кръстовището на ул.”Отец Паисий” с бул.”Сливница”, подс. К. преминал през него на зелен светофар, запазвайки скоростта на движение и лентата, в която се движел и едва тогава , видял Ш. да стои на разделителната ивица. Движението на подс. през кръстовището било възприето от намиращите се на около 15м. преди кръстовището на десния тротоар на бул.”Сливница” в посока ул.”Отец Паисий” свидетели И.Д. и С.Е.. В този момент постр. Ш. се затичал да пресече лентите за движение в посоката /от ляво на дясно спрямо нея/, в която се движел под. К.. Последният извил волана на ляво и задействал спирачната система. Шума от спирачките бил възприет от свидетелите Ф., Д. и Е., които се обърнали в посока шума. Въпреки предприетата спасителна маневра от подсъдимия, той ударил пресичащия Ш. с предната дясна част на автомобила. С обръщането си свидетелите Ф., Д. и Е.  видели, как тялото на Ш. прелита над автомобила и пада на земята, а малко след това и спирането на автомобила. Св. Ф. се обадил на съпругата си, като я предупредил за възможен фатален изход от катастрофата, която току-що видял. Междувременно възприел поведението и на подсъдимия, който излязъл от колата и се привел към тялото на пострадалия, след което го изтеглил, като го  положил на затревената площ. Действията му били възприети и от свидетелите А.Я. и Д. С., които били в домовете си, разположени в близост до мястото на произшествието. Веднага след като изтеглил тялото на Ш., подсъдимият изпаднал в паника и хукнал към задния двор на магазин „СБА", находящ се в близост до мястото на инцидента. Св. Ф. тръгнал след него, но видял, че той е преследван и от други минувачи, двама от които били  свидетелите Д. и Е.. В преследването участвали и две неустановени по делото лица и с техните усилия Д. и Е. преградили пътя на подсъдимия и Е. го посъветвал да се върне на произшествието, което той изпълнил. През това време Ф. се върнал до домът си и заедно със съпругата си И.Ф. с автомобил отишли до мястото на инцидента, като преди това Ф. звънял на тел.112 от където разбрал, че други граждани са се обадили. Няколко минути по- късно пристигнал екип на „Спешна помощ” и Ш. бил откаран в МБАЛ „ Св. Анна” - Варна, където починал около 23,30ч. На мястото на ПТП бил извършен оглед на местопроизшествие. 

Съгласно заключението по СМЕ, причината за смъртта на Б.Г. Ш. е тежка травма в областта на шията - изкълчване между основата на черепа и първи шиен прешлен с тежка контузия на мозъчния ствол, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в същата област и последвалият възходящ оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор; при микроскопското изследване на хистологични препарати от вътрешни органни части се установява: контузия на мозъчния ствол, оток на мозъка, субарахноидални хеморагии в областта на мозъчния ствол, контузия на бели дробове, вдишана кръв в белите дробове, оток на белите дробове, енфизем, паренхимна дистрофия на черен дроб, хроничен хепатит. Облагоприятстващо значение за смъртта имат и констатираните контузия на белите дробове и разкъсване на тънкото черво и чреводържател и развилият се в тази връзка излив на кръв в коремната кухина и задперитонеален хематом. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на десния долен крайник, гръдния кош, с последващо внезапно, форсирано разгъване в областта на шията.Установената концентрация на етилов алкохол съответства на гранична лека-средна степен на алкохолно повлияване, при което са налице нарушения в координацията на движенията, адекватната преценка на собствените постъпки и околната действителност и други. Установена  е концентрация на етилов алкохол в кръвта -1.09%о и в гръбначномозъчна течност - 1.55%о, съответстваща на гранична лека-средна степен на алкохолно повлияване, при което са налице нарушения в координацията на движенията, адекватната преценка на собствените постъпки и околната действителност и други. Вещото лице е дало изрично пояснение в съдебно заседание досежно установена концентрация на алкохол  от гръбначно мозъчната течност и в кръвта на пострадалия  - същата се дължи на това, че към момента на произшествието, постр. е бил във фаза на излъчване, при която концентрацията в кръвта започва да намалява, а в гръбначно мозъчната течност и урината се увеличава. В конкретния случай урина не е изследвана, т.к. не е била установена такава.

Заключенията по САТЕ /първоначална от досъд пр-во и назначената допълнителна такава от първоинст. съд / установяват следните обстоятелства:

- скоростта на лекия автомобил управляван от  подсъдимия е била 48,125 км./ч или 13,37 м./сек.;

- дължината на опасната зона при тази скорост и реакция на водача от 1 сек. е 31,08 м., а при 1,2 сек. е 33,76 м.;

- пряката видимост към мястото на удара е не по малко от 180-200 м;

- мястото на удара се намира от вторите колонки на светофара по посоката на движение към центъра на града по бул.”Сливница на 19,9 метра;

 - отстоянието на автомобила от мястото на удара, според местоположението на пострадалия при скорост 48,125 и при бърз ход на пострадалия  е 14,802 метра без алкохол и 22,20 метра с алкохолно повлияване;

 Според експерта причината за допуснатото ПТП е неспиране на управлявания от подс. л.а. при възникналата опасност за движението.

 

Въззивната инстанция констатира, че по реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина. Установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да достигне до тези фактически изводи, ВОС е направил много задълбочен и обстоен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най-вече заключенията по изготвените САТЕ  и с гласните доказателства – свид. показания и обясненията на подс., както и с изготвените протоколи за огледи, скица и фотоалбум.  Подробно обсъждайки най - вече заключенията по САТЕ /съпоставяйки поотделно различните параметри, имащи значение за правилното установяване на фактическите обстоятелства/, първоинст. съд е достигнал до правилни изводи относно спорните въпроси, като е изяснил каква е била скоростта на движение на ЛА, управляван от подс. К., скоростта на движение на постр., както и опасната зона за спиране. По категоричен начин е установено, че ЛА, управляван от подс. К. е бил технически изправен, че същият се е движел с разрешена от закона скорост -  48,125 км./ч в добре осветен от уличното осветление участък; че в района преди кръстовището с ул.”Отец Паисий”  и след него не е имало никакви препятствия, които да са ограничавали видимостта  в пътния участък и същата е била не по-малко от 180м; че няма данни пострадалия да е бързал, т. е. същият се е движел с нормален ход, както и че е бил между лека и средна степен на алкохолно опиване; че пострадалия е попаднал в зоната на пряка видимост за подсъдимия от 180 м. преди мястото на удара, т. к. се е намирал на разделителната затревена площ между двете платна за движение и е престоявал за кратко.

 На база на правилно установената фактология по делото, ВОС е достигнал и до законосъобразни правни изводи – подс. К. е осъществил  е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 343 ал. 1, б. "в" от НК, т. к. е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 пр. 1 от ЗДвП, вменяваща му да предприеме намаляване на скоростта, като я доведе до степен, отговаряща на характера и интензивността на движение, за да бъде в състояние да спре пред предвидимо препятствие - наличие на пешеходец на разделителна ивица на пътното платно. И двете задължения са били технически възможно да бъдат извършени, т. к. пострадалият е попадал в зоната на пряка видимост от 180 метра - бил е на затревената разделителна площ, /само по себе си което е необичайно място за престой на пешеходци/ и се явявал предвидимо препятствие за безопасността на движението. Въпреки това подс. К.  е продължил движението си с непроменена скорост, навлязъл е на зелен сигнал на светофарната уредба и едва когато пострадалият е навлязъл в лентата му на движение, първо предприел спасителна маневра в ляво, а след това вече е  задействал спирачната система. Действията на подс. са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат  - смъртта на Борис Ш.. Смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на причинени тежки, несъвместими с живота увреждания, получени от предизвиканото ПТП. Въпреки твърденията на защитата на подс.К. за оказана помощ на постр. след деянието, по безспорен и категоричен начин е установено, че след деянието подсъдимият не е оказал такава, нито е извършил подобни или наподобяващи такива действия. Изваждането на тялото изпод колата и оставянето му на разделителна площ не могат да се квалифицират като „оказване на помощ на пострадал”. Напротив, последващите действия на подс. с напускането на местопроизшествието, по недвусмислен начин сочат на извода, че той е нямал никакво намерение да окаже  помощ /като се обади например на „Бърза помощ”/. Всъщност реакцията на свидетелите Д. и Е., последвали го веднага след напускане на ПТП, са го мотивирали да се върне на местопроизшествието, въпреки първоначалните му намерения да избяга. Поради това и искането за преквалифициране на деянието в такова по чл. 343а от НК се преценява като неоснователно.

Липсват законовите изисквания за приложението на чл. 15 от НК, каквито са вижданията на защитата на подс. К., респ. за отмяна на първоинст. съдебен акт и постановяване на нов от въззивната инстанция с признаване на подзащитния му за невинен, поради това, че деянието се явява „случайно”: както бе отбелязано по-горе, опасността за водача не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това. Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение, т. к.  е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие.

Деянието е извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост, тъй като подсъдимият не е искал настъпването на съставомерния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди.

Правилно и обосновано ВОС е преценил, че не е налице отделно нарушение на чл. 116 от ЗДвП , предвид бланкетния й характер, с оглед на което и законосъобразно е оправдал подс. по него.

 

Пред настоящата инстанция, както впрочем и пред първоинст. съд, защитата на подс. К. е направила редица възражения в процесуален и материалано-правен аспект, които обаче се преценяват и от въззивния съд като неоснователни и безпочвени. Следва да се отбележи, че ВОС много обстойно и подробно им е дал отговор, тези му съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради това и ще бъдат само маркирани, /за да не се преповтарят отново/:

- не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с изискванията на нормата на чл. 246 от НПК, на които трябва да отговаря обвинителния акт. Този въпрос е бил обект на обсъждане и преценка по реда на чл. 342 вр. чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК от друг състав на АС-Варна, който в съдебния си акт /определение № 24/12.02.2015г/ изрично е приел, че няма „…неяснота на възведеното обвинението по отношение на извършените от обвиняемия нарушения на ЗДвП и момента на възникване на непосредствената опасност за движение, от която неяснота да следва и невъзможност за адекватна защита”. В контекста на цитираното от защитата ТР№ 2/ 2002г. на ОСНК на ВКС, и настоящия състав на АС-Варна не констатира такива нарушения, явяващи се  съществени и осуетили възможността подс.  да разбере в какво е обвинен: в обв. акт са посочени всички  съставомерните признаци на деянието – описано е подробно изпълнителното деяние, както и че е виновно  нарушена разп. на чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, начина на извършване на деянието /в това число и времето и начина на възникване на непосредствената опасност за движение и поведението на пострадалия/, механизма на настъпване на ПТП, настъпилите последици и причинно-следствената връзка между последните и виновно извършеното деяние.

- интерпретацията на нормата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, която прави защитата не може да бъде споделена, т. к. от една страна, тя противоречи на духа и логиката на законодателя, вложени в разпоредбите на ЗДвП, от друга - на константната практика на ВКС на РБ. От доказателствените източници е установено, че на мястото на удара е нямало обособена пешеходна пътека, както и остров на платното за движение, на който пешеходците да изчакват пристигането на превозните средства от редовните линии за обществен превоз, нито пък пострадалия  е бил „пешеходец, изчакващ обществения транспорт”, за да се твърди от защитата, че опасността не е била „предвидима”, а внезапна за водача! Наличната „островна зона” е била предназначена единствено и само за разделяне на платната за движение, но не е била разрешена за пребиваването на пешеходци. Хипотезата на чл.20, ал.2 пр. 1 от ЗДвП /в случая нарушена от подс./ създава за водача на МПС задължение за движение със скорост, съобразена с примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. От това следва, че водачите са  информирани предварително и се предполага възможността водачите да преценят скоростта си и дали да продължат движението си за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В контекста на изложеното и установеното по делото и настоящата инстанция приема, че постр. Ш. не се е намирал на място, на което му е разрешено да пребивава, т. е. явявал се е „предвидимо препятствие” за подс. К.. Постр. е бил насочен към лентата му за движение, с което ясно и демонстрирал намерението си по отношение на крайната цел -  да пресече и това платно за движение, въпреки това подс. не променил скоростта си на движение до такава, че да спре при наличната опасност за движението, каквато несъмнено е намиращия се на пътното платно пресичащ пешеходец. Безспорно и пострадалият пешеходец има принос за настъпилия вредоносен резултат, тъй като е навлязъл на платното за движение без да се съобрази с разпоредбите на чл. 113, ал.1 от ЗДвП.

 

Основното оплакване на жалбоподателя – ч.обвинител е досежно отложеното по реда на чл. 66 от НК наказание „лишаване от свобода” , с доводи за явна несправедливост и искане за отмяна на института на условното осъждане. Съставът на въззивната инстанция не намери опора в това твърдение: Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ всички смекчаващи отговорността обстоятелства, сред които - чистото съдебно минало и оказаното съдействие за разкриване на обект. истина, добрите характеристични данни, съпричиняването на вредоносния резултат от страна на постр.; както и отегчаващите такива  - лоша дисциплина като водач на МПС, за което е санкциониран по адм. ред по ЗДвП и опита му да напусне произшествието. От друга страна, правилно е отчетена високата обществена опасност на деянието и ниска такава за дееца. Изложеното е обусловило правилно индивидуализиране на наказанието, при превес на смекчаващите обстоятелства в размер на две години лишаване от свобода, Същото е относимо и досежно кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС, в случая за срок от 2 години. С оглед на изложеното, претенциите за завишаване на наказанието са абсолютно неоснователни и в разрез с установеното по делото, както и с обективните и субективни характеристики на стореното, а също и с данните за дееца. Така определеното наказание не следва да се изтърпява ефективно от подс. К. – той е млад човек, характеристичните данни за него са добри, продължава професионалното си обучението и не е обществено оправдано и целесъобразно за действителното му поправяне той да го търпи ефективно. Отложено с максимален изпитателен срок от 5 години, същото се явява адекватно и ще обезпечи целите на специалната и генерална превенции.

Изложеното е относимо и досежно искането на защитата на подс. за намаляване на наказанието с приложението на разпоредбата  на чл. 55 от НК. Така изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не представляват многобройни такива, нито са от категорията на изключителните такива, които закона свързва с тази привилегирована норма за определяне на наказанието.

 

Възоснова на изложеното по-горе, въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на ВОС не страда от пороци по смисъла на чл. 313 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за отменяването й или изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК същата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

 Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК,  ВАРНЕНСКИЯТ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 40 на Окръжен съд-Варна по НОХД 1629/2014г., постановена на 07.04.2015г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.