Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  202/14.11.2018 г.

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На тринадесети септември

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

 

Секретар: С. Дичева

Прокурор: Пл. Костадинов

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВНДОХ № 133 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

Силистренският окръжен съд, с присъда № 5 по НОХД № 216/2017г. по описа на същия съд, постановена на 12.03.2018г. е признал подсъдимите:

 

1.           Р.С.А. за ВИНОВЕН  в това, че:

 

        - на 16.02.2016 г„ в землището на с. Васил Левски, обл. Силистра, в съучастие като съизвършител с подс. Ж.П.И. ***, чрез използване на технически средства- окомплектован металдетектор марка „Minelab“, мод. GPX5000, със сер. № 40432515059, с 2 бр. търсещи бобини (с диаметър 440мм., със сер. № 40466000195 и с диаметър 275 мм. със сер.№ 4043251505928261) и 2 бр. прави лопати, без съответно разрешение е търсил археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и чл.55 ал.1 т.1 вр чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от  шест месеца;

- на 16.02.2016г., в дома си в с. Чернолик,  обл. Силистра, ул. "Иван Вазов" №21, държал повече от три археологически обекти - общо четири /ОБЕКТ II.8.4. - Бронзова фибула двуспирална „латенска" - III -1 в.пр.Хр.; ОБЕКТ II.8.1, 2, 3. - Три броя бронзови върхове за стрели - IV - II в.пр.Хр./, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - Наредба № Н- 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на за идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание  чл. 278, ал. 6, предл. трето от НК и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание  ПРОБАЦИЯ, при следните  пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, 2 и 6 НК - :1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца, с периодичност два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за една година, като го е оправдал, за това, че по същото време и място е държал  ОБЕКТ II.7. - Бронзова римска монета - II - III в. 

         

На основание чл.23 ал.1  НК е определено  общо най - тежко наказание измежду наложените такива, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

Подс. Р.А. е признат и за НЕВИНЕН в това, че:

 

- на 16.02.2016 г., в дома си в с. Чернолик, обл. Силистра, ул. "Иван Вазов" №21, противозаконно е държал оръдия - 1 бр. окомплектован металдетектор „MINELAB SAFARI", със сериен № 40424505548 с търсеща бобина (с размери 280 мм../265 мм.) и сериен № 40481512032 с батерии, както и 1 бр. сонда за металдетектор „MINELAB" - „MONO COMMANDER", с диаметър 275 мм. и сериен № 40464525805 и 1 бр. сонда за металдетектор марка „S.E.F." „Coil“ "DETECH" с размери: 380 на 310 мм., със серен № 74083, за които знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.304 НПК е бил оправдан по обвинението по чл. 277а, ал. 7 от НК;

 

- на 16.02.2016 г., в гр. Алфатар, обл. Силистра, в л.а. „Форд Ескорт" с per. № СС 0376 АС, държал 2бр. археологически обекти- Фрагмент от бронзов пръстен- X - XII в. - ОБЕКТ III. 1. и Бронзова домонетна форма във формата на стреличка-VII - VI в.пр.Хр. – ОБЕКТ III.2., които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - Наредба № Н- 3/03.12.2009г. за реда за извършване на за идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по обвинението по чл.278 ал.6 предл. първо от НК.

 

2.           Подс. Ж.П.И. за ВИНОВЕН  в това, че:

 

- на 16.02.2016 г., в землището на с. Васил Левски,  обл. Силистра, в съучастие като съизвършител с Р.С.А.,***, чрез използване на технически средства - окомплектован металдетектор  марка „Minelab“, мод. GPX5000,  сер.№ 40432515059, с 2 бр. търсещи бобини (е диаметър 440 мм., със сер. № 40466000195 и с диаметър 275 мм. със сер.№ 4043251505928261), слушалки и 2 бр. прави лопати, без съответно разрешение търсил археологически обекти, поради което и на основание  чл. 277а, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр.  чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 55 ал.1 т. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от  шест месеца;

 

- на 17.02.2016 г. в дома си, находящ се  в гр. Силистра, ул. "Петър Мутафчиев" № 83, ет.6, ап.16 и в прилежащо избено помещение държал повече от три археологически обекта - общо 15 бр. обекти, а именно:

ОБЕКТ IV.2.1. Бронзов залитък от ножче - XII - XV в.

ОБЕКТ IV.7. Бронзов пръстен - XVIII - XIX в.

ОБЕКТ IV.10.1. Керамично съдче изработено на ръка най-вероятно бронзова епоха - II -1 хил.пр.Хр.

ОБЕКТ IV. 12.2. Връх на желязно копие - VIII - XII в.

ОБЕКТ IV. 12.3-5. Три броя железни върхове за стрели, двете от които с листовидна форма на острието, а третата - тип „трипера" - XII-XIII в.

ОБЕКТ IV. 12.6-9. Четири броя железни сечива - един брой косер, два броя наралници и един брой брадвичка с обща датировка VIII - XII в.

ОБЕКТ IV. 12.12. Желязна фибула- II - IV в.

ОБЕКТ IV. 12.17. Желязна шпора - XII - XIV в.

ОБЕКТ IV. 12.13-14. Два броя железни стремена - XII - XIII в., които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл.278 ал. 6,  предл. трето от НК и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание ПРОБАЦИЯ, при следните  пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, 2 и 6 НК: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца, с периодичност два пъти седмично; 2.задължителни периодични срещи с пробационен служител  за срок от седем месеца; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за ЕДНА година, като го е оправдал за това, че по същото време и място държал   ОБЕКТ IV. 1. Билонова монета на цар Иван Шишман (1371 - 1395).    

 

На основание чл.23 ал.1  НК е определено  общо най - тежко наказание измежду наложените такива, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

Подс. Ж.И. е признат и за НЕВИНЕН в това, че:

 

- на 16.02.2016 г., в с. Васил Левски, обл. Силистра, държал археологически обекти - два /2/ броя железни върхове на стрели - едната с плоско сечение на острието - IX - XII в. (ОБЕКТ 1.1.), другата от типа „лястовича опашка" - V - XIII в. (ОБЕКТ 1.2.), които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - Наредба  № Н- 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 278, ал. 6, предл. първо от НК;

 

- на 17.02.2016 г., в гр. Силистра, в таванско помещение, прилежащо към жилището му в гр. Силистра, ул. "Петър Мутафчиев" №83, ет.6, ап.16, противозаконно държал оръдие - 1 бр. окомплектован металдетектор „VIKING 5", „Rimatron", „Серия 2" с търсеща бобина, за което знае, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 277а  ал. 7 от НК. 

 

С присъдата, съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е постановил предмета на престъплението по чл. 277а ал. 3 от НК и по чл.278 ал.6 НК и, на основание чл.278а ал.7 във вр. с чл.53 ал.1 б.”а“ и „б” НК да се отнеме в полза на държавата, след влизане на присъда в сила, като археологическите обекти, за които не са повдигнати обвинения - да се предадат на РИМ, а тези, които не са предмет на обвинението и притежаването им не е забранено от закона, след влизане на присъдата в сила да се върнат на двамата подсъдими.

 

Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

 

По същия обвинителен акт пред АС-Варна веднъж вече е било образувано въззивно производство - ВНОХД№ 105/17г, по което с решение № 190/14.07.2017г са били отменени присъда №38/28.11.2016г на ОС-Силистра и  определение №25/29.01.2016г, постановени по НОХД №211/16г по описа на ОС-Силистра и делото е било върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.

 

Настоящото въззивно производство е образувано по протест на прокурор при ОП-Силистра и жалби от двамата подсъдими чрез процесуалния им представител – адв. М. Я. ***/.

 

В протеста и допълнението към него са развити съображения за неправилност на присъдата в две насоки: по отношение на материалния закон - досежно оправдаването на двамата подсъдими по първоначално възведените им обвинения за деянието по чл. 277а ал. 7 от НК и частичното – по чл. 278 ал. 6 пр. „първо“ от НК; по отношение наложеното наказание по реда на чл. 55 от НК и в частност, на разпоредбата на ал. 3 – неналагането на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ за деянията по чл. 277а ал. 3 и чл. 278 ал. 6 предл.“трето“ от НК. Прави се искане за отмяна на първоинст. съдебен акт в тази му част и признаване на двамата подсъдими за виновни по първоначално възведените им обвинения с налагане на наказания, предложени в хода на съдебните прения пред ОС-Силистра, както и за налагане на кумулативно предвидените наказания глоба с присъединяването им  към общо определените наказания по чл. 23 от НК.  

В бланкетната обща жалба на защитника на двамата подсъдими – адв. М. Я. ***/ се прави оплакване за неправилност на така постановената присъда в осъдителните й части в две насоки – за допуснати в хода на наказателното производство съществени процесуални нарушения и за нарушение на материалния закон, с искане за отмяната и постановяване на нова, с която двамата подсъдими А. и И. бъдат признати изцяло за невинни по предявени им обвинения.

 

Пред състава на въззивната инстанция представителят на апелативната прокуратура поддържа частично протеста, като счита, че :- подс. А. следва да бъде осъден за деянието по чл. 278 ал. 6 предл. „първо“ от НК за държане в лекия си автомобил на 2 бр. археологически обекти /фрагмент от бронзов пръстен и бронзова домонетна форма във формата на стреличка/; - подс. И. следва да носи отговорност за деянието по чл. 277а ал. 7 от НК за държане на метал- детектор Rimatron,  за който е знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти. В останалата му част протеста не се поддържа, като се излагат аргументи в насока на правилност на първоинст. съдебен акт.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция двамата подсъдими А. и И. се явяват лично, представляват се и от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и доразвива доводите си : 1. по отношение на твърденията за допуснати в хода на наказателното производство съществени процесуални нарушения се излагат съображения по отношение действията на първоинст. съд и в частност, непровеждане на разпоредително заседание по реда на чл. 248 от НПК при повторното разглеждане на делото, с оглед влезлите към него момент в сила изменения в НПК; 2. заявява липса на обективна и субективна съставомерност в действията и поведението на подзащитните му, с оглед приложения от първоинст. съд материален закон с твърдения, че подсъдимите са имали намерение само да изпробват уреда „Minelab“, а не да търсят археологически обекти; от друга страна, че намерените в домовете им културно-исторически ценности са такива само във формалния смисъл на думата, а на практика, нямат абсолютно никаква стойност и показателно за това е мястото, където са намерени при извършеното претърсване.     

 

В последната си дума пред настоящата инстанция двамата подсъдими А. и И. заявяват, че не се признават за виновни и молят да бъдат оправдани.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че протестът и въззивната обща жалба са подадени в срок и са допустими. По  същество протестът се преценява като частично основателен, а жалбата на двамата подсъдими като неоснователна по изложените по долу съображения.

 

От събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното:

Подсъдимите Р.А. и Ж.И. се познавали помежду си, т. к. и двамата били членове на Федерацията по металдетектинг. Членската карта на подс.А. била с валидност за 2015г., а тази на подс.И.- за 2015-2016 година.

Сутринта на 16.02.2016г. подс. И. се видял на кафе със св.Красимир Д., който живеел в САЩ и в процеса на разговор му предложил да се разходят сред природата. Междувременно той провел разговор с подс. А., предлагайки му да се присъедини към тях, като вземе уреда си - металдетектор Minelab  GPX5000. С автомобила на подс. И., марка КИА - Спортидж", с per. № СС 3764 МС двамата със св. Д. тръгнали за гр.Алфатар, откъдето трябвало да вземат подс.А.. Последният ги чакал с автомобила си на главният път. Преди да се качи в колата при тях, подс. А. взел със себе си металдетектора, след което заедно потеглили към село Васил Левски. Преди влизане в селото, до гора с млади дървета, подс. И. спрял автомобила и след като излезли от него, двамата подсъдими И. и А. изкарали металдетектора от калъфа, сглобили го и го включили. Докато подс.И. настройвал апарата, св. Д. с подс. Р. разтоварили и лопатите. След като настроил уреда, подс.И. започнал да търси и малко след това се получил сигнал, при което подс. А. копнал на около 10см в почвата и открил 1 стреличка, разширил периметъра и открил още една такава. Докато подс. И. ги разглеждал, вторият подсъдим му казал да ги изхвърли, а междувременно св. Д. го попитал, какво смята да прави с тях. И. им казал, че ще ги предаде в музея. След това тримата обядвали, разхождали се, наслаждавайки се на природата. В един момент подс.И. отново включил апарата, но не открил нищо. Докато се разхождали, св.Д. открил и едно сърпче, което прибрал в джоба си. Тримата останали в тази местност до около 16.00 часа, след това прибрали оборудването в калъфите и потеглили по обратния път.

Междувременно, около 12.00 часа, в ГПУ-Силистра постъпила информация за лица, извършващи нерегламентирана иманярска дейност в землището на с. Васил Левски и по този повод била сформирана оперативна група от служители на гранична полиция - св.Банчев и св.П.. Когато автомобила на подс. И. излязъл на главния път, в 17.05 часа те го спрели за проверка. В МПС били двамата подсъдими А. и И., както и св. К.Н.Д.; установено било наличието на 1 бр. окомплектован металдетектор MINELAP GPX 5000, поставен в специален омекотен калъф, със захранваща батерия, слушалки, кабел и 2бр.антени, 2 бр. прави лопати,  1 бр. кирка и 1 бр. брадва, 2 бр. железни стрели с видимо старинен произход и 1 бр. желязно сърпче. Двамата подсъдими и свидетелят били съпроводени от полицейските служители до управлението.

С протокол от 16.02.2016г. подс. И. доброволно предал установените в автомобила му вещи – 1 бр. лопата, 1 бр. кирка и 1 бр. брадва; 2 бр.железни стрели с видимо старинен произход; 3 бр.бележки за настройка на металдетектор; договори и фактури за покупки на металдетектори.

С протокол от 16.02.2016г. подс.А. предал доброволно закупения от него на 27.06.2013г. за сумата от 7040лв металдетектор Minelab GPX5000 /ведно с фактура №386/27.06.2013г. за закупуването му/, в комплект със захранващ кабел, батерия, слушалки, антени и 3 калъфа.

С протокол от 16.02.2016г. св.Красимир Д. предал доброволно едно метално сърпче.

Същият ден, на 16.02.2016г. било извършено  претърсване и изземване в дома и прилежащите му помещения на Р.С.А. ***. Били открити и иззети: самоделен детектор/об.1/ поставен върху легло в стая; от тайник в пода са иззети 2бр. сонди-об.2 и 3; самоделен детектор с бубина, поставени в брезентова мешка-об.4; до гардероб  в спалня, в тъмен сак е открит и иззет металдетектор „MINELAB SAFARI“, с бубина и батерии-об.5; в същата стая в кутии били намерени и иззети фактури, ръководство за промиване на самородно злато и списания-об.6; в друга стая, от шкаф над леглото е иззета монета-малък диск-об.7; от съседен шкаф, от стъклена чаша-5 елемента-об.8. Последните предмети представляват: бронзова римска монета, която подсъдимия е намерил на тавана, във войнишки сандък, при събарянето на старата къща през 1993г.; бронзова фибула двуспирална латенска и 3бр. бронзови върхове на стрели.

Намереният металдетектор „MINELAB SAFARI“ бил собственост на подс.И., който той закупил на 01.07.2015г.  за сумата от 1390лв,  но  го оставил на съхранение в дома на подс. А., за да не разбира съпругата му, че е изхарчил пари за подобен предмет.

На 16.02.2016г. подс.А. предал доброволно и самоделен металдетектор, със сонда, с единична слушалка и акумулаторна батерия, държан в неработещото му шивашко ателие в Дулово.

Същият ден на 16.02.2016г.  бил проверен и ползвания от подс.А. ЛА „Форд Ескорт“ с рег.№СС0376АС, паркиран в гр.Алфатар, в който до скоростния лост били открити 2 предмета със старинен вид. С протокол от 17.02.2016г. подс.А. предал доброволно на разследващите органи тези предмети, описани като връх на стрела, а другият - част от пръстен, представляващи всъщност бронзова домонетна форма във формата на стреличка и фрагмент от бронзов пръстен. Тези предмети подс.А. е намерил в нивата си 2-3 дни преди това.  

На 17.02.2016г. било извършено претърсване и изземване в жилището и прилежащите му части на подс. Ж.П.И., на адрес ***., при оето били открити и иззети: от найлоново пликче със съвременни монети, поставено в чекмедже на работна маса в хол, предмет, наподобяващ старинна монета-об.1; от картонена кутия с елементи и кабелчета предмет с листовидна форма и метална плетеница синджир-об.2; об.3; книга „Монетосечение на Кабиле“, топографски карти на различни населени места, вкл. за с.Васил Левски; об.4- списания и брошури; об.5-ръководства за експлоатация за металдетектори, брошури; об.6-саморъчна карта; об.7-пръстен със старинен вид, иззет от връзка с др.подобни, от картонена кутия на раклата; в таванско помещение окомплектован металдетектор - VIKING 5 Rimatron series 2-об.8; 5 сонди-об.9;  от избено помещение: от чекмедже в шкаф са иззети малък глинен съд и сечиво за изтъргване-об.10;в сезален чувал под мивката са открити и иззети 2 монети об.11, и об.12-халка, връх на копие, 3 върха на стрели, 4 сечива,2 токи, т-образен елемент, 2 чифта стремена, конска шпора, метална композиция от 4 елемента; от същия чувал са иззети още 47 предмети-об.13; от зелена мешка-2 сонди-об.14.

Металдетекторът „VIKING 5 Rimatron“ бил собственост на подс.И.. Част от иззетите вещи представляват бронзов залитък от ножче, бронзов пръстен, керамично съдче от бронзовата епоха, връх на желязно копие, 3 върхове на стрели, 4 железни сечива-8-12век, желязна фибула, желязна пшпора, 2 железни стремена и билонова монета на цар Иван Шишман.

От заключението по назначената на досъд. производство комплексната историко-археологическа нумизматична експертиза се установява, че като културна ценност по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от ЗКН и като археологически обект по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН вещите лица определят следните обекти:

- ОБЕКТ 1.1. и 1.2. Два броя железни върхове на стрели - едната с плоско сечение на острието - IX - XII в. Другата е от типа „лястовича опашка” - V — XIII в.

- ОБЕКТ II.7. Бронзова римска монета - II - III в.

- ОБЕКТ II.8.1, 2, 3. Три броя бронзови върхове за стрели - IV - II в.пр.Хр.

- ОБЕКТ II.8.4. Бронзова фибула двуспирална „латенска” - III -1 в.пр.Хр.

- ОБЕКТ III.1. Фрагмент от бронзов пръстен - X - XII в.

- ОБЕКТ III.2. Бронзова домонетна форма във формата на стреличка - VII - VI

в.пр.Хр.

- ОБЕКТ IV. 1. Билонова монета на цар Иван Шишман (1371 - 1395).

- ОБЕКТ IV.2.1. Бронзов затилък от ножче - XII - XV в.

- ОБЕКТ IV.7. Бронзов пръстен - XVIII - XIX в.

- ОБЕКТ IV. 10.1. Керамично съдче изработено на ръка най-вероятно бронзова епоха - II - I хил.пр.Хр.

- ОБЕКТ IV.12.2. Връх на желязно копие - VIII - XII в.

- ОБЕКТ IV.12.3-5. Три броя железни върхове за стрели, двете от които с листовидна форма на острието, а третата - тип „трипера” - XII-XIII в.

- ОБЕКТ IV.12.6-9. Четири броя железни сечива - един брой косер, два броя наралници и един брой брадвичка с обща датировка VIII - XII в.

- ОБЕКТ IV.12.12. Желязна фибула - II - IV в.

- ОБЕКТ IV.12.13-14. Два броя железни стремена - XII - XIII в.

- ОБЕКТ IV.12.17. Желязна шпора - XII - XIV в.

Тези обекти не представляват национално богатство и сред тях няма такива с висока научна, художествена или културна стойност.  Представляват ординарни предмети, използвани в епохата, в която са произведени. Това са битови предмети, част от ежедневието на притежателите си. Като културни и археологически обекти подлежат на регистрация по реда на Наредба №Н-3/2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности. Вещите лица разясняват, че домонетните форми предшестват появата на монетите и са служили  като средство за разплащане /стреличките/. Керамичното съдче е изработено на ръка и в съвременни условия трудно би могло да се получи такова лошо изпичане на глината. То не е фалшификат. Рядко се намират предмети от бронзовата епоха изработени на колело, но  този съд е изработен ръчно. Повечето предмети са фрагментирали и нямат експозиционна стойност. При изкупуване на предмети от музей, първият критерий е дали музеят разполага притежава такива предмети. Предметите не са оценени, защото археологическите паметници не подлежат на оценяване.

От заключението по назначената на досъд. производство съдебно-техническа експертиза се установява, че иззетите самоделни металдетектори  не функционират и са с индивидуални параметри; две от сондите са допълнителна окомплектовка към другите металдетектори от същата марка, а металдетекторите MINELAB", тип GPX 5000"; MINELAB - SAFARI" и VIKING - 5 Rimatron" са годни за употреба по предназначение и представляват технически средства, които биха могли да бъдат използвани при теренни археологически проучвания за недеструктивно откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата. Първият уред - MINELAB" тип GPX 5000"е един от най-добрите металдетектори, може да открива от парченца до буци самородно злато, монети и украшения; справя се и в минерализирани почви. С вторият металдетектор - MINELAB - SAFARI" може да се откриват предмети заровени дълбоко и със силна концентрация на боклуци, за разлика от третия - VIKING-5 Rimatron", с който може да се откриват плитко заровени предмети.

При предявяване на веществените доказателства в хода на първоинст. съдебно следствие и извършения оглед на детектора „VIKING - 5 Rimatron“ се установило, че след включването му издава постоянен непрекъснат звук-бръмчене /като неизправен уред/. Според поясненията на вещото лице, този уред е „най-лошият“, с много ниско качество и много труден за настройване.

От приложените по делото писма на МК и БАН е видно, че двамата подсъдими не са подавали заявления и на тяхно име не са регистрирани специални технически средства по наредба Н-00-0001/14.02.2011г., не притежават и разрешение за провеждане на теренни археологически проучвания. В РИМ-Силистра подсъдимите не са представяли за идентификация и регистрация културни ценности и не са съобщавали за откриването на такива.

 

Тази фактическа обстановка, СОС е приел за установена на база събраните по делото и проверени в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие доказателства и доказателствени средства – частичните обяснения на двамата подсъдими; свидетелските показания на полицейските служители П. и Банчев, отчасти на показанията на св. И.-съпруга на подс.И.; на приобщените по реда на чл. 281 ал. 1 т 4 от НПК показания на св. Кр. Д.; на заключенията по назначените на досъд. производство комплексната историко-археологическа нумизматична експертиза и СТЕ; на приобщените по реда на чл.283 писмени доказателства по делото, резултатите от извършените огледи в съдебно заседание.

 

Съставът на АС-Варна констатира, че по реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина. Установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да достигне до тези фактически изводи, СОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраната доказателствена съвкупност, съпоставяйки най-вече гласните доказателства – свид. показания и обясненията на двамата подсъдими с отразеното в протоколите за доброволно предаване и претърсване и изземване от 16. и 17.02.2016г. Въззивният съд изцяло се солидаризира с този анализ.

Правилно окръжният съд е преценил, че следва да се ползват с кредит на доверие обясненията на двамата подсъдими относно следните обстоятелства:

1.           за собствеността на инкриминираните предмети и началния момент на държането им /поради липса на доказателства в обратната насока/;

2.           във връзка с намерението на подс. И. да предаде в музея откритите на инкриминираната дата стрелички в землището на с.Васил Левски, т. к. тези му твърдения се подкрепят от обясненията на втория подсъдим и показанията на св. Д.; подобно обяснение за произхода на тези обекти и намерението да ги предаде подс. И. е дал и при съставяне на протокола от полицейските служители при извършване на проверката на автомобила му;

3.           по отношение на металдетектора „VIKING-5 Rimatron“, т. к. твърденията на подс. И., че поначало този уред не е бил изправен от момента на закупуването му и практически е негоден се потвърждават от извършения оглед в съдебно заседание и пояснението на вещото лице, че е с много ниско качество и много труден за настройване, за разлика от използвания на инкриминирата дата уред „MINELAB GPX 5000“, който обаче при изземването му е бил проверен, че е изправен.

 

Правилно и обосновано са възприети като вътрешно противоречиви и нелогични обясненията на подсъдимите, за това, че само са  извършвали  фини настройки и изпробване на детектора „MINELAB GPX 5000“, без обаче да търсят археологически обекти. Подробните показания на св. Д., правилно преценени от първоинст. съд като добросъвестни и правдиви, оборват тезата им. Действията им с уреда /двукратно/, който не е нов /закупен е бил през 2013г/, продължили в рамките на около 2 часа, представляват търсене на археологически обекти.

При анализа на обясненията на подсъдимия И., дадени в хода на съдебното следствие, обосновано съдът не е кредитирал същите и досежно твърдението му, че не е знаел откритата в чекмедже в работната му маса монетата на цар Иван Шишман-об.IV.1да  има характера на антична такава, т. к. я ползвал за баланс на антените при упражняване на хобито си. Различното й място на съхранение /извън кутията с кабелчета/ опровергава тезата му.

Правилни и логични са били разсъжденията на първата инстанция да отхвърли като неправдоподобни и противоречащи на обективната действителност и обясненията на подс. И. относно намерените и иззети керамична вазичка. Фактът на членуване на подс. във Федерацията по металдетектинг, интересът му към подобни уреди /през 2015г е закупил такъв -VIKING-5 Rimatron/ е индиция, че е бил наясно за вида е естеството на съхраняваните обекти в дома си, след като е извършвал дейност по търсене на старинни метални предмети, което му е било хоби. Видът и количеството на откритите предмети опровергава и защитната му теза, че е възприемал същите като „боклуци“.

Същото е относимо и по отношение на подс. А..

 

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване са установени по безспорен начин от СОС и изводите му са аргументирани много подробно, ясно и точно. Не са допуснати нарушения в хода на провеждане на съдебното производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема за осъществени именно тези факти, СОС подробно се е мотивирал, след анализ на цялата доказателствена съвкупност и обсъждане на несъществените противоречия в нея, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на тези доказателства.

 

По възражението на защитата за допуснати в хода на наказателното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непровеждане на разпоредително заседание по реда на чл. 248 от НПК при повторното разглеждане на делото, предвид влезлите към него момент в сила изменения в НПК. Същото е неоснователно: измененията в НПК, отнасящи се към задължението на съда по чл. 248 от НПК да проведе открито разпоредително заседание, са влезли в сила на 05.11.2017г, а НОХД № 216/17г /чийто предмет е проверяваната присъда/ е било образувано в СОС на 25.07.2017г. Определеният по делото съдия-докладчик се е произнесъл с разпореждане на 01.08.2017г /съгласно действащите към него момент разпоредби на НПК/, насрочвайки делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Двукратното отлагане на производството по него поради служебна ангажираност на защитника на подсъдимите и насрочването му за дата, последваща влизането в сила на измененията в НПК, не означава, че съдът е длъжен да проведе разпоредително заседание, т. к. въпросите, които законодателят е предвидил за разглеждане в това заседание, са били вече предмет на преценка на съдията-докладчик и обективирани в нарочно разпореждане от 01.08.2017г.

Колкото до твърденията на защитата за допуснатите от прокурора в обвинителния акт технически грешки и необходимостта от изправянето им в подобно разпоредително заседание, следва да се отбележи, че и при действието на отменените норми в НПК, не съществуваше пречка в хода на съд. производство, при докладване на обвинителния акт, прокурорът да направи техническата корекция, както това е сторено по настоящото дело – л. 58 от НОХД № 216/17г на СОС.

 

С оглед на всичко изложено и на база на правилно установената фактология по делото от ОС-Силистра, същият е достигнал и до частично законосъобразни правни изводи. С действията си двамата подсъдими А. и И. са осъществили от обективна и субективна страна съставите на деяния по НК, както следва:

 

- по чл. 277а, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, т. к. на 16.02.2016 г., в землището на с. Васил Левски,  обл. Силистра, в съучастие като съизвършители, чрез използване на технически средства - окомплектован металдетектор  марка „Minelab“, мод. GPX5000,  сер.№ 40432515059, с 2 бр. търсещи бобини (е диаметър 440 мм., със сер. № 40466000195 и с диаметър 275 мм. със сер.№ 4043251505928261), слушалки и 2 бр. прави лопати, без съответно разрешение търсили археологически обекти;

- по чл. 278, ал. 6, предл. трето от НК, т. к. всеки от тях поотделно на 16.02.2016г., а подс. И. и на 17.02.2016г, в домовете си са  държали повече от три археологически обекти /подс. А. общо четири броя, а подс. И. – 15 броя/, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - Наредба № Н- 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на за идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности; Предмет на престъплението са археологически обекти по смисъла на чл.146 ал.1 ЗКН, като безспорно съобразно заключението по приетата и неоспорена експертиза процесните общо 19 движими вещи, подробно посочени в диспозитива на присъдата и мотивите, са археологически обекти по смисъла на горния текст от закона.

Споделят се изцяло от въззивната инстанция съображенията, изложени от  СОС, по отношение на съставомерните признаци на деянията, осъществени от двамата подсъдими.

Изложеното от първоинст. съд във връзка със несъставомерността на действията на двамата подсъдими по чл. 278 ал. 6 пр. 1 от НК и частично по пр. 3 от същата разпоредба, както и по  чл.277а ал. 7 от НК по отношение подс. А. са правилни и обосновани и поради това съставът АС-Варна отново се солидализира с тях.

 

Поначало, следва да се отбележи, че основният спор между страните се свежда до приложението на материалния закон и в частност – до колко действията на двамата подсъдими изпълват съдържанието на вменените им разпоредби по НК.

Като неоснователни се възприемат и от настоящата инстанция възраженията на защитата на двамата подсъдими /поначало такива са развити и пред първоинст. съд, който е дал убедителен и мотивиран отговор/ за това, че: на първо място, двамата подс. не са търсили археологически обекти, а само са изпробвали уреда, докато се разхождат в гората, а на второ, че държаните от тях в домовете им археологически обекти нямат никаква културно-историческа стойност и поради това те не са имали умисъл, че държат подобни предмети, които е следвало да бъдат идентифицирани и регистрирани. Събраната по делото доказателствени съвкупност, и в частност действията на подсъдимите и показанията на св. Д. и св. И., опровергава тези твърдения: – по безспорен и категоричен начин е установено, че на инкриминирата дата подсъдимите са настроили и ползвали металдетектор марка „Minelab“, мод. GPX5000 и лопати, търсейки с тях археологически обекти. Тези действия са били извършени двукратно по време на разходката и престоя им в землището на селото; - обстоятелството, че не са изхвърлили намерените от тях на инкриминирата дата 2 предмета, наподобяващи стрелички, /предадени по-късно от подс. И./, а напротив- проявили са интерес и са ги запазили, косвено сочи на наличие на познания за вида и естеството на тези предмети, което налага извода, че и за вещите, намерени и иззети от домовете им, те са съзнавали, че същите представляват археологически обекти. Знаели са и са съзнавали, че тези обекти не са идентифицирани и регистрирани по Наредба Н-3.

Неприложима е и хипотезата на чл.9 ал.2 НК, каквото е искането на защитата по отношение деянието по чл. 278 ал. 6 пр. 3 от НК, т. к. не са налични такива основания, възоснова на които да се прецени, че в настоящия случай е налице по-леко засягане на обществените отношения, които нормата на чл.278 ал.6 от НК защитава или да се прецени, че същите изобщо не са засегнати. А колкото до това, дали тези вещи имат културно-историческа стойност, отговор е даден в заключението по комплексната историко-археологическа нумизматична експертиза, съгласно която обектите нямат експозиционна стойност, но представляват културна ценност по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от ЗКН и археологически обект по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН.

Всичко изложено по-горе като цяло, обуславя извода за несъстоятелност на доводите на защитата на двамата подсъдими, присъдата на първоинст. съд не е необоснована и постановена при непълнота на доказателствата, съответно и при допуснати процесуални нарушения.

 

Не се споделят от настоящата инстанция съображенията, развити  в протеста по отношение на оправдаването по вменените на двамата подсъдими първоначални обвинения и частично поддържано такова от представителя на АП-Варна досежно обвинението по чл. 278 ал. 6 пр. 1 спрямо подс. А.:

 

1. На инкриминираната дата - 16.02.2016г., в ЛА на подс. А. са били намерени 2 броя археологични обекта /фрагмент от бронзов пръстен и бронзова домонетна форма във формата на стреличка/, които не са идентифицирани и регистрирани по Наредба Н-2/2009г. По негови твърдения той ги е намерил 2-3 дни по-рано.

По същото време и място подс. И. е държал  2 броя  археологични обекта, открити същият ден в землището на с.В. Левски, които не са идентифицирани и регистрирани по Наредба Н-2/2009г., но които, отново по негови твърдения, той смятал да предаде в музея.

        Както правилно е отбелязал ОС-Силистра в мотивите към присъдата, разпоредбата на чл.93 ал.1 ЗКН дава възможност на лице, намерило подобна вещ /случаите по чл.88 и 91 ЗС/ в 7-дневен срок да уведоми най-близкия музей и едва след изтичането на този срок, държането на подобни предмети би представлявало престъпление по смисъла на чл.278 ал.6 НК.

Заявеното от подс.  А., че е намерил посочените и находящи се в ЛА обекти 2-3 дни преди датата 16.02.2016г и е имал намерение да ги предаде в музея, не е опровергано с никакви доказателства, а подс. не е длъжен да ангажира такива, за да доказва своята невинност.

Същото е относимо и по отношение на втория подс. И..

Поради това и двамата подсъдими са били правилно признати за невинни и оправдани в извършване на деяния по по чл.278 ал.6 предл.първо от НК.

 

2. Не са налични доказателства подс А. да е извършил деяние по чл. чл.277а ал.7 НК, т. к. по категоричен начин е установено /фактури и обяснения на 2 подсъдими/, че намерения в дома му  окомплектован металдетектор MINELAB – SAFARI, с търсеща бобина, батерия и сонди е собственост на подс.И., но се е намирал в дома на А. с цел да бъде скрито от съпругата на първия закупуването му. Липсват и доказателства, че този чужд за подс. А. уред е използван или служил за търсене на археологически обекти, както и такива, че е предназначен точно и само за търсене на археологически обекти, и че  подсъдимият е знаел или предполагал  за това;

 

По обвинението по чл. 277а ал. 7 от НК спрямо подс. И., за това, че на 17.02.2016 г., в гр. Силистра, в таванско помещение, прилежащо към жилището му в гр. Силистра, ул. "Петър Мутафчиев" №83, ет.6, ап.16, противозаконно държал оръдие - 1 бр. окомплектован металдетектор „VIKING 5", „Rimatron", „Серия 2" с търсеща бобина, за което знае, че е предназначено за търсене на археологически обекти. Същият е бил оправдан от първоинст. съд с аргумента, че не може да се направи обоснован извод, уредът да е годен за търсене на археологически обекти поради извършения непосредствен оглед в съдебно заседание, направените пояснения на вещото лице и обясненията на подс. И..

Това виждане на първата инстанция не се споделя изцяло от състава на АС-Варна: действително, при проведения в с. з. оглед е възникнал технически проблем с възможността за използване на уреда, но вещото лице, изготвило заключението по СТЕ изрично е заявило, че в момента, в който го е изпробвал, извършвайки експертизата, го е проверил, уредът е работел, като е реагирал на метални предмети. Пояснил е, че е много труден за настройка и не може да реагира в съдебната зала при огледа, защото всичко е оградено с метали и проводници. Изложеното, според настоящата инстанация, позволява да се направи извод, че уредът е бил годен за търсене на археологически обекти, макар в с.з. да е бил определен, като един от най–лошите, с много лошо качествои нереагиращ на малки предмети, ако са на по-голяма дълбочина. Доколкото обаче са налице данни във връзка с техническите му характеристики за двойна употреба от една страна /възможност за търсене на цветни метали/, заявеното от вещото лице, че използването му изисква сериозен професионален ресурс и опит, твърденията на подс., че от момента на закупуването му е работел по подобен начин и липсата на доказателства да е използван някога от подсъдимия И. или друго лице за търсене на археолог. обекти, дава основание да се направи извод за малозначителност на деянието, изразяваща се в явно незначителна обществена опасност на същото. Налице е хипотезата на чл. 9 ал.2 пр. 2 от НК, налагаща оправдаване на подс. И. по това обвинение. Същият вече е бил оправдан от първоинст. съд поради обективна и субективна несъставомерност, затова настоящата инстанция следва да измени присъдата, на основание чл. 337 ал. 3 пр. 1 от НПК само досежно основанието за оправдаването му.

В този смисъл протестът се явява частично основателен.

 

Относно наложените наказания:

 

Първоинст. съд е изложил задълбочени мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанията и на двамата подсъдими, с които въззивната инстанция изцяло споделя.

При индивидуализацията им е спазена забраната за reformation  in  pejus, като е съобразено, че и за двамата подсъдими не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Отчетени са като смекчаващи такива чистото им съдебно минало, оказаното съдействие при провеждане на разследването /както при първоначалните, така и при последващите действия/, така и в хода на провеждане на съдебното производство; обстоятелството, че държаните нерегистрирани ординарни предмети по обвиненията по чл.278 ал.6от НК не са с научна, художествена или културна стойност и повечето са фрагментирали. Изложеното е дало основание на окръжния съд да наложи наказания и за двете деяния, за които е признал подсъдимите за виновни при условията на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Така определени по вид и размер, въззивният съд ги намира за адекватни и годни да обезпечат целите на специалната и генерална превенции. Индивидуализирани по реда на чл. 55 от НК, същите се явяват съответни на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал.3 от НК.

 

Въззвната инстанция намира искането, направено в протеста /и неподдържано пред АС-Варна/ за налагане на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ по отношение и на двамата подсъдими за несъстоятелно и неподкрепено с основателни доводи. Освен, че изцяло споделя доводите на окръжния съд, съставът на АС-Варна намира за необходимо да подчертае, че поначало законодателят в нормата на чл. 55 ал. 3 от НК е предвид тази възможност, оправомощавайки решаващия съд, с оглед данните за подсъдимите лица и всички други обстоятелства, имащи отношение към извършеното деяние и индивидуализацията на основното наказание, да прецени, дали е необходимо да се налага и кумулативното наказание. В настоящия случай такава необходимост не се съзира и от ревизиращия съд.

 

С оглед на всичко изложено, въззивната инстанция достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Силистра не е постановена в нарушение на материалния и процесуален закон, същата следва да се коригира единствено относно основанието за оправдаване на подс. Ж.И. за деянието по чл. 277а ал. 7 от НК, поради което следва да се измени в тази й част, а в останалата като правилна и законосъобразна -  да се потвърди. 

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради което и на основание чл. 334 т. 3 вр. чл. 337 ал. 3 пр. 1 от НПК и чл. 338 от НПК,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 5 на Окръжен съд - Силистра по НОХД № 216/17г, постановена на 12.03.2018г в частта, относно основанието за оправдаване на подсъдимия Ж.П.И. като приема, че деянието, предмет на обвинението по чл. 277а ал. 7 от НК не е престъпно поради неговата малозначителност по смисъла на чл. 9 ал. 2 пр. 2 от НК.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.     

 

                                                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ:  1:                   2.