Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 140/17.07.        Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На девети юли                                          Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 134 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 27 по НОХД № 49/2015г. на Окръжен съд гр. Разград, постановена на 01.04.2015г., с която подс. Г. А., била призната за виновна за извършени престъпления по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като с приложение на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. “Б” от НК  й било наложено наказание пробация включваща задължителните пробационни мерки за срок от шест месеца, и по чл.212, ал.1, предл.1,вр. чл.26, ал.1 от НК, и по чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. “Б” от НК й било наложено наказание пробация, включваща задължителните пробационни мерки за срок от една година, и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за срок от една година. По чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата било определено като общо по-тежкото от така наложените наказания. На подс. А. били възложени направените по делото разноски.

 

Въззивната проверка е по протест на прокурора срещу приложението на чл. 55 от НК при определяне наказанията на подсъдимата. Счита, че по делото не са налице смекчаващи обстоятелства извън чистото й съдебно минало, а са останали неотчетени отегчаващите – престъпна упоритост при осъществяване на деянията – едното в рамките на 6 години, а второто – 3 години. Сочи, че степента на обществена опасност на личността на подсъдимата е по-висока, тъй като с действията й са засегнати нормите на данъчното и социалното законодателства. Намира, че при баланса от значими обстоятелства, при отчитане и стойността на предмета на престъпленията, следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода към средния размер на предвидените. Анализира практиката на ОС гр. Разград при сходни обстоятелства за личността на извършителите и стойност на укритите данъци, като твърди, че от разгледаните 30 дела, по 29 от тях е наложено предвиденото в закона наказание лишаване от свобода. Иска се присъдата да бъде изменена като се отмени приложението на чл. 55 от НК и се увеличат наказанията към средния размер на предвидените в съответните състави, а при условията на алтернативност – да бъдат увеличени наказанията пробация, респ. по чл. 23 от НК да бъде наложено по-тежкото. В с.з. пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата поддържа протеста. Уточнява, че определените от РОС наказания са незаконосъобразни, като съдът е пренебрегнал грубо общи норми на материалния закон и превратно е тълкувал чл. 26 от НК. Деянията са приключили през 2012-2014г., а наказанията са определени по редакцията на нормите, действала до 2010г. – без минимум и с оглед на това по чл. 55 т. 2 от НК е преминал към по-леките наказания. Правилното приложение на чл. 55 от НК би довело до налагане на наказание под законовия минимум – чл. 55 т. 1 от НК. Споделя съображенията, че не са налице основания за прилагане на чл. 55 от НК при едно смекчаващо обстоятелство и в отсъствие на изключителни такива. Моли при служебната проверка на присъдата да бъде поправена допуснатата от прокуратурата грешка в началото на периода на деянието по чл. 255 от НК – който следва да е 30.04.2009г. – момент, до който е следвало да бъде подадена декларацията за 2008г.  Моли да бъдат наложени поисканите от РОП наказания – около и под средния размер на предвидените, ведно с наказание глоба от около 1000лв. Счита, че наказанието лишаване от свобода може да бъде отложено по чл. 66 от НК с максимален изпитателен срок, който се явява справедлив с оглед продължителността на престъпните действия.

Защитникът на подсъдимата счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Посочва, че още в хода на ДП подсъдимата се е разкаяла и е съдействала от самото начало до настоящия момент. Намира, че незнанието на закона не я оправдава, но сочи, че образованието и етническата й принадлежност обясняват бездействието й през годините да не декларира и да плаща данъците си, както и подаването на декларации за ползване на помощи. Оспорва аргумента по протеста, че размерът на предмета на престъплението по чл. 255 от НК е между големи и особено големи размери, тъй като данъците за 2008-2009г. са погасени и дължимата по настоящем сума е в размер на 6 112. 62лв., което не означава особено големи размери по чл. 93 т. 14 от НК. Намира, че при определяне на наказанието следва да бъде отчетено семейното положение – разведена, сама се грижи за по-малкото си дете. Поисканите от прокурора наказания счита, че не биха имали превантивната роля по чл. 36 от НК. Подкрепя решението на РОС да приложи по-благоприятен закон спрямо подсъдимата, предвид началния момент на двете деяния – преди 2010г. Моли протеста да не бъде уважен, като счита, че допълнително поисканото наказание глоба и максимален изпитателен срок са в противоречие с действащата съдебна практика.

В последната си дума подс. А. заявява, че иска присъдата да бъде потвърдена.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка в пределите по чл. 314 от НПК на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на глава XXVII от НПК като след депозираното от подсъдимата А. заявление, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти.

В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК по т. 8 – „При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо възивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.”, съставът на въззивната инстанция прие за установени посочените в мотивите към разглежданата присъда факти и обстоятелства. Доколкото не са налице процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, правомощията на въззивната инстанция, с оглед цитираното тълкувателно решение, налагат проверката да бъде извършена по същите факти и обстоятелства:

Подс. Г.Х. А. /към момента разведена с влязло в сила решение № 94/20.03.2015г. на РРС по гр. д. № 181/2015г., по силата на което има промяна на фамилното име от Р. на А./ е българска гражданка и живее с двете си деца родени съответно през м. януари 1995г и през м. юни 1997г. в с. Ясеновец, Община Разград.

Легалните доходи на семейството преди развода и през инкриминирания период от време, се осигурявали само от посредничество при търговски сделки от съпруга на  подс. А..

Въпреки това семейството имало добър стандарт на живот и през последните години е закупило няколко недвижими имота и автомобила (т. 4, л. л. 107-119 и т. 5, л. л.3-9 и 85-89).

I. През 2008г. подс. А. започнала да установява случайни контакти чрез социалните мрежи в Интернет пространството или чрез телефонни разговори, с различни граждани от Германия, Холандия, Белгия, Австрия и преимуществено от Турция. Под различни предлози успявала да ги мотивира да превеждат в нейна полза парични суми.

Преводите били осъществявани чрез Международната система за бързи разплащания „Уестърн Юнион".

      За тази цел подс. А. съобщавала данни за личността си на платеца на сумата, а след нареждане на превода, той й съобщавал уникалния 10-цифрен код MTCN за същия.

След получаване на кода подс. А. посещавала офиси-съконтрахенти на Финансова къща „Кеш Експрес Сървис" - гр. София, която е представител на Системата „Уестърн Юнион" у нас, както и на банкови институции с такива представителни функции - „Тексим Банк" АД, „Д Банка" АД, „Интернационал Асет Банк" - България.

Там съобщавала универсалния код, името на изпращача, държавата на превода и сумата по същия. Представяла и документ за самоличността си.

При съвпадение на тези данни с наличните такива в Системата, последната разпечатвала разписка по образец. В същата подсъдимата се подписвала като получател на сумата по превода и лично я получавала в преводната валута или по нейно желание - в левовата й равностойност.

      1. През 2008г. подс.А. получила 4 превода от офис на „БООБ" ЕООД - гр. Разград, съответно с MTCN; 4692742713/11.01,2008г. за 100 щатски долара, 7602497220/17.01.2008г. за 200 евро, 0474369613/22.02.2008г. за 250 евро и 9461309478/15.04.2008г. за 200 евро (т. 2, л. 31).

      През същата календарна година от офис на „Одит Консулт - 2005" ЕООД - гр. Исперих на подс.А. били изплатени още 25 чуждестранни парични превода, съответно с MTCN: 3655068618/06.05.2008г. за 70 евро, 1078166153/13.05.2008г. за 62.40 евро, 2999654994/24.07.2008г. за 250 евро, 2089438826/29.07.2008г. за 85 евро, 2544649600/30.07.2008г. за 100 евро, 6329109962/21.07.2008г. за 200 евро, 7255239502/30.07.2008г. за 250 евро, 8619538201/23.07.2008г. за 182 евро, 3302883632/02.08.2008г. за 300 евро, 5585374207/04.08.2008г. за 500 евро, 7137858548/26.08.2008г. за 170 евро, 0319811836/20.09.2008г. за 200 евро, 0285305713/27.09.2008г. за 200 евро, 0414272070/01.09.2008г. за 200 евро, 1969001466/15.09.2008г. за 40.87 евро, 3288814860/24.09.2008г. за 100 евро, 3431907447/03.09.2008г. за 180 евро, 4037931642/03.10.2008г. за 100 евро, 6774833391/13.09.2008г. за 50 евро, 6789511197/08.09.2008г. за 600 евро, 6804509818/15.09.2008г. за 200 евро, 6824949286/08.09.2008г. за 175 евро, 7419187604/08.10.2008г. за 105 евро, 9474188782/17.10.2008г. за 250 евро и 9814518984/15.07.2008г. за 60 щатски долара (т. 2, л. л. 34, 37-55).

Общата сума на получените от подс.       А. преводи през 2008г. възлиза на 5220.27 евро и 160 щатски долара, а левовата равностойност на същите - на 10424.76 лв. (икономическа експертиза т. 1, л. 79).

            2. През 2009г. подс. А. получила 4 превода от офис на „Тексим Банк" АД - гр. Русе, съответно с MTCN: 5070774180/22.07.2009г. за 100 евро, 8937832157/06.07.2009г. за 1000 евро, 4179640941/13.07.2009г. за 250 евро и 6134200341/16.07.2009г. за 1200 евро (т. 5, л. л. 14-33).

През същата календарна година на подсъдимата били изплатени 7 превода от офис на „БООБ" ЕООД - гр. Разград, съответно с MTCN: 0795018723/18.08.2009г. за 100 евро, 2898744268/08.05.2009г. за 200 евро, 4127984140/24.04.2009г. за 200 евро, 4783596387/15.09.2009г. за 50 евро, 6571921866/23.11.2009г. за 1000 евро, 9641516159/25.11.2009г. за 1050 евро и 1268347828/20.03.2009г. за 102 щатски долара (т. 2, л. л. 65-71); 4 превода от офис на „Лозина" ЕООД - гр. Кубрат, съответно с MTCN: 4795273272/23.11.2009г. за 1800 евро, 5658239826/20.11.2009г. за 500 евро, 9172095601/15.09.2009г. за 50 евро и 9399500590/23.12.2009г. за 50 евро (т. 2, л. 39), 2 превода от офис на „Абдера" ООД - гр. Pvce с MTCN: 0259362908/17.07.2009г. за 570 евро и 5104442397/07.01.2009г. за 200 евро (т. 2, л. л. 144 и 146), 2 превода от офис на „ПИМ Инс Финанс" ЕООД - гр. Исперих с MTCN: 6016204541/17.04.2009г. за 150 евро и 5219074102/18.04.2009г. за 75 щатски долара (т. 2, л. 56-58).

Общата сума на получените от подс.А. парични преводи от чужбина през 2009г. възлиза на 8820 евро и 177 щатски долара, а левовата равностойност на същите - на 17511.15 лв. (икономическа експертиза т. 1, л. 79).

           3.През 2010г. подс. А. реализирала приходи от 1 превод с MTCN: 4273801243/30.11.2010г. за 155 евро, получени в офис на „Тексим Банк" АД - гр. Русе (т. 2, л. 60); 12 превода, получени в офис на „БООБ" ЕООД - гр. Разград, съответно с MTCN: 1379701176/18.08.2010r. за 1000 евро, 2792147604/05.05.2010г. за 1500 евро, 3395569401/26.04.2010г. за 250 евро, 4043941237/25.01.2010г. за 200 евро, 4066361841/04.05.2010г. за 1600 евро, 5523188846/24.05.2010г. за 150 евро, 6121523482/31.05.2010г. за 200 евро, 7245103185/01.02.2010г. за 200 евро, 7817224086/08.02.2010г. за 1000 евро, 8959171059/27.04.2010г. за 200 евро, 9539128534/12.02.2010г. за 100 евро и 9439110458/23.04.2010г. за 85 щатски долара (т. 2, л. л. 72-83); 3 превода, получени в офис на „Абдера" ООД - гр. Pvce. съответно с MTCN: 3521038712/28.12.2010г. за 150 евро, 5997818847/08.06.2010г.

за 400 евро и 7805763955/27.11.2010г. за 35 евро (т. 2, л. л. 141- 143); 1 превод с MTCN: 3909310025/01.09.2010г. за 100 евро (т. 4, л. 52), получен в офис на ЕТ „Станислав Кавалджиев" - гр. Шумен и 22 превода, получени в офис на „Д Банка" АД - гр. Разград, съответно с MTCN: 0078561172/04.06.2010г. за 600 евро, 0122982861/14.09.2010г. за 200 евро, 1707962929/07.06.2010г. за 700 евро, 1723247696/17.09.2010г. за 800 евро, 3168402460/04.08.2010г. за 250 евро, 3848887340/24.06.2010г. за 260 евро, 4648179500/19.10.2010г. за 230 евро, 5148702330/13.08.2010г. за 200 евро, 5177818279/18.08.2010г. за 380 евро, 6118820965/12.08.2010г. за 800 евро, 6483454047/04.06.2010г. за 1000 евро, 6524313587/13.08.2010г. за 600 евро, 6630921040/20.10.2010г. за 1000 евро, 6769033586/28.06.2010г. за 800 евро, 6804186481/03.06.2010г. за 500 евро, 6832611429/20.10.2010г. за 650 евро, 7287786662/20.08.2010г. за 1000 евро, 7512279521/20.10.2010г. за 800 евро, 7780288339/04.11.2010г. за 150 евро, 8378744919/12.08.2010г. за 1000 евро, 8801133651 /21.10.2010г. за 200 евро и 9785248944/13.09.2010г. за 150 евро (т. 2, л. л. 170-195).

Общата сума на получените от подс.А. парични преводи от чужбина през 2010г. възлиза на 19510 евро и 85 щатски долара, а левовата им равностойност - на 38281.49 лв. (икономическа експертиза т. 1, л. 79).

           4. През 2011г. подс. А. получила парични суми от чуждестранни преводи, които усвоила в офиси на „ИА Банк" - гр. Разград - 2 превода с MTCN: 4633062869/21.01.2011г. за 500 евро и 7353154196/08.02.2011г. за 250 евро (т. 3, л. л. 69-89) и на „БООБ" ЕОД - гр. Разград - 3 превода, съответно с MTCN: 1469874911/02.02.2011г. за 2000 евро, 5983985291/02.02.2011г. за 3000 евро и 8279324188/02.02.2011г. за 2000 евро (т. 2, л. л. 84-86).

Реализираните от подсъдимата чуждестранни парични преводи през 2011г. възлизат общо на 7750 евро, а левовата им равностойност - на 15157.69 лв. (икономическа експертиза т. 1, л. 79).

            5. През 2012г. подс.А. получила 1 превод с MTCN: 1340475999/19.11.2012г. за 150 евро от офис на „МР-09" ЕООД - гр. Русе (т. 4, л. 81)

Левовата равностойност на този превод възлиза на 239.37 лв. (икономическа експертиза т. 1, л. 79)

           6. През 2013г. от подс. А. били реализирани приходи от 22 чуждестранни превода, които тя получила в офиси на „ОМВ-България-Мега М" - гр. София - 1 превод с MTCN: 5865317016/02.07.2013г. за 150 евро (т. 4, л. 52), „Валентино-ВВ" ЕООД - гр. Русе - 1 превод с MTCN: 8908793520/23.04.2013г. за 500 евро (т. 4, л. 68), ..ИА Банк" - гр. Разград - 6 превода. съответно с МТС N:**********/18.09.2013г. за 400 евро, 0684128722/30.10.2013г. за 200 евро, 5349359763/01.11.2013г. за 340 евро, 5993359410/13.11.2013г. за 100 евро, 7463301679/10.12.2013г. за 500 евро и 3208158040/18.12.2013г. за 120 евро (т. 2, л. л. 198-227); ЕТ „Динчер Сабриев" - гр. Разград - 9 превода, съответно с MTCN: 0573746472/13.09.2013г. за 30 евро, 1708589379/22.10.2013г. за 28.38 евро, 2728500544/20.09.2013г. за 113.61 евро, 4504969829/30.06.2013г. за 70 евро, 4693876685/12.12.2013г. за 150 евро, 7588846036/17.10.2013г. за 100 евро, 7593762963/21.08.2013г. за 40 евро, 8614348630/26.12.2013г. за 60 евро и 9038993802/28.10.2013г. за 90 евро (т. 2, л. л. 104-123), както и на „Д Банк" АД - гр. Разград - 5 превода, съответно с MTCN: 0734622788/19.07.2013г. за 150 евро, 2588985269/19.04.2013г. за 200 евро, 8364999684/27.12.2013г. за 100 евро, 9794236908/30.08.2013г. за 300 евро и 3312828110/16.04.2013г. за 50 щатски долара (т. 2, л. л. 160-164 и 173).

Общата стойност на реализираните от подс. А. през 2013г. приходи от чуждестранни преводи възлиза на 3741.99 евро и 50 щатски долара, а левовата равностойност на същите - на 7393.70 лв.

Подс. А. има качеството на местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и задължение да плаща данъци за придобитите от нея доходи от източници както у нас, така и в чужбина, съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ.

Получените парични преводи от чужбина за всяка една от посочените /горе/ шест календарни години, съставляват доходи за подсъдимата по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Произходът на паричните средства по тези преводи не е доказан.

Липсват и доказателства те да са обложени с данъци в страната на произхода им или у нас.

Тези парични средства съставляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Придобиването на облагаеми доходи е породило задължение за подс. А. да ги декларира ежегодно, като подава изискуемата по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация в срок от 01.01. до 30.04. включително на следващата календарна година, в ТД на НАП - Офис Разград, като такава по постоянното u местоживеене, както и в същия срок да плати дължимия върху тях данък.

  Подсъдимата, не изпълнила това си задължение за нито един от шестте инкриминирани календарни годишни периода (т. 2, л. 29 и т. 4, л. 59).

  Като не е подала изискуемите по закон годишни данъчни декларации, подс. А. възпрепятствала своевременното установяване на данъчните си задължения по ЗДДФЛ и не е извършила плащане на същите в законоустановените срокове.

   Съгласно заключението на съдебно икономическата експертиза (т. 1, л. 79 и 80) данъчните задължения на подс. А., определени по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, възлизат на:

-          1042.48 лв.-за 2008г.

-          1751.12 лв.-за 2009г.

-          3828.15 лв.-за 2010г.

-          1515.77 лв.-за 2011г.

29.34 лв.-за 2012г.

-          739.37 лв. -за 2013г.

Общият размер на укритите и неплатени от подсъдимата данъци по ЗДДФЛ, дължими за периода 2008г. - 2013г. включително, възлиза на 8906.22 лв.

II. За да осигури парични средства за семейството си, подс. А. се възползвала и от възможностите за подпомагане по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Като майка на две непълнолетни деца, които отглежда в страната, тя има право на такава помощ по силата на чл. 2, т. 3, 6 и 7 от този нормативен акт.

Това право, е обвързано с условията, установени в чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, в т.ч. с изискване средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца да е по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната календарна година.

За реализиране на правото е необходимо подаване на Молба-декларация по образец като документ, изискуем по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД, от родителя до Дирекция „Социално подпомагане" при съответната община по постоянно местоживеене на семейството на декларатора.

С този документ, при разяснение на наказателната отговорност, се заявяват определени обстоятелства, в т.ч. брутният доход на семейството през предходните 12 месеца.

Достоверността на декларираните данни е основание за уважаване на искането и за отпускане на помощ.

В периода 16.09.2009г. - 30.09.2011г. подс.А. депозирала до Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Разград три Молби-декларации по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД, въз основа на които и на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД  й били отпускани и изплащани помощи за отглеждане на децата.

Тези суми подсъдимата придобивала неправомерно, тъй като реалните, но недекларирани доходи на семейството от чуждестранни парични преводи, превишавали допустимия праг за подпомагане.

1. На 16.09.2009г. подс. А. подала Молба-декларация № 5691 (т. 1, л. 97), с която поискала отпускане на помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за отглеждане на 1 дете до завършване на средно образование, но не повече от навършване на 20-годишна възраст.

В молбата вписала, че е неомъжена и декларирала, че за предходния 12-месечен период, от м. септември 2008г. до м. август 2009г. включително, семейството й не е имало никакви доходи.

Така декларираното обстоятелство, било невярно, тъй като за този 12-месечен период подсъдимата реализирала приходи от чуждестранни парични преводи общо за 13014.44 лв., но не ги посочила в декларацията.

Тези приходи формират средномесечен доход на член от семейството й от 361.51 лв. ( заключение икономическа експертиза т. 1, л. 77).

Този доход надвишава установения за 2009г. праг за допустимост за подпомагане от 350 лв. и обуславя липса на правно основание за получаване на помощи.

 Въз основа на Молбата-декларация на подсъдимата, приемайки за достоверни заявените от нея данни, със Заповед № 5691/25.09.2009г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Разград, й била отпусната месечна помощ от 35 лв. за 1-годишен период от 01.09.2009г. до 31.08.2010г. включително (т. 2, л. 14).

В изпълнение на тази заповед, по посочена от подсъдимата банкова сметка, ***ства от държавните социални фондове общо в размер на 385 лв. (икономическа експертиза, т. 1, л. 78 и т. 2, л.26).

Тази сума  подс. А. усвоила неправомерно, тъй като я получила без правно основание и като използвала Молбата-декларация като документ с невярно съдържание. С тези парични средства подсъдимата се разпоредила като със свои, макар да съзнавала неправомерността на действията си.

2. На 17.09.2010г. подс. А. подала в Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Разград Молба-декларация № 5496 (т. 1, л. 93) по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД, с която поискала отпускане на месечна помощ за 2 деца на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.

Декларирала, че семейството й не е имало никакви доходи за предходния 12-месечен период от м. септември 2009г. до м. август 2010г. включително.

Така декларираното обстоятелство  било невярно, тъй като за същия 12-месечен период подсъдимата била реализирала от чуждестранни парични преводи приходи в размер на 38437.96 лв., но не ги посочила в декларацията.

Тези приходи формират средномесечен доход на член от семейството от 1067.72 лв. (икономическа експертиза т. 1, л. 77).

Този доход няколкократно превишава установения за 2010г. праг за допустимост за подпомагане от 350 лв. и обуславя липса на правно основание за получаване на помощи.

Приемайки, за достоверни декларираните от подсъдимата данни, със Заповед № 5496/30.09.2010г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Разград, на подсъдимата била отпусната помощ за 2 деца, общо по 70 лв. месечно, за периода 01.09.2010г. - 31.08.2011г. включително (т. 2, л. 16).

Помощта била превеждана ежемесечно по сметка на подсъдимата и тя усвоила неправомерно общо 805 лв. (икономическа експертиза т. 1, л. 81).

3. На 30.09.2011г. подс.А. подала пред Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Разград Молба- декларация № 5205 (т. 1, л. 94) по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД, с която поискала отпускане на месечни помощи за отглеждане на 1 дете, на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.

В същата декларирала, че за предходните 12 месеца, от м. септември 2010г.  до месец август 2011г. включително, семейството й не е имало никакви доходи.

Така декларираното обстоятелство било невярно, тъй като за същия 12- месечен период подсъдимата била реализирала от чуждестранни парични преводи общо 24193.62 лв., но не ги посочила в декларацията.

Тези приходи на подсъдимата формират средномесечен доход на член от семейството й в размер на 672.62 лв. (икономическа експертиза т. 1, л. 77).

Същият доход превишава допустимия праг за подпомагане за 2011г., установен на 350 лв. и обуславя липса на основание за получаване на помощ по ЗСПД.

Невярно декларираното от подсъдимата обстоятелство  послужило като основание за издаване на Заповед № 5205/03.10.2011г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Разград, въз основа на която на подс.А. била отпусната помощ за 1 дете по 35 лв. месечно, за периода от 01.09.2011г. до 31.08.2012г.включиелно. (т. 2, л.18).

За целия период в полза на подсъдимата била преведена общата сума от 455 лв. (икономическа експертиза т. 1, л. 78).

Тази сума подсъдимата усвоила въпреки съзнанието, че я получава неправомерно, без наличието на законоустановените предпоставки, тъй като укритите и недекларирани от нея приходи изключват възможността за подпомагане за отглеждане на дете.

 Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза / т.1, л.78/   общата сума получена от подсъдимата за целия инкриминиран период е  в размер на  1645,00 лв.

 

 Изложеното първоинстанционният съд приел за установено въз основа на направеното самопризнание на подс. А. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят. Преценени като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се били гласните и писмени доказателствени средства, експертните заключения. Извън предмета на доказване по делото остава техниката, която подсъдимата е използвала, за да мотивира широк кръг лица да й изпращат получаваните от нея суми.

В съответствие със задължението по чл. 314 ал. 1 от НПК съставът установи, че процесът на проверка и анализ на доказателствата по делото от решаващия съд е протекъл при надлежно спазване на законовите положения, в частност с оглед спецификата на производството по гл. ХХVІІ от НПК. Не са налице възражения от страните, които да наложат допълнителен коментар по тази част на мотивите. Приобщените по делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа с постигане на категорични отговори по значимите положения.

 

ІІ. От правна страна.

 

С присъдата подс. А. била призната за виновна по две отделни обвинения, а именно в това че:

1. В периода от 01.01.2008г. – 30.04.2014г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството на данъчно задължено лице по см. на чл.6 от ЗДДФЛ, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДФЛ в големи размери, като не подала годишни данъчни декларации за облагаеми доходи от източници в чужбина, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, както следва:  за данъчен период от 01.01. до 31.12.2008г. – за 1 042, 48 лв., за данъчен период от 01.01. – 31.12.2009г. – за 1751,12 лв., за данъчен период 01.01. – 31.12.2010г. – за 3 828,15 лв., за данъчен период 01.01. – 31.12.2011г. – за 1 515,77 лв., за данъчен период 01.01. – 31.12.2012г. – за 29,34 лв. и за данъчен период 01.01.- 31.12.2013г. – за 739,37 лв., при общ размер на данъчните задължения  8 906,22 лв. Съдът приел, че действайки по описания начин подс. А. е осъществила обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 255, ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и

2. В периода 16.09.2009г. – 31.08.2012г. включително, в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – Молби-декларации – за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от  20 - годишна възраст, с вх.№ 5691/16.09.2009г., 5496/17.09.2010г. и 5205/30.09.2011г., подадени на основание чл.10, ал.1 от  Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ до Дирекция „Социално подпомагане”- гр.Разград за отпускане на помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД, е получила без правно основание, с намерение противозаконно да присвои, чуждо движимо имущество – парични средства от  държавните социални фондове, в разпореждане на Агенция за социално подпомагане – гр.София, в размер общо на 1 645, 00 лв. Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимата осъществила обективните и субективни признаци на състава по чл. 212, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

Правните съображения на РОС са убедителни и подробни по всеки от пунктовете на обвинението. В настоящия етап на производството не се оспорват признаците на състава по чл. 212 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Налице са обаче съображения на страните досежно деянието по чл. 255 ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с оглед на които съставът счита за необходимо да посочи следното:

 

1. Според прокурора от въззивната прокуратура неправилно в обвинителния акт и присъдата е прието началото на изпълнителното деяние по чл. 255 от НК - от 01.01.2008г. Счита се, че деянието е започнало след изтичане на срока за подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в ТД на НАП-Варна, офис Разград / обр. 2001а/ - на 30 април в годината, следваща получаването през 2008г. на облагаемите доходи – т.е. 2009г.

Придобиването на облагаеми доходи е породило задължение за подс. А. да ги декларира ежегодно, като подава изискуемата по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация в срок от 01.01. до 30.04. включително на следващата календарна година, в ТД на НАП - Офис Разград, като такава по постоянното й местоживеене, както и в същия срок да плати дължимия върху тях данък.

Извършването на ясно разграничение между периода на придобиване на доходите, момента на подаване на декларацията за тях и настъпването на престъпния резултат би довело до уточняване на началото на престъпната дейност.

Изследването на трите значими времеви положения установява, че обективен елемент от правната оценка на извършеното от подсъдимата не е бил надлежно прецизиран. Престъпните действия по осъществяване на изпълнителното деяние – “не подала ГДД”, са започнали от момента, в който е изтекъл срокът за деклариране на съответните доходи за 2008г. Съгласно нормата на чл. 53 ал. 1 от ЗДДФЛ срокът за подаване изтекъл на 30.04.2009г. – краен срок и за внасяне на дължимия данък. Видно от задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСНК, “Във всички случаи обаче е необходимо настъпването на посочения в нормата определен престъпен резултат - избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери, който резултат настъпва с изтичането на предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия данък”.

От 30.04.2009г., когато е последният ден на срока за подаване на ГДД и внасяне на данъците по ЗДДФЛ по първия данъчен период, следва да бъде ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимата. /сходни са фактическите положения по Решение № 256 от 18.08.2014 г. на ВКС по н. д. № 797/2014 г., II н. о./.

Производна на това конкретизиране е необходимостта да се приложи закон за същото наказуемо престъпление и тази дата да се приеме за начало периода на престъпна дейност. Съответно и се поражда задължението въззивната инстанция да оправдае подсъдимата по обвинението по чл. 255 ал. 1 от НК – частично досежно действия, извършени от 01.01.2008г. до 29.04.2009г.

             

              2. Защитникът на подс. А. намира, че данъците от 2008-2009г. са погасени по давност. Приема, че при анализа на отговорността и размера на предмета на престъплението следва да се приеме, че сумите от 1042.48 лв.-за 2008г. и 1751.12 лв.-за 2009г. не са дължими, което свежда предмета до размер от 6 112, 62лв.

              Доколкото съображенията на защитата касаят обективен признак от правната страна на обвинението съставът съобрази нормите на действащия Данъчно-Осигурителен Процесуален Кодекс. Давността е регламентирана по чл. 171 ал. 1 “Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.”. Пресметнато по критериите на закона се установява, че давността за данъчните задължения за 2008г., платими през 2009г., е започнала да тече от 2010г. и към 30.04.2015г. би могла да е изтекла. Видно е, че за 2009г. – към настоящия момент – задълженията не са погасени по общите правила на давността.

         По чл. 172. (1) от ДОПК “Давността спира: … т. 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.”. Тъй като размерът на данъчните задължения, укрити от подс. А. е бил установен изцяло след проведеното разследване, следва да се приеме че с момента на неговото образуване – 25.07.2014г. – давността е спряла да тече.

При тези правно значими факти се установяват основания за прилагане на изключенията от общия период на давността, уредени в чл. 171 ал. 2 от ДОПК, която предвижда, че “С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.”. Този срок не е изтекъл спрямо задълженията по нито един от данъчните периоди, включени в обвинението срещу подсъдимата А..

Изложените съображения отхвърлят основателността на възраженията на защитата за частично погасени по давност данъчни задължения на подс. А., респ. за намаляването на размера на предмета на престъплението.

3. Правилни са съображенията на първоинстанционния съд за формиране на стойността на предмета на престъплението по чл. 255 ал. 1 от НК – 8 906, 22лв., като последица от осъществяването през известни периоди от време на един и същ престъпен състав при постигане на един и същ престъпен резултат - избягване установяването и плащането на данъци. Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСНК, в т. 2, дава изрични указания към съдилищата, че в тези случаи – “Налице е единство на увреденото правно благо, при еднородност на начина на извършване и обвързаност по време. При осъществяване на инкриминираните в нормата действия/бездействия, деецът има едни и същи фактическо положение и трайно отношение към предмета и обекта на посегателство - защитените от закона обществени отношения, които той засяга, както и еднакво психическо отношение към общественоопасните последици на деянията си, което не е нищо друго, освен "еднородност на вината". …Затова, когато избягва установяването или плащането на данъчни задължения чрез някое/някои от посочените в нормата на чл. 255, ал. 1 от НК действия или бездействия, деецът извършва продължавано престъпление, което следва да се преценява с оглед причинения общ престъпен резултат, както изрично е посочено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НК….”.

Съдът е установил, че единствено задълженията за 2010г. самостоятелно изпълват признака по чл. 93 т. 14 на НК – “големи размери”. От фактическа страна е прието, че останалите укрити задължения са в далеч по-ниски размери – най-малка е сумата за 2012г. – 29, 34лв. Но тези констатации не препятстват общото подвеждане на кумулирания престъпен резултат от продължаваното престъпление по чл. 255 ал. 1 от НК. Следва да се посочи, че за подобни случаи, в посоченото тълкувателно решение ВКС разяснява: “Тази обективна даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава и когато някои или всички данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери, ако причиненият общ престъпен резултат изпълва изискванията на тази норма на закона. Обективната и субективната връзка между отделните деяния при продължаваното престъпление заличават тяхната самостоятелност като отделни престъпления. Това е така и ако отделните деяния сами по себе си не са престъпни, напр. поради своята малозначителност, но преценени като цяло не са малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също престъпление….”.

Изпълнителното деяние – в случая – неподаване на ГДД по ЗДДФЛ, е осъществявано еднократно всяка година от 30.04.2009г. до 30.04.2014г. Между отделните престъпни действия е изтичал период от една година, който според ТР № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС “не повлиява оценката за "непродължителност" на периода от време в рамките на продължаваната престъпна дейност, при наличие и на останалите законови характеристики на тази дейност. И това е така, защото обективно отделните деяния биха могли да бъдат осъществени само през такъв период от време, без обаче да се разкъсва обективната и субективната еднородност на цялостната престъпна дейност и нейният общ престъпен резултат.”. Престъпната дейност на подс. А. по това обвинение е продължила 6 години – значителен период, който поради еднородността на обективната и субективна страна на извършеното се обхваща в едно общо продължавано престъпление.

 

ІІІ. По отношение на наказанието.

Основна посока на очакваната от въззивната инстанция проверка на присъдата е наложеното наказание. След съобразяване на изложеното по протеста и в пренията в хода на с.з. се систематизират съществените моменти, по които се дължи произнасяне - основанията за определянето, вида и размера на справедливите спрямо извършеното от подсъдимата наказания.

         Предвид процесуалните разпоредби за реда, по който е преминало съдебното заседание, принципът на законоустановеност – чл. 373 ал. 2 от НПК свързва определянето на наказанието с приложението на чл. 58 А НК.

         Видно от мотивите на съда, е преценено, че наказанията следва да се определят по чл. 58 А ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “Б” от НК. Изложени са съображения в подкрепа на прилагането на редакции на чл. 255 ал. 1 от НК и чл. 212 ал. 1 от НК – до 2010г., които според съда са по-благоприятен закон за дееца.

Оценъчната дейност на първоинстанционния съд в тази част на присъдата е неправилна, поради следните съображения:

         1. Изцяло отсъстват съображения относно задължителната преценка при прилагане на чл. 58 А ал. 4 вр. чл. 55 от НК – налице ли са многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, при отчитане на които и най-лекото предвидено от закона наказание да се яви несъразмерно тежко спрямо извършеното.

         В мотивите са посочени смекчаващи, но и не малко отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Съществуването на отегчаващи отговорността изцяло опровергава обобщеното решение за определяне на наказанието по чл. 55 от НК.

         Изложеното обосновава допуснатото в мотивите вътрешно противоречие между значимите за параметрите на отговорността обстоятелства и ангажираната законова рамка.

        

         2. Оценката за приложимия “по-благоприятен закон” е довела до прилагане на закон, който не е следвало да бъде приложен. Допуснато е нарушение на материалния закон.

         Преценявайки деятелността на подсъдимата и по двете обвинения като продължавано престъпление, РОС не е съобразил, че “При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат” – чл. 26 ал. 2 от НК.

         Престъпленията са били довършени на 30.04.2014г. – по чл. 255 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, и на 31.08.2012г. – по чл. 212 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

         Следва да се приложи законът, който е бил в сила към момента на довършването им. Преценка по чл. 2 ал. 2 от НК за по-благоприятен по отношение на дееца закон би била възможна само ако след извършване на деянието, до влизане в сила на присъдата последва законодателна промяна. В случая, след довършването на двете деяния, за които е призната за виновна подсъдимата, не са настъпили промени в наказуемостта, които съдът да е длъжен да обсъди. Неправилно е било да се обвържат санкционните последици за подс. А. с редакцията на нормите, които са били изменени преди довършване на престъпленията. /в този смисъл и Решение № 34 от 31.03.2008 г. на ВКС по н. д. № 703/2007 г., II н. о./.

         Не са изложени съображения за “разкъсване” на продължаваното престъпление, което да доведе до налагане на две наказания за всяко от престъпленията. Първо, дейността да бъде обхваната в самостоятелен състав – до промените през 2010г., и второ – за след промените в наказуемостта. Подобен подход би бил в нарушение на правилата за формиране на продължаваното престъпление и задължителните указания по ТР № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС, Постановление № 9/1975г. на ВС на РБ /по т. 5/ и т.н.

         Поради изложеното, за деянията по които е призната за виновна, подс. А. следва да понесе наказателната отговорност, предвидена в съставите в актуалната към довършване на деянията редакция. В частност, за деянието по чл. 255 ал. 1 т. 1 от НК – предвидените наказания са лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба в размер до 2000лв., а по чл. 212 ал. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от две до осем години, с възможните кумулативни по чл. 212 ал. 7 от НК – конфискация до една втора от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от НК. В рамките на посочените санкции и при прилагане реда на чл. 58 А от НК, съставът индивидуализира наказанията на подс. А. като съобрази следното:

А. Действително в актуалната редакция на чл. 58 А от НК при едновременно проявление на условията по същия текст и по чл. 55 от НК, преценката, че е по-благоприятен за дееца – може да определи наказание, съобразено с него - по чл. 58 А ал. 4 от НК. Защитата на подс. А. сочи, че решението за прилагане на чл. 55 от НК е обосновано от известните смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.

Първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи чистото съдебно минало, данните за възрастта и семейното положение, липсата на образование и работа, самопризнанията от ДП – сочещо на критичност, изразеното съжаление и желание да възстанови щетите.

При съобразяване на материалите по делото и становищата на страните в пренията пред настоящата инстанция, съставът намери, че част от посочените обстоятелства не влияят върху следващото се на подсъдимата наказание и са били надценени.

Възрастта на подс. А. позволява пълноценното й съзнание и познание върху допустимото от закона поведение.

Не се споделят аргументите на защитата, че етническата принадлежност може да бъде посочвана като специфика, определяща по-висока толерантност и разбиране към осъществените от нея действия. Доводи, базирани на етнически характеристики са дискриминационни и категорично извън общите принципи на правораздаването по чл. 11 от НПК относно равенството на гражданите в наказателното производство.

Изследването на семейното и материалното положение на подс. А. установява, че тя е сключила граждански брак на 28.09.2012г. /прекратен на 20.03.2015г./, в рамките на инкриминирания период е придобила лично и в семейна имуществена общност два леки автомобила и два недвижими имота. Пътувала е около 15 пъти извън граница според официалните отразявания. Установено е, че е получила на територията на страната преводи за общо 89 062, 16лв. Двете й деца към момента на обсъждане на наказанието пред въззивната инстанция – са пълнолетни. Всички тези факти не очертават семейното и материалното положение на подсъдимата като решаващи за проявяване на снизходителност.

От книжата по делото се установява, че подсъдимата има завършено начално образование, като след пети клас през учебната 1989/1990г., когато се е казвала Л.Д.Ф., е прекъснала по болест. Не са представени доказателства за влошено към момента здравословно състояние, но е видно, че не е здравно осигурена. Налице е справка, че за инкриминирания период не е била регистрирана и не е получавала обезщетение за безработица. Независимо, че реално не е полагала труд, подс. А. е имала доходи, надвишаващи установените социални прагове – видно от СИЕ. Следователно, обстоятелството, че е безработна също не налага определянето на по-леко наказание.

По отношение на самопризнанията, които според защитника подсъдимата е депозирала в хода на ДП и съдействието за разкриване на обективната истина – следва да се отбележи, че подобно становище е необосновано. Отношението на подс. А. към повдигнатите обвинения в предходната процесуална фаза е било напълно пасивно. В хода на извършваната от 2013г. предварителна проверка – същата е отказала да дава обяснения, в разпита си след повдигане на обвинение на 15.12.2014г. не е признала вината си и е отказала да дава обяснения. След запознаване с материалите по делото е признала вината си само по обвинението за престъпление по чл. 212 от НК, оспорила е част от книжата за получаване на суми и е поискала да бъде извършена съответната експертиза. При новото предявяване на 02.02.2015г. – след запознаване и с последното заключение – е признала вината си и е поискала провеждането на производство по гл. 27 от НПК. С оглед на изложеното, чрез нито едно свое лично изявление в хода на ДП подс. А. не е съдействала за разкриване на обективната истина, не е изложила конкретни обяснения за неправомерните си действия. Дори желанието да възстанови щетите, отразено в протокола за разпит от 02.02.15г. е придружено от декларацията, че няма финансова възможност и ще търси разсрочването им. Фактите и обстоятелствата от предмета на доказване са били установени изцяло, а и в съответствие със законовите правомощия, от органите на разследването. Не се отчита принос на подс. А., който да бъде съобразен при определяне на наказанието – извън признанието по отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт положения – необходима предпоставка за провеждане на съкратеното съдебно следствие.

След преценката на изложеното съставът счете за безспорно смекчаващи отговорността на подсъдимата чистото съдебно минало и съжалението за извършеното.

От друга страна се констатират изрично обстоятелства с характер да отегчат отговорността за деянието по чл. 255 ал. 1 т. 1 от НК – отчетени и от РОС – престъпната упоритост, значителното надхвърляне на границата на съставомерния признак с оглед предвиденото по чл. 93 т. 14 от НК – “големи размери”.

Неправилно в мотивите на съда като отегчаващо обстоятелство е посочена високата степен на обществена опасност на деянията – видно от чл. 54 ал. 1 от НК – този елемент има самостоятелно значение при индивидуализацията на наказанието, различни са фактите от групата по чл. 54 ал. 2 предл. 2 от НК. /Констатацията за високата степен на обществена опасност на деянията също попада във вътрешно противоречие с определянето от РОС на наказания по реда на чл. 55 от НК./.

Конкретното деяние по чл. 255 от НК е свързано с трайно, изключително продължило във времето нарушаване на обекта на защита – функционирането на данъчната система на държавата. От значение е фактът, че в този период подс. А. само на територията на страната е придобила и укрила значителни доходи. Видно е, че производството е инициирано по линия на международното сътрудничество по наказателни дела, от прокурор при Прокуратурата към ВКС на Румъния – Дирекция за разследване на престъпления по организирана престъпност и тероризъм. В документа на л. 67, т. 3 от ДП, е отразено, че около 140 български граждани през периода 2009-2013г. са получили от банкови учреждения близо до българо-румънската граница над 2 милиона евро. Името на подс. А. е в предоставения от румънските разследващи списък на българските граждани, теглили пари по този начин – като в тази част разследване по настоящото дело не е провеждано. В протеста на прокурора при РОП е очертан обхватът на сходни случаи, по които са проведени и приключили наказателни производства, съответстващ на отзвука на случилото се сред обществото и на изключителната критичност към деяния от вида на изследваното по делото. Моралната укоримост към специфичния начин на набавяне на доходи, задължително свързано с необявяването им е било характерно за инкриминирания период на територията на Разградски окръг. Извършеното от подс. А. разкрива типичните характеристики на това явление, придобило нелегална актуалност и довело до разрастване на броя на престъпните прояви от този вид. Конкретните последици за държавния бюджет са значителни и напълно невъзстановени.

От друга страна престъплението по чл. 212 ал. 1 от НК също има завишена степен на обществена опасност, тъй като са претендирани “дължими” от държавата социални помощи, въз основа на невярно представени данни. Действията на подс. А. са били системни, последователни и са довели до пренасочване на необходими за други семейства парични средства. Особено през 2010г. реалните средномесечни доходи на член на семейството на подсъдимата са надхвърлили повече от два пъти прага за допустимост от подпомагане. Съблюдаването на правата за социално подпомагане определя съответните задължения на държавата със стойностно измерение и целево предназначение. Злоупотребата с “полагаеми се помощи” рефлектира пряко върху бюджета, но и косвено, както в случая, засяга широк спектър от защитени обществени отношения и гаранции за останалите действително нуждаещи се.

С оглед на изложеното – броя и характера на смекчаващите обстоятелства, относителната стойност на отегчаващите по обвинението по чл. 255 ал. 1 т. 1 от НК, установеното за високата степен на обществена опасност на деянията, в съвкупността си не предполагат оценка, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното. Като последица не се установяват условия за прилагане на чл. 55 от НК, респ. чл. 58 А ал. 4 от НК, съставляващо основание за изменение на присъдата в тази част с отмяната му.

 

Б. Поради изложените съображения при спазване принципите на законоустановеност и индивидуализация по чл. 54 от НК, съставът счете, че справедливо би било по обвинението за престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК да бъдат наложени основното и кумулативното предвидени в нормата наказания в размер към, но под средния, а именно лишаване от свобода за срок от три години, както и глоба в размер на 900лв.

Съобразно чл. 58 А ал. 1 от НК основното наказание следва да бъде намалено с една трета до размер от две години. Видно от чл. 58 А ал. 5 от НК – наказанието глоба не се влияе от проведената съкратена съдебна процедура.

За деянието по чл. 212 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК съответно на извършеното, в отсъствието на отегчаващи конкретната проява допълнителни обстоятелства, според състава се явява определянето на предвиденото в закона наказание в минималния размер от две години. Кумулативно съществуващата възможност за постановяване на конфискация съдът отхвърли, тъй като не е налице съизмеримост между сумата – предмет на престъплението, с данните за имущественото положение на подсъдимата и не се налага допълнително отежняване на санкционните последици. Наказанието лишаване от права не следва да бъде наложено предвид и чл. 50 ал. 1 от НК, доколкото отсъства особено качество, допринесло подс. А. да осъществи деянието.

Приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК налага наказанието лишаване от свобода да бъде редуцирано с една трета до размер от една година и четири месеца.

 

В. Доколкото подс. А. е осъществила две деяния в условията на реална съвкупност, за които й е наложено наказание лишаване от свобода, възниква основание за прилагане на нормата на чл. 23 ал. 1 от НК. Поради изложеното на подсъдимата следва да бъде постановено за изтърпяване по-тежкото от така редуцираните наказания, а именно лишаване от свобода за срок от две години.

При определен размер на наказанието лишаване от свобода до три години, без значение от вида на престъплението и тежестта на обществено опасните последици, при лице с чисто съдебно минало, съдът задължително обсъжда начина на изтърпяването.

Съставът прие, че така определеното общо наказание на подс. А. не следва да бъде изтърпяно ефективно по следните съображения:

Наказателната отговорност е лична – всеки деец следва да понесе съответното на стореното от него и съответстващо на целите по чл. 36 от НК наказание. Видно е, че лице на 36 години, с добри характеристични данни в социалната си среда, с чисто съдебно минало, изразяващо съжаление за извършеното, подлежи на пълноценно санкционно въздействие при запазване на своето място в обществото. Процесът на поправянето у подс. А. реално е започнал и всеки от участниците в производството е в състояние да оцени това.

Предложението на прокурора за отлагане на наказанието с максимален изпитателен срок се явява основателно. Шест години наред подс. А. извършвала едни и същи престъпни действия срещу данъчната система, междувременно придружени от три поредни периода на засягане на икономическата основа на социалната сфера. За да се постигнат необходимите гаранции, че позитивните промени в съзнанието й ще имат траен характер е необходимо определянето на максималния срок от пет години по чл. 66 ал. 1 от НК. Не е установено от фактическа страна как точно подс. А. е мотивирала гражданите на други държави да й изпращат пари, но моралната укоримост на извършеното от нея е висока. Тя се е представяла за човек в затруднено материално положение, който не работи и няма официални доходи, но вдействителност е получавала значителни суми и е имала стандарт на живот много по-висок от този на подпомаганите от държавата семейства. За постигане целите на генералната превенция е необходимо отлагането на наказанието лишаване от свобода да бъде в максимален срок, тъй като по този начин би било оказано предупредително-възпиращото отражение спрямо отделните членове на обществото.

 

Г. По чл. 23 ал. 3 от НК съдът следва да прецени дали при определяне на общото за съвкупността от престъпления да присъедини изцяло или отчасти и наказанието глоба, определено за извършеното по чл. 255 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

Според настоящия състав присъединяването на глобата от 900лв., към наказанието лишаване от свобода е необходимо.

Имущественото санкциониране на подс. А. в този размер пряко ще въздейства върху подсъдимата за осъзнаване значителността на последиците за държавния бюджет от действията й. Размерът е съобразен с данните за семейното положение и на предмета на престъплението. Глобата има двояко значение и спрямо обществото – от една страна на превантивно – за предпазване от подобни действия, и на следващо място предупредително – за поставяне на действителен ориентир за последиците от спекулации засягащи бюджета и икономическата стабилност на държавата.

Доколкото наказателноосъдителната част по чл. 23 ал. 1 и 3 от НК от присъдата включва комплекс от две наказания, ефектът върху личността и спрямо обществото се постига чрез тяхното общо въздействие – по чл. 57 ал. 2 от НК. Чрез понасянето на основното и допълнителното наказание – в определените от съда размери, без да се налага лишаването от свобода да бъде ефективно изтърпяно, подс. А. може да бъде поправена в съответствие с очакванията на закона и обществото.

 

Д. Съставът счете, че поради наличието на наказания от един и същ вид, възниква основание за обсъждането на приложението на чл. 24 от НК.

По отношение на подс. А. не се налага упражняването на това правомощие за допълнително увеличаване на наказанието лишаване от свобода.

Действително периодът на престъпната дейност е продължителен, но предвид чистото й съдебно минало това би довело до неоправдано и необосновано от доказателствата упражняване на държавна принуда. С така групираното наказание, при отлагане с максималния петгодишен срок по чл. 66 от НК съзнанието за възможността от привеждане в този продължителен период на лишаване от свобода за срок от две години, гарантира трайността на въздържането на подсъдимата от друга престъпна проява и редом с наказанието глоба обективно удовлетворява целите по чл. 36 от НК.

 

Редом с подробните съображения на състава прегледът на съдебната практика позволява съпоставката на фактическата основа, правната оценка и наложените наказания на настоящото производство с други, за деянията по чл. 255 от НК, напр. Решение № 240 от 11.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1267/2011 г., I н. о., НК, Решение № 527 от 8.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2025/2013 г., II н. о., НК.

 

С оглед на изложеното в частта на определяне на наказанията постановената присъда следва да бъде изменена.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

 

По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 3 и 6 от НПК, чл. 337 ал. 1 т. 2 и ал. 2 т. 1 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

         Изменя присъда № 27 от 01.04.2015 г., на Окръжен съд - гр. Разград, постановена по НОХД № 49/2015 г., по описа на съда, както следва:

         ПРИЛАГА закон за същото наказуемо престъпление и приема, че подс. А. е осъществила състава на престъплението по чл. 255 ал. 1 предл. 1 и 2 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК през периода 30.04.2009г. – 30.04.2014г. и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА за деяние, извършено в периода от 01.01.2008г. до 29.04.2009г.

ОТМЕНЯ приложението на чл. 58 А ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “Б” от НК при определяне на наказанията на подс. А..

На основание чл. 373 ал. 2 от НПК, чл. 58 А ал. 1 и ал. 5 от НК и чл. 54 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подс. Г.Х. А. за извършеното престъпление по чл. 255 ал. 1 предл. 1 и 2 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 58 А ал. 1 от НК намалява с една трета и НАЛАГА наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, и ГЛОБА в размер на 900 лева.

На основание чл. 373 ал. 2 от НПК, чл. 58 А ал. 1 от НК и чл. 54 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подс. Г.Х. А. за извършеното престъпление по чл. 212 ал. 1 предл. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл. 58 А ал. 1 от НК намалява с една трета и НАЛАГА наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл. 23 ал. 1 и 3 от НК определя подс. А. да изтърпи по-тежкото от така наложените наказания, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, към което ПРИСЪЕДИНЯВА ИЗЦЯЛО наказанието ГЛОБА в размер на 900 лева.

Потвърждава присъдата в останалата част.

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :