Р Е Ш Е Н И Е

                                                №  89         

                                          

                                   24.06.2014. гр. Варна

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                       

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на девети май през две хиляди и четиринадесета година,  в публично заседание в следния състав:

 

                                          

                                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                         ПЕТЯ ПЕТРОВА

  

  

    

     Секретар Г.Н.

 Прокурори СТЕФКА ЯКИМОВА и  КРАСИМИР КОНОВ,

 като разгледа докладваното от съдия Ж.Денева

 ВНОХД №135 по описа за 2013 г.

 

Производството по делото е образувано след отменително Решение на ВКС на РБ №574 от 08.05.2013 г. по н.д. №1902/2012 г.

Пред настоящата инстанция при първото разглеждане на делото, производството е било образувано по жалби на Н.Д.Н., Г.С.Н., М.В.С. и И.Т.А., подсъдими по нохд № 458/2009г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата постановена от същия съд на 31.10.2011г, с която са признати за виновни за деяния по чл.142 ал.2 т.2 и 5 вр.чл.20 ал.3 и 4, за подс. Н. и чл.20 ал.2 за останалите и за деяние по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 т.6 пр.2 и 3 вр.чл.20 ал.3 и 4 за под. Н. и чл.20 ал.2 за останалите и е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от по седем години при строг режим за първото деяние и дожИ.тен затвор, при специален режим за второто, като на основание чл.23 ал.1 НК е определено да изтърпят по-тежкото – доживотен затвор при специален режим.

В жалбите на подсъдимите се излагат съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, необоснованост, непълнота на доказателствата както и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава и алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В жалбата подс.Н.Н. се излага от неговата защита, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливост.

В с.з., при предходното разглеждане на делото от настоящата инстанция и след промяна на поддържаната позиция от подсъдимите С. и А., са молили съдът да измени присъдата по отношение на тях за деянието по чл.116 НК като приложи закон за по-леко наказуемо деяние по чл.124 НК.

Това искане се прави и при настоящото разглеждане на делото.

В жалбата на защитата на подс.Г.Н. се сочи, че присъдата на ВОС следва да бъде отменена, поради допуснати процесуални нарушения, което води до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за нова разглеждане от първата инстанция или да бъде отменена присъдата и оправдан подзащитният му.

В с.з. представителите на апелативната прокуратура  изразяват становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите и предлагат присъдата бъде потвърдена изцяло.

Представителят на гр.ищци и частни обвинители не се явява.

Гражданския ищец Р.П. се явява лично.

 

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

 Установено и от Варненският окръжен съд.

    1.На 14.05.2007 г. във водите на река Камчия, на 3 км. от с. Круша, обл. Варна, бил открит труп на мъж. По трупа били установени множество кръвонасядания и разкъсно-контузии рани, причинени приживе. Към трупа, завързан със „сицилианска примка”, били прикрепени метални тежести. Установено било, че причина за смъртта е механична асфикция.

Седмица по-късно, на 22.05.2007 г. във водите на река Камчия, в землището на с. Круша, бил намерен и труп на жена със същите следи от насилие по тялото., а към трупа, завързан със „сицилианска примка”, били прикрепени метални тежести. При извършената аутопсия било установено, че причина за смъртта е механична асфикция.

От заключението на назначената по делото ДНК експертиза за установяване на родителски произход №07/ДНК-202 на НИКК-МВР, гр. София /том 3, папка №1, л. 151-154/ е видно, че получените резултати представляват убедително доказателство, че изследваните 2 бр. кътни зъби произхождат от биологичен син на Б.Й.А. и Петър Е. Александров или че намерения труп на мъж е на В. Петров Е.

От заключението на назначената по делото ДНК експертиза за установяване на родителски произход № 07/ДНК-209 на НИКК-МВР, гр. София /том 3, папка №1, л. 163-166/ е видно, че получените резултати представляват убедително доказателство, че зъбите произхождат от биологично дете на И.В.П. и В.Б.П. или че намереният труп на жена е на Д. И..а П..

Двамата са били обявени за общодържавно издирване с телеграми №19920/18.04.2007 г. и № 19124/18.04.2007 г. по сигнал на съпрузите им за тяхното изчезване.

Междувременно, на 19.04.2007 г. синът на пост. Е., свид. А.Е. подал молба чрез Началника на I РПУ- СДП до V РПУ - Варна за издирване на лекия автомобил, ползван от баща му - „Ситроен С-4” с per. № СА 30-66 ВН. Същия е  бил открит паркиран на паркинга на бензиностанция „Петрол" намираща се в „Палах център” до ХЕИ Варна на 20.04.2007 г. около 8.00 часа при провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия от служители на ОДП-Варна. Започнало разследване съобразно установените към онзи момент данни по версия за отвличането на изчезналите лица В. Е. и Д. П..

Постр. В. Е. бил военнослужещ като, напуснал редовете на БА през 1997-1998 год. и първоначално се установил в гр.Сливен. Занимавал се  главно с посредническа дейност, свързана с разпродажба на военно оборудване, като продължавал да се представя като служител на МО. След като финансовото му състояние се влошило значително, през 2004 г. се установил заедно със семейството си – съпругата си свид.А.Е. и сина си свид.А.Е.,***, където отново продължил с „посредническата дейност”, възползвайки се от връзките си с Министерство на отбраната. Е. „предлагал” неофициално за продажба движимо и недвижимо имущество, собственост на МО, като използвал неистински документи, „уреждал”  участия в търговете, организирани от МО вкл. и обещания за тяхното спечелване, срещу дадено капаро от страна на клиентите си. Приходите от тази му дейност постъпвали по сметката на притежаваната от него фирма ЕТ „Агро –Лего”, гр.Сливен. Постр.Е. през инкриминирания период ползвал два мобилни телефона –№ 0888 387890 и № 0889 081621.

В дейността си Е. от края на 2005 год. бил подпомаган от постр. Д. П., с която бил в интимни отношения. Тя осъществявала функциите на негова секретарка и го придружавала при многобройните му пътувания из цяла България. като  ползвала тел.№ 0885 791433.

По делото е установено по безспорен начин, че пострадалите последно са контактували със свидетелите И. Н., М.Ш. и А.В..

 

Подсъдимият Н.Н. е основател на холдинг от компании, „Трансинс” – чиято основна търговска дейност е търговия с черни и цветни метални отпадъци на територията на страната, както и техният износ. През 2007 г. подс. Н. ползвал мобилен телефон с № 0888 246040.

Подсъдимият Г.Н. бил административен директор на едно от дружествата във фирмата - „Трансинс рециклираща компания”, ЕООД, ползвал се с доверието на Н. и притежавал през 2007г. мобилен телефон с № 0887 825821.

Подсъдимият М.С. през 2007 г. работел по силата на трудов договор от 01.04.2002 год. и допълнително трудово споразумение от 01.04.2005 год. като охранител в „Трансинс Индъстри” АД, ползвал мобилен тел.№ 0895 442 705. Във връзка с дейността си законно притежавал и носел пистолет марка „Глок 19”. Ползвал се с доверието на подс.Н..

Подсъдимият И.А. бил близък приятел на М.С. от детските години и съученик в спортното училище, където тренирали бокс. През 2007 год. И.А. нямал постоянна работа. Работа му намирал и М.С., на когото  помагал в някои служебни задачи.

При пътуване до гр.София на 13.04.2007 г. за изпълнение на една от поставените задачи със служебен лек автомобил, управляван от Й.П.-служител в „Трансинис”, тримата били задържани в І-во РПУ София, а в последствие освободени след съдействието на друг служител на подс.Н. – св.В.А.. Свид. Х.Х. – работник в „Трансинс” е заявил, че е виждал често подс. А. ***. През 2007г. подс. И.А. ползвал тел. № 0896 694366.

Постр. Е. се познавал със свидетелите И. Н., ползващ тел. № 0878 644960, и св.А.В., ползващ тел.№ 0878 490444.

 В края на м.януари 2007г. постр. Е. споделил пред свид. И. Н., че може да уреди участие в търг за усвояване на бракувано военно оборудване от поделение в гр.Ямбол. Свид. И. Н. предал информацията на своя познат, свид. А.В.. Последният се свързал със свид. М.Ш. и го попитал дали познава някой, който се занимава със скраб, тъй като имало възможност за голяма сделка. Свид.Ш. споделил, че се познава с подс. Н.Н., изп. директор на „Трансинс – рециклираща компания” и, че ще го попита дали има интерес към сделката. В. казал че сумата от капарото трябва да се внесе до обяд на 31.01.07г., поради което и свид. Ш. веднага след като се свързал с подс. Н. се обадил на свид. В. и съобщил, че е уредил среща. Повикал В. в офиса си, след което двамата посетили офиса на подс. Н.. На срещата, свид. В. обяснил за какво се касае сделката и уговорили също такава за 30.01.07г. с постр. Е. за уточняване на подробностите. Свид. И. Н. уведомил постр. Е. и на 30.01.07г. се срещнали в бар „Дежа вю” свид. А.В., И.Н., постр. Е. и П., след което отишли в офиса на подс. Н.. Там били уговорени всички подробности, прегледани документи, разменени визитки. На следващия ден бил сключен договор между „Агро Лего” и „Трансинс”, по силата на който постр. Е. се задължавал да осигури скрап от военната промишленост и спечелване на търгове в МО за рязане на военна техника, а подс. Н. – да преведе 30 000лв. капаро. Пострадалият подписал запис на заповед за въпросната сума и издал фактура на същата стойност. Сумата била преведена по сметката на пост. Е., а след това на два пъти и сумите от 6280лв. и 3600лв.

До края на месец март 2007 г. сделката не била осъществена, а Е. не бил във възможност да върне парите, въпреки настояванията на подсъдимия Н.. Тогава подс.Н. решил да събере дължимото, по реда за принудително събиране на вземания, предвиден в ГПК. На основание, подписаната от Е. запис на заповед подал молба за издаване и се снабдил с изпълнителен лист от Софийски градски съд. Било образувано и изпълнително дело. На 06.04.2007г., в дома на Е., била връчена от съдебен изпълнител и нотариална покана за доброволно изпълнение на задължението. В нея бил определен срок за доброволно изпълнение до края на м.април 2007 г.

 Подс.Н. разпитал за В.Е. свои познати от Сливен и узнал, че не се ползва с добро име, че е измамил доста хора. Подразнен от случващото се, на 12.04.2007 год. Н. споделил в телефонен разговор със свид. М.Ш., че е проверил Е., но след това. От гр.Сливен е била поднесена информация, че Е. е дължал пари на маса мутри, завлякъл много хора и че, няма какво да му вземе.”Просто вика цървул от класа” – разговор реф.№ 0766f36b от 12.04.2007, 19:40, протокол за ВДС рег.№ RB202007-001-05/0304-22-88 от 03.08.2007год.-

      Всички останали разговори, които ще бъдат използвани към фактическата обстановка са от този протокол за ДВС, фигуриращ в секретните материали приложени по делото. 

      В същия разговор подсъдимият Н. е съобщил за намеренията си спрямо Е.: „...Аз му казах, ако ти не ги преведеш  повече няма да те търся, туй трябва да ти е ясно. Ще те търся по други начини. Това е! И от там нататък край. Туй е!”

 Пострадалият Е. започнал да не отговаря на телефонните обаждания на подс. Н. и да се крие от него, последният посетил дома му в гр.София, придружаван от свой охранител, неустановен в хода на наказателното производство. В. Е. отсъствал от дома си. Там бил неговият син - свид. А.Е. (тогава 19 годишен). Подс. Н. се представил и казал, че иска да види баща му, да престане да се крие и да върне парите, защото ще му се случи нещо много лошо. Изтъкнал факта, че вече знае къде живеят. Тонът и съдържанието на казаното от подс. Н., свид.А.Е., възприел като заплаха, от която по негови думи го „побили тръпки”. Изплашен, вечерта разказал на баща си за директно отправените от Н. заплахи в негово отсъствие.

След завръщането си в гр.Варна вечерта на 12.04.2007 г. подс. Н. се обадил на свид. М.Ш., като му заявил, че човекът, с когото го е свързал, го е измамил. Казал също, че ще държи него и св. В., отговорни за провалената сделка. Обяснил, че единственият вариант, при който ще отпадне тяхната отговорност, е да доведат Е. в гр.Варна. Разговорът е започнал с думите на подс.Н. „Оня глупак, дето го докарахте, мое ли да го докарате пак”, а  свид. Ш. обяснил, че е казал „на тези двамата дето работят с него”: „отивате, вземате го, обаждате се на Н. и му го карате на крака”, а те отговорили че „всичко е наред”, И. Н., заявил че от „Сигма”-та били негови хора и той ще го закара с белезници. Ако не могат Ш. щял да се обади на Н., „той си има хора, да си го вземат”.  Последвали разговори с А.В. с взаимни нападки и обвинения кой-кого е измамил и че следва да се срещнат и доведат Е. при Н.. В последвалия непосредствено след това нов разговор, Н. афектирано е заявил на св. Ш., че не го е яд за дадените пари, а заради това, че за първи път са го измамили по такъв начин и че това било равнозначно на отрязване на едната му ръка и че такава обида никой не му е нанасял през целия жИ.т. След това подс. Н. заявил: ”Време ще мине и ще го набарам, няма къде да отиде просто! Ще го набарам, но искам тези хора, /свид. В. и И.Н./ ако те не ми дадат информация за него, значи са вътре в играта. Ще ги метна и тях”. Свид. Ш. се опитал да обясни, че няма вина за случилото се и му обещал осигуряването на среща с другите „посредници”, които имали пряка връзка с Е. – В. и И. Н.. Подс.Н. настоял Ш. да му предостави информация за Е. – къде отсяда в гр.Варна, каква кола управлява. Ш. поел ангажимента да намери исканата информация.

Изключително притеснен свид. Ш. се свързал със свид. В., предал му подробно разговора си с Н. и настоял В. на свой ред да се обади на подсъдимия и сам да му обясни що за човек му е завел. В. категорично отказал да стори това с думите: „Аз сам в краката на коня няма да се набивам.” Двамата свидетели решили да се срещнат с единствения от „посредниците”, който не само познавал лично В. Е., но и бил в постоянен контакт с него, свид. И. Н.. Уговорили се да се видят на следващия ден в 9.00 ч. в офиса на Ш., за да се разберат как да процедират, за да удовлетворят исканията на подс.Н.. Проведени са и последващи разговори в 19,57 с Ив.Н. и в 20.00ч. с Ант. В.. След като уговорили срещата, свид. Ш. незабавно в 20,01ч се обадил на подс. Н., за да го уведоми за часа и мястото на срещата, както и подробно обяснил как да стигне до офиса му.

На 13.04.2007 г., в 11.00 часа, свидетелите А.В. и И. Н. пристигнали в офиса на Ш.. Той им заявил, че са го злепоставили изключително много пред подс. Н., след което излязъл от помещението и в 11.31 ч. се обадил на подс. Н.. След около 15 минути в офиса на св. Ш. пристигнал подс. Н., заедно с двама охранители. Виждайки двамата свидетели – В. и И. Н., подс. Н. разгневено им заявил, че ги държи отговорни за провалената сделка, тъй като представеният му от тях съконтрахент, го е измамил. Заявил, че ако не му доведат Е., ще имат големи неприятности: „ще им запали къщите и чергите”; „Искам да го докарате иначе ви ебавам путката майна. Ще ви запаля къщите”. Поискал да си кажат адресите, телефоните, точните имена и ЕГН и ги записал. Многократно им обяснил, че отговорността е тяхна и ще отпадне само, ако открият и доведат човека във Варна, иначе ще отговарят те.

За да докаже на подс. Н., че В. Е. не се крие, както и че може да бъде извикан във всеки един момент в гр.Варна, св. И. Н. му се обадил в 11.54 ч. на тел № 0888 387890 пред всички и го попитал кога ще идва в гр. Варна. Постр. Е. казал, че ще идва в понеделник, по повод имот – бивша почивна станция на МО в гр. Балчик. След като разбрал за намеренията на Е., подс. Н. разпоредил на свид. И. Н. да организира среща с Е. по повод на този имот, а той ще изпрати негов човек, когото Е. не познава /от показания на свид. И. Н. на ДП пред съдия/. Уговорено било, че срещата ще е с мним купувач- /от показанията пред съдия на ДП и свид. Ш./, което е заявил свид. И. Н., когато е позвънил на Е. да го пита кога ще дойде във Варна и е казал, че има готов купувач на въпросния имот, а след това уведомил останалите присъстващи на този разговор, че е казал така нарочно. След срещата св. Ш. изпратил подс. Н. до автомобила му, като насаме подсъдимият отново го предупредил със заплашителен тон думите „Искам да ми го докарате иначе….” „Ще ви запаля къщите” и „...сто ченгета да ми докараш, червата мога да ги изкарам и да ти хвърля в лицето”. 

Изключително притеснен и уплашен от случилото се на срещата св.Ш., незабавно след изпращането на Н., провел разговор с Р. И.. – дългогодишен познат на подс.Н.. В него подробно пресъздал поведението и думите на Н.Н.. Свид.Ш. поискал от Р. И.. да използва влиянието си върху Н., за да смекчи отношението му към него-проведен разговор-.(реф.№ 0768d4e от 13.04.2007г. в 12:17ч., пр.за ВДС рег.№ RB202007-001-05/0304-22-88 от 03.08.2007 год)

Респектиран от случилото се на срещата и в изпълнение на поетия ангажимент към подс.Н., сутринта на 15.04.2007 г., в 10.34 ч., свид.И. Н., позвънил на моб.телефон на В. Е. и разбрал за неговото непосредствено намерение да потегли за гр.Варна. Тази информация била предадена незабавно на подс.Н. в телефонен разговор в 10:34:45ч. (с продължителност 215с).

Пострадалият Е., придружен както обичайно от П.,*** за гр. Варна на 15.04.2007 г., около 11.00 часа, с л.а. „Ситроен С4” с рег.№ СА 3066 ВН, ползван по силата на договор за лизинг с титуляр сина му – А.Е..

Горното се потвърждава от изслушаните ВДС и цитирани, като се оспорва агресивното поведение на Н., но и то е безспорен факт.

Твърди се тезата, че подс. Н., примирявайки се със загубата на парите от сделката е решил да се удовлетвори поне отчасти с предлагания от Е. имот за продажба.

Освен установените по категоричен начин отправени заплахи и  последващите действия развили се на 15.04.07г. също показват какви са били действителните намерения на подс. Н. спрямо постр. Е.. Последвали са серия от телефонни разговори между свид. И. Н. и постр. Е. в 10,34ч. Следва незабавно позвъняване на И. Н. към подс.Н. в телефонен разговор в 10:34:45ч. (с продължителност 215с). По-късно – в 11.35 ч., подс.Н. от своя страна позвънил на подс.М.С., който пък се свързал с подс.И.А. – в интервала 12.14 – 12.24ч. като двамата са провели три телефонни разговора.

За тези разговори между подс. А. и подс. С., подс.Н. бил уведомен от подс.С. в разговор в 13.13ч. Проведения разговор с Н. бил препредаден от С. на А. в 13.35ч.

В същия ден, в 15.49 ч., свид. И. Н. приел на мобилния си телефон (0878 644960) разговор с Е., в който последният го уведомил, че вече е на територията на гр.Варна – разговорът за Е. бил обслужен от клетка на М-тел Варна/Пазара. Незабавно (в 15.51ч.) свид.И. Н. позвънил на подс.Н. и предал тази информация. От своя страна подс.Н. (в 16.02ч.) се свързал с подс. М.С., който пък от своя страна се свързал веднага, в 16.14ч. с подс. И.А..

Целта на тези разговори, явно е била предаване и съгласуване на информация за движението на постр. Е..

 По-късно, в 16.19ч, след като Е. се настанил в хотел „Флагман” в местността „Манастирски рид”, където обичайно отсядал, свид.И. Н. провел с него кратък разговор. В 16.28 ч. И. Н. отново разговарял с подс.Н. като му съобщил за пристигането на Е., а подс. Н. му казал, че ще изпрати на другия ден човек, с когото да се срещне като уговорили среща в 08.10. пред у-ще „Г.С.Раковски”, където И. Н. водел дъщеря си на училище всяка сутрин – /от разпит пред съдия на ДП/

Вечерта на 15.04.2007 г. подс.Н. двукратно се обадил и на подс. Г.Н. – в 19.11ч. и в 19.49ч. След това подс. С. /тел.0895442705/ се обадил два пъти, в 20.00ч. и 20,12ч., на свид. И. Н., за да се представи като „човека на Н.”, тъй като до този момент те не се познавали. Уговорил с И. Н. среща сутринта на следващия ден пред у-ще „Г.С.Раковски”, находящо се в кв.Чайка на гр.Варна, където свидетеля щял да води дъщеря си, след което, в 20,22ч. докладвал на подс.Н. за уговорката си с И. Н.. Сутринта на 16.04. в 07.30ч. С. се обадил на подс. Н. като му съобщил мястото и часа на срещата с И. Н..

На следващия ден, 16.04.07г., около 08.10ч. подс. Н. се срещнал със свид. И. Н. пред училище „Г.С.Раковски”, гр.Варна. Н. пристигнал с личния си л.а. „Опел Астра” с ДК № В 45 50 КМ, обяснил на И. Н., че той е човекът, изпратен от Н. за срещата с Е.. Тогава свид. Н. позвънил на постр.Е. и се уговорили да се срещнат в 9.30 часа в сладкарница „Лучано” до бензиностанция „Петрол”, в близост до ХЕИ, Варна. След това били уговорили всички подробности по предстоящата среща и свид. Н. и подс. Н. се разбрали да се видят отново в 9.30 часа в сладкарницата, след което се разделили. По време на срещата пред училището в близост се намирал и микробус „Форд Транзит” с peг. № ТХ 5249 АХ, ползван от семейството на М.С., в който били подсъдимите С. и А..

 Между Г.Н. и св.И. Н. е проведен един единствен разговор в 09.20ч. на 16.04.2007г. (л.17, т.4).

Всички тези действия са били организирани и продиктувани от подс. Н., поради което подс. Н., когото пострадалия не познавал, било решено, да се представи като евентуален купувач на предлагания от него имот, под предлог оглед на имота да бъде изведен Е. извън града, след което да бъде прехвърлен в микробуса, управляван от подс. С. и отведен на подходящо за „респектиране” място, в случая землището на с. Круша, край река Камчия, където щял да отиде и подс. Н., съобразявайки се с ангажиментите си за деня.

В 9.30 часа свид. И. Н. и подс. Г.Н. се срещнали в сладкарница „Лучано” и изчакали Е. и П. да дойдат. Междувременно подс. Н. поддържал непрекъсната връзка с подс.. С. по телефона. Тъй като двамата пострадали Е. и П. закъснявали, свид. И. Н. в 10.10ч. позвънил на мобилния телефон на Е., за да попита защо се бавят. Същият отговорил, че са на важна среща в момента и малко ще закъснеят.

В 10.37 часа пострадалите Е. и П. паркирали автомобила си на паркинга пред бензиностанция „Петрол”, находяща се в търговски комплекс „Палах център” на бул. „Ян Палах” № 10, Варна, влезли в сладкарница „Лучано” и се насочили  към масата, на която ги чакали свид. И. Н. и подс. Г.Н..  Провели разговор за въпросния парцел, разглеждали фотоснимки на парцел, находящ се в гр. Балчик, по пътя към царския дворец като подс. Н. проявявал особен интерес и настоял да огледат имота на място. Разбрали се да отидат до там с автомобила на Н., а лекият автомобил „Ситроен С4” с рег.№ СА 3066 ВН останал на паркинга.

В 10.52 часа, четиримата напуснали сладкарницата. Подс. Г.Н., заедно с пострадалите П. и Е., се качили в автомобила на подс. Н. - л.а. „Опел Астра” с рег.№ В 45 50 КМ и тръгнали в посока гр. Балчик. Свид. И. Н. ***, като незабавно, в 10.52ч. позвънил на подс. Н., за да го увери, че е изпълнил своята част от уговорката, а след това се обадил и на св. В., за да го успокои, че отговорността им пред Н.Н. е отпаднала и вече могат да не се притесняват.

Тримата – Н., Е. и П. пристигнали около 11.30 часа в гр. Балчик. Разгледали имота, след което тръгнали обратно към гр. Варна. През цялото време подс.Н. поддържал непрестанна телефонна връзка с подс. С. като между двамата са проведени осем тел. разговора в интервала 11-12.03ч. на 16.04.2007г .

В с.з. при предходното разглеждане на делото пред настоящата инстанция тримата подсъдими Н., С. и А. са заявили, че желаят да дадат обяснения, които се различават от предходните им.

Така подс. Н. е заявил, че уреждайки срещата за имота е имал намерение или да го купи, ако му допадне като приспадне дължимата сума от 30 000лв. или ако има друг купувач, да удовлетвори вземането на подс. Н. от платената сума за този имот. Твърдял, че разбирайки каква е целта му, постр. Е. започнал да се държи арогантно и агресивно, което наложило да бъде извикан подс. С., който бил  заедно с пост. А. „да респектира” пострадалия.

Така около 12.10 часа, между селата Генерал Кантарджиево и Кичево, подс. Н. отбил и спрял автомобила на предварително уговорено с подс.М.С., място където вече бил микробусът, в него чакали подсъдимите С. и А.. Там пострадалите под заплахата от употреба на пистолета, носен от подс.С., били изведени от лекия автомобил. След това подсъдимите А. и С. нанесли удари с бухалка на В.Е. и П., завързали ръцете и краката им с тиксо и ги вкарали в микробуса. След това А. и С. се качили в него, а Н. – в лекия автомобил. В 12.08 ч. подсъдимият Н. провел разговор (123сек.) с подс.Н., който бил в офиса на „Трансинс”, бул. „Приморски” №125, гр.Варна (разговорът за Н. бил обслужен от клетка „Ефендулов”), след което потеглил към него. Микробусът с А., С., Е. и П. потеглил към предварително уговорено място, на брега на река Камчия в землището на с. Круша.

 

В обясненията си в с.з., при предходното разглеждане на делото, подс. С. е разказал, че след като двамата пострадали били вкарани в микробуса, като се съвзели от ударите започнали да буйстват, да ритат по стените на микробуса, което наложило да бъдат овързани с въжета намиращи се в микробуса, а устите им залепени с лепенки. Подс. А. предложил да ги закарат в землището на с.Круша, което познавал добре. Отивайки там те установили, че двамата са се задушили. Подс. С. веднага позвънил на подс. Н. и много уплашен му казал, че е станала беля и не знае какво да прави. На въпроса на Н. – какво се е случило? Отговорил, че „тия двамата са се удушили”. Опитали се да ги свестят, но така и не успели. След като се чудили какво да ги правят решили да ги хвърлят в реката, но телата им веднага изплували, опитали се отново да ги реанимират, но не се получило. Подс. С. поискал от подс. Н. да донесе няколко железа, без да му обяснява за каква цел.

 С оглед горните обяснения и тези на подс. Н., тръгвайки към тях подс. Н. минал през складовата база под Аспарухов мост, от където взел четири броя железа, занесъл ги на мястото, което му посочил подс. С., привързали ги към труповете и ги хвърлили в реката. След това Н. докладвал на подс. Н. какво се е случило.

Тези обяснения са били поддържани изцяло и от подс. А..

Последният пожела да даде обяснения в с.з. и пред настоящият състав на съда при повторното разглеждане на делото и описа същите обстоятелства отново, като отново заяви, че не познава нито подс.Н. нито подс.Н.. Заяви, че тогава е видял Н. за първи път, а подс.Н. тук на заседанието или дефакто били се запознали в затвора.

Подс.И.А. е дал обяснения и пред първоинстанционният съд при разглеждане на делото в с.з., от които е видно-протокол от съдебно заседание на 13.04.2011 г.-„За въпросния ден с М. имахме уговорка”……„ Точен час не мога да кажа кога се видяхме в Старо Оряхово с г-н Н., беше след обяд. Ние бяхме първи там, до колкото се сещам се мотахме, може да сме пили кафе, може да сме обядвали, не мога да кажа с точност какво сме правили, дойде г-н Н., който аз до него момент никога не бях го виждал, както и г-н Н., слязохме, видяхме този парцел, отидохме до Пчелник, видяхме и другия имот, г-н Н. си тръгна”…..”вечерта с М. отидохме в бар „Наздраве” със семействата си”.- /л.247-гърба-продължение папка- 4/.

Последното обстоятелство сочи до каква степен следва да се дава вяра на това което се съобщава от подсъдимите и по-точно от подс.А..

 

2. Следваща фаза на действията на подсъдимите.

След това подс. Н. се върнал в офиса на „Трансинс”, оставил личния си автомобил, взел служебния автомобил „Тойота Авенсис” с peг. № В 6333 КА. и около 12.40ч. потеглил в посока с.Приселци и КК „Камчия”. По същото време, със друг автомобил в същата посока потеглил и подс. Н.. По пътя четиримата подсъдими комуникирали постоянно помежду си по моб. телефони.

  По делото след отменително решение на ВКС на РБ, съдът назначи с определение от 05.08.2013 г. съдебно техническа експертиза, в последствие приета от съда, която да отговори на зададените въпроси на защитата на подс.Н. и зададените такива от АП Варна. Тази експертиза не противоречи на първоначалната такава и на назначената от първоинстанционният съд. В с.з. вещото лице беше разпитано и в неговите показания се посочи, че Станция „Камчия нова” е с най голям обхват и би могла да засече местоположението на подс.Н.. Станция „Камчия нова” e създадена през 2005 година и е поставена на много по-високо место и поради тази причина тя е с най голям обхват, а останалите станции са с по-ограничен обхват, но те също са засекли движението и местонахождението на подс.Н. и останалите подсъдими.

Другите две станции, които са засекли и останалите подсъдими са създадени в по ранен период и са с по ограничен обхват на засичане, но данните по новоприетата СТЕ и тази на ДП и в съдебно следствие от ВОС не противоречат на резултатите дадени от новата СТЕ. Така че съдът следва да цени данните събрани и от останалите експертизи, ценени от ВОС и съдебния състав на АС-Варна при първоначално разглеждане на делото.

Предвид гореизложеното установено е по разпечатките за проведени разговори и СТЕ, че на 16.04.2007 г. от 11:14 до 12:12 Г.Н. и М.С. се намират в обхвата на едни и същи клетки.

На 16.04.2007 г. от 09:45 до 12:03 И.А. и М.С. са в обхвата на едни и същи клетки.

На 16.04.2007 г. в 12:35 Г.Н. и Н.Н. се намират в обхвата на клетка Варна/Ефендулов, в 12:52 - в обхвата на клетка "Звездица", а от 13:00 до 13:24 двамата се намират в обхвата на клетки "Камчия нова", "Близнаци" и "Старо Оряхово".

На 16.04.2007 г. от 12:03 до 13:14 М.С. и И.А. се намират в обхвата на клетка "Близнаци", а в 13:01 в същия обхват е и Г.Н..

На 16.04.2007 г. в 13:29 М.С. е в обхвата на клетка "Шкорпиловци", която е в района, в който се намират Г.Н. и Н.Н..

На 16.04.2007 г. от 13:48 до 15:11 Г.Н. ***/Термите" и е разговарял с М.С., който е в обхвата на клетки "Старо Оряхово", Аврен" и "гр.Долни Чифлик/Камчия 15", района в който са открити труповете на В. Е. и Д. П..

На 16.04.2007 г. от 13:52 до 16:35 Н.Н. ***, а от 15:30 до 16:35 Г.Н. води разговори с Н.Н., докато Г.Н. е в обхвата на клетки "Аврен", "Рояк", "гр. Долни чифлик/Камчия" и "Долни чифлик" и "Долни чифлик/Камчия нова".

За периода от 16:40 до 16:57 на 16.04.2007 г. Г.Н., М.С., и И.А. се намират в обхвата на клетки "Константиново", "Аврен", "Приселци" и "Горица".

В 23:29 М.С. се намира в обхвата на клетки "Кичево" до 07:59 на другия ден (17.04.2007г.) и И.А. - от 20:56 до 13:00 на другия ден.

 От новоназначената СТЕ е видно, че в 13.09. ч подс.Н. е бил потърсен от св.К., а той се е намирал в района на Старо Оряхово.

Предвид гореизложените данни, четиримата подсъдими са се намирали в района на местопроизшествието в определен интервал от време. Решението да бъдат умъртвени жертвите е възникнало и взето там на место от подс.Н.. Каква е причината гневът у него да ескалира в такава степен, че да вземе такова решение може само да се изведе единствено от провукативно поведение или словесен груб изказ от подс.Е.. На местото е попаднала и подс.П., за която също се е знаело предварително, че е с Е.- /Този факт е бил съобщен на подс.Н. от св.И. Н. още при излизане на последния от сладкарница „Лучано” след срещата на Е. и П. с подс.Н./.

Инцидентното решение било взето и по отношение на нея, тъй като тя би била пряк и ненужен свидетел на станалото с Е..

В осъществяване на това решение са последвали и следващите действия.

Около 13.30 ч. подс. Н. потеглил към База-2 на „Трансинс”, находяща се в южна промишлена зона – под Аспарухов мост, Варна. На смяна в този ден били свидетелите Ц.П. и И.И.. Подс. Н. им наредил да намерят четири парчета плътно желязо с размери, които да позволяват да бъдат натоварени в багажника на колата. След това тримата отишли до стелажите, където били наредени материали втора употреба, и сред тях подс. Н. видял профили от плътен метал и казал, че те ще свършат работа. Тогава бил извикан св. Д.Н. и му наредили да отреже четири еднакви парчета, около метър. Рязането отнело около 30 мин., защото било извършено с оксижен. След това работниците ги потопили във вода като увили краищата им с парцали, за да не изгорят багажника на колата на шефа. След това ги натоварили на ръчна количка и така ги отнесли до л.а. Когато Н. отворил багажника на колата, видял, че там се намира пластмасов десен подкалник и решил да го извади, защото затруднявал товаренето. Оставил го в стаята на охраната и казал на св. Ж.В. да го съхранява, докато му потрябва. Свидетелите П. и И., заедно с общия работник, натоварили железата в багажника. Подс. Н., който физически не бил напълно възстановен от претърпяна сериозна коремна операция през зимата на 2007 год., (резултат на нанесено му на 06.01.2007 г. прободно нараняване) и в продължение на 6 месеца носел специален корсет не участвал в товаренето, тъй като не можел да вдига тежести.

Същия ден са закупени въжета от магазин на ф-ма „Козирог”, намиращ се на ул. „Цариброд” №76.

Издадена била стокова разписка № 0000031620/16.04.2007 г. с получател „Трансинс рециклираща компания” ЕООД за 40м. въже на стойност 14лв. Тази стокова разписка била иззета от продавача. Данни за извършената продажба са констатирани в компютъра на фирма „Козирог”.

Обстоятелството, че подс. Н. е осигурил и въжето, освен металните тежести е установено и от факта, че на 16.04.2007 г. от 13:48 до 15:11 се е намирал в обхвата на клетки "Варна/Пазара" и "Варна/Термите" и е разговарял с М.С., който в този момент е бил в обхвата на клетки "Старо Оряхово", Аврен" и "гр.Долни Чифлик/Камчия 15".

В района на посочените клетки „Варна/Пазара” и „Варна/Термите” се намира и магазина на ф-ма „Козирог”. Дали лично или чрез друго лице са закупени въжетата не променя факта, че на местопрестъплението са занесени от подс.Н..

          След като набавил нужното, подс. Н. потеглил обратно към землището на с. Круша и около 16.00 часа се върнал при другите - М.С. и И.А.. В подготовка на изпълнението на избрания специфичен начин за умъртвяване, на Е. били нанесени два удара в тила с пистолета марка „Глог 19”, поне един от които с основата на пълнителя. По същия начин подсъдимите процедирали и с П. - нанесли й удар в тила с цевта на пистолета.

Така жертвите били приведени в безпомощно състояние.

 Подсъдимите И.А. и М.С. хванали овързаните тела на Е. и П., които били все още живи към този момент, и ги хвърлили в придошлите води на река Камчия. Телата незабавно потънали и минути по-късно настъпила смъртта на В. Е. и Д. П..

 Около 16.40 часа тримата подсъдими напуснали мястото. Подс. Н. ***, където го очаквал и подс. Н.. Подсъдимите С. и А. се прибрали по домовете си в гр.Варна, а вечерта заедно със съпругите си отишли в бар „Наздраве”, находящ се в местността „Лозите” в землището на с. Кичево. Там те пренощували. Сутринта на 17.04.2007 год. подс.С. се явил с известно закъснение на работа и по разпореждане на Н. заел мястото на св.д.д. в екипа, охраняващ този ден Н.Н.. Това станало повод Дойчев и С. да се скарат.

През следващите дни подсъдимият С. всичко възможно микробусът да изчезне.

 По обяд на 16.04.2007 год., св.А.Е. установил, че няма телефонна връзка, както с баща си, така и с Д. П..

По делото е установено, че ползвателят на 0885/ 791433, Д. П., е осъществил 3 входящи разговора. Считано от 12:11 часа на 16.04.2007 г. 59 разговора към ползвателя са били условно пренасочени /района на базова станция „Ботаник”, в района на гр.Балчик – ботаническата градина/; ползвателят на 0888/ 387890, в.е., е осъществил 12 разговора, от които 6 входящи и 6 изходящи. След 11:52 часа на 16.04.2007 г. мобилният телефон на ползвателя е бил изключен. /Това е станало в района на клетка „Ген.Кантарджиево”/. Това силно притеснило свид. А.., тъй като било крайно необичайно за установените между него и баща му ежедневни и интензивни контакти. Свид. А.. посетил и дома на свид. Р.П., съпруг на Д.П., с която въпреки фактическата си раздяла бил в много добри отношения, за да разбере дали той има някаква връзка с нея. Когато разбрал, че и семейството на П. няма връзка, тревогата му нараснала още повече. Затова се обадил на свои приятели и през нощта на 16.04.2007 год. потеглил към гр.Варна с намерението да търси баща си. Пристигнал през нощта на 17.04.2007 год. в гр.Варна, около 3-4 ч. Отишъл във вилата, където баща му обичайно отсядал, и видял, че той не е там, няма и негов багаж. На сутринта отишъл в V-то РПУ гр.Варна и заявил отсъствието на баща си. Обяснили му, че трябва да изминат поне 24 часа преди да бъдат предприети мерки за издирване. След това посетил офиса на г-н К., с когото баща му предния ден (на 16.04.2007г.) следобед е имал уговорена среща, но там обяснили, че В. Е. не се появил и съответно срещата не се е провела. После посетил офис на М-тел, тъй като и двете сим карти, ползвани от баща му, всъщност били на негово име. След това А.Е. посетил и офиса на „Трансинс”. Бил посрещнат от двама охранители, на които А.Е. се представил като сина на В. Е. и поискал да уведомят Н.Н., че желае да говори с него. Подс.Н. го поканил лично, да влезе в сградата. Държал се почти бащински с притеснения А.Е. и го излъгал, че не знае баща му да е идвал в гр.Варна с думите: „Как ще е във Варна баща ти, той щеше да ми се обади”. Дори предложил помощта си за издирването на В. Е.. А.Е. не усетил в държането на подс.Н. и следа от агресивното поведение, демонстрирано при предходната им среща в гр.София, нито пък тревога относно връщането на дадената сума пари, въпреки че подсъдимият обяснил на свидетеля, че баща му го мами, че е разпитал за него из Сливен и е разбрал какви работи е правил там и затова искал да развали сделката.

След като не успял да установи нищо, свид. А.. *** като подал сигнал за издирване на изчезнали лица, както и на автомобила „Ситроен”, който в последствие бил установен на паркинга до с-ца „Лучано”. В автомобила бил намерен и всичкия багаж на жертвите.

След намирането на трупа на постр. Е. и  непосредствено след задържането на подс. Н., на 16.05.2007 г., подс. М.С. се укрил във вилата на св.Чавдар Г., находяща се в землището на с. Звездица, Варн.обл. Там подс.С. останал известно време, след това свид.Ч.Г. го откарал до с.Дюлино. Няколко часа след пристигането му в с.Дюлино неустановени лица отвели подсъдимия на неустановено по делото място. Два дни по-късно към С. се присъединил и И.А.. Двамата се укривали в различни тайни квартири в различни населени места в продължение на повече от една година. Два месеца и половина около новата 2008 година двамата прекарали в дома на св.Д. *** 19.05.2007 г. св. ж.п. получил от приятелката на подс. С. - Ц.Г., бележка с молба да я предаде на подс. Н.. Затова и св. П. отишъл късно вечерта до дома на подс. Н. и двамата се срещнали в двора на къщата. Там св. П. му предал бележката, а подс. Н. я отворил и прочел, след което казал, да предаде на св. Г.. че подс. С. няма да го има няколко дни, че същият е добре и да не се притеснява за него и се прибрал в къщата. Св. П. предал думите на подс. Н. на Ц.Г., но останал с впечатление, че същата продължила да е силно обезпокоена. Този факт още веднъж доказва съпричастието на подс. Н. и че е бил наясно с всички предприемани действия от участниците.

На 30.05.2007 г. бил задържан подс. Н.Н..

На 26.05.2008 г. М.С. и И.А. били задържани от полицейските органи в дома на св.И. ***, след издирване, продължило повече от година. Тази последна тяхна квартира била осигурена от св.П.В. „Раш”.

Така описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства по делото-частично от обясненията на подсъдимите, свидетелски показания, експертизи и всички останали материали по делото.

Направените възражения от защитата на подсъдимите в жалбите, при предходното разглеждане на делото и пред настоящият съдебен състав са неоснователни по следните съображения:

Относно възраженията на защитата на подсъдимите, свързани със свидетелите с тайна самоличност:

 Настоящият състав на съда намира, че показанията на свидетели с тайна самоличност № 3 и 4, приобщени от ВОС по реда на чл. 281 ал. 1 т. 2 и 3 от НПК следва да бъдат обсъдени задълбочено. В тази насока са и съображенията на защитниците на подсъдимите, които считат, че с прочитането на протоколите за разпит първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение в процеса на събиране на доказателства. В отменителното решение на ВКС на РБ – дало начало на настоящото производство, не се съдържат конкретни указания в тази част. Частичният коментар на показанията на свидетелите №3 и 4 не препятства настоящата инстанция да изгради самостоятелни изводи по обема на значимите доказателства, връзката помежду им и дължимия анализ.

Видно е, че свидетелите с тайна самоличност са били разпитани в хода на ДП на 31.05.07г. - № 3, на 20.06.2008г. - № 4, по реда на чл. чл. 223 от НПК – пред различни съдии от Окръжен съд гр. Варна. С разпореждане на съдията – докладчик от 14.04.2009г. осигуряването на свидетелите е било възложено на Окръжна прокуратура гр. Варна – в съответствие с чл. 178 ал. 9 от НПК. В с.з. от 08.10.2009г. /проведено извън сградата на съда предвид заповед № РД0803 от 07.10.2009г. на Председателя на ВОС на осн. чл. 86 ал. 1 т. 1 от ЗСВ вр. чл. 133 ал. 2 от ЗСВ и чл. 141 ал. 1 от НПК/ в качеството си задължен да доведе свидетелите пред съда прокурорът от ВОП е заявил, че свидетел № 3 за продължително и неопределено време е невъзможно да бъде осигурен – като е представил документ на вниманието на съда, а по отношение на свид. № 4 – че е съобщил в телефонен разговор на прокурора, че се опасява за сигурността си поради което отказва да се яви в с.з., както и да дава показания по делото, че поддържа показанията си пред съдия и че не би отговарял на допълнителни въпроси. Прокурорът е посочил, че не знае неговото местонахождение, защото свидетелят се укрива. Изрично е отразено изявлението, че са положени максимални усилия за осигуряването и на двамата свидетели. Съдът констатирал основание по чл. 281 ал. 1 т. 2 и 3 от НПК и с определение допуснал прочитането на протоколите от разпитите от ДП. След връщане в съдебната зала, въпреки позицията на защитата, съдът отново прочел протоколите с показания на свидетелите и продължил с други съдопроизводствени действия.

Съставът на въззивната инстанция намира, че в изключителната ситуация, в която е бил поставен първоинстанционния съд е взел правилно решение за приобщаване на показанията на защитените свидетели. Съдът не е разполагал с възможностите по чл. 182 от НПК – доколкото прокурорът е следвало да осигури свидетелите при максимални мерки по опазване на самоличността им, като едновременно с това не се явява длъжностно лице по връчване на съдебните книжа. Не е била налице и възможността от мерки по чл. 120 ал. 3 от НПК – тъй като комуникацията със свидетеля е опосредена от магистрат и не е възможно постановяването на принудително довеждане от служители на Министерство на правосъдието по чл. 71 ал. 4 от НПК. Видно е за състава, че изявлението на прокурора декларира обективна невъзможност свидетелите да бъдат представени пред съда, но същевременно не е налице основание за заличаването им – тъй като страната, която е поискала събирането на тези доказателства не се е отказала от тях. Съдът е преценил, че с прочитането на показанията, те ще влязат в съвкупността на приетите в с.з.

С оглед изложеното не е налице претендираното от защитата нарушение в процеса на събиране на доказателствата по делото. Спазени са правилата на НПК – изрично чл. 281 ал. 1 от НПК, предвижда хипотези, които не са опосредени от становищата на страните по делото. Показанията са били прочетени и в публичното съдебно заседание. Невъзможността от осигуряване на свидетелите за непосредствен разпит от съда е доказана чрез протокола на проведеното извън съдебната сграда заседание, съдържащ изявленията на магистрата от ОП Варна. Отсъстват основания да се счита, че прокурорът е бил недобросъвестен при изпълнение на задълженията по чл. 178 ал. 9 от НПК.

Принципите на справедливия процес позволяват правата на обвиняемия да бъдат разумно ограничавани чрез мерките за защита на свидетел. В коментираното от защитата ТР 2/2009г. на ВКС, ОСНК, т. 5 по отношение на защитените свидетели изрично е посочено, че „Няма нарушение на правилата на справедливия процес, когато на защитника е била дадена възможност веднага след разпита на свидетелите, да им задава въпроси, с изключение на такива относно тяхната самоличност.”. Свидетелите са били допуснати като такива с тайна самоличност в хода на ДП, след като е било установено, че животът и свободата на съответното лице или на ближните му са сериозно застрашени, както и че самият свидетел предизвиква доверие, и показанията му са от съществено значение за делото. На досъдебната фаза на разследването изцяло е била изпълнена  Препоръка № R/97/ на Комитета на министрите на Съвета на Европа, относно заплашването на свидетели и правото им на защита, одобрен на пленарна сесия на 2- 6 юни 1997 год., от Европейския комитет по проблемите на престъпността. В съдебната фаза тези показания са били приобщени без да са настъпили промени по тях. Предоставена е била възможност на подсъдимите и защитниците им да се запознаят със съдържанието на протоколите и да могат да интерпретират фактите и обстоятелствата по тях – като правата на участие и на защита не са били ограничени.

Липсата на процесуално нарушение при приобщаването на показанията на свидетелите с номера 3 и 4 в съдебната фаза, позволява оценката им като годни източници на доказателства. Изнесените чрез тях факти подлежат на проверка по съществото и взаимовръзката им с останалите събрани доказателства.

 

   Съпоставката на показанията на свид. 3 с останалия доказателствен материал сочи, че те са в съответствие с обясненията на подс. Н. – който не отрича че е носил на използваните в процеса на престъплението железни елементи, подкрепени са от веществените доказателства и експертните заключения.

  Показанията на свид. 4 възпроизвеждат факти свързани с престъпните действия на подс. А. и С. – за които са налице и обяснения от тях пред предходната въззивната инстанция, а от подс. А. и пред настоящата инстанция. Свидетелят сочи, че на мястото е бил подс. Н., което съответства на доказателствата за местонахождението му /в интервал около и след 13ч./ установено чрез телефонни разпечатки. Всички подсъдими са били по едно и също време в района на местопрестъплението, видно справките на различните мобилни оператори. Показанията на свидетеля покриват фактологията по ползване на МПС, физическите травми по пострадалите, състоянието в което са били хвърлени в реката – напълно доказано от експертните изследвания по труповете на пострадалите.

За разлика от становището на защитата, съдът счита, че към показанията на свид. № 4 не могат да бъдат отнесени възражения, че свидетелства „по слухове”. Изрично е посочил, че познава обвиняемите по делото, говори за тях по малки имена – като използва фамилията само на подс. Н., заявява, че е чул това, което разказва от самите подсъдими. Категорично не би могло да се твърди, че е възприел по слухове или чрез пресата отделни елементи на престъплението. Свидетелят възпроизвежда факти, които са могли да бъдат известни само на извършителите – а именно първоначалната уговорка, последвалият развой и внезапната промяна на решението на подс. Н., която е обусловила и продължението на събитията. Свидетелят е източник на вторични доказателства – опосредени от възприетото от подсъдимите. Проверката на този вид доказателства налага изследването им на фона на останалите. При изпълнение на задълженията си по анализ и оценка съдът установи, че показанията са обвързани с други решаващи преки доказателства – веществени доказателства, експертни заключения, обяснения на подсъдимите, писмени доказателства – справки от мобилните оператор.

Съдът е запознат с относимата към анализа на подобни източници практика на националните съдилища и на ЕСПЧ. Правото на справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧ обхваща задълженията за осигуряване на състезателна процедура, „равенство на оръжията”, лично присъствие, допълнително изискуеми гаранции за защита срещу себеинкриминиране и т.н. – проявяващи се в различните процедури по наказателни и граждански дела.

Възразява се, че с прочитането на показанията на свид. 4, първоинстанционният съд е нарушил изсикването за „равенство на оръжията”, като е лишил защитата от възможност да зададе въпросите си към свидетеля. Изискването за „равенство на оръжията” – по същество означава всяка страна да разполага с еднакви възможности да участва в процеса, да има достъп и да познава доказателствата по делото. Минималните гаранции затова са: да оспорва доказателствата, да подложи на проверка доказателствата на другата страна и да представя аргументите си. По наказателни дела изискването за равенство на оръжията по чл. 6 пар. 1 в някои случаи може да доведе до засягане на правото на защита по чл. 6 пар. 3 от ЕКПЧ – когато например е засегнато правото да се разпитват свидетели, но в тези случаи дали е допуснато нарушение се изследва във връзка с всички обстоятелства по делото.

Видно е, че незабавно след провеждане на разпита на свидетелят с тайна самоличност № 4 – органите на разследването са предоставили съдържанието на протокола за запознаване на обвиняемите и защитниците. В изявленията си в т. 1, л. 172-175 от ДП, те са отразили, че нямат въпроси, а някой от тях свободно са формулирали и възражения.

На тази основа не може да се твърди, че не е била осигурена възможност на обвиняемите и защитниците да поставят на проверка твърденията на свидетеля и да зададат въпросите си. Предоставени са били необходимите гаранции за спазване изискването за „равенство на оръжията”. Органите на разследването не биха могли да наложат или да изискват обвиняемите и защитниците да упражнят определени права. Решенията в тази насока – за степента и обема на участие при извършване на ПСД се взема автономно от обвиняемите и техните защитници.

 

 

Относно възраженията срещу използването на ВДС от приложените СРС:

На страница 110 от наказателно дело №1902/2012 год. по описа на ВКС на РБ е налице писмо изходящо от АС-Варна, подписано от зам.председателя на същия съд, от което е видно, че по делото са налице секретни материали и при поискване, същите ще бъда предоставени на вниманието на ВКС.

На 22.03.2007 год. е било направено искане до ОС-Варна за разрешаване използване на специални разузнавателни средства по отношение на лица за които са налице данн, че вършат престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.2 от НК вр. чл.204 ал.4 от НК и чл.255 от НК. Възражението, че по отношение на данъчни престъпления НПК препятства събирането на доказателства чрез СРС е така, но разрешението е поискано относно разследване на престъпление по чл.321 ал.3 от НК и по чл.294 ал.4 от НК, които са включени в разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗСРС. Престъплението по чл.321 от НК е посочено изрично, а престъплението по чл.294 ал.4 от НК е в глава асма от НК и също е включено като такова по което се разрешава да бъде използвани СРС. Това разрешение даденото от ОС-Варна е следвало да послужи по образувано ДП №13/2007 г. по описа на ОДП и в последствие материалите съдържащи информация за друго престъпление са били отделени и обединени с ДП №3050/2007 г., въз основа на чл.177 ал.2 от НПК. Този текст към момента на обединяване на материалите е бил в сила и приложим към него момент. Алинея 3 на чл.177 от НПК е въведена през 2010 година и не би могла да бъде приложима към предходен момент, тъй като процесуалния закон се прилага за напред. По същата причина разпоредбата на параграф 65 е неприложима, тъй като първо та е в сила от 28.05.2010 г. и второ се отнася за чл.177 ал.3 от НПК, за която отбелязахме, че не е съществувала към момента на разделяне на част от материалите по ДП №13/2007 г.

Изразеното становище, че СРС би следвало да се използват само по отношение на лица които са имали повдигнато обвинение е несъстоятелно, тъй като СРС се използва по отношение на лица които са в процес на извършване на престъпление и няма как те да бъдат обвиняеми.

Материалите по делото са били разделени с прокурорско постановление от 23.05.2007 год. по описа на ОП-Варна, на основание чл.199 от НПК и чл.216 ал.2 от НПК.

По делото е използвана информация съдържаща се в Протокол Рег. RВ202007-001-5/0304-22-88 от 03.08.2007 г. за изготвяне на ВДС „звукозапис на разговори по мобилен телефон” от прилагане на СРС.

   Първия разговор проведен между подс.Н. и св.Ш. е от 12.04.2007 год. в 19.25 часа е приключил. След това Ш. е провел поредица от разговори с А.В. с И. Н. по довеждането на пострадалия Е.. Разговорите между тях са придружени със заплахи от страна на подс.Н. към останалите, тъй като бил измамен от В. Е.. От тези разговори е видно, че подс.Н. е инициирал начина по който следвало да бъде извикан Е. във Варна. Чрез поставено лице и фиктивна сделка.

От същите разговори между Ш. и И. Н. става ясно, че П. постоянно придружава Е.. В стремежа си св.Н. да убеди Ш., че Е. не се крие, заявява, че той скоро бил във Варна, отседнал бил във вила заедно с неговата „курва” и се разхождал спокойно.-разговорът е проведен на 12.04.2007 г. в 19.57 часа.

 За довеждането по гореописания начин на Е. във Варна, подс.Н. е задължил Ш. да го срещне със св.И. Н. и А.В.. При тази среща недвусмислено подс.Н. им заявил, че ако не доведат Е. във Варна ще отговарят те за измамата, тъй като те са го свързали с него. В разговорите са използвани грубо заплашителни изрази и изказани със същия тон.

В проведените разговори между Ш., В. и И. Н. проличава тяхното огромно притеснение граничещо с паника, поради отправените заплахи от подс.Н.

На 15.04.2007 год.Е. и П. са пристигнали в гр.Варна, за това бил уведомен подс.Н.. Вечерта са проведени множество разговори между четиримата подсъдими-Н., Н., С. и А.. С тези разговори било уточнено движението на четиримата подсъдими за следващия ден и поради тази причина на 16.04. не са налице такива, а направо е престъпено към действия-осъществената среща до училище „Раковски”, обслужена от базова станция „Чайка” бл.25.

След което се провела срещата между Е., П., Г.Н. и св.И. Н. в сладкарница „Лучано” в района на комплекс „Палах”. След напускане заведението от подс.Н., Е., П. и св.И. Н., последния провел разговор с подс.Н. за да му съобщи, че лицата са предадени. Св.И. Н. е изключено да не е съобщил, че и П. е там, тъй като информацията за пристигането на двамата била получена още на предходния ден. Освен  това стремежа на св.Н. да се освободи колкото се може по бързо от отговорността на задължението да доведе Е. била отпаднала, а страхът да не би да предаде невярна или непълна информация, едва ли му е позволил да спести, че и П. е с Е..

Гореизложеното по категоричен начин води на извод, че подс.Н. е задължил посочените свидетели да направят всичко възможно да бъдат доведени Е. и П. във Врана и това е сторено. Когато това става факт, подс.Н. е организирал посредством свои подчинени- подсъдимите Н. и С., а последният и подс.А., да изведат Е. и П. извън гр.Варна, като предлог за това било оглед на имот в гр.Балчик. Всичко това е видно от ВДС от СРС, както и от последователността на извършените действия от подсъдимите Н., Н., С. и А..

Горните обстоятелства се подкрепят от показанията дадени пред съдия на св.И. Н., М.Ш.и А.В.. В с.з. пред първата инстанция св.И. Н. променя показанията си, като заявява, че подписа под протокол за разпит не е положен от него. В тази насока се е наложило да бъде извършена графологична експертиза назначена от съда, при която се е установило, че подписа е негов. Изяснена е и причината поради която св.Н. е променил показанията си. Първоинстанционният съд е приобщил показанията, дадени пред съдия, на посочените свидетели по установения в НПК ред и те са част от доказателствения материал по делото.

Тук следва да се посочи, че съдът е приобщил и показанията дадени пред него на св.Ц.П., С.Г., Ж.К. и В.В.. Възражението на защитата на подсъдимите, че те не би следвало да се ценят, тъй като същите съгласно НПК не биха могли да бъдат свидетели. Това възражение е неоснователно, защото чл.118 от НПК се посочва кои лица не могат да бъдат свидетели по дадено дело и те не са в кръга на посочените. Показанията на четиримата полицейски служители са относими и към двете престъпления-по чл.142 от НК и по чл.116 от НК.

При настоящото разглеждане на делото обяснения даде само подс.А., подс.Н. заяви, че е готов да отговаря на въпроси, но такива страните нямаха, а подс.С. и Н. заявиха, че няма да дават обяснения.

 

 

Относно възраженията за участие на подсъдимите в извършеното престъпление по чл.116 от НК.

 

От разпита на подс.Н. пред предходния съдебен състав на АС-Варна е видно, че същия след като се разделил с Е. и П. в района на с.Кичево бил се прибрал във Варна. След което подс.С. и подс.А. се обадили за да кажат, че е станал някакъв проблем и че трябва да донесе Н. тежести. Последния бил се снабдил с такива, занесъл ги и предал същите на подс.С.. Това не е така, тъй като трасирането на движението му на база базовите станции обслужващи проведени разговори между 12.00 ч и 14.00 ч доказват друго движение южно от гр.Варна, което е стигнало до станция Камчия нова. По същото това време от техническите средства е изяснено, че са констатирани телефонни разговори от подс.Н. от същата базова станция, като преди това движението на двамата било засечено в с.Звездица, Старо Оряхово, а подс.С. и А. от с.Близнаци.  Тук следва да се отбележи, че подс.Н. и Н. са на оператор Мтел, а А. и С. са били на оператор Глобул и клетката находяща се в с.Близнаци се припокрива с тази на Камчия нова. 

 Следващото движение на подс.Н. и подс.Н. ***, което не е било засечено от съответните станции, това води до извод, че те са с изключени телефони. Било е отразено, единствено движението им в посока гр.Варна Старо Оряхово/Камчия нова/. Факт е входящо обаждане на телефона на подс.Н. в 13.09 ч. от св.К.. Този факт се използва от защитата на подсъдимия, като се изтъква, че това обаждане на К. е било във връзка питане от нейна страна дали подс.Н. е намерил въпросния парцел за който се твърди, че е причината да бъде подс.Н. в този район и входящото обаждане е било в момент в който подс.Н. се е връщал от оглед на това място. Първо на връщане към гр.Варна подс.Н. не е бил засичан от съответните станции, а само на отиване към Старо Оряхово. Второ св.К. в показанията й дадени както на досъдебното производство, така и в с.з. пред първата инстанция не сочи никаква дата. В с.з. единствено отговаря на зададените въпроси, като сочи, че 16.04. не е отбелязала на календара като по особен ден, но никъде не посочва, че на тази дата в определен час тя е имала уговорена среща с подс.Н.. В с.з. при разпита си говори за посещение на подс.Н. във офиса си, но отново не посочва конкретна дата. Такъв извод не би могъл да се направи и от иззетия и приложен черен тефтер, тъй като и там не е посочена дата 16.04., а са посочени безразборни дати.

След завръщането си от района на Старо Оряхово, подс.Н. се е върнал в офиса си, а подс.Н. бил засечен от базови станции находящи се на пазара, Ул.”Царев брод”, от където са били закупени въжетата, част от фактологията по делото, а именно, с които са били овързани труповете. И пред настоящата инстанция при предходното разглеждане на делото е налице твърдение, че въжетата са се намирали в микробуса и не са доставяни от подс. Н.. Отречен е факта, че са закупени същия ден от магазин на ф-ма „Козирог”, намиращ се на ул. „Цариброд” №76. Оспорван е извода направен в съответствие с експертизата на тези въжета. Поискана била счетоводна експертиза, която да установи дали има извършена покупко-продажба в съответствие със ЗСч. и дали има съставени съответни документи и извършени плащания.

По делото безспорно е доказано, че е изготвена стокова разписка № 0000031620/16.04.2007 г. с получател „Трансинс рециклираща компания” ЕООД за 40м. въже на стойност 14лв. Тази стокова разписка била иззета от продавача. Данни за извършената продажба са констатирани в компютъра на фирма „Козирог” и не би следвало да се твърди обратното, че такава продажба не е извършвана, а е отразена. Свид. К.К., продавач във въпросната фирма заявил категорично, че не се е случвало една стока да бъде отчетена при издаването на счетоводен документ като друга. До него момент не била налице практика от фирма „Трансинс” да купуват въжета, това било инцидентен случай.

Установен е факта, че свалените от труповете такива, спадат към групата на полипропиленовите плетените въжета с кръгло сечение и пълнеж. Въжетата, обекти № 1 и № 3, са сходни по морфологични признаци - вид, дебелина, сечение, цвят на пълнежа и оплетката, вид и дебелина на моновлакната и се различават от обект № 2 по цвета на влакната от пълнежа на въжето. От това се прави извод, че са били две парчета въже, а не цяло от 40м.

Пред въззивната инстанция при предходното разглеждане на делото се оспорва произхода на въпросните въжета.

Било установено, че едното от тях напълно съответства по състав, цвят и пълнеж с това иззето от магазина на свид. Н.К., закупил го от своя страна от ф-ма „Козирог”. Наличието на разлика в цвета на пълнежа на двете парчета въже, се обяснява единствено с това, че са от различни макари.

 От обясненията на подсъдимите С. и А. пред предходния съдебен състав е налице твърдение, че били завързали пострадалите още в буса, с намиращи се в него въжета.

Това твърдение не е прието за вярно от предходния състав на АС-Варна, не се приема и от настоящия такъв, тъй като от обективните находки при извличането на труповете от водата е установено, че въжетата са обвързвали както телата на пострадалите, така и прикрепените тежести – метални пръти, като са минавали над тях. Начина на овързване с въжета на двамата пострадали е подробно отразен в заключението на СМЕ, а така също подробно описан в мотивите на ВОС и в решението при предходното разглеждане на делото.

Обстоятелството, че подс. Н. е осигурил и въжето, освен металните тежести е установено и от факта, че на 16.04.2007 г. от 13:48 до 15:11 се е намирал в обхвата на клетки "Варна/Пазара" и "Варна/Термите" и е разговарял с М.С., който в този момент е бил в обхвата на клетки "Старо Оряхово", Аврен" и "гр.Долни Чифлик/Камчия 15".

В района на посочените клетки „Варна/Пазара” и „Варна/Термите” се намира и магазина на ф-ма „Козирог”. Без съществено значение е дали той лично е купил въжето или е изпратил някого да стори това.

Следващото движение на подс.Н. е на територия обслужвана от клетка с.Звездица, където се намира базата на Трансинс в района под Аспарухов мост, от където се е снабдил с въпросните тежести. В тази връзка са разпитани и свидетелите посочени в описаната фактическа обстановка.

Относно вида на металните тежести в хода на делото е назначена експертиза, с която се доказва точния произход на металните тежести и е доказано, че същите са били доставени от подс.Н., а той ги е взел от посочената база на Трансинс.

Подс.Н. не отрича този факт, но твърди, че не е знаел за какво са били поискани от подс.С. тези метални нежести. Последният бил казал единствено, че направили беля и са му необходими железата. Незнанието в тази връзка от подс.Н., което той твърди е просто не логично. Той присъства на срещата в сладкарница „Лучано”, извежда Е. и П. извън града, предава ги на подс.С. и А. и след като подс.Н. се интересува от тях и осъществяване на всяка цена на въпросната сделка за да му бъдат върнати парите, как не би се заинтересувал подс.Н. какво се е случило с тях. Кой би дръзнал да направи нещо повече от това което е било поръчано при положение, че именно подс.Н. е инициирал и организирал довеждането на Е. и да посмее някой от останалите подсъдими да извърши нещо в повече или по малко не е логично да бъде прието.

Подс. Н. в 16.17 часа се върнал при другите - М.С. и И.А.. За да осъществят умъртвяването, като приведат в безпомощно състояние жертвите. На Е. били нанесени два удара в тила с пистолета марка „Глог 19”, един от които с основата на пълнителя. По същия начин подсъдимите процедирали и с П. - нанесли й удар в тила с цевта на пистолета. Това е установено категорично от СМЕ № 42а/2008 г. на УНС по Съдебна медицина и деонтология при МУ „Проф. д-р П. С.”, гр. Варна /том 3, папка №1 А, л. 55-57/, където е отразено, че едно от двете наранявания на В. Е. *** добре изразена Г-образна форма с прав ъгъл. Такова нараняване би могло да се получи от основата на пълнителя на представения пистолет „Глок 19”. Втората рана може да се получи при удар с цевта на процесния пистолет. При П. двете рани в областта на тила са успоредни помежду си, на разстояние 2,5 см. една от друга. Такава е и ширината на цевта на процесния пистолет „Глок 19”, притежаван от подс. С. и приобщен по делото, като ВД.

Нанесените удари в областта на главата и на двамата пострадали е безспорно доказано от констатираните находки по труповете на жертвите.

Настоящият състав на АС-Варна не употребява понятието „сицилианска примка”, но не би могло да се отрече, че телата на пострадалите са били овързани по такъв начин, че при всяко тяхно движение на крайниците им те да се задушават, тъй като въжетата са опасвали и вратовете им. Това дава отговор и за начина по който е настъпила и тяхната смърт-комбинирана асфикция, но по категоричен начин е установено, че смъртта им е настъпила от удавяне, а механичната асфикция не би могла да не съществува имайки предвид начина по който са били овързани и хвърлени във водите на р.Камчия, но смъртта им не е в резултат само на нея преди хвърляното им във водата. Заключението на вещите лица е категорично, че жертвите са били живи когато попадат във водата.

    Твърдяното от подс.С. пред предходното разглеждане на делото и това от подс.А. пред настоящият съдебен състав, не съответства на обективните находки, открити при аутопсията на труповете. Те обясняват, че сваляйки двамата пострадали от микробуса установили, че се били задушили. Започнали да ги свестяват, да им удрят леки шамари, но те не реагирали. Езика на постр. П. бил прехапан. Тогава решили да ги хвърлят в реката, но те веднага изплували.

Подс.А. разпитан пред настоящият съдебен състав, заявява, че след като са хвърлили телата във водата, тялото на Е. било изплувало и се видяло синьо яке, но преди това той твърди, че след като повторно са спрели буса са завързали жертвите с въжета, което твърдение протИ.речи, че се е образувала водна възглавница и поради тази причина се виждало якето след като изплувало тялото на Е.. СМЕ е категорична, че това не би могла да се случи. Няма как да се образува въздушна възглавница, ако те са били овързали телата на жертвите преди това, още повече, че вещите лица по СМЕ категорично са отразили в експертизата си и първоначалната такава и пред настоящата инстанция, че мъртви тела могат да изплуват след като започнат да отделят газове.

Ако Е. и П. са били мъртви или не са давали признаци на живот, кое е наложило да бъдат овързани по този особен начин, освен ако това не е било точно обратно. Да бъдат лишени от всякаква възможност да се съпротивляват, защото са били живи.

Както първоинстанционният съд, така и при разглеждане на делото от предходния съдебен състав подробно са описали посочените признаци на удавяне на двете жертви залегнали и в двете заключения на СМЕ. Настоящият съдебен състав приема изцяло тези посочени от СМЕ резултати и находки.

Направен бе подробен анализ от защитата на подс.Н. относно находките на удавяне и използвайки медицинска литература и терминология се опита да разубеди съда, така че едва ли не да игнорира верността на СМЕ, относно пострадалата П., че смъртта й не е настъпила в следствие на удавяне.

Медицинската терминология и литература би следвало да е на вниманието на медиците, а и това са сторили вещите лица, това е от тяхна компетентност. Съдът не разполага с такива специални знания за да претендира, че притежава компетентно мнение в тази връзка. Такава притежават вещите лица и съдът не би могъл да се осъмни в тяхната компетентност и добросъвестност, поради което дава вяра изцяло на депозираните СМЕ и заключенията към тях, а така също и изразените становища в с.з. при разглеждане на делото пред всички инстанции, включително и пред настоящият съдебен състав. 

Направеното възражение, че представителите на обвинението в с.з. са внесли нови факти, които не съществуват в обвинителния акт не отговаря на истината. Твърди се, че подс.Н. изобщо не е виждал и не познава пострадалата П., това не е вярно. В обвинителният акт е отразено, че на 31.01.2007 год. Е. и П. се срещнали със свидетелите А.В. и И. Н., след което четиримата са посетили офиса на подс.Н.-л.3 и 4 от обвинителния акт. Освен това по горе бе посочено, че убеждавайки подс.Н., че Е. не се крие и че скоро бил тук във вила с „курвата” си-от секретните материали.

Предвид горното съдът счита, че не е налице ексцес относно умисъла на подс.Н. както за престъплението по чл.142 от НК, така и относно престъплението по чл.116 от НК. Не е имало нито един момент в който подс.Н. да не е знаел какво точно се върши, тъй като той е организирал и ръководил всички действия на останалите подсъдими и това е видно от тяхното поведение. 

Както бе отбелязано по горе в мотивите, кой би дръзнал да направи нещо повече или по малко с двамата пострадали, ако това не е съгласувано с подс.Н.. Дори свидетелите И. Н., А.В. и най вече св.М.Ш. са изпаднали в паника, че подс.Н. ще държи тях отговорен за това, че бил измамен, а какво остава за тези които са в пряка зависимост от него-подс.Н., подс.С. и подс.А., като последния най-малко би дръзнал да не се подчини на това което е било наредено да се извърши. 

Възразява се, че в мотивите на първоинстанционният съд било отразено, че липсата на мотив за извършване и на двете престъпления от страна на подсъдимите Н., С. и А. е единственото което е дало основание на съда да счита, че те са действали по нареждане на подс.Н..

Пред настоящият съдебен състав подс.А. заяви, че те за първи път са видели пострадалите в този ден. Следва въпроса, а тогава какъв е мотива на подс.С. и подс.А. за да извършат престъплението отвличане и убийство или по точно, кое ги е мотивирало да извършат тези престъпления.

Твърдението че подс.С. и подс.А. е трябвало да сплашат Е., а те са прекалили с действията си и след като са овързали с въжета двамата пострадали те са се задушили и поради тази причина са се изплашили, че са умрели и това е наложило да се освободят от труповете. /Налице са достатъчно доказателства по делото, които опровергават това твърдение на двамата подсъдими/. Счита се, че това е престъпление което следва да бъде квалифицирано по чл.124 от НК. Мотивите на ВОС в тази насока са подробно обосновани и настоящата инстанция ги споделя изцяло.

По отношение останалите възражения, поддържани и пред първата инстанция, са обсъдени подробно и е даден отговор на всяко едно от тях, поради което и настоящият състав на тази инстанция няма да ги преповтаря.

             По правната квалификация:

Подс. Н. и защитата му пледират, че той не е извършил никакво престъпление, не е знаел нищо за случващото се и следва да бъде оправдан.

Подс. Н. фактически признава пред настоящата инстанция при предходното разглеждане на делото, някакви неправомерни действия и то по-скоро касаещи деянието по чл.142 НК, но категорично заявява, че няма отношение към това по чл.116 НК освен, че е доставил металните пръти, без да знае за какво. Желае да бъде оправдан.

Подсъдимите С. и А. са се признали за деянието по чл.142 НК, но са заявили, че не са извършили такова по чл.116 НК, а по чл.124 НК ал.1 пр.2 НК и молят за присъда в този смисъл.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението „отвличане” по старата редакция на чл.142 от НК.               

Престъплението е довършено, когато пострадалият бъде поставен в положение да не може свободно да се придвижва в пространството, като за това е без значение времетраенето на лишаването от свобода. В конкретния случай обективните действия на четиримата подсъдими са постигнали точно описания резултат: подсъдимите Н., С. и А. са преместили в пространството В.Е. и Д.П. против тяхната воля, преодоляна чрез употреба на физическа сила – завързали са им ръцете и краката с тиксо, нанесли са им побой. След това са ги отвели в землището на с. Круша, по поречието на р.Камчия. Решението да сторят това на две напълно непознати им до този момент лица е било формирано и у тримата в резултат на въздействие върху психиката им от страна на подс.Н., който ги е склонил да отвлекат В.Е. и Д.П.. Преди това те  не са имали формирано такова решение, а и са нямали причина да сторят това. Това от своя страна означава, че подс.Н.Н. е осъществил форма на интелектуално участие в престъплението по смисъла на чл.20, ал.3 от НК. След това той, с поведението си той е продължил да улеснява дейците в осъществяването на престъплението, като осигурява идването на жертвите в гр.Варна, организира среща между тях и подс.Н., набавя нужната информация къде отсядат, как се придвижват, т.е. чрез съвети, разяснения и отстраняване на спънки още преди извършване на деянието като по този начин е улеснил останалите трима да отвлекат В.Е. и Д.П.. Горното осъществява друга форма на съучастие – тази на помагачеството по смисъла на чл.20, ал.4 от НК.

Останалите подсъдими са действали като съизвършители, като всеки е участвал с определени действия в изпълнителното деяние. Така подс. Н. закарва жертвите на определеното място, предава ги на другите двама, които от своя страна нанасят ударите, привеждат ги в безпомощно състояние, качват ги в микробуса и ги отвеждат на определеното място, а подс. Н. ги следва.

Налице са квалифициращите елементи по т.2 и 5 на ал.2 на чл.142 НК деянието е извършено от две и повече лица и отвлечените лица са две, а подс. С. е бил и въоръжен – т.1.

Правилно съдът е оправдал подсъдимите относно квалифициращия състав „особена жестокост” и настоящата инстанция споделя изцяло мотивите в тази насока.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.116 от НК е било осъществено с действия – след като жертвите са били отвлечени и заведени на безлюдно място в землището на с. Круша, по поречието на р.Камчия, подсъдимите Н., С. и А. плътно са омотали въже около шията и колената на всяка от жертвите, по начин, че при опит да се изпънат колената, то да се затяга около шията. Същевременно към тялото на всеки от пострадалите тримата прикрепели и по две метални греди посредством също въже, което преминавало около шията, тялото и долните крайници. След това тримата хвърлили все още живите П. и Е. във водите на р.Камчия. Смъртта и на двамата настъпила в резултат на механична асфикция от удавяне.

Решението да сторят това на непознатите до този момент Е. и П. било формирано у тримата отново в резултат на въздействие върху психиката им от страна на подс.Н., който ги е склонил и формирал такова решение, да убият вече отвлечените В.Е. и Д.П..

По този начин подс.Н.Н. е осъществил форма на интелектуално участие в престъплението по смисъла на чл.20, ал.3 от НК. След като подс.Н. формирал умисъла у тримата извършители и за убийство на жертвите, той с поведението си продължил да улеснява дейците в осъществяването му, като посочил средствата за умъртвяването им, както и как да се снабдят с тях.

Отново ту ще се каже, че никой не би направил нещо повече или по-малка от дадените нареждания на подс.Н..

С тези си действия е осъществил и другата форма на съучастие –помагачество по смисъла на чл.20, ал.4 от НК.

 

 Неоснователно е възражението на защитата пред първата инстанция за липса на обективна страна на престъплението по чл.116 от НК, тъй като не бил установен точно приносът на всеки от дейците за настъпването на крайния резултат.

 

 Съдебната практика приема, че съучастието като задружна дейност е възможно само при умишлените престъпления, ако са налице следните три предпоставки: участие на най-малко две наказателно отговорни лица, задружност в усилията им за постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от участниците не само за престъплението, но и за съучастието в него. /Решение № 865 от 13.12.2007 г. на ВКС по кас. д. № 601/2007 г., I н. о/ За да е налице съизвършителство, не е задължително съизвършителите едновременно да извършват заедно цялата престъпна дейност, с която се осъществява съставът на едно престъпление. Тяхната дейност може да бъде осъществена и последователно, а в определени случаи дори с известен интервал от време. Достатъчна е в такива случаи наличността на конкретен общ умисъл.

Налице е квалификацията „особено мъчителен начин за убитият” обуславяща се  от конкретните характеристики на умъртвяването на жертвите – били са им нанесени удари, които са ги довели до безпомощно състояние, в което те са разбирали намеренията на подсъдимите, но не са могли да реагират по никакъв начин-необратимо затягане на въжето около шията на жертвите.

Квалификацията “особена жестокост” на престъпното деяние се обуславя от факта, че изпълнителната деятелност на подсъдимите по интензитет явно надхвърля необходимото за причиняване смъртта на пострадалите. Убийството е извършено по специфичен начин, изпълнен хладнокръвно и прецизно от подсъдимите.

 

И двете деяния са извършени при пряк умисъл, като този за убийството, съдът е приел, че е възникнал след отвличането на жертвите като това решение е взето от подс.Н.Н. на 16.04.2007 г., непосредствено след възникване на потребността му от това, а именно след срещата между него и отвлечения В. Е. в землището на с. Круша и изпълнението на това решение е започнало незабавно – първо с набавянето на нужните средства като метални пръти и въже, а след това и с физическото ликвидиране на жертвите. Всички те са съзнавали обществено-опасния характер на деянията, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване, разбирали са свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, съзнавали са естеството на извършеното посегателства, както и са предвиждали неизбежния резултат.

Приемайки това, съдът правилно е изключил наличието на квалифициращия признак по т.9 на чл.116 НК, убийството да е извършено предумишлено.

При определяне на наказанията на подсъдимите съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчел е степента на обществена опасност и на двете деяния, която е изключително висока. С тези деяния се засягат основните права на личността – свободата и правото на живот. Демонстрирано е брутално незачитане както на тези основни права, така и на правовия ред, чувство на безнаказаност и недосегаемост. Деянието по чл.142 НК е било добре планирано, организирано прецизно, като в това са били включени и лица извън кръга на подсъдимите. Деянието по чл.116 НК включва няколко квалифициращи признака, което го прави изключително тежко.

Извършителите също са лица с висока степен на обществена опасност. Въпреки, че не са осъждани, цялостното им поведение по подготовката, по време и след извършване на деянията ги характеризира като изключително опасни. В рамките на едно денонощие са извършени две изключително тежки престъпления. Дори да се приеме, че по отношение на постр. Е. е съществувал мотив, то по отношение на другата жертва – постр. П. няма абсолютно никакво обяснение, освен това, че е станала ненужен свидетел на извършените действия.

Определяйки вида и размера на наказанията, и по-конкретно това по чл.116 НК съдът е преценил и изискванията на чл.38а ал.2 НК. Преценил е всички допълнителни факти и обстоятелства, които придават изключителност на тежкото престъпление като многобройност на квалифициращите елементи, характеристични данни на извършителите, обстоятелства свързани с обема на засегнатите правоотношения и обществен отзвук. Всички тези елементи са налице в конкретния случай и правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че единственото съобразено наказание е доживотен затвор при специален режим. Така определено, наказанието ще изпълни целите и задачите предвидени в чл.36 НК, ще им отнеме възможността да вършат други престъпления и ще въздейства възпиращо и предупреждаващо на останалите членове на обществото.

За деянието по чл.142 НК съдът е определил наказание около средния размер лишаване от свобода и на основание чл.23 ал.1 НК е определил подсъдимите да изтърпят най-тежкото от така наложените им наказания, а именно доживотен затвор при специален режим.

Присъдените обезщетения по гражданските искове са определени в справедлив размер.

Установена е престъпната дейност на всеки един от извършителите и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат. Двама души са лишени от живот по особено мъчителен начин, с особена жестокост и това прави и размера на гражданските искове доказан. Доказана е връзката на гражданските ищци с жертвите, отношенията им един с друг, претърпените болки и страдания от драматичната им загуба. Исковете са уважени в един справедлив размер, съобразно изискванията на чл.45 и сл. ЗЗД.                                     

Водим от всичко изложено въззивната инстанция намира, че жалбите на подсъдимите следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на съдебния акт, поради и което присъдата на ВОС следва да бъде потвърдена.

 

                                         

 

 

                                          

                                       

                                         Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №82 от 31.10.2011г. на Варненския окръжен съд, постановена по НОХД № 458/2009г.  в по отношение на подсъдимите  Н.Д.Н., с ЕГ№ **********, Г.С.Н., с ЕГ№ **********, М.В.С., с ЕГ№ ********** и И.Т.А., с ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1. О.М.

 

                                                                                                 

                                                                                                                                     2.

 

 

Особено мнение на съдия А.Братанова:

Изразявам несъгласие с мотивите на мнозинството досежно  приетата допустимост на прочита на показания на свидетел с тайна самоличност № 4. С постановеното решение показанията на свидетеля са изцяло кредитирани при съпоставка с останалите събрани доказателства.

Аргументи:

 Настоящата инстанция осъществява пълен въззивен преглед на атакуваната присъда /единствено по отношение на предумисъла е постановен оправдателен диспозитив и соченият квалифициращ признак не е атакуван от прокуратурата/. Същевременно, предметният обхват на въззивната проверка е обвързан и от задължителните указания, обективирани в отменителното Решение № 574 от 8.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 1902/2012 г., III н. о., НК.

Свидетел с тайна самоличност № 4 е бил разпитан в хода на ДП на 20.06.2008 год. по реда на чл.223 НПК. В съдебно заседание на  08.10.2009 год., прокурорът от ВОП е заявил, че свидетел № 4 се опасява за сигурността си, поради което отказва да се яви в с.з., както и да дава показания по делото. Прокурорът е посочил, че не знае неговото местонахождение, защото свидетелят се укрива.  Съдът констатирал основание по чл. 281, ал.1, т.2 НПК и с определение допуснал прочитането на протоколите от разпита  на ДП.

 

На първо място, отменителното решение на ВКС съдържа изричен правен извод за правилност на действията на въззивния съд по ВНОХД 50/2012  год. по описа на ВАС във връзка с изключване показанията на анонимния свидетел на основание допустимост. Соченият правен извод е мотивиран чрез препращане към анализа в отмененото решение на АС – Варна по НОХД 50/2012  год. с изричното подчертаване, че ВКС го споделя.  Изводите на ВКС са такива по приложение на закона и имат задължителен характер за настоящата инстанция – чл.355, ал.1, т.2 НПК.

Принципно съм съгласна с извода, че използването като доказателство на показания, дадени в досъдебната фаза само по себе си не е несъвместимо с ЕКЗПЧОС. Трайна и последвателна обаче е практиката на ЕСПЧ, че допустимостта на доказателствата и способите за тяхното събиране и приобщаване към доказателствената маса е въпрос, който подлежи на преимуществено уреждане от  националните процесуалноправни норми, респ. от вътрешното право на всяка държава. Законодателят е предвидил възможността за приобщаването чрез прочит на показания, дадени на досъдебната фаза, но само при стриктно спазване на условията по НПК. Разпоредбата на чл.281 НПК предвижда изключение от общия принцип на непосредственост в процеса, поради което визираните в ал.1 предпоставки за приложението й подлежат на стриктно, а не на разширително тълкуване.

Показанията на свидетел със защитена самоличност идент. № 4 са приобщени към годната за ценене доказателствена съвкупност чрез използване на процесуалната техника на чл. 281, ал.1,  т.2, пр.1 НПК. За да може да се приложи сочената процесуалноправна норма обаче е необходимо свидетелят да се яви лично в хода на провежданото съдебно следствие на специалното закрито съдебно заседание и да удостовери пред съдебен орган отказа си да даде показания. Отказът на свидетел да даде показания е винаги волеизявление пред решаващ орган, а не пред страна в процеса. Прокуратурата не разполага с процесуалното правомощие да дава изявления от името на анонимния свидетел, респ. така направените изявления нямат каквото и да е обвързващо процесуално значение.

За пълнота на изложението следва изрично да се посочи и че няма основание за приложение и на останалите хипотези на чл 281, ал.1 НПК- прокуратурата не е посочила каквито и да е обективни пречки, препятстващи изпълнението на процесуалното й задължение по чл.178, ал.9 НПК.

По изложените съображения считам, че прочитът на показанията на свидетеля и включването му в доказателствената съвкупност е осъществено в нарушение на чл. 281, ал.1,  т.2, пр.1 НПК. Показанията на свидетеля не следва да се ценят като допустим доказателствен източник.

Независимо от горното, считам, че останалите доказателства са достатъчни, а прецизната им преценка би обусловила изводи за потвърждаване на присъдата, идентични с приетите от мнозинството. 

                                                       

Съдия: