Р Е Ш Е Н И Е

 

  129/3.7.2015г.

 

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на пети юни, година две хиляди и петнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                                                         АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 135/2015г. по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

С решение № 515/20.11.2013г по КД № 1638/13г, ВКС на РБ І НО по реда на чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 и чл. 354 ал. 3 т. 3 от НПК е отменил по реда на възобновяването решение № 26 от 25.02.2013г по ВНОХД № 11/13г по описа на АС-Варна в частта, в която е потвърдена присъда на ОС-Разград по НОХД № 206/10г по отношение на Д.М.Д. и е върнал на РОС делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

 

Разградският окръжен съд, с присъда № 15 по НОХД № 360/2013г. по описа на същия съд, постановена на 06.03.2015г. е признал подсъдимия Д.М.Д. за ВИНОВЕН в това, че в периода 01.05.2007г. - 28.02.2008г. в гр. Кубрат, Разградска област, в условията на продължавано престъпление, в качеството на съуправител на "Д. М. Груп" ООД, избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 285 224,68 лв., като съставил и използвал, при осъществяване на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация на органите по приходите - ТД на НАП - гр. Разград, документи с невярно съдържание - данъчни фактури и приспаднал неследващ се данъчен кредит в на 285 224, 68 лв. - престъпление по чл. 255 ал.З във вр. с ал.1 т. 6 и  т.7  във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което му наложил наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подс. е осъден да заплати сторените по делото разноски.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. чрез защитника му, в която се твърди, че първостепенният съд не е достигнал до правилни фактически изводи, приемайки че не са налице реално извършени доставки. Молбата е за отмяна на така постановената присъда и постановяване на оправдателна такава.

 

В с.з. пред АС - Варна подс. Д., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. С. – ШАК. Защитникът поддържа така депозираната жалба до съда. Подс. Д. заявява, че всички доставки са били реални.

Представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че извода на първоинстанционния съд за фиктивност на сделките е обоснован, поради което  предлага присъдата на РОС да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Д. моли да бъде оправдан.

 

Съставът на АС-Варна, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подс. Д. е неоснователна. В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Разградският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Дружеството „Д.М.Груп" ООД било учредено от М. Д. СТ. и подс. Д.. Същото било вписано с решение № 1/17.01.2007г. по ф.д. № 40/2007 г. на ОС - Разград, със седалище гр. Кубрат и адрес на управление ул. „Хр.Ботев" №14. Дружеството се управлявало и представлявало от двамата съдружници заедно и поотделно. Счетоводните услуги се осъществявали от ЕТ „Георги Манев” чрез служителите св. Георгиева и майка й - св.М..

На 05.01.2007г. и на 17.01.2007г. СТ. и подс. Д., упълномощили счетоводна къща ЕТ „Георги Манев", представлявана от М., Даскалова и Георгиева да подписва и подава по електронен път СД по ЗДДС. Подсъдимите им предоставяли фактурите за извършените търговски сделки лично или по обществен транспорт. Съдружниците се занимавали с различна дейност - М. със CMP, а Д. с търговия със зърно. Подс. Д. нямал назначени работници. Всеки от съдружниците представял фактури за дейността, си, а счетоводителките изготвяли съответните дневници и месечните СД по ЗДДС, подавани по електронен път.

Подс. Д. се снабдил с фактури за покупки на земеделска продукция, които представил в счетоводството.

За месеците май, юни, юли, август, декември 2007г. и за януари 2008г. били подадени СД по ЗДДС, като в Дневниците за покупки били вписани фактури за доставка на различни култури с доставчици "Террамекс" ООД, "Милиян" ЕООД, "Терамекс Еко" ООД и  "Метро Пазар" ЕООД. По всички фактури било записано плащане в брой, с приложени фискални касови бонове. За получател на доставките по фактурите бил вписан подс. Д., който ги подписал.

Във връзка със Заповед № 800360/14.11.2008г. на ТД на НАП- Разград била извършена данъчна ревизия на „Д.М.Груп”ООД, обхващаща  периода 17.01.2007г. - 31.12.2007г. по ЗКПО и за периода 07.02.2007 г. - 31.10.2008г. по ЗДДС. Данъчните инспектори - св. Атанасова и св. Бонева установили фиктивни сделки, осчетоводяване на документи с невярно съдържание и отразяване на неверните данни в месечните СД по ЗДДС. От извършените насрещни проверки било установено, че съконтрахентите: "Террамекс" ООД, Милиян” ЕООД, „Терамекс Еко” ООД и „Метро Пазар” ЕООД не са осчетоводили процесните фактури в Дневниците си за продажби, както и не представили отчетни документи - кантарни бележки, товарителници, пътни листи, трудови договори, установяващи действителното извършване на такива сделки.

Собственик на „Террамекс” ЕООД била Р.Г.. След вписване на промени с решение №1557/03.05.2007 г. били вписани като съдружници св. Р.Й. и Р.Р.. Подс. Д. потърсил св.Й. го уговорил да придобие дяловете на дружеството, като му заявил: „Ти ставаш шеф” . Последното не разполагало с материална и кадрова обезпеченост, а през януари 2008г. било дерегистрирано по ЗДДС.

„Метро Пазар” ЕООД се представлявало от собственика О.Р., но той също не осъществявал никаква дейност. Към датата на регистрацията той бил безработен и по инициатива на Д.А., /починал/ и Е. му било предложено ежемесечно да получава пари. Свидетелят не притежавал никакви документи на дружеството, то не разполагало с материална и кадрова обезпеченост.

 „Милиян” ЕООД било регистрирано по ЗДДС на 16.10.2001г, впоследствие регистрацията била прекратена, повторно регистрирано и отново прекратена на 02.01.2008 г. Великов, като представляващ дружеството не извършвал никаква дейност, не издавал фактури и не упълномощавал други лица. Дружеството не е разполагало с материална и кадрова обезпеченост и нямало регистриран касов апарат, от който да били издадени касови бонове.

 Дружеството „Терамекс Еко” ООД се представлявало от Г.К.. Същият бил посочен, като съставител на процесните фактури по сделките с инкриминираното дружество.

Във връзка с направените констатации за фиктивност на сделките, ревизиращите органи установили неправомерно ползван данъчен кредит в размер на 902 085, 82 лв. – с включени фактури и от другия съдружник в „Д.М. Груп” ООД, за което бил съставен РА.

На 05.01.2009 г. било вписано прехвърляне на собствеността на дружествените дялове на „Д.М.Груп" ООД на Ф.А.Р. и Илия Стефанов М..

На 13.01.2009 г. св. Р. и св. М. упълномощили св. Н.Каров да ги представлява при дейността на „Д.М.Груп"ООД гр. Шумен.

Гореизложената фактическа обстановка РОС е установил на база на събраните и проверени по делото доказателствени източници -  гласни свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства, както и заключенията по изготвените ССчЕ. Първоинстанционният съд е направил задълбочен и подробен анализ на същите – най-вече на депозираните пред него гласни доказателства, съпоставяйки ги със заключенията по ССчЕ, както и с др. писмени доказателства - справки-декларации, фактури и др. Правилно е кредитирал всички свидетелски показния, с изключение на тези на св.Й., които е съпоставил с целия доказателствен материал и законосъобразно е преценил, че същите са недостоверни и алогични, както и че се опровергават от показанията на собствениците на дружества.

На базата на цялостна и съвкупна преценка на всички доказателства първоинст. съд е направил правилен извод от фактическа страна: установил е по един безспорен начин, че фактурите, вкл. в дневниците за покупки на „Д.М.Груп" ООД не са издадени от посочените в тях доставчици, както и че реални доставки не са били изобщо извършвани. В инкриминирания данъчен период подс. Д., след като е бил наясно с фиктивността на отразените във фактурите доставки, обективно е потвърдил неистина в подадените СД по ЗДДС за данъчните периоди от 01.05.2007г. до 28.02.2008г.  и използвайки документи с невярно съдържание - фактури е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 285 224, 68 лв.

Според заключението на изготвената съдебно счетоводна експертиза, по сделките, включени в СД по ЗДДС с доставчици "Террамекс" ОДД - гр. Шумен, "Милиян" ЕООД - гр. София, "Терамекс Еко" ООД - гр. Стара Загора и "Метро Пазар" ЕООД - гр. Пловдив, липсват документи, доказващи транспорта на стоки, товарене, разтоварване, кантарни бележки, съответно фактурите не били включени в Дневниците за продажби и СД по ЗДДС.

Според допълнително изготвено заключение неправомерно ползвания данъчен кредит възлиза на  285 224, 68 лв.

 

Съставът на въззивната инстанция прецени като неоснователен довода на защитата на подс., че първостепенният съд не е достигнал до правилни фактически изводи досежно реалността на извършените доставки, респ. за обективна и субективна несъставомерност на деянието. По делото не са събрани доказателства за реално осъществени сделки и задълженията за дружеството са възникнали от фактури, включени в дневниците, които на практика не са били издадени от сочените контрагенти. „Д.М.Груп" ООД неправомерно е включило в дневниците за покупки фактури, които не фигурират в дневниците за продажби на доставчиците, респ. не е бил начислен данъчен кредит по тях и не са били представени счетоводни документи нито от страна на процесното дружество, нито от страна на доставчиците. На практика, през инкриминираните данъчни периоди са издавани фактури, без действително да са предоставяни отразените в тях доставки и не са налице надлежни доказателства за реалност на самите сделки. Описаните в счетоводните документи доставки не са получени реално от дружеството на подсъдимия. Те са били включени в съответните справки декларации, за да докажат несъществуващо право на получаване на ДДС, респ. на приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. По същество подсъдимият е целял избягване на установяване и заплащане на данъчни задължения към бюджета на държавата и „източване” на ДДС чрез неосъществени сделки. В тази насока са и констатациите от извършените данъчни проверки, които водят до еднозначния извод за фиктивност на сделките с дружествата - контрагенти, които реално не са търгували с дружеството на подсъдимия. В качеството си на съдружник в инкриминираното дружество подс. Д. е ползвал документи с невярно съдържание и потвърждавайки неистина в подаваните ежемесечни справки декларации и дневници, последният е избегнал установяването и съответно плащането на данъчните задължения в размер на общо 285 224, 68 лв. Във фактурите са посочени доставчици, с които подс. не е търгувал, които не водят счетоводства, нямат персонал и материални активи, т.е. не са осъществени реални сделки. Това е механизъм, при който чрез използване на фактурите с невярно съдържание се „убива” прихода.

Въззивният съд намира за безспорно доказано възведеното по отношение на подс. Д. обвинение - с действията си последният е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 255 ал.З във вр. с ал.1 т. 6 и т.7  във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Деянията са извършени умишлено, а с действията си подс. е целял получаване на облага. Включвайки фактури в СД, по нереални сделки, подс. е намалил общата сума на начисленото от него ДДС и е формирал разлика от ДДС за получаване. Така, чрез потвърждаване на неистина в данъчната справка-декларация и използване на първични счетоводни документи - фактури е избегнато плащане на данъчно задължение в особено големи размери /съобразно критерия по чл.93 т.14 НК/ към републиканския бюджет и неправомерно е приспаднат неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. Деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и осъществяват един и същ престъпен състав, като съответстват на нормата на чл. 26 НК.

 

Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс. Д.. Съдът е съобразил степента на обществената опасност на деянието - висока /размерът на данъчното задължение, надхвърля значително критерия „особено големи размери”/ и тази на дееца – ниска, предвид  необремененото му съдебно минало. Наказанието е определено адекватно съобразно изминалия продължителен период от време от извършване на деянието, надхвърлящ критериите за разумен срок / и то не по вина на подс./ и е в минималния размер на наказателната санкция, предвидена за този вид престъпления. Така определено въззивният съд го намира за справедливо. Настоящият състав  споделя и друг извод на първостепенния съд, а именно, че подс. не следва да търпи наказанието си ефективно и че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 НК, както и личната превенция, могат да бъдат постигнати с отлагането му с определения изпитателен срок от четири години.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС- Варна   достигна до извода, че присъдата на РОС е правилна, законосъобразна и справедлива, респективно жалбата на подс. е неоснователна, поради което и  на основание чл. 338 от НПК  присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 15 на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 360/2013г. по описа на същия съд, постановена на 06.03.2015г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.