Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 171/25.07.    Година  2016                Град Варна

 

Варненският апелативен съд               Наказателно отделение

На седми юли                     Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:                  

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИЛИЯ ПАЧОЛОВ  

                               ЧЛЕНОВЕ:    СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                                 АСЕН ПОПОВ

 

Съдебен секретар Г.Н.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Попов

ВНОХД № 135 по описа на съда за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 4/22.01.2016г. на Окръжен съд Добрич по НОХД №404/2015г., с която подсъдимия Ж.С.Ж. е бил признат за виновен в това, че: На 28.02.2015г. в гр.Добрич умишлено умъртвил Л.М.Д. по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.II, във в-ка с чл.115 от НК, във в-ка с чл.373, ал.2 и чл.372, ал.4 от НПК, във в-ка с чл.57, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години и девет месеца, редуцирано с една трета - до лишаване от свобода за срок от дванадесет години и шест месеца, което на основание чл.61, т.2, във в-ка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.45, във в-ка с чл.52 от ЗЗД подсъдимият е бил осъден да заплати на пострадалите от деянието М.Д. М. и Ф.Д.А. сумата от по седемдесет и пет хиляди лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 28.02.2015г. до пълното издължаване на присъдената сума, като обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Съдът е отхвърлил, като недоказани гражданските искове в останалата им част - за разликата до първоначално претендираните от по сто хиляди лева.

 

Въззивната проверка се инициира с първоначална жалба от подсъдимия Ж., чрез неговия служебен защитник адв.К. от ДАК. В същата са наведени оплаквания за допуснато от първата инстанция нарушение на закона, изразяващо се в невярна правна квалификация на фактите. Доводите на защитата са в насока липса на осъществен състав на престъпление по чл.116 от НК с оглед на първо място липса на квалифициращия признак „ по особено мъчителен начин за убития“ и на второ липса на пряк умисъл у подсъдимия  за умъртвяване на жертвата изходимо от конкретните му действия. Същия само стъпил върху жертвата, като не сторил правилна преценка за последиците и предизвикан “следствие на причинения афект от страна на пострадалия“. Петитума на жалбата е деянието да бъде преквалифицирано от въззивната инстанция по чл.115 от НК, като бъде намалено наложеното наказание Лишаване от свобода, отделно да бъде намален и размера на присъдените на пострадалите обезщетение, за претърпени неимуществени вреди по реда на чл.45 от ЗЗД.

Последователно след тази жалба са постъпили:

Жалба от подсъдимия/л.9/ в която се изнасят доводи срещу депозираната въззивна жалба от страна на частното обвинение, с искане същата да остане без уважение

Жалба от Ж. с изложени доводи за липса на пряк умисъл за извършване на деянието и твърдения в насока възприемане установената при него употреба на алкохол като обстоятелство изключващо прекия умисъл - поетия алкохол препятствал правилната преценка на случилото се и отключила безпричинна агресия. Моли за преквалификация на деянието и намаляване на наказанието.

Постъпила е и Жалба от частните обвинители и граждански ищци М.А. и Ф.А., чрез процесуален представител  адв.Б., в която са наведени доводи за прекалена снизходителност на наказанието с оглед неправилна преценка на смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Твърди се и необосновано занижаване на обезщетенията присъдени на пострадалите. Иска се от съда завишаване размера на наказанието до доживотен затвор и уважаване в пълен размер на претендираните граждански искове.

В съдебно заседание представителят на АП Варна моли съда да отхвърли жалбите както от страна на подсъдимия и неговия защитник, така и тези депозирани от частните обвинители и грраждански ищци. Счита присъдата за правилна и законосъобразна във всичките и част, и като такава следва да бъде потвърдена.

Частните обвинители и граждански ищци, чрез своя процесуален представител подържат жалбата си на наведените в нея основания.

Защитата на подсъдимия представена от адв.К. поддържа жалбите на изложените в тях съображения.

Подсъдимият Ж. в последната си дума изразява съжаление за стореното и се извинява на родителите на пострадалия.

 

Настоящият състав на въззивния съд счита, че жалбите са неоснователни, защото постановената присъда е обоснована в наказателната и гражданско осъдителната и част предвид събраните и проверени доказателства, последните не са тълкувани превратно, и не са допуснати такива процесуални нарушения, представляващи отменително основание.

 

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд чрез провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 НПК, тъй като подсъдимият е заявил, че изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е обявил, че ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за същите. В тази връзка и въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства са установени по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото, фактите относно това извършено ли е инкриминираното деяние, механизма на осъществяването му и конкретните обстоятелства, при които това е станало.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства - признанието на подсъдимия, обясненията на И., по отношение на когото наказателното производство е прекратено и материалите са препратени на РП-гр.Добрия, показанията на П., Н., М., З. и В. /дадени в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 373, ал.3 НПК/, констатациите по огледния протокол, заключенията по назначените медицински, психиатрична, фоноскопска и трасологическа експертизи, протоколи за доброволно предаване, приобщените като веществени доказателства СИМ-карти, мобилни апарати и метална тръба, протокол за химически анализ на кръвната проба на подсъдимия, резултатите от следствения експеримент, експертни заключения по съдебномедицинска аутопсия на труп /предварителна и тройна такава/, съдебномедицинска, комплексна ситуационна експертизи, съдебно психологична и психиатрична експертиза, съдебнохимическа, биологични експертизи на веществени доказателства, физико-химически, дактилоскопна и фонетична експертизи, протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, протоколи за следствен експеримент, за освидетелстване, за доброволно предаване и за вземане на образци за сравнително изследване и останалите писмени доказателства.

 

В рамките на въззивното производство не са събрани нови доказателства, с изключение на представени два броя Епикризи от 2012г. за здравословното състояние на подсъдимия Ж..

Въз основа на доказателствата, приети от първоинстанционния съд, като взаимно непротиворечиви и подкрепящи признанието на подсъдимия, се установява следното:

Подсъдимият Ж. бил на 44 години, с начално образование, фактически разведен от над 14г., бездомен, без постоянна работа и доход, със спорадична заетост в строителството, като от години води скитнически живот. През 2015г. започнал да използва като място за нощуване строителен фургон на „ВиК“, намиращ се на територията на битака в гр.Добрич. На процесния ден - 28.02.2015г. св. И. се обадил по телефона на Ж. и му предложил да се видят, за да се почерпят. Двамата били дългогодишни приятели и си уговорили среща във въпросния фургон. Пристигнали на мястото около 17:30 часа и започнали да пият ракия и бира, донесени от И.. Половин час по-късно забелязали край фургона пострадалия Левент Д. - приятел на подсъдимия и го поканили при тях. Малко по-късно ракията привършила и двамата Ж. и И. изпратили пострадалия до близкия магазин, за да купи водка. За целта подсъдимият дал 8лв., а И. - 2лв. Десет минути по-късно Д. се върнал без да носи алкохол, като на зададените въпроси отговорил на двамата да питат „циганите“ пред магазина. Тъй като той за втори път  давал подобни обяснения, И. го зашлевил няколко пъти, поваляйки го на пода, след което претърсил джобовете му, взел намерения мобилен телефон и с открита във фургона метална тръба нанесъл десетина удара по цялото тяло на пострадалия. Вследствие на този побой Д. претърпял ожулвания по ръцете, разкъсно-контузни рани на меките черепни обвивки, гърба на двете ръце и пръстите, кръвонасядания по клепачите на дясното око и лявата мишница. Докато търпял ударите пострадалият лежал по гръб на земята и молел да бъде оставен на мира. Като приключил побоя И. отново седнал на масата и започнал да се оплаква, че черпят момчето, а той им взел парите и не донесъл поръчания алкохол. Тогава от масата се надигнал и Ж..  Докато пострадалият все още лежал по гръб подсъдимият го приближил и стъпил върху гръдния му кош, отпускайки цялата тежест на тялото си, прекрачил и стъпил отново върху него по същия начин, задържайки се всеки път по няколко секунди. Веднага след това пострадалият започнал да издава хъркащи звуци, а подсъдимият седнал до приятеля си на масата и продължили да пият. Малко след това Д. притихнал неестествено, а И. проверил и установил липсата на пулс и дишане. В 19:59 часа, във връзка с предходна уговорка, И. позвънил от телефона на пострадалия на св.П. и го упътил до фургона, за да разговарят за взет заем. Свидетелят пристигнал на мястото около 21:00 часа и докато разговаряли за дълга забелязал тялото на пострадалия на земята във фургона, както и Ж., седящ до масата. И. бил пиян и се похвалил, че момчето ги било обрало, но те го убили. Самият той „му ударил десетина тръби“, а колегата му го бил „запукал със стола“/ТЕ№18 с разпечатка на записи/. Свидетелят не повярвал, при което И. му предложил да провери сам. През цялото време разговорът се въртял около това, че афектиран от факта, че П. си търси дадената сума, И. пребил пострадалия. Веднага след това свидетелят си тръгнал заедно с придружаващия го К. Н., който също забелязал тялото във фургона. Около 21:00 часа И. позвънил на св.А. М. и се похвалил, че се черпят с общия им познат Ж., канейки го да се присъедини към тях. Малко по-късно се обадил за същото и подсъдимия, но свидетелят им отказал, разбирайки, че двамата са пияни. Около 22:00 часа от телефона на пострадалия се обадил отново И., повтаряйки поканата и обяснявайки, че вече даже „са се сбили“, след което М. изключил мобилния си телефон. В 21:43 часа Ж. и И. провели разговор с Е. З.- вуйчо на свидетеля. Подсъдимият твърдял, че пребил някакъв циганин и търсел съвет. Уговорили си среща край бензиностанция „Еко“, където се срещнали по-късно. Ж. повторил твърденията си, а И. предал на вуйчо си две СИМ-карти, извадени от неговия телефон и от този на подсъдимия, след което тримата се разделили.

Междувременно св.С. П. няколкократно звънял на И., за да пита за пострадалия, след което в 03:30 часа подал сигнал през „Национална система 112“.

При аутопсията на тялото на Д., открито при извършения оглед на фургона, наред с описаните по-горе леки увреждания експертът е установил счупване на гръдна кост, счупване на ребра-от II до IX ребра в ляво с разместване на фрагментите и разкъсване на плевралните листи, оток на дробовете, остър венозен застой на вътрешни органи-картина на бързо настъпила смърт, дребноогнищни кръвоизливи на белите дробове, наличие на кръв и единични епителни клетки в алвеолите, огнища на ателктаза и огнища на белите дробове. Причина за смъртта на пострадалия е механична асфикция от притискане на гръдния кош и аспирация на кръв в белите дробове в съчетание с тежка гръдна травма. Това заключение се потвърждава и от изготвената трайна СМЕ. Като допълнение се сочи, че в процеса на настъпване на смъртта при механична асфикция настъпва остро нарушение в мозъчното кръвообращение с развитие на мозъчен оток и малко мозъчно вклиняване, водещи до притискане на жизненоважните центрове на дихателната и сърдечната дейност. Претърпените травматични увреждания на костната структура- счупване на гръдна кост, счупване на ребра-от II до IX ребра в ляво с разместване на фрагментите-са довели до разкъсване на белодробния паренхем  и нарушение в механиката на дишането. За тази съчетана травма като механизъм на причиняване се приема притискане, съответстващо на установеното двукратно стъпване върху гръдния кош с цялата 140-150 килограмова тежест на подсъдимия. При това пострадалият е бил в състояние да възприема случващото си с него, изпитвал е силни болки от счупените ребра и разкъсванията на дробовете, изразено е усещал силен недостиг на въздух и тежки затруднения при дишане. Макар да е настъпила за минути, смъртта е била мъчителна за жертвата.

При химически анализ на взетата от подсъдимия кръвна проба е установена концентрация на етилов алкохол от порядъка на 0,9-1,0 промила.

Според психиатричното обследване Ж. не страда от психично заболяване, не са констатирани отклонения и в интелектуално-паметовата сфера. Към извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен, но цялостното му поведение е окачествено като подредено и последователно, с пълноценни спомени, а промените в психичната сфера са определени единствено като количествени и извън психотичния регистър. В хода на обследването Ж. е демонстрирал уравновесеност и липса на склонност към раздразнителност и избухливост.

Съобразна така установената фактическа обстановка ВнАС по жалбите намери следното:

Жалбоподателят Ж. в последната си дума и саморъчната жалба на практика спори по фактите, като заявява ,че не имал избор тъй като процедурата изисквала пълното признание на фактите. Това негово изявление по същество в конкретното производство следва да бъде разглеждано, като отказ от направеното признание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК. То обаче не може да породи правни последици, тъй като съгласно обвързващата съдебна практика – ТР 1/2009г., ВКС, ОСНК, подобно процесуално поведение е недопустимо. Съгласно т.8.3. на Тълкувателното решение, направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт може да бъде оттегляно само до настъпване на предпоставените от него и предвидени в закона правни последици, а именно – обявяването на съдебния акт по чл.372, ал.4 от НПК, по отношение на което в случая съответните оплаквания са последващи. Същевременно проверката не констатира нарушение на предвидените от законодателя правни норми, гарантиращи, че изявлението по чл.371, т.2 НПК е доброволно и отразява действителното отношение на подсъдимия към обвинението. То е направено в условията на публичност – в проведеното на 22.01.2016 г. открито съдебно заседание, в присъствието на законосъобразно назначения по правилата на ЗПП адвокат - защитник, представлявал жалбоподателя още от момента на първоначалното му привличане като обвиняем по делото, и след като съдът е разяснил правата на подсъдимия в наказателния процес, включително че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинението. Нищо от отразеното в целия съдебен протокол не поражда съмнения, че подсъдимият не е разбирал процедурата, в рамките на която е било разгледано обвинението му, или че не е дал доброволно съгласието си за това. При липсата на констатирани нарушения на предвидения процесуален ред, самопризнанието на жалбоподателя Ж. законосъобразно е обосновало прилагане на правилата на диференцираната процедура, и процесуалният закон не предвижда оттеглянето му в по-нататъшния ход на наказателния процес. 

 

Оплакванията за неправилно приложение на закона също не могат да бъдат споделени.  

По отношение квалификацията на деянието :

За да е налице квалификация по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 от НК - убийство по особено мъчителен начин, правната доктрина последователно приема, че следва да се установи чрез доказателствата по делото, че пораженията върху пострадалия са особени и той преди да умре е изживявал извънредни мъки, болки и страдания, че те са в по-висока степен от нормалните такива за едно убийство. Следователно, за да се квалифицира убийството като причинено "по особено мъчителен начин за убития", следва да се имат предвид не тези болки и страдания, които са свойствени за всяко въздействие върху човешкото тяло, годно да причини смърт, а прекомерно създадените мъчения или изключителни страдания на пострадалия, които не биха били налице, ако деецът не е употребил особено средство или е причинил смъртта по особен начин с цел да създаде прекомерни мъки и страдания на жертвата. Затова и в ПП на ВС № 2/1957г. - т.15 – изм. С Постановление №7/6.7.1987г. са посочени примерни начини на причиняване на смърт по особено мъчителен начин, за да се отграничат тези случаи от обикновените такива на причиняване на смърт, при които безспорно жертвата изпитва страдания, но те не достигат тази степен на интензитет, която е необходима за посочената квалификация, като например множество удари,постепенно задушаване, рязане части от тялото и др.. Естествено изброяването не е изчерпателно, но дава ясна представа за разграничителните критерий. В конкретния случай, пострадалия преди Ж. да предприеме инкриминираните действия е бил в безпомощно състояние пребит от И., паднал по гръб на земята. Ясно възприемайки това му положение, както и молбите му към И. да преустанови побоя Ж. е станал от мястото си и стъпил в областта на гръдния кош и корема/ “разходил се“ /на Д.. Като се има предвид разликата в телосложението на дееца и жертвата, за които ясна представа може да се придобие и от фотоалбумите по делото/сл.експеримент и оглед/ с тези си движения Ж. на практика е премазал лявата част на гръдната клетка на пострадалия вкл. счупвайки гръдната кост.   Следва да се отчете и обстоятелството, че подпирайки се в масата той е стоял стъпил върху жертвата с цялата си тежест. Изхождайки и от медицинските находки при последвалите експертизи с тези действия Ж. фактически разрушавайки ребрата и гръдната кост на пострадалия е предизвикал премазване на белия дроб и асфикция. Макар и в безпомощно състояние Д. е бил в съзнание и е изпитвал силни болки от счупените ребра и разкъсванията на дробовете, усещал силен недостиг на въздух и тежки затруднения при дишане. Макар да е настъпила сравнително бързо смъртта е била особено мъчителна за жертвата.  Ето защо и ВнАС приема, че са налице предпоставките за квалификация на стореното по т.6 пр.2 на чл.116, ал.1, именно защото деецът е причинил смъртта по особен начин /смачкване на гръдната клетка/ с цел да създаде прекомерни мъки и страдания на жертвата. Тук следва да се обърне внимание, че част от оплакванията на защитата касаят квалификация особена жестокост на деянието, а липсва възведено обвинение по пр.1 на нормата, което да ангажира коментар и в тази насока.

По отношение умисъла на подсъдимия.

За установяване на действителното психическо отношение на дееца към причинения от него смъртен резултат - умисъл /при условие, че е искал или поне се е съгласявал с него - чл.11, ал. 2 от НК/ или непредпазливост/при условие, че не е предвиждал настъпването на смъртния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, или макар и да го е предвиждал, е мислил да го предотврати -  чл.11, ал.3 от НК/ се изхожда от обективната страна на неговото поведение: характера, насоката и силата на действията, способа на извършването му, средството, на посегателство върху пострадалия, органите на човешкото тяло, които са засегнати, причинените непосредствени наранявания. В конкретния случай всички установени по делото доказателства  говорят в насока, че е налице субективно отношение на дееца към причинения престъпен резултат - смъртта, а именно за неговото пълно съзнаване, като възможност за настъпване и желание за прякото му постигане. При установеното въздействие стъпвайки и стоейки с тежестта на цялото си тяло /сам определящ го над 100 килограма/ представляващо в случая опасно оръдие, годно да причини смърт, върху гръдната част на човешкото тяло, в която се намират почти всички жизненоважни органи, у дееца несъмнено е било оформено съзнанието, че причинява смъртта на пострадалия. Още повече подсъдимият ясно е възприемал, че жертвата е в безпомощно отпуснато състояние и с телосложение, което не би понесло подобно действие.  Според психиатричното обследване подсъдимият не страда от психично заболяване, не са констатирани отклонения и в интелектуално-паметовата сфера. Към момента на деянието той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен, но цялостното му поведение е окачествено, като подредено и последователно, с пълноценни спомени, а промените в психичната сфера са определени единствено като количествени и извън психотичния регистър.  Позоваването от подсъдимия на употребения алкохол във връзка със стореното, би следвало да се третира, като желание  да се изтъкват доводи в насока установяване изключващи вината обстоятелства. Последните изчерпателно са посочени от законодателя и не биха могли да бъдат предмет на обсъждане.

С оглед на изложеното липсват обективни предпоставки за обсъждане на друга правна квалификация от гледна точка на субективното отношение на подс.Ж.. към резултата.

По отношение на наличната по делото медицинска документация за подсъдимия Ж., съдът не установи обстоятелства, които да влияят върху наказателната отговорност на същия. Действително установено е, че същия има проявления на старо белодробно заболяване, което обаче нито има значение за извършеното, нито представлява изключително по своята същност смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство.

По отношение оплакването на частните обвинители за размера на наложеното наказание и на присъдените обезщетения.

ВнАС не намери за основателен доводът в жалбата на частните обвинители за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия, аргументирана с неправилно индивидуализиране на наказанието по най-леката от трите алтернативи в санкцията на чл.116, ал.1 от НК. Съображенията срещу това искане, направено и пред предходната инстанция, правилно е било обосновано с наличните доказателства по делото, както по отношение на конкретното престъпление, така и с тези за личността на подсъдимия. За налагане наказание "доживотен затвор", законодателят в чл.38а, ал.2 от НК изисква установяване на "изключителна тежест" на извършеното престъпление. Престъплението "убийство" винаги е тежко престъпление с оглед на всички престъпни прояви, регламентирани в наказателния закон. Изключителната тежест се извежда конкретно за всеки случай и трябва да се обоснове с особеностите на самото престъпление, с тези на дееца и всички други обстоятелства, които правят обсъжданото деяние "изключително тежко" извън тези характеристики, които обуславят правната му квалификация. В настоящия случай тази предпоставка не е налице. Нито в самото деяние, нито в личността на неговия извършител има особености, които да разкриват изключителна тежест на убийството, която да е по-висока от тази, която самият законодател е имал предвид при уредбата на санкционната част на това престъпление с предвиждането като най-лека алтернатива на наказанието "лишаване от свобода", а и както правилно е отбелязано в конкретния случай, с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.2 от НК, е изключено налагането на доживотен затвор без право на замяна. Първоинстанционният съд е наложил наказание Лишаване от свобода осемнадесет години и девет месеца, а за изтърпяване е определил дванадесет години и шест месеца, след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК. Приет е бил относителен баланс на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, което разбиране се споделя и от настоящия състав. Отчетена е относително невисоката степен на обществена опасност на дееца и високата на деянието, както и всички останали релевантни обстоятелства в конкретния казус.

По отношение размера на присъдените обезщетения.

Изложени са били макар и не особено обширни мотиви от окръжния съд при определяне размера на поисканите от родителите на починалия обезщетения. От една страна е обсъдена болката и страданието, които родителите преживяват и ще продължат да преживяват, с оглед случилото се. Съобразена е и младата възраст на жертвата. От друга, правилно съдът е съобразил, че родителите очевидно не са могли да разчитат в голяма степен на поддръжка и грижа от сина си, с оглед неговото битие и обстоятелството, че последните живеят в Република Турция. Поначало с оглед настъпилия резултат е винаги условно да се обсъжда възмездяване, доколкото кой би могъл да оцени живота на човек. В конкретния случай обаче и с оглед вменените му задължения съдът е изложил съображения, споделени и от настоящия състав, и е присъдил съобразено с принципите на справедливост обезщетение за неимуществени вреди от по седемдесет и пет хиляди лева за всеки от ищците, дължими ведно със законната лихва от 28.02.2015г. до пълното издължаване.

   По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/22.01.2016г. на Окръжен съд Добрич по НОХД №404/2015г..

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: