Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер  168/18.7.2016г.                          Град Варна

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На седемнадесети юни       Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков

                   ЧЛЕНОВЕ:Светослава Колева

            Асен Попов

 

 

Съдебен секретар Г.Н.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Попов

ВНОХД №136 по описа на съда за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда №4/12.02.2016г. по НОХД №498/15г. на Окръжния съд в град Шумен, с която е признал подсъдимия Х.М.Е. с ЕГН **********, роден на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес ***, женен, с висше образование, пенсионер, неосъждан, ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, че на 14.02.2015г. на главен път ІІ-73, км. 15+585 /Шумен-Карнобат/, до комплекс „Райковец”, обл.Шумен, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес” МЛ 270 с рег. № Н 39 69 АХ, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 от ЗДвП - Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато  възникне опасност за движението” и по непредпазливост причинил смъртта на И.Т.Д. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Шумен, който при условията на независимо съпричиняване нарушил правилата за движение по пътищата на пешеходците, а именно: чл.113 ал.2 от ЗДвП – „Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал.1 т.1 от чл.113 от ЗДвП – При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: т.1 – преди да навлязат на платното за движение са длъжни да се съобразят с разстоянията до приближаващите се ППС и с тяхната скорост на движение” – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК вр. чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВАЛ.

 

Въззивното производство е образувано по протест на прокурора, с искане подсъдимият да бъде осъден по възведеното обвинение и му бъде наложено поисканото в първата инстанция наказание. В допълнително изложение се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон при погрешно тълкуване на фактите. Твърди се липса на мотиви с оглед необоснованост на акта. Навежда се твърдение за нарушена разпоредба на чл.20,ал.2 от ЗДвП, тъй като скоростта на движение на подсъдимия не е била съобразена с конкретните условия, нещо повече е била над разрешената от 90 км.ч.. В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура не поддържа протеста, като споделя разбирането, че обвинението е останало недоказано от субективна страна. Прокурорът изразява становище за потвърждаване на първоинстанционния акт, защото причина за настъпване на произшествието е поведението на пострадалия и институтът на чл.15 от НК е приложен правилно.

Адвокат Ж., като защитник на подсъдимия, моли протестът да бъде оставен без уважение, като изразява становище за необоснованост на протеста.

 

Настоящият състав на въззивния съд също счита, че протестът е неоснователен, защото взетото решение по чл.304 от НПК е обосновано предвид събраните и проверени доказателства, последните не са тълкувани превратно, и не са допуснати такива процесуални нарушения, представляващи отменително основание.

 

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина, при което се установяват като безспорни най-общо следните факти, относими съгласно рамката на обвинението:

На процесната дата 14.02.2015г. подсъдимият управлявал л.а. марка „Мерцедес“ МЛ 270 с рег. № Н 3969 АХ. Маршрута му бил от Р.Турция към гр.Шумен, като Е. пътувал сам. Около 17.30 часа достигнал км.15+585 на път II-73 в Р.България в посока към гр.Шумен. Времето било ясно с добра видимост, пътното платно било сухо и без неравности. В същия ден пострадалият Д. заедно със съпругата си М. Д.а били на гости на техни познати в гр.Смядово, където празнували „Трифон Зарезан“. Присъствало и друго приятелско семейство – В. и Н.В. Около 16.30ч. потеглили от гр.Смядово за гр.Шумен с лек автомобил, управляван от пострадалия Д.. Когато достигнали до комплекс „Райковец“ намиращ се между с.Ивански и гр.Смядово в Шуменска област на път II-73 в посока гр.Шумен, Д. спрял в пътното уширение срещу бензиностанция „Кастрол“ в близост до каменна чешма. Той решил да пресече пътното платно, за да достигне до бензиностанция „Кастрол“. Отишъл до най-ниската точка в южна посока на мантинелата, отделяща пътното платно от уширението и започнал да пресича. При приближаване на бензиностанция „Кастрол“ на комплекс „Райковец“,  подсъдимият, възприел пътен знак А 40 и табела Т2/700м/, и предприел намаляване на скоростта, като натиснал леко спирачка и изключил автопилота, за да може да реагира при възникване на опасност. Движейки се със 100,8 км/ч на разстояние по-малко от 65,52 метра възприел пешеходеца – пострадалия Д., който вече е навлязъл в пътното платно. Решил, че пешеходецът няма да пресича, но след като последния внезапно предприел пресичане, поради наличието на мантинела вдясно, Е. предприел маневра заобикаляне вляво с навлизане в насрещното движение и натиснал спирачка. Д. ускорил движението си през платното, движейки се криволичейки. Поради наличието на бетонни саксии вляво подсъдимият не е можел да насочи още по-наляво управляваното от него МПС и последвал удар с пешеходеца точно на осевата линия, като автомобилът ударил с дясната си предна част /предна броня/ пострадалия и го отхвърлил на предното панорамно стъкло в дясната му част, след което спрял вляво извън пътното платно. От удара пострадалия Д. паднал вдясно и извън пътното платно до мантинелата на 24м след удара.

Съгласно заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №16/2015г. се установява, че И.Т.Д. е получил съчетана тежка черепно-мозъчна и гръдна травма. Много-фрагментарно счупване в лявата слепоочна област и по основата на черепа. Субарахноидален кръвоизлив на двете голямо мозъчни хемисфери и малкия мозък. Точковидни кръвоизливи сред мозъчното вещество. Обилно количество кръв в мозъчните стомахчета. Счупване на долната челюст в ляво. Счупване от второ до осмо ребро вляво на гръдния кош. Разкъсване на плеври около счупените ребра. Разкъсване на околосърцевата торбичка. Счупване на гръдната кост. Кръвонасядане на меките тъкани вдясно на гръдния кош. Множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно контузни рани по тялото и крайниците. Т.нар. бампер-фрактура по вътрешната страна на дясната подбедрица. Счупване в долната трета на лявата бедрена кост. Кръвонасядане около местата на счупванията. Според експертите причина за смъртта на И.Т.Д. е съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма. Травматичните увреждания отговарят да са получени при ПТП, при блъскане на пешеходец от движещ се автомобил. Ударът е бил по лявата страна на тялото, довело до бампер-фрактури по вътрешната страна на дясната подбедрица при изнесен напред крак. Ударът е бил по лявата страна на гръдния кош и лявото слепоочие с последващо падане на тялото върху пътното платно. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Травматичните увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза, скоростта на движение на л.а. „Мерцедес” МЛ 270 управляван от Х.Е. към момента на удара е била 100,8 км/ч. Опасната зона на спиране при подбраната скорост е със стойност 97,53 метра. При движение със скорост от 90 км/ч  опасната зона на спиране е със стойност 81,49 метра. Разстоянието на което се е намирал л.а. „Мерцедес” МЛ 270 от мястото на удара, когато пешеходеца се насочва към платното за движение и явно показва намерение за навлизане в пътното платно е била 65,52 метра. Мястото на удара е било на 36,5 метра от ОР-2 посока гр.Шумен и на 3,55 метра вляво от десния край на платното в посока гр.Шумен, т.е. ударът е станал на осевата линия между двете ленти за движение. Дори и да е бил с 90км/ч не  е могло да се избегне удара, тъй като опасната зона на спиране е била 81,49 метра защото автомобила се е намирал на 65,52 метра от мястото на удара.

Съгласно заключението на  допълнителната автотехническа експертиза се установява, че имайки предвид наличието на пътен знак А 40 и табела  Т2 /700м/ констатирана на 86 метра преди ОР-2 в посоката на движение  при скорост от 43км/ч водачът на л.а. „Мерцедес” МЛ 270 е могъл да предотврати удара, тъй като опасната зона за спиране при такава подбрана скорост е 27,95 метра имайки се предвид разстоянието, на което се е намирал лекия автомобил от мястото на удара, и когато пешеходеца се насочва към платното за движение с ядно намерение за пресичане.

Съгласно заключението на съдебно-химическата експертиза№33/2015г., се установява, че в кръвната проба иззета от Харизан Латинов Мишев /Х.М.Е. след 04.08.2015г./ не е установява наличие на алкохол.

Съгласно заключението на съдебно-химическата експертиза №32/2015г. се установява, че в пробата от урина иззета от трупа на И.Т.Д. не се установява наличие на алкохол.

 

В депозирания писмен протест липсват релевантни фактически и правни аргументи, подкрепящи искането за осъдителна присъда със съответно налагане на предвиденото в закона наказание, такива не се откриват и след най-прецизен анализ и съпоставка на доказателствените източници.

След като са били събрани и проверени възможните доказателства, пред окръжния съд не е било установено съставомерно поведение от страна на подсъдимия Е.. Установените по делото факти разкриват по несъмнен начин, че за подсъдимият ударът с пешеходеца е бил технически непредотвратим. Навлизането в платното за движение от пострадалия е било реализирано в момент, когато автомобилът управляван от подсъдимия е бил на отстояние по-малко от опасната му зона за спиране. Е. не е имал техническа възможност за предотвратяване на удара чрез намаляване на скоростта и спиране преди мястото на удара. Не  е имал и възможност да избегне пешеходеца с оглед наличието на мантинела в посоката на спасителната за пешеходеца маневра. Правилно съставът на ШОС е приел, че поведението на подсъдимия не е виновно извършено и представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК- Е. не е бил длъжен, нито е могъл да предотврати настъпването на общественоопасните последици.   

Неоснователно е възражението в протеста, че избраната от Е. скорост за движение не е била съобразена с пътните условия и затова подсъдимия умишлено допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП. На първо място, както правилно посочва пред настоящата инстанция представителя на ВнАП пътен знак А40 и табела Т2/700/ не създават задължение за водачите на МПС да намалят скоростта, като е било редно да се съобрази от държавното обвинение и обстоятелството, че към процесната дата табелата е нямала и регламентация. Подсъдимият се е движил по път с предимство извън населено място при разрешена скорост от 90 км/ч.. Обстоятелството, че според експертните заключения същия се е движил със 10.8 км/ч над тази скорост или с 100,8 км/ч не оказват съществено влияние върху извода за неизбежност на удара, тъй като само при скорост от 43 км/ч и по-малка Е. е могъл да избегне катастрофата. С оглед данните по делото конкретната пътна обстановка не е налагала необходимостта от задължително намаляване на скоростта – пътната настилка е била асфалтова и суха, движението в пътния участък не е било натоварено имало нормална видимост. Обуславящите движението фактори са били благоприятни, поради което и подсъдимият не допуснал нарушение на правилата за движение за т.нар.”предвидима опасност” по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Във връзка с останалите доводи в допълнението към протеста,следва да се отбележи следното. Водачите на моторни превозни средства не са длъжни да предполагат незаконосъобразно поведение на останалите участници в движението. Пострадалият е създал опасност за движението в момент когато автомобилът на подсъдимия е отстоял от мястото на удара на  65.52 метра , а за да предотврати стълкновението е следвало да се движи със скорост от 43 км/ч., което не се е налагало с оглед конкретните пътни условия, и не му е било вменено в задължение. Поведението на Д. е създало внезапна и непредвидима опасност , с която подсъдимия не е бил длъжен да се съобрази, а от техническа страна – невъзможно да предотврати.

Прокурорът се е позовал на задължителна съдебна практика- ТР 106 31.10.1986г.”...Ако в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Отговорността не отпада, ако се увреди друго лице, което не участва в създаване на опасността.”, която с оглед конкретните факти във втората си част, на която може би се позовава прокурора е ирелевантна. В основаната си част решението напълно съответства и на сторените изводи от първата инстанция.

По изложените съображения и поради липса на други, служебно констатирани основания за отмяна на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №4/12.02.2016г. по НОХД №498/15г. на Окръжния съд в град Шумен.

 

Решението подлежи на касационна проверка по протест, допустим в петнадесет дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: