Р Е Ш Е Н И Е

 

147/23.07.2018 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на четиринадесети юни, година две хиляди и осемнадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: П.Паскалева

Прокурор: Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВНОХД №136 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 11 по НОХД № 1444/2017г. по описа на същия съд, постановена на 06.02.2018г. е признал подс. М.Г.С. за ВИНОВЕН в това, че на 14.12.2014г. в гр.Варна, ж.к."Чайка", в локалното пътно платно до бл.60, при управление на МПС – л.а.„Фолксваген Туран" с ДК № В 37 73 РХ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Л. Тенчева Ковачева, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание  чл.343а, ал.1, б."б", вр. чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от EДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.  На основание чл.343Г от НК на подс. М.Г.С. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. С., /с допълнение към нея/ чрез защитника му– адв. М. Р. ***/, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения, явна несправедливост на наложените наказания. В жалбата се развиват съображения за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради което и наложеното наказание следва да бъде намалено по своя размер – справедливо би се явило наказание от 9 месеца „лишаване от свобода“, което след редукцията достигне до 6 месеца, респективно иска се и намаляване на наложеното наказание „лишаване от право за управление на МПС“ за срок от 9 месеца.

В съдебно заседание  пред състава на АС – Варна подс. С. се явява лично и се представлява от редовно упълномощения си защитник - адв. М.Р. ***/.

Повереникът на частните обвинители изразява становище за липса на допълнително смекчаващо вината обстоятелство, като не приема съпричиняване на вредоносния  резултат и в този смисъл моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. 

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на жалбата от страна на подс. С., респективно за намаляване размера на наложените наказания предвид наличните доказателства за за съпричиняване на вредоносния  резултат.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. М.С. заявява, че съжалява за случилото се и моли за по-лека санкция.

 

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че така подадената жалба е основателна по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ОС-Варна е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. производство, след което е провел съдебно производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: На 14.12.2014г. вечерта около 19.35 часа, в гр.Варна, подс.С. управлявал личния си автомобил Фолксваген Туран с peг. № В 3773 РХ в локалното пътно платно на бул.Васил Левски, в посока бл.61. Времето било ясно, сухо, локалното пътно платно било слабо осветено от улични лампи, в лявата част на платно, по посока на движението на подс. имало паркирани автомобили. Подс. управлявал автомобила си със скорост 40-50 км/час и имал намерение  да излезе на бул.“Васил Левски“, по който да продължи движението си. В същото време в близост до бл.61 постр. Л. Тенчева Ковачева пресичала локалното пътно платно, в посока от бл.61 към бул.“Васил Левски“, движейки се напречно по локалното платно. Т. к. подсъдимият не наблюдавал пътното платно, той не забелязал пешеходката, която била навлязла в него, не успял да спре, в резултат на което с автомобила ударил пострадалата в посока отдясно наляво. При удара тялото било качено на капака на автомобила, ударило се в различните му части, след което паднало на земята. Веднага след удара подс.С., който бил лекар-кардиолог по професия, оказал помощ на пострадалата, и се обадил на тел. 112 за изпращане на екип на Спешна помощ. При пристигане на екипа на място също били предприети действия по оказване помощ на пострадалата, но въпреки това тя починала.

При извършения оглед на местопроизшествието не били констатирани следи, въз основа на които да се установи точната скорост на движение на автомобила.

От заключението по назначената на досъд. производство СМЕ се установява, че причина за смъртта на Л. Ковачева е тежка комбинирана травма - гърди, таз, крайници, представена от тежката контузия на белите дробове, тежката гръбначномозъчна травма с прекъсване на гръбначен мозък на две нива 1-2 шиен и 11-ти гръдни прешлени, счупване на лява и дясна ключица, счупване на гръдната кост, счупване на от 1-во до 8-мо леви и от 1-во до 7-мо десни ребра с излив на кръв в лява и дясна плеврална кухина, колабс на бели дробове и във връзка с това развила се остра кръвоизливна анемия. Описаните увреждания отговарят да са получени при удар от МПС в посока отпред-назад и отдясно наляво, спрямо тялото на пострадалата, с прехвърляне на тялото през капака на автомобила, удар в предната повърхност на тялото, удар на главата и гръдната половина на тялото в предното стъкло на автомобила и детайли в тази област, последващо падане върху пътното платно. Към момента на първоначалния удар, пострадалата е била в крачка с отведен ляв долен крайник. Между травматичните увреждания и смъртния изход е налице причинно-следствена връзка.

Чрез заключението по назначената на досъд. производство СATE се установява, че към момента на удара скоростта на движение на автомобила отговаря на 40-50 км/час. Пострадалата не се е намирала в „опасната зона" на автомобила, и при двете възможни величини на скоростта на движение подс.С. е имал техническата възможност да спре и да предотврати удара.

Доказано по установения ред е, че:

- пострадалата приживе е употребила алкохол с концентрация 0,62 промила, съответстваща на лека степен на алкохолно повлияване, при която са налице нарушения в координацията на движенията, рефлексите, адекватното възприемане на околната среда, критичната оценка на собствените постъпки и др.

- водачът на автомобила - подсъдимият С. не е употребил алкохол.

 

Съставът на АС-Варна констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обвинителния акт и приети изцяло от подс. С.. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

Правилен е бил извода на ВОС, че нарушението на разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - подс. С. при избиране на скоростта на движение на автомобила си не се съобразил с характера и интензивността на движението - движение на пешеходци по пътното платно, не се е съобразил с конкретните условия на видимост - движение в локално платно в тъмната част на денонощието, при слабо осветление на улични лампи, в близост до жилищни блокове, и при възникнала опасност за движението – наличието на пешеходката Л. Ковачева, която пресичала локалното пътно платно от ляво на дясно, спрямо движението на автомобила, въпреки, че е бил длъжен и е могъл, не намалил скоростта и не спрял, в резултат на което по непредпазливост причинил фатално увреждане. Пострадалата не се е намирала в „опасната зона" на автомобила, и при двете възможни величини на скоростта на движение, и подс.С. е имал техническата възможност да спре и да предотврати удара.

Съставът на въззивната инстанция изцяло се солидализира с направените изводи досежно приложимия материален закон във връзка с престъпните действия на подс. С., намерили отражение във фактите, установени по делото. Действията н подсъдимия са били в разрез с императивните правила на чл.20 ал.2 от ЗДвП, което е довело до непредпазливо причиняване смъртта на пострадалата и след деянието е направил всичко, зависещо от него, за да предотврати настъпването на последиците, с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.343а, ал.1, б."б", вр. чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК.

 

Основното оплакване на жалбоподателя е свързано със справедливостта на наложените наказания с довод за явна несправедливост, предвид съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадала, с искане за редуциране в посока на намаляването им. Съставът на въззивната инстанция намира същото за основателно: първоинстанционният съд е подложил на анализ всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализация на наказанието по реда на чл. 54 от НК, отчитайки като смекчаващите отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подс., добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност и изразеното искрено съжаление за стореното, оказаното съдействие на компетентните разследващи органи на досъд. произовдство. Фактът, че деецът след деянието е оказал помощ на пострадалата, правилно не е ценено като смекчаващо обстоятелството, тъй като същото обосновава приложението на привилегирования състав по чл.343а от НК; ВОС е съобразил, че оказаната помощ е била насочена към живо лице, била е необходима и е целяла спасяване живота и здравето на пострадалия – по арг. от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС. Като отегчаващо отговорността обстоятелства е приета  обществената опасност на конкретното деяние, която с оглед на причинения престъпен резултат и нарушенията на ЗДвП е приета силно завишена. Неправилно обаче, съставът на първоинстанционния съд не е взел предвид като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК, изрично указват, че „…правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно, е абсолютно, на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище, като обаче се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Тези императивни предписания пък изискват от пешеходците преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; да не преминават през ограждения от парапети или вериги. От друга страна, на пешеходците е забранено: да навлизат внезапно на платното; да пресичат платното за движение при ограничена видимост; да извършват търговия и услуги на платното за движение…“. Фактическите констатации по делото сочат, че пострадалата е била в състояние на лека степен на алкохолно опиване, при която са налице нарушения в координацията на движенията, рефлексите, адекватното възприемане на околната среда, критичната оценка на собствените постъпки и др. , пресичала е локалното пътно платно, в посока от бл.61 към бул.“Васил Левски“, движейки се напречно. Т.е доказателствата по делото дават основание да се приеме, че пострадалата без да има съответната видимост, е предприела действия по пресичане, в състояние на невъзможност да възприеме приближаващия към нея автомобил. В противен случай, логично би било да предприеме инстинктивни реакции по самоопазване. Нещо повече, наличното алкохолно съдържание в кръвта, е било допълнително препятствие, пострадалата да реагира адекватно в създалата се ситуация. Неправомерните действия на подсъдимия са безспорни, но поведението на Ковачева също е допринесло и улеснило развитието на причинния процес, който е довел и до фаталния резултат. Налага се обоснования извод, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат (смърт) от страна на пешеходката, дори и тогава, когато водачът на моторното превозно средство е нарушил правилата за движение, тъй като пострадалата чрез своите действия -  при пресичане на пътното платно, на място, което е продължение на тротоарите и банкетите е нарушила правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е изложил своето виждане, че не е установено нарушение от страна на Ковачева, тъй като е пресякла пътното платно при липса на маркировка, на локално платно пред жилищен блок, пред която не е предвидена такава. Този извод не може да бъде споделен: както вече бе изтъкнато, пешеходците имат задължението да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не предприемат действия при ограничена видимост, а явно такава е била налична след като пострадалата не е възприела приближаващия се към нея автомобил. Следва да се изтъкне, че от момента на извършване на процесното деяние до датата на постановяване на атакуваната присъда е изминал един продължителен период от време. Трайна и постоянна е практиката на Върховната касационна инстанция, според която това обстоятелство следва да се третира като допълнителен смекчаващ вината елемент.

Изложените по-горе съображения обосновават наличието на допълнителни основания за смекчаване на наказателно-правното положение на подс., които се явяват предпоставка за намаляване размера на предвидените наказания.

В този смисъл индивидуализираното от ВОС по чл. 54 от НК наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца се явява завишено, с оглед изложеното по-горе за допълнително смекчаване на отговорността. Въззивният съд счита, че санкция в размер от 1 /една/ година лишаване от свобода, редуцирана по реда на чл. 58а от НК на 8 /осем/ месеца би се явила съответна и справедлива на извършеното и би съдействала за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. За наличието на постигане на крайните цели, не е необходимо подс. да изтърпи ефективно наказание, т.е следва да намери приложение нормата на чл.66 от НК, поради което извода на ВОС в този смисъл се явява правилен.

Основанието за смекчаване на наказателно-правното положение на подс. следва да намери отражение и по отношение на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС, което следва да се намали на 1 /една/ година.

 

С оглед на гореизложеното, въззивната инстанция достигна до извода, че присъдата на ВОС следва да бъде коригирана в наказателно-осъдителната й част досежно размера на наказанията на подс. С. и непроменена в останалата.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, не се констатираха нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в хода на първоинст. съдебно производство/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл.334 ал. 1 т. 3 вр. чл. 337 ал. 1 т. 1  и чл. 338 от НПК,  ВАРНЕНСКИЯТ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 11 на Окръжен съд-Варна по НОХД 1444/2017г., постановена на 06.02.2018г. в наказателно-осъдителната й част, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на 1 /една/ година, което на основание чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, редуцира на 8/осем/ месеца.

НАМАЛЯВА размера на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ на 1 /една/ година.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.