Р Е Ш Е Н И Е

111/16.6.2015г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на пети юнии през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар С.Д.

   прокурора Вилен Мичев,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №137 по описа за 2015 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивен протест, подаден от Разградски окръжен прокурор и въззивна жалба от Т.Р.М., чрез защитникът му, адв. К.С. против присъдата на Разградския окръжен съд от 26.03.2015г., с която подсъдимият М. е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.4  вр.ал.3 пр.1 и 7 б.”б” вр.ал.1 б.”в” НК и чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца при строг режим.

В протеста се сочат основания за явна несправедливост на наложеното наказание като се предлага да се отмени приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК и се увеличи размера на наложеното наказание.

В жалбата на подсъдимия се навеждат основания за нарушение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане присъдата да бъде изменена като се приложи закон за същото престъпление но без квалифициращия признак „особено тежък случай” и се намали размера на наложеното наказание към минимума.

Представителят на апелативната прокуратура поддържа протеста и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста.

Особеният представител на малолетните частни обвинители се присъединява към изразеното становище в протеста и предлага наложеното на подсъдимия наказание да бъде завишено.

Въззивният протест  и жалба са  подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 26.03.2015г. по нохд № 38/2015г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия Т.Р.М. за виновен в това, че на 26.05.2014г. по път ІV-49014 км.26+483 в землището на с.Брестовене Разградска обл., при управление на л.а. „Фолксваген -Бора” рег.№ РР 2782 ВА, нарушил правилата за движение – чл.5 ал.3 т.1 пр.1, чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП, чл.21 ал.1 ЗДвП и чл.73 ал.1 ППЗДвП, чл.150 ЗДвП и чл.150а ал.2 т.6 вр.ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е.Ф. А. – на 32 год. и средни телесни повреди на Р.Т.Р., на 8 год. изразяващи се в разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затруднение движението на десен горен и десен долен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние, без да има необходимата правоспособност и представляващо особено тежък случай като на основание чл. чл.343 ал.4  вр.ал.3 пр.1 и 7 б.”б” вр.ал.1 б.”в” НК и чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1НК му е наложил наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим.

Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски, произнесъл се е и по веществените доказателства.

Производството е протекло по реда на чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 НПК като подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителният акт.

Съдът е провел съкратено съдебно следствие след като се е уверил, че признанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства на досъдебното производство и е обявил, че ще ползува самопризнанията без да събира допълнителни доказателства в с.з.

Спор по фактическите обстоятелства няма.

Протестът е само по отношение вида и размера на наложеното наказание. Излагат се съображения, че окръжният съд не е отчел завишената степен на обществена опасност на деянието и конкретно на дееца. Твърди се, че той е санкциониран многократно, а й установеното наличие на алкохол в кръвта му е в значителен размер. Изразява се становище, че не са налице основанията на чл.55 ал.1 т.1 НК. Предлага се да му се определи по-висок размер на наказание лишаване от свобода, като се приведе в изпълнение, на основание чл.68 ал.2 НК и наказанието, наложено с присъда по нохд № 57/14. на РС Кубрат.

В жалбата на подсъдимия, на първо място се излагат съображения, че не е налице „особено тежък случай”. Твърди се, че в конкретния казус не са налице признаци, които по своето съдържание и характеристика да надхвърлят признаците на квалифицирания състав. Не било посочено нито едно допълнително или друго отегчаващо обстоятелство по смисъла на чл.93 т.8 НК.

Правилно и обосновано съдът е приел, че е налице квалифициращият елемент „особено тежък случай”. Подсъдимият М. е с начално образование и няма свидетелство за правоуправление. Липсата на необходимата квалификация е част от престъпния състав, но в случая, въпреки многократните санкции, подс.М. е продължил упорито да управлява МПС без правоспособност. Освен, че е управлявал МПС макар и неправоспособен, той често е правил това в пияно състояние. Това също е част от квалифициращите елементи, но отново е налице престъпна упоритост, като за управление в пияно състояние същия е наказван многократно. Друг елемент, характеризиращ особено тежкия  случай, освен упоритото управление на МПС без правоспособност и в пияно състояние е, че въпреки това е качил в управлявания от него автомобил цялото си семейство – жената с която живее на съпружески начала и двете им деца като по този начин ги е изложил на риск. Увеличил е степента на този риск и като е избрал да се движи с неразрешена скорост / което обстоятелство също, макар и част от квалифициращите елементи следва да се отчита и през призмата на неоценения риск спрямо семейството му/. В случая високата степен на самонадеяност граничи с евентуален умисъл. Очевидно подсъдимият е с висока степен на обществена опасност, който нето в един момент не е оценил на какво подлага себе си и семейството си, а и околните, в случай, че на пътя е имало и други автомобили. Пътната обстановка на въпросния ден – 26.05.14г. е била благоприятна и при едно правомерно движение, нищо не е препятствало нормалното предвижване – времето е било ясно и слънчево, пътната настилка – суха, пътя – равен, с широк около метър банкет, двупосочен, ненатоварен. Имало е всички благоприятни условия за спокойно пътуване. Единствено поведението на подсъдимия е допринесло за вредоносния резултат – смъртта на Елис А., в резултат на съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, довели до несъвместими с живота увреждания на вътрешни органи и остра кръвозагуба, както и средни телесни повреди на Р.Т.Р., изразяващи се в разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затруднение движението на десни горен и долен крайник, както и лика телесна повреда на С.Т.Р. – на 12 год., изразяваща се в разстройство на здравето неопасно за живота.

Подсъдимият М. е извършил множество нарушения на правилата за движение, което още веднъж сочи на неговата завишена обществена опасност, а от там и на квалификацията –„особено тежък случай”.

Налице е и особено завишена степен на обществена опасност на деянието, предвид лавината от подобни инциденти по пътищата, причинили безброй човешки жертви.

В този смисъл и жалбата на подсъдимия в тази и част е неоснователна.

По отношение правната квалификация, досежно извършените нарушения по ЗДвП от подсъдимия жалбата е основателна.

Съдът е допуснал противоречие между мотиви и присъда, което обаче може да бъде отстранено от тази инстанция.

С присъдата си, съдът е признал подсъдимия за виновен да е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 пр.1, чл.20 ал.1, чл.20 ал.2, чл.21 ал.1, чл.150, чл.150а ал.2 т.6 вр.ал.1 ЗДвП и чл.73 ал.1 ППЗДвП. В мотивите си е приел, че нарушенията по чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП не са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, но не го е оправдал по тези обвинения. Правилен е извода на съда, че нарушенията по чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП не са в пряка причинно-следствена връзка при наличие на нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика. В този смисъл и присъдата следва да бъде изменена като подсъдимия бъде оправдан да е извършил тези нарушения.

От своя страна протестът е основателен.

Съдът отново е допуснал противоречие в мотивите си като на л.8 от същите е приел: „с оглед конкретиката на случая и конкретно установените факти и обстоятелства, съдът отчете многобройни отегчаващи обстоятелства, които безспорно разкриват изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца”. На следващият лист 9 съдът приема, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, предполагащи приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК.

Като смекчаващи обстоятелства съдът е приел – възрастта на подсъдимия – 37 години, липсата на образование, липсата на квалификация, липсата на постоянна работа, семейното и имотно състояние, задължението му за издръжка на двете му малолетни деца, процесуалното му поведение, характеристичните му данни, изказаното съжаление. Нито едно от тези обстоятелства не е смекчаващо такова. Възрастта му предполага едно съвсем друго – отговорно поведение, липсата на образование, квалификация а от там и липсата на постоянна работа се дължат изцяло на собственото му поведение, а не са някаква даденост. Задължението му за издръжка на децата му, освен нормално морално задължение е било утежнено от същото това противоправно поведение. Процесуалното му поведение е отчетено при приложението на разпоредбата на чл.58а НК. Характеристичните му данни не са особено добри предвид осъжданията му и многобройните санкции по административен ред.

След като правилно, обосновано и законосъобразно окръжният съд е направил своя извод за виновното поведение на подс.М., окръжният съд неправилно е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Няма и изключително такова, което да направи и най-лекото предвидено в закона наказание прекалено тежко.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание при условията на чл.54 НК под средния размер, а именно – лишаване от свобода за срок от девет години. Съгласно разпоредбата на чл.58а НК това наказание следва да бъде редуцирано с 1/3 или шест години лишаване от свобода, които подсъдимият следва да изтърпи при строг първоначален затворнически режим. Така определено наказанието е справедливо с оглед причинения вредоносен резултат.

Въззивната инстанция счита, че не следва да бъде привеждано в изпълнение наказанието, наложено на подс. М. с определение по нохд №57/14г. на РС Кубрат. Това осъждане е взето предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство.

В този смисъл присъдата следва да бъде изменена като се увеличи наложеното на подс. М. наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода – на шест години лишаване от свобода

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.1 т.2 и ал.2т.1 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 26.03.15г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд № 38/15г.в наказателно осъдителната част, по отношение на подсъдимия Т.Р.М. с ЕГ№ ********** като:

ОПРАВДАВА  подсъдимия по обвинението му да е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП.

ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Т.Р.М. наказание при условията на чл.58а вр.чл.54 НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ШЕСТ ГОДИНИ при СТРОГ първоначален затворнически режим.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.