Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

104/25.05.2016 г.

В  името  на  народа

 Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                Председател:Илия Пачолов

                                               Членове: Румяна Панталеева

                                                                     Росица  Тончева

при участието на секретаря Г.Н. и прокурора Иван Тодоров разгледа ВНОХД № 137 по описа за 2016 година, докладвано от съдия Росица Тончева, като установи следното:

            Въззивното производство е инициирано с жалба по чл.318 ал.6 от НПК от адв.П.Б. – защитник на подс.С.П.. Сезиращият акт касае присъда №61, постановена по НОХД №590/2015 година по описа на Окръжен съд – Варна в частта относно произнасянето по гражданския иск. С посочената присъда, първоинстанционният съд е осъдил С.П. да заплати  обезщетение за имуществени вреди, причинени на Държавата с деяние по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК, както и законната лихва, считано от 05.04.2014 година до окончателното изплащане на сумата.

Въззивната проверка на първоинстанционната присъда в посочената  част е втора по ред. Веднъж, с решение №176 по ВНОХД №290/15 година състав на Апелативен съд Варна е отменил  присъдата по НОХД №590/2015 година по описа на ВОС в нейната гражданско-осъдителна част и прекратил производството по гражданския иск на Държавата срещу С.Д.П. за причинени от последния имуществени вреди поради неговата недопустимост. Решението е отменено от касационната инстанция /Р. 4-2016-3 н.о./ и делото върнато във въззивния съд с конкретни указания по приложението на закона.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция адв.Б. поддържа възизвната жалба, съсредоточавайки аргументите си по института на давността. Счита, че данъчното престъпление е довършено на 10.03.2010 година, от който момент е започнала да тече погасителна давност по чл.114 ал.3 от ЗЗД за вземането на Държавата от непозволено увреждане.

Въззивният прокурор споделя аргументите по жалбата относно института на давността.

В последната дума подс.П. изразява желанието си гражданския иск  да бъде отхвърлен поради изтичане на петгодишния давностен срок.

При произнасянето си, Варненският апелативен съд взе предвид следното:

С обжалваната присъда състав на Окръжен съд Варна признал подсъдимия С.Д.П. за виновен в извършването на престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото в периода 01.01.2008 година – 09.03.2010 година в гр.Варна, в качеството на управител на „Роял”ЕООД и при условията на продължавано престъпление,  избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 157 869.45лв., като потвърдил неистина в справки-декларации за ДДС, изискващи се по ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения размер. За данъчното престъпление наказанието на подс.П. е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК, в размер на три години лишаване от свобода. С оглед проведеното съкратено съдебно следствие в обхвата на чл.371 т.2 от НПК и последицата от предварителното изслушване на страните по чл.373 ал.2 от НПК, първоинстанционният съд е осъществил дължимата редукция по чл.58а ал.1 от НК, налагайки на подс.П. наказание от две години лишаване от свобода, както и конфискация на 1/10 от имуществото му. Приложен е чл.66 ал.1 от НК, като изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години .

С присъдата, гражданският иск на Министъра на финансите като представител на Държавата  срещу подсъдимия П. за имуществени вреди в размер на 157 869.45лв,  резултат от данъчното престъпление е уважен изцяло. Присъдена е и законна лихва, считано от 05.04.2014 година – датата на предявяване на обвинението по отношение на П., до окончателното изплащане на сумата.

В наказателно-осъдителната част присъдата е влязла в сила.

Относимите към предмета на настоящото производство факти, установени от първоинстанционния съд накратко са следните:

В инкриминирания период подс.П. бил собственик на капитала и управител на „Роял” ЕООД. Дружеството било данъчен субект по ЗДДС, считано от 19.12.2007 година до 09.09.2010 година. Дерегистрацията на субекта е резултат от инициатива на орган по приходите.

В периода от 01.01.2008 година до 09.03.2010 година в гр.Варна, подсъдимият П. като управител на посоченото търговско дружество потвърдил неистина в СД по ЗДДС, довели до приспадане на неследващ се данъчен кредит,  по следния начин:

1.Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.N 03001024059/12.02.2008г. за данъчен период - месец януари 2008г., относно неосъществени доставки от „Хаджи 98”ЕООД по фактури N204/28.01.08г, № 201/23.01.08г.,№ 202/24.01.08г. и №203/25.01.08г., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5999.99лв.;

2. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вx.N03001034045/12.03.2008г. за данъчен период-месец февруари 2008г.,  относно неосъществени доставки от „Хаджи 98”ЕООД по фактури №206/27.02.08г., № 211/29.02.08г.;№ 200/22.01.08г. и № 213/29.02.08г., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6335.68лв.;

3.  Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вx.N03001042327/09.04.2008г. за данъчен период-месец март 2008г., относно неосъществени доставки по  фактури издадени от “Хаджи 98”ЕООД с №215/27.03.08г.,№ 220/31.03.1 “Ставри Василев- Чочо” с № 33/28.01.08г. и  №32/14.01.08г. и от “Дизелтранс“ ООД с № 100/28.02.2008г. и №102/28.02.2008г., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 13203.14 лева;

4. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001053194/09.05.2008г. за данъчен период-месец април 2008г, относно неосъществени доставки по фактури издадени от “Хаджи 98”ЕООД с №218/29.03.08г., № 225/09.04.08г;№ 266/07.04.08г. и №222/01.04.08г., приспадайки неправомерно данъчен кредит в размер на 11284.52лв.;

5. Потвърдил неистина  в СД по ЗДДС с вх.№03001065112/09.06.2008г. за данъчен период-месец май 2008г., относно неосъществени  доставки по фактури, издадени от “Хаджи 98”ЕООД с №217/28.03.08г., № 300/27.05.08г., №226/22.04.08г., приспадайки неправомерно данъчен кредит в размер на 6777.36 лв.;

6. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.N0300000435/14.08.2008г. за данъчен период-месец юни 2008г., относно неосъществена доставка от „Хаджи 98”ЕООД по фактура №295/26.05.2008 година, приспадайки неследващ се данъчен кредит в размер на 2635.50 лева;

 7.Потвърдил неистина  в СД по ЗДДС с вx.N03001093082/12.08.2008г. за данъчен период-юли 2008г, относно неосъществена доставка от „Хаджи 98”ЕООД по фактури №№325/25.06.08г., 301/28.05.08г., приспадайки неследващ се данъчен кредит в размер на  6198.92 лева;

8. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001102784/10.09.2008г. за данъчен период-месец август 2008г., относно неосъществена доставка от „Хаджи 98”ЕООД по фактура №329/30.06.2008 година, приспадайки неследващ се данъчен кредит в размер на 3333.33 лева;

9.Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001114527/09.10.2008г. за данъчен период-месец септември 2008г, относно неосъществена доставка от „Хаджи 98”ЕООД по фактура №33019/29.08.08г., като приспаднал неправомерно данъчен кредит в размер  на 1866.67 лева;

10.Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001125845/07.11.2008г. за данъчен период-месец октомври 2008г., относно нереализирани доставки по фактури издадени от “Хаджи 98”ЕООД с № 33011/25.08.08г, № 33016/28.08.08г.№ 414/29.09.08г и №417/30.09.08г., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6102.33 лева;

 11.Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вx.№03001138854/08.12.2008г. за данъчен период- месец ноември 2008г., относно неосъществени доставки по фактури издадени от “Хаджи 98”ЕООД с № 449/28.11.08г, № 447/27.11.08г ., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6006.70 лева;

12.Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001150413/07.01.2009г. за данъчен период- месец декември 2008г., относно неосъществени доставки  по фактури, издадени от „Хаджи 98”ЕООД с №415/30.09.08г.,№476/16.12.08г.,№477/17.12.08г,№472/12.12.08г,№469/11.12.08г., № 474/15.12.08г ., като неправомерно приспаднал данъчен кредит в размер на 8472.00 лева;

13.Потвърдил неистина в СД по ЗДДС c вх.№03001165300/09.02.2009г. за данъчен период- месец януари 2009г., относно неосъществени доставки по фактури издадени от “Хаджи 98”ЕООД с №33074/30.01.09г. и № 33068/22.01.09г., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5470.00 лева;

 14.Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001179170/09.03.2009г за данъчен период- месец февруари 2009г., относно неосъществени доставки по фактури издадени от “Хаджи 98”ЕООД с №544/25.02.09г, № 33062/15.01.09г. и №545/26.02.08г ., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5239.34 лева;

15.Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001192249/07.04.2009г. за данъчен период- месец март 2009г., относно неосъществени доставки по фактури издадени от “Хаджи 98”ЕООД с № 566/30.03.09г.,№546/27.02.09г., №547/27.02.09г. и №565/27.03.09г., като приспаднал неправомерно данъчен кредит в размер на 9447.83 лева;

 16.Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001208149/12.05.2009г. за данъчен период- месец април 2009г, относно неосъществена доставка  по фактури издадени от “Хаджи 98”ЕООД с № 33094/10.04.09г.,№ 564/26.03.09г., и от “Дизелтранс 73“ЕООД с № 4000000793/04.03.09г.,приспадайки неправомерно данъчен кредит  в размер на 7018.83 лева;

 17.Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001219327/04.06.2009г. за данъчен период- месец май 2009г., относно неосъществени доставки по фактури издадени от “Хаджи 98”ЕООД с № 33099/30.04.09г. и от “Дизелтранс 73“ЕООД с №4000000819/30.05,09г. и № 4000000818/29.05.09година, като приспаднал неправомерно данъчен кредит в размер на  5787.50 лева;

18. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001237003/09.07.2009г. за данъчен период- месец юни 2009г, относно неосъществени доставки по фактури издадени от “Дизелтранс73“ ЕООД с №4000000816/20.05.09г. и от “Ел Груп 98“ и ЕООД с № 6/17.06.09г.,  като приспаднал неследващ данъчен кредит в размер на 4049.13 лева;

19. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№3001248459/06.08.2009г за данъчен период-месец юли 2009г, относно неосъществена доставка по фактура, издадена от “Ел Груп 98” ЕООД с № 23/31.07.09г., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4200 лева;

20. Потвърдил неистина в СД по  ЗДДС с вх.№03001261753/02.09.2009г. за данъчен период- месец август 2009г, относно неосъществени доставки по фактури издадени от “Ел Груп 98” ЕООД с № 11/30.06.09г. и №33/31.08.09г., приспадайки неправомерно данъчен кредит в размер на 3236.67лева;

21. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001278031/08.10.2009г. за данъчен период- месец септември 2009г, относно неосъществена доставка по фактура издадена от “Ел Груп 98” ЕООД с №34/03.09.09г., приспадайки данъчен кредит в размер на 4166.67 лева;

22.  Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001291376/05.11.2009г. за данъчен период- месец октомври 2009г.,  относно неосъществени доставки по фактури издадени от “Ел Груп 98” ЕООД с №31/28.08.09г. и №67/30.10.09г., по които приспаднал неправомерно данъчен кредит в в размер на 6196.67 лева;

23.  Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вx.№03001305700/03.12.2009г. за данъчен период-месец ноември 2009г., относно неосъществена доставка по фактура от “Елматис” ЕООД с №44/08.10.09г., приспадайки неправомерно данъчен кредит в размер на 4333.33лв.;

24.Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001322458/11.01.2010г. за данъчен период-месец декември 2009г, относно неосъществени доставки по фактури издадени от “Ел Груп 98” ЕООД с №80/03.12.09r., №83/07.12.09г. и №65/29.10.09г.,приспадайки неправомерно данъчен кредит в размер на 6869.00 лева;

25.Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вx.№03001338726/10.02.2010г. за данъчен период- месец януари 2010г., относно нереализирани доставки по фактури издадени от “Ел Груп 98” ЕООД с №100/15.01.2010г.и №97/07.01.2010г., приспадайки неправомерно данъчен кредит в размер на 6500.00 лева;

26. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№03001352245/09.03.2010г. за данъчен период- месец февруари 2010г., относно неосъществени доставки по  фактури издадени от “Ел Груп 98” ЕООД с №125/26.02.2010г. и от “Елматис” ЕООД с №92/26.02. 2010г., приспадайки неправомерно данъчен кредит в размер на 7138.34 лева.

През 2010 година на „Роял”ЕООД била извършена данъчна ревизия, приключила с издаването на РА №1002253/16.09.2010 година /т.2, л.11 и сл. от д.пр./. Негова неразделна част е РД №10002253/21.07.2010 година /т.2, л.17 от д.пр./, касаещ данъчен период идентичен с продължаваното същинско данъчно престъпление на П.  в периода от 19.12.2007 година до 28.02.2010 година.

От съдържанието на РД №10002253/21.07.2010 година се установява идентичност на първичните счетоводни документи – фактури по неосъществени доставки от дружествата посочени по-горе в настоящето решение /в номерация от 1 до 26/ към „Роял”ЕООД, управлявано от подс.П.. С включването на тези фактури в съответните дневници и СД по ЗДДС на практика се постигнало изкривяване на данъчната основа и неправомерното приспадане на данъчен кредит – съставомерна последица на същинско данъчно престъпление и деликт.

При тези факти, първоинстанционният съд първо направил извод за допустимост на иска на Министъра на финансите срещу подсъдимия П. за съставомерните имуществени вреди от данъчното престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК и второ - приел същият за доказан по основание /л.116-117 от НОХД №590/. Едновременно с това, в мотивите към атакуваната присъда съставът на съда обсъдил възражение на защитника на подс.П. относно изтекла погасителна давност. Същото намерил за неоснователно с аргумент, изводим от чл.114 ал.3 от ЗЗД относно началния момент на давността при вземания от непозволено увреждане, приемайки че деецът станал известен за увредения към момента на образуване на наказателното производство срещу П. на 18.04.2011 година.

При преценка на доводите във въззивната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, настоящият състав на въззивния съд намери следното:

В съдържанието на РД №1002253/21.07.2010 година, неразделна част от РА №1002253/ е налично заключение на органа по приходите относно липса на реална доставка към „Роял”ЕООД  от следните търговски дружества:

-„Хаджи 98”ЕООД по фактури N204/28.01.08г, №201/23.01.08г., №202/24.01.08г. и №203/25.01.08г., за данъчен период м.01.2008 година /т.2, л.25 от д.пр./;

-„Хаджи 98”ЕООД по фактури к№206/27.02.08г., № 211/29.02.08г., №200/22.01.08г. и № 213/29.02.08г., за данъчен период м.02.2008 година /т.2, л.28/;

-„Хаджи 98”ЕООД по фактури с №215/27.03.08г., №220/31.03.2008;  “Ставри Василев- Чочо” по фактури с № 33/28.01.08г. и  №32/14.01.08г. и от “Дизелтранс“ ООД по фактури с № 100/28.02.2008г. и №102/28.02.2008г.,за данъчен период м.март 2008 година /т.2, 29 гръб/;

-“Хаджи 98”ЕООД  по фактури с №218/29.03.08г., № 225/09.04.08г; №266/07.04.08г. и №222/01.04.08г., за данъчен период м.април 2008 година 8т.2, л.33/;

-“Хаджи 98”ЕООД по фактури с №217/28.03.08г., № 300/27.05.08г., №226/22.04.08г., за данъчен период м.май 2008 година /т.2, л.35 гръб;

-„Хаджи 98”ЕООД по фактура №295/26.05.2008 година, за данъчен период м.юни 2008 година /т.2, л.37 гръб/;

-„Хаджи 98”ЕООД по фактури №№325/25.06.08г., 301/28.05.08г., за данъчен период м.юли 2008 година /т.2, л.39/;

-„Хаджи 98”ЕООД по фактура №329/30.06.2008 година, за данъчен период м.август 2008 година /т.2, л.41/;

-„Хаджи 98”ЕООД по фактура №33019/29.08.08г., за данъчен период м.септември 2008 година /т.2, л.43/;

-“Хаджи 98”ЕООД по фактури с № 33011/25.08.08г, № 33016/28.08.08г.№ 414/29.09.08г и №417/30.09.08г., за данъчен период м.октомври 2008 година /т.2, л.46/;

 -“Хаджи 98”ЕООД по фактури с № 449/28.11.08г, № 447/27.11.08г ., за данъчен период м.ноември 2008 година /т.2, л.48/;

-“Хаджи 98”ЕООД по фактури с №415/30.09.08г., №476/16.12.08г., №477/17.12.08г, №472/12.12.08г., №469/11.12.08г., №474/15.12.08г ., за данъчен период м.декември 2008 година /т.2, л.50/;

-“Хаджи 98”ЕООД по фактури с №33074/30.01.09г. и № 33068/22.01.09г., за данъчен период м.януари 2009 година /т.2, л.52/;

-“Хаджи 98”ЕООД по фактури с №544/25.02.09г, №33062/15.01.09г. и №545/26.02.08г ., за данъчен период м.февруари 2009 година /т.2, л.54 гръб/;

-“Хаджи 98”ЕООД по фактури с №566/30.03.09г., №546/27.02.09г., №547/27.02.09г. и №565/27.03.09г., за данъчен период м.март 2009 година /т.2, л.56 гръб -57/;

 -“Хаджи 98”ЕООД по фактури с № 33094/10.04.09г.,№ 564/26.03.09г. и от “Дизелтранс 73 “ ЕООД по фактури с № 4000000793/04.03.09г ., за данъчен период м.април 2009 година /т.2, л.59/;

-“Хаджи 98”ЕООД по фактури с № 33099/30.04.09г. и от “Дизелтранс73 “ ЕООД по фактури с №4000000819/30.05.09г; и № 4000000818/29.05.09година, за данъчен период м.май 2009 година /т.2, л.62/;

-“Дизелтранс73“ ЕООД по фактура с №4000000816/20.05.09г. и от “Ел Груп 98“ ЕООД  по фактура с № 6/17.06.09г., за данъчен период м.юни 2009 година /т.2, л.65/;

-“Ел Груп 98” ЕООД по фактура с № 23/31.07.09г., за данъчен период м.юли 2009 година /т.2, л.69/;

- “Ел Груп 98” ЕООД  по фактури с № 11/30.06.09г. и №33/31.08.09г., за данъчен период м.август 2009 година /т.2, л.72 гръб/;

-“Ел Груп 98” ЕООД по фактура с №34/03.09.09г., за данъчен период м.септември 2009 година /т.2, л.76/;

-“Елматис” ЕООД  по фактура с №44/08.10.09г., за данъчен период м.ноември 2009 година /т.2, л.81/;

-“Ел Груп 98” ЕООД  по фактури с №80/03.12.09r; №83/07.12.09г и №65/29.10.09г ., за данъчен период м.декември 2009 година /т.2, л.84/;

-“Ел Груп 98” ЕООД по фактури с №100/15.01.2010г. и №97/07.01.2010г., за данъчен период м.януари 2010 година /т.2, л.87/;

-“Ел Груп 98” ЕООД по фактура с №125/26.02.2010г. и от “Елматис” ЕООД по фактура с №92/26.02. 2010г., за данъчен период м.февруари 2010 година /т.2, л.89 гръб/.

В РД №1002253/21.07.2010 година липсват вписани данни за данъчен контрол, касаещ данъчен период м.октомври 2009г., съответно неосъществени доставки по фактури, издадени от “Ел Груп 98” ЕООД с №31/28.08.09г.; и №67/30.10.09г.. Същият данъчен период обаче е обсъден в РА №1002253/16.09.2010 година /т.2, л.12 гръб/ с изричното уточняване на издателя на акта за отказаното право на приспадане на данъчен кредит на „Роял”ЕООД в размер на 6506.08лв. и начислена лихва за внасяне в размер на 462.96лв.

Извън обсъжданите факти, прави впечатление че РА и РД с идентични №№1002253, касаят данъчния субект „Роял” ООД с ЕИК148070902. Формата на търговското дружество се отличава от отразената във фактическото обвинение  на ОА и диспозитива на присъдата, визиращи принадлежността на подс.П. към управлението на „Роял”ЕООД. При съпоставка на ЕИК на „Роял”ЕООД и „Роял” ООД, се установява идентичност на търговските субекти.

В заключение, от фактическа страна може да се обобщи, че е налице идентичност между данъчните периоди и деянията в продължаваното престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК на подс.П.. Изложените факти дават основание на настоящата въззивна инстанция да приеме, че от деянията на подс.П. в обхвата на продължаваното престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК има настъпила щета в размер на невнесен данък от 157869.45лв. Тази щета, поради неоспорения факт на несъбраното данъчно зеадължение,  може да е предмет на претенция срещу дееца чрез предявяване на граждански иск по чл.45 от ЗЗД /ТР 4-2016-ОСНК/.

Аргументите на адв.Б. пред настоящата инстанция са концентрирани към възражението за погасяване на вземането на Държавата за вреди от непозволено увреждане поради изтичане на давността по чл.110 от ЗЗД. Съобразно чл.114 ал.3 от ЗЗД, давността за това вземане тече от откриването на дееца. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта, т.е. ако извършването на деянието и откриването на извършителя съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент, като въпросът е фактически и се решава във всеки конкретен случай  /ТР 5-2005-ОСГК и ОСТК/.

В настоящия казус, деянието на С.П. осъществява състав на престъпление и удовлетворява признаците на деликт по чл.45 от ЗЗД. То /деянието/ е довършено на 09.03.2010 година, от който момент започва да тече срока на преследвателната давност по НК. Началото на давността по ЗЗД обаче е свързана с момента на узнаване от увредения, че фактическият състав на деликта е реализиран /Р484-2015-1 н.о./. В случая знанието за реализирания състав на деликта е възможно едва при реализиране на ревизионното производство, защото до този момент данъчният субект има задължение за самоизчисляване на данъчното задължение по чл.107 от ДОПК и за неговото вярно деклариране. Отнесено към фактите по казуса, вземането на Държавата за вреди  е станало изискуемо от момента на узнаване на увреждането, с най-ранен момент влизане в сила на РА №1002253/16.09.2010 година.Посоченият РА е връчен в хипотезата на чл.32 от ДОПК /т.2, л.9 гръб/, което означава че връчването е било предшествано от двукратно посещение през 7 дни на адреса на данъчния субект. Срокът за търсене на длъжника е изтекъл на 30.09.2010 година, т.е. РА се счита за връчен на 01.10.2010 година. От тази дата тече 14 дневния срок за обжалване според чл.144 от ДОПК, от където следва влизането на акта в сила на 15.10.2010 година, от която дата започва да тече и давностния срок по ЗЗД. Исковата молба на Държавата чрез Министъра на финансите е депозирана по НОХД №590/2015 година на 03.06.2015 година /НОХД №590, л.88/, в рамките на пет годишния срок по чл.110 от ЗЗД.

При горните аргументи, изводите на първоинстанционния съд, окачествяващи като неоснователно възражението на защитника за погасяване правото на иск на Държавата относно вземането си от непозволено увреждане спрямо С.П., са правилни макар и да почиват на грешна идентификация на началния момент на давността по ЗЗД.

            По отношение на дължимата лихва за забава, настоящият въззивен състав констатира  неправилно определяне на началния й момент, който според чл.86 от ЗЗД съвпада с датата на  довършване на деянието – 09.03.2010 година, а не с датата на предявяване на обвинението по отношение на С.П.. Поради липса на съответна жалба срещу присъдата в тази част, настоящата инстанция не би могла да влоши положението на подс.С.П..

Предвид горното и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

Р     Е     Ш     И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №61/01.07.2015 по наказателно дело № 590/2015 на Варненския окръжен съд в частта, с която С.Д.П. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Държавата обезщетение за имуществени вреди от деяние по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК в размер на 157869.45лв., ведно със законната лихва считано от 05.04.2014 година до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 15-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                            2.